Решение № 13 от 3.7.2023 г. на Военно-апелативен съд по дело № 15/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда № 3/17.02.2023 г. по НОХД № 90/2022 г.по описа на Софийския военен съд подсъдимият бивш редник Б. Й. С. е признат за невинен в това, че около 14.30 часа, на 25.03.2022 г., във войсковия район.... – Г.Б., на строевия плац пред... № 5, при следобедния развод на личния състав на в.ф...... – С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската част и ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование А.И.Б., като се обърнал към него с думите: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?“ Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал в извършване на престъпление по чл. 379а от НК. В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил въззивен протест от капитан К.П. – заместник на административния ръководител – заместник военноокръжен прокурор на ВОП – София. В него се твърди, че атакуваната оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че установената по делото фактическа обстановка съответства на описаната в обвинителния акт, внесен за разглеждане в първоинстанционния съд. Представителят на държавното обвинение посочва, че след прочитане на заповедта командирът командвал към капитан С. и подсъдимият бивш редник С.: „Свободно! Влезте в строя!“. Подполковник Б. се обърнал към всички военнослужещи и направил разяснение за причината за налагането на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ по отношение на подсъдимия редник Б. С.. Коментирал, че е недопустимо неизпълнението на задължения по служба, както и, че такова поведение е недопустимо за военнослужещи от състава на батальона и то няма да бъде толерирано под всякава форма. Докато говорел няколко пъти споменал името на редник С., като два от три пъти редник С. отговарял „Аз!“, но при поредното повтаряне на името му подсъдимият бивш редник С. казал, обръщайки се към подп. А. Б., с тон достатъчно висок, за да бъде чут от както от военнослужещите в строя, така и от подп. Б.: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен? Ще се видим с теб на друго място!“. След думите на редник С. настъпило мълчание в строя. Военнослужещите били възмутени, шокирани и учудени от поведението на подсъдимия редник С.. Подполковник Б. запазил самообладание, заповядал: „Мирно!“ и разпоредил на капитан С. извършване на проверка във връзка с неуставното държане в строя на редник Б. С. и налагане на по-строго наказание, след което освободил стоя. Прокурорът счита, че подсъдимият редник С. е съзнавал, че проявява агресивно поведение към подп. А. Б. – командир на в.ф...... – С., отправяйки неуважителни реплики и казани за саморазправа към него. Тези действия изразяват явно неуважение към войнската част и достойнство на подп. А. Б. и нарушават етичните норми на поведение на военнослужещите, регламентирани в Устава на въоръжените сили на Република България (УВСРБ). Твърди се, че с постъпката си подсъдимият редник С. е целял да засегне грубо както войсковия ред, тъй като деянието е извършено пред военния строй и в присъствието на множество униформени военнослужещи, така и личността, длъжността и званието на полк. А. Б., а също и достойнството му на офицер. Прави се искане да бъде отменена атакуваната оправдателна присъда и вместо нея да бъде постановено нова, с която подсъдимия бивш редник Б. Й. С. от в.ф..... – С. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 379а от НК. Възражение срещу постъпилия протест не е депозирано от подсъдимия и защитника му. В съдебното заседание подсъдимият бивш редник Б. Й. С., се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен по делото защитник адв. Б. А. Б.. Оспорват протеста срещу оправдателната присъда и не правят искане за събиране на нови доказателства. Подсъдимият заявява, че поддържа въззивната жалбата. Моли в лична защита съда да отмени първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да го признае за невинен и да го оправдае по обвинението да е извършил престъпление по чл. 379а от НК. Защитникът му пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена. Прокурорът от Военно-апелативна прокуратура счита, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Пледира атакувания съдебен акт да бъде да бъде отменен и вместо него да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК прие следното: Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийския военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Основният съд е събрал всички възможни относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Софийски военен съд. Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната фактическа обстановка: През месец март 2018 година подсъдимият редник Б. Й. С. на основание Заповед №..../ 01.06.2018 година на Командира на Сухопътни войски отново постъпил на кадрова военна служба във в. ф...... - С. на длъжност „.....“, а от 01.01.2019 година бил преназначен на длъжност „.....“. По време на службата си подсъдимият редник Б. Й. С. бил наказван два пъти с дисциплинарно наказание „мъмрене“ и „строго мъмрене“ по ЗОВС и УВС за неизпълнение на служебните си задължения. Подсъдимият редник Б. Й. С. не е бил поощряван. Като военнослужещ подсъдимият редник С. не бил особено общителен и на моменти се изявявал като конфликтна личност. За времето на службата си в определени периоди се е проявявал като безотговорен и недисциплиниран. Същият знаел функционалните си задължения, но не винаги ги изпълнявал стриктно. Не винаги изпълнявал стриктно и заповедите и разпорежданията на началниците си. Подсъдимият редник Б. С. е неосъждан, тъй като е реабилитиран по право на основание чл. 86 от НК. Със Заповед №..... от 25.03.2022 година, издадена от командира подполковник Б., на подсъдимия било наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца. Подсъдимият заемал длъжността „.....“ в медицинския пункт на военно формирование.....- С. и бил със звание „редник 3-ти клас“ съгласно Договор за военна служба №..... от 26.02.2018 година и Допълнително споразумение №......./16.02.2021 година. С тази заповед е дисциплинарно наказан, тъй като на 11.12.2021 година, около 14.30 часа, като е задействан ФОППБ № 3 и дежурният по военно формирование своевременно уведомил военнослужещите от състава на групата, сред които бил и подсъдимия, но той отказал да се яви в поделението. Тази Заповед №..... от 25.03.2022 година е с правно основание чл. 241 чл. 242 т. 1 и чл. 244 т. 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България за неизпълнение на задължение по военна служба, явяващо се нарушение на чл. 114 т. 3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Извършеното дисциплинарно нарушение, според мотивите на заповедта, се изразява в това, че на 11.12.2021 година около 14.30 часа е задействан ФОППБ № 3 при разузнаване и/или транспортиране на невзривени боеприпаси на територията на страната. Назначеният за дежурен по военно формирование своевременно уведомил лицата от състава на ФОППБ № 3, съобразно график, който е изготвен от ръководителя на модула и заложен в дежурната стая с оглед осигуряване изпълнението на заповедта в посочени срокове и предприемане на необходимите действия по безопасното изпълнение на дейностите. Подсъдимият отказал да изпълни задължението си по служба, въпреки, че бил уведомен за това на 11.12.2021 година около 14.30 часа. Това било квалифицирано от страна на командира подполковник Б. като неизпълнение на задълженията по военна служба, съобразно изискванията на чл. 242 т. 1 от ЗОВСРБ, като подсъдимият с това си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 114 т. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Твърди се в заповедта, че поведението на редник 3-ти клас подсъдимия С. е в нарушение и на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Назначената комисия предлага да му се наложи наказание „мъмрене“, но командирът подполковник Б. му наложил по-тежко дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за срок от шест месеца. В 14.30 часа на 25.03.2022 година, военнослужещите от в. ф...... - С. се строили на войсковия плац, срещу... № 5, във войскови район.... - Г.Б., за провеждане на войскови развод и прочитане на горепосочената заповед на командира. Командирът подполковник А. Б. приел строя и заповядал на капитан К. С. – началник отделение „Личен състав“, да прочете заповед за налагане на дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца на подсъдимия редник Б. С.. Командирът подполковник Б. заповядал на редник С. да излезе на 20 крачки пред строя, което той направил. Подсъдимият редник С. не бил с заповяданата униформа - бил не с униформена шуба, а само с подплата тип „Полар“. В заповедта за наказание било посочено, че през месец декември 2021 година редникът С. допуснал неизпълнение на задължение по служба, а именно отказал да се яви при активиране на...... (....... Не се явил в 4-часовия му срок за явяване в извънслужебно време, като казал, че е на изложение на книгата в НДК. След прочитане на заповедта командирът подполковник Б. командвал към капитан С. и редник С. „Свободно! Влезте в строя!“, при което двамата се върнали по местата си в строя. Командирът подполковник Б. се обърнал към всички военнослужещи и направил разяснение за причината за налагането на дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца на подсъдимия редник Б. С.. Казал, че е недопустимо неизпълнението на задълженията по служба, че такова поведение е недопустимо за военнослужещи от състава на батальона, че то няма да бъде толерирано под никаква форма. Докато говорел на няколко пъти нарочно споменавал името на редник С., който уставно отговарял с „Аз!“. При поредното повтаряне на името му подсъдимият С. на висок глас, обръщайки се към подполковник Б., за да бъде чут от него и от военнослужещите в строя, заявил: „Кажи бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?! Ще се видим с теб на друго място!“. След тези думи на редник С., настъпило мълчание в строя. Подсъдимият редник С. без разрешение противоуставно се обадил от строя и противоуставно се обърнал и говорел на командира си на „бе“ и на „ти“, а не с учтивата форма „вие“. Подсъдимият казал думите: „Ще се видим с теб на друго място!“ за да се защити от несправедливото според него наказание и в смисъл, че ще се оплаче пред началниците и ще обжалва пред съда. Командирът подполковник Б. запазил самообладание и заповядал на всички военнослужещи в строя: „Мирно!“. Разпоредил на капитан С. извършване на проверка във връзка с това неуставното държание в строя на редник Б. С. и за предложение за налагане на дисциплинарно наказание, след което освободил военнослужещите от строя и от войсковия развод. Подсъдимият обжалвал Заповед №..... от 25.03.2022 година. С Решение № 178 по административно дело № 307 по описа за 2022 година на Административен съд - Пловдив, в производството по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, образувано по жалба на редник С. против Заповед №..... от 25.03.2022 година, издадена от Командира на..... за наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът отменя тази заповед, което решение е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 251 от ЗОВСРБ. Второ дисциплинарното производство срещу подсъдимия, започва със заповед № ЗРД-225/29.03.2022 г. на Командира на....., с която е назначена комисия за извършване на служебна проверка, за наличие или липса на неуставно държание от страна на подсъдимия по време на следобеден развод, при четене на заповедта за дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за срок от шест месеца. Назначената комисия предлага да му се наложи наказание „Предупреждение за уволнение“, но командирът подполковник Б. му наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед № 3РД - 278/26.04.2022 година на командира на в. ф...... - С. на подсъдимия било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ за допуснати нарушения на военната дисциплина, изразяващи се в нарушаване на правилата за подчиненост, на военната вежливост, предвидени в чл. 111 т. 5 вр. чл. 112 т. 1 и чл. 116 ал. 1 и ал.2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Със заповед № ЗРД-282/28.04.2022 г. на командира на в. ф...... - С. на основание чл. 165 т. 3 от ЗОВСРБ (налагане на дисциплинарно наказание "уволнение“), считано от 27.04.2022 година договорът за военна служба на редник Б. С. бил прекратен и същият бил освободен от длъжност и от военна служба. По делото не се установяват нови фактически положения. Настоящият въззивен съдебен състав намери, че при така установената фактическа обстановка атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийски военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото. Извършената от настоящата въззивна инстанция проверка за наличието на наведените във въззивен протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Първостепенният съд е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят в преобладаващата си част от въззивната инстанция. Детайлно са анализирани свидетелските показания на свидетелите Б., ..., ...., Л., Т., Л., В., В., Х. поотделно и в съвкупност с доказателствената маса. Критично са обсъдени и обясненията на подсъдимия. За изясняване на обстоятелствата по делото основният съд е съпоставил свидетеля Б. и подсъдимия в очна ставка. Наведените от страните доводи са обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Софийския военен съд. При правилната фактическа установеност на деянието първоинстанционният съд е приложил и съответстващия материален закон, като е приел за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият бивш редник Б. Й. С. не е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл. 397а от НК. Изведен е правилен извод, относно това, че не всяко нарушение на войсковия ред, а само грубото му нарушаване, наред с останалите законови изисквания, води до отговорност по чл. 379а от НК. Действително, нарушението е грубо, единствено когато по своя характер е значително и по естеството си разкрива по-висока степен на посегателство върху защитените обществени отношения. За да е налице грубо нарушение, войсковият ред трябва да е пренебрегнат и да е установен друг, несъответстващ на войсковия живот. За да е налице явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия е необходимо деецът с действията си изразява открито висока степен на пренебрежение към неговата личност и към установения войскови ред, когато цели да унижи военнослужещия, да му причини значителни морални страдания, да унижи самочувствието му. Обект на защита по чл. 379а НК са както войсковият ред, така и личността на военнослужещия, а именно неговата физическа и нравствена неприкосновеност. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че следва да се отбележи, че военната дисциплина е строго и точно изпълнение от всички военнослужещи на изискванията на военната клетва, на реда и правилата, установени със законите, Устава на въоръжените сили Република България, инструкциите, заповедите и разпорежданията на началниците. Военното престъпление във всички случаи нарушава изискванията на военната дисциплина. От своя страна и дисциплинарната простъпка, е нарушение на военната дисциплина, което може да бъде извършено само от военнослужещи. Въпросът за разграничаване на военното престъпление от дисциплинарната простъпка тук има място само при онези нарушения на военната дисциплина, които са въздигнати в престъпления по глава ХIII от Наказателния кодекс. В конкретния казус правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата подсъдимия бивш редник Б. Й. С. не е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование А.И.Б., като се обърнал към него с думите: „Кажи бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?! Ще се видим с теб на друго място!“. Верен е и извода на основния съд, че извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 379а от НК. Това е така, защото критерии за определяне дали военната дисциплина е засегната съществено или не е въведен. Това налага при всеки конкретен случай да се направи оценка на всички обстоятелства, имащи значение за определяне степента на засягане на военната дисциплина. При оценката на обществената опасност, на нарушението следва де се изхожда от редица обстоятелства, които имат значение за права, отнасящи се до характера на нарушението и отражението му дисциплината във военното формирование; условията, при което е било извършено; методите и средствата за извършване; личността на нарушителя и по-специално поведението му до извършване на деянието; мотивите и подбудите, от които се ръководил; времето което извършителят е прослужил във Въоръжените сили; степента на знанието на установения ред на службата и други. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства води до извод, че засягането на военната дисциплина е незначително, поради което извършеното не е престъпление, а дисциплинарно нарушение (дисциплинарна простъпка), което се наказва по дисциплинарен ред. Във войсковите условия всяко непристойно или насилствено действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към честта и достойнството на военнослужещия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва съгласно чл. 379а НК. Обосновано първоинстанционният съд е извършил и преценка на субективната страна на деянието, като е приел, че за да е налице този елемент от състава на престъплението е необходимо не само деецът да съзнава очертания в закона съставомерен резултат като логична последица, но и това, че извършените от него действия имат необходимото качество и са обективно годни да го причинят. Каква цел е преследвал деецът и дали по някакъв начин е искал да засегне свидетеля подполковник А.И.Б., дали е бил в ядосано или друго състояние е без значение за състава на престъплението по чл. 379а от НК. В съдебното заседание прокурора посочва, че първоинстанционният съд е приел за доказана твърдяната от държавното обвинение фактическа обстановка, според която подсъдимият, пред множество военнослужещи, по повод наложеното му дисциплинарна наказание, противоуставно се обадил от строя без разрешение, говорил на командира си на „бе“ и на „ти“ и отправил реплика, съдържаща неконкретизирана заплаха. Според представителя на държавното обвинение, дори това деяние да не нарушава грубо войсковия ред и да не изразява явно неуважение към обществото, то безспорно представлява обида, извършена от подчинен срещу началник и осъществява състава на чл. 378, ал.2 във вр. ал.1 от НК. Настоящият въззивен съдебен състав не споделя доводите на прокурора и ги намира за несъстоятелни. При престъплението за обида по чл. 378, ал. 1 НК обект на престъплението са обществените отношения свързани със спазване на регламентираните от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и други нормативни актове взаимоотношения между военнослужещите, като предмет на посегателство може да бъде всеки военнослужещ, а субект е всяко лице, посочено в чл. 371 НК. От обективна страна е необходимо изречените думи действително да са унизителни за честта и достойнството на адресата, а от субективна страна деецът да е съзнавал, че думите му са обидни и са отправени към военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Категорично е установено, че подсъдимият бивш редник Б. Й. С. не е произнесъл конкретно името на подполк. А.И.Б. при отправяне на думите: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен? Ще се видим с теб на друго място!“. Основният разграничителен критерий между престъплението по чл. 379а и чл. 379, ал. 2 и чл. 378, ал. 2 НК е обектът на посегателството. В първия случай това е войсковият ред, във втория личността на военнослужещия. Допълнителен признак за престъплението по чл. 379а НК се явява характерът на насилственото или непристойно действие. То трябва да изразява явно неуважение към войнската чест и достойнство на потърпевшия военнослужещ. Касае се следователно по същество за издевателство над военнослужещ, за хулиганство при условията на въоръжените сили. Разпоредбата на чл. 379а от НК изисква насилственото или непристойно действие да изразява явно неуважение към войсковата чест и достойнство на военнослужещия, а не към войсковия ред. Войсковият ред в случая е обект на защита не във всички случаи, а когато насилственото и непристойното действие го нарушават грубо. Това е специален случай на общото хулиганство по чл. 325 НК и става дума за такива издевателства или извращения на дисциплинарната практика, които се извършват между военнослужещи във или извън района на поделението. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд следва да се отбележи, че по делото се съдържат доказателства, които сочат на извод, че между свидетеля по делото подполковник А.И.Б. и подсъдимия е било налице неразбирателство помежду им и това се е отразявало на както на служебните, така и на личните им отношения. Издаването на заповеди от подполк. Б. за налагане на дисциплинарни наказания на подсъдимия са били отменени по съдебен ред. С оглед на изложените по-горе съображения въззивната инстанция намира за изцяло неоснователни възраженията залегнали във въззивния протест и допълнителното писмено изложение към него за необоснованост, нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения. Всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка първоинстанционния съд е формирал вътрешното си убеждение, поради което не са допуснати посочените нарушения. Солидаризирайки се с правните изводи на първоинстанционният съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд