Решение № 1575 от 15.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2597/2024 г.

Производството е по реда на чл.197, ал.2 ДОПК.

Образувано е по жалба, депозирана от „ШЕСТ 007“ ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.12, представлявано от изпълнителния директор С. Б., чрез адв. К. М., със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения [населено място], [улица]срещу Решение №ПО-11/15.02.2024г., издадено от директор на ТД на НАП София, с което на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх.№53-07-23 от 08.02.2024г. на „ШЕСТ 007“ ЕАД с ЕИК чрез пълномощник адв. М. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№[рег. номер]-023-0000287/29.01.2024г, издадено от ст.публичен изпълнител при ТД на НАП София.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност, необоснованост и противоречие на решението с материалния закон. Твърди се, че наложените предварителни обезпечителни мерки са издадени в нарушение на ДОПК и ЗКПО. Твърди се още, че действията на органите по приходите представляват административен произвол. Развива съображения, че дружеството жалбоподател през ревизирания период е водило редовна счетоводна отчетност и е определило правилно данъчните си задължения по ЗКПО и ЗДДС, без ощетяване на фиска. Сочи се, че е налице несъразмерност на обезпечението, както и все още неустановен размер на очакваните задължения. Иска се отмяна на оспореното решение, както и на ПНПОМ, алтернативно – връщане на преписката на СПИ за служебна отмяна на обезпеченията поради несъразмерност. Претендира разноски, за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството, чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на ТП на НАП – [населено място], чрез процесуален представител юрк. И., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

А. С. София - град, ІІІ отделение, 67 състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000287/29.01.2024 г., е издадено от П. В.- старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране”, отдел „Публични вземания”, по повод мотивирано искане за предварително обезпечение с вх. №Р-22220423004470-039-001/18.01.2024 г., издадено от П. И. Г. - главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител екип в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, във връзка с извършвана ревизия на дружеството, възложена със ЗВР №Р-22220423004470-020-001/27.07.2023 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-22220423004470-020-002/30.10.2023 г. Ревизията е с обхват задължения по ЗДДС за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г., както и задължения по ЗКПО за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022г. Очакваният размер на предполагаемите задължения за ревизираният период е общ размер на 236 500, 00 лв. /двеста тридесет и шест хиляди и петстотин лева/, от които 188 100, 00 лв. главница и 48 400, 00 лв. лихва към 17.01.2024г.

Във връзка с издаденото Искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-22220423004470-039-001/18.01, 2024 г., от публичен изпълнител при ТД на НАП София е извършена проверка в информационния масив на Агенцията по вписванията в програмен продукт ИКАР, Кадастър и имотен регистър на Р. [държава] относно информация за изповядани и вписани покупки/продажби на недвижими имоти, замени, дарения и ограничени вещни с такива от ревизираното лице на територията на Р. [държава] за ревизирания период и е установено, че задълженото лице притежава недвижими имоти.

При извършена справка е установено, че лицето притежава и няколко МПС/ППС. Направена е справка относно притежавани банкови сметки на ревизираното лице и е установено, че дружеството притежава банкови сметки в банки в страната.

В тази връзка и предвид размера на предполагаемия дълг, предложението на ревизиращия екип и предвид извършения анализ, както и на основание чл. 121, ал. 3 от ДОПК, публичният изпълнител е пристъпил към налагане на запор върху притежавани от жалбоподателя недвижими имоти като обезпечителна мярка, както и към запор върху притежаваните от жалбоподателя МПС. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. №[рег. номер]-023-0000287/ 29.01.2024 г., са наложени обезпечителни мерки, както следва:

1. Възбрана върху следните недвижими имоти:

2. Запор върху следните МПС:

• лек автомобил марка [Наименование], модел СЛ 55 АМГ, рег.№[рег. номер], рама №[Наименование], двигател №11399260005740, година на производство 2002 г., мощност 368kw, със застрахователна оценка 42 500, 00 лв.

• лек автомобил марка [Наименование], модел КАРЕРА 911, рег.№[рег. номер], рама №WP0ZZZ99Z6S703184, двигател №М960569610733, година на производство 2006 г., мощност 239kw, със застрахователна оценка 57 000, 00 лв.

• товарен автомобил марка [Наименование], модел РАМ 1500, рег.№[рег. номер], рама №1C6SRFKTXMN598221, година на производство 2021 г., мощност 295kw, със застрахователна оценка 125 000, 00 лв.

Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-023-0000287/29.01.2024 г., е връчено електронно на деклариран електронен адрес от лицето на 05.02.2024 г., видно от получен имейл с потвърждение за връчване. Същото е обжалвано по административен пред органа по приходите с жалба до Директор на ТД на НАП София с вх.№С-240022-000-0064762/08.02.2024г, в резултат на което е потвърдено с Решение №ПО-11/15.02.2024г., на директора на ТД на НАП София.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл.197, ал.1 ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 ДОПК. Съгласно чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава.

Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

В случая обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП – София е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – София и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

В случая е наложена обезпечителна мярка - запор върху 3 бр. МПС и 2 бр. недвижими имоти.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото, от „ШЕСТ 007“ ЕАД са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК с ПНПОМ изх. №[рег. номер]-023-0000287/ 29.01.2024 г. обезпечителни мерки.

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал.1 ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя. За налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1-8 ДОПК не се изисква и затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 ДОПК, че подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа на влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 ДОПК. Това общо правило се дерогира от специалния чл. 121, ал. 1, пр. 1 ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски преди ревизионен акт за тях да е издаден като изпълнителен титул.

Третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК не може да се приложи, тъй като предварителните обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК.

Ревизионното производство срещу „ШЕСТ 007“ ЕАД е образувано с издаването на ЗВР №Р-22220423004470-020-001/27.07.2023 г. Следователно, по аргумент от нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, ревизията е започнала на 27.07.2023 г. и от този момент е в ход ревизионно производство по смисъла на чл. 121, ал. 1 ДОПК. Следователно, към момента на отправяне на мотивираното искане от органа по приходите - 18.01.2024 г. и на издаване на постановлението - 29.01.2024г., е налице първата, предвидена в чл. 121, ал.1 от ДОПК предпоставка - има валидно започнало ревизионно производство по отношение на юридическото лице „ШЕСТ 007“ ЕАД.

По аргумент от чл. 121, ал.5 от ДОПК предварителни обезпечителни мерки могат да се налагат до приключване на ревизионното производство.

Предварителните обезпечителни мерки, независимо от вида им, съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК се налагат с постановление от публичен изпълнител по реда на чл. 195, ал. 3 ДОПК. Моментът на налагане на обезпечителните мерки не е обусловен от влизането в сила на постановлението, тъй като съгласно чл. 121, ал.2 вр. чл. 197, ал. 6 ДОПК изпълнението не може да бъде спряно поради обжалването му. Мерките по ПНПОМ изх. №[рег. номер]-023-0000287/ 29.01.2024 г. са наложени в хода на ревизията, която е започнала на 27.07.2023 г. Това ревизионно производство не е прекратено със заповед по чл. 119, ал. 4, пр. 2 ДОПК, нито е приключило с ревизионен акт по чл. 119, ал. 4, пр. 1 ДОПК, висящо е със следващата се от това допустимост на акцесорното спрямо него обезпечително производство по чл. 121, ал. 1-3 ДОПК.

Съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 195, ал. 3 вр. чл. 12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това ПНПОМ изх. №[рег. номер]-023-0000287/ 29.01.2024 г. е подписано от П. В., старши публичен изпълнител при ТД на НАП- София. Спазена е писмената форма с всички задължителни реквизити съгласно чл. 121, ал. 2 вр. чл. 196, ал. 1, т. 1-9 ДОПК. Освен че налагането на предварителни обезпечителни мерки е обосновано с мотивите, приложени към искането на ръководителя на ревизията, които публичният изпълнител изцяло е възприел, той е изложил и свои доводи, въз основа на които е избрана наложената обезпечителна мярка.

Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК вр. чл. 195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Съгласно чл. 121, ал. 3, изр. 1 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на ревизираното лице. Ако това не е възможно съгласно чл. 123, ал. 3, изр. 2 ДОПК, наложените предварителни обезпечителни мерки не следва да спират извършваната от ревизираното лице дейност. Тези изисквания са спазени.

Установено е, че дружеството притежава имущество, изразяващо се в МПС, банкови сметки и недвижими имоти, съгласно електронна справка в имотния регистър към Агенцията по вписванията и информационната система на НАП, като същевременно в хода на ревизионното производство се събират данни за корекция на данъци по ЗКПО и ЗДДС на дружеството, и необходимост от довнасяне на данъци в прогнозируемо особено големи размери, макар и неустановени в точен размер към момента на издаването на ПНПОМ. Констатираните данни обосновават извода на публичния изпълнител, че събирането на задълженията за данъци по ЗДДС и ЗКПО ще бъде затруднено и в този смисъл е налице законовата предпоставка, дефинирана в разпоредбата на чл. 121, ал.1 от ДОПК.

Съгласно изискването на разпоредбата на чл. 121, ал.3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

В конкретният случай съдът намира, че от страна на публичния изпълнител са спазени изискванията на ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки.Не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, поради което при проверката на материалната законосъобразност на издаденото решение и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, съдът следва да прецени дали са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки, предвидени в нормата на чл. 121, ал. 1 ДОПК.Преценката за правомерност на наложените обезпечителни мерки следва да се направи и с оглед нормата на чл. 195, ал. 7 ДОПК, според която обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините.

В тази насока следва да се посочи, че по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. След като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от органа по приходите, публичният изпълнител законосъобразно е постановил оспорените обезпечителни мерки. Доколкото мотивите за издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки се съдържат в отправеното до публичния изпълнител искане, то неоснователно е направеното в жалбата възражение за немотивираност на издаденото постановление и на решението, с което същото е потвърдено. Административният орган коректно е посочил фактическото и правно основание за налагане на обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще бъде затруднено. Наложените предварителни обезпечителни мерки са необходими с оглед размера на установените публични задължения.

Съгласно чл. 121, ал. 3 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Всяко обезпечение води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което при наличието на съответно имущество, нормата на чл. 121, ал. 3 ДОПК предвижда налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не препятстват, или не водят до спиране на дейността на лицето.

При наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл. 199, ал. 1 ДОПК - да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото не се съдържат данни такова искане да е било направено. Според чл. 199, ал. 2 ДОПК длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. В случая длъжникът не е предприел такива действия.

Защитната теза за незаконосъобразност на решението се основава на възражения относно неправилното определяне на предполагаемо дължимия от жалбоподателя данък по ЗДДС и по ЗКПО. Излагат се и твърдения за незаконосъобразност на непризнаването за извършени на фактурираните услуги, по процесните фактури, предмет на проверка в ревизионното производство. Тези оплаквания са неотносими в настоящото производство, което е акцесорно спрямо ревизионното и предпоставките за неговото законосъобразно провеждане са разгледани по-горе.

В производството по чл. 121 ДОПК публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания и при съобразяване на условията по ал. 3 от цитираната разпоредба, той има правомощието да наложи предвидените в чл. 198 ДОПК обезпечителни мерки. В случая преценката за затрудненото или невъзможното събиране на предполагаемия дълг е направена при съпоставяне на размера на очакваните задължения и имуществото на бъдещия длъжник.

Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 195, ал. 7 ДОПК предварителното обезпечение трябва да съответства на бъдещото публично вземане, чието събиране гарантира. Така законът изисква съпоставимост на двете величини. В случая не се доказва от процесуалния представител на оспорващата страна непропорционалност. Не се установява свръхобезпеченост и несъразмерност, предвид предполагаемия размер на данъчните задължения, които ще бъдат дължими от дружеството жалбоподател след приключването на ревизионното производство. Относно наложените в хода на обезпечителното производство обезпечителни мерки, същите се изразяват във възбрана на два недвижими имота и запор върху 3бр. МПС-та. На дружеството не са наложени запори върху банковите сметки - нито върху налични, нито върху постъпващи суми, поради което съдът намира, че по никакъв начин не е затруднена обичайната му търговска дейност, както и възможността да получава финансови постъпления и да покрива задълженията си.

Неоснователни са и оплакванията, че оценката на недвижимите имоти, които са възбранени е извършена по данъчна оценка, а не по пазарна стойност.

Съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК, обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност: 1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта. Т.е. в случая публичният изпълнител е обвързан от закона, при избора на начина, по който ще бъдат оценени имотите, предмет на възбраната. Наложените обезпечителни мерки възбрана върху притежаваните 2 бр недвижими имоти от жалбоподателя са по данъчната оценка на имотите, а наложените обезпечителни мерки запор на 3бр МПС са по застрахователната стойност на автомобилите.

Относно наличието на правен интерес от обжалване на обезпечителните мерки, съдът съобрази следното: Обстоятелството, че към момента е издаден ревизионен акт и задълженията, установени с него, са заплатени от дружеството, е новонастъпило спрямо момента на искане и на налагане на обезпечителните мерки. Необходимостта от действието им се преценява към момента на постановяването им, с оглед имуществото на лицето и очакваните му публични задължения. Последващото им погасяване не оборва извода за необходимост от налагането им, както и не лишава дружеството от правото на съдебен контрол върху тяхната законосъобразност, доколкото същият се явява предпоставка за иницииране на производство по ЗОДОВ.

С оглед на горното съдът счита, че така оспореното решение е законосъобразно.

Предвид изхода на спора, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100, 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, Административен съд – София -град, Трето отделение, 67 състав