Решение № 33 от 15.1.2010 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 391/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е № 33

1 5. 0 1. 20 1 0 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Чирпански районен съд………………… в състав На 17. 1 2. 2009 год.

В публично заседание в състав:

Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ Съдебни заседатели:

Секретар: М.Т. Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ Гр. дело номер 391 по описа за 2008 година. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищецът изнася в исковата си молба, че бил брат на майката на ответницата Т.Д. - Т. И.Д., починала през 2002 г., бивш жител •••. Вторият от ответниците - Г.Д.Д. бил бившият съпруг на Т. И.Д. или ответниците били баща и дъщеря.

Приживе родителите на ищеца - И. Б. С.с ЕГН •••••••••• и Т. Б. С.с ЕГН ••••••••••, притежавали дворно място с площ от 570 квадратни метра, представляващо УПИ V - 115 / римско пет, арабско сто и петнадесет / в квартал 40 / четиридесети / п о настоящия ПРЗ на с. К. М., общ. Б. Д., обл. С. З., утвърден със Заповед № 1614 от 04.12.1987 г., при граници на дворното място: от север - УПИ XI- 119, от изток- улица, от юг- УПИ VI- 114 и от запад- УПИ IV- 116. В описаното дворно място наследодателите на ищеца през 1960 година - по време на брака си, построили масивно жилище - къща и три паянтови постройки със стопанско предназначение - навес, обор и плевня.

След като на 15.04.1991 г. починал бащата на ищеца - Иван Б. Славов, майка му Тота Славова трудно обслужвала стопанството си и при нея се заселили дъщеря й Тодорка Д. и съпруга й Г..

През 1995 г. починала и майката на ищеца, а през 2002 г. починала и сестра му Тодорка.

Ответницата Т. се заселила трайно в имота непосредствено преди смъртта на майка си Тодорка. От тогава до сега тя живеела в имота заедно с баща си Г.. През всичките години от съществуването на описания имот, ищецът ежегодно го ползвал, когато посещавал родителите си, докато били живи. След тяхната смърт ползвал имота предимно през летните месеци, тъй като в землището на с. К. М. имал черешова градина. До лятото на 2008 г. ищецът владял и ползвал явно и необезпокоявано описания имот, без никой да е оспорвал правото му на собственост със съзнанието, че той и сестра му са съсобствениците, а след нейната смърт ответниците, като нейни законни наследници. Ищецът никога не бил имал спор със сестра си Тодорка, относно правото му на собственост върху имота и отношенията му с нея били нормални – като между брат и сестра. Същото било и отношението на нейния съпруг – Г. ••• 2008 г. Тримата заедно и поотделно посрещали ищеца сърдечно, изпращали го без проблеми, поради което ищецът знаел, че винаги когато поиска, можел да ползва бащиния си имот.

В края на месец юни на 2008 г. ищецът отишъл да бере черешовата си градина в землището на с. К. М. и както винаги отседнал отново в бащиния си имот. При пристигането му в имота ответницата Т. го била посрещнала с неохота. Предявила пртенции към него, защо не я бил уведомил при пристигането си. Според нея било редно да я предупреди, че ще идва. Ищецът не разбрал претенциите й, премълчал си и като си оставил багажа в имота, заминал да бере череши. Когато се смрачило ищецът се прибрал в бащината си къща, но ответницата Т. твърдо му заявила, че тази вечер той няма да спи тук. Възмутен от поведението й, я попитал защо го гони от бащината му къща. В този момент ответницата му заявила: “ Беше бащина, но вече е само моя, затова ми напусни къщата! “ Ищецът се разстроил много и попитал ответникът Д. – бащата на Т., какво са направили зад гърба му. Д. си премълчал, а ищецът заминал да си търси подслон за нощта.

По- късно след направените справки в съответните служби ищецът се сдобил с преписи от два нотариални акта, от които именно ставало ясно как племенницата му тайно от него се сдобила с имота на баба си и дядо си, за който тя отдавна имала желание да й се дари от баба й и дядо й.

Така на 13.05.1998 г. с нот. акт № 100, том ІV, д. 827/ 1998 г. на нотариус Дрезгачева при РС- Чирпан, Т. И.Д. се сдобила по давност и наследство с правото на собственост върху процесния имот. Видно от представеното копие на същия нотариален акт в него за дата на Постановлението на нотариуса била посочена само годината на издаването му, без месеца и деня. Съгласно чл. 472 ГПК / отм. / нотариалното действие е нищожно, когато при извършването му е била нарушена разпоредбата на чл. 476, б. “ а “ от ГПК / отм. /, а именно липсвал месеца и деня на постановлението, издадено за признаване правото на собственост по обстоятелствена проверка. Издаденият въз основа на това нотариален акт бил също нищожен, поради липса на форма. Действително с този нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, не се засягали правата на ищеца, който след смъртта на родителите си бил станал собственик заедно със сестра си Тодорка при равни квоти – 1/ 2 ид. част от спорния имот. Същият нотариален акт нямал конститутивно действие и бил само едно оборимо доказателство за правото на собственост на титуляра му. С издаването на нот. акт № 100/ 1998 г. по обстоятелствена проверка в полза на ответницата, ищецът не бил изгубил своята 1/ 2 ид. части от правото си на собственост, придобита по наследство от неговите родители. Същият, макар и да не бил владял имота непрекъснато, го ползвал като свой съсобствен и сънаследствен със сестра си Тодорка, винаги когато пожелаел, а след смъртта й през 2002 г. заедно с нейните наследници по закон – ответниците. Ищецът отсядал в имота сам или със семейството си когато реши и никой никога до края на м. юни на 2008 година не бил смущавал владението му като съсобственик.

Няколко месеца след първата сделка - на 23.02.1999 г., бил нот. акт № 86, том I, рег. № 1296, дело № 256/ 1999 г. на нотариус Люсиен И., Т. И.Д. дарила процесния имот на дъщеря си Т. Г. Д., като запазила за себе си и за съпруга си Г. Д. Д. правото да обитават този имот, да ползват същия и живеят в него до края на живота си. При извършването на този нот. акт били допуснати три нарушения на императивните норми, а именно:

На първо място за местожителство на дарителката било посочено с. К. М., общ. Б. Д., което било невярно обстоятелство. Въпреки, че през 1992 г.- 1993 г. Тодорка Д. се установила да живее при майка си в с. К. М., общ. Б. Д., тя до края на живота си през 2002 г. имала постоянен адрес в гр. С. З. и по смисъла на чл. 7 ( отм. ДВ, бр. 67/ 99 г., в сила от 1.01.2000 г.) от ЗЛС е имала местожителство •••. Или Т. И.Д. към 23.02.1999 г. не е имала местожителство ••• Мариново както грешно било отразено в нот.акт № 86/ 1999 г. на нотариус Л. И.. Съгласно горецитирания и действащ към датата на сделката чл. 7 ЗЛС “ Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място ". Към датата на сделката дарителката била вписана в регистрите на населението на гр.С. З., което означавало, че местожителството й е било също в С. З.. Като потвърждение на обстоятелството, че действително към 23.02.1999 г. Тодорка Д. е имала местожителство ••• била допусната редакционна грешка в ред 7 в нот. акт № 86/ 99 г., където е записано: " Т.Г.Д. ••• ". Грешно посоченото местожителство на участващо в нотариалното производство лице е равнозначно на липсата на местожителство. А съгласно чл. 476 б. " в " ГПК (отм.) нот. акт трябва да съдържа и местожителството на лицата участващи в нот. производство. Неизпълнението на това изискване, както сочи чл. 472 ГПК (отм.) води до нищожно нотариално действие.

Освен посочения недостатък, процесния нот. акт страдал и от друг порок. В пункт I, ред последен, при изписването " на пазарната цена на имота думата " четиридесет " е видимо поправяна. Съгласно чл. 475, ал. З ГПК (отм.), когато в нотариалния акт се наложи да бъдат направени поправки се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. В нот. акт № 86/ 99 г. на нотариус Л. И. липсва такава изрична бележка. Съгласно чл. 472 ГПК (отм.), нотариалното действие е нищожно, когато при извършването му е била нарушена разпоредба на чл. 475 ГПК (отм.).

На трето място съгласно чл. 474, ал. З ГПК (отм.) съдържащите се в проекта за нот. акт цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката, а празните места да бъдат зачертани. Едно от Особените правила за извършване на нотариален акт - чл. 470 ГПК (отм.) гласи, че не могат да се извършат нотариални действия относно противоречащи на закона документи, какъвто е цитирания нот. акт, в който не били изписани с думи деня и месеца на сделката дарение - 23.02.1999 г., а само годината. Датата на сключване на сделката бил съществен елемент от същата. Освен това видно от представеното копие на процесния нот. акт нито едно от празните полета на акта не било зачертано. Като не са изпълнени посочените две изисквания от Особените правила за извършване на нотариален акт била нарушена формата на официален документ, какъвто по своята същност е всеки нот. акт. Или нот. акт № 86/ 99 г. на нотариус Л. И. противоречал по форма на закона. В тази връзка налице е нищожно нотариално действие на основание чл. 472 във вр. с чл. 470 ГПК (отм.), във вр. с чл. 474, ал. З ГПК (отм.). Поради горецитираните три основания за нищожност на нотариалните действия нищожен бил и нотариален акт № 86/ 99 г. на нотариус Л. И. •••, регистриран в НК под № 90.

След сключването на сделката дарение на 23.02.1999 г., с нот. акт № 86/ 99 г. на нотариус Л. И., ответниците не били придобили повече права от тези, които е имала дарителката им или Г.Д. има 1/ 2 идеална част от правото на ползване, а Т.Д. има 1/ 2 идеална част от голата собственост върху описания имот. Извършвайки визираната по- горе дарствена сделка в полза на дъщеря си и съпруга си, Т. И.Д. се била разпоредила с повече права върху процесния имот, отколкото сама е притежавала и това разпореждане нямало транслативен ефект по отношение на другия съсобственик на вещта - в лицето на ищеца, до размера на притежаваната от последния идеална част от имота.

След като в края на м. юни 2008 г. ответниците изгонили ищеца от бащината му къща, от тогава те владеели имота за себе си над размера на 1/ 2 идеална част без правно основание, доколкото цитираният договор за дарение между тях и покойната Тодорка Д. не бил породил вещно- правно действие над това, което е притежавала по закон последната.

Изложеното обуславяло правния интерес на ищеца да сезира съда с настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което като се признае, че е собственик на 1/ 2 идеална част от дворно място с площ от 570 квадратни метра, представляващо УПИ V- 115/ римско пет арабско сто и петнадесет / в квартал 40 / четиридесети / по настоящия ПРЗ на с. К. М., общ. Б. Д., обл. С. З., утвърден със 3аповед № 1614 от 04.12.87 г., при граници на дворното място: от север -УПИ XI-119, от изток - улица, от юг – УПИ VI - 114 и от запад - УПИ IV -116, ведно с всички построени в него сгради, а ответниците държат над размера на 1/ 2 идеална част от описания имот без правно основание и осъди ответниците да му предадат владението до размера на 1/ 2 идеална част от недвижимия имот, предмет на иска, както и да му заплатят направените в това производство разноски, а на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК моли, да бъде отменен нотариален акт № 86/ 99 г. на нотариус Л. И. над размера на 1/ 2 идеална част от процесния имот.

Ответницата Т. Гоподинова Д., редовно призована, явява се. Чрез процесуалния си представител моли съда, да отхвърли исковете и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Същата, чрез процесуалния си представител, в определения от съда законен срок, подава отговор на така предявената искова молба, с който взема становище, че предявените искове са допустими, но по същество не основателни, тъй като описаните пороци на процесните нотариални актове не били по същество на нотариалното действие или изповяданата сделка и следователно не могат да доведат до нищожност на същите. Ответницата изнася, че била добросъвестен приобретател на имота и от момента на придобиването му го владеела спокойно, необезпокоявано и без прекъсване повече от 5 години, което я правило собственик по предвидената от чл. 79 ал. 2 от ЗС придобивна давност.

Ответникът Г.Д.Д., редовно призован, не се явява и не взема становище по иска, въпреки предоставената му за това процесуална възможност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявените искове са допустими, но разгледани по същество неоснователни поради следното:

Искът по чл. 108 от ЗС е една възможност на невладеещия собственик да защити правата си по отношение на владеещия несобственик. За целта е необходимо ищецът да докаже първо, че е собственик на претендираната вещ, че точно тази вещ се “ владее ” от ответника и не на последно място, че ответникът владее или държи тази вещ без да има правно основание за това.

Видно от приложените по делото доказателства и от становищата на страните безспорно се установява, че процесния недвижим имот, подробно описан по- горе, е бил собственост, при режим на СИО, на И. Б. С./ Хаджийски, виж Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 4/ 25.03.2009 г. / и съпругата му Т. Б. С.и двамата бивши жители на с. К. М., община Б. Д., съответно починали на 15.04.1991 г.- първият от тях и съпругата му Т. Б. С.през 1995 г., обстоятелство което се установява от Удостоверение за наследници № 71/ 29.09.2008 г. Ищецът Б.И.Б. е син на горепосочените собственици и брат на Т. И.Д., съответно майка на ответницата Т.Г.Д. и съпруга на Г.Д.Д. също ответник по делото.

От разпитаните по делото свидетели и от становищата на страните се установява, че Т. И.Д. и нейния съпруг Г.Д.Д. са заживели в процесния недвижим имот преди смъртта на наследодателите на Тодорка Д. – И. Б. С.и Тота Боева Славова.

По горните факти и обстоятелства не се спори от страните.

След смъртта на наследодателите й, Т. И.Д. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 100, том ІV, дело № 827/ 1998 г. с дата 13.05.1998 г. на Нотариус при РС- Чирпан, с който нотариален акт на Т. И.Д. е било признато правото на собственост върху целия процесен недвижим имот по давностно владение и наследство, т.е. в това число и на 1/ 2 ид. част, която към момента на смъртта на Т. Б. С.е преминала в патримониума на ищеца Б.Б. – нейн син.

В исковата молба ищцовата страна изнася множество обстоятелства за нищожно нотариално действие по смисъла на чл. 472 от ГПК / отм. / по отношение на обсъждания нотариален акт за обстоятелствена проверка. Съдът счита, че доколко е следвало Нотариуса при РС- Чирпан да състави цитирания нотариален акт, не е от съществено значение за разрешаване на спора между страните в настоящото производство. Действително към момента на изслушване на нотариалния акт от Нотариус при РС- Чирпан е нямало как да бъде изтекъл срока за придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, нито по ал. 2. Изслушването и снабдяването с такъв нотариален акт съдът приема за безспорно установен начален срок, от който момент Тодорка Д. е афиширала, че преобръща държането на 1/ 2 ид. част, полагаща се по наследство на ищеца, във владение на същата с намерение да придобие вещта за себе си. Действително в хода на производството и от разпитаните по делото свидетели се установи, че това преобръщане на държането във владение, е възможно да е било и в период значително по- ранен от 13.05.1998 г., но категорични данни за точния момент на този период не се събраха.

От гореизложеното съдът приема, че обсъждания нотариален акт № 100 от 1998 г. е опорочен и не признава Тодорка Д. като единствен собственик на целия недвижим имот.

В последствие с нотариален акт № 86, том І, рег. № 1296, дело № 256 от 23.02.1999 г. на Нотариус Л. И., регистриран в Нотариалната камара под № 090 и с район на действие РС- Чирпан, Т. И.Д. дарила процесния недвижим имот на дъщеря си Т.Г.Д., като заявила че запазва за себе си и за своя съпруг Г.Д.Д. „ … правото да обитават този имот, да ползват същия и живеят в него до края на живота си… ”. Дарението е било прието от ответницата Т.Г.Д., която видно от разпитаните по делото свидетели около и след смъртта на своята майка Т. И.Д. през 2002 г. също се установила да живее в процесния недвижим имот.

Съдът счита, че следва да се прави разграничение между нищожността на правната сделка от една страна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД и чл. 226 ал. 2 и ал.3 от ЗЗД и нищожност на извършеното нотариално действие по см. на чл. 472 от ГПК / отм. /. Съгласно чл. 226 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД дарението като сделка е нищожно, доколкото се отнася до бъдещо имущество, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на Закона и морала, а така също когато условията или тежестта са невъзможни. Чл. 26 от ЗЗД посочва общите правила за нищожност на всички видове договори. В настоящият случай процесния недвижим имот е дарен на първата ответница по делото в предвидената в закона нотариална форма, т.е. тя получава владението си въз основа на действителен договор за дарение, без да знае че праводателката й не е собственик на процесните 1/ 2 ид. части от недвижимия имот. В тази насока следва да се има предвид трайната практика на съдилищата в Република България, че сделките с чужди имоти не са нищожни. Съгласно нормата на чл. 70 ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като съгласно ал. 2 от същия член добросъвестността се предполага до доказване на противното. Първата ответница по делото Т.Д. е получила целият недвижим имот в дарение от майка си, като последната при извършване на нотариалното действие се е легитимирала с нотариален акт за собственост, като следва да се приеме, че ответницата не е знаела, че праводателката й не е собственик на целия недвижим имот. В случая съдът счита, че не е налице порок във формата на нотариалния акт, който към момента на извършване на нотариалното действие да е бил известен на правоприемника. Добросъвестността на владението съгласно чл. 70 ал. 1 от ЗС се предпоставя от наличието на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик. Съгласно т. 3 от Постановление № 6 от 1974 г. на ВС правно основание за добросъвестно владение по чл. 70 ал. 1 от ЗС са транслативните двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещно правни последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право В същото решение ВС е отчел, че „ … някои съдилища неправилно приемат за годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение нищожни сделки. Тези сделки поначало не могат да бъдат основание за упражняване на добросъвестно владение. Изключение от това правило законодателят е допуснал само за случаите, когато правното основание е с опорочена форма за валидност, като е имал предви, , че в този случай сделката е все пак с предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта.” От всичко гореизложено съдът приема, че при договора за дарение е спазена предписаната от закона форма, макар да са налице посочените от ищеца недостатъци, които не са били известни на приобритателя при извършването на акта, тъй като дарението е изповядано във формата предвидена в чл. 18 от ЗЗД, поради което може да бъде юридически факт, обуславящ наличието на добросъвестно владение. Добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик от несобственик, става собственик ако упражнява фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в продължение на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Обстоятелството, че в цитирания нотариален акт за дарение на недвижим имот, дарителката е запазила за себе си и за съпруга си правото на ползване, по никакъв начин не опорочава владението на ответницата Т.Г.Д., тъй като в конкретния случай е налице съглашение между дарителя и надарения, изразяващо се в лишаване от законното владение върху вещта на дарителката и преминаващо в държане за или в полза на надарената, като последната става законен владелец. Предаването на владението по този начин, чрез просто съглашение между досегашния и новия владелец, по силата на което досегашния владелец започва да държи вещта за новия се нарича constitutum possessorium. В правната литература се е наложило мнението, че при договорите за прехвърляне на собственост върху единично определени вещи, когато отчуждената вещ не е предадена веднага, между страните трябва да се презумира съглашение за constitutum possessorium.

Съдът счита, че посочените от ищцовата страна пороци на нотариалния акт за дарение, а именно по смисъла на чл. 476 б. „ в „, предложение последно от ГПК / отм. / и по смисъла на чл. 475 ал. 3 от ГПК / отм. / относно извършено зачертаване на словесното изписване на посочената в нотариалния акт пазарна оценка са несъществени. Дори и да се приеме, че същите водят формално до нищожност на извършеното нотариално действие, те не водят след себе си нищожност на извършената сделка – дарение. Забелязването на същите предполага специални знания, които надарената е нямало как да знае. Видно от Удостоверение, издадено от Община С. З. с № 11- 00- 105 от 04.03.2009 г. се установява, че постоянният адрес – местожителството на Т. И.Д. – починала на 09.04.2002 г., е гр. С. З., а настоящият адрес е с. К. М.. Макар, че съдът изрично е изискал адреса на дарителката към датата на извършване на дарението – 23.02. 1999 г., то видно от цитираното по- горе Удостоверение не се установява точно към тази дата, какво точно е било местожителството на дарителката по смисъла на чл. 476 б. „ в „ от ГПК / отм /.Следователно и след като се има предвид задължението на Нотариуса по смисъла на чл. 474 ал. 4 от ГПК / отм. /, а именно да проверява самоличността на явилите се лица и след като изрично са записани в нотариалния акт за дарение данни за личния им паспорт, серия и номер, то съдът счита, че твърде условно би могло да се приеме, че в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 476 б. „ в „ от ГПК / отм. / По отношение на извършеното зачертаване, съдът счита същото за несъществено, тъй като в случая се касае за безвъзмездна сделка и словесното изписване на посочената в нотариалния акт пазарна оценка единствено би могла да има значение за събиране на съответстващата се такса, но не и за действителната воля на страните. Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 474 ал. 3 от ГПК / отм. /, а именно незачертаването на празните места и не изписването с думи съдържащите се в проекта на нотариалния акт цифри, когато се отнасят до съдържанието на сделката, не е порок от категорията на изрично посочените в нормата на чл. 472 от ГПК / отм. /, които да водят до нищожност на нотариалното действие.

Следователно от горепосоченото, съдът счита, че сочените пороци, останали незабелязани от нотариуса и от ответницата, не могат да обуславят наличие на недобросъвестно владение, тъй като тя е владяла имота въз основа на сделка в предписаната от закона форма, а именно нотариална и поради това същата се явява правно основание, годно да я направи собственик. Като следва да се има предвид, че за разлика от своята праводателка Тодорка Д., която за да придобие по давностно владение 1/ 2 ид. част от процесния недвижим имот, е следвало да преобръща държането по категоричен начин във владение, да свои за себе си, то ответницата Т.Г.Д. няма това задължение, тъй като последната на базата на извършената сделка – дарение е добросъвестен владелец.

В хода на производството не се събраха данни, от които по категоричен начин да се установи, че това владение е било оспорвано, че не е било несъмнено, че не е било спокойно или пък е било прекъсвано. Напротив, видно от показанията на свидетелката Н. Р. Б./ съпруга на ищеца по делото / се установява, че в течение на годините двамата със съпруга й са посещавали процесния недвижим имот, но „ … На гости отивам, нямам ключ, нямам нищо…”. Показанията на тази свидетелка следва да се преценят и с оглед евентуалната нейна заинтересованост от изхода на делото, но въпреки това при внимателен техен прочит се установява, че никога съпругът й не е владял процесната 1/ 2 ид. част с намерението да я свои като своя, нито пък е ползвал имота. Напротив, установяват се спорадични посещения, по- скоро представляващи гостуване, но не и действие на своене на процесната 1/ 2 ид. част. Бил е посрещан като близък роднина до 2008 г., когато между страните са възникнали пререкания. Тези обстоятелства се подкрепят от всички разпитани по делото свидетели. Дори от свидетелите на ищцовата страна. Колкото и да има провизорно значение, записването на имота в разписната книга на с. К. М. на името на Т.Г.Д. само на свое име също сочи за намерението на ответницата да свои и то на годно правно основание да я направи собственик на целия недвижим имот. Признанието на ищеца в съдебно заседание от 09.04.2009 г., че не е декларирал този имот като свой пред финансовите органи и обстоятелството, че в продължение на шестнадесет години не се е интересувал от имота, навеждат на мисълта не само за отричане правото му на съсобственост, но и показват че владението на ответницата Т.Д. е било необезпокоявано. Макар, че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от ЗИСС - отм. (ДВ бр. 29-1904), според които владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, не съмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена, няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и сл. от ЗС. Какво означава признакът "спокойно владение"? То е такова, когато фактическата власт не е установена чрез насилие от предишния владелец. Не може да се счита едно обикновено владение за неспокойно заради това, че около него съществуват кавги, без да са упражнени насилствени действия. От това то не става неспокойно.

От всичко гореизложено съдът счита, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и недоказан, тъй като ищцовата страна не успя да докаже, че е собственик на претендираната вещ, тъй като собственик на процесните 1/ 2 ид. част, а и на целия недвижим имот по пътя на добросъвестното владение е първата ответница по делото Т.Г.Д., тъй като от 23.02.1999 г., когато е извършено дарението, до датата на завеждане на исковата молба в РС- Чирпан, а именно 13.12.2008 г., е изтекъл предвидения в нормата на чл. 79 ал. 2 от ЗС петгодишен срок. По тези съображения иска и по отношение на вторият ответник по делото Г.Д.Д. се явява неоснователен и недоказан.

По предявения акцесорен иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Законовата разпоредба на чл. 537, ал. 2 ГПК систематически се намира в Част шеста на процесуалния закон, озаглавена "Охранителни производства", а конкретният текст е със заглавие "Оспорване на охранителния акт". Издаденият от нотариус Люсиен И., вписан в Нотаралната камара под № 090. нотариален акт № 86, том І, рег. № 1296, дело 256/ 1999 г. не е охранителен, следователно, не може да бъде отменяван по този ред.

Отменянето на нотариалния акт като законна последица от уважаването на главния иск касае охранителни актове, но не и тези, с които се извършват правни сделки, какъвто е настоящия случай, поради което не следва това искане да бъде уважено.

Отделно от гореизложените мотиви съдът счита, че искът по чл. 537 ал. 2 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и поради обстоятелството, че същия като акцесорен по отношение на главния иск по смисъла на чл. 108 от ЗС следва неговата съдба.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 108 от ЗС, чл. 537 ал. 2 от ГПК и чл. 235 от ГПК и чл.259, ал.1 от ГПК, съдът