Решение № 545 от 13.10.2022 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 511/2022 г.

производството по установителния иск трябва да бъде прекратено. В останалите си части, решението е правилно, като краен резултат, но по съвсем различни от изложените в него мотиви. Както се изтъква в Определение № 50706 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 851/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й., и Определение № 485 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят З.А., разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК установява форма за действителност на договорите за потребителски кредит - писмена, да са написани на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Нормата на чл. 22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е недействителен. Тези два законови текста са императивни, ясни и не се нуждаят от тълкуване. От тях ясно следва, че нарушаването на изискването за минимален размер на шрифта представлява отделно основание за недействителност. Законодателството на ЕС допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 /Определение на СЕС, шести състав, от 14 април 2021 г., по дело C-535/2020 - „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., П., срещу T. Г. M./. В настоящия казус такова възражение пред РС е направено още с отговора на исковата молба, но и да не беше така, съдът служебно трябва да изследва въпроса. Прието е заключение на техническа експертиза, което е категорично, че големината на шрифта на договора и условията по него е под минималната. Изводите на вещото лице Д.Ц. не са оспорени от страните по делото и няма причини да не бъдат кредитирани. При това положение, заради несъмненото констатиране на несъблюдаването на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за размера на шрифта, процесният контракт се явява недействителен и по същия не се дължат никакви суми. Действително, в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но това съвсем не означава, че предявеният иск за главница следва да бъде уважен, доколкото въпросната правна норма насочва към претенция, базирана на извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване, какъвто иск в случая не е предявен /решение на Апелативен съд Бургас, постановено в същата насока, не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 84 от 8.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1691/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н./. Решението на РС П. трябва да бъде потвърдено в допустимите му части, макар и по други съображения. Настоящият въззивен съдебен акт ще подлежи на касационна проверка, понеже попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. Воден от изложеното, съдът