Решение № 238 от 11.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 710/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба ОТ: Т. С. В., [ЕГН], ЧРЕЗ адв. И. М. - ПАК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 3. ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 414 от 01.11.2024г. постановено по АНД № 1222 / 2024 г., по описа на Районен съд - гр. Перник Касатора, счита решението за необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено и вместо това постановено ново с което да бъде отменено Наказателно постановление №24-1158 000257/28.02.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник. Счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗАНН, тъй като постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което било издадено наказателното постановление, не било връчено на жалбоподателя. От материалите по делото се установявало, че постановление от 22.02.2024г. на прокурор в РП - Перник, с което е прекратено наказателното производство по ДП пр.пр. № 4127/ 2023г. по описа на РП Перник, образувано и водено срещу Т.[населено място] за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, не е било връчено на жалбоподателя и не може да се приеме връчено, тъй като не били изчерпани всички предвидени в НПК възможности. Съответно, нито бил започнал да тече, нито бил изтекъл срока за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, което независимо от благоприятния краен резултат за Т. В., било могло да бъде обжалвано и само относно основанието за прекратяване. Следователно постановление от 22.02.2024г. на прокурор в РП - Перник, с което е прекратено наказателното производство по ДП пр.пр. № 4127/ 2023г. по описа на РП Перник не било влязло в сила и съответно образуваното по случая наказателно производство от общ характер продължавало да е висящо, което било пречка за санкционирането на жалбоподателя по административен ред с издаването на наказателно постановление. Дори да се приемело постановлението за връчено, то към датата на издаване на процесното НП /28.02.2024г/ не бил изтекъл и предвидения в закона седмодневен срок за обжалването му / който изтичал на 29.02.24г./. Поради което следвало да се приеме, наличието на процесуална пречка по см. на чл.33, ал.1 от ЗАНН за санкционираното на Т. В. по административен ред, като абсолютно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде уважена по съображенията подробно изложени в нея. Подчертава, че към момента на издаване на наказателното постановление 28.02.2024г. постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било връчено на жалбоподателя и даже да се приеме, че е било връчено - не било влязло в сила, тъй като не бил изтекъл срока за обжалване и бил налице висящ процес, поради което наказателното постановление, било издадено в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, изпраща процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на районният съд, като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като на административния орган не се изпращала информация кога постановлението на прокуратура влиза в сила. АНО приел, изложените в постановлението мотиви за липса на доказателства за извършено престъпление и предприел съответно действия за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното: Подадената касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване. След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения: Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства. В хода на образуваното административно наказателно производство по съставен АУАН №GA, №1065516, административно наказващия орган на осн. чл. 54, ал.1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-1158-М0000209 от 01.11.2023г. прекратил административно наказателно производство, поради наличие на признаци за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК тъй като възприел, че при извършена проверка полицейските органите от сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Перник МПС „•••“ с рег. №[рег. номер], ул. •••, [населено място], са установили, че на 01.10.2023г., в 12.00 часа, водачът Т. С. В. управлява лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер] (придобит с договор за покупко продажба на 10.07.2023г.) в [населено място] по [улица]в поска [жк] към „•••“, който не е регистриран по надлежния ред, МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 14, ал. 3, ал. 15 от ЗДвП от 12.09.2023г. С оглед възприетото наличие на признаци за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, АНО – Началник сектор ОДМВР Перник, сектор „Пътна Полиция“ изпратил материалите по образуваната УРИ № 115800-12437/2023г. на РП Перник по компетентност. С постановление от 22.02.2024г. на осн. чл. 199, ал. 1 и чл. 213, ал. 1, вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурор при РП – Перник, отказал да образува досъдебно производство и прекратил пр. преписка № 4179/2023 г. по описа на Района прокуратура – Перник, с разпореждане препис от постановление да се изпрати на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВ – Перник, с оглед преценка на компетентност на основанията за реализиране на административно наказателна отговорност по отношение на Т. С. В.. Въз основа на извършена преценка Началник сектор ОДМВР Перник, сектор „Пътна Полиция“ издал наказателно постановление № 24-11-000257/28.02.2024 година, с което на Т. С. В. на основание чл.175, ал.3 пред.1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 01.10.2023г., в 12.00 часа, водачът Т. С. В. управлява личният си лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер] (придобит с договор за покупко продажба на 10.07.2023г.) в [населено място] по [улица]в поска [жк] към „•••“, който не е регистриран по надлежния ред. МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 14, ал. 3, ал. 15 от ЗДвП от 12.09.2023г., нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, който с Решение № 414 от 01.11.2014 година, постановено по АНД № 1222/2024 година го е потвърдил. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане административните наказания и след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства районният съдът е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При изследване на фактическата обстановка в АУАН и НП и събраните по делото доказателства районният съд е приел, че извършеното административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно изискването на чл.218, ал.2, пр.2 от АПК. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя. Както правилно е приел и районният съд, протеклото административнонаказателно производство не страда от сочените от касатора съществени процесуалния нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Обжалваното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като АНП е прекратено по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща отклонение от принципното положение в закона, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. В случая, предвид кумулативното наличие на предпоставките посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - наказателното производството е прекратено от прокурора и е препратено на административнонаказващият орган, който се е произнесъл и в предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок - съгласно дадените му в постановлението писмени указания по приложението на закона, тъй като в случая осъществява правомощията си в условието на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Противно на твърденията на касатора, не е налице нарушено законово задължение, нито от страна на прокуратурата, а още по малко от страна на административнонаказващия орган, да връчи постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия НПК съществува подобно изискване, за да може да се възприема обективираното в жалбата становище, че посочения е от актовете, които подлежат на изрично връчване на лицето срещу което е било образувано административно наказателно производство, а наказателно такова не е образувано с оглед постановения отказ. Двата нормативни акта ясно разграничават актовете, които подлежат на връчване, съответно адресатите, които са оправомощени да се запознаят със съдържанието им и да ги оспорят, касателно настоящия случай с оглед постановления отказ за образуване на наказателно производство респ. досъдебно такова – за това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление са само посочените в разпоредбата на чл.213, ал. 1 от НПК, а именно пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, сред които не е жалбоподателя. От тази позиция, за неоснователно съдът възприема становището на инициатора на настоящото производство, че постановлението на прокурора е подлежало на връчване на осн. чл. 213, ал.1 от НПК или по смисъла на чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и с неизпълнение на това задължение е било засегнато правото му на защита. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че нито се представят доказателства, нито се излагат твърдения, постановения от прокуратурата отказ за образуване на досъдебно производство от 22.02.2024 по пр.пр. № 4179/2023г. да е бил обжалван, съответно да е преминал през инстанционния контрол на по-горестоящата прокуратура. С посочения акт, доколкото не е сложено началото на наказателно преследване, относно деянието за което е била сезирана прокуратурата и спрямо жалбоподателя в настоящото производство няма да бъдат предприемани действия по наказателното му преследването, е ирелевантно и основанието на което е постановен отказа за образуване на досъдебно производство. Поради което даже и да се приеме, че акта на прокуратурата е подлежал на проверка от по-горестоящата прокуратура преди сезирането на административния орган, то преди издаване на обжалваното наказателно постановление, същият е станал стабилен прокурорски акт относно обстоятелството, че деянието не съставяла престъпление и не би се стигнало до ангажиране на наказателна отговорност за дееца два пъти за едно и също деяние в нарушение на принципа non bis in idem. Не се спори, а и в подадената касационна жалба няма изложени възражения, че санкционираното лице е съумяло да разбере какво нарушение му се вменява и за какво нарушение се ангажира отговорността му, бидейки запознато при спазване на установения процесуален ред със съдържанието на процесното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което напълно ясно и изчерпателно е описано конкретното деяние на водача и обстоятелствата, при което то е било реализирано, като не е налице и противоречие между обстоятелствената част на НП и на постановлението, с което се отказва образуване на досъдебно производство. Оспореното наказателно постановление се явява законосъобразно и по същество, както правилно е приел и районният съд, излагайки подробни и последователни мотиви, които, не следва да бъдат преповтаряни, тъй като в касационна жалба няма изложени и такива възражения. Ясно дефинирано е противоправното поведение на водача, съответно то е съотнесено към релевантния законов текст от ЗДвП. Фактите по делото сочат с категоричност, че на инкриминираната дата и място касаторът Т. С. В. е управлявал л. а. „•••“ с рег. № [рег. номер] със служебно прекратена регистрация на 12.09.2023 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му по надлежния ред. Безспорно е и обстоятелството, че управлението на автомобила е било осъществено на по път, отворен за обществено ползване. Прекратяването на регистрацията на описания в НП лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, считано от 12.09.2023 г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпването. Не пререгистрирането в законоустановения срок на придобито МПС има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус, обосновават извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение. След като към момента на проверката касаторът е имал качеството на водач на процесното МПС, той е могъл и е бил длъжен да знае дали автомобилът има действаща регистрация. С оглед изложеното настоящия касационен състав приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкции – "глоба" в размер от 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, са определени в минималния размер, предвиден в закона. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и предвид изричната забрана, визирана в чл. 189з от ЗДвП. До аналогичен извод е достигнал и районният съд. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Относно разноските: При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ОД на МВР - Перник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ