Решение № 347 от 13.12.2023 г. на Районен съд - Монтана по дело № 642/2023 г.

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 146/26.07.2022г. на Началник Отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр.София, към ГД „Рибарство и контрол” при ИАРА със седалище гр.Бургас е наложено на И. Ц. И. с посочен адрес в с.К и в гр.Монтана административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл.88 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за нарушение на посочената разпоредба, която е и санкционна такава. С посоченото НП на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети: 13.00 кг. риба от вида „бяла риба“, 4.67 кг. платика, 1.35 кг. костур, които след претегляне са върнати във водата, 1 бр. ПВЦ надувна лодка жълто-синя, 2бр. гребла и 1 бр. помпа, 1 бр. хрилна мрежа 50м/2.00м/45 мм, подробно описани в Акт № В0029951/25.02.2022г. Недоволен от НП И. Ц. И. чрез пълномощник адв.Г. моли да се отмени НП във всички негови части, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подробни доводи се поддържат в жалбата и по същество. Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт Папазов, поддържа, че жалбата е неоснователна, издаденото наказателно постановление правилно и законосъобразно, поради което пледира за потвърждаването му. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване и в законния 14-дневен срок, считано от датата на връчване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 12.01.2022 г., в 20.00 часа на язовир „Огоста“, местността „Сипеите“ в гр. Монтана, при опит да бъде установен за проверка, лицето бяга с лек автомобил Пежо 307, син на цвят, с рег.№ М ХХХХ ВН, управляван от него, като с тези си действия препятства проверка на контролните органи на ИАРА. Служителите на ИАРА, В. С. и М. Т., свидетели по делото, предприели наблюдение в района на 12.01.2022г., около 19.00 часа, при което забелязали, че към водоема се приближава лек автомобил, който спрял в близост до водата и от него слезли две лица, жалбоподателя и свид.И. А., които тръгнали към водата. Поддържат, че свид.А. с гумена лодка навлязъл в язовира и започнал да изважда от водата хрилни мрежи с риба, а жалбоподателят стоял на брега и го чакал. Това продължило около половин час, след което двамата спаднали лодката, взели чувалите с риба и се отправили към автомобила, при което служителите извикали и се легитимирали, че са от ИАРА. Жалбоподателят и свид.А. изхвърлили лодката заедно с чувалите и другите приспособления за риболов на пътеката и побягнали в близката гориста местност. Свидетелите С. и Т. се отправили към водата, за да огледат и за други риболовни уреди, при което чули, че лекият автомобил запалил и нарушителите потеглили. Веднага било предприето преследване и на около 200 метра от мястото, автомобила управляван от жалбоподателя бил заседнал в калта. Съответно служителите на ИАРА поискали съдействие от полицейски патрул, били снети обяснения от жалбоподателя и свид.А. на мястото, а впоследствие били призовани за съставяне на актове за нарушения в РУ гр.Монтана. На жалбоподателя бил съставен АУАН от свид.В. С., оправомощен със Заповед № РД-09-797/ 10.08.2021г., за опит да възпрепятства проверка, което съставлява нарушение на чл.88 от ЗРА, а на свид.А. за нерегламентиран стопански риболов. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, който отказ е оформен с подписа на свид. С. А. И.. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган оправомощен със Заповед № РД 09-131/ 16.02.2021г., издадена от М инистъра на ЗХГ, издал обжалваното наказателно постановление. В рамките на съдебното следствие подробно до детайли се потвърди посоченото в АУАН и НП като фактическа обстановка, а именно: на въпросната дата, служителите на ИАРА, В. С. и М. Т., предприели наблюдение в района около 19.00 часа, при което след около половин час забелязали, че към водоема се приближава лек автомобил, който спрял в близост до водата и от него слезли две лица, жалбоподателя и свид.И. А., които тръгнали към водата. Свид. И. А. с гумена лодка навлязъл в язовира и започнал да изважда от водата хрилни мрежи с риба, а жалбоподателят стоял на брега и го чакал. Това продължило около половин час, след което двамата спаднали лодката, взели чувалите с риба и се отправили към автомобила, при което служителите извикали и се легитимирали, че са от ИАРА. Жалбоподателят и свид.А. изхвърлили лодката заедно с чувалите и другите приспособления за риболов на пътеката и побягнали в близката гориста местност. Свидетелите С. и Т. се отправили към водата, за да огледат и за други риболовни уреди, при което чули, че лекият автомобил запалил и нарушителите потеглили. Веднага било предприето преследване и на около 200 метра от мястото, автомобила управляван от жалбоподателя бил заседнал в калта. Съответно служителите на ИАРА поискали съдействие от полицейски патрул, били снети обяснения от жалбоподателя и свид.А. на място, а впоследствие били призовани за съставяне на актове за нарушения в РУ гр.Монтана. В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд показания депозират св. В. С., М. Т., Р. В., И. А., С. И.. Свид.С. и Т., извършили пряко наблюдението на района, са категорични, че автомобила се управлявал от жалбоподателя, че пристигнал на място със свид.А., който навлязъл посредством гумена лодка в язовира и започнал да изважда мрежи с риба, че след като се легитимирали и извикали на нарушителите последните побягнали, а впоследствие и с автомобила потеглили, за да бъде осуетена проверката. Съдът анализирайки всички гласни и писмени доказателства в контекста на разпоредбата на чл.88 от ЗРА, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били съставени АУАН и издадено НП. Съдът намира за недоказани изложените твърдения в жалбата на И. и в съдебно заседание, като дава вяра на показанията на св. В. С., М. Т., Р. В., С. И., първите двама свидетели, очевидци на извършването на нарушението, а последният свидетел на отказа на нарушителя да подпише съставения му АУАН. Съдът не споделя изложените доводи от жалбоподателя чрез пълномощника му и намира за безспорно доказано нарушението по чл. 88 от ЗРА, санкционирано на основание същата разпоредба, която в случая се явява и санкционна такава. Относно показанията на свид.И. С. А. – разпитан същият поддържа, че в същата вечер ходил на банкет на една вила и се обадил на жалбоподателя да отиде да го вземе, но тъй като било валяло му казал, че ще го чака на „Сипеите“. Отрича да са били на риболов, както и заявява, че в автомобила не са намерени риболовни приспособления, а също така, че свидетелите на ИАРА С. и Т. не са били на мястото. Твърденията на този свидетел са в пълно противоречие с останалите събрани доказателства – гласните на останалите разпитани свидетели, както и писмените. За отстраняване на съществени противоречия между показанията на С., Т. и А. са извършени очни ставки, при които противоречията не бяха отстранени. Съдът е изискал допълнително писмени доказателства, за проверка достоверност на твърденията на А., от административнонаказващия орган, от които се установява, че на 12.01.2022г., свидетелите С. и Т. са били нощна смяна с обект на проверка язовир „Огоста“. Свидетелят А. се явява и заинтересован от изхода на делото и поради факта, че по отношение на него е съставен АУАН за извършено нарушение на същата дата и място почл.39а, ал.1, т.1 ЗРА и издадено наказателно постановление, влязло в законна сила от 20.09.2023г., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Съдът не кредитира показанията на свид.А., тъй като неговите обяснения не намират опора в доказателствената съвкупност. Установено е по безспорен начин, че жалбоподателя И. Ц. И. е препятствал проверка на контролните органи на ИАРА, като напуска мястото с автомобил, управляван от него, при опит да бъде установен за проверка и след легитимиране от страна на проверяващите служители. Нарушението е довършено, а твърденията на И. в жалбата не се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели С., Т., В. и С. И., които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви. Свидетелите В. С. и М. Т. освен това са непосредствени очевидци при установяване на нарушението, техните твърдения се подкрепят от показанията на останалите разпитани свидетели, полицейските служители, както и от събраните писмени доказателства. АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в рамките на предоставената им компетентност и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗРА, процесуалноправните разпоредби на ЗАНН. Като съдържание са напълно редовни, притежават всички изискуеми от ЗАНН реквизити, в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. При издаване и връчване на АУАН и НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са от естество да обосноват отмяна на обжалваното НП. АУАН е съставен на 25.02.2022г., в присъствието на нарушителя, при отказ на последния да подпише акта, който отказ е удостоверен с подписа на свидетеля С. А. И.. Последният разпитан в съдебно заседание заявява, че нарушителя отказал да подпише акта и той станал свидетел на отказа му. Правилна и вярна е правната квалификация на деянието, осъществяващо състава на административно нарушение по чл.88 ЗРА, като правилно е приложена от АНО санкционната разпоредба на чл. 88 ЗРА. На жалбоподателя е наложена минималната за извършеното нарушение глоба от 1 000 лева, тъй като АНО е преценил, че лицето няма предходни административни нарушения по ЗРА, за които да има издадени НП, поради което целите на генералната и частната превенции по чл. 12 ЗАНН, могат да бъдат постигнати с минимално наложена глоба. Във връзка с изложеното, на основание чл. 27, ал. 2 ЗАНН, наказващият орган е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за извършването, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, което е отразено и в самото НП. Извършеното административно нарушение не представлява, , маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, а липсата на каквато и да е самокритичност у нарушителя, досежно извършеното, както и отричане на извършеното нарушение при наличие на безспорни доказателства за осъществяването му, указват на обстоятелства, изключващи прилагането на чл. 28 ЗАНН. Съдът взе предвид и задължителните за съдилищата тълкувания, изложени в ТР № 1/12.12.2007г. по т. н. д. №1/2005г. на НК на ВКС, с което установява, че наказващия орган правилно е преценил, че не се касае за “маловажен случай”. В изпълнение на правомощието си по чл.90, ал.1 ЗРА, АНО законосъобразно е отнел описаното количество риба, която след измерването е пусната във водата, както и риболовните принадлежности, послужили за улова. Не са налице правни и фактически основания и за изменение на НП. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноските в производството в размер на 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът