Решение № 20454 от 13.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 5382 от 13.12.2024 г., постановено по НАХД № 11264/ 2024 г. по описа на СРС, 97 състав, е потвърдено Наказателно постановление (НП) № РД-10-17/ 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, ЕИК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 126, ал. 1, във вр. чл. 127, ал. 2 и чл. 129, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) за нарушение на чл.12, ал. 1 от ЗРТ. В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН решението е обжалвано от „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД с искане да бъде отменено, като бъде отменено и НП или делото да бъде върнато за ново разглеждане от СРС. Релевираните с жалбата касационни основания са за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН. В съдебно заседание пред Административен съд София – град касаторът се представлява от юрк. Р., която поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – председателя на СЕМ, чрез процесуалния си представител юрк. Д. оспорва касационната жалба. Депозира писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, като взе предвид релевираните с нея касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК провери изцяло съответствието на решението с процесуалните изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АССГ, е ограничен от въведените с жалбата основания с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. Според фактическите установявания на въззивната инстанция, на 29.05.2023 г. в Съвета за електронни медии при преглед на запис от системата за мониторинг на СЕМ на радиопрограма „БТВ РАДИО/ BTV RADIO“ на доставчика на медийни услуги „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, разпространявана на честота 101.1 MHz за [населено място], било установено, че на 28.05.2023 г., в часовия интервал от 17: 13 часа до 17: 21 часа, в програма „БТВ РАДИО/ BTV RADIO“ било излъчено интервю като част от предаването „120 минути“. Откъсът бил по актуалната тема за убийството на К. К. - Къро. В студиото бил журналистът А. И., който се бил свързал със своя колега А. Х. от Република [държава]. Той работел по темата за българската организирана престъпност, която преминавала през [държава]. Разследващият репортер предоставил направеното с К. К. - Къро и неговата съпруга Г. К. телефонно интервю, което било от октомври 2022 г. и било тяхното последно интервю. То било предадено в оригинал, проведено изцяло на английски език. Контролните органи приели, че като е излъчил горепосоченото съдържание с откъси изцяло на английски език като част от предаването „120 минути“ на 28.05.2023 г. в програма „БТВ РАДИО/ ВTV RADIO“, доставчикът на медийни услуги „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД не е спазил изискването на ЗРТ, че програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на [държава]. С оглед на това М. П. С. – инспектор в СЕМ, съставила срещу „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № НД-01-19/29.06.2023 г. за извършено нарушение на чл. 12 ал. 1 от ЗРТ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след надлежно връчена покана представител на дружеството не се явил за съставяне на акта. Поради това АУАН бил изпратен на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като пратката била получена на 05.07.2023 г. Срещу акта постъпило писмено възражение от дружеството. Въз основа на съставения АУАН и като счел възражението за неоснователно, председателят на Съвета за електронни медии издал НП № РД-10-17/ 27.07.2023 г., с което на основание чл. 126, ал. 1 от ЗРТ на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗРТ. НП било връчено на 07.08.2023 г. За да потвърди издаденото НП, СРС е приел, че административнонаказателното производство е протекло без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел за безспорно доказано извършването на нарушение на чл. 12, ал. 1 ЗРТ, като са налице всички елементи от фактическия му състав. Отхвърлил е довода за маловажност на административното нарушение. Касационната инстанция намира, че оспореното решение на СРС е валидно, допустимо. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, поради което и не са налице сочените от касатора пороци за незаконосъобразност. Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗТР, съгласно който програмите на доставчиците на медийни услуги се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на [държава]. Безспорно по делото е обстоятелството, че излъченият материал е част от предаване, елемент от програмата, който е носител на информационно съдържание. Тъй като в излъчения материал се съдържа информация, с която доставчикът очевидно желае да запознае аудиторията, то същата следва да бъде представена на български език, за постигне целта на излъчването си. Независимо че е само част от предаването и независимо от продължителността на излъченото интервю, то е проведено изцяло на английски език. Липсата на превод за посочената част от предаването на български език представлява нарушение на чл.12, ал.1 ЗРТ, тъй като става въпрос за елемент от програмата с информационен характер, който следва да отговаря на общите изисквания, че програмите трябва да са на официалния език на [държава]. В НП точно и коректно е описано деянието, с което е извършено нарушението, а именно телевизионната програма, датата, часът и времетраенето на материала, който е излъчен на език, който е неразбираем за аудиторията, а касационните доводи за противното не намират опора във фактите по делото. Липсата на превод на излъченото интервю води до пълна невъзможност зрителят да разбере какво възприема, с което категорично е изпълнен съставът на нарушението по чл.12, ал.1 от ЗРТ. В чл. 12, ал. 2 от ЗРТ са посочени изключенията, при които е допустимо програмите или отделни предавания да бъдат и на друг език. Нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗРТ определя "програмата" като система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема. В този ред на мисли процесното предаване не е с профил образователна насоченост и не би могло да се приеме за изключение по чл.12, ал.2, т.1 ЗРТ. Също така процесното предаване не е предаване, предназначено за български граждани, за които българският език не е майчин, защото достига до точно определена аудитория, съгласно лицензията, в която е записан точен териториален обхват на програмата. Не може да се приеме и че предаването или програмата са предназначени за слушатели или зрители от чужбина по същата причина, което автоматично изключва приложение на изключенията в чл. 12, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗРТ. Относно т. 4 съдът съобрази обстоятелството, че нейното съдържание е относимо към чуждестранни предавания и програми на чуждестранни доставчици, като се има предвид цялостно излъчване на същите, а в случая става въпрос за част от проведено телефонно интервю. Ето защо и това изключение не би могло да бъде приложено. Съдът намира за неоснователно искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, вр. чл. 11 ЗАНН за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая липсват доказателства за наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което сочи, че процесното деяние не представлява и не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С оглед гореизложеното и поради липсата на релевираните с жалбата касационни основания и на други такива по чл. 218, ал. 2 от АПК, установени от касационната инстанция служебно, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, при направеното своевременно искане, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд София-град, І-ви касационен състав,