Решение № 3041 от 24.9.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 770/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 3265/ 11.07.2025 г. от деловодството на АСВТ, подадена от гл. юрисконсулт Ц. С., като пълномощник на директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. С молбата на основание чл. 175 от АПК, е направено искане за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в осъждане на касатора да заплати разноски по касационното дело на Изпълнителна агенция по горите - [населено място], вместо на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В срока, определен в чл. 247, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от ответната страна Я. А. Б. от [населено място] не е постъпил отговор на искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа страна следното: Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Я. А. Б., с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. С. Р. от АК – Сливен, срещу Решение № 24/ 20.08.2024 г. по АНД № 20244130200053/ 2023 г. по описа на Районен съд – Е.. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 2210500720/ 19.06.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на Я. А. Б. на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 лв., и Я. Б. е осъден да заплати на РДГ – Велико Търново, разноски по делото на РС – Е.– юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. С Решение № 3937/ 18.12.2024 г. по КНАХД № 20247060600770/ 2024 г. на Административен съд – Велико Търново, обжалваното решение на Районен съд – Елена е оставено в сила и Я. А. Б. е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по горите – [населено място], разноски за производството пред касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. Съдът, като взе предвид горните факти и направеното искане за поправка на очевидна фактическа грешка, намира искането за основателно. Съгласно чл. 64д, ал. 1 и ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, субсидиарно приложима за неуредените въпроси на основание чл. 228 от АПК и чл. 64в от ЗАНН. В разглеждания случай ответник по касационната жалба е директорът на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, т.е. служител от структурата на същата регионална дирекция /чл. 160, ал. 1 от ЗГ, чл. 3 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите/, упражняващ правомощия на административнонаказващ орган на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Видно от приложеното пълномощно юрисконсултът, осъществил процесуално представителство на АНО в производството пред АСВТ, също е служител в РДГ – Велико Търново. От своя страна регионалната дирекция, макар и част от структурата на Изпълнителната агенция по горите, е юридическо лице на бюджетна издръжка /чл. 158, ал. 2 от ЗГ, чл. 2, ал1 от Устройствения правилник на РДГ/, т.е. самостоятелна „организация“ по смисъла на чл. 64д от ЗАНН, чийто орган е издал потвърденото от РС – Елена наказателно постановление. Съобразно това и в съответствие с цитираната по-горе нормативна уредба, юрисконсултското възнаграждение за делото пред АСВТ е следвало да бъде присъдено именно в полза на РДГ – Велико Търново, но както в мотивната част, така и в диспозитива на решението си, съдът е посочил, че такова се присъжда на Изпълнителната агенция по горите, което очевидно е погрешно. Съобразно изложеното настоящият състав намира, че в мотивната част на Решение № 3937/ 18.12.2024 г. по КНАХД № 20247060600770/ 2024 г. на АСВТ, стр. шеста, абзац четвърти, ред трети и четвърти, както и в диспозитива на същото решение абзац втори, ред втори и трети, е допусната очевидна неточност поради грешка при посочването на юридическото лице, в полза на което следва да бъдат присъдени разноски, което съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. Водим от изложените съображения и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът