Решение № 1260 от 27.3.2012 г. на Районен съд - Варна по дело № 15078/2011 г.

Производството е образувано по повод предявена от Ф.К.И. молба с правно основание чл. 549, вр.чл.542 от ГПК, вр.чл.14 от ЗЛС с искане за установяване факта на смъртта и издаването на акт за смърт на лицата А. М. В. и М. М. В., В молбата си Ф.К.И. излага, че е наследник – внучка на М. В.В. роден на •••г. починал на 11.01.1961г. и Ф. К. В. родена на •••г. починала на 01.04.1976г. Посочва, че от брака им се раждат децата К., Х., М. и А.. Излага, че А. умира на възраст 7-8 год около 1919г. Твърди, че в периода баба й Ф. В. заедно с двете си деца Х. и М. се заселват в България, като се установяват трайно във ••••. Твърди, че някъде около 1950г. М. се премества в София с цел да напусне страната и след напускането му от гр. •••• никой в семесйството няма връзка с него, не е писал на роднините си, не се е връщал, не се е обаждал, не е изпращал сведения за себе си по близки или познати лица. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да обяви смъртта на А. М. В. и М. М. В. и да бъде разпоредено да им бъдат съставени актове за смърт с оглед възможността молителката да упражни наследствените си права по отношение на Ф. и М. В.. В хода на проведеното по делото съдебно заседание молителката Ф.И. чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена. Заинтересованите страни - Община •••• и Варненска районна прокуратура изразяват становище за основателност на депозираната молба. Заинтересованите страни – А.Х.В., Д.Х.М., Г.Х.В. - редовно уведомени се явяват лично в съдебно заседание. Заявяват, че са чували от родителите си за М. В., но не и за А.. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното следното от фактическа страна: От представените по делото удостоверения за наследници /л.4, 5, 23, 24/ наследници по закон на Ф. В. и М. В. са синовете им К. В., Х. В., М. и А.. Установява се, че молителката Ф.И. е наследник по закон на баща си К. В., починал на 02.02.1997г. Видно от удостоверение на Община •••• дирекция „Информационно и административно обслужване” № ЗАО 38060/14.11.2011г. се установява, че след справка в старите семейни регистри на гр.•••• не е са открити записи на лице с имена А. М. В. като дете на М. В. и Ф. В., а за М. В. е посочено само, че е роден в Турция на 12.02.1920г. и е изселен в Ливан на 21.12.1963г. В същия смисъл е и съдържанието на представеното заверено копие от стари семейни регистри на Община •••• Том-М-4, стр.31 /л.28/, според което е налице запис за лице с имена М. М.В., роден в Турция на 12.02.1920г., изселен в Ливан на 21.12.1963г, заличен на основание писмо №5218/64г на Окръжно управление на МВР – ••••. Видно от приложените по делото 6 броя писма изх.№ ЗАО-40762/07.12.2011г., № ИАО-0200-326/15.12.2011г., № ОА-0900-523/10.01.2012г., № ИО-0801-80/21.01.2012г, № А01-0800-11/12.01.2012г. и № ИО-1010-116/17.01.2012г. издадени от Община ••••, район „Приморски”, район „Одесос”, район „Младост”, район „Вл.Варненчик”, район „Аспарухово” се установява, че молбата за обявяване на отсъствието на лицата А. М. В. и М. М. В. е разгласена, чрез поставяне на таблото за обяви на сградите на районните кметства, като за периода до 11.01.2012г. не са постъпили сведения за лицата. От справката на ОД на МВР гр. ••••, с рег.№ 51487/09.12.2011г. се установява, че няма данни за А. М. В. и М. М. В. в АИС „БДС” – МВР. Предвид изложеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.544, ал.2 от ГПК, доколкото установяването на смъртта на посочените две лица – А. В. и М. В. би довело до възможност за реализиране на наследствените и права по отношение наследството останало след смъртта на М. и Ф. В. – нейни баба и дядо. Молбата удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност, поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество. Молбата се явява и основателна и като такава следва да бъде уважена. Съобразно разпоредбата на чл. 14 от ЗЛС, след като изтекат пет години от деня, в който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурор или заинтересовано лице обявява неговата смърт. Безспорно се установи по делото посредством събраните доказателства, че последното известие за лицето А. В. е от около 1919г., а за лицето М. В. от 1963г. и вече повече от четиридесет години няма никакви данни за тях. В хода на проведеното изясняване на фактическата обстановка по делото: чрез изслушване на молителката и заинтересованите страни А.В., Д.В. и Г.В., прокурора по делото, както и чрез анализ на събраните по делото писмени доказателства, съдът стига до извода, че не са налице индиции за това, че лицата са живи. Същите не са търсили контакт със своите близки и роднини, както с обществени и държавни органи в страната включително с оглед задължителните процедури по подмяна на личните документи. Горното налага извод за основателност на сезиращата съда молба, поради което следва да бъде обявено отсъствието на лицата А. М. В. и М. М. В. продължило повече от 5 години, а в следствие от това и тяхната смърт. Предвид разпоредбата на чл. 16 от ЗЛС при липса на противни данни за момент на смъртта се приема датата, за която се отнася последното известие за лицето, но тъй като в случая не са известни конкретни дати, а само година на последно известие, за момент на смъртта следва да се приеме последният ден на съответната година, а именно 31.12.1919г. - за А. В. и 31.12.1963г. - за М. В.. Препис от решението следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в община ••••, за да състави акт за смърт на А. М. В. и М. М. В., на основание чл.59 от ЗГР. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд