Решение № 4482 от 18.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 11982/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Л. К., ЕГН ••••••••••, против Районна прокуратура – Пловдив, ЕИК 1218173091526, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 229 ЗСВ вр. с чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда. В исковата молба се твърди, че от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., ищецът е изпълнявал длъжността ••• в Районна прокуратура /РП/ - Пловдив“. За периода от 01.09.2023 г. до 28.02.2024 г., ищецът е бил командирован, по силата на Заповед № РД-07-848 от 23.08.2023 г., на длъжността ••• в Софийска районна прокуратура, поради което за този период, същият е получавал възнаграждение, дължимо за • а не за •••, съответно размерът на възнаграждението му за този период не е бил нормативно установен, поради което и ищецът не претендира възнаграждения за периода за неговото командироване в СРП. Твърди, че за времето от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., през което е изпълнявал длъжността •••, му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/, за заеманата от него длъжност, както следва: от 04.07.2022 г. до 31.12.2022 г. – 2992 лева; от 01.01.2023 г. – 31.08.2023 г. – 3471 лева; от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г. – 3928 лева. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, ОМВ за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. В съответствие с чл. 218, ал. 3 от същия закон, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Съгласно чл. 163 от ЗСВ най-ниската прокурорска длъжност е ••• в РП“. Счита, че е следвало да получава ОМВ не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската длъжност, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Вместо това е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона и за най-ниската длъжност, въз основа решения на Пленума на ВСС, който е определял ОМВ за длъжност, под определения в закона минимум за всички магистрати от районно ниво. С тези решения, постановени въз основа на вътрешни правила, всяка година е утвърждавана Таблица № 1 на ВСС за определянето на ОМВ за длъжност на магистратите. Сочи, че разпоредбата на чл. 218, ал. 3 ЗСВ предоставя възможност на Пленума на ВСС да определя възнагражденията на останалите длъжности в съдебната власт. Това обаче не означава, че му делегира правомощия да определя, за която и да е длъжност, ОМВ под законоустановения минимум, тъй като определения такъв в ЗСВ е с императивен характер и за магистратите той е аналог на минималната работна заплата. Ищецът счита, че справедливият размер на ОМВ за заеманата от него длъжност ••• в РП“ е в размер поне на предвидения в закона минимум, съобразен с данните на НСИ за всеки конкретен месец. След като НСИ събира и систематизира данни за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то и предвидения в закона минимум следва да се актуализира на ежемесечна база. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд в съответния орган на съдебна власт /чл. 161 ЗСВ/, който се явява и негов •••. Спорът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов, с равнопоставени страни и с ответник структурата, в която той работи /арг. на чл. 61 КТ вр. чл. 229 ЗСВ/. В конкретния случай ••• и надлежен ответник, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ се явява РП - Пловдив, която е и третостепенен разпоредител с бюджетни кредити /арг. на чл. 13 (1), т. 6 и т. 8 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ/. В § 1, т. 2 от ДР на КТ е уредено и изключение от общите правила в трудовите правоотношения. В тези правоотношения надлежен ответник може да бъде даже поделение на държавно учреждение, което не е правосубектно, нито е процесуално правоспособно съгласно, чл. 27, ал. 2 ГПК, но е поделение или друга структура, където се полага труд. /Р № 99/03.07.19 г. по гр. д. № 1876/18 г. на ВКС, IV г. о; арг. от Р № 60319/ 21.12.21 г по гр. д. № 998/21 г., на ВКС, IV г. о.; Р № 60176/ 17.08.21 г. по гр. д. № 3499/20 г. на ВКС, III г о. и др./ Твърди се, че през процесния период удвоената средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в „Бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата“ е била в следните размери: м. 07.2022 г. – 3744 лв.; м. 08.2022 г. – 3228 лв.; м. 09.2022 г. - 3526 лв.; м.10.2022 г. – 4182 лв.; м. 11.2022 г. - 3554 лв.; м. 12.2022 г. - 4082 лв.; м.01.2023 г. - 3694лв.; м.02.2023 г. - 3386 лв.; м.03.2023 г. – 3442 лв.; м.04.2023 г. – 3884 лв.; м.05.2023 г. – 3564 лв.; м.06.2023г. – 3454 лв.; м.07.2023 г. – 3886 лв.; м.08.2023 г.-3820 лв.; м.03.2024 г. – 4186 лв.; м.04.2024 г. –4720 лв.; м. 05.2024 г. – 4666 лв.; м. 06.2024 г. – 4428 лв. ОМВ за длъжност служи за база при определяне на БМВ. Ищецът твърди, че вследствие на посоченото несъответствие в размера на ОМВ за заеманата от него длъжност, за долу посочените месеци ответникът не му е изплатил сума в общ размер от 8 718.24 лв., представляваща сбор от неизплатени в брутен размер месечни ТВ, както следва: м. 07.2022 г. – 725 лв.; м. 08.2022 г. – 236 лв.; м. 09.2022 г. – 354 лв.; м.10.2022 г. – 1190 лв.; м. 11.2022 г. - 562 лв.; м. 12.2022 г. - 1090 лв.; м.01.2023 г. – 223 лв.; м.04.2023 г. – 413 лв.; м.05.2023 г. – 123 лв.; м.07.2023 г. – 415 лв.; м.08.2023 г.-349 лв.; м.03.2024 г. – 258 лв.; м.04.2024г. – 792 лв.; м. 05.2024г. – 738 лв.; м. 06.2024 г. – 500 лв. Тъй като, съгласно актовете за заемане на длъжност на ищеца, ТВ е платимо до края на текущия месец, •••ят му дължи и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху всяка една от горепосочените главници, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на ИМ в съда - 03.07.2025 г., в общ брутен размер от 2 437.27 лв., както следва: за м.07.2022 г. – 303.49 лв.; м. 08.2022 г. – 90.94 лв.; м. 09.2022 г. – 201.04 лв.; м. 10.2022 г. – 437.15 лв.; м.11.2022 г. – 201.49 лв.; м. 12.2022 г. – 380.84 лв.; м. 01.2023 г. – 75.59 лв.; м. 04.2023 г. – 127.64 лв.; м. 05.2023 г. – 36.73 лв.; м. 07.2023 г. – 114.77 лв.; м. 08.2023 г. – 94.08 лв.; м. 03.2024 г. – 47.45 лв.; м. 04.2024 г. – 135.83 лв.; м. 05.2024 г. – 117.10 лв.; м. 06.2024 г. – 73.13 лв. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8718.24 лв. – сбор от неплатени в брутен размер ТВ, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, както следва: м. 07.2022 г. – 725 лв.; м. 08.2022 г. – 236 лв.; м. 09.2022 г. – 354 лв.; м.10.2022 г. – 1190 лв.; м. 11.2022 г. - 562 лв.; м. 12.2022 г. - 1090 лв.; м.01.2023 г. – 223 лв.; м.04.2023 г. – 413 лв.; м.05.2023 г. – 123 лв.; м.07.2023 г. – 415 лв.; м.08.2023 г.-349 лв.; м.03.2024 г. – 258 лв.; м.04.2024г. – 792 лв.; м. 05.2024г. – 738 лв.; м. 06.2024 г. – 500 лв., както и сумата от 2437.27 лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г., формирана както следва: за м.07.2022 г. – 303.49 лв.; м. 08.2022 г. – 90.94 лв.; м. 09.2022 г. – 201.04 лв.; м. 10.2022 г. – 437.15 лв.; м.11.2022 г. – 201.49 лв.; м. 12.2022 г. – 380.84 лв.; м. 01.2023 г. – 75.59 лв.; м. 04.2023 г. – 127.64 лв.; м. 05.2023 г. – 36.73 лв.; м. 07.2023 г. – 114.77 лв.; м. 08.2023 г. – 94.08 лв.; м. 03.2024 г. – 47.45 лв.; м. 04.2024 г. – 135.83 лв.; м. 05.2024 г. – 117.10 лв.; м. 06.2024 г. – 73.13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба – 03.07.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г., поради частични откази от предявените искове, искането е да се ответника да заплати на ищеца сумата от 7970.81 лева – сбор от неплатени в брутен размер ТВ, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, за периода от месец юли 2022 г. до януари 2023 г. вкл., за периода от месец април 2023 г. до месец август 2023 г. вкл., периода от месец март 2024 г. до месец юни 2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 2325.86 лева – сбор от обезщетения за забавено плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба. Счита, предявените искове за недопустими, тъй като съгласно установената съдебна практика • не е страна по трудово правоотношение. Работникът или служителят е физическо лице, което престира трудовата си сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс по реда на КТ. • също така не е страна и по служебно правоотношение, защото държавният служител е физическо лице, което заема щатна длъжност в държавната администрация и подпомага даден орган на държавната власт в осъществяването на неговите (на държавния орган) властнически правомощия. Служебното правоотношение възниква след конкурс въз основа на административен акт, които обаче са по реда на Закона за държавния служител. За разлика от работника или служителя, и за разлика от държавния служител, • е висш орган на държавната власт и носител на властнически правомощия. Той е длъжен да осъществява правомощията си в полза на гражданите, а не в полза на ВСС или на съответната прокуратура. Редът за придобиването на статуса на прокурор се извлича от ЗСВ, а не от КТ или Закона за държавния служител. Препращането към КТ е субсидиарно и не бива да води до извода, че • е страна по трудово правоотношение (както също и препращането на Закона за държавния служител към КТ не води до извода, че държавният служител е страна по трудово правоотношение). След като • не е страна по трудово правоотношение, следователно е непрецизно да се говори и за негов •, затова •• на Районна прокуратура гр. Пловдив не може да се определи като такъв. В случай, че не се възприемат доводите за недопустимост, счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като неправилно е насочена към ответника, като ••• на Районна прокуратура гр. Пловдив. Сочи, че в исковата молба се излага несъгласие с начина на определяне на размера на основното трудово възнаграждение за длъжността •••, която ищеца заема, за периода от 04.07.2022 г. до 30.06.2024 г., като магистратът претендира за по- висок размер на основно месечно възнаграждение за посочения период. По своя характер магистратското възнаграждение - основно и за допълнително трудово възнаграждение, е възнаграждение за положен магистратски труд и не е спорно, че между Районна прокуратура гр. Пловдив и ищеца съществува специфично правоотношение по полагане на труд, както и че ищецът като магистрат е престирал своя труд в Районна прокуратура гр. Пловдив, но следва да се има предвид, че определянето на възнагражденията на магистратите се е извършвало от Пленума на ВСС /към периода на исковата молба/ в съответствие със Закона за съдебната власт. По отношение на възнагражденията на председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба е налице изрична законова разпоредба на чл. 218, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според която основното трудово възнаграждение е в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, в чл. 218, ал. 2 ЗСВ е посочено, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, а в чл. 218, ал. 3 ЗСВ е посочено, че възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт, каквато в случая се явява длъжността •••, се определят от пленума на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ Висшият съдебен съвет /към периода на исковата претенция/ осъществява правомощията си чрез пленум и определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, като всяка година утвърждава Таблица № 1 на пленума на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите. Заявява, че Районна прокуратура гр. Пловдив не е имала друга възможност, освен да начислява и изплаща тези утвърдени суми в Таблица № 1 на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, като в случая Районна прокуратура гр. Пловдив действа в условията на обвързана компетентност. Функция на ВСС е управлението на бюджета на съдебната власт, като евентуалното изплащане на по-големи суми от отделен ••• би довело до нарушаване на финансовата дисциплина. С оглед гореизложеното счита, че претенциите на ищеца, отправени към Районна прокуратура - гр. Пловдив, следва да бъдат отправени към Прокурорската колегия към ВСС, която на основание §23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г.) изпълнява функциите на Висш Прокурорски Съвет, която единствена има компетентност по прилагането на чл. 218, ал. 3 ЗСВ и взима решенията и определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите в Република България. Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е пленумът на ВСС. Прокуратурата на Р. България е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и тя е юридическото лице, което се разпорежда и утвърждава бюджетните сметки на третостепенните разпоредители, каквито са всички прокуратури в страната и в частност Районна прокуратура гр. Пловдив. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени или по настоящото дело да бъде присъединен ВПС, който единствен има компетентност по прилагането на чл. 218, ал. 3 ЗСВ. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното: По допустимостта: Съдът намира, че предявеният иск е допустим. Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава иска си, като е посочил основанието, както и размера на претендираното обезщетение, които съответстват точно на заявения петитум. Следва да се посочи и, че настоящият съдебен състав намира, че пасивно легитимирана страна – ответник по настоящото дело се явява Районна прокуратура – Пловдив, в качеството му на ••• по аргумент на чл. 61 КТ и предвид разпоредбата на чл. 229 ЗСВ и § 1, т. 1 от ДР на КТ, без оглед на обстоятелството, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, от чиято компетентност е назначаването на магистрата, съгласно нормата на чл. 160 ЗСВ, доколкото магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт /чл. 161 ЗСВ/, който се явява техен •••, а не органът по назначението, в случая ВСС. Този извод следва и от изложените в исковата молба обстоятелства, че за процесния период ищецът е изпълнявал при ответника длъжността •••, с оглед на което съдът приема предявените искове за заплащане на разликата между размера на предвидения в закона минимум и изплатеното му възнаграждение и лихвата за забава да са допустими и подлежащи на разглеждане по същество. По същество: На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., ищецът е изпълнявал длъжността ••• в Районна прокуратура /РП/ - Пловдив“; че ищецът е полагал труд в процесния период в изпълнение на възложените му функции и е изпълнявал законовите си задължения. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 14.07.2025 г./. Спорният по делото въпрос е за размера на дължимите на ищеца месечни възнаграждения и по-конкретно базата, върху която същите следва да се изчисляват – дали въз основа на yдвoeнaтa cpeднoмeceчнa зaплaтa нa зaeтитe лицa в бюджeтнaтa cфepa пo дaнни нa НСИ или въз основа на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, утвърдени от плeнyмa нa BCC. Спopeд Taблицa № 1 нa BCC, мaĸcимaлнитe ocнoвни мeceчни paбoтни зaплaти нa ••• зa пpoцecния пepиoд ca фиĸcиpaни: от 01.01.2022г. – 31.12.2022 г. - в paзмep нa 2992 лeвa, от 01.01.2023 г. – 30.06.2024 г. - в размер на 3471 лева. B ĸoнĸpeтния cлyчaй ищeцът e пoлyчaвaл бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнa paбoтнa зaплaтa в paзмepa пo yтвъpдeнaтa oт BCC Taблицa №1 и дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa зaплaтa. Съгласно чл. 218, ал. 2 ЗСВ, основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. А съгласно чл. 218, ал. 3 ЗСВ възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на ВСС. С решения на Пленума се утвърждава и Таблица № 1 за определяне размерите на ОМВ за длъжност на магистратите. Установява се от представените по делото статистически данни на НСИ, че за процесния период на ищеца е начислявано ОМВ за заеманата от него длъжност ••• в РП“, в размер по-малък от предвидения в чл. 218, ал. 2 ЗСВ за най-ниската длъжност •••. Също така от приложените по делото протоколи от заседания на ВСС и Таблици № 1, се установява, че при определяне на възнагражденията не е прилаган критерия средномесечна заплата в публичния сектор, както по отношение на младшите прокурор и съдии, така и спрямо всички останали длъжности. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което разликата между дължимите БМВ и действително начислените на ищеца суми общо за периода е 7970.81 лева, а размерът на мораторните лихви- общо 2325.86 лева. Именно във връзка с това заключение е допуснато и изменение на исковете. Правата и задълженията на магистратите, както и трудовото им възнаграждение, се регламентират от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 218, ал. 2 ЗСВ, основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ. Съгласно чл. 218, ал. 3 ЗСВ възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет. Тълкуването (систематично и логическо) на цитираните текстове означава, че Пленумът на ВСС има компетентност да определя възнагражденията за длъжностите в съдебната власт, но без тези длъжности, посочени в ал. 1 и 2 от чл. 218 ЗСВ. Оттук следва, че възнагражденията на ••• се определят въз основа на конкретната законова норма и не зависят от издаването на акт на ВСС, доколкото правопораждащият факт е предвиден ex lege, без да е поставен в зависимост от допълнително действие на административен орган. Следователно основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Няма спор, че размерът на основното месечно възнаграждение на магистратите, заемащи длъжност ••• в районна прокуратура, е в правомощията на пленума на ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Предвид горното, съдът намира, че действително възнаграждението на ищеца в качеството му на ••• в РП е oпpeдeлeнo в пo-ниcъĸ oт посочения в чл. 218, aл. 2 ЗCB paзмep за най-ниската магистратска длъжност, като съгласно закона и горепосочените правила същият следва да получава не по-малко от възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност, което пък от своя страна е определено в закона и е в посочените от вещото лице по ССЕ, размери. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че за посочения период ищецът в действителност е получил по-ниско възнаграждение от полагащото се и за най-ниската магистратска длъжност, поради което предявените искове в изменените им размери като основателни и доказани ще се уважат. Исковете за мораторна лихва се явяват основателни, доколкото •••ят изпада в забава при неизплащане възнаграждението в определените за това срокове. Вземанията за главница са лихвоносни и законна лихва се претендира, поради което такава също ще се присъди от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноските по делото. Ищецът, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за •урата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 98) е посочено, че той се представлява безплатно от • С. В. Н., за оказване на помощ и съдействие на друг юрист, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна •ска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на •ското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе предвид вида, броя и общата цена на исковете, действащата Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на •ските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за •ско възнаграждение следва да се определят в размер на 1326.70 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на пълномощника, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 411.87 лева. В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Същите възлизат на сумата от 300 лева, като следва да бъдат заплатени по сметката на съда. Така мотивиран, съдът