Решение № 17 от 21.2.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 444/2022 г.

Производството е приключило с решение №260067/ 04.12.2020г., с което съдът е оставил без уважение като неоснователно искането за настаняване на З. В. в ДПБ- Севлиево. Въз основа на изложената фактическа обстановка и при така записаната в договора уговорка за поемане от страна на ответницата на задължение „да поеме издръжката, както и гледането на прехвърлителката, като й осигури един сносен и спокоен живот, какъвто е водила до сега и грижи при болест лично или чрез членовете на семейството си“, необоснован се явява извода на първата инстанция, че става въпрос за „прехвърляне на недвижим имот срещу положени в минал период грижи и издръжка и за бъдещ период“, който следва „да се разглежда като един договор“. Договора е само един и не включва минал период, а задължения след сключването му на 01.06.2016г. От показанията на свидетелите не се установява пълно и точно, в цялостен обем и непрекъснато изпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата от сключването му на 01.06.2016г. до средата на м. юли 2020г. Св. С. е син на ответницата, поради което дадените от него показания следва да се ценят при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК. Твърденията му, че след изписване от болницата на В. майка му се е грижела за нея, не се подкрепят от доказателствата по делото- св.Пена Г. е била наета да прави това: „отивам, давам закуска, измивам, изчиствам съдовете каквото обядва, давам и обед, през свободното време си приказваме със З. за лични неща, помагала съм й да отиде до тоалетната, лекарства съм и давала в този един месец, слагах я да ляга на обяд да спи, завивах я, на един стол и оставях закуска за четири часа“. През периода 2016г.- януари 2019г., преди В. да падне и да счупи тазобедрената си става, същата е полагала сама грижи да себе си- готвене, чистене, пране, както са посочили свидетелите по делото- св. M.: “през 2016 година З. още нямаше нужда от грижи, оправяше се сама, тя се переше, М. много често и носеше храна, но и З. си готвеше“, св. Попова: „дори и сега съм я сварвала да си готви, колкото може, тя си е чистила, тя е много добра домакиня, тя се пере“, св. Й.: „през 2016 - 2017 година З. си шеташе“, включително свидетелят С., който е син на ответницата, е заявил, че тя сама си е готвела на „един газов котлон на терасата“. Посещението на зъболекари или зъботехници, за услугите на които В. сама е заплащала, но не пълната сума, поради което св. С. „трябвало да доплаща“, не доказва изпълнение на задълженията от страна на ответницата, както е приела първата инстанция. В изпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане заплащането на медицинските услуги следва са се осигури от приобретателят, а не от прехвърлителят. Не са налице доказателства ответницата да е закупила патерици и проходилка за В., когато са я изписали от болницата след операцията на счупената тазобедрена става- св. С. е посочил, че е уреждал заплащането на необходимите пособия за ищцата от социалната служба. Видно от данните по делото за период от около една година /27.08.2019г.- 31.08.2020г./ М. С. е била назначена от Община Габрово като личен асистент на З. В., съгласно чл. 27 от Закона за личната помощ, за което е получавала заплащане /чл.32 от ЗЛП/, тъй като е изпълнявала служебно задължение /а не задължение по договора за издръжка и гледане/, включващо: грижа за лична хигиена сутрин и вечер, битова хигиена- ежедневна, седмично почистване, пазаруване, приготвяне ежедневно на храна, масажиране и помощ при разхождане, ежедневно обсъждане на гледания филм и новините от пресата. Когато възрастната жена е била в болницата в безпомощно състояние със счупена става през 2019г. нито приобретателката, нито някой от семейството й са останали с нея като придружители, а са разчитали друго лице- св. Г. T., придружаваща майка си, да им се обажда и да обслужва В.. Пълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане по договора от страна на приобретателката не се установява нито от показанията на св. Ст. M., която говори повече за своите проблеми и отношения с ищцата, сочейки, че същите не са добри, нито от показанията на другите разпитани свидетели- Й., T. и Г. /последните две са се грижили за прехвърлителката само през определени периоди когато е била в болницата и след изписването й, но нямат впечатления за времето преди и след това/, нито от показанията на св.М. Попова, която твърди, че никога не е виждала М. С., въпреки, че често е ходила в дома на З. В.. При така събраните по делото доказателства- писмени и гласни, въззивната инстанция не споделя извода на ОС- Габрово, че от сключване на договора през 2016г. до средата на м. юли 2020г. приобретателката е давала в пълен обем на ищцата уговорените грижи и издръжка в натура, както лично, така и чрез трето лице- нейният син. От показанията на свидетелите се установява, че преобретателката понякога е доставяла на В. храна, квасено мляко, зимнина, но няма данни да е било ежедневно, посещавала я е, но няма данни и доказателства това да е било всеки ден или по три пъти на ден, считано от сключване на договора, организирала е рожденният й ден на 90- годишният юбилей. Не се установява това да е ставало през целия период и предоставеното да е покривало изцяло нуждите от храна, лекарства, разноски за бита, грижи за домакинството, нито честотата на посещенията и носената издръжка в натура. Въззивната инстанция не споделя изводът на Окръжният съд, че едва след подаване на исковата молба по чл. 87 ал.3 ЗЗД /16.10.2020г./ за ответницата е възникнала възможността да поиска трансформиране на задължението си по договора от натура в парично. Тази възможност е възникнала от момента, в който ищцата е отказала да приеме изпълнение в натура- от средата на м. юли 2020г. Като не е направила това приобретателката е изпаднала в забава, която законът свързва с виновно неизпълнение на договорното задължение. В случая тази забава не е само 3 месеца и не приключва с подаването на исковата молба за разваляне на договора, както неправилно е приела първата инстанция. По делото безспорно е установено, че след средата на м. юли 2020г. М. С. е преустановила напълно изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане на ищцата, както и че след отказа на последната да приема изпълнение в натура, същото не е трансформирано в парична престация и до момента. Настоящото дело за разваляне на договора по исковата молба на ищцата е заведено на 16.10.2020г., като на 04.06.2021г. ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който не е поискала трансформация на задължението си. Едва в началото на 2022г. М. С. е предявила искова молба пред РС- Габрово, с която се твърди, че е поискана трансформация на задължението си. До настоящият момент няма данни по делото да е налице някакво изпълнение или определено и изплащано парично изражение на задължението на ответницата по договора за издръжка и гледане. Т.е. за периода от м. юли 2020г. до момента- м. февруари 2023г., няма данни да е налице трансформация на задължението на ответницата по договора от натура в парично. При това положение, с оглед събраните по делото доказателства, ответницата се е поставила в положение на неизправна страна по сключения договор, което обосновава извод за основателност на предявения иск за развалянето му. Предвид изложеното, неправилно ОС- Габрово е приел, че е установено точно изпълнение на задълженията по алеаторния договор от страна на приобретателката. Изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения, още повече, че прехвърлителката се е нуждаела от грижи и помощ в ежедневието си. При установеното и доказано в процеса неосигуряване от ответницата на грижи и издръжка за ищцата, респ. на паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба и в хода на процеса, за продължителен период от време, неправилен и необоснован е изводът на първата инстанция за неоснователност на предявения иск. Констатираното неизпълнение на договора е съществено- неизпълнената част не е незначителна с оглед интересите на кредитора, предвид възрастта- 89- 90г., влошеното здравословно състояние- ендопротеза на счупената лява тазобедрена става, прекаран исхемичен мозъчен инсулт, невъзможността да излиза от дома си, ищцата се е нуждаела от интензивни грижи. Влошените отношения между страните правят невъзможно изпълнението на договора и за напред. На основание гореизложеното решението на ОС- Габрово следва да се отмени, а искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД да се уважи. В отговора даден от ответницата на предявената искова молба, в края на същият след изброяване на приложенията, е добавено: „при хипотезата на евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният иск за времето от 01.06.2016г. до предявяване на иска се поражда правото ми да поискам от съда да се произнесе в решението си на основание чл.212 ГПК, като осъди ищцата да ми заплати обезщетение за гледането и издръжката за този период“. Въпреки изложеното обаче ответницата не е предявила при условията на евентуалност насрещен иск за стойността на грижите, поради което настоящата съдебна инстанция не обсъжда възраженията й за стойността на положените от нея грижи и издръжка. Не е налице насрещна искова молба подадена пред първоинстанционният съд, в която да е конкретизирана претенцията като размер, да са изложени обстоятелства как е определен този размер, не е внесена ДТ. Първоинстанционният съд не приел такъв иск за разглеждане, не го е отразил в доклада си, не е разпределял доказателствена тежест по такава претенция. Страните не са възразили срещу доклада на съда по делото, нито, че е предявен, а не е отразен насрещен иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД от ответницата. Неясно защо в този случай първата инстанция е допускала експертизи, които да остойностяват грижи и издръжка, нито какво общо има установителен иск по чл. 212 ГПК с ненадлежно предявена претенция за насрещен осъдителен иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД. Разноски: С оглед изхода на делото М. С. следва да бъде осъдена да заплати разноските по делото: 2 838, 56 лева, съгласно представеният списъд по чл. 80 ГПК за първата инстанция, както и да бъде осъдена да заплати на адв. И. сумата 2 000 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗА за въззивната инстанция и 219, 28 лева разноски за ДТ за въззивната инстанция на З. В..