РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. Ловеч, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Членове: ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20254300500313 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от В. И. С., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат М. С., град София, ул. „•••“ № 20.

Излага, че на 28.03.2025 г. е извършил справка в банката и и получил информация, че на банковата му сметка е наложен запор за сумата от 8700 лева от ЧСИ В. П.. Твърди, че не е получил съобщения и обжалва действията на ЧСИ.

Счита, че е наложен запор върху несеквестируем доход, тъй като възнаграждението му е в размера на минималната работна заплата, като същият има две деца, които издържа и в тази връзка по аргумент от чл. 446 от ГПК запор върху трудовото му възнаграждение не може да се налага.

Твърди, че е изплатил всички задължения по изпълнителното дело и същото следва да се прекрати по отношение на него. Посочва, че задължението по изпълнителното дело е в качеството му на наследник на починалия му баща Ив.Ил. С.. Сочи, че наследници на баща му са - майка му Д.Р. С.а, брат му Ил. И. С. и жалбоподателя. Излага, че съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството майката и децата й имат равни дялове от наследството и отговоря за 1/3 от задължението по изпълнителното дело, а не за целият му размер по аргумент от чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.

Налага довод, че е платил тази една трета от дължимата сума. Посочва, че към датата на която същият е разбрал за изпълнителното дело и е бил наложен запор на банковата му сметка и трудовото му възнаграждение при предходният му работодателя, размерът на цялото задължение е бил 6404. 60 лева или неговата част е 2134 лева. Излага, че от заплатата при предходния му работодател са удържани 1090 лева, остатъкът е преведен на ЧСИ или общо са платени 2 511 лева. Приема, че ЧСИ в нарушение на Закона за наследството и на ГПК независимо, че е платил задължението си в цялост, не е прекратил образуваното изпълнително дело.

Моли да се отменят действията на ЧСИ и да се прекрати изпълнителното дело.

По делото е постъпило възражения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, •••••, представлявано от Р.И.М.-Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Й.. Излага, че изпълнително дело № 20178790400353 по описа на ЧСИ В. Л. П. е образувано за събиране на вземане, обективирано в изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело № 922/2015 г. по описа на Районен съд - Троян, издаден срещу лицето Ив.Ил. С. /починал/, който след смъртта си е оставил следните наследници Ил. И. С., В. И. С. и Д.Р.С.. Посочва, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „Юробанк България“ АД (като цедент) е цедирал вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Приема, че постъпилата жалба е недопустима, тъй като действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол са изброени изрично и изчерпателно в закона, нормите са императивни и длъжникът по изпълнително дело може да обжалва само предвидените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, като е необходимо действието да е извършено, съответно съдебния изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действието, за което е бил надлежно сезиран.

Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и за да е допустимо това обжалване е необходимо действието да е извършено реално, като следва да има постановен изричен писмен акт на съдебния изпълнител. Излага, че в конкретния случай не е постановен изричен отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело спрямо В. И. С., нито да е поискано прекратяване от жалбоподателя. Налага довод, че липсва постановен от съдебния изпълнител преди датата на подаване на жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК изричен писмен отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което счита, че подадената жалба е недопустима в тази й част и следва да бъде оставена без разглеждане.

Приема, че представляваното от него дружество е предприело законосъобразни действия във връзка с образуване на изпълнително производство под № 20178790400353 по описа на ЧСИ В. Л. П. за събиране на вземане.

Застъпва тезата, че налагането на запори на банковата сметка на длъжника не е сред действията, които подлежат на обжалване и съгласно мотивите изложени в т.1 на Тълк. решение № 2 от 26.06.2015 г. по Тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имушество. Излага, че съдебната практика е единна относно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, съгласно която възнаграждение за труд е частично секвестируемо, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношения на нея. От своя страна, секвестируемата част за едно вземане се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски), както и от обстоятелството дали длъжникът има деца, които той издържа. Счита, че съдебният изпълнител законосъобразно е наложил всички запори по изпълнителното дело върху активите на длъжника. Сочи, че третото задължено лице, явяващо се в случая съответните банкови институции, следва да прецени дали и каква част от дохода е секвестируема и подлежи ли на изпълнение. Посочва, че съгласно мотивите на TP 3/2015 от 10.07.2017 г. по т.д. 3/2015 ОСГТК на ВКС запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. За да може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на длъжника, не е нужно същото да е изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува. Налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Отказът на третото задължено лице да изпълни запора, по какъвто и да е повод, ще доведе до единствена последица взискателят да не е удовлетворен за своето притежание. /в този смисъл Решение № 7148 от 15.11.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 10302/2018 г./.

По делото а постъпили мотиви от ЧСИ В. П., peг. № 879, в които приема, че подадената жалба е неоснователна, поради което моли съдът да я остави без уважение.

Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че за узнаването от съдебния изпълнител за несеквестируемата част на вземането на длъжника, за да бъде определена е нужно съдействието на третото задължено лице. Сочи, че дружеството, с което жалбоподателят е в трудово правоотношение е изпълнил задължението си по чл. 508, ал. 1 от ГПК и е уведомил ЧСИ за несеквестируемостта на дохода, който получава лицето с отговор с вх. № 44019/19.03.2025 г. Изтъква, че по сходен начин са постъпили и със запорно съобщение с изх. № 10501/11.03.2025 г. в „Обединена българска банка" АД, като в него на основание чл. 446а във връзка с чл. 446 от ГПК, във връзка с чл. 114 „а" от КСО и чл. 13 от ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудовото възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка. Излага, че при извършване на справка в Регистъра на банковите сметки съдебният изпълнител не разполага с информация относно произхода на постъпващите суми, а и запорът има единствено обезпечителна функция в полза на взискателят и не подлежи на самостоятелно обжалване и не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Застъпва тезата, че действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, са изброени изчерпателно в чл. 435, ал. 2 от ГПК и налагането на запори не е сред тях. Позовава се и на TP № 2126.06.2015 г. по тълкувателно дело № 212013 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че запорът, като изпълнително действие, не подлежи на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Излага, че в конкретния случай не е налице изпълнение на несеквестируемо имущество.

Приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че същият е платил една трета от дължимата сума. Излага, че със запорно съобщение с изх. № 09119/04.04.2023 г. до „Калинел" ЕООД с адрес: ••••••, е наложен запор за: главница в размер на 2 439.54 лева, ведно със законната лихва върху нея от 29.10.2015 г., която към 04.04.2023 г. е 1 857.41 лева до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 1 622.67 лева, както и последващата се такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, която към 04.04.2023 г. е 540.44 лева. Излага, че общият размер на цялото задължение към 04.04.2023 г. е 6 404.60 лева, като главница се олихвява от 29.10.2015 г. до окончателното й изплащане, пропорционална такса на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ и последващи молби от взискателя „ЕОС Матрикс" с ЕИК ••••• за извършване на имуществено проучване и принудителни изпълнителни действия срещу В. И. С.. Позовава се на чл. 79, ал. 1 от ГПК и т. 11 от TP № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноските по изпълнението в изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона случаи. Навежда аргумент, че не са налице обстоятелства, които да освобождават длъжника от разноските /таксите/ в изпълнителното производство. Сочи, че от 04.04.2023 г. до датата на последната вноска от жалбоподателя са извършвали изпълнителни действия по молби на взискателя „ЕОС Матрикс“, изразяващи се в: извършване на справки, налагане на запори, уведомяване за извършване на опис, опис на недвижимо имущество и разгласяване на публична продан. Застъпва тезата, че тези изпълнителни действия променят частта от общия дълг на жалбоподателя. Посочва, че по изпълнителното дело са направени четиринадесет превода от В. И. С. и постъпила сума в 2 440.00 лева. Сочи, че към 31.07.2024 г. жалбоподателят В. И. С. е дължал 181.00 лева, представляващи дължими такси към ТТРЗЧСИ.

ЧСИ посочва, че по изпълнителното дело няма постъпила молба от длъжника /В. И. С./ за прекратяване на изпълнителното производство по отношение него и съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, той може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, като отказът трябва да е постановен с изричен негов писмен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В кантората на Частен съдебен изпълнител В. П., peг. № 879 с район на действие Окръжен съд Ловеч, адрес: ••••••, www.velislavpetrov.com, тел. 068 ••••••, по молба на „ЕОС Матрикс" ЕООД, със съдебен адрес: ••••••• и въз основа на изпълнителен лист № 592, издаден на 03.11.2015 г, по ч.гр.д. № 927/2015 г. по описа на Районен съд Троян, 1 състав, въз основа на Заповед за изпълнение от 02.11.2015 г. е образувано изпълнително дело №20178790400353 срещу Ив.Ил. С., с ЕГН •••••••••• /починал/ и конституираните наследници на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, като длъжници: Д.Р.С., с ЕГН ••••••••••, Ил. И. С., с ЕГН ••••••••••, и В. И. С., с ЕГН ••••••••••.

След извършена справка в НБД „Население“ е установено, че Ив.Ил.

С. с ЕГН •••••••••• /длъжник по изпълнителен лист/ е починал в хода на вече образувано изпълнително производство по изпълнително дело.

ЧСИ на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК и приел, че издадения изпълнителен лист срещу наследодателя следва да бъде изпълняван върху имуществото на неговите наследници - Д.Р.С. /съпруга/, Ил. И. С. /син/ и В. И. С. /син/.

От поканата за доброволно изпълнение с изх. № 18167/03.08.2022 г., връчена чрез работодател „Калинел" ЕООД се установява, че В. И. С. е уведомен на 07.09.2022 г. за започнатото принудително изпълнение.

На същата дата ЧСИ е конституирал жалбоподателя на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК като длъжник по изпълнителното дело.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ с молба с вх..№ 38692/08.04.2024 г. е поискал от ЧСИ извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и в НОИ/ НАП за съществуващи банкови сметки на лицето и активни трудови договори и/ или доходи от пенсия, като при наличие на същите да наложат запори.

На 11.03.2025 г. със запорно съобщение с изх. № 10497/11.03.2025 г. на основание чл. 450, ал. 3 във вр. с чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху всяко възнаграждение на труд на длъжника в „Институт по планинско животновъдство и земеделие“ гр. Троян. Запорното съобщение е връчено в качеството му на трето задължено лице на 13.03.2025 г., като в него е посочено да се правят удръжки при спазване /съблюдаване/ правилата на чл. 446 от ГПК, като на основание чл. 512, ал. 2 от ГПК, третото задължено лице, трябва да уведоми съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1 от ГПК.

Жалбата е подадена от длъжник, но разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят посочва, че на 28.03.2025 г. е извършил справка в банката и и получил информация, че на банковата му сметка е наложен запор за сумата от 8700 лева от ЧСИ В. П.. Твърди, че не е получил съобщения и обжалва действията на ЧСИ. Счита, че е наложен запор върху несеквестируем доход, тъй като възнаграждението му е в размера на минималната работна заплата, като същият има две деца, които издържа и в тази връзка по аргумент от чл. 446 от ГПК запор върху трудовото му възнаграждение не може да се налага.

Съдът, като се запозна с приложеното изпълнително дело, приема, че възражението е неоснователно. ЧСИ на 11.03.2025 г. със запорно съобщение с изх. № 10497/11.03.2025 г. на основание чл. 450, ал. 3 във вр. с чл. 508 и чл. 512 от ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение и върху всяко възнаграждение на труд на длъжника в „Институт по планинско животновъдство и земеделие“ гр. Троян. Запорното съобщение е връчено в качеството му на трето задължено лице на 13.03.2025 г., като в него е посочено да се правят удръжки при спазване /съблюдаване/ правилата на чл. 446 от ГПК, като на основание чл. 512, ал. 2 от ГПК, третото задължено лице, трябва да уведоми съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1 от ГПК. Дружеството е изпълнило задължението си по чл. 508, ал. 1 от ГПК и е уведомил ЧСИ за несеквестируемостта на дохода, който получава лицето, с отговор с вх. № 44019/19.03.2025 г. Настоящата инстанция не приема и тезата на жалбоподателя, че следва да се прекрати изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело. По изпълнителното дело не е постъпвала молба от жалбоподателя за прекратяване на делото. По делото следва да има постановен изричен писмен акт на ЧСИ, с който се отказва прекратяване на делото, като жалбоподателя може да обжалва този акт пред съда. Основателно е становището на взискателя и ЧСИ, че действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, са изброени изрично и изчерпателно в закона, нормите са императивни и длъжникът по изпълнително дело може да обжалва само предвидените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, като е необходимо действието да е извършено, съответно съдебния изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действието, за което е бил надлежно сезиран.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да бъде оставена без уважение подадената жалба от В. И. С., ЕГН ••••••••••, чрез адвокат М. С., град София, ул. „•••“ № 20, по изпълнително дело №20178790400353 по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, като неоснователна.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането в жалбата за спиране на изпълнителното производство по делото, като неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд