Решение № 5 от 11.1.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 165/2023 г.

С присъда №12/29.06.2023г., постановена по НОХД № 48/2023г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия П. П. Ч., ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 05.02.2022 г., в гр. Сливен, на кръстовището между бул. „Стефан Стамболов“ и пресечките за кв. „Сини камъни“ и кв. „Българка“, при управление на МПС - л.а. марка „Мерцедес“, модел „ML 270 CDI“ с рег.№ У... АХ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.38, ал.2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. М. Ц., ЕГН •••••••••• от гр.Сливен, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК вр. чл.37 т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия П. П. Ч. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С присъдата съдът се е разпоредил с иззетите по делото веществени доказателства – мотоциклет марка „Ямаха“, модел „YZFR1“, с рег.№ СН.. К, черен на цвят и лек автомобил „Мерцедес“, модел „ML270 CDI“, peг. № У... АХ, тъмносин на цвят, постановявайки след влизане в сила на присъдата мотоциклетът да се върне на наследниците на Ц.М. Ц. или упълномощен техен представител, а автомобилът – да се върне на П. П. Ч. или упълномощен негов представител. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П. П. Ч. да заплати в полза на държавата по сметка на ОП-Сливен направените в досъдебното производство разноски в размер на 5535, 60 лева, както и да заплати на частните обвинители З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц. направените от тях разноски за повереник – сума в размер на 5000 лева. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. Н. от АК-Бургас в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц., последните двама действащи със съгласието на своята майка и законен представител - З. Я. Ц.. В жалбата е наведено бланкетно оплакване за неправилност на постановената присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – изменяване на присъдата в санкционната й част и увеличаване размера на наложените на подсъдимия П. П. Ч. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, както и отмяна на приложението на чл.66 от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл процесът - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. Намира, че преценката на първата инстанция относно липсата на допуснати в хода на ДП процесуални нарушения е правилна. При правилно изяснените по делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатото от водача П. Ч. нарушение на чл.38, ал.2 от ЗДвП и настъпилата смърт на пострадалия намира, че законът е приложен правилно. Присъединява се към приетото от съда относно приноса на пострадалия към настъпване на съставомерните последици, като изтъква, че по данни от АТЕ същият се е движил с превишена скорост, която именно му е попречила да предотврати произшествието. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че ОС- Сливен в пълнота е извел и анализирал наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е определил справедлив размер на всяка от предвидените за съответното престъпление кумулативни санкции - лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. Напълно се солидаризира с аргументацията на първостепенния съд относно наличието на предпоставките за приложение на института на условното осъждане. Акцентира върху положителните характеристични данни на подсъдимия, в каквато насока и поддържа позиция, че с условното му осъждане, ще бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Сливен да бъде потвърдена като правилна. Частните обвинители М. Ц. и И. Ц. не се явяват пред въззивната инстанция, редовно призовани. Двамата, както и частния обвинител З. Ц. се представляват от упълномощения повереник - адвокат–П. Н. от АК-Бургас. В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частните обвинители – адв. Н. отбелязва, че след запознаване с мотивите към атакуваната присъда няма основание да твърди, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развива подробни съображения в подкрепа на заявеното в жалбата оплакване за явна несправедливост на отмереното наказание. Счита, че преценката на съда за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е неправилна. Акцентира върху конкретните характеристики на деянието, които намира, че го определят като такова със завишена степен на обществена опасност. Сочи, че в случая се касае за допуснати от подсъдимия няколко нарушения на пътните правила, а именно - отнел предимство, предприел маневра обратен завой от средна лента и при наличие на пешеходна пътека, без оглед на това дали е имало или не пешеходци по същото време. Извеждайки горните особености на деянието, повереникът поддържа, че при честотата на подобен вид престъпления, единствената адекватна реакция на правораздаването е да се налагат адекватни санкции за извършителите на престъпления по транспорта. Аргументира също необоснованост на изводите на съда за ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Изтъква, че професионалната ангажираност на подсъдимия като водач на специален автомобил в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа, го задължава да бъде особено бдителен и внимателен към гражданите, а в случая същият не е предприел никакви действия за оказване помощ на пострадалия. В негативен аспект за личността му сочи, че следва да се ценят и наличните по делото сведения за допуснати в практиката му като водач на МПС множество нарушения на пътните правила, за които е санкциониран по административен ред. В конкретиката на тези данни, характеризиращи личността на дееца, и с оглед особеностите на реализираното от него деяние намира, че подходът при отмерване на санкцията изисква по-голяма строгост. С горните доводи повереникът пледира за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден в специалната разпоредба на НК, както и отмяна на приложението на чл.66 от НК. Моли за присъждане на направените от частните обвинители разноски. Частният обвинител З. Ц., действаща лично й като майка и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца М. Ц. и И. Ц., се присъединява към становището, изразено от повереника. Пред въззивния съд подсъдимият П. Ч. се явява лично и с упълномощения защитник - адв.Т. Т. от АК-Сливен, който ангажира позиция за неоснователност на жалбата. Счита, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, както и че наложеното на подсъдимия наказание се явява справедливо. Сочи, че при постановяване на присъдата съдът е взел под внимание техническите причини, довели до възникване на ПТП, отчитайки, че същото не е изцяло по вина на подсъдимия, а принос има и пострадалият, за когото е била налице техническа възможност да го предотврати при движение с максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Изтъква, че подсъдимият е лице с положителни характеристични данни – държавен служител, водач на специален автомобил в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ в гр.Стралджа, с чисто съдебно минало. Твърди, че не са налице отегчаващи отговорността му обстоятелства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Сливен – потвърдена. Упражнявайки правото си на лична защита, подс.Ч. се присъединява към заявената от защитника позиция. Изразява съжаление за извършеното, като твърди, че не е възприел приближаването на пострадалия към кръстовището. Сочи, че не е оказал помощ на последния, тъй като е бил ангажиран с тригодишното си дете, което е държал в ръцете си. Отбелязва, че не е имал какво да направи, предвид че пострадалият е починал веднага след катастрофата. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна. Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Сливен е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият П. Ч. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. П. Ч. е роден на... г. в гр. Ямбол, завършил средно образование, семеен, неосъждан, трудово ангажиран - водач на специален автомобил II степен и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР, с постоянен адрес по местоживеене в гр. Стралджа. Същият е правоспособен водач на МПС от 2008г., с придобити категории В, А, М, С, СЕ, D, AM, ТКТ, BE, DE, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 284007357, издадено на 27.06.2019 г. ОД на МВР - Ямбол, със срок на валидност до 27.06.2024г. Подс.Ч. притежавал собствено МПС - джип, марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с peг. № У... АХ, който бил изправен, преминал годишен технически преглед и със сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Като водач на МПС подс. Ч. е бил няколкократно санкциониран по административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, с издадени срещу него две наказателни постановления и десет фиша /спр. л.64-65 от ДП/. Пострадалият Ц.М. Ц. /49 г./ от гр. Сливен бил правоспособен водач на МПС от 1996 г., притежавал свидетелство за управление на МПС № 284059599, със срок на валидност до 19.08.2024 г., за категории С, В, М, А, СЕ, АМ, ТКТ. Същият притежавал мотоциклет, марка „Ямаха YZFR1“, с peг. № СН... К, който често управлявал за удоволствие. Като водач на МПС Ц. бил наказван по административен ред за допуснати нарушения на ЗДвП, с издадени срещу него осем наказателни постановления и тринадесет фиша /спр. л.66-67 от ДП/. На 05.02.2022 г., събота, около 15.00 часа подс. П. Ч. и съпругата му решили да посетят гр. Сливен, за да гостуват на тъщата, която живеела в кв. „Б.. От гр.Стралджа подсъдимият потеглил с личния си автомобил – джип, марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с peг. № У... АХ, управляван от него. Заедно с подсъдимия в автомобила пътували също по-голямата му дъщеря – П.а на 3 г. и 6 м., която седяла на задната седалка отляво, в поставена специална детска седалка, както и свид. С.С., който седял на предна дясна седалка. Съпругата на подсъдимия потеглила от гр.Стралджа към гр.Сливен с друг автомобил, като с нея пътували другите им две малолетни деца - близнаци на около 2 г. Около 15, 30 часа, управлявайки автомобила, подс.Ч. навлязъл по бул. „Бургаско шосе“ в гр.Сливен, след което завил на север по бул. „Ст. Стамболов“ и достигнал до кръстовището с кв. „Сини камъни“ и кв. „Българка“. Булевардът бил с две еднопосочни платна. Източното платно /южно от кръстовището/ било с три ленти за движение, с широчина от изток на запад, съответно - 4, 10 м, 3, 80 м и 3, 30 м, разделени с непрекъсната линия. Източната лента била с маркировка за движение направо и надясно, средната - направо, а западната - наляво. Западното платно /южно от кръстовището/ било с две ленти, с широчина, съответно от изток на запад - 3, 70 м и 3, 90 м, разделени с прекъсната линия. Западното платно /северно от кръстовището/ било с три ленти, с широчина, съответно от изток на запад - 3, 30 м, 4 3, 80 м и 4, 10 м, разделени с непрекъсната линия. Източната лента била с маркировка, указваща движение наляво, средната - за направо, а западната – за направо и надясно. Отбивката към кв. „Българка“ на запад била без маркировка и с ширина 11, 20 м. Между двете платна се намирал остров, затревен, с ниска растителност, с широчина 1, 40 м и височина 0, 20 м. Времето било ясно, слънчево, сухо, видимостта – отлична. Около 15, 40 часа, достигайки до кръстовището на бул. „Ст. Стамболов“ и улиците за кв. „Сини камъни“ и кв. „Българка“, подсъдимият се пристроил в крайната лента, с маркировка за движение за наляво, с намерението да завие в обратна посока и да се установи в близост до разположения успоредно на булеварда бл.13 на кв. „Българка“. По същото време в посоката на движение н а управлявания от подсъдимия автомобил н е се движили други превозни средства, както и пресичащи пешеходци. В насрещното платно по това време, в крайна дясна лента по посока на движението му /към кръстовището/, със скорост от около 40 км/ч, се движил единствено автобус на градския транспорт, управляван от свид. С. С.. Приближавайки кръстовището, на около 10-15 м преди него, шофьорът на автобуса – свид. С. възприел звук от рязко форсиране на мотоциклет и веднага след това видял, че движещ се зад него мотоциклетист /пострадалият Ц./ предприема изпреварването му с рязко увеличаване на скоростта на мотоциклета. Водачът на мотоциклета – пострадалият Ц. преминал в средната лента на западната част от платното за движение, ускорил скоростта до около 67 км/ч и продължил движението си успоредно на автобуса. По същото време от пресечката за кв. „Българка“ към кръстовището се движил л.а. „Сеат Толедо“, управляван от свид.С.С., който възприел приближаващия се от към бул.„Стефан Стамболов“ автобус на градския транспорт. Преценявайки, че автобусът е на достатъчно далечно разстояние и би могъл да премине през кръстовището преди него, в същия момент свид. Станчев чул силен звук от мотоциклет и макар да не виждал такъв на пътя, решил да спре и да изчака. В този момент подс. Ч., който не възприел приближаващия към кръстовището мотоциклет, управляван от пострадалия, а само придвижването на автобуса, предприел завиване в обратна посока в зоната на кръстовището за отклонението за кв. „Българка“. Скоростта му на движение към момента на извършване на маневрата била около 13 км/ч. Водачът на мотоциклета – пострадалият Ц., възприел опасността от предприетата от страна на подсъдимия маневра за обръщане на посоката на движение, когато се е намирал на около 41 м от мястото на удара. Към същия момент управляваният от подсъдимия автомобил се е намирал на около 9 м. от мястото на удара и в процес на извършване на предприетата маневра. Възприемайки опасността от движението на л.а. „Мерцедес“, пострадалият Ц. задействал спирачната система на мотоциклета, в резултат на което оставил спирачна следа от предната гума, след това изгубил управлението, наклонил се силно надясно и така продължил движението си по асфалта в посока към автомобила, управляван от подсъдимия. Към този момент подс.Ч. продължавал да извършва маневрата обратен завой. Кратко време преди да приключи маневрата, когато автомобилът се намирал в зоната на платното за насрещно движение, разположен косо на осевата линия /под ъгъл около 141 градуса/, същият влязъл в съприкосновение с мотоциклета, управляван от пострадалия - настъпил удар между страничната дясна задна долна част на автомобила, в близост до задната му дясна гума, и челната част на наклонения надясно мотоциклет. След удара мотоциклетът се изправил от наклона на дясно, след което отхвръкнал настрани – надясно и се спрял непосредствено до бордюра, ограничаващ бул. „Ст. Стамболов“ от западната страна, паднал на лявата си странична повърхност. Тялото на пострадалия останало напречно на пътното платно на изток, обърнато на лявата си страна, с леко свити крака в коленете, с лява ръка под главата изпъната напред, а дясна ръка спусната по тялото. Мотоциклетът се намирал на около метър от тялото на пострадалия. Първоначално подсъдимият не могъл да разбере какво точно се случило. Поради това и довършвайки маневрата, спрял автомобила на една отбивка на около 30 метра от кръстовището. Слизайки от автомобила, подс.Ч. възприелл намиращия се на пътното платно мотоциклет и тялото на пострадалия. Приближил се до кръстовището и извадил телефона си, за да се обади на тел. 112, но тъй като бил информиран от присъстващия на мястото свид. Станчев, че сигнал вече е подаден, не подал лично съобщение за настъпилото ПТП. Няколко минути по-късно на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, а след него и екип на Спешна помощ, който констатирал смъртта на пострадалия Ц.. Тялото на пострадалия било откарано в МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“ – Сливен за извършване на аутопсия, а на местопроизшествието пристигнал следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Сливен, който извършил оглед на местопроизшествието. Установената при огледа обстановка, налични следи и веществени доказателства били надлежно отразени в протокол, както и направени фотоснимки /спр. л.13-25 от ДП/. Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото. Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С.С., С.С., С. С., Е.Т., З. Ц. и М. Ц. /спр. л.92-101, л.109-110 от ДП/; писмени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 05.02.2022 г. /спр. л. 1319 от ДП/; протоколи за оглед на веществени доказателства от 25.02.2022г. / спр. л.26-27, л.33-34 от ДП/; веществени доказателствени средства - фотоалбуми към протокол за оглед на местопроизшествие и към протоколи за оглед на веществени доказателства /спр. л. 20-25, л.28-32, л.35-39 от ДП/; писмените доказателства: кадрова справка и длъжностна характеристика на подс. Ч. / спр. л.50-53 от ДП/, справки от АИС – КАТ /спр. л.60-62 от ДП, справки за нарушител /спр. л.64- 67 от ДП/, констативен протокол за ПТП /спр. л.70 -71 от ДП/, удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане /спр. л.105-107 от ДП/, справка за съдимост /спр. л.185 от ДП/; заключенията на изготвените по досъдебното производство експертизи: съдебномедицинска експертиза на труп № 28/2022 г. /спр. л. 117-120 от ДП/; две съдебни химикотоксикологични експертизи / спр. л.128-129, л.140-142 от ДП/; химически експертизи - Протокол№32/07.02.2022г. и Протокол №31/07.02.2022г. /спр. л.144, л.146 от ДП/; автотехнически експертизи – основна и допълнителна /спр. л.151-164, л.175-189 от ДП/. Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 28/2022 г., при огледа и аутопсията върху трупа на Ц.М. Ц. е установена тежка съчетана травма, с обхващане на главата, гръдния кош и органите, намиращи се в гръдната кухина и корема, с тежка травма на черния дроб. При външния оглед върху трупа са установени охлузвания и кръвонасядания в областта на дясното крило на носа и дясната буза, както и в областта на гръдния кош в ляво и в дясно и дясната половина на корема. Констатирано е, че Ц. е починал на мястото на произшествието, непосредствено след настъпването му. Описвайки в подробен план всяко от уврежданията, установени по тялото на пострадалия Ц., като непосредствена причина за смъртта му, настъпила на 05.02.2022г., вещото лице е приело съчетаната травма с обхващане и на трите телесни кухини и изпадане на пострадалия в тежко шоково състояние вследствие тежката черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, с множествените счупвания на десните и левите ребра, контузията на белите дробове с разкъсвания на десния бял дроб и лявата камера на сърцето и коремната травма с разкъсването на черния дроб. По данни от експертизата непосредствено преди настъпването на смъртта, пострадалият е изпаднал и в дълбоко коматозно състояние вследствие на счупването на черепа и масивните субарахноидални кръвоизливи. Водещо значение за настъпването на смъртта според експерта има получената от пострадалия тежка гръдна травма, с увреждания на сърцето и обвивките му, както и на белите дробове и то предимно на десния бял дроб. Установените при аутопсията множествени счупвания на ребрата и контузионните увреждания на белите дробове, експертът сочи, че са довели до изпадане на пострадалия в състояние на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Уврежданията на трите телесни кухини са били смъртоносни, настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо. Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил съприкосновение на тялото на пострадалия с твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Всички установени при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия Ц. травми според експерта добре отговарят за са получени при възникналото ПТП. Възприет е в експертното заключение категоричен извод относно наличието на пряка причинна връзка между смъртта на пострадалия и настъпилото пътно транспортно произшествие. При извършен химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на Ц. Ц. не е установено наличие на етилов алкохол - протокол за химическа експертиза № 32/07.02.2022 г. Химическият анализ на пробата кръв, взета от подс. Ч., видно от протокол за химическа експертиза № 31/07.02.2022г. също не установява наличие на алкохолна концентрация. По данни от изготвените по делото две съдебни химикотоксикологични експертизи в изследваните биологични проби, взети от пострадалия Ц. Ц. и подсъдимия П. Ч., не се установява наличие на наркотични вещества. Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е основал на заключенията по назначените две автотехнически експертизи - основна и допълнителна, извършени от проф. д.т.н. инж. С.К. и доц. д-р инж. Х.“У., които е подложил на внимателен анализ, а също и съпоставил с данните за обстановката на ПТП, изнесени от разпитаните по делото свидетели – очевидци и от подс.Ч.. Коректна се явява преценката на съда, че двете автотехнически експертизи не стоят в противоречие помежду си, като допълнителната такава, в две от поставените й от общо три задачи, преповтаря и доразвива застъпените в първоначалната изводи по въпросите, касаещи скоростта на движение на мотоциклета „Ямаха“ и началната позиция, в която се е намирал л.а. „Мерцедес“, преди да предприеме изпълнението на маневрата обратен завой. Третият въпрос, поставен за изследване от допълнителната експертиза, е видно, че касае преценката на вещите лица относно правилността на предприетата от страна на подсъдимия маневра, с оглед обективните данни за наличие в процесното кръстовище на пешеходна пътека. Формулировката на този въпрос, съдът правилно е отбелязал, че предпоставя изводи на експертите, които надхвърлят специалните им технически знания, доколкото засяга приложението на правото, т.е. изисква преценка, която е изцяло от компетентността на съда. Поради това и няма никакво основание да се счита, че експертната позиция, представена в основното и допълнителното заключение на АТЕ по въпросите от техническо естество, търпи несъответствие. Изследвайки техническите параметри на възникналото ПТП съобразно поставените й задачи, първоначалната АТЕ установява скорост на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с peг. № У... АХ, управляван от подс. Ч., по време на извършване на маневрата обратен завой и към момента на удара с мотоциклета „Ямаха“ – около 13 км/ч. Скоростта на мотоциклета „Ямаха YZFR1“, с peг. № СН... К, управляван от пострадалия Ц. Ц., преди ПТП, е установена по експертен път в стойност около 67 км/ч, а към момента на удара – около 40 км/ч. При тази скорост на движение, вещите лица са изчислили опасна зона за спиране на мотоциклета – около 52 метра. По данни от експертизата в момента на удара мотоциклетът се е движил почти надлъжно на пътното платно, а лекият автомобил „Мерцедес“ е бил разположен косо на осевата линия на ъгъл около 141° спрямо осевата линия на платното. Мястото на удара експертите са определили да е в средата на западната част от платното за движение, гледано по посока на движение на мотоциклета. Обследвайки механизма на протичане на ПТП, вещите лица са приели, че предприетата от водача на л.а.“Мерцедес“ маневра „завиване в обратна посока“ е с изходно положение от средната лента. Същевременно са констатирали, че извършването на тази маневра е било технически възможно и при позициониране на автомобила в лявата лента. Аргументирано е в заключението, че когато водачът на мотоциклета е възприел опасността, същият се е намирал на разстояние от около 41 метра от мястото на удара. В този момент л.а. „Мерцедес“ е бил на разстояние 9 метра от геометричното му разположение към мястото на удара и с преден десен габарит в процес на навлизане към дясната пътна лента на западната част от платното за движение. Анализът на обективните находки и направените технически изчисления са дали основание на експертите да застъпят становище, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме движещия се направо и срещу него мотоциклет „Ямаха“ преди и по време на извършване на маневрата за обръщане на посоката на движение, съответно да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на мотоциклета според експертизата е нямал техническа възможност да предотврати ПТП съобразно скоростта, с която се е движил от около 67 км/ч и спрямо изчисления момент на възникване на опасността на пътя - навлизане на л.а. „Мерцедес“ в западното платно за движение. За същия обаче съобразно експертното заключение е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието, ако бе избрал скорост на движение, разрешена за съответния пътен участък, а именно от 50 км/ч, със съответстваща й опасна зона за спиране от около 33 метра, в който случай е могъл да спре преди мястото на удара. Като причини за настъпване на процесното ПТП вещите лица са извели: предприетата технически неправилна маневра от водача на л.а. „Мерцедес“ за обръщане на посоката на движение, без да пропусне движещия се направо мотоциклет, както и движението на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населено място /спр. л.151-164 от ДП/. Застъпените в горното съдържание изводи на вещите лица, съдът вярно е приел, че не търпят никаква корекция от последните при изготвяне на допълнителната експертиза, в която същите биват последователно доразвити съобразно конкретиката на поставените задачи /спр. л.175-189 от ДП/. Без да се отклоняват от позицията си по въпроса за механизма на ПТП и поведението на участниците в него, вещите лица сочат, че завиването в обратна посока на пешеходна пътека, каквато констатират да е била налице на мястото на произшествието /напречно на платното за движение, непосредствено преди началото на разделителната ивица/, се явява неправилно от техническа гледна точка. Поддържайки ангажираното в основната АТЕ становище водачът на л.а. „Мерцедес“ да е допуснал навлизане на автомобила в опасната зона за спиране на мотоциклета, съобразена с реалната му скорост на движение, вещите лица подчертават, че от техническа гледна точка предприетата от този водач маневра за обратен завой е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Еднозначно с първоначалното заключение експертите приемат също, че предприетата от водача на л.а. „Мерцедес“ маневра „завиване в обратна посока“ е с изходно положение от средна лента за движение с налична маркировъчна стрелка за задължително движение направо. Не намират на следващо място основание на база на обективните находки по делото да се отклонят и от експертната си позиция по въпроса за скоростта на движение на мотоциклета преди удара му с лекия автомобил. Съобразявайки направените от частните обвинители възражения в тази насока, вещите лица аргументирано сочат, че като изходна база за изчисляване на скоростта на мотоциклета преди удара са ползвали положението на самия мотоциклет и тялото на пострадалия върху пътното платно, които факти се явяват надлежно установени. Поясняват, че определената от тях в първоначалното им заключение на АТЕ величина на скоростта на мотоциклета преди удара, е такава, че да няма странично плъзгане на автомобила след удара. При скорост в момента на удара, надвишаваща изчислената от тях от около 40 км/ч, според тях би се достигнало до странично плъзгане на лекия автомобил, предизвикано от ударната сила, действаща върху него, а такова плъзгане в случая липсва. Поради това и приемат, че скоростта на мотоциклета преди удара не би могла да надвишава изчислената от тях от около 40 км/ч. Въззивният съд се присъединява към становището на първата инстанция, че заключението на автоекспертите по въпроса за изходната позиция, от която л.а. „Мерцедес“ е започнал извършването на маневра „завиване в обратна посока“, не следва да бъде ценено в подкрепа на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая се установява, че тази експертна позиция не е била възприета и от прокурора, който представяйки в своя акт механизма на протичане на ПТП, е посочил, че при приближаване на кръстовището подс.Ч. се е пристроил в крайната лента за движение наляво, откъдето именно и е предприел завиване в обратна посока, довело до настъпване на ПТП /стр.2, изр. последно и стр.3 от обв.акт/. Описаната в съответната конкретика обстановка на реализиране на пътната злополука, призната от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК, не може да се счете за произволна, а напротив – в доказателствен аспект същата се явява установена такава въз основа на обясненията както на самия подсъдим от ДП, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидци - С.С., С.С., С. С., които са напълно еднопосочни и категорични по отношение на обстоятелството, че Ч. е предприел маневрата завиване в обратна посока, позициониран с автомобила си в крайна лява лента и с включен пътепоказател за завиване наляво /спр. л.83-84, л.92-93, л.94-95, л.96-97 от ДП/. Изнесените от цитираните свидетели подробни сведения за пътната ситуация, в която всеки от тях се е намирал и при която е станал пряк наблюдател на реализираното ПТП, както и липсата на данни за заинтересоваността им от изхода на делото, правилно са дали основание на съда да счете, че показанията им следва да се ценят като правдиви и значими при извеждане на фактите по казуса. В тази връзка и аргументирано е отказал да се довери на заключенията на двете АТЕ в частта им, в която се сочи, че предприетата от подсъдимия маневра завиване в обратна посока е с начало от средната пътна лента с налична маркировка за задължително движение направо. Важно е да се отбележи, че изразявайки горната си позиция, вещите лица не изключват възможността маневрата завиване в обратна посока да е била предприета от водача на л.а. „Мерцедес“ – подс. Ч. от лявата лента, като сочат, че това е технически възможно /т.6 от основната АТЕ/. В този смисъл и ръководейки се от принципната постановка, че като значими за казуса следва да се ценят само онези експертни резултати, които са съобразени с конкретната специфика на фактическите обстоятелства по делото и са намерили опора в доказателствения материал, първата инстанция правилно е приела, че становището на автоекспертите по обсъждания въпрос следва да бъде игнорирано при извеждане на фактологията по казуса. В останалата им част, изготвените по делото основна и допълнителна АТЕ, съдът правилно е преценил, че няма основание да не кредитира, доколкото в отговорите касателно техническите параметри на ПТП заключенията разкриват висока степен на обоснованост и кореспонденция с наличната по делото доказателствена съвкупност. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели като гласни доказателствени източници, съдът вярно е констатирал, че както изнесените от очевидците Станчев, Стойчев и С. данни, така и сведенията, представени от останалите лица Е.Т., З. Ц. и М. Ц., се явяват съдържателни и безпротиворечиви такива, допринасящи за установяване на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възпроизвеждайки личните си възприятия относно времето, мястото и начина на протичане на процесното ПТП, тримата свидетели очевидци напълно еднозначно представят картината на ПТП и поведението на участниците в него, като в общата си насоченост същите кореспондират и с данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, датиращ от 05.02.2022г., а също и с обясненията на самия подсъдим. Като безпротиворечиви и последователни се установяват също и показанията на останалите, разпитани по делото свидетели – медицинското лице Евгени Тенчев, посетил местопроизшествието, който описва местоположението на тялото на пострадалия на пътното платно и съобщава, че е констатирал смъртта на последния /спр. л.98-99 от ДП/, както и близките на пострадалия – свидетелите З. Ц. и М. Ц. /спр. л.100-101, л. 109- 110 от ДП/, свидетелстващи за възприетото от тях на мястото на произшествието, след неговото настъпване. Въззивният съд се солидаризира и с преценката на първата инстанция досежно валидността на приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 05.02.2022 г. протоколи за оглед на веществени доказателства от 25.02.2022г. и фотоалбуми към тях. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите. При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия П. Ч., съставомерна по чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Аргументирайки правната рамка на изведената от доказателствата по делото и призната от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК фактология по казуса, първостепенният съд правилно е приел, че допуснатото от подсъдимия нарушение на пътните правила, е регламентираното такова в разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай подс. Ч., управлявайки личното си МПС - джип, марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с peг. № У... АХ в района на кръстовището между бул. „Стефан Стамболов“ и пресечките за кв. „Сини камъни“ и кв. „Българка“, предприел завиване в обратна посока, без да изпълни задължението, предписано в чл. 38, ал.2 от ЗДвП - да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, което негово нарушение е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Според приетата фактология, приближавайки кръстовището, подсъдимият се е пристроил в крайната лява пътна лента, спрял в същата, след което е предприел действия, насочени към извършването на обратен завой. Започвайки маневрата обаче, същият не се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се насрещно. По експертен път е установено, че подс.Ч. е имал техническа възможност да възприеме приближаващия мотоциклет, управляван от пострадалия, неговото положение и скорост, поради което и за същия е съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП /т.5.6 от АТЕ/. Данните по делото недвусмислено сочат, че навлизайки с автомобила в западното платно за движение спрямо изходните ленти от кръстовището, макар и с минимална скорост от около 13 км/ч съгласно АТЕ, подсъдимият не е съобразил положението, посоката и скоростта на насрещно движещия се мотоциклетист, продължил е да се придвижва, като е навлязъл в опасната зона за спиране на мотоциклета, поставяйки последния в невъзможност да избегне удара при избраната скорост за движение, като ударът е настъпил почти по средата на западната част от платното за движение /гледано от посоката на движение на мотоциклета/ върху пешеходната пътека. При тези фактически данни законосъобразно съдът е достигнал до извод за допуснато от подс.Ч. нарушение на чл.38, ал.2 от ЗДвП, стоящо в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат – смъртта на водача на мотоциклета Ц. Ц.. Същевременно, изготвените по делото АТЕ /основна и допълнителна/ установяват, че скоростта на управлявания от пострадалия Ц. мотоциклет „Ямаха“ преди ПТП се е равнявала на около 67 км/ч. Така избраната от последния скорост при движението му в рамките на населеното място, съдът правилно е отчел, че надвишава регламентираната такава в чл. 21, ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч. т.е. същата се явява неразрешена. Изведените по експертен път данни разкриват, че при движение на мотоциклета със скорост от 50 км. /ч., която е била разрешената за конкретния пътен участък, ударът е могъл да бъде избегнат чрез аварийно спиране, тъй като в този вариант опасната му зона би била около 33 м. Горното сочи, че макар подсъдимият да е поставил началото на причинно-следствения процес чрез предприетите действия, насочени към извършването на обратен завой, без пропускане на насрещно движещия се мотоциклет, т.е. без да спази изискванията за безопасност, визирани в чл.38, ал.2 от ЗДвП, то за настъпване на удара принос е имал и пострадалият, който се е движил с неразрешена за пътния участък скорост, представляващо нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което не му е позволило да реагира адекватно на възникналата опасност за движението. В този смисъл, като е отчел наличие и на съпричиняване от страна на пострадалия, обусловено от установените факти по делото, признати от подсъдимия и подкрепени от доказателствените материали, първостепенният съд е действал в съответствие със закона. Основателно първата инстанция е отхвърлила възраженията на частното обвинение за допуснати от подсъдимия нарушения на пътните правила по чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл. 39 от ЗДвП. Следва да се посочи, че макар с повдигнатото последно по време /с постановление от 19.12.2022г./ и предявено на 20.12.2022г. обвинение срещу подс.Ч. в хода на ДП /спр. л.85 от ДП/, на същия да са били вменени нарушения на чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл. 39 от ЗДвП /наред с нарушението по чл.38, ал.2 от ЗДвП/, то тези две нарушения на пътните правила е видно, че не фигурират в обвинението срещу Ч., предявено му с обвинителния акт. Представяйки обвинителната си теза, прокурорът ясно и недвусмислено е защитил позицията си, че допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, явяващо се елемент от каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат, е по чл.38, ал.2 от ЗДвП. В този аспект съответно е изложил и фактическите рамки на обвинението, подкрепил ги е с доказателства, които са събрани по делото, и е очертал правната квалификация на деятелността, осъществена от подс.Ч.. Решението на прокурора да внесе изменение в обвинението срещу подс.Ч., е изцяло в неговите правомощия, като в случая същото е в съответствие и с разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК. Следва да се припомни, че частният обвинител като надлежна страна в съдебното производство може да поддържа това обвинение, което е внесено с обвинителен акт от прокурора, като в случая то е по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, който бланкетен състав е запълнен единствено с нарушението по чл.38, ал.2 от ЗДвП. Отделно от това, за съда не съществува правна възможност да въведе изменение в обвинението срещу подс.Ч., с включване в неговия обхват на допълнителни нарушения на правилата за движение по пътищата, които не са посочени от прокурора в обвинителния акт, тъй като това ще доведе до нарушаване на забраната за влошаване на наказателно-правното положение на подсъдимото лице /т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/. В този смисъл и доколкото подсъдимият не може да бъде осъден по непредявено обвинение, то претенцията на частните обвинители за допуснати в дейността му като водач на МПС нарушения по чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл. 39 от ЗДвП следва да бъде разгледана единствено на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказанието. Съществено е да се отбележи по-нататък, че в разглеждания случай първоинстанционното съдебно производство е протекло по специфичния процесуален ред на глава 27 от НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, в която хипотеза съдът е длъжен в мотивите на присъдата да приеме за безусловно установени залегналите в обстоятелствената част обвинителния акт фактически обстоятелства, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК и проверени съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4 от НПК. Страните не могат да оспорват приетите в съответствие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти, а съдебните инстанции не разполагат с процесуална възможност да събират доказателства за съставомерните факти на деянието. Ограничението, което диференцираната процедура налага за съда, изводимо от нормата на чл. 372 ал.4 от НПК, е обвързано с преценката за доказателствена обезпеченост на описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия фактически положения. В случая, съдът не е имал основание да откаже провеждането на диференцираната процедура, тъй като по делото са налице достатъчни и несъмнени доказателствени факти, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и позволяват установяването на обективната истина относно осъществяването на инкриминираното деяние и участието на последния в него. Не се констатират също така сериозни противоречия в доказателствения материал по основните въпроси, подлежащи на изясняване във всяко производство, с предмет на обвинение престъпление по чл. 343 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК - скорост на движение на участниците в ПТП преди и към момента на произшествието, опасната зона за спиране, поведение на всеки от водачите на МПС, моментът на възникване на опасността за движението, възможността на всеки от водачите да я възприеме своевременно или поради определени фактори и условия – да я предвиди, за да вземе съответните мерки за нейното елиминиране, мястото на удара между автомобила и мотоциклета, техническите причини за настъпилото ПТП и условията за неговото предотвратяване. Извън това следва да се посочи, че е напълно достатъчно доказателствата от досъдебното производство да са надлежно събрани и заедно с направеното самопризнание да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени такива /т.4 на ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Във връзка с горното е необходимо да се отбележи, че твърдението на частните обвинители, с което обосновават допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗДвП, а именно, че за да извърши замислената маневра обратен завой, същият се е пристрои в очертаната на процесното кръстовище средна лента, потегляйки впоследствие от нея до достигане на мястото на сблъсъка, е в очевидно противоречие с фактически констатации, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Според описанието, дадено от прокурора на фактите, характеризиращи инкриминираното деяние, приближавайки кръстовището на бул.“Ст.Стамболов“ и улиците за кв.“Сини камъни“ и кв. „Българка“, подс.Ч. се пристроил в крайната лента за движение наляво, откъдето и предприел навлизане в кръстовището с цел извършване на маневра обратен завой /стр.2, изр. последно от обв. акт/. Тези констатации, както правилно е отбелязал окръжният съд, не са произволни и основани на предположения, а са изградени на базата на безпротиворечивите, напълно еднопосочни и категорични показания на разпитаните в хода на ДП свидетели очевидци С.С., С.С. и С. С.. Застъпената в горната насока позиция на първата инстанция относно доказателствената обезпеченост на описаните в акта на прокурора факти, въззивният съд вече отбеляза по-горе, че споделя напълно. Поради това и развитите от страна на повереника на частните обвинители доводи за допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 38, ал.1 от ЗДвП, следва да бъдат преценени като неоснователни. Вярно също така първата инстанция е констатирала липсата на причинна връзка между пренебрегнатата от страна на подс.Ч. забрана за извършване на маневра завиване в обратна посока на пешеходна пътека – чл.39 от ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. Причинно-следствената връзка се изразява в това, че нарушението е conditio sine qua non, задължително условие, без което не би настъпил вредоносния резултат, а в случая с оглед на конкретно очертания по експертен път механизъм на ПТП, по отношение на предприетото от страна на подсъдимия завиване в обратна посока при налична в района на кръстовището пешеходна пътека, подобна зависимост не се установява да е налице. В контекста на изложеното, отчитайки, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е въвел единствено факти, обвързващи поведението на подсъдимия при предприетото завиване в обратна посока с дължимо от последния такова да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, и не се сочат обстоятелства за несъобразяване от последния на изискването за избор на най - лявата пътна лента по посока на движението при завиването му наляво, нито пренебрегване на забраната за извършване на обратен завой на пешеходна пътека, въззивният съд се присъединява към позицията на първата инстанция относно липсата на основание за разширяване обхвата на обвинението срещу подс.Ч. с включване в същото на нарушения на пътните правила по чл.38, ал.1 от ЗДвП и чл. 39 от ЗДвП. При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс. Ч., първостепенният съд правилно и в съответствие с указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год. е приел, че деецът е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Съдът е съобразил и т.5 от Тълкувателно решение №2/2016г. ОСНК, ВКС, посочвайки изрично вида на непредпазливата вина, а именно небрежност. В аспекта на установените по делото фактически положения, обосновани се явяват изводите на съда, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Управлявайки автомобила си в района на кръстовището на бул.“Ст.Стамболов“ и улиците за кв.“Сини камъни“ и кв. „Българка“ с намерението да извърши обратен завой, подс.Ч. е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат насрещно и едва тогава да извърши/респ. довърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая данните по делото разкриват, че същият е имал техническа възможност да възприеме движещия се направо и срещу него мотоциклет „Ямаха“ преди и по време на извършване на маневрата за обръщане на посоката на движение, въпреки което е предприел извършването на замислената маневра обратен завой. Решавайки да навлезе с автомобила в западното платно за движение спрямо изходните ленти от кръстовището, макар и с минимална скорост от около 13 км/ч съгласно АТЕ, подсъдимият е следвало да предвиди опасността от неблагоприятни последици и да вземе необходимите по закон мерки за безопасно движение. Имайки предвид също дългогодишния стаж на подсъдимия като водач на МПС, включително професионален такъв в дейността му по управление на специален автомобил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол при ГД „ПБЗН“ – МВР, както и категориите, придобита правоспособност – В, А, М, С, СЕ, D, AM, ТКТ, BE, DE, несъмнено е, че същият е имал необходимия опит, рутина и квалификация, които да способстват правилната му преценка за съответно на пътната обстановка поведение, осигуряващо безопасно движение. Поради това и правилно ОС-Сливен е приел, че подс. Ч. е действал виновно /небрежно/. Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от частните обвинители З. Я. Ц., М. Ц. Ц. и И. Ц. Ц. /последните двама действащи със съгласието на своята майка и законен представител - З. Я. Ц./, чрез повереника им – адвокат П. Н. от АК-Бургас, с основно оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.Ч. наказание. Акцентирайки върху конкретното, несъобразено с правилата за безопасност на движението поведение на подсъдимия, довело до възникване на ПТП, проявеното от последния бездействие след произшествието в оказване на помощ на пострадалия, както и основавайки се на професионалната ангажираност на Ч. като водач на специален автомобил в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа, жалбоподателите аргументират теза, че обемът наказателна принуда се явява недостатъчен за постигане на целите по чл.36 от НК. Искането е за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС, с отмяна приложението на чл.66 от НК. В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, намери следното: Развитите съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, не могат да се споделят, поради което и искането на частните обвинители за увеличаване размера на всяка от кумулативните санкции, настоящият състав на съда намери за неоснователно. При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване – 05.02.2022 год., а именно лишаване от свобода за срок от две до шест години и лишаване от права съгласно чл.343г НК. Съблюдавайки правилото на чл. 373 ал.2 от НПК, след анализ и оценка на относимите към индивидуализацията на наказанието доказателства, съдът е достигнал до извод, че същото следва да бъде определено при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Приел е сериозен превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, на която основа е определил наказание на последния под средния размер, предвиден в закона за съответното престъпление, а именно три години лишаване от свобода, редукцията на което е довела до окончателното му отмерване в размер от две години лишаване от свобода. Наказанието по чл.343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК съдът е определил в размер от 2 години. Решението си в горната насока съдът е мотивирал на основата на обективна и комплексна оценка на всички факти, имащи значение за индивидуализиране на санкцията, като същият не е допуснал неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите такива в кориците на делото. В обсега на установените по делото факти, първата инстанция е достигнала до обосновано заключение относно степента на обществена опасност на реализираното от подс.Ч. престъпление по транспорта, изводима от механизма на ПТП и тежестта на допуснатото нарушение на пътните правила по чл.38, ал.2 от ЗДвП – неизпълнение на изискването за пропускане на насрещно движещите се пътни превозни средства при предприето завиване на кръстовището в обратна посока, довело до настъпване на вредоносния резултат - причинена смърт на мотоциклетиста Ц.. Фактическите особености на конкретно реализираното от подсъдимия деяние не го разкриват като такова, с подчертано по-висока степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид. Настъпилият тежък съставомерен резултат не надхвърля минимално изискуемия вредоносен такъв, което е от съществено значение за отмерване санкцията на дееца съобразно критерия за справедливост. Обществената опасност на деянието освен това, сама по себе си, не се явява основен критерий за отговорността на дееца, доколкото данните за неговата личност също имат своето важно значение /Решение №306/2007г., I н.о., ВКС/. Оплакването, че съдът е подценил обществената опасност на извършеното от подс. Ч. деяние поради неотчитане на допуснатите от него други две нарушения на правилата за безопасност на движението, а именно по чл. 38, ал.1 от ЗДвП и чл.39 от ЗДвП, не може да бъде споделено. По повод така поддържаното от повереника на частните обвинители възражение, имащо отношение и към правната квалификация на инкриминираното деяние, въззивният съд вече взе отношение по – горе, поради което и тук ще си позволи само да маркира. На първо място, приетата за установена фактология по казуса не сочи на това маневрата обратен завой да е била извършена от подсъдимия с изходно положение от средната лента, маркирана със стрелка за движение направо, а за начало на същата е прието крайна лява лента. Ето защо и твърдението на повереника за допуснато от подсъдимия нарушение на чл.38, ал.1 от ЗДвП, доколкото не почива на приетите факти, намерили доказателствена подкрепеност по делото, следва да се прецени като неоснователно такова. Относно развитите от повереника съображения за грубо незачитане от подсъдимия на забраната по чл.39 от ЗДвП за завиване в обратна посока на пешеходна пътека, основаващи се на установеността на обстоятелството, че на мястото на произшествието е имало очертана пешеходна пътека /по данни от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, както и двете заключения на АТЕ/, е важно да се подчертае, че пренебрегването на тази забрана от дееца не стои в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. От друга страна, макар в случая това нарушение да не запълва бланкетната диспозиция на инкриминирания чл. 343 от НК, не може да се спори, че по естеството си то е отегчаващо обстоятелство. Пропускът обаче на съда да го обсъди в нарочен план при индивидуализацията на санкцията, няма за последица явна несправедливост на отмерената такава, както се твърди от жалбоподателите, тъй като се касае за формално извършено нарушение, което в конкретиката на установената по делото пътна обстановка, не е довело до създаване на опасност за живота и здравето на останалите участници в движението, включително на пешеходци /такива не е имало в района на произшествието/. Поради това и настоящият състав намира, че отчитането му не обосновава необходимост от корекция на наказанието в насока на неговото увеличаване, каквото искане се прави от частното обвинение. Изследвайки грижливо кои са факторите, обуславящи снизходителност към подсъдимия, първата инстанция правилно е отбелязала съществуването на множество такива - чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, проявено съдействие за разкриване на обективната истина и изразено съжаление и разкаяние за извършеното, даващи в общата си насоченост основание за извод, че се касае за лице с ниска степен на обществена опасност. Характеризиращи в положителен план личността на подс. Ч. са и данните, съдържащи се в трудовото му досие, обобщено представени в кадрова справка, видно от която за съвестно изпълнение на задълженията му като водач на специален автомобил II степен и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР, същият е награден с „Писмена похвала“ от директора на ГДПБЗН-МВР /спр. л.50 от ДП/. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът коректно е отчел и поведението на пострадалия мотоциклетист Ц. Ц. в създалата се пътна ситуация, оценено като неправомерно и допринасящо за причиняване на вредоносния резултат. Оценката на тези обстоятелства е довела до законосъобразен извод, че същите не обуславят приложените на чл. 55 от НК, но при определяне на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, обосновават съществено смекчаване отговорността на дееца. Не са пренебрегнати от окръжния съд и данните за налагани на подсъдимия наказания по административен път за предходни негови нарушения на правилата за движение по пътищата /спр. л.64-65 от ДП/, които са оценени адекватно и съобразно указанията, дадени в ТР №2/2018г. по т.д. №2/2017г. ОСНК ВКС и ТП №1/2015г. по т.д. №1/2014г. ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС. В случая представената по делото справка за нарушител свидетелства за издадени срещу Ч. в периода 2010-2021г. две наказателни постановления и десет фиша, от които като актуални се очертават само четири от санкционираните с фиш прояви, датиращи от 2018г., 2020г и 2021г. – за нарушения на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /неносене на свидетелство за управление на МПС/ и чл. 21, ал.1 от ЗДвП /движение с превишена скорост/. Така обсъдените административнонаказателни санкции на подс.Ч., предхождащи деянието, предмет на настоящото наказателно производство, без съмнение разкриват склонността му да игнорира изискванията на ЗДвП за безопасност на движението, поради което и правилно са оценени като отегчаващи отговорността му обстоятелства. В същото време обаче отдалечеността на значима част от тях във времето /с реабилитиращи последици/, както и дългият стаж на подсъдимия като водач на МПС /14г./, отчетен към датата на пътнотранспортното произшествие – 05.02.2022 год., се явяват комплекс от обстоятелства, които в общата си насоченост не дават основание да се приеме, че Ч. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. В този смисъл и съдът правилно е преценил, че регистрираните при Ч. прояви по неспазване на правилата за пътна безопасност на самостоятелно основание не биха могли да обосноват съществено завишаване на наказанието лишаване от свобода, нито отказ от приложение на института на условното осъждане. Действително по данни от делото се установява, че подс.Ч. е професионално ангажиран като водач на специален автомобил II степен и пожарникар в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стралджа към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ямбол при ГД „ПБЗН“ – МВР, налагащо за последния, както се твърди от частните обвинители, високи изисквания по съблюдаване на правилата за безопасно движение, съответно и обуславящо по – голяма критичност към проявите му по неспазване на пътното законодателство. В случая обаче, констатациите относно спецификата на упражняваната от дееца професия, сами по себе си, не могат да обосноват необходимост от по-интензивно от приетото репресивно въздействие върху него, не само поради това, че деянието не е извършено при и по повод упражняване на съответната служебна дейност, но и предвид отличната служебна характеристика на последния. Ето защо и доводите на жалбоподателите за увеличаване санкцията на дееца, основани на упражняваната от него професия и обществената й значимост, не могат за бъдат споделени. Без основание е и претенцията за отмерване на по-тежко наказание на подсъдимия поради установеното бездействие на последния да окаже помощ на пострадалия. По повод на това възражение следва да се посочи, че същото е получило косвен отговор от съда, с приетата от него правна квалификация на деянието по основния състав на чл. 343 от НК, вместо по по-леко наказуемия такъв на чл. 343а от НК. Оказването на помощ на пострадалия е обстоятелство, което води до квалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК при наличието на всички предпоставки, визирани в него, или до смекчаване на отговорността на дееца. Обратното обаче – неоказването на помощ, не е обстоятелство, което следва да се отчита в посока утежняване на отговорността. В този смисъл и възражението за необективен подход на съда в оценката му на значимите за отговорността на дееца обстоятелства, въззивният съд намира за напълно неоснователно. Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че определеното наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл. 58а ал.1 от НК до размера от две години лишаване от свобода, не е явно несправедливо, а адекватно отмерено в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, като същото ще въздейства не само за поправянето и превъзпитанието на дееца, но и ще изпълни функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма от проявената от първата инстанция строгост към подсъдимия, тъй като определеното наказание очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и кореспондира със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и е в състояние да постигне личната и генерална превенции. Поради това и искането на частните обвинители за корекция на наказанието в насока на неговото увеличаване, съдът прие за неоснователно. Наказанието не е явно несправедливо и с оглед приложението на чл. 66 от НК. Настоящият състав на съда споделя съображенията на първата инстанция, на основата на които последната е възприела, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. ОС-Сливен е направил внимателна преценка на предпоставките, визирани в чл. 66, ал. 1 НК, както и отражението на условното осъждане върху постигането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Разсъжденията на първата инстанция са били базирани върху множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подс. Ч., за когото деянието се явява инцидентна проява в живота. Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него критично отношение към извършеното и изразено съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. Доказателствата по делото установяват, че в рамките на воденото срещу подсъдимия Ч. наказателно производство, последният е демонстрирал поведение, свидетелстващо за осъзната лична вина за причинените тежките последици. Същият е проявил критичност към извършеното, изразил е съжаление и се е разкаял. Въззивният съд намира, че всичко установено в производството за личността на подсъдимия, за неговата възраст, социална, трудовата и семейна ангажираност, водят до извод, че съответните положителни промени в съзнанието на последния и превъзпитанието му към спазването на законите и добрите нрави не изискват отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от обществото. Положителната преценка за справедливостта на приложението на чл.66 от НК във вр. чл.348, ал.5, т.2 от НПК въззивният съд направи и съобразявайки указаното в т.1 на Тълкувателно решение №2/2016г., ОСНК, ВКС, че при решаването на въпроса за отлагане или не на изтърпяването на наказанието приоритет има поправянето на осъдения. Тази цел, според законодателя и застъпеното от ВКС в ТР разбиране, надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието. За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на дееца, без да подлага отново на преценка смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, която дейност вече е извършена от съда при определяне на наказанието по реда на Глава V от НК. Общата превенция, макар и значим фактор, ВКС приема, че не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща роля. В разглеждания случай персоналната характеристика на подс. Ч. убедително сочи на възможност за поправянето и превъзпитанието му без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо, приемайки, че постигането на целите на чл.36 от НК е обезпечено с отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод. Изпитателният срок, индивидуализиран на четири години, позволява да се реализира предупредителния ефект на условното осъждане както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, защото през този период, ако подсъдимият не спазва установения в страната правов ред, е налице реален риск той да изтърпи отложеното наказание. Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК – Лишаване от право да се управлява МПС съдът, като съобрази, че определения от ОС-Сливен размер от две години съответства на степента на обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като личност, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе, възприе същото за справедливо. При отмерване срока на това кумулативно наказание съдът е съблюдавал разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, както и задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС. Така наложеното от ОС-Сливен наказание, въззивният съд намира, че в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС. Ето защо в тази и част, присъдата следва да бъде потвърдена. Правилно, в съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил разноските по делото, осъждайки подс.Ч. да заплати направените такива в хода на воденото наказателно производство – 5535, 60 лева по сметката на органа, който ги е направил - ОП-Сливен, както и разноските, направени от частните обвинители в съдебната фаза на процеса в размер на 5 000 лева /възнаграждение на повереник/. Пред настоящата инстанция, видно от приложения договор за правна защита и съдействие /спр. 28 от ВНОХД №165/23 год. на БАС/, частните обвинители са направили разноски общо в размер на 3 000 лева, за адвокатско възнаграждение на повереника – адв. Н., които съобразно правилата на чл. 189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на подс.Ч.. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна във всичките й части, а наложените наказания и приложението на чл.66 от НК за справедливи. Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд