РЕШЕНИЕ

№ 858

гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100902652 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 240, АЛ.1 ОТ ЗЗД И ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ - ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПР.1 ЗЗД.

Ищецът „З. Е” ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ••••, представлявано от управителя Ж.С.Т., чрез пълномощника си адв. Л. Н., член на Адвокатска колегия Стара Загора с личен номер ••••••••••, сл. адрес и адрес за призоваване: в град Стара Загора, ул. ••••, офис 8а, сл. тел.: ••••; email: lnenkova@gmail.com, е предявил на 06.12.2021 г. искова молба срещу ответниците „А.К.••••” ЕООД, ЕИК •••• и С. Г. С., ЕГН ••••••••••.

В исковата молба се твърди, че между „З. Е” ООД гр. Стара Загора и „А.К.••••” ЕООД гр. София съществува неуредено облигационно отношение, по което „З. Е” ООД е кредитор на „А.К.••••” ЕООД за сумата от 104 000 лв.

Между „З. Е” ООД и „А.К.••••” ЕООД е сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на два транша на първия ответник парична сума за потребление общо в размер на 104 000 лв. Предоставената парична сума е преведена по банков път по сметка на първия ответник „А.К.••••” ЕООД, както следва - на 07.12.2016 г. сума в размер на 24 000 лева и на 20.03.2017 г. сума в размер на 80 000 лева. Първият ответник „А.К.••••” ЕООД е усвоил преведената парична сума, като не е оспорил получаването на извършените преводи, нито е предприел действия по връщането на сумата по сметка на ищеца като недължимо платена.

Предвид факта, че получената парична сума не е върната от длъжника „А.К.••••” ЕООД, на 25.09.2020 г. между ищеца „З. Е” ООД и С. Г. С. на основание чл. 101 от ЗЗД е сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който вторият ответник е встъпил във всички задължения към кредитора, произтичащи от Договор за заем, като се е съгласил да отговаря солидарно с „А.К.••••” ЕООД за изплащането на пълния размер на всички задължения към кредитора-ищец (чл. 1 от Договор за встъпване в дълг от 25.09.2020 г.).

Твърди се, че ищецът е провел неколкократно устни разговори за връщане на предоставената парична сума, но задължението за връщане не е изпълнено нито от страна на заемателя - първият ответник, нито от страна на солидарния длъжник - вторият ответник.

Предвид факта, че не е договорен падеж за връщане на предоставената парична сума, на 11.03.2021 г. на ответниците е изпратена Нотариална покана чрез нотариус И.И.-Ж. с peг. № 701 на НК, с район на действие Софийски районен съд, с която съгласно нормата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД е предоставен едномесечен срок за връщане на предоставената сума в размер на 104 000 лева по посочената в поканата банкова сметка на кредитора. На 21.03.2021г. нотариус И.И.-Ж. е удостоверила, че Нотариална покана с peг. № 2446/11.3.2021 г. е връчена лично на С. Г. С.. На 26.04.2021 г. нотариус И.И.- Ж. е удостоверила, че Нотариална покана с peг. № 2446/11.3.2021 г. е връчена на „А.К.••••” ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на посочения в ТР адрес на търговеца.

Ищецът твърди, че в предоставения едномесечен срок паричната сума в размер на 104 000 лв. не е върната на кредитора-ищец от страна на длъжника „А.К.••••” ЕООД и солидарно от С. Г. С., което поражда за ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че ответниците не посочват срок за връщане, нито показват намерение за доброволно плащане.

В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е налице договор за заем, ищецът предявява следния осъдителен иск против „А.К.••••” ЕООД, ЕИК •••• и съдлъжника С. Г. С. с ЕГН ••••••••••, в условията на солидарност да върнат на ищеца „З. Е” ООД, ЕИК ••••, сумата от 104 000 лв., като недължимо платена (платена без основание), като ищецът заявява, че ще се ползва от описаната по-горе фактическа обстановка.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени „А.К.••••” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ••••, община Столична, ул. ••••, представлявано от управителя П.Я.В. и в условията на солидарна отговорност съдлъжника С. Г. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, район Оборище, ул. ••••, да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца „З. Е” ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ••••, представлявано от управителя Ж.С.Т., сумата 104 000 (сто и четири хиляди) лева, представляваща предоставена на 07.12.2016 г. и на 20.03.2017 г. по банков път парична сума на „А.К.••••” ЕООД, която не е върната и към настоящия момент, ведно със сумата от 5 518.22 (пет хиляди петстотин и осемнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща лихва за забава, считано от 27.05.2021 г. - датата на изпадане в забава до датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на дължимата сума.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е налице договор за заем, да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени СОЛИДАРНО „А.К.••••” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ••••, община Столична, ул. ••••, представлявано от управителя П.Я.В. и в условията на солидарност съдлъжника С. Г. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, район Оборище, ул. ••••, да върнат на ищеца „З. Е” ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ••••, представлявано от управителя Ж.С.Т., сумата 104 000 (сто и четири хиляди) лева - недължимо платена (платена без основание), представляваща преведена на 07.12.2016 г. и на 20 март 2017 г. по банков път парична сума на „А.К.••••” ЕООД, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на дължимата сума.

Претендира се присъждане на съдебните разходи и заплатеното адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство.

Ответникът „А.К.••••” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ••••, община Столична, ул. „Княгиня Клементина” № ••••, представлявано от управителя П.Я.В., не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 ГПК.

Ответникът С. Г. С., ЕГН ••••••••••, ч р е з особения си представител, назначен при условията на чл.47 ал.6 от ГПК - адв. Д. С., член на САК, със служебен адрес: гр. София, ул. ••••, е депозирал на 24.01.2023 г. отговор на искова молба в срока по чл. 367 ал.1 ГПК.

В отговора е изложено становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция от фактическа и правна страна.

Оспорено е твърдението, че между „З. Е” ООД, ЕИК •••• и „А.К.••••” ЕООД, ЕИК •••• е сключен устен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на „А.К.••••” ЕООД сумата от 104 000 лева. Твърди се, че липсват доказателства между страните да е постигано съгласие за предоставяне в заем на процесната сума, както и ответникът да е давал съгласие за последващото й връщане. С оглед на изложеното, се счита, че не са осъществени елементите от фактическия състав на сделката по чл. 240 от ЗЗД, поради което и за ответната страна не са се породили каквито и да било задължения към „З. Е” ООД, във връзка с твърдяното правоотношение. В основанието на представените като доказателство платежни нареждания също липсват данни, от които да може да се направи извод, че посочените в същите парични суми са предадени въз основа на договор за заем.

Оспорено е и твърдението, че процесната сума действително е постъпила по сметката на „А.К.••••” ЕООД.

В случай, че съдът приеме за установено, че претендираната парична сума е преведена от сметката на ищеца по сметката на „А.К.••••” ЕООД, то ответникът по гореизложените съображения оспорва твърдението, че същата е въз основа на заемно правоотношение.

В случай, че съдът приеме, че процесната сума действително е предадена от ищеца на ответника, е оспорено твърдението, че същата е недължимо платена. От представените платежни нареждания е видно, че в същите е посочено основание - „финансиране”. С оглед на последното е възможно преведените паричните средства да представляват възнаграждение за извършена услуга, инвестиция във връзка с предварително уговорен с ответника проект, дарение, гестия, деликт и т.н. В отговора на исковата молба се поддържа, че от материалите по делото става ясно, че обсъжданото имуществено разместване е възникнало на правно основание, поради което исковата претенция се явява неоснователна и в тази й част.

Ако съдът приеме, че процесната сума е недължимо платена, то се прави възражение за изтекла погасителна давност, предвид факта, че вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня на получаване на престацията.

Както става ясно от представения от ищцовата страна договор за встъпване в дълг, ответникът С. С. се е задължил да отговаря солидарно за задълженията, произтичащи от описания договор за заем. Поради тази причина е недопустимо от същия да бъде търсена отговорност във връзка с исковата претенция за кондикция, предявена в условията на евентуалност, доколкото същата касае съвсем различни правоотношения, с които С. Г. С. не е юридически обвързан.

Посочва се, че в горепосочения договор за стъпване в дълг фигурират два различни договора за заем - от 07.12.2016 г. и от 20.03.2017 г., което се разграничава от фактическата обстановка, изложена в исковата молба - че се касае за един договор за заем, сумата по който е преведена на два транша. В светлината н а това обстоятелство възниква съмнение дали изобщо ответникът се е задължил по същия устен договор за заем, който се твърди в исковата молба или представеният договор за встъпване в дълг касае напълно различни правоотношения. Последното важи с още по-голяма сила предвид факта, че в исковата молба процесният договор за заем не е индивидуализиран с дата на сключване, като липсва информация и за договорената сума, както и за датата на падежа. С оглед изложеното е оспорено и твърдението, че ответникът е поел задължение по договора за заем - предмет на исковата претенция. Оспорени са и всички доказателства, приложени към исковата молба.

Ответникът С. С., чрез процесуалния си представител адв. С. моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от страна на „З. Е” ООД, ЕИК •••• искови претенции, като неоснователни и недоказани.

Моли, във връзка с предоставената правна помощ и съдействие, да бъде изплатен адвокатски хонорар в пълен размер, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищецът „З. Е” ООД, ЕИК ••••, чрез пълномощника си адв. Л. Н., е депозирал на 21.02.2023 г. допълнителна искова молба, с която изразява отношение по допустимостта и основателността на твърденията и възраженията, направени от ответната страна.

Ответникът С. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Д. С. е депозирал на 14.03.2023 г. отговор на допълнителната искова молба, в която заявява, че изцяло поддържа вече изложените в депозирания ОИМ съображения, като счита, че същите продължават да са валидни, въпреки направените от страна на ищеца уточнения и принципни разсъждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложено по делото Банково удостоверение с изх. № 600- 652/11.06.2021 г. на „А.Б.Б.“ АД, БЦ Стара Загора, издадено на „З.-Е“ ООД, са извършени плащания към „А.К.••••” ЕООД, по банкова сметка ••••, както следва: на 07.12.2016 г. – 24 000 лв. и на 20.03.2017 г. – 80 000 лв.

По делото са приети като писмено доказателство два броя преводни нареждания, за извършени преводи от страна на „З.-Е“ ООД, с получател „А.К.••••” ЕООД, с посочено основание „финансиране“, а именно: преводно нареждане от 07.12.2016 г., за сумата от 24 000 лв. и преводно нареждане от 20.03.2017 г., за сумата от 80 000 лв.

Видно от Договор за встъпване в дълг от 25.09.2020 г., сключен между „З.-Е“ ООД, в качеството му на кредитор и С. Г. С., в качеството му на съдлъжник, поемателят С. Г. С. е встъпил в дълга на Заемателя - „А.К.••••” ЕООД и е поел всички негови права и задължения към Кредитора, произтичащи от договор за заем от 07.12.2016 г. за сума в размер на 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева и от договор за заем от 20.03.2017 г. за сума в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като се е съгласил да отговаря солидарно със Заемателя - „А.К.••••" ЕООД за изплащането на пълния размер на всички задължения към Кредитора и представляващи: А) задължение за връщане на заетата сума в общ размер на 104 000 (сто и четири хиляди) лева; Б) задължение за изплащане на законна лихва (чл. 1 от Договора). Поемателят безусловно се е задължил да отговаря солидарно със Заемателя за изпълнението на всички задължения на Заемателя към Кредитора, произтичащи от описаните в чл.1 договори за заем, в т.ч. за изплащането на пълния размер на невърнатата главница по договорите за заем, както и на законната лихва за забава (чл. 2 от Договора).

С Нотариална покана рег. № 2446, том I, № 166 от 11.03.2021 г. на Нотариус И.И.-Ж., рег. № 701, с район на действие РС-София, ищецът „З.-Е“ ООД, е поканил ответниците „А.К.••••” ЕООД и С. Г. С., в качеството им на длъжник, съответно на съдлъжник, в едномесечен срок от получаване на настоящата покана да му върнат предоставената сума в размер на 104 000 лева, като заетата сума бъде преведена по следната банкова сметка IBAN •••••• при Банка „ОББ“ АД, с титуляр „З.-Е” ООД. Сумата е предоставена по банков път на „А.К.••••” ЕООД, преведена с банков превод от 7 декември 2016 г. за сумата от 24 000 лева и с банков превод от 20 март 2017 г. за сумата от 80 000 лева. По силата на Договор за встъпване в дълг от 25.09.2020 г., С. Г. С. е встъпил в качеството на Поемател в задълженията на Длъжника, като безусловно се е задължил да отговаря солидарно с Длъжника „А.К.••••” ЕООД за изпълнението на всички задължения спрямо Кредитора - „З.-Е” ООД, във връзка с предоставената сума. Поканата е връчена на „А.К.••••” ЕООД на 26.04.2021 г., по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и на С. Г. С. на 21.03.2021 г. - лично.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (с основно и допълнително заключение), според заключението на която след извършена проверка в счетоводството на ищеца -“З.-Е” ООД е предоставено “движение по сметка” ••••• - BGN, разплащателна сметка в А.Б. АД на клиент “З.-Е” ООД, на дати 07.12.2019 г. и 20.03.2020 г., при което вещото лице е установило, че от страна на “З. - Е “ООД са извършени преводи към “А.К.••••” ЕООД, в общ размер на 104 000.00 лв.

Към датите на получаване на преводите на процесните суми - 07.12.2016 г. и 20.03.2017 г. по банкова сметка IBAN •••••••• при Първа инвестиционна банка АД, като получател на преведените суми в размер на 24 000 лв. и на 80 000 лв., е посочен “А.К.••••“ ЕООД.

Към момента на проверката от страна на вещото лице, по сметките на “З.-Е” ООД няма отразено връщане на сумите по процесните два банкови превода в общ размер на 104 000.00 лв.

Вещото лице не е имало достъп до счетоводството на ответника и не може да даде отговор какви счетоводни записи има относно преведените суми.

В изпълнение на Определение № 3590/20.10.2023 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, с което по делото е постановено разкриване на банкова тайна по реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ, с Писмо вх. № на СГС 102546/07.11.2023 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД са представени четири броя служебно заверени копия на движения и наличности по банкова сметка с IBAN ••••, с титуляр „А.К.••••” ЕООД, за периода 07.12.2016 г. – 30.03.2017 г. Във връзка с издадено на ищеца „З.-Е“ ООД съдебно удостоверение, по делото е представено от „А.Б.Б.“ АД, БЦ Стара Загора, Банково удостоверение с изх. № 600-1029/02.11.2023 г., с което е удостоверено следното:

1. Лицето, положило подпис върху банково удостоверение с изх. номер 600-652/11.06.2021 г. е с имена: Т.Т.П.;

1. Към датата на издаване на банковото удостоверение, посочено в т.1, лицето Т.Т.П. заема длъжността Директор „Бизнес център" гр. Стара Загора;

1. Положеният подпис на банковото удостоверение, посочено в т.1 е на Т.Т.П. - Директор БЦ;

1. Лицето, положило подпис върху печата на А.Б.Б. АД, БЦ Стара Загора, заверило преводните нареждания от 07.12.2016 г. с УРН 161207600PMWU0054 и от 20.03.2017г. с УРН 17320600PMWU0044 е с имена Е.П.П.. Към момента на заверка на преводните нареждания и към момента на издаване на банковото удостоверение с номер 600- 652/11.06.2021 г. Е.П. е на длъжност „Експерт взаимоотношения с клиенти“ в БЦ Стара Загора.

Предвид така представеното удостоверение (което не е оспорено от ответниците), съдът намира, че автентичността на банковото бордеро – като изхождащо от лице, което е служител на „А.Б.Б.“, не е опровергана, поради което оспорването му не е доказано и същото следва да се цени като годно доказателствено средство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД за сумата в общ размер на 104 000 лева. Претендира се осъждане на двамата ответници в условията на солидарна отговорност, последната възникнала в хипотеза на чл. 101, ал.1 вр. 121 ЗЗД, за поети, с оглед направените от ищеца уточнения, задължения на ответните страни за възстановяване на предоставените в полза на „А.К.••••” ЕООД, ЕИК •••• парични средства по две неформални заемни правоотношения.

В условията на евентуалност, т.е. при неуважаване на иска по чл. 79 вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, ищецът претендира възстановяване на процесната сума на основание чл.. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

Исковете са съединени и с акцесорна претенция по реда на чл. 86 ЗЗД.

По така предявените претенции и след анализ на доказателствата събрани по делото, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален. Именно поради реалния характер на договора правата и задълженията между страните възникват от предаването на паричната сума, предмет на договора от заемодателят в собственост на заемателя. Договорът се счита сключен в момента, когато въз основа на постигнатото споразумение между страните едната даде, а другата получи в заем пари. Предаването на дадената в заем сума е съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата със задължение за връщането и от заемателя е доказване на договора за заем. Договорът се счита сключен със самото предаване на паричната сума и при поето насрещно задължение да се върне тази сума.

С Решения на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК под № 52 от 22.05.2009г. по т.д.№ 695/08 г. на І-во Т.О и № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., ГК, IV-то ГО на ВКС, е прието, че основанието за сключен определен договор не може да се презюмира, като в производството по иск с правно основание по върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е стореното, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. В доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Предаването и получаването на сумата може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от заемателя - разписка за предоставяне на сумата в заем, движение на парични средства от банковата сметка на заемодателя към банковата сметка на заемателя и свидетелски показания, но при спазване на ограниченията в чл.164 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК. В тази насока е и съдебната практика (Решение № 777 от 08.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2004 г. – 2-ро г. о., Решение № 875 от 11.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 431/2005 г., 2-ро г. о., Решение № 517 от 31.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 956/2006 г. ТК, 2-ро о., Решение № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 387/2007 г., 1-во о., ТК и други).

Видно от представените писмени доказателства – в частност 2 бр. платежни нареждания, Банкови удостоверения с изх. №№ 600-652/11.06.2021 г. и 600-1029/02.11.2023г. на „А.Б.Б.“ АД, БЦ Стара Загора; Писмо вх. № на СГС 102546/07.11.2023 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с представени четири служебно заверени копия на движения и наличности по банкова сметка с IBAN ••••, с титуляр „А.К.••••” ЕООД, отнесени към анализа на приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза (с основно и допълнително заключение), по делото се установява, че:

На 07.12.2016 г. с преводно нареждане с наредител “З. - Е” ООД от банкова сметка с IBAN ••••• при А.Б.Б. АД е извършен превод в размер н а 24 000.00 лв. към банкова сметка IBAN ••••••••••при Първа инвестиционна банка АД, с име на получателя “А.К.••••” ЕООД. Посочено основание в преводното нареждане: “финансиране”. Банкова референция ••••••••••••, час на превода (14: 49: 44). На 20.03.2017 г. с преводно нареждане с наредител “З. - Е” ООД от банкова сметка с IBAN ••••• при А.Б.Б. АД е извършен превод в размер н а 80 000.00 лв. към банкова сметка IBAN ••••••••••при Първа инвестиционна банка АД, с име на получателя А.К.•••• ЕООД. Посочено основание в преводното нареждане: “финансиране”. Банкова референция •••••••••, час на превода (13: 16: 48).

Терминологичното тълкуване на думата финансиране – сочи следното значение осигуряване на парични средства за потребление или инвестиции за различен период от време и под различна форма.

За конкретния случай, с оглед данните по делото, съдът намира, че същия покрива хипотезата на осигуряване на парични средства за потребление, т.е. заемно правоотношение.

В подкрепа на горното е направената с експертното заключение проверка, в резултат на която е установено, че при заемодателят извършените банкови преводи в общ размер на 104 000.00 лв. са осчетоводени в счетоводството на “З.-Е” ООД, като вземане по дебита на сметка 531 "Предоставени заеми” и кредита на сметка 50301 ”Разплащателна сметка в лева”, както следва: Кт сметка 50301”Разплащателна сметка в лева” - 104 000.00 лв.; Дт сметка 531” Предоставени заеми” 104 000.00 лв.

За периода от 2016 г. - 2021 г. сумите са осчетоводени като вземане по дебита на сметка 531 “Предоставени заеми”. Със счетоводна операция от 01.01.2021 г. вземането е прехвърлено по сметка 444 „Вземания по съдебни спорове”, както следва: Кт сметка 531”Предоставени заеми” 104 000.00 лв.; Дт сметка 444” Вземания по съдебни спорове” 104 000.00 лв.

Тезата не се опровергава от липсата на данни за кореспондираща счетоводна връзка при първия ответник, доколкото допуснатата, но неосъществената двустранна проверка се дължи на процесуалното поведение на страната, а именно - неосигуреният достъп до счетоводството на дружеството – заемополучател, което следва да се преценява като обстоятелство по чл.161 от ГПК.

В продължение и допълнение на горното, за неоснователно, съдът намира възражението на втория ответник, че по делото не е установено основанието на което са предадени сумите. Видно от данните по делото на 25.09.2020 г. е сключен Договор за встъпване в дълг, между „З.-Е“ ООД, в качеството му на кредитор и С. Г. С., в качеството му на съдлъжник, по силата на който поемателят С. Г. С. е встъпил в дълга на Заемателя - „А.К.••••” ЕООД и е поел всички негови права и задължения към Кредитора, съгласявайки се да отговаря солидарно със Заемателя - „А.К.••••" ЕООД за изплащането на пълния размер на всички задължения към Кредитора и представляващи: А) задължение за връщане на заетата сума в общ размер на 104000 (сто и четири хиляди) лева; Б) задължение за изплащане на законна лихва (чл. 1 от Договора).

При това положение двамата ответници се явяват солидарни длъжници.

Ищецът би могъл да насочи иска си към всеки един от тях или солидарно срещу двамата. В настоящият случай ищецът е поискал осъждане и на двамата солидарни длъжници за връщане на заетата сума. Единият от тях, а именно дружеството – заемополучател, не е възразил срещу фактите и доказателствата на исковата претенция, като това негово поведение следва да се преценява от съда също като обстоятелство по чл.161 от ГПК.

Освен изложеното, следва да се посочи, че солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като по отношение на своята част всеки от тях има самостоятелно материалноправно положение, което е различно - всеки от тях може да противопостави на кредитора само своите лични възражения. Съгласно нормата на чл.122, ал.3 ЗЗД солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

Същевременно при встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме вече съществуващо задължение като солидарен длъжник. Встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалният длъжник и солидарно с него. В хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, възниква само ако има главно задължение – в този смисъл е Определение № 972/10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2936/2018 г., IV Г. О., ГК.

Изявлението на физическото лице, че встъпва в дълга дружеството произтичащ именно от сключени договори за заеми с дати 07.12.2016 г. и 20.03.2017 г. за сумите, равняващи си в общ размер на процесната, представлява категорично изявление за знание и потвърждение на факта относно за наличието и съществуването на валидно възникнала облигационна връзка, носеща характеристиката на облигационно правоотношение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД между ищеца и първия ответник. Отделно от това, встъпилият в дълг е и лицето, което съгласно справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „А.К.••••“ ЕООД, към 2016 – 2017 г. е било едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството -заемополучател към момента на възникване на първото заемно правоотношение.

Същевременно, доказателствата по делото, в частност – платежните нареждания и резултата от анализ им, направен в счетоводната експертиза, категорично установяват обстоятелството, че процесните суми са предадени от ищеца на първия ответник. Сумите са предадени чрез превод от банкова сметка с титуляр “З.-Е” ООД.

Установено в производството е и получаването на парични средства. В този смисъл резултатът от експертната проверка сочи, че на 07.12.2016 г., съответно – 20.03.2017 г., средствата са постъпили банкова сметка IBAN •••••••• BGN в “ПИБ” АД, чиито титуляр е “А.К.••••” ЕООД.

Наредените парични средства, освен, че са били получени, са и усвоени без възражения от първия ответник, като отново според експертизата – при първия превод, сумата е изтеглена на 07.12.2016 г. лично от С. Г. С. – вторият ответник (който в този период, както е посочено по-горе е едноличен собственик и управител на дружеството), а на 20.03.2017 г., т.е. в деня на постъпването им - средствата са изтеглени от П.Я.В.. (лицето, явяващ се настоящ собственик и управител на ответното дружество от дата 04.01.2017 г.).

В процеса не е спорно, че на 11.03.2021 г. до ответниците е била изпратена Нотариална покана чрез нотариус И.И.-Ж. с peг. № 701 на НК, с район на действие Софийски районен съд, с която в съответствие с нормата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД на същите е предоставен едномесечен срок за връщане на предоставената сума в размер на 104 000 лева по посочената в поканата банкова сметка на кредитора. Поканата е била връчена лично на С. Г. С. на 21.03.2021 г., съответно – на „А.К.••••” ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на посочения в ТР адрес на търговеца – на 26.04.2021 г. За производството не се релевират твърдения за действия в посока възстановяване, респективно – погасяване на задълженията в срока, предоставен по реда на чл. 240, ал.4 от ЗЗД.

Такива не се установяват и на последващ етап, като в тази връзка, видно от анализа експертното заключение към момента на проверката по сметките на “З.-Е” ООД, няма отразено връщане на сумите по процесните два банкови превода в общ размер на 104 000.00 лв.

В обобщение на изложеното, съдът приема, че е осъществен фактическия състав на чл. 240 от ЗЗД, поради което предявеният главен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Основателността на главната претенция се явява обуславяща за основателността и на акцесорната претенция, заявена по реда на чл. 86 от ЗЗД. В случая забавата е настъпила след изтичане на срока по чл. 240, ал.4 от ЗЗД и като начало, по отношение и на двамата ответници, същата се претендира от 27.05.2021 г., т.е. след падежа на задължението, настъпил на по-късната от двете дати на нотариално удостовереното връчване на поканите за плащане. Размерът на акцесорната претенция, представляваща мораторна лихва за периода 27.05.2021 г. до 03.12.2021 г. (датата на подаване исковата молба чрез ССЕВ) също се явява установен за производството в съответствие с представената по делото Справка за законна лихва, изчислена с помощта на електронен калкулатор.

При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание – чл. 55, ал.1 ЗЗД, нито по наведените от втория ответник доводи и възражения, които биха били предмет на обсъждане само в случай, че този иск би бил разгледан по същество.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените по делото разноски. Искането е направено своевременно, като в производството е депозиран Списък по реда на чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за тяхното извършване.

Поради това съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдена разноски в общ размер на 10 563, 43 лв., от които: държавна такса – 3 723, 62 лева; доплащане на ДТ – 657, 11 лева; депозит особен представител – 1 861 лева; адвокатски хонорар – 3 720 лева; депозит вещо лице – 450 лева; депозит вещо лице – 150 лева; ДТ за преписи – 1.70 лева.

Водим от горното, СЪДЪТ