РЕШЕНИЕ

№ 972

гр. София, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100901205 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция за реално изпълнение чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „П.“ АД(н), ЕИК•••••••, твърди, че на 28.11.2014г. между община Тервел, в качество на възложител и съдружниците в ДЗЗД „С.“, като изпълнители, е сключено на основание чл.41 ЗОП и в изпълнение на решение №121/07.03.2014г. на Кмета на община Тервел, договорно споразумение №194/28.11.2014г. с предмет изпълнение на разширението и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.Тервел. Освен настоящият ищец останалите съдружници в ДЗЗД са „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••• и „У.Е.П.“ ЕООД, ЕИК •••••••.

Ищецът твърди, че с рамково споразумение, сключено между него и ответника „К.В.“ АД, на 31.05.2017г., страните са се съгласили да сключат допълнителни споразумения във връзка с уреждане на отношенията си по няколко обществени поръчки.

Със споразумение №1 от 31.05.2017г., допълнено с анекс №1/10.11.2017г. и Анекс №2/10.11.2017г. са уредени отношенията по обществена поръчка, чийто предмет е изпълнението на проект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“.

Съгласно споразумение от 12.09.2016г., между ДЗЗД „С.“, като цедент и „П.“ АД, като цесионер, е сключен договор за цесия ( Цесия 1), по силата на който цедентът „С.“ прехвърля на цесионера част от свое вземане спрямо община Тервел, произтичащо от договора за обществена поръчка, с предмет проект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“, в размер на 2 678 760, 37лв.

Ищецът твърди, че на 13.09.2016г. „П.“ АД, като цедент, прехвърля на „П.“ АД, като цесионер, по силата на договора за цесия ( Цесия 2) вземане в размер на 557 050, 37лв.

Ищецът твърди, че на 13.09.2016г. е сключен договор за цесия (Цесия №3), по силата на който настоящият ищец „П.“ АД, като цедент, прехвърля на настоящия ответник „К.В.“ АД, като цесионер, останалата част от вземането си от община Тервел, в размер на 2 121 710лв.

Ищецът твърди, че в споразумение №1/31.05.2017г. е прието, че във връзка с договора за цесия под №3, страните извършват прихващане помежду си, със задължения на „П.“ АД към „К.В.“ АД, във връзка със сключен между тях договор за СМР. Посочено е, че прихващането ще се осъществява до приемане за заплащане на сертификат за извършени СМР от община Тервел, след който останалите чисти суми за получаване от „К.В.“ АД по договор за цесия №3, са в размер на 175 000лв., за сертификати за СМР и още не по- малко от 175 000лв. – от задържани суми по договор за обществена поръчка и/ или договор за СМР, като основание – 10% за добро изпълнение.

Твърди, че с процесното споразумение страните са уговорили сроковете за заплащане на сумата от 350 000лв., както следва: 175 000лв – от последните приети/платени от община Тервел сертификати за СМР и 175 000лв. – след заплащане от община Тервел на задържаните суми за добро изпълнение на договора за обществена поръчка. Твърди, че въпреки наличието на основание за плащане от страна на ответника, такова не е осъществено, поради което моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати съдебно заявената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът „К.В.“ АД прави възражение за нередовност на исковата молба, като твърди, че от направеното изложение от ищеца не става ясно въз основа на кои факти се твърди пораждане на претендираните да са изискуеми вземания.

При условие на евентуалност оспорва основателността на претенцията, а именно:

Не спори, че на 14.12.2016г. по партидата на ищеца е вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, като на дружеството е назначен управител по смисъла на ЗОЗ и именно този управител е подписал споразумението за плащане от 31.05.2017г. Твърди, че поради специфичната фигура на управителя по ЗОЗ същият има правомощия, които са насочени към събиране на задължението, което е обезпечено по реда на ЗОЗ, като този управител е назначен от „БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, чието съгласие е вписано па партидата на дружеството. Твърди, че е налице ограничение на правомощията на този управител при осъществяване на представителството на заложения длъжник и това е причината да се изрази съгласие, че плащането, което ищецът претендира ще постъпи по сметката на депозитаря в изпълнение на задълженията на ищеца към заложния кредитор. Ето защо, твърди ответникът, споразумението представлява договорна делегация, по силата на което ответникът е поел задължение да замести плащането към ищеца с плащане към трето за спора лице. Поради това твърди ответникът, титуляр на вземането не е ищецът, а заложният кредитор, който не е предявил иск и заявява, че не е налице основание да се коментира основателността на такава хипотетична претенция.

Другото възражение по основателността на иска е това, че плащането е под условие от отлагателен характер, съгласно чл.3, ал.2 от споразумението и това е така, тъй като страните са уговорили, че: “С оглед описаното в предходното изречение, страните се съгласяват да се извърши прихващане за всички суми за задълженията по Цесия 3 към ПОНС срещу задължения на ПОНС към „К.В.“ АД по договора за СМР. Такова прихващане ще се осъществява до приемане за плащане на сертификат за извършени СМР от община Тервел, след който останалите чисти суми за получаване от „К.В.“ АД по Цесия 3 са в размер на не по-малко от 175 000лв. – за сертификати за СМР и не по- малко от 175 000лв – за задържани суми по договора за обществена поръчка и/ или договора за СМР, като основание – 10% за добро изпълнение“. Опирайки се на този цитат от постигнатия между страните регламент на отношенията, ответникът твърди, че тези прихващания не са осъществени, а това означава, че дори и това задължение да съществува не е настъпила неговата изискуемост.

Третото възражение на ответника, въведено при условие на евентуалност, при условие, че се установи, че задължението на ответника се установи да съществува, заявява, че има вземане спрямо ищеца, чийто размер надвишава претендираната сума.

Прави искане за конституиране като помагачи на посочените лица, обосновавайки интерес от това процесуално действие с множеството правоотношения между тези лица, по които има неуредени отношения и това налага участието им в процеса, за да бъдат обвързани от мотивите.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, протИ.поставя се на въведеното правопогасително възражение за прихващане, като заявява, че поради факта, че ищецът е в открито производство по несъстоятелност вземанията спрямо него следва да бъдат предявени по реда на ТЗ.

Ответникът не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

По възраженията на ответника за нередовност на исковата молба.

По виждане на състава ищецът, според възможностите си, е описал фактическа обстановка, но макар и многословно, от направеното изложение става ясно, че ищецът претендира заплащане на сумата от 350 000лв. общо, на договорно основание, като в дадените разяснения в допълнителната искова молба пояснява, кой е източникът на вземанията и обосновава настъпване на тяхната изискуемост.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Относно статута на ищеца по делото.

От събраните по делото доказателства и направената от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът е търговско дружество, по отношение на което е постановено решение по чл.710 ГПК, вписано в ТРРЮЛНЦ на 13.12.2021г.На ищеца е назначен като синдик И. В. В., което обстоятелство също е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.05.2022 година.

По отношение на възможността синдикът да представлява дружеството в производствата, в които последното участва като страна е налице изрична норма в закона, а именно чл.658, т. 8 ТЗ, съгласно която в тези производства синдикът представлява предприятието и може да завежда искове от негово име.

Въз основа на представените от ищеца и ответника писмени доказателства, чиято истинност не е оспорена в процеса се установят следните обстоятелства:

По делото не е налице спор относно това, че 12.09.2016г. ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ •••••••, представлявано от М.М., в качество на цедент, прехвърля на настоящия ищец „П.“ АД, ЕИК •••••••, в качество на цесионер, част от свое вземане, което има спрямо община Тервел, с оглед сключено споразумение №194/28.11.2014г. с община Тервел, във връзка с изпълнение на обект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води – гр.Тервел“ на стойност 2 678 760, 37лв. с ДДС, ведно със законната лихва и привилегии, обезпечения и др. принадлежности.

Страните са уговорили сделката като възмездна, при цена, съгласно чл.2 от договора, платима от цесионера в размер на 2 678 760, 37лв.

Уговорено е цедентът да извърши уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД на длъжника община Тервел и др. На 13.09.2016г. е сключен договор за цесия между „П.“ АД, ЕИК •••••••, в качество на цедент и „П.“ АД, ЕИК •••••••, в качество на цесионер, по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземане, което има спрямо община Тервел, придобито от него по силата на договор за цесия от 12.09.2016г., сключен с ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ •••••••, в размер на 557 050, 37лв.

Цената, на която е придобито от цесионера вземане, предмет на прехвърлителната сделка, е в размер на 557 050, 37лв., а цедентът е поел задължение да уведоми длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, в 3-дневен срок от подписване на този договор.

На 13.09.2016г. е сключен договор за цесия между „П.“ АД, ЕИК •••••••, в качество на цедент и „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• в качество на цесионер, по силата на който цедента прехвърля на цесионера вземане, което има спрямо община Тервел, придобито от него по силата на договор за цесия от 12.09.2016г., сключен с ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ •••••••, в размер на 2 121 710лв.

Останалите уговорки между страните по договора са идентични с предходните два договора за цесия.

По делото е представено споразумение за прихващане от 13.09.2016г., сключено между страните по делото, в чиято установителна част „П.“ АД и „К.В.“ АД, приемат следното: с оглед сключен между тях договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 15.07.2016г., по който „П.“ АД има качество на възложител, а „К.В.“ АД- изпълнител, като последният се е задължил да изпълни СМР, подробно описани в количество-стойностната сметка /КСС/, срещу възнаграждение от 2 280 000лв. с ДДС, от които към датата на подписване на договора са платени 158 290лв.; с оглед и на обстоятелството, че между същите страни е сключен договор за цесия от 13.09.2016г., с който „П.“ АД прехвърля на „К.В.“ АД част от свое вземане от община Тервел, в размер на 2 121 710лв., за да уредят своите отношения и на основание чл.103 и сл. ЗЗД се съгласяват за следното:

Цената на цесията от 13.09.2016г. в размер на 2 121 710лв. с ДДС ще бъде платена от „К.В.“ АД на „П.“ АД, чрез прихващане със стойността на СМР по договора от 15.07.2016г., която към датата на подписване на това споразумение е 2 121 710лв. ДДС.

В резултат на това прихващане между задълженията, представляващи цена на цесията от 13.09.2016г. и възнаграждението за СМР по договора от 15.07.2016г. е прието, че насрещните задължения на двете страни по договора се считат погасени, поради прихващане.

По делото не се спори, а това се установява от извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.“ АД, ЕИК •••••••, че на 06.08.2010г. е вписан особен залог на търговското предприятие на дружеството под №5 в полза на „Б.Б.ЗА Р.“ АД. На 14.12.2016г. е вписано пристъпване към изпълнение от заложния кредитор на ищеца, „Б.Б.ЗА Р.“ АД, както е вписан и управител на дружеството, на основание чл.46, ал.3 ЗОЗ в редакцията на нормата, действаща към него момент. На 13.04.2017г. е вписан нов управител на дружеството, на основание чл.46 ЗОЗ, а именно А.П. Л.. Последният действащ като представляващ „П.“ АД при подписване на споразуменията, описани по- долу.

Съобразно документите, представени във връзка с вписване на особения залог се констатира, че договорът за залог на търговско предприятие, сключен между „Б.Б.ЗА Р.“ АД и „П.“ ЕАД, сключен между страните на 28.07.2010г., е налице постигнато съгласие обезпечението да гарантира вземанията на банката-заложен кредитор в размер на 630 000лв. лимит за гаранции и 653 400 евро оборотен кредит, които са възникнали на основание договор за линия за издаване на банкови гаранции и оборотни средства № Г – 024/28.02.2008г. и последващи анекси от №№1 до 4.

На 31.05.2017г. е сключено рамково споразумение между „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• и „П.“ АД, ЕИК •••••••.

Договорът съдържа установителна част, съобразно която страните приемат за установени и безспорни следните обстоятелства, а именно: а/ че между ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ •••••••, и община Тервел е сключено договорно споразумение №194/28.11.2014г., въз основа на което е възложено на съдружниците в гражданското дружество изпълнение на дейностите по обществена поръчка с предмет „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“; че в гражданското дружество „П.“ АД, ЕИК •••••••, е съдружник; че на 15.07.2016г. „П.“ АД, ЕИК •••••••, е възложил на „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• по силата на договор, изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“; че на 12.09.2016г. между ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ ••••••• и „П.“ АД, ЕИК •••••••, е сключен договор за цесия, по силата на който ДЗЗД „С.“ с БУЛСТАТ •••••••, прехвърля възмездно на „П.“ АД, ЕИК •••••••, част от вземането си от община Тервел, произтичащо от договора за обществена поръчка от 2 678 760, 37лв. с ДДС; че на 13.09.2016г. е сключен договор за цесия, по силата на който „П.“ АД, ЕИК •••••••, прехвърля възмездно на „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• част от вземането си от община Тервел, в размер на 2 121 710лв. с ДДС. б/ че между ДЗЗД „К.Я. 2013- ПСОВ“, БУЛСТАТ ••••••• и община Ямбол е сключено споразумение рег.№13/18.02.2014г., въз основа на което е възложено изпълнение на дейностите по обществена поръчка с предмет „Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IX – гр.Ямбол“; че на 28.11.2016г. между „П.“ АД, ЕИК ••••••• и „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• е сключен договор за цесия, с който „П.“ АД, ЕИК •••••••, прехвърля възмездно на „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• вземането си от ДЗЗД „К.Я. 2013- ПСОВ“, БУЛСТАТ •••••••, в размер на 15 418 631, 18лв. с ДДС; в/ че между ДЗЗД „Д.“, БУЛСТАТ ••••••• и община Бургас е сключен договор рег.№93- ОП – 40/76 от 01.09.2014г., въз основа на който е възложено изпълнение на дейностите по обществена поръчка с предмет „Проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“; че на 02.11.2016г. между „П.“ АД, ЕИК ••••••• и „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• е сключен договор за възлагане на строително-монтажни работи за обект „Проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“; че на 02.11.2016г. между „П.“ АД, ЕИК ••••••• и „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• е сключен договор за цесия, с който „П.“ АД, ЕИК ••••••• прехвърля възмездно на „К.В.“ АД, ЕИК ••••••• вземането си от ДЗЗД „Д.“, БУЛСТАТ •••••••, което е в размер на 10 000 0000лв. без ДДС или 12 000 000лв. с ДДС; г/ че на 14.12.2016г. „Б.Б.ЗА Р.“ АД, ЕИК •••••••, е пристъпила към изпълнение по реда на чл.46 и сл. ЗОЗ по особен залог на търговското предприятие на „П.“ АД, ЕИК •••••••, вписан в полза на банката под №20100806092612 в ТР, като пети по ред особен залог, като пристъпването към изпълнение е насочено срещу цялото търговско предприятие на „П.“ АД, с назначаване на управител.

Въз основа на тези констатации страните по договора се съгласяват отношенията им по обществена поръчка с предмет „Разширение и реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води гр.Тервел“; да се уредят с постигнатото съгласие, представляващо Приложение №1 – Споразумение №1, представляващо неразделна част от договора; че отношенията им, касаещи обществена поръчка с предмет „Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IX – гр.Ямбол“ се уреждат с приложение №2 – Споразумение №2, които споразумения представляват неразделна част от този договор.

Поради взаимни претенции относно отношенията им, свързани с уреждане на отношенията касателно обществена поръчка с предмет „Проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала „Арена Бургас“, вземат принципно съгласие те да бъдат обект на бъдещо споразумение №3, изготвено в 3-месечен срок от подписване на това споразумение.

По делото е представено Приложение №1- Споразумение №1, представляващо неразделна част от този договор, с което страните на 31.05.2017г., съобразявайки сключения между ДЗЗД „С.“ и община Тервел договор за обществена поръчка и последващите три договора за цесия, описани по- горе, както и че стойността на приетите от община Тервел СМР по договора за обществена поръчка до дата на подписване на СМР – 15.07.2016г., е 228 750лв. без ДДС, както и извършеното от „Б.Б.ЗА Р.“ АД, вписване за пристъпване към изпълнение под №20100806092612, върху търговското предприятие на „П.“ АД, постигат съгласие, след като потвърждават договора за СМР и с оглед договорите за цесия под №№2 и 3, се съгласяват да прекратят действието на чл.5, ал.4, ал.5 и ал.6 от договора за СМР, с които се дава възможност изпълнителя да преустанови изпълнение на договора или да прекрати същия, поради неплащане от страна на „П.“ АД: приемат, че независимо от това, че с нормата на чл.7, ал.1 от договора за СМР е предвиден срок от 1 година, то договорът продължава своето действие до подписване на акт образец 15 по договора за обществена поръчка, както и до изтичане на гаранционните срокове по смисъла на действащото законодателство на Републиката, приложима за въвеждане в експлоатация на обектите и минималните гаранционни срокове за извършени СМР.

С нормата на чл.2 от това споразумение страните се съгласяват, че поради извършената цесия под №3, задължението на „П.“ АД се намалява със сумата от 350 000лв. без ДДС.

С нормата на чл.3 от това споразумение страните се съгласяват, че с плащане на суми от община Тервел към „К.В.“ АД и настъпване на задължение за плащане от „К.В.“ АД към „П.“ АД по договор за цесия под №3, настъпва насрещно и изискуемо задължение за заплащане от „П.“ АД към „К.В.“ АД по договора за СМР.

С нормата на чл.3, ал.2 от това споразумение и с оглед на изложеното, страните се съгласяват да се извърши прихващане за всички задължения, представляващи суми по договор за цесия под №3 към „П.“ АД, срещу задължения на „П.“ АД към „К.В.“ АД по договора за СМР.

Приемат, че такова прихващане ще се осъществява до приемане за плащане на сертификат за извършени СМР от община Тервел, след който останалите чисти суми за получаване от „К.В.“ АД по цесия №3, са в размер на не по-малко от 175 000лв. – за сертификат за СМР и още не по-малко от 175 000 лв. – от задържани суми по договора за обществена поръчка и/или договора за СМР, като основание за добро изпълнение в размер на 10%.

Страните са се съгласили, че след настъпване на условието за прекратяване на прихващанията по предходната алинея 2, „К.В.“ АД се задължава да изпълни задължението си към „П.“ АД във връзка с Цесия №3 в размер на 350 000лв., описани в чл.2 от договора.

Съгласили са се, че изпълнението на това задължение следва да се осъществи по следния начин – със сума от 175 000лв. – от последния сертификат, приет/платен от община Тервел за извършени СМР и от остатъка от 175 000лв.-след заплащане от община Тервел за задържаните суми за добро изпълнение по договора за обществена поръчка.

С ал.4 на чл.3 от договора „К.В.“ АД е поело задължение да заплати на „П.“ АД в срок от 3 работни дни, сумите, които е получило от община Тервел.

Страните са се съгласили, че след осъществяване на всички прихващания и плащания задълженията на „К.В.“ АД към „П.“ АД ще се считат изпълнени, а ако е налице липса на точно изпълнение чрез прихващане/плащане по това споразумение, то те ще бъдат предмет на последващо споразумение между страните.

Уговорено е плащането са се извърши по сметка на назначения депозитар на „П.“ АД във връзка с вписване на пристъпване към изпълнение, чрез посочената банкова сметка.

Уговорени са последиците от неточно изпълнение на задълженията на „К.В.“ АД чрез института на неустойката.

На 10.11.2017г. страните сключват допълнително споразумение към споразумение №1, представляващо анекс №1, с който „К.В.“ АД поема задължение да уведомява „П.“ АД за всяко получено плащане от община Тервел по своя сметка или по указана такава за съответното плащане в 3- дневен срок от постъпване на средствата.

На 10.11.2017г. страните сключват анекс №2 към споразумение №1, с който се съгласяват, ведно с адвокатско дружество „В. И Г.“, във връзка с плащания от „К.В.“ АД към „П.“ АД по силата на Споразумение №1, сумите да бъдат превеждани към сметката на адвокатско дружество „В. И Г.“, а не по сметката на „К.В.“ АД, както и във връзка с дадени от последното инструкции на община Тервел, касателно сумата от 595 079, 37лв., която сума община Тервел следва да преведе по сметката на адвокатското дружество. Страните се съгласяват, че след превода на тази сума по сметката на адвокатското дружество ще се счита действие, което е идентично с плащане по сметка на „К.В.“ АД, както е уговорено в Споразумение №1 и което ще има за последица, уговорените в това споразумение последици.

По делото са представени документи, обективиращи развила се кореспонденция между „Б.Б.ЗА Р.“ АД и община Тервел, касателно това, че банката, като обезпечен кредитор по ЗОЗ не се противи на сключените договори за цесия и не възразява да бъдат извършени плащания в съответствие с предмета на цесиите, както и че банката не възразява сумата от 595 079, 37лв., която община Тервел следва да плати на „К.В.“ АД, за изпълнените СМР, да се преведе по сметката по чл.39 от ЗА на адвокатското дружество, като това плащане се приема да е идентично с плащане на „К.В.“ АД.

По делото са представени 2 броя сертификати за приемане на строителни работи във връзка с договора за обществена поръчка, сключен между община Тервел и ДЗЗД „С.“, обективиращи приемане на СМР от Инженера по ФИДИК, от 06.03.2018г. и от 06.03.2019г., както и писмо от община Тервел до „ББР“ АД относно извършени плащания, от които е видно, че след 14.11.2017г. общината е превела по клиентска сметка по чл.39 ЗА на адв. дружество „Т. и Георгиев“ суми, както следва – на 04.06.2018г. в размер на 38 357, 27лв. и на 20.07.2018г. сума в размер на 161 296, 21лв.

Представеният по делото сертификат за изпълнение от 06.03.2019г. удостоверява, че 06.03.2019г. е датата, на която изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора, а именно договорно споразумение №194/28.11.2014г. / обществената поръчка с община Тервел/. Верността на документа не е оспорена по делото.

По делото не спори, че на 18.07.2019г. по реда на чл.50, ал.4 ГПК на „К.В.“ АД е връчено писмо- покана от „П.“ АД, чийто автор е управителя на това дружество, назначен по ЗОЗ, да се извърши плащане на сумата от 350 000лв.

В хода на съдебното дирене е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. Д., заключението от която е прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

Заключението не е оспорено от страните и вещото лице, след проверка в счетоводството на ответника е установило, че е осчетоводено вземане на „К.В.“ АД спрямо „П.“ АД в размер на 2 121 710лв., което е осчетоводено както следва: по счетоводна сметка 498 „Други дебитори“ по договор за СМР в общ размер на 2 107 320лв. и по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“ в общ размер на 14 390лв.

На 13.09.2016г. е сключен договор за цесия, по силата на който„П.“ АД прехвърля на „К.В.“ АД вземането си към община Тервел в размер на 2 121 710лв., който договор е намерил счетоводно отражение на 13.09.2016г. в счетоводна сметка 499-7 „Други кредитори – цесия П.“. Извършено е прихващане между насрещните вземания, а именно – вземането на „П.“ АД спрямо община Тервел в размер на 2 121 710лв., което е послужило за погасяване на вземането на „К.В.“ АД спрямо „П.“ АД в размер на 2 121 710лв.

Вещото лице сочи, че по счетоводна сметка 498-007 „Други дебитори“ по партидата на община Тервел са отразени плащания от община Тервел към „К.В.“ АД в периода от 29.09.2016г. до 17.12.2018г. в общ размер на 2 121 168, 98лв. Неплатена сума от общината към ответника е в размер на 541, 02лв.

Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ответника е водено редовно и съобразно изискванията за хроолигчна последователност и документална обоснованост. Осчетоводен е договор за цесия от 13.09.2016г., като цената на вземането, уговорена с цесията е прехваната с цената по договора за СМР. Няма непогасени задължения между двете дружества, няма последващи разчети между страните, поради което не са извършвани никакви последващи прихващания.

Вещото лице изрично е посочило, че заключението е изготвено само въз основа на счетоводните записвания на ответника, тъй като ищецът не му е предоставил данни от своето счетоводство.

След извършена от съда служебна справка по партидата на ищеца в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Б.Б.ЗА Р.“ АД е включена в одобрения от съда списък на приети вземания в производството по несъстоятелност по т.д. №4510/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-11 състав, с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ, легитимирайки се като обезпечен кредит с договори за особен залог, включително и преждецитирания. След извършена от съда служебна справка по т.д.№4510/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, въз основа на молба с вх.№43564/20.05.2020г. се установява, че кредиторът „ББР“ АД е предявил вземания, които произтичат от договор за линия за издаване на банкови гаранции и оборотни средства № Г – 024/28.02.2008г. и последващи анекси от №№1 до 4, чиито анекси към датата на предявяване на вземанията, са вече 36, като в молбата за предявяване на вземанията са посочени 24 броя банкови гаранции. Тези вземания, чийто общ размер е сумата от 21 095 681, 39лв., главници, са дължими банкови гаранции, които банката е заплатила на посочените в молбата трети лица, поради което е формиран незабавно дълг по изискуем неразрешен овъдрафт на „ПОНС“ ЕАД. В приложения списък на вземания относно платени от банката банкови гаранции не е посочена община Тервел.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Въз основа на описаната фактическа обстановка съдът приема, че са установени следните обстоятелства: сключване на договор за обществена поръчка на 28.11.2014г. между съдружниците в ДЗЗД „С.“ и община Тервел, по силата на който на съдружниците в ДЗЗД е възложено от страна на общината осъществяване на СМР, срещу уговорено възнаграждение; сключен на 15.07.2016г. между настоящия ищец и настоящия ответник договор за СМР, по силата на който ищецът е възложил на ответника са осъществи СМР, предмет на договора за обществена поръчка, срещу заплащане на възнаграждение; настъпилото правоприемство от частен характер, въз основа на трите договора за цесия, посочени по- горе в резултат на което страните в процесуалната връзка са се сдобили с едновременното качество на кредитор и длъжник един спрямо друг.

Наличие на договор за прихващане между страните по делото, сключен на 13.09.2016г., по време на изпълнението на който е настъпило преуреждане на отношенията по споразумението за прихващане, явяващ се нов юридически факт, довел да изменение/ прекратяване на това споразумение, а именно рамковото споразумение от 31.05.2017г.

Съдът приема, че това е така, тъй като с нормите на рамковото споразумение от 31.05.2017г., сключено въз основа на договора за обществена поръчка от 28.11.2014г., договора за СМР от 15.07.2016г. и последващите три договора за цесии, страните са приели, че след настъпване на условията за прихващане между двете дружества /ал.3 на чл.3 от този рамков договор/ ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 000лв., формирана от 175 000 лв. по сертификата за приемане на СМР от община Тервел и 175 000лв. от определената гаранция за добро изпълнение по договора за обществена поръчка. Самото прихващане е обект на регулация с ал.2 на чл.3 от споразумението. С това рамково споразумение страните са се съгласили, че плащането на сумата от 350 000лв., с която задължението на „ПОНС“ към „К.В.“, произтичащо от сключения между тях договор от 15.07.2016г. ще намалее с 350 000лв., е прието заплащането от „К.В.“АД да се извърши по сметка на назначение от „Б.Б.ЗА Р.“ депозитар, съгласно чл.4 от споразумението.Последното е наложено от обстоятелството, че е предприето принудително изпълнение от заложния кредитор по реда на ЗОЗ, вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 14.12.2016г. С рамковото споразумение е прието, че размерът на задълженията на ищеца представляващи плащане на възнаграждение по договора за СМР, сключен с ответника, се редуцират със сумата от 350 000лв.

С нормата на чл.7, ал.2 от това споразумение страните са приели, че ако се установят и други договори между тях, извън посочените, то те ще следва да се считат прекратени.

Въз основа на това съдът приема, че с постигане на съгласието, обективирано в това споразумение, договорът за прихващане от 13.09.2016г. е преустановил своите действие в частта касателно сумата от 350 000лв., а това е довело да невъзможност да се постигне пълен погасетилен ефект въз основа на споразумението за прихващане, тъй като насрещните задължения на страните по него се различават по размер, защото задължението на ответника надвишава размера на задължението на ищеца. По тази причина частта отнасяща се до задължението на ответника за заплащане на цената по цесията в размер 350 000лв не се счита погасено чрез прихващане.

От представена кореспонденция по делото, осъществена между „ББР“ ЕАД и община Тервел се установява, че с оглед измененията на споразумение от 31.07.2016г., заложният кредитор се е съгласил дължимата от общината сума, представляваща възнаграждение на ответника във връзка с осъщественото от него изпълнение на СМР, да бъде преведена по сметка на адвокатското дружество, открита на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, Като това плащане е прието да има погасителен ефект за ищеца и неговия заложен кредитор.

Следователно основните въпроси по делото са дали ищецът има качество на кредитор по отношение на ответника; дали е настъпила изискуемостта на вземанията му и ако има такива какъв е размерът да тези вземания.

По възражението на ответника, че ищецът не се явява активно легитимирано лица, което може да претендира плащане, съдът приема, че това възражение се явява несъстоятелно.

Това е така, тъй като видно от развитието на производството по несъстоятелност, заложният кредитор „Б.Б.ЗА Р.“ АД е предявил за удовлетворяване на своите вземания в универсалното принудително изпълнение, а това означава, че е изоставил изпълнението по ЗОЗ, поради което не се явява легитимирано лице, което да дири изпълнение извън производството по несъстоятелност, още по- малко да предявява осъдителни претенции, съобразявайки разпоредбата на чл.637 ТЗ.

По отношение на следващото възражение на ответника, а именно, че не е настъпило отлагателното условие за заплащане на това вземане, тъй като не е настъпила изискуемост на вземането.

Цитираната разпоредба, дала основание на ответника да направи това възражение е нормата на чл.3 от рамковото споразумение от 31.05.2017г.

Смисълът на тази разпоредба е да се извърши прихващане на насрещните задължения на страните по споразумението, като за ищеца това са задълженията, произтичащи от договора за СМР от 15.07.2016г., по силата на който ищецът има задължение към ответника, представляващо възнаграждение за извършените от „К.В.“ АД СМР, както и задължението на последното да заплати на „П.“ АД цената вземането, което придобива по силата на договор за цесия от 13.09.2016г. /цесия №3/ в размер на 2 121 710лв.

С това рамково споразумение страните са се съгласили задължението на ищеца по договора за СМР да намалее със сумата от 350 000лв., за „изравняване“ на двете насрещни задължения. Съгласили са се, че прихващането ще се счита извършено, за да бъде постигнат неговия пълен погасителен ефект, до размер на цената, която ищецът следва да заплати по договора за СМР. Поради тази причина са приели, че прихващането се извършва с насрещните вземания, а след като насрещните задължения се погасят чрез това прихващане /извършвано поетапно, във функционална зависимост от плащанията на община Тервел по договора за обществена поръчка/, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 000лв, с каквато стойност неговото задължение, произтичащо от договора за цесия под №3 надвишава задължението на ищеца за заплащане на възнаграждение за СМР. Задължението за това плащане за ответника ще възникне в срок от три работни дни след издаване на сертификат за изпълнение по договора за СМР с община Тервел, което се е случило на 06.03.2019г. и плащане на възнаграждението за изпълнението СМР, както и след възстановяване на задържаните като гаранция суми за добро изпълнение по договора с община Тервел.

Въз основа на това тълкуване на смисъла на рамковото споразумение, настоящият състав приема, че възражението на ответника за ненастъпване на условията за заплащане и липса на изискуемост на претендираното вземане в пълен размер се явява основателно.

Това е така, тъй като задължението за заплащане на съдебно заявеното вземане, произтичащо от това рамково споразумение предпоставя съществуване на предпоставки: 1/ да е налице окончателното плащане по договора за СМР с община Тервел, като възложител по договора и 2/. освобождаване на задържаните гаранционни суми от нея за добро изпълнение. Падежът е относително определен – три работни дни след изпълнение на тези предпставки.

Събраните по делото доказателства не установяват сбъдване на тези условия, със съществуване на които за ответника настъпва задължението за плащане. Не се установява и изискуемостта на вземането на ищеца, тъй като по делото не е установено настъпване на падежа за плащане.

Представените сертификати и кореспонденция не установяват тези обстоятелства. Те установяват единствено, че е налице извършено плащане от община Тервел по банков път, на суми, представляващи възнаграждение на „К.В.“ АД за изпълнени СМР, както и установяване на сертификат, издаден от Инженера по ФИДИК, че е налице изпълнение на договора за обществена поръчка, но не се установява, че е налице окончателно плащане от общината и връщане на задържаните суми като гаранция за добро изпълнение.

Съобразно нормата на чл.154 ГПК съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване на обстоятелството, че вземането му е изискуемо, но ищецът, въпреки дадените от съда указания, включително и такива за осъществяване на процедурата по чл.192 ГПК, е бездействал.

По отношение на споразумението за прихващане, което страните са сключили на 13.09.2016г.

Представеното споразумение за прихващане, което страните по делото са сключили на 13.09.2016г., намерило счетоводно отражение при ответника не е основание да се променят изводите на съда, изложени по- горе.

Това е така защото споразумението е прекратено с рамковото споразумение, сключено на 31.05.2017г., респ. изменено. Със споразумението от 31.07.2017г. страните са преуредили своите отношенията, в резултат на което отново са приели прихващането като способ за погасяване на насрещните си задължения, но са отчели обстоятелството, че тези насрещни задължения са обусловени от бъдещи вземания, произтичащи от договорите на СМР и редукцията на задължението на ищеца за заплащане на възнаграждението за СМР, произтичащо от договора с ответника. Поради корелативната връзка на задълженията и правата, произтичащи от двата договора, са съобразили, че прихващането, макар и с обратно действие като погасителен ефект, ще се извършва за в бъдеще, до достигане на погасителен ефект да размера на по- малкото от двете насрещни задължения.

Ето защо споразумението за прихващане от 13.09.2016г. не може да обуслови извод, като самостоятелно основание, за отхвърляне на претенцията на ищеца.

Въз основа на изложеното настоящият състав на съда приема предявеният иск за недоказан, защото по делото не са представени доказателства, че двете условия, със съществуването на които за ответника възниква задължение за плащане на сумата от 350 000лв са се осъществили, а оттам като последица, не може да се установи, че вземането на ищеца е станало изискуемо, с оглед относително уговорения падеж за плащане – 3 работни дни от плащането на възнаграждението за СМР от община Тервел и възстановяване на гаранционната сума.

Поради това съдът приема, че искът се явява неоснователно предявен и следва да бъде отхвърлен.

При извод на съда за неоснователност на претенцията, разноските по делото се разпределят в тежест на ищеца, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

Поради това масата на несъстоятелността на ищеца „П.“ АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК, които са реално извършени от тази страна, общо в размер на 9 600лв, формирани от адвокатско възнаграждение от 9 000лв. / платено в брой, съобразно извършеното удостоверяване в договора от 26.07.2022г./ и заплатен депозит за вещо лице от 600лв.

Масата на несъстоятелността на ищеца „П.“ АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 14 000лв.

Водим от горното съдът