Решение № 7245 от 11.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по жалба от А. Д. М., с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. •, ет. •, ап. •, чрез адв. Г. Г. – АК – София, срещу Заповед № 8121К-1614/14.02.2024 г. на Министър на вътрешните работи на Република България, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в Министерството на вътрешните работи като разузнавач V-та степен в група „Криминална полиция“, към Районно управление /РУ/ – Провадия при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Варна, считано от датата на връчване на заповедта. С жалбата са наведени възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на случая не са установени нито в първоначалната, нито в окончателната Обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган. Твърди се, че М. не е отправял каквито и да било заплахи към свидетелите „•“, „•“ и „•“. Посочва се, че такива данни се съдържат единствено в предоставените от лицата сведения. Изтъква се липсата на мотиви в заповедта по отношение на твърденията за наличието на заплаха към свидетелите с посочените прякори. Излага се, че наказаното лице е действало в условията на чл. 87, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗМВР, тъй като М. е имал субективно усещане за предстоящо започващо въоръжено нападение от страна на Ж. „•“. Не е била налице възможност за М. да информира своевременно своите началници за създалата се ситуация, поради обстоятелството, че лицата с посочените прякори са служебно известни на М. и същите са криминално проявени. Сочи се, че са налице данни за физиологичен афект, уплаха или смущение от страна на М., чието установяване е отказано от дисциплинарно- разследващия орган посредством назначаването на психиатрична експертиза. Счита се, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя по пълномощие адв. Г.. Развиват се подробни съображения за недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в засягане правото на защита на наказаното лице, тъй като с действията си дисциплинарно - наказващият орган не е предоставил възможност лицето да бъде изслушано, въпреки заявеното от него желание. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министърът на Министерство на вътрешните работи на Република България, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Д. Б., оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. С подадената от гл. юрисконсулт К. Р. молба с. д. № 9397/01.07.2024 г. е изразено съгласие за приемане на назначената по делото съдебно-психиатрична-психологическа експертиза, ведно с направеното с нея заключение относно състоянието на М. да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Отправено е искане за оставяне в сила на обжалваната заповед, като в определения от съда срок не е представена поисканата писмена защита. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: А. М. Д. заема длъжността разузнавач V – та степен в група „Криминална полиция“ към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, видно от Удостоверение с рег. № УРИ: 365р-66079/17.11.2023 г. /л. 80-83 от адм. преписка/. Въз основа на Предложение с рег. № 365р-62895/01.11.2023 г. е издадена Заповед № 8121к-13920/06.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу А. Д. М. за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Със същата заповед е назначен дисциплинарно- разследващ орган с цел да бъде установено извършеното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Определен е четиримесечен срок за приключване на дисциплинарното производство /л. 1-3 от адм. преписка/. Н. 09.11.2023 г. до А. М. е изпратена Покана с рег. № 436р-36734 за запознаване със заповедта за образуваното срещу него дисциплинарно производство. Същата е получена на 10.11.2023 г. лично от адресата. Видно е от съдържанието на поканата, че на лицето е предоставена възможност за депозиране на писмени обяснения. При подписването на поканата, М. саморъчно изписва, че ще даде обяснения след като му бъдат предоставени копия на всички материали по преписката. /л. 42 от адм. преписка/. С Протокол рег. № 436р-40896/07.12.2023 г. е обективиран отказ на разследваното лице за даване на писмени обяснения до момента, в който се запознае с всички материали по преписката и предоставянето на копия от същите /л. 44 от адм. преписка/. Резултатите от извършената проверка дисциплинарно- разследващият орган обективира в Обобщена справка с рег. № 436р-1620/10.01.2024 год. При проведеното разследване е прието, че на 29.10.2023 г. във връзка с провеждането на местни избори за общински съветници и кметове, инспектор М. е бил назначен за охрана на СИК № 19, находяща се в [населено място], като на същия ден около 17: 40 ч. пред читалището възникнал спор между него и П. Р. П. от [населено място], по повод на спрения от П. пред избирателната секция лек автомобил. След размяна на реплики, М. извадил служебното си оръжие от кобура, заредил го, насочил го напред и надолу по посока на автомобила на П. и на висок тон му казал „изчезвайте оттук“. П. се отдалечил с колата си от секцията, а инспектор М. докладвал за случая на старши инспектор П. П., ВПД началник на група „Охранителна полиция“ в РУ - Провадия. По-късно на същата датата в 17: 50 ч. в ОДЧ при РУ - Провадия, от П. е подаден сигнал за получена заплаха с огнестрелно оръжие от полицейския служител, след което инспектор М. е снет от поста за охрана на избирателната секция и на негово място е назначен друг служител. Местопроизшествието е посетено от следовател от Окръжен следствен отдел (ОСлС) - Варна и по случая е образувана ЗМ № 450/29.10.2023 г. по описа на РУ – Провадия и следствено дело № 188/29.10.2023 г. по описа на ОСлС – Варна за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Дисциплинарно - разследващият орган е достигал до извода, че инспектор М. нарушава разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗМВР, като едновременно с това не спазва етичните норми за поведение уредени в т. 15, т. 19, т. 20 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се предвижда наказание „уволнение“ – чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В хода на разследвано са събрани писмени сведения от П. Р., Г. И. М., В. Т. Д., В. С. С., Д. Х. Д., Ж. Н. П., Й. Х. А., Т. Х. Д., П. С. Й., П. Х. П., Д. Д. А., А. С. А., Б. Л. Л., П. В. П., Г. С. Д., К. И. К., Р. К. З., Д. А. К.. Предоставени са копия от материалите по досъдебни производства № 188/2023 год., № 417/2023, № 458/2023 г. по описа на РУ – Провадия. Н. 12.01.2024 г. с Покана рег. № 436р-1847, дисциплинарно- разследващият орган предоставя на разследваното лице издадената Обобщена справка. Същата е връчена на 15.01.2024 г. лично на инспектор М.. Видно от съдържанието на поканата е предоставена възможност на лицето в срок до 24 часа след запознаването със съдържанието на справката да подаде писмени обяснения или възражения. И. М. се е запознал със съдържанието на поканата, като собственоръчно е посочил, че възражения и обяснения ще даде в 24-часов срок. С Протокол рег. № 436р-2295/16.01.2024 г., са обективирани резултатите от извършена проверка в деловодството на В. Р. управление при ОДМВР – Варна за депозирани писмени обяснения или възражения от А. М., от която се установява, че такива не са подадени /л. 41 от адм. преписка/. Н. същата дата е издадено Становище с рег. № 436р-2439 от дисциплинарно - разследващия орган, в чието съдържанието е посочено, че са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения – чл. 200, ал. 1, т. 2, пред. 1 от ЗМВР и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Дисциплинарно- разследващият орган прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като служебното правоотношение на инспектор М. бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от същият Закон. Преди да наложи предложеното наказание, дисциплинарно- наказващият орган е предоставил възможност на инспектор М. в срок от 24 часа от връчването на поканата да даде писмени обяснения или възражения с Покана рег. № 8121р-1922/25.01.2024 г. Същата е връчена на адресата на 02.02.2024 г. При подписването на поканата лицето саморъчно е отбелязало, че няма да даде писмени обяснения, а иска да бъде изслушан. С Протокол рег. № 436р-4858/06.02.2024 г. при извършена проверка на 05.02.2024 г. в деловодството на Второ РУ при ОДМВР – Варна, се установява, че не са подадени писмени обяснения или възражения от инспектор М.. Възприемайки изцяло фактическата обстановка изложена в становището, дисциплинарно- наказващият орган издава обжалваната в настоящото производство заповед, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР налага дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-психиатрична-психологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в периода около 17: 00 часа на 29.10.2023 г. инспектор М. е бил в състояние на силно раздразнение, физиологичен афект. При такова състояние са налице три фази – изразено емоционално напрежение, стеснение на съзнанието – изразени вегетативни реакции или нарушена координация и психическа и физическа астения. Вещото лице пояснява, че тази емоционална реакция е била във връзка с предварителна сенсибилизация спрямо лицата, с които М. е влязъл в конфликт. Заключението е, че инспектор М. е бил в състояние на отслабена, но запазена връзка с реалността и е бил способен да ръководи постъпките си. Пояснява се, че това състояние на инспектор М. е провокирано от държанието на лицата, с които е влязъл в конфликт, поради подхвърлени обидни думи, подигравки и усещане за дискредитирането му като служебно лице. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 02.07.2024 г., се пояснява, че това състояние на физиологичен афект не е краткотрайно разстройство на съзнанието, тъй като макар и отслабена, налице е връзка с реалността и съществува не много ясен спомен. Физиологичният афект е в причинно-следствена връзка със създала се ситуация, тъй като инспектор М. е в постоянна готовност, че нещо ще се случи вследствие на срещата си с хора – нарушители на реда /криминално проявени личности/. Вещото лице пояснява, че изваждането на оръжието не е предизвикало изпитване на заплаха у П. П., тъй като едно лице, което изпитва заплаха няма да реагира с репликата: „… ще те изям, бау-бау, хайде бягай от тука…..“. При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваната заповед е връчена лично на инспектор М. на 15.02.2024 г., видно от съдържанието на последната страница от заповедта, а жалбата е подадена чрез Министъра на вътрешните работи на Република България до административния съд на 01.03.2024 г. Автор на жалбата е легитимирана страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт, т. е. налице е правен интерес от съдебно оспорване, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършване на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168 от АПК, се констатира, че обжалваната заповед не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Заповедта е издадена от компетентен орган – Министъра на вътрешните работи по арг. от чл. 204, т. 1 от ЗМВР, като същата отговаря на специалните изисквания за форма, регламентирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Обжалваната заповед е издадена при спазване на установените преклузивни срокове. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага в срок не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя - чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на посочената правна норма е предвидено, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В разглеждания случай, материалите по дисциплинарното производството, водено срещу А. Д. М. са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган с предоставянето на издадената на 10.01.2024 г. обобщена справка, като при издаването на 14.02.2024 г. на обжалваната заповед е спазен регламентирания двумесечен срок. Дисциплинарното производството е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до засягане правото на защита на наказаното лице. Редът за провеждане на дисциплинарното производство е уреден с разпоредбата на чл. 205 и следващите от ЗМВР, както и с Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при наличие на достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – т. 15, дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажанти за постъпване на изпълнителски длъжности. В ал. 2 на посочената правна норма е предвидено, че със заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно- разследващия орган. В изпълнение на императивните изисквания, министърът на вътрешните работи на Република България е издал Заповед № 8121К-13920/06.11.2023 г., с която е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор А. Д. М., разузнавач V-та степен в група „Криминална полиция“ към РУ – Провадия при ОДМВР – Варна. С цитираната заповед, министърът е определил поименно членовете на дисциплинарно- разследващия орган, както и срокът в който да се извърши разследването. Заповедта е връчена лично на разследваното лице с Покана рег. № 436р-36734/09.11.2023 г., издадена от дисциплинарно- разследващия орган, получена на 10.11.2023 г., като лицето саморъчно е отбелязало, че писмени обяснения ще даде след като му бъдат предоставени копия от всички материали. Преди налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарно- наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да даде бъде изслушан или да даде писмени обяснения - чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Цитираната правна норма предвижда самостоятелно задължение на дисциплинарно-наказващия орган преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша или да даде възможност на нарушителя за писмени обяснения и възражения. За дисциплинарно- наказващия орган това задължение възниква едва след като бъдат събрани всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по разследване на извършеното деяние, като нарушителят бъде уведомен за тях. Именно след този момент, разследваното лице може да се защити по всички факти на които се основава дисциплинарното обвинение. В настоящия случай, видно от съдържанието на приложената с административната преписка покана за даване на писмени обяснения и възражения, дисциплинарно- наказващият орган е предоставил единствено възможност за даване на писмени обяснения и възражения на лицето, чиято дисциплинарна отговорност ще се ангажира, въпреки изрично заявеното от М. искане за изслушването му. Предвид липсата на депозирани писмени обяснения от жалбоподателя и изразената от него воля за изслушването му, дисциплинарно - наказващият орган е бил длъжен да укаже и предостави на държавния служител възможност за изслушване, тъй като формата на защита по чл.206, ал.1 от ЗМВР се избира от наказаното лице, а не от дисциплинарно-наказващия орган. В настоящия случай, дисциплинарно- наказващият орган е съставил протокол за извършена проверка в деловодството на Второ РУ при ОДМВР – Варна за липсата на подадени писмени обяснения или възражения, без обаче да бъде предоставена възможност за изслушване на държавния служител. Така, като не е предоставил възможност за изслушване на лицето, чиято дисциплинарна отговорност се търси, дисциплинарно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до ограничаване правото на защита на М.. Даването на писмени обяснения или изслушването на държавния служител има за цел същите да бъдат взети предвид от дисциплинарно- наказващия орган при определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Необходимо е да са налице категорични доказателства, удостоверяващи действията, насочени към гарантиране правото на защита на държавния служител, каквито в настоящия случай липсват. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила рефлектира именно върху правото на защита, чието засягане е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, поради което представлява самостоятелно и достатъчно основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната заповед. Същевременно, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Със същата на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за по-тежкото от едновременно установени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2, пред. 1 от ЗМВР – за нарушаване на чл. 87 от ЗМВР и за неспазване на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служите в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон. За неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, се налага дисциплинарно наказание „порицание“, по арг. от чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер; 5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. За да е налице неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебно оръжие е необходимо да бъде установено, че полицейският орган е използвал оръжие извън случаите регламентирани с чл. 87 от ЗМВР. В настоящият случай, установените въз основа на събраните доказателства данни сочат единствено за наличието именно на това дисциплинарно нарушение, но не и на такова по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. От материалите по административната преписка – сведенията, взети от очевидци и свидетели на създалата се ситуация, се констатира, че лицето П. Р. П. многократно е бил предупреждаван от инспектор М. да не стои пред избирателната секция, намираща се в читалището на [населено място]. Още повече, че въпреки отправените му предупреждения, П. с поведението си е допринесъл за създалото се у М. усещане за предстоящ конфликт с известните му по служебни причини криминално проявени лица. При така създалата се фактическа ситуация и като има предвид заключението по извършената съдебно-психологическа експертиза, съдът приема, че жалбоподателят е бил в състояние на физиологичен афект, вследствие именно на поведението на въпросните криминално проявени лица. Действително, държавният служител е можел да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, но връзката му с реалността е била отслабена, за което категорично свидетелства заключението на вещото лице д-р А. по извършената от нея експертиза. Не са отчетени в това отношение от дисциплинарно-наказващия орган действителните обстоятелства, които сочат на уронването на честта и достойнството на полицейския служител при изпълнение на служебните му задължения, обективирани в проявеното от страна на горепосочените криминално проявени лица обидно отношение към инспектор М.. В тази връзка, извършените като ответна реакция действия на жалбоподателя следва да бъдат разглеждани не само като такива респектиращи съответните потенциални нарушители на обществения ред, но и като такива целящи да възстановяват дължимото уважение към функциите на органите по опазване на обществения ред. В този смисъл, категорично не са налице каквито и да било данни за нарушаване от жалбоподателя на нормите на т.15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Не е доказано от страна на ответника и вмененото с обжалваната заповед нарушение на т.96 от Етичния кодекс, за което доказателствената тежест се носи изцяло от него и то в условията на пълно и главно доказване. Категорично е установено от обективна страна, че оръжието е било насочено напред и надолу, а не към влезлите в конфликт с М. лица, което определя действието му като предупреждаващо и възпиращо евентуалните агресивни действия на другата страна, а не като заплашително такова. Не е доказан и специфичния субективен елемент, а именно, че единствената цел на М. е била да предизвика у горепосочените лица страх за живота и здравето им. Съобразно тези обстоятелства, според които липсва осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, то обжалваната заповед с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява материално-незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна съгласно чл.146, т.4 от АПК. При този изход на спора, основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски. Съгласно §1, т. 6 от АПК „поемането на разноски от административен орган“ е поемане на разноски от юридическото лице, в структурата на което е административния орган, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на Министерство на вътрешните работи следва да бъдат възложени сторените по делото разноски, чийто размер е 1 800 лева, включващ адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. и възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. С представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските неоснователно се претендира като разход за вещо лице сумата от 480 лв. – в определения от съда срок не е внесена разликата от 180 лв., т.е. платени са само 300 лв. Доказателствената тежест за установяване на сторените по делото разноски е за жалбоподателя, но в случая не е безусловно доказан от него разхода от 500 лв. по разписката явяваща се част от списъка за разноски, доколкото тя дублира част от сумата по приложеният на л.22 от делото договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 год. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. второ от АПК, съдът