Решение № 620 от 5.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8655/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 20087904/19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1263/2021 г. по описа на СРС, 57-ми състав, е допусната съдебна делба между А. Д. К. и Е. И. П. на следните недвижими имоти: Апартамент № 1 (едно) с идентификатор 68134.1935.113.2.1, находящ се на етаж 1 /първи/ в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. Княжево, ул. ••••, сграда № 2, състоящ се от три стаи, дневна, кухня с трапезария, с площ от 162, 84 /сто шестдесет и две цяло и осемдесет и четири стотни/ кв.м., при съседи: двор, улица и двор, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - идентификатори 68134.1935.113.2.8, 68134.1935.113.2.5, 68134.1935.1 13.2.6, 68134.1935.113.2.7, над обекта - 68134.1935.113.2.2, заедно с прилежащите части от общите части на сградата, както и заедно с 1/3 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор 68134.1935.113, върху което е построена сградата, цялото с площ от 501 /петстотин и един/ кв. метра по скица, а по документ за собственост - 496 /четиристотин деветдесет и шест/ кв. метра, находящо се в гр. София, район „Витоша“, кв. Княжево, ул. ••••, съставляващо по документ за собственост парцел XIV /четиринадесети за имот втори/ в квартал 191 - а /сто деветдесет и първи - а/ по плана на София, местност „Красно село - Боянско“, а по скица: номер но предходен план - 113, квартал 191А, парцел XI, при съседи по скица с идентификатори: 68134.1935.1335; 68134.1935.112; 68134.1935.118; 68134.1935.2221; 68134.1935.2222; 68134.1935.114; гараж № 1 (едно) с идентификатор 68134.1935.113.2.6, находящ се на партера в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. Княжево, ул. ••••, сграда № 2, с площ от 15.57 /петнадесет цяло петдесет и седем стотни/ кв. метра, при съседи: гараж № 2, стълбище и от две страни двор, на същия етаж - 68134.1935.113.2.7, под обекта - няма. над обекта - 68134.1935.113.2.1, заедно с прилежащите части от общите части на сградата; офис № 1 (едно) с идентификатор 68134.1935.113.2.5, находящ се на партера в жилищна сграда с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. Княжево, ул. ••••, сграда № 2, с площ от 10.46 /десет цяло четиридесет и шест стотни/ кв. метра, при съседи: офис № 2, стълбище и от две страни двор, под обекта - няма, над обекта - 68134.1935.113.2.1, заедно с прилежащите части от общите части на сградата; както и жилище с идентификатор 68134.1935.2222.2.1, съставляващо източната част от едноетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Витоша“, жк. „Гърдова глава“, на ул. •••• /две/ със застроена площ от 48 /четиридесет и осем/ кв.м., състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с таванска стая с площ от 14.5 /четиринадесет цяло и пет десети/ кв.м., таванско складово помещение и 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на сградата и от ДВОРНОТО МЯСТО с идентификатор 68134.1935.2222, в което е построена, цялото с площ от 540 /петстотин и четиридесет/ кв.м. по документ за собственост, а по скица - 536 /петстотин и тридесет и шест/ кв.м., съставляващо парцел XIV-116 /четиринадесет за имот сто и шестнадесет/ в квартал 191-а /сто деветдесет и едно - а/, по плана на [населено място], местността „Гърдова глава“, при съседи по документ за собственост: ул. „Еровете“, С.М.К., Н.Д., Б.И., при съседи по скица: 68134.1935.113; 68134.1935.2221; 68134.1935.1933; 68134.1935.115; 68134.1935.114, при следните квоти: за А. Д. К. - 2/3 идеална част и за Е. И. П. -1/3 идеална част. Със същото решение съдът е определил привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на всяка от съделителките. Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Е. И. П., с която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото в частта относно квотите на страните в съсобствеността, при които е допусната делбата, доколкото същото е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи да не е изяснено в пълнота дали и кога е починал бащата на съделителката А. Д. К., колко и кои са неговите наследници. Твърди се издаденото удостоверение за наследници на Д. К. да е невалидно, тъй като включвало наследниците на само в страната, но не и тези от страната му по месторождение. Навежда и за наличието на завещание, по силата на което последният е завещал на общата им наследодателка цялото си имущество, в това число и наличното в България. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което делбата да се допусне при равни квоти – по 1/2. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна А. Д. К., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Производството е делбено във фазата на допускане на делбата. В частта относно определените привременни мерки – решението като необжалвано е влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от А. Д. К. срещу Е. И. П. на процесните имоти, подробно описани в исковата молба, лична собственост на общия им наследодател тяхната майка Я.М. К.. Ищцата твърди Я. К. да е починала на 10.05.2012 г. като е оставила за наследници страните в производството и Д. Г.Д.-К. (преживял съпруг и баща на ищцата), които наследяват по 1/3 ид. част от имуществото на последната. След смъртта на Д. Г.Д.-К. на 23.10.2012 г. А. Д. К. придобива неговата 1/3 ид. част от имотите на Я. К.. Ответницата Е. П. оспорва иска за делба при твърдението, че всяка от тях е придобила по ½ ид. част от имуществото на общата наследодателка, доколкото в полза на последната Д. Г.Д.-К. е завещал цялото си имущество в България, Великобритания и Нигерия. Поддържа се същият да има и други наследници в страната си по месторождение. За да постанови в обжалваното решение СРС е приел, че страните са наследници на общата им наследодателка, че процесните имоти са собственост на последната, че единствена наследница на Д. Г.Д.-К. се явява съделителката А. Д. К., както и че доколкото лицето в чиято полза е съставено завещанието е починало преди завещателя, то завещанието не е породило действие, поради което и процесните имоти са допуснати до делба между страните в производството при квоти 2/3 за А. Д. К. и 1/3 за Е. И. П.. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата. Следователно, с решението по допускане на делбата съдът дава отговор на въпросите дали е възникнала между страните съсобственост по отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти, като основание за допускане да се извърши съдебната делба, между кои лица и при какви квоти следва да се прекрати съсобствеността. В това производство в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с доказване на съсобствеността. Насрещната страна следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако има такива. В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото (Нотариален акт № 64/14.06.1974г., Нотариален акт № 191/29.06.1998г., разрешение за ползване № 303 –ПК–702 от 26.05.2000г., протокол от проведено на 21.12.1992г. заседание, с което е одобрена спогодба, констативен нотариален акт № 117/05.12.11996г. и Нотариален акт за дарение № 3/21.01.1997г.) съдът приема, че наследодателката на съделителките Я. К. е собственик на процесните четири недвижими имота. Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на квотите, при които следва да се допусне делбата по отношение на процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба между съделителките К. и П.. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Я. К., починала на 10.05.2012 г. е оставила за наследници Д. Г.Д.-К. (преживял съпруг), както и А. Д. К. и Е. И. П. (нейни дъщери). Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, всеки от тях наследява по 1/3 ид. част от имуществото на Я.М. К.. От представен по делото акт за граждански брак № 3162/13.11.1992г. издадено от Община Красно село, София, се установява, че Я.М. Кисова е сключила граждански брак с Д. Г.Д.-К. на 13.11.1992 г., като след брака е приела фамилното име К.. След смъртта си на 23.10.2012 г. Д. Г.Д.-К. оставя за своя наследница дъщеря си А. Д. К., съгласно представено по делото удостоверение за наследници. По този начин правилно първоинстанционният съд е установил, че наследственият дял на съделителката К. се е увеличил на 2/3 ид. част на основание наследствена трансмисия. Настоящият въззивен съд намира за неоснователно оплакването на въззивницата за допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, доколкото по делото не било установено кои и колко са наследниците на Д. Г.Д.-К., в това число и в родната му страна. Видно от събраните по делото доказателства, СРС е отправял искане за установяване на горните обстоятелства чрез съдебна поръчка на основание Хагската конвенция от 18.03.1970 г., писмо от 3.10.2022 г., изходящо от служба Джърси, месторождението на Д. Г.Д.-К., приобщени са материали, заверени от Британското посолство в България, от които се констатира липсата на поддържане на единен регистър за гражданска регистрация, чрез който да се установи родствена връзка, липса на възможност да се установи едно лице какви деца има, съгласно английското законодателство. Съгласно последното е възможно да се установи чрез удостоверението за раждане родителите на лицето, но не и какви деца има. Посочено е, че британските власти не могат да издадат удостоверени за гражданско състояние на британски граждани като удостоверение за наследници или за адресна регистрация. Видно от постъпилата по делото чрез Министерство на правосъдието, в изпълнение на съдебната поръчка относно предоставяне на удостоверение за наследници и родствени връзки на лицето Д. Г.Д.-К., гражданин на Великобритания, информация от Централния орган на Обединеното кралство в Лондон от 14.10.2022 г., е посочена интернет- страница, на която според изпълняващия орган може да се извърши проверка за наследниците на Д. Г.Д.-К., като при извършена такава от страната се сочи да не са открити резултати. По делото няма данни, повторна съдебна поръчка да е изготвяна, поради което и районният съд е счел, че не следва служебно да събира доказателства в процеса. Въззивният съд споделя този извод на първата инстанция, тъй като насрещната страна е тази, която следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, в случая, за различни наследствени квоти с оглед твърдението, че съделителката К. не е единствен наследник на своя баща. Действително в делбеното производство съдът следи служебно дали участват всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от имота, предмет на делбата към момента на предявяване на иска за делба и които имат качеството задължителни необходими другари. В случая, обаче, по делото не са налице данни в посочения смисъл, а съдът е оказал съдействие на страните при изясняване на спора в тази връзка, но въпреки това не са налице данни по делото за лица, които притежават дял от имотите предмет на делбата. Въззивницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на възражението си, поради което и правилно районният съд е приел същото за недоказано. Настоящата инстанция намира за неоснователно и оплакването на Е. П. във връзка с така определените от СРС квоти с оглед твърдяното от последната действие на саморъчното завещание на Д. Г.Д.-К. от 07.06.2008 г. в полза на общата им наследодателка Я. К.. В тази връзка следва да се посочи, че правилно първостепенният съд е приел, че завещателното разпореждане на лицето Д. Г.Д.-К., с което е завещал на съпругата си Я. цялото си имущество, не е породило действие. Това е така, защото съгласно чл. 20 ЗН завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя, какъвто е и настоящият случай. Я. К. е починала на 10.05.2012 г., а наследодателят е починал пет месеца след нея на 23.10.2012 г., поради което приложение следва да намерят общите правила за наследяване от наследника му по закон. Ето защо А. Д. К., явяваща се наследник по закон на своя баща Д. Г.Д.-К., придобива частта на своя баща и наследодател от наследството на Я.М. К.. В съответствие със закона, съдът е приел, че поради непроизвеждане действието на завещателното разпореждане в полза на съпругата Я., нейната част е останала в патримониума, съответно в наследствената маса на завещателя Д. Г.Д.-К. и завещаното в полза на съпругата му имущество следва да бъде разпределено между неговите наследници по закон, между които Е. П. не фигурира. Следователно с оглед установената наследствена трансмисия делът на А. Д. К. от наследството на Я.М. К. се увеличава от 1/3 на 2/3 ид. части. Предвид горните съображения районният съд правилно е приел, че делбата на съсобствените недвижими имоти, описани в решението, следва да бъде извършена между страните в настоящото производство при квоти 2/3 за А. Д. К. и 1/3 за Е. П., поради което решението е законосъобразно постановено. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. По разноските: При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има въззиваемата, но тъй като не претендира такива, не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, Софийският градски съд