Решение № 1010 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 448 от 05.12.2024 г., постановено по АНД № 3726 по описа за 2023 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-40/17.05.2023 г., с което на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП на ЕТ „ЕНИГМА - И. ДИНЕВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ 123117558 е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 58, ал. 2 във вр. чл. 55, ал. 2 от Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, за извършено административно нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 76 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/, като законосъобразно. Касаторът ЕТ „ЕНИГМА - И. ДИНЕВ“ в касационната жалба излага доводи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и доказателствата по делото. Излагат се доводи, че при възприета от съда фактическа обстановка, според която на 02.11.2022 г., при внезапен технически преглед е констатирана техническа неизправност на асансьор, бил изведен неправилен извод за допуснато от страна на едноличния търговец нарушение на чл.10, ал.1 от НБЕТНА, чието констатиране било достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на задължението лице. Оспорва извода на съда, че обективният характер на отговорността изключва изследването на въпроса за вината, както и че знанието на лицето по чл.36, ал.1 от ЗТИП е елемент от неговата вина и че незнанието за наличието на неизправност на процесното съоръжение не изключва отговорността за неизпълнение на задължението по чл.10, ал.1 от НБЕТНА, защото лицето по чл.36, ал.1 от ЗТИП е длъжно да гарантира безопасната експлоатация на СПО. Оспорва извода, че незнанието, ако има такова, се дължало на немарливо изпълнение на дейността. Според касатора констатираните неизправности по съоръжението са възникнали в деня на проверката на служителите на ДАМТН. Знанието е елемент от фактическия състав на предвиденото в чл.10, ал.1 от НБЕТНА задължение и същото следва да бъде установено по несъмнен начин при ангажиране на отговорността за неговото неизпълнение. Недопустимо е знанието да се основава на предположение, каквото се съдържа в мотивите на съдебния акт, независимо вида и характера на обществените отношения, които брани. Задължението за уведомяване на ползвателите произтичало от наличието на знание за неизправността, каквото не било доказано от страна на административно наказващия орган. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя. Моли оспореното решение да бъде отменено ведно с оспореното наказателно постановление Ответникът заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призовани, оспорва касационната жалба, като в писменото си становище взема отношение по наведените в касационната жалба доводи. Твърди, че от събраните пред РС – Стара Загора доказателства безспорно е установено извършването на нарушението и нарушителя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и недоказана, като бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Окръжна прокуратура – Стара Загорана, с оглед задължителното участие в настоящото производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното административно нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, като са обсъдени всички направени възражения пред районния съд, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Стара Загора е приел от фактическа страна, че на 02.11.2022 г. около 13: 30 часа, старши инспектор в РО "Инспекция за държавен технически надзор" Югоизточна България /РО ИДТН/ е извършил проверка на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА на асансьор с регистрационен № 818АС712, монтиран в [населено място], [улица], вх.Д. При проверката е установено, че асансьорът е в експлоатация по това, че е бил с включено елзахранване, движел се е и е приемал заявки. Описаният асансьор представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП. Асансьорът се поддържа от ЕТ „ Енигма-И. Динев“, В хода на проверката е установено, че съоръжението работи при неработещ стоп бутон в дъното на шахтите, неправилно функциониране на контакта за безопасност - разхлабено/ скъсано/ въже, неправилно функциониращ скоростен ограничител, неправилно функциониращ контакт за безопасност на предпазен праг на кабината. При проверката е установена липса на предоставено писмено уведомление от страна на едноличния търговец до ползвателя на асансьор във връзка с констатираните неизправности. Тези фактически констатации са описани и в АУАН № 285 от 13.12.2022 г. За установяване на извършеното административно нарушение въззивния съд е събрал относими гласни доказателства. Въззивният съд е събрал съобразно принципа за разкриване на обективната истина и писмени доказателства от ДАМТН. От правна страна въззивния съд е приел за доказано вмененото нарушение на чл. 10, ал.1 т.7 от НБЕТНА. Посочил е, че не са налице съществени процесуални нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които да имат за последица ограничаване правото на защита на нарушителя. Нарушителят в пълен обем е реализирал правото си на защита, като нарушението е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано. Налице е конкретизация на неизправността. Според съда към датата на проверката съставът на административно нарушение е бил осъществен и констатиран, при което за носенето на административнонаказателна отговорност е без правно значение от колко време е била налична неизправността. Нарушението е открито на 02.11.2022 г., правилно е установено при спазване изискванията на ЗТИП и ЗАНН, от надлежно оправомощени длъжностни лица. Според съда незнанието от поддържащото лице относно констатираната на 02.11.2022 г. неизправност не е елемент от състава на установеното административно нарушение, за да има правно значение. При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателствени средства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност от страна на въззивния съд с произнасяне по всяко от възраженията във въззивната жалба. При правилно установени факти въззивният съд е формулирал мотивите на решението си при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е извел правните изводи в съответствие с материалния закон. Спорно пред въззивната инстанция, съгласно заявеното във въззивната жалба, е в нарушение на закона ли е извършена внезапна проверка на техническото съоръжение, доказано ли е по несъмнен начин извършването на нарушение по чл. 10, ал.1 т.7 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори от наказаното дружество и установена ли е по безспорен начин вината на санкционираното лице? Този спор, видно от съдържанието на касационната жалба, е пренесен и пред настоящата инстанция. Преди да отговори на спорните въпроси, Съдът следва да направи анализ на относимите разпоредби. Имуществената санкция е наложена на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Съгласно цитираната разпоредба "За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лева. Разпоредбата, определяща състава по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, е бланкетна и нейното съдържание се запълва от съответните правила в ЗТИП и наредбите по прилагането му, между които и НБЕТНА. При констатирано нарушение при ползването на асансьор разпоредбите на НБЕТНА са тези, които следва да запълнят бланкетната диспозиция на нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. В разглеждания спор въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА и е извел законосъобразен извод за установените в тях задължения, съответно съставомерните признаци на нарушението при неизпълнение на разписаните в тях задължения, които настоящата инстанция намира за правилни. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: т. 7. неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона "стоп", устройствата за заключване на шахтните врати или на контактите за безопасност, напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора. " Анализът на разпоредбата налага извод, че съставът на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 7 от НБЕТНА е за задължително уведомяване писмено на ползвателите на асансьорите и за съдействието на ползвателите на асансьорите за спирането на последните, при наличието на описаните неизправности. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьорите, са длъжни да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите предвид високото ниво на риск при ползването им. Именно това бездействие на лицето, поддържащо асансьора, води до неизпълнение на задълженията му за писмено уведомяване на ползвателя на асансьора и за спирането на асансьора. Неизпълнението на задълженията на лицата, осъществяващи поддръжката на асансьорите, по писмено уведомяване на ползвателите на асансьорите и спирането на последните при наличието на неизправност измежду посочените в чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА, следва да е налице към момента на проверката от контролиращия орган. Не е поставено изискване в НБЕТНА или в ЗТИП неизпълнението на задължението чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА да е било осъществено в предходен момент (за което да е подаден сигнал до контролния орган) и да не е отстранено към момента на проверката. Липсва нормативна уредба в такъв смисъл. Формулировката на разпоредбите налага извод, че за да е осъществен съставът на нарушението, е достатъчно в момента на извършване на проверката задълженото лице да не е изпълнило вменените му задължения по писмено информиране на ползвателите на асансьора за наличието на неизправност на последния и за спирането му. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 7 от НБЕТНА "Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите: внезапни". От цитираната разпоредба следва, че за контролният орган е предвидена възможност да извърши внезапна проверка, като тази извършена в обекта на жилищния блок в хода на която е констатирано административното нарушение. Задължението на касатора е така да поддържа асансьора, че във всеки един момент той да съответства на нормативните изисквания за устройство и безопасна експлоатация и да уведоми ползвателя за неизправността на асансьора. Отговорността на едноличния търговец е обективна. Всъщност от значение е обстоятелството, че въпреки отговорността, която носи касаторът, той не е констатирал неизправността преди проверяващия орган, а оттам и е допуснал асансьорът да се експлоатира и не е уведомил ползвателя му. Поради което и възраженията, направени в касационната жалба, са неоснователни. Касационната инстанция възприема, че в проведеното съдебно производство пред въззивната инстанция са събрани относими към спора писмени и гласни доказателства, като лицето е имало възможност да сочи и иска събирането на такива. Събраните доказателства съдът е приел, обсъдил и преценил в тяхната взаимовръзка, като е направил правилни, обосновани и законосъобразни изводи. Касационната инстанция намира, че при съставяне на АУАН в пълнота е направено описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посредством нарушената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава. Не се констатираха противоречия. По идентичен начин е описано и констатираното нарушение и в самото НП. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на касатора не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, след неговата индивидуализация и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но в законноустановените граници по чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Стара Загора, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. С оглед очерталия се изход на делото в полза на ответника, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 /сто/ лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Стара Загора