Решение № 967 от 1.12.2025 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2230/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, ЕИК 207129761, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Лозенец“ ул. „Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, представлявано от управителя Здравко Иванов, чрез адвокат Владислав Бисеров Божиков от САК, съдебен адрес: гр.София, ул. „Г. С. Раковски“ № 91, първи надпартерен етаж, офис 1, против С. З. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••••••••••••, с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит - Индивидуален договор за заем код: 76335 от 03.10.2022г., сключен между „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника, прехвърлени с Договор за покупко-продажба и прехвърляния на вземания от 19.09.2023г., за които е издадена Заповед № 409 от 03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 829/2024г. по описа на Районен съд- Хасково, за следните суми: 150, 00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 76335 от 03.10.2023г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023г.; 11, 09 лева - договорна/възнаградителна/ лихва по чл. 3 от Договор за кредит № 76335/03.10.2022г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023 г.; 27, 10 лева – законна лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 12.10.2022г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 03.10.2022г. между „МОЯТ КРЕДИТ" ЕООД, като Заемодател, от една страна и ответника С. З. С., като Заемател, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит № 76335 от 03.10.2022г. /Индивидуален договор за заем Код: 76335 от 03.10.2022г./ по силата, на който на ответника е предоставена в заем парична сума в размер на 150 лева, която заемателят се задължил да погасява на седмични погасителни вноски съгласно чл. 12, ал. 6 от Договора. В чл.3 от договора били уговорени вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената заемна сума. Определен бил и крайният срок за погасяване на заема – 07.02.2023г. В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за заем, Заемодателят предоставил на Заемателя заемната сума от 150 лева, като последната е предадена на заемателя на 03.10.2022 г., за което била съставена Разписка № 76335/03.10.2022 г. От своя страна, задълженото лице не е изпълнило надлежно основното си задължение да заплаща изцяло и в срок седмичните погасителни вноски. На 19.09.2023 г. между „МОЯТ КРЕДИТ ЕООД като Цедент, от една страна, и „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ ООД, като Цесионер, от друга страна, е подписан Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който Цедентът прехвърлил на Цесионера вземанията си по горепосочения договор. На 01.04.2024г. ищецът - дружеството „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията, произтичащи от горепосочения договор за заем, прехвърлени му с договор за цесия, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 829/2024 г., по описа на PC Хасково. По същото била издадена Заповед за изпълнение против ответника С. З. С. да заплати на ищеца „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД следните суми: сумата 150, 00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 76335 от 03.10.2023г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023г.; сумата 11, 09 лева - договорна/възнаградителна/ лихва по чл. 3 от Договор за кредит № 76335/03.10.2022г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023 г.; , сумата 27, 10 лева – законна лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 12.10.2022г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението в съда - 02.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдени били и разноски за заповедното производство, от които 25, 00 лв.- държавна такса и 480 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на установителен иск, поради за което за ищеца възниквал правен интеес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите от 150, 00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 76335 от 03.10.2023г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023г.; сумата 11, 09 лева - договорна/възнаградителна/ лихва по чл. 3 от Договор за кредит № 76335/03.10.2022г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023 г.; , сумата 27, 10 лева – законна лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 12.10.2022г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането Претендира разноски по настоящото производство, както и разноски по заповедното производство. В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител – адв.Е. З., АК Хасково, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът, чрез назначения му особен представител, намира иска за допустим, но неоснователен. На първо място, излага доводи, че договорът за заем е нищожен, поради противоречие на закона - липсвало съгласие, поради което не е порадил задължения за ответника. Вместо подпис на заемателя, на договора бил поставен пръстов отпечатьк, което предполага, че лицето или е било неграмотно, или поради друга причина се е наложило да подпише договора по този начин. Счита, че в случая е налице противоречие на закона, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ГПК - частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатьк на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатькът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. На следващо място, сочи, че в разписката за получени суми в брой, приложена към договора, липсвал подпис на лицето, получилило сумата, с оглед на което моментът на предаване на сумата също не бил доказан. Предвид изложенето, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна: По делото като писмено доказателство е приет Индивидуален договор за заем код № 76335/03.10.2022 г., за който ищецът твърди да е сключен между „Моят кредит“ ЕООД и С. З. С., както и Разписка № 76335/03.10.2022 г. за получена сума в брой в размер на 150, 00 лева от С. З. С. в качеството му на заемател по договор за паричен заем № 76335/03.10.2022г. В договорът, както и в разписката липсва подпис за заемодател, като вместо такъв е положен отпечатък от пръст. Съгласно условията на договора, заемозателят се задължава да предостави на заемателя заем в размер на сумата от 76.69 евро или тяхната левова равностойност, със срок на заема – 18 седмици, платим на 18 седмични вноски в размер на 4.58 евро (8, 95 лева); лихвен процент по заема – 39.65 %; ГПР: 40, 44 %. Общият размер на всички плащания по заема е 82.37 евро (161, 10 лева). Видно от приложения Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.09.2023 г., сключен между „Моят кредит“ ЕООД и „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, вземането на кредитора „Моят Кредит“ ЕООД е прехвърлено на ищеца по делото „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД. Представено е и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което „Моят Кредит“ ЕООД потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Моят Кредит“ ЕООД на „Вършец Естейт Инвестъмант“ ООД, съгласно горепосочения Договор за продажба и прехъврляне на вземания /цесия/, индивидуализирани в Приложение № 1/19.09.2023г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. За събиране на вземането си на 02.04.2024г., ищецът е входирал заявление по реда на чл.410 от ГПК въз основа, на което е образувано Ч.гр.д. № 829/2024г. по описа на Районен съд-Хасково. По същото е издадена Заповед № 409 от 03.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 829/2024г. по описа на Районен съд-Хасково, за следните суми: 150, 00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 76335 от 03.10.2023г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023г., 11, 09 лева - договорна/възнаградителна/ лихва по чл. 3 от Договор за кредит № 76335/03.10.2022г. за периода от 11.10.2022г. до 07.02.2023 г.; 27, 10 лева – законна лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от 12.10.2022г. до 28.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева – възнаграждение за адвокат. С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, от заповедния съд е било указано на заявителя - ищец в настоящото производство, възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен, поради следните съображения: При иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, 1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва при пълно и главно доказаване е да установи вземанията си по основание и по размер - той следва да установи, че е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, в случая че е бил сключен валиден договор за потребителски кредит и неговото съдържание, чиито клаузи не са неравноправни или са индивидуално уговорени, не противоречат на императивни материалноправни норми и не накърняват добрите нрави; че заемодателят е изпълнил задълженията си по тях, като е предоставил на кредитополучателя уговорената заемна сума; че претендираната главница и лихви възлизат на посочените в исковата молба размери; настъпилата изискуемост на задължението; наличието на валиден договор за цесия, сключен между и ищеца, в който са включени и процесните вземания спрямо ответника, за което прехвърляне той е бил уведомен от стария кредитор. На първо място е необходимо ищецът да установи, че между цедента "МОЯТ КРЕДИТ' ЕООД и ответника съществува облигационна връзка по договор за заем, по който се претендират процесните суми. Представеният по делото договор за заем не съдържа подпис на заемополучател, а отпечатък от пръст, но така съставения договор не отговаря на изискванията на чл. 189 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък от десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Тази норма е императивна. Разпоредбата на чл. 189, ал.1 ГПК има предвид частните документи, подписите на които не са с нотариална заверка. Ако в този текст се изисква да се постави отпечатък от пръст и като второ условие документът да се подпише и от двама свидетели, то е, за да се удостовери участието на неграмотния или грамотния недъгав в издаването му и, на второ място, че му е известно съдържанието и е съгласен с него, тъй като приподписването от двама свидетели предполага, че документът е четен на същия, преди да го подпише чрез полагане на отпечатък. Единствено в случаието, когато подписването чрез отпечатък става пред съд или нотариус (какъвто не е настощия случай) участието на свидетели е ненужно, тъй като в такъв случай удостоверяващата функция на същите спрямо факта на това действие и факта на узнаване на съдържанието се изпълнява от нотариуса, респективно съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 61 от 3.V.1973 г. по гр. д. № 40/73 г., ОСГК. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства, че ответникът е неграмотен. Освен това, договорът за заем не е подписан от двама свидетели, поради което не може да се приеме, че ответникът е участвала в съставянето му, запознат е със съдържанието му и е съгласен с него, т.е. че между страните е възникнала облигационна връзка, основана на представения договор. Договорът за заем е реален договор, поради което за сключването му не е достатъчно само постигане на съгласие между договарящите се, но и предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя. Представената по делото разписка за заплатена сума също не съдържа подпис на получателя, а само отпечатък от пръст и не е разписана от двама свидетели, поради което важи изложеното по-горе за састъмването на частен документ при условията на чл.189 ГПК. Ищецът не ангажира други доказателства за установяване наличието на договорна връзка между ответникът и "Моят Кредит"-ЕООД. Предвид изложеното съдът намира, че не се доказа, че между "МОЯТ КРЕДИТ' ЕООД и ответницата е сключен договор за заем с твърдяното съдържание. След като между последните не е сключен договор за заем, то "МОЯТ КРЕДИТ' ЕООД няма вземане към ответницата, произтичащо от такъв договор, което вземане да бъде прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия. Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, но тъй като същия е бил представлявана в процеса от особен представител, такива не следва да му бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът