Решение № 2201 от 30.5.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 460/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл. 267, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е въз основа на жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор, чрез процесуалния си представител юриск. Ц. М. срещу Решение №77 от 18.03.2025 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №Ж-16-72 от 04.03.2025 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор срещу Разпореждане №40-16-854 от 26.02.2025 год. от Д. К. – Началник сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ - 8 в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Стара Загора с Определение №3671 от 17.04.2025 год. по адм. дело №718 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли се за отмяна на оспорения акт и делото да се върне като административна преписка на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Пловдив, не изразява становище по жалбата в открито съдебно заседание. С изпращане на административната преписка до съда е приложено становище по адм. дело № 718 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пловдив. В него е изложено становище за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя. Административен съд – Стара Загора, в настоящия съдебен състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С молба изх. №422/2025 год. от 24.02.2025 год. Прокуратурата на Република България е поскала от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора да се предприемат необходимите действия по събиране на вземане в полза на Прокуратурата на РБ, произтекли от задължение на И. Б. М. за разноски по НОХД №416/2024 год. по описа на Районен съд – Казанлък. В молбата се сочи, че по делото с присъда №101 от 21.10.2024 год., влязла в законна сила на 05.11.2024 год., въз основа на което е издаден изпълнителен лист за сумата от 1 403.60 лева, представляваща разноски в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Стара Загора. Към молбата е приложен Изпълнителен лист №771 от 02.12.2024 год. по НОХД №416/2024 год. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза на Прокуратурата на РБ. С писмо с изх. №40-16-854 от 26.02.2025 год., изготвено от Е. Б. – главен специалист ВКК и съгласувано от Д. К. – Началник сектор ОСПВ – 8 при ТД на НАП – Пловдив, е върната преписката на Главна прокуратура. С това писмо де факто се отказва да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по представения изпълнител лист №771/02.12.2024 год. по НОХД №461/2024 год. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза на Прокуратурата на РБ. В него е посочено, че вземането по представения изпълнителен лист не се обхваща от лимитивното изброяване по чл.162 от ДОПК, още повече, че същото е императивно. Разноските, направени от държавни органи, не са публични вземания, дори да са присъдени по дела с предмет публично държавно или общински вземане. Според чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др. са с частноправен характер. В заключение е посочено, че след като вземането е от частноправен характер, то за събирането му е предвиден друг ред, различен от този по ДОПК. С жалба изх. №422/2025 год. от 04.03.2025 год. оспорващият е обжалвал разпореждането пред Директора на ТД на НАП – Пловдив. Последният се е произнесъл с Решение №77 от 18.03.2025 год., с което е оставил без уважение жалба вх. №Ж-16-72 от 04.03.2025 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Прокуратурата на Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор срещу Разпореждане №40-16-854 от 26.02.2025 год., с което е отказано да се образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. На 24.03.2025 год. Прокуратурата на Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор е подала жалбата срещу процесното решение пред административния съд, като жалбата е заведена на 27.03.2025 год. в офиса на ТД на НАП Пловдив. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от лице, имащо правен интерес от предявеното оспорване и е подадена в законоустановения срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. При издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното: За да остави без разглеждане жалбата на ПРБ против разпореждането административният орган е приел, че вземането за разноски по цитираното НОХД не е публично вземане. Посочил е, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и други, са с частноправен характер и споделил съображенията на издателя на разпореждането – за разлика от публичните вземания, които обичайно постъпват в централния бюджет, разноските по дела, като разход на съответната администрация постъпват в нейния бюджет, поради частноправния си характер. Също така е заявил, че лицата могат да си ги търсят по общия граждански процесуален ред. Публичните държавни вземания се събират от публичните изпълнители от НАП по реда на ДОПК, а частните се събират от държавни или частни съдебни изпълнителни по реда на ГПК. Вземанията за поети от бюджета на Прокуратурата на Република България разноски в досъдебната фаза на наказателния процес по наказателни дела от общ характер, независимо от акта, с който били установени/присъдени, не са публични и не са изрично предвидени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, а в ал. 4 от същия законодателят е изключил всички останали вземания, като ги е определил като частни. Тези разноски не са публично вземане не само поради изричното им изключване, а най-вече с оглед естеството им. В случая разноските представлявали суми, възниквали по повод на възлагане извършването на експертизи, назначаването на преводачи и тълковници и др. и по своята същност са частноправни отношения, в които държавата участвала като равнопоставен субект, който получава съответната услуга от ответната страна. Изрично е заявено, че задължението не попада в изключенията по чл. 3, ал. 7 от Закона за НАП, поради което не подлежи на събиране и по този ред. Изложените съображения в процесното решение не се споделят от съда. На първо място следва да се отбележи, че в случая, писмото с което се връща представения изпълнителен лист на Прокуратурата на Република България, не съдържа изричен диспозитив за отказ да се образува изпълнително производство, нито е озаглавено като разпореждане. Нещо повече, не е ясно кой автора на това писмо. В него са посочени лицата, които са го изготвили и съгласували, но не е посочен неговия автор. Не е ясно защо ответника в лицето на директора на ТД на НАП е приел, че автор е Д. К. на длъжност Началник сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ – 8 в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив. В писмото изрично е посочено, че същата само го е съгласувала. Налице е неяснота относно автора на писмото, което е пречка да се осъществи адекватен контрол дали същото е подписано от компетентен орган. Това е от съществено значение и за административният контрол осъществяван от Директора на ТД на НАП Пловдив. Ако писмото е подписано от некомпетентен орган, то същото следва да се прогласи за нищожно и да се върне за подписването му от компетентен орган, а не да се разглежда по същество. В случая липсват мотиви, защо е прието, че автор на разпореждането /писмото/ е Д. К., и същата е компетентна, при изричното отбелязване, че същата само е съгласувала писмото, но не и да е неговия автор. Въпреки гореизложеното, за пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи аргументи и по приложението на материалния закон. Противно на приетото от страна на ответника изброяването в чл.162, ал.2 от ДОПК не е изчерпателно. Това е така, защото съгласно, цитираната разпоредба, публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т. 1 – 8. В чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, в чл.162, ал.2, т 2 от ДОПК е използван изразът "... други вноски, установени по основание и размер със закон", а в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон, т. е., за да се оредели изчерпателно кои вземания са публични, нормата следва да бъде тълкувана. Разпоредба на чл.162, ал.2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично. Първият е субектът на вземането. В случая Прокуратурата на Република България е държавен орган и попада в кръга на възможните публични взискатели. Вторият е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. От изброените в чл.162, ал.2, т.1 - 8 от ДОПК възможни хипотези е видно, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. В случая разноските по посоченото НОХД произтичат от постановена присъд, влязло в законна сила на 05.11.2024 год. и въз основа на него е издаден Изпълнителен лист № 717 от 02.12.2024 год. по НОХД №416/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза на Прокуратурата на РБ. Поради това положение следва да се приеме, че безспорно е налице вземане в полза на Държавата по влязла в сила присъда, като, както вече се посочи, Прокуратурата на Република България попада в тази категория субекти, респ. има качеството на публичен взискател. Освен това, правоотношението, по повод на което е възникнало вземането по изпълнителния лист е за разноски, направени по време на досъдебното производство, т. е. в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт и страните, които са подчинени на тази власт. Предвид изложеното, съдът не може да сподели тезата на ответника, че разноските, направени в рамките на производството по НПК за назначаването на вещи лица, преводачи и тълковници и др. и по своята същност са частноправни отношения, в които държавата участва като равнопоставен субект. Становището, че в производствата по НПК не са част от упражняването на държавна власт е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с Конституцията на Република България. Водещо и като допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове. Това се отнася и до Прокуратурата на Република България. След като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон (така чл. 187, ал. 1 от НПК), няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, без законово обосновано основание за това. Според чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а според ал. 2 - частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. В ал. 3 е предвидено, че публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Според ал. 4 от същия член, в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодек С разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за частните съдебни изпълнители е регламентирано, че Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания. Посочените законови разпоредби налага извода, че Държавата, в частност органите на съдебната власт, сред които е и Прокуратурата на Република България, разполагат с правната възможност да преценят на кои органи по изпълнението да възложат събирането на дължимите им публични държавни вземани, вкл. и тези по разноски от влязла в сила присъда по НОХД – в конкретния случай по силата, на което И. Б. М. е признат за виновен за извършване на престъпление. В съответствие с предвидената от закона възможност е Споразумението за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт, подписаното на 09.07.2018 год. от представляващия Висшия съдебен съвет и от представляващия Камарата на частните съдебни изпълнители. Текстът е одобрен от Пленума на ВСС с Решение по т.36.1. от Протокол №18 от заседание, проведено на 21 юни 2018 год., като с т.36.2 от същото решение представляващият колективния орган е бил упълномощен да го подпише. В чл.1, ал.3 от Споразумението е предвидено, че публичните държавни вземания, които установяват ОСВ са: държавните такси, събирани от органите на съдебната власт; глобите, наложени от органите на съдебната, власт във връзка с процесуалните им правомощия; глобите, налагани като санкция по Глава XXII от Закона за съдебната власт; глобите, представляващи наказания, наложени за извършени престъпления по ИК; глобите, налагани като санкция по ТЗ, които постъпват по сметката на ВСС, признати от ОСВ публични вземания и съдебни разноски направени от ОСВ в изпълнение на публичните им функции. С текста по чл.2, ал.1 от ВСС отправя препоръки към административните ръководители на органите на съдебната власт относно възможността да възлагат събирането на установените със служебно издадени изпълнителни листове в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт вземания, на частни съдебни изпълнители и ред, по който да става това. В раздел II от споразумението е уредена процедурата по възлагане за събиране на публични вземания на съдебната власт. Прокуратурата на Република България законосъобразно се е възползвала от предоставената от законодателя възможност възникналото публично задължение да бъде събрано от публичен изпълнител на НАП, поради което органът не е следвало да откаже да образува изпълнително производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по Изпълнителен лист №717 от 02.12.2024 год. по НОХД №416/2024 год. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза на Прокуратурата на РБ. Предвид изложеното, решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а делото да се върне като административна преписка на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия, съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Определя срок за изпълнение на съдебното решение – 7 дни след получаване на съобщение за постановяването му с изпращане на преписката. При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на жалбоподателя и на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съобразно и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с пар. 2 от ДР на ДОПК и предвид направеното възражение на ответната страна за прекомерност. Воден от горното и на основание чл.268, ал.2 и чл.160, ал.3 от ДОПК, съдът,