Решение № 195 от 23.10.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 779/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от А. Р. К. от с. Татарево, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № 4164 от 13.08.2024 г. на Директора на РДГ - Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено нарушение, квалифицирано от наказващия орган по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се излагат конкретни съображения за допуснато съществени процесуални нарушения при повдигане на административнонаказателното обвинение, тъй като съставеният АУАН не бил предявен на лицето, посочено като нарушител, с което било нарушено правото му на защита, както и възражение във връзка с предмета на нарушение – количеството дърва за горене и липсата на вредни последици в контекста на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, уреждаща маловажни случай на административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител. Административнонаказващият орган - Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, също не се явява и не изпраща представител, както и не заявява становище по жалбата и атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 23.03.2024 г., била предприета, от свидетелите М. С. А. на длъжност „••••••” в РДГ – Кърджали и П. И. И., също на длъжност „••••••“ в РДГ – Кърджали, проверка, въз основа на сигнал на ЕЕН 112, съдържащ имена на хора, съхраняващи незаконни дърва в с. Татарево, обл. Хасково. Едно от имената било на жалбоподателя А. Р. К., като при проверка на адреса, на който живеел било установено, че пред оградата на двора в •••••••••• имало струпани дърва за огрев - дъб, а след измерване с ролетка, установено количество било 0.37 пространствени куб. метра, без поставени съответните горски или общински марки. За установеното количество, лицето А. Р. К. не разполагало със съответните документи за дървесината и конкретно превозен билет. Констатираните количества дървесина - 0.37 пр. куб. м. дърва за огрев били не били иззети, поради малкото количество и оставени пред дома на жалбоподателя. Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 130486 от същата дата – 23.03.2024 г., а на същия ден, въз основа на преценката за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя – А. Р. К. от с. Татарево, обл. Хасково, бил съставен, от свид. П. И. И., Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2024 г., с бл. № 097637 за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал.1, т. 2 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, проявил арогантно отношение към контролните органи, но след това подписал съставения АУАН, като в съответната графа за обяснения и възражения не вписал такива. Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на лицето, посочено в него като нарушител на 23.03.2024 г., удостоверено с нарочно отбелязване в приложената разписка. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани. По случая, с Постановление на прокурор от РП – Хасково за образуване на досъдебно производство от 11.07.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и била прекратена пр.пр. № 2333/2024 г. по описа на РП – Хасково, а препис от постановлението е изпратен на РДГ – Кърджали за преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност. След получаване на материалите по преписката административнонаказващият орган възприел изцяло изложената фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ наложил на жалбоподателя процесното административно наказание – глоба в размер на 500.00 лева. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – П. И. И. и М. С. А., които съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и предприетите от тях действия и тези, касаещи процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Всъщност по отношение на установената фактическа обстановка липсва съществено разминаване в доказателствените източници и по – специално в гласните доказателства, за да се налага по – задълбочен анализ на тяхната достоверност, като в жалбата се възразява единствено по отношение на количеството дървесина. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, която, след като е бил запозната със съдържанието му, подписала акта, а впоследствие получила екземпляр от него, удостоверено в съответствие с изискванията на закона с изрично отбелязване в посочената разписка, като възраженията в обратна насока не намират опора в доказателствата, за да бъдат обсъждани по същество. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М. С. А. и с оглед заеманата от него длъжност – „••••••“ в РДГ - Кърджали, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. В случая следва да се отбележи и това, че не е налице нарушение на принципа “non bis in idem” в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, докладчик Г. З.. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че със съставяне на акта за установяване на административно нарушение е отпочнато административнонаказателно производство с предмет деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а впоследствие, като второ поред във времето е могло, но не се е развило и наказателно производство с предмет престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс, за да се съобразява дали образуваното второ поред производство е имало пречка да се развие паралелно с оглед идеята за примат на наказателната над административнонаказателната отговорност и дали е възстановена висящността на административно – наказателното производство. В случая липсва пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след отказ да се образува досъдебно производство. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с доверие, е установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и придобиването му от страна на жалбоподателя, възмездно в деня на проверката, с което е установил фактическа власт и е започнал съхраняването на процесното количество дърва за огрев, с което тази деятелност попада в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. В случая сам жалбоподателят заявил, че е придобил дървата от останало неизвестно по делото лице и това е основанието и моментът, от който насетне е започнало съхранението. Не е проведено и насрещно доказване, че за предмета на нарушението е налице превозен билет, поради което обосновано контролните органи са приели, че са били непридружени с такъв и в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Както неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява случай с липсата въобще или с незначителна степен на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, предметът на нарушение е в малко количество, а самото съхранение не е продължило дълго време, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция в размер, по – висок от минималния. Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган. По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – законосъобразно издадено и правилно и следва да бъде потвърдено от съда. Мотивиран така, съдът