Решение № 3129 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2246/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на Затвора Бургас против експертно решение № 00567 от 09.11.2023 год. на Национална експертна лекарска комисия - София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и СС болести, с което е отменено експертно решение № 491 от 04.09.2023 г. на Териториалната експертна лекарска комисия първи състав, към „УМБАЛ - Бургас“ АД Бургас и вместо него е потвърден болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г. В жалбата се оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че не е спазен чл.35 от АПК, като актът е издаден без да са изяснени всички обстоятелства. Според жалбоподателя административният орган се е позовал на документ - „производствена характеристика“, който не е бил издаван на служителя по съответния ред и от неговия работодател. Наред с това се сочи, че в хода на производството не са съобразени всички относими факти и обстоятелства, въз основа на който да се извърши правилна преценка дали здравословното състояние на П. обуславя необходимостта от ползване на отпуск поради временна неработоспособност и съответно издаване на оспорения пред ТЕЛК болничен лист. Иска се ЕР да бъде отменено. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – старши юрисконсулт Т. Ч., който поддържа жалбата и пледира присъждане на разноски. Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - София, представя административната преписка по оспорването, ведно с писмено становище за неоснователност на жалбата, и с искане за отхвърлянето й изцяло от съда, както и присъждане на разноски. В съдебното заседание, редовно призована не се представлява. Заинтересованата страна - Н. П. П., лично и чрез процесуалният си представител – адв. К., изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованите страни – Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), Първи състав към УМБАЛ Бургас АД, Агенцията за хората с увреждания - София, ТП на НОИ – Бургас и РД „Социално подпомагане“ - Бургас, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Административен съд- Бургас, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното: Н. П. П. е служител в Затвора Бургас, където заема длъжност „надзирател ІІ степен“. Към периода 06.07.2023г. - 04.08.2023г. осигурител на П. е Затвора Бургас. П. е приет в УМБАЛ Бургас АД на 04.05.2023г. с диагноза „S83.2 Руптура на медиален мениск на ляво коляно. Хондромалация 4-та степен“, съгласно изготвена от лечебното заведение епикриза. След проведено оперативно лечение същият е изписан на 06.05.2023г. За престоя в болничното заведение и периода след него, в рамките на общо 63 дни (за период от 04.05.2023г. до 05.07.2023г.) на П. са издадени два болнични листа за временна неработоспособност – б.л. № Е20231226928 от 10.05.2023г. и б.л. № Е20231962803 от 14.06.2023г. За издаване на посочените болнични листи П. е преминал преглед при медицинско лице, за което са издадени съответните амбулаторен лист № 231601064FOF от 09.06.2023г. и епикриза, въз основа на които са изготвени и медицински протоколи на ЛКК № 146 от 10.05.2023г. и № 790 от 14.06.2023г. за издаване на съответните болнични листи. При проведен преглед на служителя на 07.07.2023г., за което е изготвен амбулаторен лист № 23188А05595С от съответния медицински специалист, на П. е поставена диагноза „S83.2 Прясно скъсване на мениска; Доуточняване: артроскопиан ген.син.“. В амбулаторния лист е описана анамнеза на пациента - артроскопия на ляво коляно през м.05.2023г. по повод на руптура на медиален менискус на ляво коляно и хондромалация на лява патела. Обективното състояние на П. е описано като умерен оток в лява колянна става с изразен дефицит във флексията и пациентът е насочен за лечебна физкултура и физиотерапия, като е отразено, че същият е получил 63 дни болничен и се разрешават още 30 дни от 06.07.2023г. За издаване на болничен лист е изготвен медицински протокол на ЛКК № 95 от 11.07.2023г. към МЦ „Свети Николай Чудотворец“ ЕООД, в който въз основа на данните от амбулаторния лист е дадено заключение за временна неработоспособност за период от 30 дни, считано от 06.07.2023г. до 04.08.2023г., за което е издаден болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г. На 11.07.2023г. е изготвен амбулаторен лист 231924048084 от д-р С. във връзка с изготвянето на експертиза на работоспособността, в който са отразени данните от предходния преглед на П. и назначената терапия, а именно констатираната неработоспособност с решение на ЛКК № 95 и издаден болничен лист. В РЗИ – Бургас е постъпила жалба от Затвора Бургас, в качеството му на осигурител, с която е оспорен болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г., издаден на Н. П.. Същата с писмо с изх.№ 29-147-1/14.07.2023г. е изпратена на председателя на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД. На 09.08.2023г. в РЗИ - Бургас е постъпило писмо от ТП на НОИ – Бургас, с което се обжалва болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г.. Писмото е препратено от РЗИ – Бургас на председателя на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД с придружително писмо изх.№ 29-147-4/11.08.2023г. От страна на ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД е изискано от мед.управител на МЦ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД да се представи цялата медицинска документация във връзка с обжалвания болничен лист, издаден на Н. П.. Същата е представена с писмо с изх. № 176/14.08.2023г. На 23.08.2023г., съобразно пощенското клеймо на плика, от ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД е изпратено писмо с обратна разписка (съдържащо се по делото в запечатан плик) до Н. П.. Според отбелязването върху обратната разписка – пратката не е потърсена. По повод постъпилата жалба от ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД, на 23.08.2023г. е извършена проверка по документи на оспорения болничен лист, за което е изготвен лист за освидетелстване. В същия е отразено, че е изследвано медицинското досие на П., в това число протокол № 95 и амбулаторен лист от 11.07.2023г. на д-р С., при което е дадено заключение, че съобразно поставената диагноза и констатираното физическо състояние на пациента, основанието за издаване на болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г. – провеждане на лечебна физкултура и физиотерапия, не е основание за временна нетрудоспособност. При тази мотиви е прието, че болничният лист следва да се отмени. На 04.09.2023г. е издадено експертно решение № 491 на ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД, с което е отменен болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г. въз основа на съображения, идентични с тези посочени в листа за освидетелстване. Решението на ТЕЛК е връчено на Затвора Бургас на 18.09.2023г., на МЦ „Св. Николай Чудотворец“ – на 08.09.2023г., и на Н. П. – на 08.09.2023г., съгласно приложени към медицинското досие на П. известия за доставяне. На 21.09.2023г. чрез РКМЕ, РЗИ – Бургас, Н. П. е оспорил ЕР № 491 от 04.09.2023 г. на ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД пред НЕЛК - София. Към жалбата е приложил и допълнителни доказателства. Представен е амбулаторен лист № 2326300151ЕЕ от 19.09.2023г. за извършен преглед на П. от мед.специалист, в който е отразено обективно състояние: статус пост S83.2; умерен оток (излив) в лява колянна става с изразен дефицит във флексията, хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро и подбедрица; намалена мускулна сила; без сетивни и циркулаторни смущения. Представена е също и длъжностна характерстики за заеманата от П. длъжност „надзирател ІІ степен“ в Затвора Бургас, както и извадка от „Инструкция за действията на постовия при особени случай“. По постъпилата жалба пред НЕЛК е образувана преписка № НЕЛК-1426/03.10.2023г., по която е определен специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ. За образуване на административното производство и датата за разглеждането на оспореното ЕР (24.10.2023г.) е изпратено уведомително писмо до Н. П., първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас Ад, Агенция за хора с увреждания – София, МЦ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД, Затвора Бургас, ТП на НОИ – Бургас и РДСП – Бургас. Уведомлението е получено от Н. П. на 25.10.2023г., от Затвора Бургас – на 24.10.2023г., от МЦ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – на 25.10.2023г., видно от приложените по преписката известия за доставяне (л.60), и от останалите адресати на 12.10.2023г. и 13.10.2023г., видно от приложената извадка от система за електронна кореспонденция. На 09.11.2023г. от НЕЛК – София е издадено ЕР № 0567/09.11.2023г., с което е отменено експертно решение № 491/04.09.2023г. на ТЕЛК, първи състав, към УМБАЛ Бургас АД и е потвърден оспорвания болничен лист. В мотивите на решението е посочено, че назначените лечебна физкултура и физиотерапия са неизменна част от лечението след извършената артроскопия в следоперативния период, като документираното състояние на П. обуславя определената с болничния лист временна нетрудоспособност след ползване на предходна такава в рамките на 63 дни, към изпълняваната професия от него – „надзирател“. Отбелязано е още, че съобразно приложената по преписката „производствена характеристика“ работата на П. е свързана с изразено физическо натоварване и необходимост от добра физическа форма. Решението е получено от Н. П. на 17.11.2023г., от Затвора Бургас – на 16.11.2023г., от МЦ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – на 16.11.2023г., видно от приложените по преписката известия за доставяне (л.55 и 56), и от останалите заинтересовани лица - на 15.11.2023г., видно от приложената извадка от система за електронна кореспонденция. Срещу постановеното експертно решение на НЕЛК – София на 28.11.2023 г. е депозирана жалба от Затвора Бургас, с която е изразено несъгласие с констатациите на административния орган и е образувано настоящото съдебно производство. Към жалбата е приложена Заповед № РД-09-522/21.08.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването и управителя на НОИ, с която е утвърден образец на производствена характеристика (приложен към жалбата). От страна на осигурителя – Затвора Бургас е представен и списък на постовете при Затвора Бургас І-ва категория за 2022, утвърден от началника на Затвора Бургас. Според даденото кратко описание на постовете, същите се делят на подвижни и неподвижни, като вторите се изпълняват в постова стая или будка. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна, с правен интерес и в срока по чл.149, ал.1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно нормата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В случая водещата диагноза, за която е издаден оспорваният болничен е S83.2 – прясно скъсване на мениска, което според международната класификация на болестите МКБ-10 се класифицира като ортопедична болест. Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, в който са включени трима медицински специалисти, сред които и специалист – ортопед. Изложеното обосновава извод, че при издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл. 49, ал. 1 и чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ и съответно решението е издадено от компетентен орган. Специализираният състав на НЕЛК е постановил своето решение в писмена форма и след извършен анализ на представената медицинска документация, т.е. спазени са изискванията на чл. 50, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за форма и съдържание на решението. По същество в оспореното решение са посочени медицинските документи, въз основа на които е установено физическото състояние на П., както и е направен извод за необходимост от продължаване на издадения болничен лист поради обвързаност между обективното му състояние, назначената терапия и извършваната от него служебна дейност като надзирател. Дали така изложените мотиви са достатъчни и дали те обосновават взетото решение е въпрос на материална законосъобразност на административния акта, а не съставлява порок на формата на акта. Тук следва да се отбележи, че действително в оспореното решение на НЕЛК е посочен документ „производствена характеристика“, какъвто документ липсва по преписката. Съдът приема, че е допусната техническа грешка, като в случая се има предвид „длъжностна характеристика“ за заеманата от П. длъжност в Затвора Бургас, доколкото именно такава е приложена към жалбата пред НЕЛК и същата съдържа данни относно функциите, включени в заеманата от служителя длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ обаче за лицата по трудови и по служебни правоотношения към момента на освидетелстването осигурителите изготвят и предоставят на ТЕЛК (НЕЛК) производствена характеристика, като бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или от освидетелстваното лице. В случая по приобщеното в цялост копие на МЕД липсват доказателства, че това изискване е изпълнено, което означава че административният орган се е произнесъл като не е събрал всички нормативно необходими документи, което представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. От данните по делото се установява, че действително служителят Н. П. не е бил надлежно уведомен за образуваното производство пред ТЕЛК. В тази връзка по делото се съдържа единствено запечатан плик, адресиран до П., като за пощенската пратка е отразено, че не е потърсена. С нормата на чл. 39, ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ (в относимата редакция) действително е предвидено, че председателят на ТЕЛК следва да уведоми осигуреното лице, че: а) ТЕЛК ще се произнесе само по представената медицинска документация; б) за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят; в) за деня на прегледа, когато такъв е необходимо да се извърши. В случая, ТЕЛК е постановила своето решение въз основа на съдържащите се в медицинското досие документи без преглед на лицето. Такава възможност е предвидена в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в относимата редакция), в случаите когато представената медицинска документация обективира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. От приложените с преписката доказателства се установява, че към датата на освидетелстване на П., в медицинското му досие са налични достатъчно актуални медицински документи, удостоверяващи извършените му прегледи и изследвания от специалисти, които са необходими и достатъчни за диагностичното и функционалното изясняване на здравословното му състояние към датата на издаване на процесния болничен лист. Следователно, в случая не е била налице необходимост от провеждане на преглед на лицето. От друга страна, на П. е дадена възможност да оспори решението на ТЕЛК, като същото му е било надлежно връчено. При изложените съображения, съдът приема, че доколкото не е било необходимо извършване на преглед на осигуреното лице и на същото е връчено решението на ТЕЛК, то въпреки допуснатото нарушение на чл. 39, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ПУОРОМЕРКМЕ (в относимата редакция), а именно неуведомяване на П. за образуваното производство пред ТЕЛК, не е налице такова съществено нарушение, което по същество да ограничава правата на заинтересованото лице до степен, че същото да бъде лишено от право на защита. Жалбоподателят – Затвора Бургас, в качеството му на осигурител, осигуреното лице, както и институциите, посочени в чл. 112 от Закона за здравето са надлежно уведомени за образуваното производство пред НЕЛК срещу ЕР № 491/04.09.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД. Действително решението на НЕЛК е издадено след изтичане на посочения в нормата на чл. 47, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ 15-дневен срок за произнасяне, но доколкото този срок е инструктивен, то неговото неспазване не влияе на възможността на органа да се произнесе. Издаденото от НЕЛК решение е надлежно връчено на заинтересованите лица. В заключение съдът приема, че при издаване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правата на жалбоподателя, като не е изискана производствена характеристика в административното производство. Относно материалната законосъобразност на решението, съдът приема, следното: Съгласно чл. 51, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия може да отмени ЕР на ТЕЛК и да издаде ново решение, като в случая е упражнено именно това правомощие, доколкото ЕР на ТЕЛК е отменено и разглежданият болничен лист е потвърден. Предмет на изследване и преценката за материална законосъобразност на акта е съответствието на оспорения болничен лист с нормативните изисквания за издаването му и съответствието на действителното здравословно състояние на П. към момента на издаване на процесния болничен лист с констатираната и отразена в последния временна неработоспособност за периода от 30 дни, считано от 06.07.2023г., след предоставени вече 63 дни болничен за същото заболяване. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист, съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 от НМЕ. В нормата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза са посочени случаите, които обективират временна неработоспособност, а именно, случаите при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. По идентичен начин е определена е дефиницията на понятието временна неработоспособност в разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗЗ. В нормата на чл. 16, ал. 1 от НМЕ е посочено, че всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист. Изключение е предвидено в ал. 3, съгласно която болничен лист може да бъде издаден, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал. 1. Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че болничен лист се издава, когато е налице временна неработоспособност към момента на неговото издаване, т.е. да е установено състояние, при което освидетелстваното лице не може или е възпрепятствано да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване или поради необходимост от изследване и/или лечение в същото или в друго населено място в страната или в чужбина или другите изброени в цитираните норми обстоятелства, както и назначените лечебни процедури да изискват стационарно (болнично) провеждане или да отнемат цялото работно време на осигуреното лице. В останалите случаи не се издава болничен лист. Съдът намира, че в случая не са били налице предпоставките за издаване на болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г., с който е продължен с още 30 дни, вече ползван отпуск за временна неработоспособност за период от 63 дни. В приложения с преписката амбулаторен лист № 23188А05595С от 07.07.2023г., въз основа на който е издаден оспореният болничен лист, обективното състояние на П. е описано като умерен оток в лява колянна става с изразен дефицит във флексията и пациентът е насочен за лечебна физкултура и физиотерапия. Идентично обективно състояние е описано и в амбулаторен лист № 231601064FOF от 09.06.2023г., въз основа на който, и след решение на ЛКК, е издаден и болничен лист за период от 30 дни, считано от 06.06.2023г. Т.е. от медицинските документи не се установява влошаване или обостряне състоянието на П. - няма медицински документи за постоперативни усложнения и остро състояние и лечение, обуславящи временна неработоспособност, а единствено се установява необходимост от продължително следоперативно лечение чрез назначената съответна терапия. Липсват също така и данни, че обективното състояние на осигуреното лице изисква придвижване с помощни средства или обуславя други ограничения в нормалното му предвижване и ежедневие. Наред с това, в медицинските документи – амбулаторни листи, решения на ЛКК, въз основа на които е изготвен и процесния болничен, липсва отразяване на невъзможност за изпълнение на задълженията на лицето като „надзирател“. Такава невъзможност не се установява и в хода на съдебното производство, напротив от данните по делото, в частност представения от Затвора Бургас списък на разписаните постове в затвора, се установява, че има обособени позиции, които не изискват значителна физическа активност, както и такива, при които дейностите се извършват от повече от един надзирател. Действително в приложената по делото длъжностна характеристика на заеманата от П. длъжност са посочени и задължения, които изискват физическо натоварване, като например предприемане на действия за предотвратяване на престъпления в местата за лишаване от свобода, но тези задължения са спорадични и случайни, а не част от ежедневните рутинни задължения на постовия надзирател. На следващо място, на П. е назначено лечение, което се изразява в провеждане на лечебна физкултура и физиотерапия. Това лечение е част от възстановителния процес, но само по себе си не може да обуслови временна неработоспособност по аргумент от чл. 16, ал. 1 от НМЕ. От друга страна по делото не са представени и доказателства, че назначената физикална терапия изисква стационарно (болнично) лечение, или че същата отнема цялото работно време на осигуреното лице. Следователно за така назначеното лечение не се установяват изключенията предвидени в чл. 16, ал. 3 от НМЕ и съответно за провеждане на същите не следва да се издава болничен лист. При изложените съображения, съдът намира, че от съдържащите се в преписката медицински документи не се обосновава извод за наличие на временна неработоспособност на П. или назначено лечение, предвид на което да се предостави отпуск поради временна неработоспособност чрез издаване на оспорения болничен лист № Е2023196310 от 11.07.2023г., т.е. болничният лист е издаден без основание. Следователно с постановеното експертно решение № 00567 от 09.11.2023 год. на Национална експертна лекарска комисия - София незаконосъобразно при неправилно приложение на материалния закон е отменено оспореното пред него решение на ТЕЛК при УМБАЛ Бургас АД, с което е отменен болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г. Последното налага извод за основателност на жалбата и отмяна на експертно решение № 00567 от 09.11.2023 год. на Национална експертна лекарска комисия – София, с което е отменено експертно решение № 491 от 04.09.2023 г. на Териториалната експертна лекарска комисия първи състав, към „УМБАЛ - Бургас“ АД и вместо него е потвърден болничен лист № Е20231963010 от 11.07.2023г.. При този изход на делото и с оглед правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на Затвора Бургас следва да бъде уважено в размер на 150 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът