Решение № 19997 от 4.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 67586/2022 г.

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. С. Н., с която са предявени следните осъдителни искове: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата от 2180.05 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент №..., находящ се в гр. София, бул „К. М. Л.“ №....., за периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г., както и за сумата от 28.64 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-30.04.2021г.; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане за сумата от 381.96 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.– 02.11.2022г., както и за сумата от 5.90 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-02.11.2022г. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот в качеството му на наследник на Н. И. К., поради което е задължен да заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не е сторил това. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи. Претендира разноски. Ответникът чрез назначения му особен представител – адв. Н., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че към исковата молба не са представени доказателства за установяване на претендираните вземания за процесния период и изправността на средството за търговски измерване, методиката за изчисление, протоколи за първоначален монтаж и периодична проверка на топломера, както и доказателства за изразходване на количеството енергия, както и за обекта, за който е начислена. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана. При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното: Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 08.01.2002г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В разглеждания случай доказва се по делото, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права и се явява дължима. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за собственост на недвижим имот №...., том II, рег. №...., дело №324/2009г. и молба, топлоснабдения имот – апартамент №..., находящ се в гр. София, бул. „К. М. Л.“, №....., е придобит от ответницата Н. И. К.. Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот. Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото производство придобиването от ответника на правото на собственост върху топлоснабдения имот в рамките на исковия период, се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост и подадена молба от ответника, в която извънсъдебно е признал този факт, и изводите на съда за наличието на облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответниците на собственици на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение остава несподелено. По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност. За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период няма служебно начислена енергия. През процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. За процесния период фигурира водомер за топла вода. Отговорено е, че размерът на дължимите суми е 2260.93 лева – главница за потребена топлоенергия, или повече от исканото. Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Дължима е и сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание, а релевираните възражения не се споделят. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2019г., а исковата молба, което прекъсва давността в случай на положително решение по иска, е депозирана на 12.12.2022г. Вземанията, възникнали преди 12.12.2019г. се явяват погасени по давност и възлизат в размер на 531.01 лева главница за топлинна енергия, 114.91 лева лихва върху нея. Общият размер на вземанията след 12.12.2019г. възлиза на 1646.56 лева – главница за потребена топлоенергия, 258.67 лева – мораторна лихва върху нея, 28.64 лева – главница за осъществено дялово разпределение, която не се явява погасена по давност с оглед липсата на покана, отправена от ищеца до ответника. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 5.90 лева– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.- 02.11.2022г. При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност вземания и качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, предявените искове следва да се уважат до размера, който не се явява погасен по давност, а за разликата над него до пълния размер – да се отхвърлят като погасени по давност. На отхвърляне подлежи и претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. По разноските При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1163.58 лева, от които 103.88 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, 559.70 лева за особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 866.44 лева. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,