Решение № 9 от 9.1.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 662/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 27666/13.11.2023 г. на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“, ЕИК 176143308, чрез представляващ А Н Й, срещу решение № 468/01.11.2023 г. постановено по електронно дело 2023310 0900530(ТД № 530/2023), по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърден отказ на длъжностно лице от състава на Агенция по вписванията за регистриране на промени на вписани обстоятелства за адрес, управление и представителство по партидата на юридическото лице с нестопанска цел, заявени от новоизбран законен представител с вх. № 20230904120937/04.09.2023 г. Жалбата е депозирана в срока по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, считано от връчване на обжалваемия акт. Жалбата е подадена от лицето – заявител по отказаното вписване. Юридическото лице има интерес да обжалва решение, с което е отказана поисканата промяна. Държавна такса е авансово внесена. Производството по обжалване е допустимо. Жалбата е надлежно администрирана. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложен закон относно прекратяването на членство, като сочи че уредената в устава хипотеза на отпадане действа по право и съответно не решение на орган на сдружението, а самото поведение на Е, изразяващо се в неучастие и незаинтересованост спрямо дейността на сдружението и невнасяне на членски вноски, е достатъчно за да се отрече правоотношението между него и юридическото лице. Счита, че при доказване на фактите за наличието на това основание за прекратяване на членство, отпадналият участник неправилно е бил считан от съда за член на сдружението. Заявителят е поискал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели относно поведението на отпадналия член, търсен за участие в работата на органите на сдружението. В процедурата по администриране на жалбата е постъпила декларация с вх. № 28607/22.11.2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, депозирана лично от В Г Е, в която лицето излага, че не е взимал участие в дейността на юридическото лице от 10 години и не е заплащал членски внос, поради което не се възприема като член на сдружението. Позовава се на чл. 11 от Устава и счита, че членственото му правоотношение е прекратено. Изрично заявява, че е бил уведомен за дневния ред, датата и мястото на провеждане на общото събрание, не оспорва взетите на него решения, вкл. отписването му от списъка на членовете, което съответствало на желанието му. Постъпил е писмен отговор от страна на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител юрисконсулт И. И., в който се поддържа становище, че съдебният акт е законосъобразен, тъй като правилно е отказано вписването на исканите обстоятелства при недоказано уведомяване на всички членове, оповестени в актуалния списък за свиканото общо събрание на сдружението. За да се произнесе по жалбата, въззивният съд съобразява следното: Съдържанието на заявлението е възпроизведено в преписката за съда (по реда на чл. 184 ГПК) и приложенията му могат да бъдат служебно установени и при справка в публичния достъп до базата данни на ТРРЮЛНЦ, воден от АВ. Формата на заявлението съответства на искане за вписване на обстоятелства относно действащо сдружение по образец А15 и към него са посочени като доказателства за изпълнение на законови изисквания актуален списък на членове, протокол от 05.09.22г от проведено общо събрание и покани за свикването му. Заявителят се легитимира като новоизбран председател, представляващ сдружението в процеса на регистрацията на промените, внесена е държавната такса. Приложена е изискуема по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация. Заявени са обстоятелства, подлежащи на вписване по чл. 18 ал. 4 вр. ал.1 т. 2 и 3 ЗЮЛНЦ. Регистърното производство е допустимо. Изискуемите приложения, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в изпълнение на чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ се определят според изискванията на чл. 33р от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър( Наредбата). Преценката за външна редовност, за която могат да се дават указания без да се нарушава диспозитивното начало (като общ принцип на съдопроизводство при защита на права, приложим и в охранителни производства) налага съпоставка на посочените приложения с изискваните по Наредбата. Първоначалното съдържание на списъка на членовете към 05.09.2022 г. се изчерпва с пет души, като този състав не включва лицето В Г Е и кореспондира както на покани, изпратени до пет лица (л. 41, 42, 43, 45, 47) така и на протоколираното отсъствие на трима и присъствие на двама членове, явили се на събранието и участвали в гласуването. В протокола от 05.09.2022 г. от проведеното общо събрание на сдружението в данните при проверката на кворума са обявени и още четири лица, като за трима от тях е протоколирано установено основание за прекратяване на членството поради смърт, а четвъртият Е е посочен като отпаднал поради изричния му отказ да заплаща членски внос през няколко поредни години. Заявлението е било допълнено с обяснителна записка, представена с образец Ж1 след указания, дадени от длъжностно лице по регистрацията за удостоверяване на минимален брой членове, като заявителят е представил нов, допълнен списък на членовете актуален към датата на свикване на общото събрание 12.07.2022 г., в който е вписан В Е, чието отпадане е било констатирано при уведомяването му за събранието по-късно, а заявителят е пояснил, че спадналият състав на членовете поради обективните обстоятелства (смърт на трима от учредителите, участващи и в състава на УС, включително и председателя, представляващ сдружението), е затруднил работата на органите, но е преодолян след приемането като нови членове на дългогодишни сътрудници. Въпреки тези уточнения, въз основа на тези списъци, длъжностното лице е намерило, че членският състав не достига изискуем от чл. 19 ал.2 ЗЮЛНЦ императивен минимум за сдружение, обявило дейност в обществена полза, а това изключва законосъобразността на дейността му като цяло и в частност законосъобразността на промените в заявените обстоятелства. Макар че не е споделил този извод, сезираният с жалбата срещу този отказ първоинстанционен съд е намерил друга незаконосъобразност на решенията на общото събрание, като се е позовал на списък, приложен към жалбата, в който са описани всички членове, участвали от учредяването до провеждане на събранието и е преценил, че дори и трима от тях да са починали, не е било установено уведомяването на Е за свиканото събрание, а това изключвало пълнотата на доказателствата за редовното свикване на колективния орган, респективно формалното съответствие на взетите решения за промените с изисквания на закона. Въззивният съд преценява, че покана до Е действително не е била приложена, но липсата на това доказателство е следвало да се укаже на заявителя, особено след като в първоначално представения комплект от книжа това лице не е обявено като участник в сдружението, а „разширяването“ на първоначалния списък е резултат от неправилни указания по приложение на закона. Като се е произнесъл по жалбата без да изиска доказателства за уведомяването и на този член, каквито не са били приложени към заявлението и не са били изискани от длъжностното лице по регистрацията, първоинстанционния съд е нарушил задълженията си като съд, сезиран с искане по съществото на охранителното производство за прилагане на императивното процедурно правило на чл.22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и това нарушение е основание за разглеждане на допълнителните доказателствени искания, направени в настоящата инстанция. В този смисъл са задължителните указания по тълкуване на закона в т. 6 от ТРОСТК 1/2020 на ВКС. Жалбоподателят е поискал събиране на свидетелски показания за установяване на факта на отправената покана до Е, посочен в допълнителния списък като член на сдружението към момента на свикването и потвърденото от него по този повод желание за отпадане на членството му, удостоверено в първоначалния списък (датиран към деня на провеждане на събранието) и протоколирано при проверката на кворума. Същите факти обаче, вече са удостоверени в личната декларация на това лице, депозирана пред настоящия съд. Въззивният съд преценява, че специалните правила на ЗЮЛНЦ не въвеждат императивно изискване за доказателствените средства нито за удостоверяване на връчване на покана(чл. 26 ал. 3 ЗЮЛНЦ), нито за основанието за отпадането на членство (чл. 22 ал. 4 ЗЮЛНЦ), а обявеният като действащ към този момент устав на сдружението, допуска свикването да се извършва и с покана по телефон и не урежда специална процедура за оповестяване на отпадане на членство в края на календарната година, за която не е внесен членски внос(чл. 11в и чл. 18 ал.3 от устава). Действително, воденето на книгата на членовете на сдружението е правомощие на УС( чл. 19 ал. 9 т. 4 от устава), но това документиране е вторично и няма конститутивен ефект, за да се изисква като единствено допустим от закона начин на доказване на хипотезите на придобИ.е и прекратяване на членството, особено тези, които пораждат последиците си по силата на настъпване на конкретен факт. Решението на УС за включване или заличаване на вписването на съответното лице като член в нарочната книга има значение само за очертаване на евентуален спор по наличие на правопогасяващ фактически състав на отпадането, тъй като едва след като възможностите за упражняване на права бъдат отречени от управителния орган би се открила и възможността констатацията на УС да се провери от върховния орган по реда на чл. 25 ал.5 от ЗЮЛНЦ. При липса на какъвто и да е спор относно факта на отпадането на членството обаче изявлението на управителния орган е без значение. Затова, писмената декларация на отпадналия член има доказателствено значение на извънсъдебно признание, което изключва нужда от допълнително доказване както на фактите по отправянето на покана към него (като лице, фигуриращо в списък на членовете към момента на свикване на събранието), така и на момента на констатирането на безспорни факти като основание за прекратяване на членството, чийто последици са отчетени от върховния орган, заместил бездействащия управителен орган при провеждане на самото събрание. Декларацията следва да се допусне като доказателство, на осн. чл. 266 ал.3 ГПК и доколкото в охранителните производства съдът може да съобразява и служебно издирени доказателства, обстоятелството, че този документ не е посочен от самия заявител е без значение. С тази декларация липсващите приложения са допълнени и затова не се налага нито да се събират поисканите гласни доказателства, нито да се дават нови указания на заявителя. При така обоснованото с новопредставени приложения заявление, съставът на Варненския апелативен съд осъществява проверката от външна страна (чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК) и намира заявлението за основателно по следните съображения: Представените документи удостоверяват инициативата за провеждане на събранието на трима от общо петима действащи членове, подписали искане за свикване на редовно годишно събрание на конкретна дата и час по въпроси от изключителна компетентност на върховния орган, между които промените в устав и избор на управителни органи. Това искане е било разгледано и изцяло уважено от УС на 12.07.22г, като решението за това е протоколирано от Д. В. Видно от списъците и уточненията към тях, към тази дата членове на сдружението са били само шест лица, тъй като от общо 9- мата учредители трима вече са били починали, а именно те и дезинтересиралия се от дейността Е и подписалата протокола В са формирали 5-членния състав на УС, който е бил избран първоначално при учредяване на сдружението. След справка с данни по фирменото дело, оповестено като част от досието на пререгистрано юридическо лице и служебния достъп до НБ Население, декларираните от заявителя данни за спадането на състава на членовете до 6 лица и на управителния орган до две лица, се потвърждават изцяло. Учредителите и членове на УС П, М и Ч са починали в периода от 18.12.2013г. до 18.12.2020г, а Е е преустановил плащането на членски внос от 2013г. Затова, само В е продължавала да изпълнява остатъчни функции като единствен действащ член на УС, след изтичане на мандат и затова само тя е можела да удостовери приемането на искането на действащите трима членове и да организира провеждането на събранието. Изпратените до петимата действащи членове покани от външна страна покриват изискването за редовно свикване. Липсата на отправена писмена покана до Е не опорочава процедурата, тъй като по повод на уведомяването му по телефон( в съответствие с уговорен такъв начин в устава на сдружението), той лично е потвърдил, че няма желание да участва в дейността и занапред. Въззивният съд намира, че въз основа на личната декларация на отпадналия от дружеството член, са доказани предпоставките за прекратяване на членството му, и затова именно първоначално представения със заявлението списък от 5 участника в сдружението ( към които са били изпратени и писмените покани) са членовете, чието право на участие в колективния орган законът закриля с императивни норми. Макар едната от поканите, адресирана до Мусорлиева да не е връчена, видно от обратната разписка, тя е била доставена до известния пощенски адрес, обявен от учредителката при подписване на първоначалния устав и затова формално всички необходими доказателства за редовното свикване са налице. Въззивният съд споделя преценката на първата инстанция относно последиците от спадането на броя на учредителите под изискуемия брой от седем лица. Действително, за да осъществява обществено полезна дейност юридическото лице следва да поддържа минимален членски състав, който да представлява определен сегмент от обществото, но законът не урежда някаква неблагоприятна последица ако временно броят на членовете не достига предвидения в чл. 19 ЗЮЛНЦ. Дори и членския състав да е намалял, този недостатък е отстраним чрез попълване на състава с прием на нови членове и затова заявителят не може да бъде санкциониран преди да му се даде възможност да съобрази дейността си с изискванията на закона. В случая, както е видно от приложените към заявлението документи, колективният орган е попълнил състава с новоприети лица до 8 члена и затова няма никакво основание да се отрича автоматично и действието на решенията, взети непосредствено преди новия прием. Протоколът, съставен от председателя и протоколчика на събранието и придружен със списък на гласувалите двама действащи членове (Й и Т), удостоверява липсата на нужния кворум в начално определения час на събранието и провеждането му при спадащ кворум час по-късно, съответно на правилото по чл. 18 ал. 5 от Устава. Протоколираното гласуване отразява нужното мнозинство за приемане на решение с единодушните гласове на явилите се двама членове. Отразените в протокола решения за промени на устава в частта, визираща адрес на управление, както и избор на членове на УС между новоприетите членове и избор на представляващ председател съответстват на заявените промени поради което искането за регистрирането им следва да се уважи. Въззивният съд отчита, че останалата част от новоприетото съдържание на устава и не е било заявено за обявяване по реда на чл. 18 ал.2 ЗЮЛНЦ, но доколкото промененият адрес на управление не е част от същественото съдържание на този акт (чл. 20 ЗЮЛНЦ) няма пречка да се регистрира отделно само промяна на това обстоятелство. В заключение при своята служебна проверка, въззивният съдът не намира никакви пречки за вписване на заявените промени и затова отказът на длъжностното лице по регистрацията следва да бъде отменен. Постановеното в обратен смисъл решение на първата инстанция следва да се отмени и вместо него да се дадат указания за извършване на вписването въз основа на новопредставените доказателства. По тези съображения и на осн. и чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК съдът