Решение № 4654 от 2.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5227/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. С., с която е предявен срещу Н. Б. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни и клеветнически изявления на ответника, направени и излъчени в периода 21.02.2023 г. – 24.02.2023 г. пред телевизия БТВ, на пресконференция в Българската телеграфна агенция и в предаването „Евродикоф“ по телевизия Евроком. Ищецът твърди, че на 21.02.2023 г. в предаването „btv Новините - централна емисия“, излъчено в програмата на телевизия БТВ, на 22.02.2023 г. в пресконференция в Българската телеграфна агенция и на 23.02.2023 г., в предаването „Лице в лице“ на телевизия БТВ, ответникът, като директор на „Е.Б.Б.“ ЕАД, е направил изявления, отнасящи се до ищеца, който в този момент е заемал длъжността служебен министър на икономиката и индустрията в служебното правителство на премиера Г.Д., за „ожесточен натиск от изпълнителния директор на ДКК, … със санкцията на министър С.“ върху работата на ответника, че ответникът не е заплашван пряко, но му е дадено да разбере, че ако не прокарва различни интереси в дружеството, с различни доставчици, включително и със спорно качество на млякото, може да има проблеми, че ищецът като министър договарял доставки на мляко на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД от Унгария, с показатели на маслеността под нормата, че препоръчал определен доставчик на некачествено и скъпо мляко, ощетявайки държавното предприятие, в разрез със служебните си задължения и че иска да убие българския бизнес и да фалира държавното предприятие, че обслужва чужди частни интереси за приватизация на държавното предприятие. Сочи, още че в интервю озаглавено „Скандалус Булгарикус“ на 24.02.2023 г. в предаването, Евродикоф“ по телевизия Евроком ответника е разпространил по отношение на ищеца обидни и клеветнически твърдения, че е част от „мафия“, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, че в качеството си на служебен министър на икономиката и индустрията лично е уволнил ответника, защото в интерес на българските граждани застрашава интересите на големи хранителни вериги от Германия и Австрия, в посолствата на които е бил „чест гост“, че лично е казал на ответника, че не може да се бори с тези вериги, ощетявайки българския потребител, че е имал амбиции за приватизация на държавното дружество, че е държал на закупуване на мляко от определена фирма, предлагаща некачествено мляко на завишени цени, че лъже най-нагло, че е искал да прекрати доставките на мляко от местни доставчици, с което да убие българския производител, че си е позволявал да уронва престижа на българския бизнес. Твърди, че изнесените в интервютата твърдения на ответника не отговарят на истината и казаното е го е унижило, засегнало личното и професионалното му достойнство, отразило се негативно на всяка една сфера от живота му, в общуването със семейството му и с близкия му приятелски кръг, както и на тези с бивши и настоящи колеги. След изнасянето на обидните и клеветнически твърдения престанал да почива пълноценно, получил главоболие и силна тревожност. За причинените неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 26000 лв., законната лихва от датата на исковата молба и направените по делото разноски. Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че в свои изявления, излъчени на 21.02.2023 г., 22.02.2023 г., 23.02.2023 г. и 24.02.2023 г., е направил изявления със съдържанието, посочено в исковата молба, но твърди, че изнесените в публичното пространство твърдения за факти са верни, че е упражнил правото си на лично мнение като стопански ръководител и като личност, ангажирана с конкретна кауза и че квалификациите, касаещи професионализма и добросъвестността на ищеца като висш политик, са обосновани. Сочи, че поведението му е изява на личен морал и гражданска позиция, позовава се на качеството на ищеца на публична личност в относимия за спора период. Оспорва настъпване на твърдяните вредни последици от изказванията. Претендира разноски. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: За да бъде уважен предявения деликтен иск, следва да се установи, че ответникът е извършил противоправни действия, представляващи публично (чрез средства за масова информация) отправяне на обидни или клеветнически изявления по повод ищеца, годни да накърнят доброто му име и репутация, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Не е спорно между страните, а и се установява от представените веществени доказателства (Магнитен носител (диск), предоставен от телевизия БТВ, по реда на чл.14 от ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 21.2.2023 г. в предаването, , btv новините - централна емисия”; Магнитен носител (диск), предоставен от телевизия БТВ, по реда на чл. 14 ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 23.2.2023 г. в предаването, , Лице в лице“; Магнитен носител (диск), предоставен от телевизия БТВ по реда на чл.14 от ЗРТ, съдържащ интервю на ответника от 22.2.2023 г. от пресконференция в БТА), че на 21.02.2023 г. по „btv Новините - централна емисия“, излъчено в програмата на телевизия БТВ, на 22.02.2023 г. на пресконференция Българската телеграфна агенция, на 23.02.2023 г. в предаването „Лице в лице“ на телевизия БТВ и 24.02.2023 г. в предаването, Евродикоф“ по телевизия Евроком, ответникът е направил посочените в исковата молба публични изявления по отношение на ищеца. Общоизвестно и неподлежащо на доказване е обстоятелството, че съдържанието, излъчено по телевизионни канали би могло да достигне до неограничен брой зрители. Установява се от представените от ответника писмени доказателства (публикации в средствата за масова информация), че преди и по време на релевантния период, по отношение на личността на ищеца са публикувани и други статии от други медийни източници с негативно съдържание: „Войната между Корнелия Нинова и новия министър Н. С. придобива трагикокомични форми“ от 10.08.2022 г., , Отмъщението на Нинова. Парен чук за министър“; , , Корнелия Нинова: Н. С. лъже“; , , Корнелия Нинова: завеждам поредното дело срещу министър Н. С.“ от 22.01.2023 г.; , , Нинова зове: Спрете Н. С., той е заплаха за националната сигурност“ от 13.12.2022г.; , , Брутален скандал с министъра на икономиката Н. С., американците го отсвириха публично заради оръжейни сделки“ от 21.01.2023 г. (стр. 35-46 от делото). Спорен по делото е въпросът дали изнесената за ищеца информация обективно съдържа неверни твърдения за позорни факти или на оценъчни твърдения, унизителни за достойнството му, които излизат извън правомерното упражняване на свободата на словото и правото на мнение. По осъществяване на деянието: С оглед липсата на спор между страните съдът приема, че ответникът е автор на твърдените от ищеца изказвания в публичното пространство, с посоченото в исковата молба и материалите по делото съдържание. Изказванията на ищеца пред телевизия БТВ, на пресконференция в Българската телеграфна агенция и в предаването „Евродикоф“ по телевизия Евроком съдържат изявления с твърдение за осъществяване на следните факти: за упражнен натиск от ищеца върху работата на ответника в качеството му на директор на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД за работа с определени доставчици, включително и със спорно качество на млякото, че ищецът като министър договарял доставки на мляко на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД от Унгария, с показатели на маслеността под нормата, че уволнил ответника, защото застрашавал интересите на големи хранителни вериги от Германия и Австрия, в посолствата на които ищецът е бил „чест гост“ и лично е казал на ответника, че не може да се бори с тези вериги. Изявленията съдържат и следните оценки (оценъчни съждения): че с действията си ищецът иска да убие българския бизнес и да фалира държавното предприятие, че обслужва чужди частни интереси, че е част от „мафия“, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, че иска да убие българския производител с прекратяване на доставките на мляко от местни доставчици. Следователно, установява се извършване на твърдяното в исковата молба деяние и неговото авторство. По противоправността на деянието: Свободата на изразяване на мнение е сред основаните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Съгласно член 10, т.1 от ЕКПЧ, всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Свободата на изразяване на мнение е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. В решенията по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и „Хендисайд срещу Обединеното кралство“ ЕСПЧ приема, че „свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото“. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. При произнасяне относно отговорността на ответника, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Европейският съд по правата на човека е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице. В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Р. v. Romania, като се съобрази фактът дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл. 8 от ЕКПЧ. Оттук може да се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители, могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица. Необходимо е да бъде изследван въпросът дали ищецът се явява публична личност по смисъла на това понятие, даден от ЕСПЧ и съответно да се прецени какъв стандарт за защита следва да се приложи. Установява се от представените писмени доказателства, че Н. М. е заемал длъжността член на съвета на директорите на „Е.Б.Б.“ ЕАД до 27.02.2023 г. (датата на вписване на решението за освобождаване от заеманата длъжност). Едноличен собственик на капитала на „Е.Б.Б.“ ЕАД е „ДЪРЖАВНА КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, чийто принципал е Министерство на икономиката, представлявано от министъра на икономиката, която длъжност към релевантния за делото момент е заемана от ищеца – Н. С., служебен министър от 02.08.2022 г. до 06.06.2023 г. Поради гореизложеното съдът намира, че в периода 21.02.2023 г. -24.02.2023 г. ищецът е бил публична личност, тъй като е заемал длъжността служебен министър на икономиката на РБ, както и че ответникът в качеството си на член на управителен орган на дъщерно публично предприятие, макар и непряко, се е намирал в служебни отношения с ищеца. От представените писмени доказателства от ответника, се установява, че последният е съставял и изпращал доклади, касаещи дейността на, , Е.Б.Б.“ ЕАД до ищеца. В представените доклади ответникът повдигал проблемни въпроси, давал е отчет за извършени дейности и своевременно е информирал ръководните органи на дружеството за нуждата от кадрови и стратегически промени в, , Е.Б.Б.“ ЕАД. След издадено разпореждане за незабавно преустановяване на всички плащания без оглед на размера и основанието им, ответникът е обръщал нееднократно внимание, че съгласно чл. 18 ЗПП органът упражняващ правата на държавата не следва да се намесва в управлението или текущата оперативна дейност на публичното предприятие. По делото е представена кореспонденция по, , Вайбър” между ищеца и ответника и между Д.П. (директор дирекция „Финансово инвестиционна дейност и стратегически партньорства в, , Е.Б.Б.“ ЕАД) и ответника. С оглед оспорването на кореспонденцията по реда на чл.193 ГПК, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, се установява, че Н. Б. М. има инсталирано приложение, , Вайбър“, че е налице комуникация между телефонния номер на ответника и номер +•••••••, записан с името, , N. S. Mi” в периода 16.01.2023 г. – 21.02.2023 г., информацията е предоставена на хартиен носител от вещото лице и съвпада с представената по делото информация от разпечатка от вайбър комуникация. Видно от електронните съобщения по инициатива на ищеца е била изпратена гръцка фирма за среща в, , Е.Б.Б.“ ЕАД, за която ответника не е бил своевременно уведомен. Установява се също, че е изисквана информация и обяснения и във връзка със среща с японски партньор на дружеството. Има разменена кореспонденция и за назначаване на служител (Г.Ю.), за който ответникът е очаквал решение от ищеца дали да бъде въвеждан в работата или освобождаван. От показанията на свидетеля Д.Р. се установява, че познава ответника Н. М. от повече от 10 години, а докато ответникът е бил изпълнителен директор в „Е.Б.Б.“ ЕАД, свидетелят е заемал поста на административен директор на същото дружество. Свидетелят сочи, че Н. М. му е споделял ежедневно за натиск от страна на министерството на икономиката и „ДКК“ ЕАД – висшестоящи органи над „Е.Б.Б.“ ЕАД, показвал му е имейли и чатове във Вайбър, как определена фирма трябва да стане доставчик на суровото мляко, което дружеството да ползва. Свидетелят не е участвал лично в процеса по избор на фирми за доставка на мляко, но знае, че дружеството се е снабдявало със сурово мляко от различни доставчици, като най-важните са били тези в северозападния регион, тъй като производствената база се намирала във Видин и съответно дружеството изпълнявало и социална функция като изкупува млякото от малките мандри около северозападния регион плюс други доставчици, които са няколко на брой. Свидетелят разказва за случай, при който по време на среща с японската фирма „МЕЙДЖИ“, които били на посещение в офиса в София, Н. М. излязъл и след това, когато се е върнал, му е разказал, че го е извикал министър С. и му е казал, че като се върне обратно в офиса ще е получил на служебния си имейл оферта за доставка на мляко от определена фирма. Свидетелят е прочел офертата и видял, че суровото мляко е с произход Унгария. Ответникът му е споделил, че министърът едва ли не го е задължил поръча доставка от тази фирма, което означавало да се загърбят досегашните доставчици от северозападния регион. Ответникът е показвал на свидетеля и съобщения във вайбър, с които министърът се е интересувал какво се случва и дали се приема този доставчик. Свидетелят лично е участвал в изготвянето на доклади, с които министърът е бил информиран от Н. М. за целия спектър на работа в, , ЕЛ БИ“, като лично е занесъл един до министерството. Свидетелят сочи и за случай, в който министърът е лобирал за назначаване на хора в „Е.Б.Б.“ ЕАД - служителят, който е следвало да бъде назначен, сам си бил подготвил длъжностната характеристика на финансов директор, съставляваща 3-4 страници, която му дава права над изпълнителния директор. Същият бил назначен, но ответникът отказал да подпише тази длъжностна характеристика. Свидетелят сочи, че ответникът му е споделил, че това лице му е посочено от ищеца – Н. С.. В края на февруари месец 2023 г. ответникът е извикал свидетеля в кабинета си и го е уведомил, че са го отстранили след съвет на директорите в „ДКК“ ЕАД. Според свидетеля ответникът е отстранен, тъй като не се е поддал на натиска, упражняван върху него. Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Деянието може да се извърши чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или чрез действия-жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия. Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице/ или групи лица/ на неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са обективен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти/обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните обстоятелства. Съдът приема, че от представените от ответника доказателства – гласни и писмени, се установява упражняването от ищеца на натиск върху работата на ответника в качеството му на директор на държавното предприятие „Е.Б.Б.“ ЕАД – разпитаният свидетел сочи, че ответникът е споделял с него за ежедневен натиск от страна на ищеца и управителя на „ДКК“ ЕАД – за избор на определени фирми за доставки на суровото мляко, за назначаване на конкретно лице за финансов директор в държавното дружество и т.н. Тези показания се подкрепят и от представената кореспонденция по „Вайбър“ между ответника и ищеца, от която е видно че с ищеца, в качеството му на министър, са съгласувани доставки на мляко, въвеждане в работата на служител, както и че ищецът лично е изпращал представители на чуждестранна фирма на разговори в „Е.Б.Б.“ ЕАД, без това да е известно на ответника, който като изпълнителен директор на дружеството осъществява оперативното му ръководство. Установява се също така, че по време на мандата на ищеца като министър, ответникът е освободен от длъжността изпълнителен директор в „Е.Б.Б.“ ЕАД. Действително събраните доказателства са косвени – показанията на свидетеля са производни – той не е възприел лично разговорите между ищеца и ответника, а препредава разказите за тях на ответника – информацията ответникът е споделял с ищеца непосредствено след събитията, предмет на изследване. Вайбър кореспонденцията също не съдържа конкретни изявления от ищеца за принуждаване на ответника към извършване на определени действия, но сочи на водени разговори непосредствено преди процесния период – от 16.01.2023 г. до 21.02.2023 г., свързани с избор на доставчици на мляко и назначаване на посочени от ищеца служители в дружеството, управлявано от ответника. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ стандартът за доказване по делата за обида и клевета, заведени срещу журналисти или други представители на обществеността, не е идентичен на този в наказателното право – за установяване на обвиненията по несъмнителен начин. Така в решението по делото Steel and Morris с/у Обединеното кралство (процесът касае граждански активисти, а не журналисти) ЕСПЧ приема, че „по принцип не е несъвместимо с член 10 да се постави в тежест на ответника по дело за клевета да докаже истинността на клеветнически изявления до степента на гражданския стандарт“, а именно, че изявлението е „вярно по същество, като се преценят вероятностите“. Ето защо следва да се приеме, че доказването с косвени доказателства, при липса на насрещно доказване, което да ги разколебае, е достатъчно, макар да не отговаря изцяло на стандарта за „пълно и главно доказване“. По изложените съображения съдът приема, че ответникът установява верността на твърденията си относно указан върху него от ищеца и друго висшестоящо лице натиск за предприемане на определени действия – търговски и кадрови, свързани с дейността на управляваното от ответника държавно дружество. Както бе посочено по-горе, процесните изявления на ответника съдържат и оценки (оценъчни съждения) относно ищеца: че с действията си иска да убие българския бизнес и да фалира държавното предприятие, че обслужва чужди частни интереси, че е част от „мафия“, която не борави с документи, а само с приказки и твърдения, че иска да убие българския производител с прекратяване на доставките на мляко от местни доставчици. Посочените квалификации представляват оценъчен коментар – мнение на ответника за възможни последици от действията на ищеца, за които дава гласност в изявленията си. Доколкото по делото се установи намеса на ищеца в качеството му на министър на икономиката в оперативното управление на дружеството, чиито изпълнителен директор е бил ответникът, свързана с влияние върху избора на доставчици, подбор на персонал и т.н., то следва да се приеме, че оценките, които дава ответникът, имат „достатъчна фактическа база“. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищецът е публична личност – заема политическа длъжност, макар и в служебно правителство. Ето защо допустимата критика срещу негови действия трябва да се тълкува много по-широко, отколкото по отношение на частни лица. За даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приема (така в решение № 209 по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., и цитираните в него други съдебни решения), че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно; не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл.39, ал.2 от КРБ; така и негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат достойнството на личността; оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В настоящия случай ответникът изразява своето мнение (в изявленията си коментира предходни изказвания на ищеца, коментирани от ответника като „откровени лъжи“; , , поредните лъжи“) в контекста на заявено от ищеца предхождащо интервюто твърдение, че през декември 2022г. ответникът е сключил договор с новорегистрирана фирма посредник, която доставя мляко от Унгария; освен това в договора е било предвидено авансово плащане; че има сигнали, че качеството на това мляко е лошо; споменал е за закупени нови автомобили и цистерни на завишени цени с решение на първия Съвет на директорите, начело с ответника, който поискал от него да спре проверката на ДКК по този казус. Съдът намира, че поведението на ответника в тази връзка е в рамките на повдигната обществена дискусия, обслужва тази дискусия, оправдано е от гледна точка на обществения интерес от информация и е във връзка с дейността на ищеца като политическа фигура - министър. Изявленията на ответника са свързани с изразяване на обществена позиция относно предхождащ интервюто коментар на ищеца, с оглед заеманата от него политическа роля, като следва да се отчете и фактът, че извършваната от ищеца дейност изисква по-голям праг на търпимост към критики. Следователно в конкретния случай, не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, а е в рамките на политически дебат, обслужващ обществения интерес. По изложените съображения съдът приема, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в публично (чрез средства за масова информация) отправяне на обидни или клеветнически изявления по повод ищеца, годни да накърнят доброто му име и репутация. Липсата на първата от посочените по-горе предпоставки, от фактическия състав на деликтната отговорност като условие да бъде ангажирана отговорността на ответника изключва обсъждането на останалите. Поради изложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. По разноските: На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3276 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 400 лв., представляваща депозит за вещо лице по допуснатата и приета СТЕ. Поради което Софийският градски съд