Решение № 457 от 28.7.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 1178/2023 г.

Производството e по реда на чл. 542 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Н. Т. А., ЕГН ••••••••••, чрез адв. М. М., с която се иска да бъде признат фактът на завършено от нея основно образование /VIII клас/ в Основно училище „Христо Ботев“ в с. К., община М., през учебната 1984-1985 г. Молителката сочи, че през 1977 г. била записана като ученичка в първи клас в НУ „Отец Паисий“ в с. К., а през 1980 г. продължила образованието си в четвърти клас в ОУ „Христо Ботев“ в с. К., което завършила през учебната 1984-1985 г. с успех „добър“ около 3, 70. Посочва имена на свои учители Д. Т., М. М. и др., и съученици – П. Д., Д. П., Х. Б. и др. Заявява, че след завършване на основното си образование получила диплом за завършено основно образование. Сочи, че последователно заемала трудови длъжности, за постъпването на които минималното задължително образование, което следвало да има, било именно основно. Заявява, че желае да започне работа в гр. Плевен в чуждестранна фирма, както и да придобие правоспособност за управление на МПС и да завърши средно образование. Твърди, че е изгубила дипломата си за основно образование. От Основно училище „Христо Ботев“ я уведомили, че не са в състояние да издадат дубликат, тъй като през 1988 г. пожар унищожил архива на училището. От постъпил отговор вх. № 7020/09.06.2023 г. от ОУ „Христо Ботев“ – с. К. се установява, че на 07.11.1988 г. в извършен палеж в канцеларията на училището, при който е унищожена цялата налична документация, включително документите, удостоверяващи степен на завършено образование. Заинтересованата страна Районна прокуратура – Враца не заявява становище и не изпраща представител в откритото съдебно заседание. В съдебно заседание се явява директорът на ОУ „Христо Ботев“ – с. К. – г-жа Д. С. която потвърждава, че всички документи за периода, в който се твърди, че е завършила молителката, са изгорели в пожар през 1988 г. и никъде не се пазят копия от тези документи. Пожарът е тръгнал именно от досиетата на учениците, където се съхранят тези документи, и всичко е изгоряло. Явява се и началникът на РУО – Враца г-жа Л. К., която сочи, че в РУО – Враца не се съхранява никаква документация от училището в с. К., а по принцип се съхранява в училището. Сочи, че щом същата е изгоряла, няма откъде да се набави тази информация. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: От служебна бележка изх. № 184/16.09.2022 г., издадена от директора на ОУ „Христо Ботев“ – с. К. е видно, че в училището няма налична документация, от която да е видно дали Н. А. е учила в училището, тъй като документацията е унищожена при пожар през 1988 г., поради което е невъзможно издаване на документ за завършен клас. По делото са разпитани свидетелите П. Д. Н. и Д. Г. П. – бивши съученички на молителката в ОУ „Христо Ботев“ – с. К.. Свид. Н. сочи, че с молителката са родени в с. К. и са учили заедно от първи до осми клас, като двете седели на един чин. Сочи, че през учебната 1984-1985 г. двете завършили осми клас, за което им били издадени свидетелства за завършено основно образование. Спомня си имената на други съученици: П. И., В., Н.. Помни и учители: М. М. по български език, Д. Т. по руски език, Н. Стефанова по химия, Цветан В. по математика. Класен ръководител била Д. Т.. Заявява, че Н. е била средна ученичка с успех около добър 4. Потвърждава, че молителката е получила диплома за завършено основно образование. Свид. П. също сочи, че с молителката са били съученички, като през 1985 г. са завършили осми клас и са получили дипломи за завършено основно образование. Спомня си имената на съученици В., С., Х., Е., И., П.. Класен ръководител им била Д. Т. по руски език, помни и г-н В. по математика, г-жа С. по история. Спомня си, че молителката седяла на един чин с П. Н., била добра ученичка и завършила с успех добър 4. Сочи, че всички от класа, включително и молителката, завършили и получили дипломи за основно образование. Съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на показанията на двете свидетелки, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и пресъздават техни преки и непосредствени впечатления. И двете свидетелки потвърждават, че са били съученици с молителката в ОУ „Христо Ботев“ – с. К., че всички от класа през 1985 г. са завършили основно образование и са получили дипломи за това, молителката не била отличничка, а имала успех около добър 4. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: След извършена служебна проверка, съдът намира, че искането е процесуално допустимо, а молбата, в която е обективирано, отговаря на изискванията за редовност по 542, ал. 1 и чл. 543 ГПК. Разпоредбата на чл. 542, ал. 1 ГПК предвижда възможност определени факти с правно значение, които следва да бъдат удостоверени с документ, съставен по надлежния ред, да се установяват по съдебен ред, когато съставеният документ е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Нормата на чл. 545 ГПК изрично допуска да се установява по съдебен ред фактът на завършено образование в определено учебно заведение. По тези съображения съдът намира, че подадената молба е процесуално допустима. Съгласно чл. 63 и чл. 64 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета дубликат на свидетелство за основно образование се издава от директора на училището, издало оригиналния документ. В случай че липсва училищната документация за издаване на дубликат, заинтересуваните лица могат да установят правата си по съдебен ред. В конкретния случай молителката твърди, че е получила свидетелство за основно образование, но впоследствие го е изгубила, като от доказателствата по делото е видно, че училищната документация е била унищожена при пожар през 1988 г. С оглед изложеното съдът намира, че молбата по чл. 542 и следв. ГПК за установяване на факта на завършено основно образование е допустима, посоченият факт е от категорията, които могат да се установяват по съдебен ред, а с оглед посочената в молбата цел, заради която се иска издаване на документа, съдът приема, че е налице и правен интерес за молителката от неговото установяване. Разгледана по същество, същата е и основателна. За да бъде уважена подадената молба, молителят следва да установи, че е завършил твърдяната степен на образование, издаването на удостоверяващия го документ, както и факта, че същият е унищожен и не съществува възможност да бъде възстановен. В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че макар да е бил съставен документ за завършено основно образование на името на молителката, същият е унищожен през 1988 г. при възникнал в училището пожар и не е възможно издаването на дубликат на свидетелството. Съставянето на посочения документ е невъзможно, тъй като никъде не се пазят копия от документите, удостоверяващи степен на завършено образование /дипломи за завършено образование/. Същевременно от гласните доказателства се установява, че молителката е била ученичка в ОУ „Христо Ботев“ – с. К., община М., като през учебната 1984/1985 г. същата е завършила осми клас, за което й е издаден надлежен документ – свидетелство за завършено основно образование. Съгласно разпоредбата на действащия към този момент Закон за народната просвета /отм./, основното образование се осъществява на два етапа: начален - от I до IV клас включително, и прогимназиален - от V до VIII клас включително, като придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно, получава се след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение. Следователно със завършването на VIII клас молителката е завършила основно образование. Съдът приема, че молителката е завършила VIII клас именно през учебната 1984/1985 г. Освен че показанията на разпитаните свидетели потвърждават този факт, в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че молителката е родена през 1970 г., т. е. през 1985 г. е била на 15 години и следователно е била ученичка именно в 8 клас. В случая от показанията на свидетелите се установява и полученият от молителката среден успех: добър (4, 00). Все пак за по – прецизно следва да се зачете по-ниския успех, посочен в молбата на молителката добър (3, 70). С оглед всичко изложено, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че през учебната 1984/1985 г. Н. Т. А., ЕГН ••••••••••, е завършила основно образование VIII клас в ОУ „Христо Ботев“ – с. К., община М., с общ успех: добър (3, 70). Искането за издаване на дубликат на свидетелството за завършено образование не може да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, дубликат на удостоверение, на свидетелство или на диплома се издава от директора/началника на РУО, издал оригиналния документ. Дубликатът се издава по заявление на заинтересованото лице, в случай че документът по ал. 1 е изгубен, унищожен или е негоден за ползване. Дубликатът се издава при наличие на документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден. Когато документацията не се съхранява в друго училище, дубликатът се издава от институция, определена от началника на РУО, въз основа на документи, съхранявани в държавния архив. При унищожена училищна документация дубликати на документи могат да се издават въз основа на данните от Регистъра на дипломи и свидетелства за завършено основно и средно образование и придобита степен на професионална квалификация, който се поддържа от Министерството на образованието и науката за документи, издадени след 1 януари 2007 г. В случай че липсва необходимата документация за издаване на дубликат, заинтересованите лица могат да установят правата си по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс – чл. 45, ал. 8 от Наредбата. Доколкото по настоящото дело се установи, че липсва необходимата документация за издаване на дубликат, то обективно невъзможно е съставянето на исканият документ (дубликат) със съдържание, което да отговаря на законоустановените изисквания. Такъв е и смисълът на дадената в чл. 45, л. 8 от Наредбата в такива случаи възможност на заинтересованите лица да могат да установят правата си по съдебен ред - а именно да установят правата си (вкл. пред трети лица) посредством постановения акт, заместващ дубликата, за който е установена невъзможност да бъде издаден.Вследствие на установения по делото факт, че училищната документация е унищожена и никъде не се пазят копия от тези документи, то не е възможно издаването на дубликат на свидетелство за основно образование, съгласно чл. 45, ал. 1 – 5 от Наредбата. Поради това претенцията на молителя за издаване на съответния документ, който в случая е дубликат на свидетелство за завършено основно образование, следва да се отхвърли. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Това ще рече, че след влизане на настоящото решение в сила, молителят може да се позовава чрез него относно установения факт на завършено основно образование пред всички институции в страната, като представи заверено копие от същото. Мотивиран от гореизложеното, съдът