Решение № 43 от 30.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 210/2023 г.

производство втори управител на „Ен ЕР груп" ООД Р.Ж.С., а са кредитирани само тези, които обслужват обвинителната теза. Искането към настоящата инстанция е за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. В. по възведеното му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане на ВОС.

Защитата на подс.Й. оспорва протеста с изложените в него доводи, поддържани от държавното обвинение пред настоящата инстанция, намира присъдата на окръжния съд за правилна и моли тя да бъде потвърдена, развивайки подробни аргументи в подкрепа на позицията си.

В лична защита и двамата подсъдими В. и Й. навеждат доводи в подкрепа на своята невинност и изразяват съгласие с позицията на защитниците си.

В последваната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият В. моли да бъде признат за невинен, а подс. Й. отправя искане за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като съобрази изложените от страните в протеста и жалбите доводи, доразвити в хода на въззивното производство, обсъди доказателствата, събрани в хода на цялото наказателно производство /в досъдебната му фаза и в хода на съдебно следствие пред първата и въззивната инстанция/ и след цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.313 и 314 НПК, констатира следното:

По настоящото наказателно производство на 05.02.2020г ОП Варна е внесла за разглеждане в ОС Варна обвинителен акт за извършено престъпление при условията на независимо съпричиняване по чл.123 ал.1 от НК от срещу три подсъдими лица - Н. В., Р.С. и Т. Й., предмет на разглеждане по НОХД № 134/2020г. по описа на ВОС. Постановена е била осъдителна присъда по възведените обвинения спрямо тримата подсъдими, като е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от по една година на всеки от тях, изпълнението на което по реда на чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от по три години; наложено им е било и наказание по чл.160 ал.1 от НК от по една година лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК. Тази присъда е била атакувана от тримата подсъдими, респ. е била обект на проверка от АпС Варна по ВНОХД № 12/2021г. С Решение № 260070/09.07.2021г първоинст. съдебен акт е бил отменен изцяло и делото върнато за ново разглеждане на ВОС от стадия на разпоредителното заседание, поради допуснати в хода на съдебното и досъдебното производство процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото е било образувано НОХД № 766/2021г. по описа на ВОС, по което съдът в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ВОП за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения; прекратил е наказателното производство по отношение на подс. Р.С., тъй като същият е починал. След отстраняване на процесуалните нарушения, ВОП на 22.03.2022г отново е внесла в ОС Варна обвинителен акт, предмет на разглеждане на НОХД № 669/22г, по което е постановена присъдата, предмет на настоящата проверка.

В хода на провеждане на наказателното производство, след образуване на настоящото ВНОХД, здравословното състояние на подсъдимата Й. се е влошило /претърпяла е инсулт и сериозна кръвозагуба/, което наложи назначаване на комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, заключението по която да отговори на въпроси, свързани с заболяването й, актуалното й състояние - физическа и психическа пълноценност, прилагано лечение и перспективи за възстановяване, с оглед провеждане на въззивното производство и възможността й за участие в него. Заключението по нея е изслушано в първото по делото съдебно заседание от настоящия състав на АпС Варна. Установява се че понастоящем не се откриват неврологични нарушения, не са установени психични разстройства или някакви последици от инсулта, които да нарушават годностите й да участва в наказателния процес и да разбира смисъла и свойството на случващото се.

С оглед отправеното пред настоящата инстанция искане от защитата за повторна отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от ВОС, съставът на апелативната инстанция намира за необходимо да акцентира изначално на възможностите, с които по силата на разпоредбите на НПК разполага в това второ по ред въззивно производство в рамките на същото наказателно производство:

Отчете се забраната на чл. 335 ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 348 ал.3 от НПК за повторно връщане на делото на първостепенния съд в рамките на същото наказателно производство.

В контекста на тази забрана, следва приоритетно да се разгледат възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото тяхното наличие предпоставя отстраняването им от настоящия съд, включително и провеждане на изцяло повторно съдебно следствие в рамките на въззивното производство.

Такива нарушения не се констатираха - при разглеждане на делото пред първата инстанция е бил спазен процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във фазата на съдебно производство при събирането и проверката на доказателствата. Внесеният за разглеждане /нов/ ОА в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК - в обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна.

Несподеляеми са възраженията на защитата за липса или противоречивост на първоинстанционните мотиви - същите са в достатъчна степен подробни, ясни аналитични и убедителни, позволяващи на страните и на ревизиращата инстанция - АпС Варна да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно релевантните факти. ОС–Варна е дал отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, като изцяло е съобразил констатираните в отменителното решение на АпС Варна слабости по правилното установяване на спорните фактически положения и тяхната доказателствена основа, съпоставил е източниците на информация и е обосновал своите разсъждения по фактите и правото. Съдържанието на мотивите на присъдата изцяло отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК.

По същество, релевираните от защитата на подс. В. доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са били развити във връзка с този за нарушения на закона и се свеждат до несъгласието на подсъдимия с доказателствената основа на приетите фактически положения, наложили правните изводи на съда относно вината и отговорността му. Въз основа и преценка на доказателствата, настоящият състав намира за неоснователно поддържаното от подсъдимия чрез защитниците му, че доказателствените източници са противоречиви, оценявани са били твърде едностранчиво, като са взети предвид само онези от тях, които го уличават и не са отчетени други, опровергаващи тезата на обвинението. В конкретния казус се касае за сравнително голяма като обем и съдържание доказателствена съвкупност, съдържаща множество доказателства и доказателствени средства, установяващи фактите, свързани със строителната дейност на процесната жилищна сграда, осъществявана от подсъдимия Н. Д. В. и Р.Ж.С. в качеството им на управители на дружеството „ЕН ЕР И ДЖИ ГРУП" ООД. Решаващият първостепенен съд е изложил много подробни съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като защитна развиваната от подсъдимия теза.

Констатираната липса на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните, позволява да се анализират всички доказателствени източници по делото, доколкото същите са събрани в съответствие с изискуемия процесуален ред.

Констатира се при проверката на ревизирания съдебен акт, че решаващият съд е подложил на цялостна преценка събраната доказателствена маса, при установяване на всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото - факта на извършване на деянието чрез допуснатите множество нарушения на разпоредбите на подзаконови нормативни актове, свързани с извършваните строително- монтажни работи, представляващи източник на повишена опасност, авторството и участието на всеки от двамата управители, включително и на пос. Й.. По същество, въззивната инстанция намира, че не съществуват никакви основания да се внасят корекции и да се преразглежда установената от Окръжен съд Варна фактология, а именно:

Подсъдимия Н. Д. В. и починалият в хода на наказателното производство Р.Ж.С. през периода 2014 г. - м. август 2021 г. се занимавали със строителна дейност чрез няколко дружества, на които били управители и представляващи, измежду които дружество „ЕН ЕР И ДЖИ ГРУП" ООД, ЕИК 203334808 с предмет на дейност- извършване на строителна дейност, ремонтно-строителна дейност, покупко-продажба на недвижими имоти, парково озеленяване и др. Подс. В. водел документооборота на фирмата, а С. се занимавал с техническата дейност по изпълнение на строителните работи на обектите. Подобна дейност извършвали и чрез дружество „ЕН ЕР ГРУП" ООД, ЕИК 148055776 с предмет на дейност строителство, ремонт, реконструкция и обзавеждане на недвижими имоти, посредничество при сделки с недвижими имоти и движими вещи и др. При управление и на това дружество „ЕН ЕР ГРУП" ООД подс. В. отново се занимавал с документооборота / снабдяване с всички необходими документи за извършване на строителната дейност, назначаване на работници, инструктажни книги и др./, а С. с техническата дейност по изпълнение на строителните работи на обектите. Подсъдимата Т. Х. Й. била назначена с безсрочен трудов договор № 44 от 02.06.2014 г. на работа във второто дружество - „ЕН ЕР ГРУП" ООД на длъжност „строител" на 4 часов работен ден /том. 3, л. 112/.

На 05.01.2016 г. бил сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж между В.А. Г. /учредител/ и „ЕН ЕР И ДЖИ ГРУП" ООД, представлявано от подс. Н. В. /приемател, строител/, с който страните се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма, с който учредителите да учредят на приемателя право на строеж върху недвижим имот, целият с площ от 1 421 кв. м., намиращ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг", бл. В, местност „Св. Никола", съставляващ имот с идентификатор 10135.2563.13, при съседи по кадастрална скица: 10135.2563.14;

10135.2563.233; 10135.2563.231; 10135.2563.12; 10135.2563.18, а по нотариален акт лозе- овощна градина, находящо се в землището на местност „Рупи", гр. Варна. Окончателен договор в нотариална форма така и не бил сключен. С пълномощно, с нотариално заверен подпис, от 05.01.2016г. В.А. Г. упълномощил Н. Д. В. да го представлява пред всички компетентни държавни институции във връзка с предстоящия строеж. Срокът на действие на пълномощното бил 36 месеца.

На 10.06.2016г. бил сключен договор за извършване на проектно- проучвателни работи между „ЕН ЕР и ДЖИ ГРУП" ООД, представлявано от подс. Н. Д. В., и „Студио Каса" ООД, представлявано от Й.Г.К., с предмет на договора - изготвяне на проект за жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.13, целият с площ от 1422 кв. м. по кадастрална скица, находящ се в гр. Варна, район приморски, ж.к. „Бриз-юг", бл. В, местност „Св. Никола". В изпълнение на посочения договор бил изготвен Инвестиционен проект с водещ проектант инж. Арх. Й.Г.К.. Част Конструктивна и част План за безопасност и здраве били разработени от св. Д.Д.. В края на плана за безопасност и здраве св. Д. представила три инструкции като образец по безопасни условия на труд. Тези инструкции били непопълнени и неподписани от Д., тъй като следвало да се конкретизират и да бъдат утвърдени от съответното длъжностно лице в процеса на строителството /тези документи останали неконкретизирани и неподписани/. На 31.01.2017г. бил изготвен и комплексен доклад за оценка на инвестиционен проект с основните изисквания за строеж: „Жилищна сграда", находяща се в УПИ XLVI-13, /с идентификатор 10135.2563.13/, кв. 19, по плана на ж.к. „Бриз", гр. Варна. Според доклада изготвените инвестиционни проекти, съответствали на основните изисквания за строежите и заложените материали, изделия и съоръжения, отговаряли на Наредбата за основните изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти.

Въз основа на така изготвените документи и на заявление вх. № АУ026791ПР/27.03.2017 г. от В.А. Г., на 29.03.2017 г., било издадено от главния архитект на район „Приморски" разрешение за строеж № 47/29.03.2017 г.. Разрешението за строеж влязло в сила на 18.04.2017 г. и разрешавало изграждането на жилищна сграда в УПИ XLVI-13, кв. 19, по плана на ж.к. „Бриз", идентичен с ПИ 10135.2563.13 по кадастралната карта на гр. Варна със ЗП - 268.83 кв.м. и РЗП-1548.63 кв. м. Обектът представлявал строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а" от ЗУТ и условията на чл. 10, ал. 1, буква „а", т. 1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Възложители на строежа били В.А. Г. и „ЕН ЕР И ДЖИ ГРУП" ООД, представлявано от Н. В.. По устни договорки между двамата управители-подс. Н. В. и Р.С., изпълнител на строежа било дружеството „ЕН ЕР ГРУП" ООД.

Подс. Й. имала сключен трудов договор и с „Прима Строй Душкови" ООД от 27.04.2017 г. /справка от ТД на НАП - Варна, № 5, л.119, том 4/. Същата със Заповед без номер от 20.04.2017г. на управителя на „ЕН ЕР Груп“ЕООД подс. В. била назначена за технически ръководител на процесния обект. Същевременно на 20.04.2017г. бил сключен договор за извършване на СМР между „ЕН ЕР и ДЖИ ГРУП“ ООД, представлявано от управителя Н. В. и „ЕН ЕР ГРУП“ООД, представлявано от управителя Н. В. като „Главен Изпълнител“ и лице носещо гаранционна отговорност по договорените СМР от втора страна и „Прима Строй ГПД“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д. като „Подизпълнител“ от трета страна. Според предмета на този договор „Възложителят възлага, а Главният изпълнител чрез персонала си приема да извърши, съгласно представените одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение на строеж от Община Варна, следните СМР за обект: ЖИЛИЩНА СГРАДА, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.13, целият с площ от 1422 кв. м., по кадастрална скица, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Бриз-юг", бл. В, местност „Св. Никола“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - средно застрояване, стар идентификатор - 20, при граници: 10135.2563.14; 10135.2563.233; 10135.2563.231; 10135.2563.12; 10135.2563.18., видовете и количеството СМР са описани подробно в количествено- стойностна сметка, съставляваща Приложение 1 - неразделна част от настоящия договор". В този договор подс.Й. била посочена като технически ръководител на обекта, но от страна на Подизпълнителя /„Прима Строй ГПД“ ЕООД/, с която фирма тя имала действащ трудов договор, сключен на 29.09.2016г. и деклариран в НАП на 29.09.2016г. без данни за прекратяване, както и от 01.04.2017г., деклариран на 28.09.2017г., за който също няма данни в НАП да е прекратен.

Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж /л. 103-107, том 3/ бил изготвен и подписан на 03.05.2017г. В него като „строител“ било вписано дружеството „Ен Ер Груп" ООД, за технически ръководител на строежа подпис положила подс. Т. Х. Й., а за служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ - А.Д., инспектор „Контрол строителство". На 04.05.2017г. подс. Й., в качеството й на технически ръководител на строежа заверила заповедната книга /л. 81-99, том 3/, съгласно данните от която „възложител“ на строежа били В.А. Г. и „Ен Ер и Джи Груп" ООД, а „строител“ бил „Ен Ер Груп" ООД, представляван от подс. Н. Д. В. - управител и технически ръководител на обекта -подс. Т. Й., но назначена като такава от „“Прима строй Душкови“ ООД и „Прима Строй ГПД“ ЕООД.

На 23.06.2017 г. бил сключен договор /л. 141-145, том 3/ между дружествата „Ен Ер и Джи Груп" ООД /възложител/ и „Прима строй Душкови" ЕООД /главен изпълнител/, по силата на който „Възложителят възлага, а главният изпълнител, чрез персонала си приема да извърши, съгласно представените одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж от район Приморски гр.Варна СМР за описаната по- горе жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.13, целият с площ от 1422 кв. м., по кадастрална скица, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Бриз-юг", бл. В, местност „Св. Никола“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - средно застрояване, стар идентификатор - 20, при граници: 10135.2563.14; 10135.2563.233; 10135.2563.231; 10135.2563.12; 10135.2563.18., видовете и количеството СМР са описани подробно в количествено- стойностна сметка, съставляваща Приложение 1 - неразделна част от настоящия договор". Съгласно договора, технически ръководител на строежа оставала подс.Т. Й., но в качеството й на „служител“ на „Прима строй Душкови“, въпреки назначаването й на длъжност „строител“ към „ЕН ЕР Груп“ООД. Същата изпълнявала длъжността „технически ръководител“ на обектите на „ЕН ЕР Груп“ ООД, но назначена като такава от „Прима строй Душкови“ ООД, тъй като в договора за извършване на СМР от 23.06.2017г., в раздел ПЕТ, т.17 страните се договорили, „…Възложителят да подготвя, заверява и предоставя на техническия ръководител на „Главния изпълнител“ и /или „Подизпълнителя“ заповедната книга на обекта, обр. 4, съответно подписана и подпечатана от възложителя за вписване на нареждания“. В края на договора били описани приложенията, явяващи се неразделна част от този договор, като изрично било посочено, че там се съдържат и данни за представителя на „Главния изпълнител“ и/или „Подизпълнителя“ за строежа, в т.ч. за определения технически ръководител - Т. Х. Й. и доказателства за неговата квалификация и техническа правоспособност с телефони за връзка. Със заповед № 1/23.06.2017г. на св. Г.Д. /л. 67, том 2 от ДП/, в качеството му на управител на „Прима Строй Душкови", подс. Т. Й. била определена за технически ръководител на обект в гр. Варна, „Жилищна сграда", находяща се в УПИ XLVI-13, кв. 19, по плана на ж.к. „Бриз". Тази промяна на „главния изпълнител“ на строежа от „Ен Ер Груп" ООД на „Прима строй Душкови" ЕООД била отразена и в заповедната книга /л. 83, том 3 от ДП/ Договореното с „Прима строй Душкови" ЕООД предвиждало изграждане на жилищната сграда до фаза - груб строеж и до приемането й с акт за приемане на конструкцията /образец 14/.

След като през месец август 2017 г. Р.С. завършил периодично обучение, /на основание чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/, със заповед от 22.08.2017 г. той бил назначен за „Координатор по безопасност и здраве" на строеж: „Жилищна сграда", находяща се в УПИ XLVI-13, кв. 19, по плана на ж.к. „Бриз" идентичен с ПИ 10135.2563.13 по кадастралната карта на гр. Варна.

Конструкцията на жилищната сграда била изградена през периода месец юни 2017 - месец април 2018г и на 02.04.2018 г. бил подписан Акт за приемането й /образец 14/. С подписването му управителят на „Прима строй Душкови" ЕООД - св. Д. приел, че е приключил със задълженията си по договора и пренасочил работниците на дружеството на друг обект. В този момент изтекли и задълженията на подс.Й. по изпълнение на функциите на „технически ръководител“ на процесния обект, поради което тя престанала да го посещава, респ. да изпълнява някакви дейности по време на строителството, т. к. знаела, че е назначена като такава на обекта от „Прима строй Душкови".

На 03.04.2018г. бил сключен писмен договор между „Ен Ер и Джи Груп" ООД /възложител/, представляван от Н. Д. В. и „Ен Ер Груп" ООД /изпълнител/, представляван от Р.Ж.С. /л. 161-164, том 3 от ДП/, в който били уредени СМР, които следвало да извърши „изпълнителят“ за довършване на процесната сграда. По силата на чл. 10 от договора, координаторът по безопасност и здраве бил този, определен със заповед на управителя на „Ен Ер Груп" ООД – лицето Р.Ж.С.. Според длъжностната му характеристика /л. 165- 166, том З от ДП/ в качеството му на координатор по ЗБУТ той трябвало да:

„А. За етапа на инвестиционното строителство:

1. Координира работата на проектантите за осигуряване изискванията на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд във всички части на проекта, за да бъдат разпределени етапите и видовете строително-монтажни работи, които ще се извършват едновременно или последователно и да бъде оценена тяхната продължителност;

2. Разработва план по безопасност и здраве, когато такъв не е възложен на проектанта;

3. Подготвя актуализира и предава на възложителя информация за характеристиката на строежа и данни за проява на рискови фактори, влияещи върху безопасността и здравето на работещия, която се изпълнява при изпълнението на следващите видове работа.

Б. За етапа на изпълнение на строителството:

1. Координира осъществяването на общите принципи за превантивност, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и другите нормативни актове в тази област;

2. Координира изпълнението на изискванията, определени с плана за безопасност и здраве при работа и с другите нормативни документи в тази област, от строителите и лицата, самостоятелно упражняващи трудовата дейност;

3. Организира съвместната работа между всички строители, независимо от етапа на включването им в работата на строителната площадка;

4. Координира контрола по правилното извършване на строителните и монтажните работи;

5. Предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяването на строителството." С трудов договор № 51/02.04.2018г. пострадалият Т.К.Т. бил назначен на длъжност „работник строителни изолации“ към „Ен Ер Труп" ООД на 2- часов работен ден от 09, 00 до 11, 30 ч. сутринта. Като „работодател“ по договора бил вписан и подписан от подс. Н. В., а работникът Т. постъпил на работа в деня на назначаването. По силата на задълженията им по Наредба № РД № 07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда на провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд начален инструктаж, нито един от двамата управители - подс. В. и Р.С., не провели обучение и инструктаж на постр.Т.. В нарушение на чл. 248, ал. 1 от Кодекса на труда подс. Н. В. и С. не предоставили на Т. и специално работно облекло за работа на височина - от две части и гащеризон и лични предпазни средства - защитна каска, защитни обувки, защитни колани /сбруи/ с осигурително въже, въпреки че и двамата управители били наясно, че длъжността, на която назначават Т., е свързана с работа на голяма височина.

Във връзка с предстоящите довършителни дейности и с оглед обезопасяване на работниците и извършване на довършителните работи, подс. В. закупил скеле, което следвало да бъде монтирано на фасадата на строежа. Материалите за изработване на скелето В. транспортирал до строежа. Към скелето нямало паспорт, имало само частична документация, която не можела да осигури монтажа, закрепването и използването му, съгласно изисквания на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Подс. В. и С. не предприели действия по изготвяне на индивидуален проект за фасадно скеле, който да съдържа и изискуемите по наредба изчисления и оразмеряване, неглижирайки наличните препоръки за изготвяне на такъв индивидуален проект в техническия проект на строежа, където в план за безопасност и здраве в схема № 6 /стр. 67, том 4 от ДП/ проектантът е записал: „Важно! В случай, че възложителя не представи паспорт /проект/ на фасадно скеле с декларация за съответствие, е необходимо да се разработи проект за фасадно скеле!". Въпреки липсата на този проект, изграждането на скелето на фасадата на сградата било възложено на постр.Т., който до средата на месец април 2018 г. го изградил с помощта на св. М.М.. Начинът на изграждане на скелето бил в разрез с изискванията на чл. 89 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – същото било изградено без съпроводителна документация, разстоянието между пода и стената на сградата било по-голямо от 0, 2 м. -0, 4 м /видно от протокол за оглед на местопроизшествие, л.7, том. 1 от ДП/. Стъпките на скелето били поставени върху случайни опори, като под тях били подложени нестабилни подложки - тухли, камъни и др; не било оборудвано със стълби, които да служат за слизане и изкачване по него; липсвало обезопасяване с необходимия брой парапети - средно перило за ръцете и защитна бордова лента за краката, които служат за предотвратяване падане от височина при подхлъзване /"оградни дъски", „перила" и „твърда дъска към работната платформа"/ по цялата фасадна площ на скелето; липсвала и „защитна платформа" - уловител /пазител/ от падащи предмети - нарушения на нормите на чл. 60, чл. 61, чл. 88, ал. 1 и чл. 89, ал. 1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Пренебрегвайки посочените несъответствия, Р.С., в качеството на управител и отговорник по ЗБУТ, позволил скелето да се използва, като допуснал на същото до работа пострадалия Т., възлагайки му работа, свързана с поставяне на външната изолация на сградата. Поради липсата на стълби на скелето и разминаването на етажите му с тези на сградата, постр. Т. следвало да се придвижва по етажите на скелето, катерейки се по етажите на сградата. На 26.04.2018 г. той се явил на строежа на работа към 08, 30ч. Р.С. се намирал на строежа и без да му проведе ежедневен инструктаж и такъв на работното място, възложил на Т. довършване на изолацията на последния етаж на скелето, където следвало да се постави само едно парче изолация и извършване на мазочни работи на терасата на третия етаж. Допуснал го до работа, въпреки, че Т. не бил снабден с никакви лични предпазни средства. Поставените на Т. задачи изисквали работа на скелето, както и придвижване по етажите му. На работа С. допуснал и св.М., който подпомагал пострадалия по разбъркване на разтвора и разкрояване на мрежите. Св. М. нямал сключен трудов договор с дружеството „строител“, нито пък носел лични предпазни средства. Когато отишъл на работа сутринта, Т. вече бил на работа, на последния етаж на скелето. Казал му да му разбърка две кофи лепило за изолация и да му разкрои мрежичка за поставяне. С разбъркания материал постр. се качил на скелето между третия и четвъртия етаж, където имал работа. Около 10, 00 ч., докато работел, Т. изгубил равновесие и тъй като нямал предпазен колан /сбруя/ и специални обувки, а скелето било без средно перило за ръцете и защитна бордова лента за краката, той не могъл да се задържи на него и паднал на земята. Поради липсата на каска, вследствие падането и последвалия удар на главата в прилежащата повърхност, Т. получил сериозни увреждания в областта на главата - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на малкия мозък и ствола, кръвонасядане по меките черепни обвивки в тилна област. Падането на постр. Т. Т. от скелето било възприето от Р.С., който към този момент се намирал на първия полуетаж на сградата. Той погледнал през прозореца и видял, че Т. лежи на земята, веднага изтичал до него и го повикал го по име, но пострадалият не отговорил. С. му отворил устата и с пръст натиснал езика, за да може Т. да си поеме въздух. Веднага звъннал на подс. В., с молба да се обади на телефон 112 и да съобщи за инцидента. След това извикал свидетелите М.М., Ч. М. и И.Б., които също се намирали на строежа и ги помолил да донесат вода. Св. И.Б. донесъл шише с вода и полял лицето на Т.. В този момент на строежа се намирала и съпругата на Р.С. - св. Ж.С., която също веднага позвънила на 112, дала им подробна информация за улицата, на която е строежа и излязла на главния път за кв. Виница, гр. Варна, за да посрещне и упъти линейката. На място бил изпратен екип на „Бърза помощ“ - св. А.К. - лекар, К.Т. - водач на санитарен автомобил и фелдшер. На място св. К. прегледал Т., попълнил фиш, преценил че състоянието му било много тежко, поставил му шийна яка и го транспортирали в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна". В спешния център предприели незабавни действия по стабилизиране състоянието на пострадалия Т., но въпреки проведените реанимационни мероприятия в 15, 15 ч. той починал.

Веднага след потеглянето на линейката на мястото на инцидента пристигнал и екип на полицията, а малко по-късно и служители на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна. Последните установили, че към този момент на строежа бил само Р.С., който се представил като управител на „ЕН ЕР Груп" ООД. Св. Л.Б. - главен инспектор към ДИТ, направила оглед и снела писмени сведения от него; съставила акт за спиране ползването на изграденото скеле поради несъответствие с нормативните изисквания и връчила на Р.С. призовка за предоставяне на документи. По повод инцидента в Дирекция „Инспекция по труда" - Варна била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, констатациите от която били отразени в протокол № ПР1814447/22.05.2018г. /л.97-112, том № 4 от ДП/.

На място бил проведен оглед на местопроизшествие.

В рамките на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие от първостепенния съд, постановил ревизираната присъда, са назначени и изготвени съдебни експертизи, които първостепенният съд е приобщил по надлежния ред към доказателствената съвкупност.

Заключението по назначената на ДП СМЕ при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Т.К.Т. установява уврежданията, които е получил вследствие падането и механизма на получаването им: травми на главата: кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в областта на малкия мозък и ствола, кръвонасядане по меките черепни обвивки в тилна област; тежка гръдна травма - разкъсване на левия бял дроб, множество контузии на двата бели дроба, хемопневмоторакс /кръвоизлив и навлизане на въздух в плевралната кухина/ в ляво, счупване на 1-во до 7-мо и 10-то до 12- то леви ребра по задна мишнична линия, счупване на 1 -во до 4-то десни ребра до гръбначния стълб, вдишване на кръв в белите дробове, контузия на предната стена на лявата камера на сърцето; травма на корема: разкъсване на слезката /по данни от медицинските документи/, кръвоизлив в коремната кухина /по данни от медицинските документи/, ретроперитонеален хематом, контузия на левия бъбрек; травма на таза: счупване на таза в областта на лонното съчленение и лявата кръстцово-хълбочна става; счупване на лявата бедрена кост в долна третина; ожулвания и кръвонасядания по гръдния кош, корема и седалищната област в ляво; оток на мозъка и белите дробове; състояние след лапаротомия и спленектомия /коремна операция за отстраняване на слезката/, състояние след торакоцентеза /операция за поставяне на канюли в гръдната кухина/. Причината за смъртта на Т.К.Т. според вещото лице е тежката съчетана травма глава-гръден кош-корем-таз-крайници, довела до развитие на дихателна недостатъчност, травматичен и хиповолемичен шок. Като водеща причина за настъпването й е тежката гръдна травма, както и вдишването на кръв в белите дробове, довели до остра дихателна недостатъчност. Описаните травматични увреждания са резултат на удари, изразени със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат при падане от голяма височина и първичен удар в областта на долния ляв крайник и последващо падане наляво с вторичен удар в областта на гръдния кош, корема, главата. Становището на вещото лице е за наличие на пряка причинно- следствена връзка между констатираните травматичните увреждания и настъпването на смъртта.

Заключението по назначената на ДП по делото СТЕ, /т.5, л.118-120 от ДП/, защитено пред съда от в.л. К. установява, че представените от подс.Н. В. документи за сглобяемо рамково скеле тип „тръбно жабково“, марка „Едилпонте 1", в обем 7 /седем/ страници на български език, както и документацията на чужд език в обем четири страници и три страници схеми, не осигурява като техническо решение монтажа, закрепването и използването на процесното фасадно скеле. Представените като обем по делото документи са непълен паспорт/проект, тъй като не могат да осигурят монтажа, закрепването и използването на процесното фасадно скеле, съгласно определението на чл. 92, ал. 1 от Наредба № 2 за МИЗУТ при извършване на СМР за монтиране, демонтиране и хоризонтално закрепване към сградата на скелето, т. к. сградата към която се закрепва скелето, както и връзката на закрепване следва да се оразмеряват така, че да понесат анкерните усИ.. Експертът е уточнила, че от така приложените документи не може да се определи според какъв паспорт/проект е било изградено скелето, именно поради липса на такъв. Не е констатирано и наличието на изричен документ /констативен протокол, с който да е било прието изграденото фасадно скеле и да е било разрешено ползването му /съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗУТ/. Според експертното становище, представените документи не са достатъчни за паспорт/проект на фасадно скеле и това е налагало изготвянето и индивидуален проект в съответствие с предназначението на скелето и съгласно предписанията на проектанта по плана за безопасност и здраве, за изработване на проект за фасадното скеле.

Чрез заключенията по назначените на ДП СТЕ и допълнителна такава /т.5 л.128-137 и т.6 л.30-35 от ДП/ във връзка със спазване на здравословните и безопасни условия на труд, защитени пред съда от вещото лице Р., се уточнява, че при работа на височина по фасадата на сградата, на работникът- постр. Т. е следвало да бъдат предоставени следните лични предпазни средства - защитна каска, защитни обувки, защитни колони /сбруи/ обезопасяващи облекла /от две части и гащеризони/. При изграждането на скелето са констатирани и редица нарушения – липса на оградни дъски", „перила" и „твърда дъска към работната платформа"/ по цялата фасадна площ на скелето; липса на „защитна платформа" - уловител /пазител/ от падащи предмети; скелето е било изградено без съпроводителна документация, разстоянието между пода и стената на сградата било по- голямо от 0, 2 м. -0, 4 м /видно от протокол за оглед на местопроизшествие, л. 7, т. 1 от ДП/; стъпките на скелето били поставени върху случайни опори, като под тях били подложени нестабилни подложки - тухли, камъни и др.; скелето не било оборудвано със стълби, които да служат за слизане и изкачване по него.

В хода на съдебното производство е била представена от страните допълнителна писмена документация, касаеща процесното скеле. След приобщаването й по съответния ред, ВОС е назначил СТЕ /л.201 от НОХД № 669/22г/, давайки възможност на страните да поставят конкретни въпроси. Съгласно депозираното заключението от вещото лице П.П. /л.253 от НОХД 669/22г/, защитено компетентно пред съда, приложеният „Технически доклад“ за изграденото на строежа скеле, съгласно нормите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините /оборудването/ със съдържанието си отговаря на „Инструкция за експлоатация“ и „Техническа документация /паспорт/“, поради което не се изисква нарочен проект, тъй като височината му била под 20 метра. Експертът изрично е пояснил, че от приложения по делото снимков материал, не може да се заключи, че скелето е било завършено, респ. да бъде прието по надлежния ред и да се разреши използването му. Описаните в експертизата несъответствия според вещото лице, са пречка за създаване на акт за приемане строително скеле, а именно - установените закрепвания към телескопичните подпори/ хюнебег/ 7бр. не отговарят на „Инструкция за експлоатация“, както по вид, така и по брой; липсват „оградни дъски“, „перила“, „твърда дъска към работната платформа“ по цялата фасадна площ на скелето; липсва „защитна платформа“- уловител/ пазител/ от падащи предмети. Акцентирано е от експерта и върху това, че въпреки наличното описание на механизма на сглобяване на отделните елементи в представената документация, от снимковия материал е видно, че процесното скеле не е било окончателно завършено и ползването му е било недопустимо.

За да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка, първоинст. съд е събрал и проверил голям като обем доказателствен материал, който подробно е обсъдил и прецизно е посочил, измежду които обясненията на подсъдимите В. и Й., дадени пред съда, както и тези Р.С., починал в хода на провеждане на наказат. про-во, депозирани по НОХД № 134/2020г. на ВОС и приобщени по надлежния ред по чл.279 ал.1 от НПК; показанията на разпитаните множество свидетели, включително и тези от ДП, част от които приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК; заключенията по назначените на ДП и от съда /медицински, технически, видеотехнически/ експертизи; писмените доказателства от ДП и приобщените такива в хода на проведените съдебни производства от други състави на ВОС и Апелативен съд Варна /надлежно приобщени /.

Тази доказателствена съвкупност е била подложена от окръжния съд поотделно на преценка за процесуална годност, достоверност и обективност, с оглед приноса й към изясняване предмета на доказване и обосновано не е установено противоречие, а взаимно допълване, което позволява разкриване на съществените елементи на обективната действителност при извършване на деянието, предмет на обвинението от двамата управители на процесните дружества, респ. несъпричастност на подс.Й. към него.

Съпоставката на тезата на двамата подсъдими – В. и Й., развита в обясненията им и изнесената информация от свидетелите, не изключва и не отхвърля достоверността на отделни твърдения, а съвкупно с останалите писмени източници дава основа за отговори чрез експертните знания на вещите лица.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя съображенията на първия съд касателно направения доказателствен анализ и счита, че не съществуват основания, изводими от материалите по делото, поставящи под съмнение процесуалната годност на доказателствените източници.

Много задълбочено и подробно първият съд е анализирал показанията на свидетелите, работили и присъствали на обекта в деня на злополуката - Ч. М., Б., М.М., Ж.С., Е.А., В.Х., М.Г., К.К. и Д.И., които са имали преки впечатления за етапа на извършваните СМР по процесната сграда /поставяна външна изолация и останал за довършване един ъгъл от сградата/, естеството и мястото на извършваната от постр. Т. работа, липсата на лични предпазни средства и специално облекло по него /включително и по тях самите/, за това доколко и дали изобщо скелето е било обезопасено, възприели са и мястото, където е паднало пострадалото лице. Съпоставяйки изнесената от тях информация с писмените материали по делото /включително протокол за оглед и фотоалбуми/ и установеното чрез заключенията по изслушаните и приобщени експертизи, обосновано ВОС е възприел обясненията на подс.В., /вкл-но и тези на починалия С.М., приобщени по реда на чл.279 от НПК/, отчитайки при това и двойствената им природа /като израз на правото на защита и като доказателствен източник/, като защитна теза. Вътрешните уговорки помежду им в качеството им на управители на процесните дружества във връзка с разпределението на конкретните функции в дейността им, не могат да послужат като оправдание, в случая за подс. В., по отношение вменените му задължения като управител и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обекта. След като същият се е занимавал с документацията, именно той е следвало да изисква отразяване в съответните книги на проведените инструктажи, раздаването на работно облекло и лични предпазни средства. Задължението му за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд като представляващ работодателя, не се изчерпва единствено с изготвяне на съответната заповед, правилник за вътрешния трудов ред или създаването на съответния документ, а с реални действия по инструктаж, осигуряване и предоставяне на лични предпазни средства и работно облекло, което в случая не е било сторено от именно от него. От доказателствата по делото е видно, че В. е назначил на обекта Р.С. като координатор по безопасност и здраве и по този начин му е вменил задълженията да извършва инструктаж на работещите, което последният не е сторил. Не са налични и доказателства на постр. Т. да са били предоставени лични предпазни средства и специално работно облекло, както при постъпването му на работа, така и по време на настъпилия инцидент. От предоставените от свидетелите Е.А., В.Х., М.Г., К.К. и Д.И. снимки на фасадата на процесната сграда /приобщени към доказат. съвкупност след проверката им чрез назначаване на СТЕ, изготвена от в.л. Ж. и защита пред съда/ се установява, че е била поставяна външна изолация, като е останал за довършване един ъгъл от нея и за целта е било ползвано процесното скеле. Освен пострадалия Т., друг работник на обекта, който да е извършвал тази дейност не е имало, което еднозначно води до извода, че полагането на външната изолация от Т. чрез използване на скелето е ставало със знанието и съгласието на Р.С. и на подс. В.. Поради това и възраженията на защитата на подс.В., че С. не е възлагал работа на пострадалия на скелето /видно от неубедителните обясненията на Р.С., дадени при предходното разглеждане на делото/ се преценяват като несъстоятелни.

Като защитна версия се възприемат и от настоящата инстанция обясненията на подс. В. /и на Р.С./ досежно съпричастността на подс. Й. към процесния обект към датата на злополуката. Позовавайки се и представяйки копие на Заповед от 20.04.2017г. без изходящ номер, те твърдят, че Й. е била назначена в „ЕН ЕР ГРУП“ ООД като „технически ръководител“ при изграждането на процесната жилищна сграда. Събраната по делото доказателствената съвкупност по категоричен начин установява, че към инкриминираната дата тя не е имала задължения във връзка с довършителните работи на процесната жилищна сграда, което и за този съд налага извода, че заповедта е създадена впоследствие, за целите на наказателното производство, за да оневини бездействието подс. В. и Р. С. и прехвърли отговорността им върху подс. Й.. От обясненията на последната, които не са оборени и обосновано възприети от първия съд за достоверни, се установява, че е заверявала заповедната книга на обекта и се е подписвала в нея за всеки етап на строителството, но не е знаела, че през всичките тези години от 2014г. е била назначена към „ЕН ЕР ГРУП“ ООД, т. к. не е получавала възнаграждение от това дружество; не е била инструктирана и като строителен работник доколкото и „техническият ръководител“ е следвало да бъде инструктиран; участвала е като „технически ръководител“, но от страна на „Прима строй Душкови“ ЕООД. Твърденията й се подкрепят от показанията на св. Д., /дадени по НОХД № 134/2020г. по описа на ВОС, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им/, че поради необходимостта да бъде открита първо строителната площадка, а след това да сключат договора, се е наложило той да изпрати подс.Й. на обекта като „технически ръководител“, но след като приключили обекта, за довършителните работи дружеството на подс.В. /и на Р. С./ е следвало да има свой назначен техник. В идентична насока са показанията на свидетелите, работници на обекта - Ч. М., И.Б., Ж.С. - съпруга на Р.С., работеща в „Ен ЕР ГРУП“ и М.М., които са заявили, че подсъдимата не им е възлагала задачи /това са правили подс. В. и Р.С./, работниците не са я виждали на обекта и не я познават.

Писмените доказателства по делото също са в подкрепа на обясненията на подс.Й. и показанията на цитираните по-горе свидетели: от приложената по делото справка на НАП е видно, че подс. Й. е имала трудови взаимоотношения с „ЕН ЕР ГРУП“ ООД - била назначена на 02.06.2014г. на длъжност „строител“ и няма данни този договор да е бил прекратен; към датата на откриване на строителната площадка на процесната сграда - 03.05.2017г., подс.Й. е имала сключен трудов договор с „Прима строй Душкови“ от 27.04.2017г., прекратен на 21.11.2017г. и с „ЕН ЕР ГРУП“ от 01.04.2017г., прекратен на 01.06.018г; От справката за регистрираните трудови договори е видно, че подсъдимата е имала повече от два действащи трудови договора в един и същ период, поради което и справката от ТД на НАП не отразява действителните трудови правоотношения със страните, отчитайки и факта на тяхното деклариране. Видно от същата справка, подс. Й. е имала действащ трудов договор и с „Прима Строй ГПД“ ЕООД, сключен на 29.09.2016г. и деклариран в НАП на 29.09.2016г. без данни за прекратяване и от 01.04.2017г., деклариран на 28.09.2017г., за който няма данни в НАП да е прекратен. Последното потвърждава соченото от нейната защита, че тя е била назначена като „технически ръководител“ на обекта от една от двете фирми на св. Д.. Видно исковата молба /приложена по НОХД №134/2020г. на ВОС, л.370 и решение на ВРС, прибщени от съда/, също оборващи тезата на защитата на подс.В., че трудовият договор на Й. с „ЕН ЕР ГРУП“ е бил действащ и след приключване на грубия строеж, на нея не й е било заплащано възнаграждение.

Безспорният извод, който се налага е за достоверност на обясненията й – същата не е била назначавана като „технически строител“ към тази фирма, трудовият й договор с „Ен Ер и Джи Груп" ООД е за длъжността „строител“, както и длъжностната характеристика, която са предоставили двамата управители В. и С. е за тази длъжност. От договора, сключен на 23.06.2017 г. между „Ен Ер и Джи Груп" ООД /възложител/ и „Прима строй Душкови" ЕООД /главен изпълнител/, се установява, че като „технически ръководител“ на обекта е била определена подс. Й., но като служител на „Прима строй Душкови“. На 20.04.2017г. е бил сключен договор за извършване на СМР между „ЕН ЕР и ДЖИ ГРУП“ ООД, представлявано от управителя Н. В. и „ЕН ЕР ГРУП“ООД, представлявано от управителя Н. В. като „Главен Изпълнител“ и лице носещо гаранционна отговорност по договорените СМР от втора страна и „Прима Строй ГПД“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Д. като „Подизпълнител“ от трета страна. Според предмета на този договор „Възложителят“ е възложил, а „Главният изпълнител“ чрез персонала си е приел да извърши, съгласно представените одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение на строеж от Община Варна СМР на процесната сграда. В този договор подс. Й. е била посочена като „технически ръководител“ на обекта, но от страна на Подизпълнителя /„Прима Строй ГПД“ ЕООД/, с който към този момент имала действащ трудов договор. Според договореностите, фирмата на Душков следвало да извърши строителството до груб строеж. След извършване на строителството до груб строеж, бил съставен акт за приемане на конструкцията. На 03.04.2018 г. е бил сключен писмен договор между „Ен Ер и Джи Груп" ООД /възложител/, представляван от подс. В. и „Ен Ер Груп" ООД /изпълнител/, представляван от Р.С., в който били уредени строително-монтажните работи, които следвало да извърши „изпълнителя“ за довършване на строеж на процесната сграда. В този договор подс. Й. вече не е била посочена като „технически ръководител“.

Като цяло, защитата на подсъдимите навежда пред състава на АпС- Варна идентични възражения с тези, които вече е направила пред първоинст. съд, и както бе отбелязано по-горе, подробен и задълбочен отговор им е даден в мотивите към присъдата. Настоящият съдебен състав се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №50150/06.03.2023г ІІІ НО по НД№650/22г; Р №624/06.02.14г, І НО по КД № 1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г; /, не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. Настоящата инстанция ще изложи по-долу своите съображения по възраженията на подсъдимия В. и неговите защитници, доразвити в пледоариите им по същество пред този съд, включително и допълване на развити вече доводи от първоинст. съд.

Основният акцент, върху който защитата базира съображения си за невиновност на подс. В. е свързан с изясняването на три въпроса: имало ли е процесното скеле паспорт и необходимо ли е било изготвяне на индивидуален проект, съдържащ оразмеряване и изчисляване; възлагал ли е Р.С. на инкриминираната дата на постр. Т. работа, свързана с поставяне на външната изолация на сградата чрез използване на скелето; паднал ли е от скелето постр. Т. и от къде точно, каква била причината за това.

По делото са налице 4 експертни заключения по СТЕ, имащи отношение към обективното състояние, статута и техническото съответствие на процесното скеле, необходимостта от наличие на паспорт и изготвяне на индивидуален проект, съдържащ оразмеряване и изчисляване: на в.л. инж. К., изготвено на ДП, на в.л.Р. / СТЕ и допълнит. СТЕ/ от ДП и това на в.л. П.П., допусната от ВОС, с оглед представена от страните допълнителна писмена документация, касаеща процесното скеле. И тримата експерти /с разлика от 4 години във времето/ и въпреки представената допълнит. документация са категорични, че от събраните по делото доказателства /вкл-но и снимковия материал/ не може да се направи извод за завършеност на скелето и съответно то да бъде прието по надлежния ред, респ. да се разреши използването му. Констатираните несъответствия - установени закрепвания към телескопичните подпори/ хюнебег/ 7бр. не отговарят на „Инструкция за експлоатация“, както по вид, така и по брой; липса на „оградни дъски“, „перила“, „твърда дъска към работната платформа“ по цялата фасадна площ на скелето; липса на „защитна платформа“- уловител /пазител/ от падащи предмети, са пречка за създаване на акт за приемане на строително скеле. В.л. П.ов е направило пояснение, че приложеният „Технически доклад“ за изграденото на строежа скеле, съгласно нормите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините/ оборудването/ със съдържанието си, отговаря на „Инструкция за експлоатация“ и „Техническа документация / паспорт/“, поради което не се изисква нарочен проект, тъй като височината му била под 20 метра, но това описание на механизма на сглобяване на отделните елементи в представената документация не съответства на установеното по снимковия материал, поради което процесното скеле не е било окончателно завършено и ползването му е недопустимо. От снимковия материал по делото е видно, че закрепването на скелето към плочата към съществуващата сграда не е професионално направен детайл /снимка 2 и 3, фотоалбум на стр.21/.

В същия смисъл е заключението по назначената СТЕ и допълнителна такава на вещото лице Р., установяващи, че представените документи на скелето не осигурявали като техническо решение монтажа, закрепването и използването на процесното съставно фиксирано метално тръбно- жабково скеле, поради което е следвало да бъде изготвен индивидуален проект в съответствие с предписанията на проектанта по ПБЗ.

Показанията на св.Д. установяват, че изначално в техническия проект на строежа, в ПБЗ тя е отразила необходимостта, в случай, че възложителят не представи паспорт на фасадното скеле с декларация за съответствие - да бъде разработен проект за фасадно скеле. Подс. В. е заявил в обясненията си пред съда, че е закупил процесното скеле от фирма в Стара Загора, но кой и как е монтирал скелето, не може да отговори, което за пореден път свидетелства за неглижиране на задълженията му, допускайки /съвместено с Р.С./ изграждането и пускане в експлоатация на рамково скеле, без паспорт/проект на фасадно скеле, и без да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и използването му от пострадалия Т. от момента на наемането му – 02.4.2018г.

Показанията на работниците на обекта - свидетелите-очевидци М.М., Ж.С., Ч. М. и И.Б. установяват, че всеки един от тях е видял в деня на злополуката е видял постр. Т. да работи на процесното скеле, че именно Р.С. му е възлагал конкретна работа, а също и че С. не се е противопоставял, докато Т. е работил на скелето. Действително, никой от тях не е възприел момента на падане на постр., /което е разбираемо, т.к. всеки от тях се е намирал на различно място край сградата в изпълнение на възложената му работа/, но са категорични, че Т. е работел на скелето, а не в сградата, тъй като е паднал на метри пред изграденото скеле. Всеки от свидетелите лично е възприел местонахождението на тялото му след падането, съответстващо на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума. В същата насока следва да се разглежда заключението по СМЕ, установяващо, че получените от пострадалия травми са от падане от височина.

За да установи и даде обоснован отговор на въпроса, на кой етаж на скелето точно е работел пострадалия към момента на инцидента /доколкото липсват конкретни данни/, първоинст. съд е изследвал обстойно показанията на свидетелите М.М. и Ч. М., а донякъде и на св.Бурназова, съпоставяйки ги със заключението по СМЕ, протокола за оглед и изготвения фотоалбум. Направеният подробен анализ е дал възможност обосновано да се заключи, че постр. Т. към момента на инцидента е работил на скелето между третия и четвъртия етаж. Причината за падането му е загубата на равновесие, вследствие липсата на стабилна опора и обезопасителни въжета, на съответните бордови ленти за крака и междинно перило за ръка, на каска и противоплъзгащи обувки.

С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че липсват основания да се твърди необоснованост на изводите на първоинст. съд, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема именно тези факти, ВОС подробно се е мотивирал и както бе отбелязано по- горе, настоящата инстанция изцяло се съгласява с изложените съображения.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че първата съдебна инстанция на база на правилно установената фактология по делото, е достигнала и до законосъобразни правни изводи:

1. за осъществен от подс. Н. В. от обективна и субективна страна престъпен състав на деяние по чл. 123 ал.1 от НК, т. к. на 26.04.2018 г. в гр. Варна, като управител на „Ен ер груп" ООД, при условията на независимо съпричиняване с Р.Ж.С. като управител на „Ен ер груп" ООД и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на процесния обект, причинил смъртта на Т.К.Т. - на 33 години, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща източник на повишена опасност.

В мотивите на разглежданата присъда ВОС е изложил подробните си съображения по съответстващата на фактическата основа правна оценка. Разгледани са всички съществени елементи на престъпния състав, обсъдени са значимите източници в подкрепа на осъщественото от обективните и субективни признаци на деянието, включително и по отделно изброените разпоредби по допуснатите нарушения. Настоящият съд изцяло ги възприема като правилни и съответни на установено по делото и практиката на върховната инстанция.

Безспорно е установено, че подс. В. и Р.М. са адресати на нормативни актове, относими към регулацията на обществените отношения във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

1.Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г/;

2.Кодекса на труда;

3.НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ бр. 46/2001 г./;

4.НАРЕДБА № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

5.Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ 124 от 23.12.1997 г./;

Извършваните от подс. В., в качеството му на управител на „Ен Ер груп" ООД /съвместно с втория управител Р.М./ строително-монтажни работи при строежа на процесната сграда, представляват източник на повишена опасност и поради това са правно регламентирани от законодателя в изброените по-горе нормативни актове. Допуснатите от В. нарушения /изброени конкретно в ревизирания съдебен акт/, са в пряка причинна връзка с настъпилия трудов инцидент, вследствие на който е пострадал и починал наетия работник Т.К.Т.. Установените по него травматични увреждания /резултат на удари, изразени със значителна сила с или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат при падане от голяма височина и първичен удар в областта на долния ляв крайник и последващо падане наляво с вторичен удар в областта на гръдния кош, корема, главата/ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Фактът, че между двамата управители - подс.В. и Р.С. е имало разпределение на осъществяваната дейност и подс. В. основно се е занимавал с документооборота на дружеството, респ. към момента на злополуката не се е намирал на обекта, не го оневинява. Окръжният съд правилно се е позовал на цитирано Постановление № 2 от 27.09.1979 г. на Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от 6.07.1987 г., съгласно което субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на работа, щом тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, а отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване. В тази връзка е налице и последваща, актуална, непротиворечива съдебна практика, напр. Р 176/2017 г., III НО.

Деянието е извършено непредпазливо, при форма - небрежност и при условията на независимо съпричиняване с Р.С.. Субект на престъплението /в С.ата на ППл на ВС №2/79г/ е пълнолетно вменяемо физическо лице /подсъдимият нормативно е задължен да осъществяват определени функции по занятие и друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност/.

2. за невиновност по възведеното обвинение по чл.123 ал.1 от НК на подс. Й.. Съгласно т. 2 на ППВС № 2 от 27.09.1979 г. (изм. с ППВС № 7 от 6.07.1987г.) субекти на престъплението по чл. 123 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Качеството им на субекти на професионалната непредпазливост се обуславя от характера и естеството на дейността, която фактически са осъществявали и която освен на пряко изпълнение, може да се състои в упражняване на отговорни функции по организация, ръководство и контрол на дейността. За отговорността на подсъдимите е без значение и обстоятелството дали са били или не са били назначени по установения ред за технически ръководители на обекта, щом реално са изпълнявали такава функция. В настоящия случай не се установява подс.Й. след 02.04.2018г да е осъществявала подобни функции. Съпричастността й към процесната сграда /каквито са твърденията на държавното обвинение/ са отпаднали към 02.04.2018г със съставянето на акта за приемане на процесната сграда, обр. 14. Поради това и не е била адресат на задълженията, вменени й с обвинителния акт по здравословни и безопасни условия на труд - не е имала задължения и във връзка с изграждане и пускане в експлоатация на скелето на обекта, както и задължения да не допуска работа на същото, след като не е имало паспорт и акт за приемане, включително и проверка за наличието на специално облекло и лични предпазни средства. В този смисъл правилно същата е призната за невинна от първостепенния съд.

Съответно на това, подс.В. е бил оправдан да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подс.Т. Х. Й.. По отношение справедливостта на наложеното на подсъдимия В. наказание:

Искането, направено в протеста за завишаване на наложените му наказания, не се поддържа от представителя на АП Варна.

Преценката на настоящият съд, с оглед вменените му задължения по реда на чл.314 от НПК, е за неоснователност на искането на прокуратурата за увеличаване на наказанията по следните съображения:

Индивидуализацията на наказанието е протекла при спазване на забраната за reformation in pejus /доколкото производство пред първоинст. съд е второ по ред, макар и след внасяне на нов ОА/ и законоустановените правила в нормата на чл. 54 от НК, както и с визираните в чл. 36 от НК цели. Без да са налице многобройни и/или изключителни по характер смекчаващи обстоятелства, които да предопределят приложението на чл.55 от НК. При определяне на вида и размера, първоинстанционният съд е отчел безспорно ниската степен на обществена опасност на подсъдимото лице; като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства са взети предвид допуснатите множеството нарушения на правилата за безопасност, което сочи на висока обществена опасност на деянието.

Безспорна е отговорността на подс.В. като съуправител с Р.С., но не следва да се пренебрегва обстоятелството, че на практика, ежедневната /практическа/ дейност по строителство на процесната сграда, е била осъществявана от Р.С.. Според въззивния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено съпричиняването на противоправния резултат от страна на пострадалия за извършване на процесната работа с очевидно висок риск.

Налице и допълнително обстоятелство, което смекчава отговорността на подсъдимия В. и това е неразумно дългата продължителност на наказателното производство, която не се дължи на неправомерното поведение на подсъдимия. Според константната практиката на ЕСПЧ и ВКС, "само забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че изискванията за разумен срок не е било спазено". Продължителността на наказателното производство и „разумния срок“ по чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС се преценява във всеки отделен случай. В настоящата конкретика, досъдебното производство е започнало с първото действие по разследването, в случая извършения оглед на местопроизшествие на 26.04.2018г. До този момент са изтекли шест години и макар делото да е преминало през множество етапи, то процесуалното поведение на подсъдимия не е допринесло за забавата при разглеждането на делото в разумен срок. Това обстоятелство следва да се отчете в полза на подсъдимия В.. Същевременно обаче за този съд няма съмнение, че цитираното обстоятелство не следва да бъде третирано като изключително смекчаващо такова, когато и най-лекото, прогласено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, ако бъде наложено. Това е така, тъй като наред с несъмнената забава от страна на органите по правораздаване, е налице действителна сложност на производството- и от фактическа и от правна страна, която изисква технологично време за установяване на обективната истина. С оглед реализиране на своето право на защита, подсъдимият е имал процесуални искания, включително за назначаване на допълнителни експертизи, които искания са били уважени и това също е допринесло за забавата.

По мнение на този състав, наказание към минималния размер, определено при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер от 8 /осем/ месеца, би бил съответен на целите по чл.36 от НК, като на първо място въздейства възпитателно и предупредително върху самия деец, а също така и възпиращо върху членовете на обществото.

Мотивите на първата инстанция, касаещи наличието на основания за приложението на чл.66 от НК, се споделят и от въззивния съд. Рефлектирайки главно върху личната превенция на дееца, за постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното изтърпяване на санкцията. Обемът на принудата в този й вид /в размер от 8 месеца лишаване от свобода/, отложено с изпитателен срок от 3 години/, би въздействал положително върху съзнанието и поведението на подсъдимия В.. Размерът на кумулативната санкция по чл.160 ал.1 от НК от 1 година не разкрива признаци на явна несправедливост.

По отношение на гражданско-осъдителната част на присъдата.

Първоинст. съд е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство 2 граждански иска за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието от наследниците на пострадалия Т. - родителите му К. Т. С. и С. Н. С. солидарно срещу подсъдимите В. и Й.. Поради това, че подс. Й. е била оправдана по възведеното й обвинение, закономерно и законосъобразно исковете срещу нея са отхвърлени.

Исковете срещу подс.В. са били уважени частично – в размер от по 55 000 лева за всеки от гр. ищци, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд много подробно се е обосновал досежно дължимото от подсъдимия В. обезщетение, съобразявайки константната съдебна практика, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица, попадащи в кръга на тези посочени в Постановление №№4/61г., 5/69г. и 2/84г на Пленума на ВС, а именно – възходящи, низходящи и съпрузи. Като се има предвид характера на адхезионния процес /основанието на гр. иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението/, обусловен е бил и извода, че между виновното поведение на подсъдимото лице и настъпилите вредоносни последици –смъртта на пострадалия Т. е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и исковите претенции, на основание чл. 45 от ЗЗД се явяват доказани по основание.

Съображения относно размера на дължимото обезщетение, което се определя по справедливост, съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД са подробно изложени в първоинст. съдебен акт /съобразена е най-тясната връзка в семейството –родител-дете, приета като най-тежка човешка трагедия, позовал се е на внезапния и ненадеен характер на загубата на ищците, както и на съществувалите силни семейни връзки, а обективно–на начина на извършване на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило/ - същите се споделят изцяло от състава на АпС-Варна. Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като обективно съществуващо обстоятелство, следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, поради което законосъобразно, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е редуциран размера му на по 55 000 лева за всеки един от ищците. Над предявения размер до 100 000 лева правилно исковете са били отхвърлени като недоказани.

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, които да наложат редуциране на размера в насока на намаляване на същия за всеки от исковете.

По отношение искането в протеста за изменение на присъдата в частта за присъдените разноските и дължимата д.т. от подс. В.: съставът на съда счита, че така поставените от прокурора въпроси не следва да се решават в настоящото производство, а едва след влизане на присъдата в сила и то от страна на първоинст. съд:

• по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, доколкото и в настоящата инстанция има направени разноски за изготвяне на СМЕ спрямо подс.Й., но същата е оправдана и към момента не е ясен изхода на процеса спрямо нея/;

• по реда на чл.414 от НПК следва да се коригира допусната техн. грешка при изписване на дължимата д.т. в диспозитива на присъдата, доколкото в мотивите към присъдата е посочена правилно;

Всичко изложено по-горе, дава основание на въззивната инстанция да приеме, че присъдата на ВОС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отмяната й, а само такива за намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода“ чрез изменението й в наказателната й част.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 във вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл.338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,