РЕШЕНИЕ

№ 101

гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20211100902284 по описа за 2021 година Предявен е установителен иск с правно основание чл.93 от ЗМГО.

Ищецът Търговско-производителна кооперация „Б.К.Х.“- гр. София /с предишно наименование ТПК „Х.-••“/ твърди, че по реда на ЗТМПО /отм./ е регистрирал наименование за произход „Минерална вода Хисар“, заявено на 22.12.1993 г. и регистрирано на 13.06.1994 г. Сочи, че за извършената регистрация е издадено Свидетелство за наименование за произход № 178-1 от Института за изобретения и рационализации на Народна Република България, съгласно което за място на произход на минерална вода е определено: изворите в гр.Хисар и околностите му, които са на територията на землището на гр. Хисар с неговите квартали Момина баня, Веригово и Миромир. Наименованието за произход е за стоки от клас 32: минерални и газирани води и други безалкохолни напитки. Поддържа, че минералната вода се добива и бутилира въз основа на Договор от 12.02.1999 г. за предоставяне на концесия за минерална вода от находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 1 и сондаж № 7, сключен между Република България чрез министъра на околната среда и водите и ТПК „Б.К.Х.“.

Ищецът излага твърдения, че ответникът „Х.-М.“ ООД е регистриран ползвател на наименование за произход „Хисарска минерална вода“, съгласно заявка от 28.10.2002 г. и регистрация от 15.04.2005 г., с регистрационен номер 178-04 в Регистъра на географските означения на Патентното ведомство, като регистрацията е извършена при действието на ЗМГО, в сила от 15.12.1999 г., и е за същия клас стоки – клас 32: минерална вода. Сочи, че съгласно копие от Държавния регистър, в графа „Страна, област, местност на производство“ е посочено като минерален водоизточник - сондаж № 2 и сондаж № 4 в землището на с.

Старо Железаре, община Хисаря, Пловдивска област, което се намира на разстояние 5.2 км югозападно от центъра на гр. Хисар, в местността „Влачище“ и 2.8 км североизточно от с. Старо Железаре, като минералният извор е собственост на община Хисар. Излага, че ответникът осъществява търговската си дейност като бутилира, съхранява, разпространява и предлага на пазара натурална минерална вода - „Натурална минерална вода Хисар” в опаковки на стоките - бутилки от 0.5 л, 1.5 л, 3 л, 5 л и 10 л.

Сочи, че в съответствие с легалната дефиниция на наименование за произход, дадена с разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗМГО, присъщ белег на защитения обект - наименованието за произход, е съществуването на обективна и функционална връзка между географската среда, от която произхожда стоката, в случая минералната вода, и нейните характерни качества и свойства, които я отличават от останалите минерални води. Намира, че за определена местност по смисъла на закона в случая следва да се приеме местност, която обхваща землището на гр. Хисаря. Поддържа, че отличителните характеристики, качества и свойства на минералната вода, добивана от находище „Хисаря“, са строго специфични и ограничени единствено в рамките на определената местност, както и че те се дължат от една страна на географската среда, обхващаща природните дадености на местността, дълбочината на изворите, от които се добива минералната вода, а от друга страна - на сложилите се исторически традиции от периода на Античността до наши дни, свързани с фокусирането на потребителското търсене, само и единствено в района на гр. Хисаря и неговото землище. Твърди, че извън тези традиции и исторически сложили се предпочитания остават всички други водоизточници на минерална вода, находящи се в други селища и намиращи се на километри от посочената по-горе местност. Сочи, че съгласно §1, т.98 от ДР на ЗВ находището на минерална вода е определено като подземно водно тяло или част от него, съдържащо минерални води, еднотипни по химически състав и свойства. Заявява, че Хисарската минерална вода се отличава с характерни качества и свойства, формирани от средата на минералната вода, характеристиките на находището и неговото подхранване; характеризира се с определен химичен състав и радиологични показатели и следващите се от това качества, свойства и полезно действие на минералната вода, които качества, свойства и полезно действие се дължат изключително на географската среда на произход, функционална по своята същност връзка.

Твърди, че минералната вода от находище „Хисаря“ - сондаж № 1, сондаж № 7, каптиран естествен извор „Банчето-Миромир“, каптиран естествен извор „Чобан чешма“, се формира във водонапорна система от пукнатинно-жилен тип в Средногорската структурна зона - Средногорски блок - масива на същинска Средна гора - Хисарски плутон, изграден от южнобългарски гранити с палеозойска възраст - кварцдиорити, гранодиорити, гранити, внедрени сред докамбрийски гнайси на неразчленената Арденска група - главно ивичести и очни гнайси. Минералната вода е с атмосферно-инфилтрационен произход. Зоната на подхранване на находището е разположена далече от района на разкриване на минералната вода и подхранването се осъществява за сметка на атмосферните валежи. Колектор на минералната вода са гранитите с палеозойска възраст, които в дренажната зона на находището залягат на дълбочина от 10 до повече от 660 м под земната повърхност. В дренажната зона на находището гранитите са припокрити от плиоценски наслаги, представени от алевритови пясъци, глинести пясъци и песъчливи глини с мощност от 25 до 45 м. Сочи, че тези фактори на географската среда на минералните води от находище „Хисаря“ водят до формиране на следните качества и свойства на минералната вода: разкритите минерални води са с температура от 26 до 52 градуса по Целзий. Минералните води са слабо минерализирани (М=0.250-0.300 г/л), с алкална реакция (pH 8.6-9.0), хидрокорбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви (52-56 мг/л) и флуорни (4.0-5.0 мг/л). Описва подробно химичния състав на водите.

Ищецът твърди, че минералните води от находище „Старо Железаре“ се формират във водонапорна система от пукнатинно-жилен тип в Средногорската структурна зона- Средногорски блок-масива на същинска Средна гора-Мътенишки плутон, изграден от гранити, и Хисарски плутон, изграден Южнобългарски гранити с палеозойска възраст - кварцдиорити, гранодиорити, диорити, гранити, внедрени сред докамбрийски гнайси на неразчленената Арденска група-главно ивичести и очни гнайси. Минералната вода е с атмосферно-инфилтрационен произход. Зоната на подхранване на находището е разположена по издигнатите и билните части на Мътенишкия и Хисарски плутон. Колектор на минералната вода са гранитите с палеозойска възраст, които в дренажната зона на находището залягат на дълбочина от 2.5 до повече от 400 м под земната повърхност. В дренажната зона на находището гранитите са покрити от маломощни /2.5-3.5/ глини.

Намира, че посочените фактори на географската среда на минералните води от находище „Старо Железаре“ водят до формиране на следните качества и свойства на минералната вода: разкритата със сондажите минерална вода е хидрокарбонатно-сулфатна- натриева, със слабо изразена алкална реакция /рН 8.6/, с температура 29-30 градуса по Целзий. Сочи подробно химичния състав на водите от това находище. Обобщава, че характеристики, минерален и химичен състав на минералните води, добивани от находище „Хисаря“, се различават съществено от качествата и характеристиките на минералните води, добивани от находището на с. Старо Железаре, като тези, добивани от находище „Старо Железаре“, не притежават установените за местността Хисаря качества и особености. Поради посоченото намира, че вписването на „Х.М.“ ООД като ползвател на наименованието за произход „Хисарска минерална вода“ се явява незаконосъобразно.

Твърди, че бутилираната от „Х.М.“ ООД натурална минерална вода не притежава установените качества и особености на Хисарска минерална вода, включително и поради липсата на функционална връзка между географската среда - землището на Хисаря, евентуално, че бутилираната от ответника минерална вода е загубила тези качества в период, последващ вписването на „Х.М.“ ООД като ползвател на наименованието за произход.

Ищецът сочи, че правният му интерес от предявяване на иска се свързва с обстоятелството, че добива, бутилира, рекламира и разпространява на пазара натурална минерална вода от находище „Хисаря“ от 1993 г. и до настоящия момент, като за посочения период е положил изключителни усилия в рекламиране на качествата на минералната вода и в налагането ѝ на пазара до крайния потребител, в резултат на което минералната вода Хисар е добила изключителна популярност сред потребителите, като същата е станала и се е наложила като обект на клиентските предпочитания поради качествата и свойствата на водата и ползите от нея, включително и такива за тяхното здраве. Счита, че с действията си по бутилиране и разпространяване на минерална вода от находище „Старо Железаре“ чрез използването в търговската дейност на наименованието за произход „Хисарска минерална вода“ ответникът „Х.М.“ ООД въвежда в заблуждение потребителите относно географската среда на произход на водата и нейните качества и свойства.

Моли на основание чл. 93 ЗМГО да бъде признато за установено, че минерални води от находище „Старо Железаре“, с. Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 2 и сондаж № 4, не притежават установените качества и особености на Хисарска минерална вода.

Ответникът „Х.М.“ ЕООД, ЕИК •••••••, оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва твърденията за несъответствие на водата с качеството или особеностите, установени за регистрираното географско указание „Хисарска минерална вода“. Възразява и срещу твърденията, че чрез използването на географското указание „Хисарска минерална вода“, на което е вписан четвърти по ред ползвател, въвежда в заблуждение потребителите относно географската среда на произход на минералната вода и нейните свойства.

Твърди, че географското означение „Хисарска минерална вода“, регистрирано под № 178, е географско указание, а не наименование за произход, както твърди ищецът. Сочи, че Законът за търговските марки и промишлените образци (отм.), при действието на който е регистрирано първоначално географското означение № 178 не е предвиждал географските означения да бъдат разделяни на географското означение и наименование за произход, а всички регистрирани географски означения са били наименования за произход. След отмяната му, с ЗМГО от 1999 г. (отм.) се въвежда това разграничение, като с разпоредбата на §3 от ПЗР на закона е предвидено всички регистрирани по ЗТМПО (отм.) наименования за произход да бъдат пререгистрирани в съответствие с въведените критерии в срок от 2 години от влизане на закона в сила. Съответно счита, че ползвателите на регистрирани географски означения също е трябвало да се пререгистрират.

Заявява, че наименованието за произход Хисарска минерална вода, регистрирано през 1994 г. под № 178, е пререгистрирано като географско указание, а вписаните ползватели на това наименованието за произход са били пререгистрирани като ползватели на географското указание Хисарска минерална вода.

Намира, че при сравнение на разпоредбите на алинеи 2 и 3 на чл. 85 от ЗМГО следва извода, че при географско указание връзката между стоката и нейните характеристики с географското място е много по-слаба, отколкото при наименованието за произход, при което връзката е по-силна, тясна и конкретна; при наименованието за произход качеството на стоката може да се дължи и на комбинация от природни и човешки фактори (традиции в производството, технология и пр.), докато географското указание е ограничено само до природни фактори.

Счита, че от дефиницията на географското указание като обект на закрила следва, че качествата и характеристиките на стоката, означавана с дадено географско указание могат да варират в много по-широк диапазон, отколкото при стоките, означени с наименованието за произход, където допусканите отклонения са минимални и конкретно фиксирани. По- слабата връзка с географското място и липсата на човешки фактор при географското указание позволява и по-широко определяне на границите на географското място, в т.ч. и използването на по-общи термини при дефиниране границите на географското място, като например „и околностите“. Намира, че доколкото територията на община Хисаря се свързва с наименованието Хисар/Хисаря, е обосновано минералната вода, добивана от водовземни съоръжения на територията на общината, да се назовава Хисарска минерална вода, ако има качествата и особеностите, които са характерни за тази вода, както е в случая.

Намира, че ищецът не посочва какви са качествата и характеристиките, определени за регистрирано географско указание „Хисарска минерална вода“ и не представя документ, определящ качествените признаци на стоката, спрямо който следва да се оценява съответствието на характеристиките на стоката на вписаните ползватели на географското означение.

Сочи, че натуралната минерална вода е естествен продукт, поради което съставът и характеристиките на водата не се постоянни, а варират в определени граници. Това се отнася както за водата от отделните водовземни съоръжения в географското място, така и за водата от едно и също водовземно съоръжение, но взета в различно време, което се установява от приложените към исковата молба сертификати за вода, взета от различни водовземни съоръжения - те показват, че pH, обща минерализация, микроелементи и др. характеристики на натуралната минерална вода варира в широки граници. Сочи, че ищецът не представя доказателства за диапазона на качествените признаци на водата с процесното географско указание. При направени примерни сравнения на показателите намира, че отклоненията в отделните параметри на водата, добита от различните водовземни съоръжения и/или добита в различни периоди от време, не води автоматично до извод, че водата е различен тип или че не притежава определените за регистрираното географско означение качества или особености.

Твърди, че съгласно становище на директора на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация (СБФТР) към Министерството на здравеопазването и на ръководителя на акредитираната лаборатория за анализ на минерални води към СБФТР, водата от сондажи № 2 и № 4 в с. Старо Железаре, община Хисаря има физикохимични характеристики, сходни на всички води в Хисарски регион и може да бъде причислена към типа на минералните води от Хисаря, а съгласно удостоверение от кмета на Хисаря производствената дейност по бутилиране на минерална вода от сондажи 2 и 4 се извършва на територията на община Хисаря. Поддържа, че тези документи се намират в досието на географско указание 178-4 в Патентното ведомство и установяват, че водата произхожда от съответното географско място и притежава определените от географско указание качества и особености.

Оспорва като неверни и недоказани твърденията на ищеца, че след вписването като четвърти ползвател на процесното географско означение водата на ответника била загубила качеството, свойствата и особеностите, определени за това географско означение. Сочи, че водата от сондажи № 2 и 4 има стабилен състав и свойства. Счита, че приложените към исковата молба сертификати № 61 и 62 от 2007 и 2013г., както и приложените към отговора сертификати № 61 от 2019 г. и № 62 от 2020 г. показват, че отклонението в отделните показатели на водата от сондажи № 2 и 4 във времето не е по-голямо от отклонението, което се наблюдава при водата от другите водовземни съоръжения в географското място. Излага твърдения, че водата от сондажи № 2 и 4 в Ст. Железаре, община Хисаря е хипотермална, ниско минерализирана, хидрокарбонатно-натриева и силициева, съдържаща флуорид, без санитарно-химични и микробиологични признаци на замърсяване. Съдържанието на изследваните компоненти са в границите на нормите за минерални води. Водата има стабилен физикохимичен състав и свойства. Може да се използва за питейни цели. Поради високото съдържание на флуорид водата не е подходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Описва лечебно-профилактичните свойства на водата. Сочи, че същите свойства, особености и полезно действие имат и водите от сондажи 1 и 7 от Чобан чешма и Банчето- Маримир, видно от приложените към исковата молба сертификати, поради което твърденията, че качеството, свойствата и особеностите на водата от сондажи № 2 и 4 се различават съществено от тези, установени за водата с географско указание № 174, са неоснователни, респ. искът е неоснователен.

Според ответника натуралната минерална вода е продукт, чиито особености и свойства не могат да се ограничат в тесни граници като конкретна местност или землището на конкретно населено място. Възразява срещу твърденията на ищеца, че свойствата и особеностите на натурална минерална вода, особено, когато е от пукнатинно-жилен тип, каквато е хисарската, зависи от това дали излиза на повърхността (чрез естествен извор или сондажен кладенец) в землището на дадено населено място или на 2 км. извън него, т.е в неговите околности. Сочи, че съгласно геоложката карта сондажи № 2 и 4 се намират в непосредствените околности на Хисаря, а това, както и свойствата и особеностите на водата, я определят като „Хисарска“. По своите физикохимични характеристики, свойства и особености, това е хисарски тип вода и няма заблуда по отношение на името, географското място и свойствата и особеностите на водата, която предлага. На етиката на бутилираната вода са посочени данни относно киселинността, състава, мястото на бутилиране, което изключва заблуда относно географското място и свойствата и особеностите на водата.

Оспорва като неоснователни и недоказани доводите за извършени изключителни усилия на ищеца за налагане на Хисарската минерална вода на пазара. Сочи, че заради добрите си питейни и лечебни свойства Хисарската вода е известна на потребителите много преди да започне промишлената ѝ експлоатация (бутилиране). Поддържа, че вписаните ползватели на процесното географско указание, които бутилират и предлагат на пазара Хисарска минерална вода, са пет. Всеки от тях има интерес от увеличаване на продажбите и разширяване на пазара на тази вода. Ответникът твърди, че бутилира и предлага вода от сондажи №2 и 4 географско указание „Хисарска минерална вода“ повече от 15 години, като през този период е инвестирал много средства и усилия за популяризиране и налагане на географското означение - за периода 2019г.-2021 г. е инвестирал 132 хил. лв. за реклама и над 499 хил. лв. за маркетинг на Хисарска минерална вода в магазините на търговска верига Кауфланд, съгласно приложена счетоводна справка от сметка 602 „Разходи за външни услуги“ към клиент „Кауфланд България“ ЕООД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото документи се установява, че ищецът - Търговско - производителна кооперация „Б.К.Х.“ - гр. София /с предишно наименование ТПК „Х.-••“/ е регистрирал наименование за произход по реда на ЗТМПО /отм./ - „Минерална вода Хисар", заявено на 22.12.1993 г. и регистрирано на 13.06.1994 г. За извършената регистрация е издадено Свидетелство за наименование за произход № 178-1 от Института за изобретения и рационализации на Народна Република България. Видно от така издаденото свидетелство, е определено място на произход на минералната вода: минералната вода е от изворите в гр. Хисар и околностите му; те са на територията на землището на гр. Хисар с неговите квартали Момина баня, Веригово и Миромир. Наименованието за произход е за стоки от клас 32: минерални и газирани води и други безалкохолни напитки. Минералната вода се добива и бутилира въз основа на Договор от 12.02.1999 г. за предоставяне на концесия за минерална вода от находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Хисаря, община Хисаря, област Пловдив, сондаж № 1 и сондаж № 7, сключен между Република България чрез министъра на околната среда и водите и ищеца Търговско производителна кооперация „Б.К.Х.“. С решение от 05.12.2001 г. на комисия за пререгистрация, назначена със заповед № 149/11.06.2001 г. на председателя на Патентното ведомство, е извършена пререгистрация на регистрираното наименование за произход Минерална вода Хисар, като географско указание, на основание § 3 от ПЗР на ЗМГО от 1999 г., отменен към момента. Във връзка с посочената пререгистрация на вписания ползвател ТПК „Хисар- 90“ /сега ТПК „Б.К.Х.“/ е издадено Свидетелство за използване на географско указание, регистров номер 178-01.

По делото е безспорно и че ответникът „Х.-М.“ ООД е регистриран ползвател на наименование за произход „Хисарска минерална вода“, съгласно заявка от 28.10.2002 г. и регистрация от 15.04.2005 г., с регистрационен номер 178-04 в Регистъра на географските означения на Патентното ведомство. Регистрацията е извършена при действието на Закона за марките и географските означения, в сила от 15.12.1999 г., и е за същия клас стоки - клас 32: минерална вода.

В хода на съдебното дирене е изслушана съдебно-химическа експертиза, чието заключение ще бъде обсъдено по-долу.

Депозирани са сертификати издадени от МЗ относно геоложките и хидрогеоложки характерисики на водата добивана от сондажите на ищеца.

Приобщени са и сертификати № 61 и 62 относно геоложките и хидрогеоложки характерисики на водата добивана от сондажите на ответника в находище на минерална вода „Старо Железаре“, г. Старо Железаре - (№ 2 и 4) за 2007 г.; 2013 г.; 2019 г.; 2020 г. Те съставляват официални удостоверителни документи, издадени в хода на нарочна процедура, не са опровергани в хода на процеса, поради което съдът кредитира отразените в тях стойностти.

В хода на производството е приета Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. издадена на осн. чл.54, ал.2 от ЗМГ(отм.) на МОСВ, определящ специфичните качества и особеност на минералните води от находище „Хисаря“, гр.Хисаря, както и тяхната връзка с природните условия – геоложки строеж и хидрогеоложки особености, като са определени и експлоатационните водоизточници.

Останалите документи приети по делото са вторични по отношение на посочените по- горе релевантни доказателства и не следва да се обсъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Географското означение, подобно на марката, се отнася към външните белези на стоката, но тя не разграничава, а обединява производители на определени стоки на териториален принцип.

Съобразно нормата на чл. 85, ал.1 от ЗМГО под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори. Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Видно от така дадените дефиниции, двете проявни форми се явяват два самостоятелни обекти за закрила, представляващи наименование на страна, район или местност в тях, разбирани в широк смисъл, като отнасящи се до наименования на населени места, планини, реки, езера и пр. географски дадености. Характерно за географските означения е, че служат за означаване на стоки с произход от съответната географска среда и за отличаването им от сходни стоки, които не произождат от там.

Правната закрила на географското означение, съглано нормата на чл. 88. (1) от ЗМГО, се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство, осъществявана въз основа на заявка от всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености(чл.89, ал.1 ЗМГО).

Заявителят обаче не е свободен да заяви съществените индивидуализиращи белези, тъй като границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му(чл.89, ал.2 ЗМГО).

Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение(чл.97, ал.4 от ЗМГО).

Макар валидно възникнала, закрилата може да се бъде прекратена при наличие на условията по чл.91 от ЗМГО, а при липса на предпоставки за регистрация, тя може да бъде заличена в хипотезата на чл.92.

Предмета на защитата по чл. 93 от ЗМГО е различен. Тя предпоставя, че ползвателят на географското обозначение извършва нарушение във връзка с обозначаване на предлаганите от него стоки: 1. Използва географското означение за означаване на други стоки или; 2. Произведените от него стоки не притежават установените качества или особености. Ищецът е въвел второто нарушение.

Това поставя въпроса за еталона, с който трябва да се сравняват качествата и особеностите на стоките.

В съответствие с чл.89, ал.2 ЗМГО елементите: качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход, се дефинират от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.

Макар регистацията на ответника да е осъществена на 15.04.2005 г. при действието на Закон за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г, отм.), този нормативен акт създава идентичен режим с този по сега действащия ЗМГО(Обн. ДВ. бр.98 от 13 декември 2019г.) и разгледан по горе.

По делото е представена и Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. на МОСВ, явяващ се централно ведомство по см. на чл.54, ал.2 от ЗМГО(отм), в съответствие с чл.9 от ЗВ(изм. ДВ. бр.108 от 14 Декември 2001г.) Съгласно Заповед № РД-1012/27.09.2004 г. качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход, са следните: слабо минерализирани (М = 0, 250 -0, 300 г/л), с алкална реакция (РН 8, 6 – 9, 0), хидрокарбонатно – сулфакто-натриеви, силициеви(Н2SiO3=52-60 мг/л) и флуорни( F = 4, 0 – 5, 0 мг/л).

Следва да се отбележи, че представените от ищеца сертификати от Министерството на здравеопазването относно качеството и характеристиките на добиваната от него минерална вода не са релевантни по спора. Те отразяват състава и характеристиките на водата добивана от ищеца, който обаче не се явява еталон за сравнение. Те могат да имат значение при спор дали качествата на добиваната вода от ищцовата ТПК има съответни качества, което обаче е извън предмета на делото.

Съгласно заключението на съдебно химическата експертиза и обясненията дадени от ВЛ в о.с.з. на 03.02.2023 г., съдържанието на химическите елементите във водата и нейните свойства показва естествени отклонения (флуктоации) от 20 % в различните състояния и сезони. В тази част съдът кредитира заключението, тъй като се базира на общо научно правило, отразено и в Протокол № 119/09.06.93 г.(л.244).

Следователно за да е налице несъответствие на качества или особеностите, водите на ответника следва да са с характеристики различни от тези отразени Заповед № РД- 1012/27.09.2004 г., при отчитане на диапазона на възможните флуктоации (20 %).

При сравняване на релевантните стойности с тези установени със Сертификати №61 и № 62 на МЗ през различните години(2007 г.; 2013 г.; 2019 г.; 2020 г.) за минерална вода от сондажи 2 и 4 на водоизточник Ст. Железаре, община Хисаря през периода 2002-2020 г., се установява, че те са в рамките на допустимото отклонение (20%), като за С № 62/ 2020 г. (сондаж 4) те са: Обща минерализация в mg/l – 322(Слабо Минерализирана); pH - 8.52; F Флуорид в mg/l - 2, 96; H2Si03 - 64.73 мг/л; а за С 61/2019 г.(сондаж 2) са: Обща минера‐ лизация в mg/l – 317(Слабо Минерализирана); pH - 8.49; F Флуорид в mg/l - 2, 96; H2Si03 - 64.73 мг/л.

Съдът не кредитира съдебно-химическата експертиза, освен в посочената по-горе част, тъй като сравнението е направено между качествата на водните проби на страните, а не между релевантните за спора величини.

Така установените данни мотивират съда да приеме, че в хода на съдебното дирене се установи, че добиваната и предлагана на пазара от ответника минерална вода притежава установените качества или особености, съответни на наименованието за произход.

Довода основан на липсата на функционална връзка между географската среда е ирелевантно в хода на настоящото производство. Ответникът е регистриран ползвател на наименование на произход, с определени географски граници на водоизточниците му, които не могат да са предмет на настоящото дело. Правно значимо с оглед хипотезата на чл. 93 от ЗМГО е единствено дали стоката притежава установените качества или особености, която преценка се осъществява по описания по-горе начин.

Това следва да се отнесе и към медицинските показания на водите. Сертификатите от МЗ имат отношение към управляване и използването на водите по см. на чл.9 от ЗВ и НАРЕДБА № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, но не и към правнозначимия за спора предмет.

Горното налага извода за неоснователност на иска.

В тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски, съгласно представения списък – 3 100 лв. адв. възнаграждение.

Воден от горното Софийският градски съд