Решение № 135 от 31.3.2022 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 24/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.А.Д., с адрес: ••• против Заповед № ЗХУ-ИО/Д- СТ / 4320 /ФП/ 29. 11.20 21 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, потвърдена с решение № 24 -РД06-0 112 / 29. 12.20 21 г. на директор а на РДСП – Стара Загора, в частта относно определената начална дата за отпускане на месечната финансова подкрепа. Със заповедта на Д. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 129, 15 лв., считано от 01. 11.20 21 г. до 31.05.202 3 г. В сезиращата съда жалба се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно приложение на материалния закон – неточно определена със заповедта начална дата за изплащане на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне от органа само в частта, относно началната дата, от която следва да бъде отпускана помощта.

Ответникът – Директор на Дирекция „ Социално подпомагане“ гр. Стара Загора се представлява от юк Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски.

Административен съд Стара Загора, трети състав, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Н.А.Д. е подала до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора заявление - декларация от 1 9.0 7.20 21 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите /л. 4 4/. Към заявлението са приложени формуляр за самооценка на лице с увреждания, Експертно решение на ТЕЛК № 91189 от 97 от 31.05.2021 г. По така подаденото заявление на 22.0 7.20 21 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хора с уреждания на Н.Д., с която е дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа. На основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 2 2.0 7.20 21 г. е издадена заповед № ЗХУ-И О /Д- СТ / 2940 /ФП/ 23.0 7.20 21 г. на директора на ДСП – Стара Загора, с която Н.Д. е отпусната месечна финансова помощ по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.0 6.20 21 г. до 31.05.202 2 г. Д. е оспорила експертното решение на ТЕЛК в частта относно определения й процент трайно намалена трудоспособност, като с решение № 90267 от 56 от 20.10.2021 година НЕЛК е определил по-висок процент, а именно 100 процента.

Н.А.Д. е подала отново до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора заявление - декларация от 1 1. 11.20 21 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите /л. 23 /. Към заявлението са приложени формуляр за самооценка на лице с увреждания, цитираното по-горе е кспертно решение на НЕЛК По така подаденото заявление, на 26. 11.20 21 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хора с уреждания на Н.Д., с която е дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа.

Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/2940/ФП/29.11.2021 година е прекратена отпуснатата на Д. месечна финансова подкрепа по чл.70.2 от ЗХУ, считано от 01.11.2021 година. Тази заповед е връчена на лицето на 16.12.2021 година и като необжалвана е влязла в сила. Същевременно н а основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗХУ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 2 6. 11.20 21 г. е издадена оспорената заповед № ЗХУ-ОИ/Д- СТ / 4320 /ФП/ 29. 11.20 21 г. на директора на ДСП – Стара Загора, с която Н.Д. е отпусната месечна финансова помощ по чл. 70, т. 3 от ЗХУ, считано от 01. 11.20 21 г. до 31.05.202 3 г. Недовол на от така издадената заповед и по - конкретно от началния срок за изплащане на месечната финансова подкрепа, Д. е оспорил а същата пред по-горестоящия орган. С решение № 24 -РД06-00 11 /2 9. 12.20 21 г. директорът на РДСП – Стара Загора е отхвърлил жалбата на Н.Д., като е счел, че не са налице основания за отмяна на заповедта на директора на ДСП – Стара Загора. Решението е връчено на адресата на 0 4.0 1.20 22 г., като Д. е обжалвал а същото с жалба, депозирана в Административен съд – Стара Загора на 1 2.0 1.20 22 г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По своята правна същност заповед ЗХУ-ОИ/Д- СТ / 4320 /ФП/ 29. 11.20 21. на директора на ДСП – Стара Загора е индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и реда за административно и съдебно оспорване. Оспорената Заповед, както и потвърждаващото го решение на директор РДСП – Стара Загора, са издадени от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Посочени са както фактическите, така и правните основания за тяхното издаване. Спазени са административнопроизводствените правила при обжалването на Заповедта пред по-горестоящия административен орган, който се е произнесъл с р ешение.

Заповедта е издадена при точното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от закона, като жалбоподателят попада сред тези по т. 2, с оглед степента на увреждане от 10 0% ТНР, съгласно ЕР на НЕЛК № 90267от 56/ 2 0. 10.20 21 г. и размера на дължимата финансова подкрепа следва да е 2 5% от линията на бедност.

Правният спор в настоящото съдебно производство касае началната дата на отпуснатата със заповедта месечна финансова подкрепа.

В нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е посочено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. В ал. 2 на чл. 20 от ЗХУ е указано, че оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на:

1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;

2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище;

3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;

4. финансова подкрепа наем на общинско жилище;

5. месечна финансова подкрепа.

Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗХУ, хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ гласи, че въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1. Именно такъв е настоящият случай.

В чл. 81 от ЗХУ е предвидено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Такъв е приет с ПМС № 65/29.03.2019 г. /ДВ, бр. 27/02.04.2019 г. /, в сила от 01.04.2019 г. Финансовата подкрепа е уредена в Глава IV, раздел IV от Правилника за прилагане на ЗХУ.

Доколкото в настоящата хипотеза не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа, основанието, на което е отпусната и нейния т размер, а само определения т от компетентния орган начален период, то следва да се посочи, че според чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, приложим по силата на чл. 81 от ЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Такава промяна в обстоятелствата е именно решението на НЕЛК, с което се отменя експертното решение на ТЕЛК. В чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето е посочено, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. При тълкуване на тази разпоредба следва да се приеме, че административният орган е длъжен да се съобрази с определения процент на трайна неработоспособност, постановен от органите на медицинската експертиза, дори той да е неправилно определен. Вярно е, че в резултат на тези действия на ТЕЛК жалбоподателката търпи вреди, но те могат да бъдат компенсирани по реда на ЗОДОВ.

Видно от чл.66, ал. 3 на ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

В случая, от неоспорената по делото фактическа обстановка, се установява, че заявлението-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е подадено на 1 1. 11.20 21 г., а оценката е издадена на 2 6. 11.20 21 г., при спазване изискването на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ, който гласи, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Съобразно установения с чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ срок за отпускане и изплащане на месечната финансова подкрепа и предвид датата на изготвяне на индивидуалната оценка – 2 6. 11.20 21 г., то съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения за неправилно определен начален момент на изплащане на подкрепата. Като е определил начален момент на изплащане на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ от 01. 11.20 21 г., административният орган, при спазване разпоредбите на ЗХ У и правилника за неговото прилагане, е издал административен акт, за който не са налице основанията по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като безспорно определената от органа начална дата за изплащане на финансовата подкрепа представлява 1-вото число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите – чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ.

По горните съображения настоящия т съдебен състав на Административен съд – Стара Загора счита, че административният орган е постановил законосъобразен административен акт, за който не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което подадената жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът