Решение № 2980 от 7.12.2020 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 835/2020 г.

Производството по делото пред въззивния съд е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) вр. чл.258 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). С Решение № 2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г., РС – Разлог наложил на Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, следните мерки като защита срещу домашно насилие: Задължил извършителя Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. Б., с ЕГН - ••••••••••, от град ••••••••• К. Г. Б. с ЕГН: ••••••••• и Я. Г. Б. с ЕГН: •••••••••, за срок от 1 година; Определил ВРЕМЕННО местоживеенето на децата К. Г. Б. с ЕГН: ••••••••• и Я. Г. Б. с ЕГН: ••••••••• при родителя И. К. Б. с ЕГН - ••••••••••, от град ••••••••• за срок от 12 месеца. Определил се следния режим на лични посещения на децата К. Г. Б. с ЕГН: ••••••••• и Я. Г. Б. с ЕГН: •••••••••, при бащата - Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••: Бащата Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, има право да осъществява правото си на лични отношения с децата - К. Г. Б. с ЕГН: ••••••••• и Я. Г. Б. с ЕГН: •••••••••, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и 10 дни през лятната ваканция, 5 дни през зимната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция - несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, а също така и по всяко друго време по предварителна уговорка между родителите. РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на молителя и ответника. Наложил на извършителя Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН "глоба" от 200.00 лева. Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разлог сумата 25.00 лв., държавна такса дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Осъдил Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, да заплати на И. К. Б. с ЕГН - ••••••••••, от г••••••••• сумата 450.00 лв., разноски за процесуален представител. ПРЕДУПРЕДИЛ извършителя Г. Д. Б., ЕГН - ••••••••••, от град •, улица •••••••••, ет. 3, ап. 7, за последиците от неизпълнението на заповедта – че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението - задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата. ОБЕЗСИЛИЛ издадена Заповед за незабавна защита от 08.05.2020 г. по гражданско дело № 337/2020 г. по описа на РС - Разлог /издадена въз основа на разпореждане № 1871/08.05.2020 г. по гражданско дело № 337/2020 г. по описа на РС – Разлог/. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Б., чрез адв.Ю. А.. С въззивната жалба се атакува решението изцяло като се твърди, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Поради това, въззивникът моли въззивния съд, да отмени решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна - И. К. Б., чрез адв. З. И.а, с който желае въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение. Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И. К. Б., чрез адв.З. И.а против Решение №2434 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д.№337/2020 г. по описа на РС – Разлог, в частта, в която е определен срок на извършителя за въздържане от извършване на домашно насилие, доколкото в закона не се съдържа такъв; в частта, в която определен режим на лични посещения на децата при техния баща, както и в частта, в която е определено временно местоживеене на децата при майката само за срок от 12 месеца, както и в частта, в която е наложена глоба само в размер на 200 лв., както и поради неналагане на част от изисканите в молбата мерки. Отправено е искане за обявяване нищожността на атакуваното решение или алтернативно на неговата неправилност, в частта с която е определен срок на извършителя за въздържане от домашно насилие, в частта с която е определен режим на лични посещения на децата при баща им и да бъде постановен такъв режим, с който са защитени правата им, а именно режима на лични посещения на бащата да се определи само в рамките на няколко часа месечно, само в един от почивните дни и само в присъствието на майката на извършителя, да се измени решението в частта му, с която е определено временното местоживеене на децата при майката да бъде само в срок от 12 месеца, като се определи максимално допустимия срок от 18 месеца; да се забрани на извършителя да приближава жилището, което ще бъде обитавано с децата в град • •••••••••, местоработата на молителката и местата и за Социални контакти и отдих както на нея, така и на децата в максимално допустим срок от 18 месеца, училището на сина им и детската градина на дъщеря им в посочения адрес и като се задължи извършителя на насилието да посещава специализирани програми, както и да насочи извършителя към програма за възстановяване, а също и да бъде изменено решението в частта, с която е наложена глоба само от 200 лв. като бъде наложена глоба в максимално допустимия размер от 1000 лв. Претендират се разноски за въззивната инстанция, сторени за държавна такса, както и за адвокатски хонорар. Моли се да бъде изменена и заповедта за защита от 18 юни 2020 година, издадена от първоинстанционния съд. Постъпил е писмен отговор от другата страна, с който се прави възражение за неоснователност на тази насрещна жалба. В с.з. процесуалният представител на И. Б. заявява, че на 01.10.2020 г. в РС Разлог по искова молба вх. № 508522 на Б. е образувано брачно дело. При служебна проверка съдът констатира, че брачното дело е с № 20201240100952 и същото е насрочено за разглеждане. Въззивният съд намира въззивната и насрещната въззивна жалба, че са подадени в установения от закона срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване, и са насочени срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло с въззивната жалба и частично с насрещната въззивна жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства и констатацията за висящо брачно дело между страните в това производство, намира, че обжалваното решение в една част е неправилно и незаконосъобразно. От събраните доказателства, се установява следното от фактическа страна: Твърди се в исковата молба, че в дома на страните в гр. ••••••••• Г. Д. Б. е отправял обиди и заплахи спрямо И. К. Б., в присъствието на децата им, както следва: На 27.04.2020 г. в 10 ч. сутринта с думите „Боклук, нищо не струваш. Ще те унищожа, ще те затрия. Ти не си от тук, значи си нищо и никой“; На 28.04.2020 г. сутринта с думите „Ще ти отрежа ухото.Ще те завра в ъгъла, ти си нищо. Само да си посмяла да споделиш с приятелки нещо за мен. Ти си курва, елементарно и тъпо същество, ще те затрия“; На 29.04.2020 г. в 9 ч. сутринта с думите „Или си вдигай краката или се махай от къщата“; На 29.04.2020 г. в 11 ч. с думите „..Ще те закопая и ще те излежа, колко му е, 3 години дават. Ще ти взема и имотите и децата“; на 29.04.2020 г. в 13 ч. с думите „..Ще ти отрежа ухото, ако не махнеш тази обеца“; На 29.04.2020 г. около 19 ч. вечерта с думите “Ако още веднъж пипнеш документите, ще ти отрежа пръстите, разбра ли“; На 29.04.2020 г. около 20 ч. с думите „Кучки всичко е мое и само аз мога да се разпореждам с всичко и всичко, а вие ще ми се подчинявате, съществувате благодарение на мен“. Твърди се още, че Г. Д. Б. е употребявал и наркотични субстанции - трева пред децата им на 26.04.2020 г. и на 27.04.2020 г. в дома им в ••••••••• Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършени действия на домашно насилие на 26.04., 27.04.2020 г., на 28.04.2020 г. и на 29.04.2020 г. Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита № 1871/08.05.2020 г., с която съдът предварително е наложил мярка за защита съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, до приключването на съдебното производство с окончателно решение на съда по реда на чл. 17 от ЗЗДН. Ответникът по молбата Г. Д. Б., не е депозирал писмен отговор в предоставения и от съда срок. Оспорва молбата при явяването си в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отхвърлено искането за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Събрани са писмени и гласни доказателства. Установява се, че Г. Д. Б. и И. К. Б., са сключили граждански брак на ••••••••• г. От удостоверения за раждане се установява, че К. Г. Б. и Я. Г. Б. са родени съответно на ••••••••• г. и на ••••••••• г. Има данни, че ответникът злоупотребява с алкохол, както и че на 05.06.18 г. Г. Б. е постъпил за лечение в •••••••••, с диагноза чернодробна цироза, от където е изписан на 12.06.18 г. с декомпенсация на заболяването. Видно от преписка на РУ •, от молителката е постъпвала жалба срещу ответника, като е издаден протокол за предупреждение срещу него. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги съпостави едни с други и с останалия, събран по делото доказателствен материал и намира същите за взаимно допълващи се. Съдът намира, че именно с оглед показанията на свидетеля И. К. се потвърждават част и от изнесените обстоятелства с декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършване на описания в него акт на домашно насилие, подкрепена е от събраните гласни и писмени доказателства, поради което съдът я кредитира изцяло. Посоченото в декларацията не се опровергава от останалия, събран по делото доказателствен материал, който я допълва и потвърждава. Молбата е допустима. Установиява се акт на домашно насилие, осъществен на посочените в декларациите дати, като молбата за защита е подадена в преклузивния 1- месечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Разгледана по същество молбата е основателна, като съдът следва да прецени мерките, които следва да се наложат по ЗЗДН. Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В конкретния случай се твърди наличие на психическо и емоционално, осъществено и чрез вербално насилие – крясъци, обиди и заплахи, отправени към молителя на посочените дати и то в присъствие на децата, както и неадекватно поведение, застрашаващо психиката им. Както се посочи вече, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие - декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършила акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Ответникът не е представил писмен отговор в срок, като е заявил оспорване едва с първото по делото съдебно заседание и не е провел убедително за съда оборване на обстоятелствата посочени в декларацията. В конкретният случай представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия / системно упражнявано на заплахи и закани за саморазправа и обиди; употреба на алкохол и други упойващи вещества/. Действията на ответника представляват домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че отношенията между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба и насрещна такава оплаквания за частично основателни. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/. Съдът след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на защита за нея и децата и при съобразяване здравословния му статус, намира за подходяща тази определена от първоинстанционния съд мярка - задължаване извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в значителна степен на пострадалите. Доводите, развити в насрещната жалба от И. Б., че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките искания са такива по чл. 250 ГПК и може да сезира с тях единствено първоинстанционния съд, ако ги поддържа и с оглед даденото по-горе разрешение от въззивния съд. Като неоснователни се приемат изложените във въззивната жалба на Б. оплаквания за нарушение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционния съд правилно е приел, че в конкретния казус е налице акт на домашно насилие и е издал исканата заповед за защита. Въззивният съд обаче констатира, че мярката за защита, предвидена в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е безсрочна. Извършването на насилие в каквато и да е от проявните му форми е обществено укоримо и недопустимо и запретяването му от правния ред не може да бъде обвързано със срок. Доколкото първоинстанционния съд е наложил тази мярка за срок от една година, в тази част решението следва да бъде изменено, като мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН бъде наложена без срок за изпълнение. В тази връзка на основание чл.17, ал.5, изр.2-ро ЗЗДН следва да се измени и издадената заповед за защита, с която да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие без да се определя срок. Мярката по ал. 1, т. 4 на чл. 5 от същия закон не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения с него. С оглед на това, макар че при постановяването на решението на РРС данни в такава насока не са били представени, но по силата на задължението си, очертано от чл. 235, ал. 3 ГПК, БлОС взема предвид настъпилите в хода на делото и преди приключването му обстоятелства от значение за спорното право и заключава, че наличието на висящия между родителите процес за разтрогването на брака им, засягащ и отношенията им с децата изключва налагането на оспорваната тук мярка за защита. Защото в рамките на висящото бракоразводно дело по силата на чл. 59 от СК е задължително да се уредят и отношенията между родителите и родените от брака им ненавършили пълнолетие деца. Именно там би следвало да се обсъдят всички доводи и доказателства в защита на интересите на децата и да се определи на кого от двамата му родители следва да се възложи за в бъдеще упражняването на неговите права. Производство по реда на ЗЗДН не преследва такава цел и разглежда местоживеенето на детето при пострадалия родител само като временна защита на тези лица от евентуални бъдещи посегателства от страна на другия родител. С оглед на горното, решението на първата инстанция досежно наложената мярка за защита от домашно насилие по т. 3 следва да бъде отменено, както и издадената въз основа на него заповед в същата част. Молителката твърди във въззивното производство, че е със сменено местоживеене – гр. София, като децата също живеят при нея и учат в същия град, което прави ненужно налагане на други ограничителни мерки. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН въззивният съд приема за правилно определен размера на наложена на ответника глоба, която е от 200 лева и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. По правилата на чл.11, ал.2 от ЗЗДН извършителят на домашното насилие заплаща държавната такса в размер на 12.50 лв. за въззивната инстанция. Съдът констатира, че тази такса е заплатена и с оглед изхода на спора – не следва да бъде възстановена. Двете жалби са частично основателни, поради което не се дължат разноски на страните, сторени за адвокат.