Решение № 80 от 8.10.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 11/2025 г.

С присъда № 52/20.09.2024 год., постановена по НОХД № 703/2023 г., Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия Н. А. П., ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че:

• на 22.06.2018г. около 14.30 часа, в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, действайки в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице, отвлякъл Н. М. И., ЕГН ••••••••••, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години и 4 /четири/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

• на 22.06.2018г., в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“ в поземлен имот с идент. №..., действайки в качеството на извършител в съучастие с неустановено по делото лице, се съвкупил с Н. М. И., ЕГН ••••••••••, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 22.06.2018г. в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“, в поземлен имот с идент. №..., действайки в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице, чрез употреба на сила и заплаха, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Н. М. И., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 22.06.2018г. в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“, в поземлен имот с идент. №..., чрез употреба на сила, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - Н. М. И., ЕГН ••••••••••, поради което на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 22.06.2018г., в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“ в поземлен имот с идент. №..., в качеството на извършител, действайки в съучастие с неустановено по делото лице, отнел чужди движими вещи - парична сума от 220 лева в банкноти с различен номинал, чифт златни обици 14 карата, проба 585, с общо тегло 3, 5 грама, на стойност 222, 25 лв. и златен пръстен 14 карата, проба 585, с тегло 2, 3 грама на стойност 152, 95 лв., всички на обща стойност 595, 20 лева, от владението на собственика им Н. М. И., ЕГН ••••••••••, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 08.07.2018г., около 13.30 часа, в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, на главен път Бургас - Варна /1-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, действайки в качеството на извършител в съучастие с неустановено по делото лице, отвлякъл П. Х. П., ЕГН ••••••••••, като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години и 4 /четири/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

• на 08.07.2018г., в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, на открита поляна в местността „Касада, Саръгьолджук“, в поземлен имот с идент. №11538.15.16, действайки в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице, се съвкупил с П. Х. П., ЕГН ••••••••••, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т. 2, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 08.07.2018г., в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, на открита поляна в местността „Касада, Саръгьолджук“, в поземлен имот с идент. №11538.15.16, действайки в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице, чрез употреба на сила и заплаха, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П. Х. П., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 08.07.2018г., в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, на открита поляна в местността „Касада, Саръгьолджук“, в поземлен имот с идент. № 11538.15.16, чрез употребата на сила и заплаха, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П. Х. П., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 08.07.2018г., в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, на открита поляна в местността „Касада, Саръгьолджук“, в поземлен имот с идент. №11538.15.16, действайки в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева в банкноти с различен поминал, от владението на собственика им П. Х. П., ЕГН ••••••••••, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., около 16.30 часа, в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, отвлякъл З. В. В., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.142, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, в гориста местност край главен път Бургас - Варна /1-9/, чрез употреба на сила, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст -З. В. В., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., в землището на гр.Несебър, на открита поляна в местност „Юрта - Балкана“, поземлен имот с идент. №..., чрез употреба на сила, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст - З. В. В., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание по чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018 г., в къща, находяща се в с.Приселци, община Аврен, обл.Варна, ул.„.., чрез употребата на сила, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст - пострадалата З. В. В., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание по чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., в къща, находяща се в с.Приселци, община Аврен, обл.

Варна, ул.„.., се съвкупил със З. В. В., ЕГН ••••••••••, като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., в къща, находяща се в с.Приселци, община Аврен, обл.Варна, ул.„.., чрез употребата на сила, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - З. В. В., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

• на 30.08.2018г., в къща, находяща се в с.Приселци, община Аврен, обл.Варна, ул.„.., принудил пострадалата З. В. В., ЕГН ••••••••••, да извърши нещо противно на волята и - да почисти къщата, в която се намирали, като измие банята, изтърка фугите, мивките и тоалетната, да подсуши банята, да измете стаите и да избърше пода, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание по чл.143, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което наказание постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н. А. П. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца, което на основание чл.24 от НК увеличил с една година лишаване от свобода до общия размер от шест години и четири месеца лишаване от свобода, и постановил изтърпяването му при първоначален строг режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

С присъдата подсъдимият Н. А. П. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 11955, 39 лева, както и разноските, направени от частните обвинители, както следва: на Н. М. И., ЕГН •••••••••• – сума в размер на 2000 лева; на З. В. В., ЕГН •••••••••• – сума в размер на 200 лева и на П. Х. П., ЕГН •••••••••• – сума в размер на 4000 лева.

Съдът се е разпоредил и с приобщените по делото веществени доказателства /подробно изброени в присъдата/, постановявайки част от тях да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени като вещи без стойност, други – върнати на собствениците им, и трети – да останат на съхранение по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Р. от АК-Бургас – назначен служебен защитник на подс. П.. В жалбата се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се поддържа, че индивидуализирайки същото, съдът без основание е отказал да уважи наведените доводи за наличие на многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства. Твърди се, че отмерената санкция стои в очевидно несъответствие с фактите по делото. Направено е искане за изменяване на постановената присъда в санкционната й част съобразно изложеното в пледоарията по същество пред първата инстанция.

В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадената жалба са постъпили писмени възражения от поверениците на частния обвинител Н. М. И. - адвокат Н. В. и адвокат В. В., двамата от АК-Варна, с изтъкнати в тях доводи за неоснователност на жалбата. Застъпено е становище, че атакуваната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена, а жалбата на защитника – оставена без уважение. В допълнително писмено изложение повереникът – адв.В. аргументира становище за доказателствена обезпеченост на извършените от подсъдимия посегателства срещу Н. М. И., засягащи правото й на свободно придвижване, свободата на избор на сексуален партньор и полово поведение, както и правото й на собственост, в каквато насока се позовава на показанията на свид. Е.М.Д. и на представените по делото съдебномедицински удостоверения, отразяващи вида и характера на причинените на доверителката му травматични увреждания. Моли жалбата на защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, и моли същата да бъде оставена без уважение. Констатирайки, че производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, обусловило отмерване на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, прокурорът намира, че индивидуализираният по този ред размер на санкцията за всяко от престъпленията, с приложението на чл. 23, ал.1 от НК и чл. 24 от НК в окончателния му вариант от шест години и четири месеца лишаване от свобода, е справедлив и стои в съответствие с целите по чл.36 от НК. Солидаризирайки се с дадената от първата инстанция оценка на тежестта на извършените деяния, личната обществена опасност на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че отказът й да приложи чл.55 от НК е правилен. Моли присъдата на окръжния съд да бъде потвърдена изцяло.

Частният обвинител Н. М. И., редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и със своя повереник адв. Н. В. от АК – Варна, който поддържа депозираното писмено възражение срещу подадената въззивна жалба. Счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание – справедливо. Намира, че доказателствата са анализирани обективно, всестранно и пълно, като на основата на тяхната оценка, както и на оценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът е определил наказание, съответстващо на степента на обществената опасност на всяко извършено деяние и на самия деец, каквото е изискването на чл. 54 от НК. Противопоставя се на искането на защитата за отмерване на наказанието при условията на чл.55 от НК. Моли за потвърждаване на присъдата и присъждане на разноските пред настоящата инстанция в хипотеза на осъществена безплатна правна помощ на Н. М. И. по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Частният обвинител Н. М. И. се присъединява към становището, изразено от повереника й – адв.В.. Частният обвинител З. В. В., редовно призована, не се явява пред въззивната инстанция. Същата се представлява от упълномощения повереник - адв. М. Х. от АК – Сливен, която моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна. Изтъква, че актът на първата инстанция не страда от приписваните му пороци. Отмереното на подсъдимия наказание намира за справедливо и способстващо постигането на целите по чл.36 от НК.

Частният обвинител П. Х. П., редовно призована, не се явява пред въззивната инстанция. Представлява се от упълномощения повереник - адв. Г. В. от АК – Русе, който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Сочи, че присъдата е постановена в съответствие с процесуалния и материалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание, макар и леко занижено, се явява справедливо. Моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

Пред въззивния съд подсъдимият Н. П. се явява лично и с назначения му служебен защитник – адвокат В. Р. от АК-Бургас. Защитникът поддържа жалбата съобразно наведените в нея доводи за неправилност на постановената присъда в нейната санкционна част. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание е несъразмерно тежко с оглед конкретиката на фактите по казуса и спецификата на обстоятелствата, при които са реализирани отделните деяния, личността на подсъдимия, липсата на системност в престъпна му дейност, както и продължителността на воденото наказателно производство. Сочи, че подсъдимият не е лице с утвърдена престъпна нагласа, не е рецидивист и „престъпник по природа“, а човек с установен социален живот, изградил здраво семейство и полагащ грижи за децата си, реабилитиран за предходната си престъпна дейност. Заявява също, че психологическият профилът на подсъдимия не разкрива склонността му към насилие и не го очертава като личност, която съзнателно и хладнокръвно би извършила тежки престъпления. Процесната деятелност характеризира като инцидентна такава в живота на П., а проявите му твърди, че нямат логично обяснение и не биха могли да се тълкуват като системна престъпна дейност. Подчертава отсъствието на данни по делото, свидетелстващи за настъпили тежки физически и психически травми при пострадалите, включително уплаха. Сочи, че П. е направил усилие да компенсира една от пострадалите още преди делото да влезе в съда, което показва наличие на угризения и желание да поправи стореното, доколкото това е възможно. Поставя акцент върху избрания от подсъдимия ред за разглеждане на делото – чрез признаване на фактите по обвинителния акт, което процесуално поведение изтъква, че разкрива сериозното му отношение към извършеното, разкаяние и осъзнаване на отговорността, която следва да понесе за деянията си. Обръща внимание върху продължителността на воденото наказателно производство, като позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, аргументира необходимост от редуциране на санкцията, като компенсация за неразумно дългия срок на производството. Възразявайки срещу тежестта на отмереното на подсъдимия наказание и приложението на чл.24 от НК, защитникът отбелязва също, че броят на извършените от подсъдимия деяния, сам по себе си, не оправдава проявената от първата инстанция строгост, тъй като деянията са реализирани в сходен контекст, в кратък период от време и срещу лица, които по обективни данни често се намират в среда на принуда, заплахи и рискови ситуации. С прилагането от съда на чл.24 от НК намира, че се обезсмисля предвидената в закона редукцията на наказанието по чл.58а, ал.1 от НК в хипотезата на проведено съкратено следствие, в каквато връзка и твърди, че увеличаването по този ред на санкцията стои в противоречие със закона. Изразява несъгласие с преценката на съда, че наличието на висящи наказателни производства срещу П. следва да се отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство, като намира, че този извод стои в разрез с презумпцията за невинност.

В критиката си към дейността на първата инстанция в оценката й на обстоятелствата, значими за индивидуализация на санкцията, защитникът изтъква още, че фактическите обстоятелства по делото са изведени изцяло на база показанията на пострадалите лица, които характеризира като „разкрасени, с очевидни противоречия в детайлите“, изискващо същите да бъдат подложени на внимателен анализ. Изнася твърдение, че свид.Н. И. е известна със своята агресивност и манипулативност, поставящо под съмнение безпристрастността на твърденията й, както и обективността им. Акцентира върху особеностите на дейността, с която се занимават пострадалите лица, като изтъква, че ежедневните им контакти с мъже срещу заплащане им позволява умело да опишат себе си като жертви. Естеството на упражняваната от пострадалите „професия“ сочи по-нататък, че ги поставя във взаимоотношения, в които границата между доброволност и принуда е трудно доказуема. В разглеждания случай твърди, че обвинението срещу подсъдимия е изградено на база само на разказите на пострадалите, без по експертен път - посредством съдебномедицински експертизи да е потвърдено, че спрямо тях са извършвани насилствени действия, както и без да са налице свидетели и веществени доказателства, които да потвърдят версиите им за случилото се на всяка от инкриминираните дати. Поддържа, че всички седемнадесет деяния, включени в обвинението срещу П., не разкриват фактически особености, които да обуславят по-тежката им квалификация, като фактът на неустановеност на лицето, посочено като съучастник прави трудно доказуема хипотезата за организирана престъпност, разкриваща по-висока степен на обществена опасност на извършеното.

С пространни съображения на следващо място развива теза, че поставянето на подсъдимия за дълъг срок в условията на затворническа среда би лишило последния както от възможността да работи и да осигури финансови средства, с които да обезвъзмезди пострадалите за причинените им от деянията вреди, така и да полага грижи за семейството си и да изпълнява своите задължения към обществото. Във връзка с горното изтъква, че ако съдът вземе решение за по-лека присъда с изпитателен срок, подсъдимият ще бъде в състояние да изплати на пострадалите дължимото им обезщетение, като по този начин ще бъде гарантирана не само справедливостта на наказанието, но и ще бъде постигнато поправянето на вредите, причинени от престъпленията. С горните аргументи защитникът пледира наказанията на подсъдимия за извършените от него престъпления да бъдат определени в границите, очертани в пледоарията му пред окръжния съд, с приложението на чл.66, ал.1 от НК и отмяна на чл. 24 от НК, алтернативно, претендираното общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, без прилагане на чл. 24 от НК.

В личната си защита пред съда подс.П. се присъединява към доводите на защитника, допълвайки ги с изявление, че „съжалява хиляди, милиони пъти“ за това, което е извършил. Изтъква също, че не притежава фирма, нито недвижими имоти. Споделя, че баща му е притежавал семейна фирма, която е продал, но самият той няма нищо общо с този бизнес. Моли наказанието да му бъде намалено, без приложението на чл. 24 от НК.

Въззивната жалба, изходяща от защитника на подсъдимия като подадени от лице, с право на жалба съгласно чл. 318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата, подадена от защитника на подс.П., за основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.

На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията на защитника – адв. Р., повдигнати в пледоарията й по същество пред въззивния съд, които се отнасят до доказателствената дейност на първата инстанция и поради това пряко засягат въпроса за процесуалната законосъобразност на проведеното съкратено съдебно следствие.

Твърденията на защитата, че фактическите обстоятелства по делото почиват изцяло на ненадеждните показания на пострадалите лица, чийто версии за случилото се на инкриминираните дати не са проверени по изискуемия начин, а също и не са потвърдени от останалите налични доказателства и експертни заключения, не могат да бъдат приети за основателни. Изтъкнатите в горната насока доводи, макар да обслужват тезата за явна несправедливост на наложеното на подс.П. наказание, не държат сметка, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по специфичния процесуален ред на глава 27 от НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. В тази хипотеза проверката за допуснати процесуални нарушения при установяването на фактологията на деянието се концентрира върху процесуалната законосъобразност на проведеното съкратено съдебно следствие /ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК /в каквато насока са заявените такива от защитата/ могат да се претендират и съответно разглеждат в аспекта на преценката по чл. 372, ал. 4 от НПК – дали действително самопризнанието е подкрепено от събраната на досъдебното производство доказателствена съвкупност или заключението на съда по този въпрос почива на логически неверен анализ, превратно или едностранчиво тълкуване, изопачаване на доказателствата и пр.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. ОС-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Н. П. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Волеизявленията на подсъдимия в горната насока са направени в условията на устност и непосредственост пред ОС-Бургас, при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици, като в производството същият е бил компетентно защитаван от професионален защитник - служебно назначен адвокат. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като подсъдимият, чрез неговия защитник, доброволно е инициирал провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, то той се лишава от възможността да оспорва приетите в съответствие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти. Съдът, на свой ред /както първоинстанционният, така и въззивният/ не разполага с процесуална възможност да събира доказателства относно фактите по обвинението /съставомерните факти/ и не може също да приема нови фактически положения относно инкриминираните деяния, различни от установените от прокурора и признати от подсъдимия.

Отчитайки, че като процесуална последица от признанието на подсъдимия по т.2 на чл. 371 от НПК, същият е лишен по закон от възможността да оспорва пред по-горните инстанции поддържаните от прокурора факти, настоящият състав прие, че релевираните от защитата в тази насока съображения – за дефицит на доказателствата, подкрепящи обвинението срещу П. в неговите фактически параметри, са изцяло неоснователни. Подобно оплакване следва да се посочи, че по същество представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /както е в процесния случай/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в сезиращия първата инстанция акт на прокурора, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а да изложи своевременно съображенията си в тази насока, за да може производството да се проведе по общия ред.

По-нататък, на преценка от съда подлежи и доказателствената обезпеченост на признатите от подсъдимия факти, изводима на база данните, събрани в хода на досъдебното производство, тъй като при липса на такава обезпеченост, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а да премине към разглеждане на делото по общия ред. В настоящият случай въззивният съд се присъединява към застъпените от първата инстанция изводи, че самопризнанието на подс.П. е подкрепено от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, в каквато насока подробни съображения ще бъдат изложени по-надолу в мотивите на акта. Важно е да се спомене също, че при разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът принципно не е задължен да навлиза в подробен анализ на доказателствените материали така, както е ангажиран да подходи при разглеждане на делото по общия ред, а е достатъчно да мотивира ясно преценката си за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт от събраните на досъдебното производство доказателства. По конкретното дело това е сторено от съда, който е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като с оглед на съдържимите в тях сведения недвусмислено е обявил на кои дава вяра и на кои не и по какви съображения. Поради това и възраженията на защитата, отнесени към подхода на първата инстанция в оценката й на събраните доказателства, най-вече гласните такива, не могат да бъдат споделени.

Следва също да се отбележи, че за провеждането на съкратено съдебно следствие в хипотезата на т.2 на чл. 371 от НПК, какъвто е и настоящият случай, законът не изисква да е налице изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни. Необходимо и достатъчно условие за провеждане на диференцираната процедура е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Тези доказателства заедно със самопризнанието трябва пълноценно да потвърдят и по един несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно – при постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл. 303 НПК. Незначителните противоречия в доказателствения материал не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата. Законовите изисквания по чл. 372 ал.4 от НПК според тълкуването, даденото в т.4 от ТР №1 от 6.04.2009г. на ВКС по т.д.№1/2008г., ОСНК ще бъдат изпълнени и при установени несъответствия в определена категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници, достатъчни за категорично и безусловно обосноваване на направеното от подсъдимия самопризнание. Съобразявайки горното тълкуване и след внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд не намери основание за упрек към първата инстанция в преценката й по чл. 372 ал.4 от НПК за приложимост в случая на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. По делото са налице достатъчно по обем, тежест и относимост доказателства, обезпечаващи признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт и същевременно позволяващи правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на предявеното срещу П. обвинение.

Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показания на свидетелите Н. М. И., П. Х. П., З. В. В., Х.Б.Б., Е.М.Д., И.С.Н., Н.К.П., Е.Д.М., И.Й.Г., Н.С.Р., С.П.Д., К.П.П., С.К.Р. и М.К.Г., закрепени в протоколи за разпити от досъдебното производство /спр. т.3, т.4, т.6, т.13 от ДП/, протоколи за извършено разпознаване на лица /спр. т.4, л.14-17, л.34-37 от ДП/; писмените доказателства и доказателствени средства: СМУ и Епикризи /спр. т.3, л.4, л.9-12, л. 21 от ДП/, справка от ЕЕН 112 /спр. т.3, л.50 от ДП/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /спр. т.4, л.153-154 от ДП/, протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми към тях /спр. т.5, л.5-22, л.59-62, л.69-72, л.73-83 от ДП/, протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум към него / спр. т.5, л.29-57 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на вещи, приемо-предавателен протокол /спр. т.5, л.65-66, т.6, л.49, л.52, т.7, л.67, л.90 от ДП/, протокол за оглед на лице ведно с фотоалбум /спр. т.5, л.86-93 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми /спр. т.6, л.4-19, л.53-77 от ДП/, протоколи за следствен експеримент /спр. т.6, л.20-48 от ДП/; заключенията по назначени в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи /спр. т.3, л.25-27, т.9, л.3-4, л.25-26, л.28-30, л.65-67 от ДП/, ДНК-експертизи /спр. т.7, л.3-8, л.13-16, л.21-29 от ДП/, картографска, геодезическа и кадастрална техническа сравнителна експертиза /спр. т.7, л.34-51 от ДП/, технически експертизи /спр. т.7, л.58-64, л.70-72, л.82-87, л.94-102 от ДП/, оценъчни експертизи /спр. т.7, л.108, л.113-117 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.П. /спр. т.10, л.19-36 от ДП/, психологическа експертиза на подс.П. /спр. т.10, л.59-67 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Н. И. /спр. т.10, л.91-104 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата П. П. /спр. т.10, л.124-134 от ДП/, комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на пострадалата З. В. /спр. т.10, л.196-212 от ДП/.

Наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от съда обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.П., в очертаните й с обвинителния акт параметри. Въззивният съд не намира основание за критика към възприетия от първата инстанция оценъчен подход на доказателствата по делото, като счита, че същата е изпълнила задълженията си, свързани с обосноваване на изводите относно авторството и характеристиките на всяко от инкриминираните деяния, предмет на обвинението срещу подс.П., както и вината на дееца.

По делото е установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Н. А. П. е роден на..г. в гр.София. Същият е български гражданин, завършил средно образование, неосъждан /реабилитиран/, съжителства на семейни начала със свид. М.К.Г., с адрес по местоживеене - гр.София, ул.“...

През лятото на 2018г. подсъдимият П. работил като координатор във фирма „Аквапартньор“ ЕООД, ЕИК..., във връзка с която дейност осъществявал пътувания до гр.Несебър.

През горепосочения период свидетелката Н. М. И., ЕГН •••••••••• от с.Садово, обл.Варна, пристигнала за трета поредна година в община Несебър, обл.Бургас, с намерение да проституира на територията на к.к.„Слънчев бряг“. За целта същата си избрала място на главен път Бургас - Варна /I-9/, представляващо крайпътна отбивка с разклон за черен път, на около 150 метра от разклона за заведение „Ханска шатра“. До така избраното от нея място свид. И. обичайно отивала към 10, 00 часа, като се придвижвала с такси и оставала до към 18, 30 часа, след което се прибирала в комплекс „Съни Дей 6“ в к.к. „Слънчев бряг“, където била отседнала. В този район проституирали и други лица от женски пол, като същите стояли в близост до пътя, на известно разстояние една от друга. Желаещите да се ползват от услугите на момичетата спирали с автомобилите на пътя, договаряли конкретна цена, след което отивали встрани от пътя, за да осъществят дейността, за която са се споразумели.

На 22.06.2018г., както обичайно, свид. Н. И. заела мястото си на път I-9, в близост до заведение „Ханска шатра“, за да проституира. Около 14: 30 часа в близост до нея спрял лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с рег.№ СБ.... КБ, управляван от подсъдимия Н. П. и с пътуващ на предна дясна седалка до него мъж с неустановена самоличност. Последният слязъл от автомобила, хванал с ръце свид. Н. И. през тялото, и я вкарал насила в автомобила през задната му врата, поставяйки я на задната седалка, след което седнал до нея и затворил вратата. Веднага след това автомобилът потеглил рязко и с висока скорост в посока к.к.“Слънчев бряг“. Свид.И. се опитала да отвори вратата на автомобила, но не успяла. Виждайки тези нейни действия, мъжът с неустановена самоличност хванал здраво ръцете й, като по този начин осуетил възможността и да направи нов опит за бягство. Автомобилът завил на отбивката за с.Кошарица, общ.Несебър и продължил по пътя. Пострадалата И. била много изплашена от случващото се и не знаела какво да очаква. Докато управлявал автомобила, подс. П. попитал свидетелката за кого работи, в отговор на което тя му заявила, че не работи за никого. Подсъдимият реагирал с думите: „Недей да лъжеш, ще си кажеш всичко“ и продължил да управлява автомобила по асфалтовия път. Впоследствие навлязъл в отбивка на черен път, след което свил вляво, преминавайки покрай конна база, частен имот и достигнал до края на пътя. Оттам започвала открита поляна, завършваща с дол, който от двете страни бил обрасъл с дървета. След като подсъдимият спрял автомобила на посоченото място, мъжът с неустановена самоличност слязъл от него, за да огледа района, тъй като двамата с подсъдимия възнамерявали заедно да извършат блудствени действия и полов акт с отвлечената Н. И.. Подсъдимият П., без да слиза от автомобила, прескочил през седалките и преминал на задната такава до свид. Н. И., след което със заплашителен тон й наредил да се съблече. Пострадалата попитала защо да прави това, а в отговор подсъдимият, заявявайки: „Много питаш“, й нанесъл силен шамар с дясната си ръка по лицето. В този момент мъжът с неустановена самоличност, който бил извън автомобила, се обърнал към подсъдимия и му казал: „Колега, тука няма да стане“. Тогава подс. П. се прехвърлил обратно на шофьорската седалка, а другият мъж се качил в автомобила на задната седалка при свид. И.. Автомобилът потеглил, и след като достигнал друга открита поляна, в землището на с.Кошарица, община Несебър, местност „Гюргенлика“, в поземлен имот с идент. №..., спрял. Мъжът с неустановена самоличност отново слязъл от автомобила и останал отвън, за да наблюдава и пази. Подс. П. преминал отново на задната седалка при свид. И., с намерение да осъществи полов акт с нея, като й изкрещял на висок тон: „Ти още ли не си се съблякла, какво чакаш?“. Силно изплашена, пострадалата започнала да се съблича. След като се съблякла, подс. П. извадил еректиралия си пенис, приближил се до нея, хванал я за косата, натиснал главата й надолу към пениса си и й казал: „Ай, сега първо ще ми направиш една свирка“, както и: „Извади сега един презерватив от чантата и ми го сложи“. Свид. И. се подчинила, извадила един презерватив от чантата си и го поставила на пениса на подсъдимия, след което той със сила натиснал главата й, при което тя отворила устатата си и поела в уста пениса му. Подсъдимият продължавал да натиска главата й към пениса си толкова силно, че тя не можела да диша, да си поема въздух, като й викал злобно: „Задави се!“. Същевременно й задавал някакви въпроси, но тя била толкова изплашена, че не възприемала казаното от него. Тогава подсъдимият заявил на пострадалата: „Искам да ми отговаряш, докато го лапаш!“. Отново я питал за кого работи, в отговор на което тя обявила, че не работи за никого. Ядосан от това, подсъдимият нанесъл на пострадалата удар с ръка в областта на лицето й. Свидетелката обяснила, че си има приятел и не работи за никого. Тогава подсъдимият й нанесъл още един удар с ръка в областта на лицето и й казал й да се обърне. Пострадалата изпълнила дадените й нареждания, като застанала на колене на задната седалка на автомобила. Подсъдимият слязъл от автомобила, застанал зад свидетелката И. и с пениса си грубо проникнал във влагалището й, като започнал да се движи със силни тласъци. Междувременно подс.П. държал свидетелката за косата и я опъвал силно назад, при което тя изпитвала силна болка. Актът на съвкупяване продължил около 10-15 минути, след което в един момент подсъдимият спрял, извадил пениса си от влагалището на пострадалата, и заявил, че не е доволен. Същият решил да удовлетвори половото си желание без съвкупление, като попитал свид. И. дали прави анален секс. Последната му отговорила отрицателно, при което той й изкрещял: „Тука няма не правя, ще правим“, след което я ударил с ръка по лицето и й наредил да легне по корем на задната седалка на автомобила. Пострадалата изпълнила нареждането му и тогава подс. П. проникнал с пениса си в ануса й, вследствие от което тя изпитала силна болка. Подсъдимият започнал да се движи грубо, хванал свид.И. за косата и започнал да я дърпа назад и да я скубе. Описаните действия продължили около 10-15 минути, след което подсъдимият извадил пениса си, хванал главата на пострадалата, и я накарал да му направи фелацио. Свид.И. поела в устата си пениса му, като през цялото време на осъществяван орален полов акт /фелацио/ подсъдимият натиснал със сила главата й към пениса си. Тъй като отново не успял да еякулира, ядосан от случващото се, подсъдимият казал на пострадалата: “Спри, сега ще ми направиш една чекия “. Взел чантата й, извадил флакон с интимен гел „Дюрекс“, който тя носела, и изстискал малко от съдържанието му върху пениса си. Свид. И. хванала пениса му с ръка и започнала да я движи върху него, а подсъдимият й казал: „Давай, по-бързо, по-грубо“. Действията на пострадалата в горната насока продължили около 10 минути, въпреки което подс.П. отново не успял да еякулира. Тогава той изкрещял: „Спри, не мога да свърша “, след което се обърнал към мъжа с неустановена самоличност и му обявил, че е негов ред. Подс. П. се отдръпнал, след което вторият мъж се приближил към пострадалата, свалил си панталоните и заповядал на И. да му сложи един презерватив. Изплашена от отправените до момента заплахи и нанесени удари по лицето от подс. П., тя се подчинила, извадила презерватив и го поставила върху пениса на непознатия, след което осъществила орален полов акт /фелацио/. Кратко време след това мъжът с неустановена самоличност казал на пострадалата: „Аз обичам само анален секс и това ще правим, анален секс“, при което хванал последната, със сила я обърнал с гръб към себе си, и проникнал с пениса си в ануса й. Аналното сношение продължило около 5-10 минути, като мъжът успял да еякулира. След като свършил, той поискал от свид.И. кърпички, забърсал се и се отдалечил.

Решавайки да осъществи отново действия за удовлетворяване на половото си желание без съвкупление, подс. П. се приближил до свид. И., обръщайки се към нея с думите: „Аз не съм свършил, ще продължим“. Тъй като пенисът на П. вече не бил в състояние на ерекция, свид.И. му направила фелацио, поставяйки му презерватив. Впоследствие подсъдимият извадил интимния гел от чантата на И., сложил известно количество върху пениса си, и я накарал да го задоволи с ръка. Пострадалата хванала пениса му с ръка и започнала да я движи върху него, като след около 10 минути подсъдимият успял да еякулира. След това същият се избърсал с мокри кърпи и казал на свидетелката: „ Обличай се, вече мога да те пускам! Ще си ходиш, радваш ли се? “. Пострадалата И. взела дрехите си и започнала да се облича. През това време мъжът с неустановена самоличност поставил на ръцете си черни ръкавици от плат, взел чантата на свид. И., отворил я и установил, че в нея има сумата от 220 лева в банкноти с различен номинал, както и златни накити - чифт златни обеци, 14 карата, проба 585, с тегло 3, 5 грама, и златен пръстен, 14 карата, проба 585, с тегло 2, 3 грама, които били нейна собственост. Мъжът показал вещите на подс.П. и двамата решили да ги вземат за себе си. За целта мъжът с неустановена самоличност извадил парите и описаните по-горе златни накити от чантата на пострадалата, след което ги поставил в джоба на панталоните си. През това време подс. П. извадил от багажника на автомобила обикновена червена торбичка и накарал свид. И. да събере в нея всички използвани материали - презервативи, опаковки, кърпички. След като пострадалата събрала посочените вещи, подсъдимият взел торбичката и я сложил в автомобила. Впоследствие подс.П. извадил от чантата на свид. И. личната й карта и я подал на мъжа с неустановената самоличност, като последният я заснел с телефона си. Подсъдимият заплашил свид. И. с думите: „Ако мислиш да ходиш в полицията, знаем ти вече адреса, ще те намерим, ще дойдем и ще те убием “. След това й върнал чантата, посочил една посока и й наредил „Върви напред и не гледай назад“. Свид. И. тръгнала в указаната й посока, а подсъдимият извикал след нея: „Недей да ходиш в полицията, не си мисли, че те нещо ще ни направят! Гледай да не те кара твоя приятел да ходиш в полицията, защото ще го намерим и него ще го оправим, както оправихме тебе“.

Пострадалата И., силно изплашена, продължила да върви напред, като на известно разстояние видяла, че има главен път, както и табела с надпис „Супермаркет“. Вървейки през тревата и достигайки до главния път, пострадалата възприела автомобил на охранители, помахала им и те спрели. Тя обяснила накратко какво й се е случило и ги помолила да ползва телефон. Единият от охранителите набрал на своя телефон номер, който свидетелката му продиктувала, като по този начин се свързали със свид. Е.М.Д.. В разговор с последния свид.И. споделила за случилото се и започнала да плаче. Мъжете обяснили на свид. Е.Д. къде точно се намират, след което потеглили, а свид. И. останала на мястото, за да изчака пристигането на своя приятел. Кратко време след това свид. Е.Д. пристигнал със своя автомобил на мястото, където се намирала пострадалата. Двамата посетили РУ МВР-Несебър, където свид. И. подала жалба за случилото се. След това същата се прибрала в гр.Варна, като на следващия ден - 23.06.2018г., посетила Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ Св. Анна - Варна“АД - гр.Варна, където й бил извършен медицински преглед. На 03.07.2018г. й било издадено медицинско удостоверение № 573/2018г. от д-р В.С.. През лятото на 2018г. свидетелката П. Х. П., ЕГН •••••••••• от гр.Добрич, пристигнала за трета поредна година в община Несебър, с намерение да проституира на територията на к.к.“Слънчев бряг“. Същата си избрала място на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска шатра“, представляващо крайпътна отбивка за черен път с бариера с надпис на табела „Внимание, територия с временно забранен достъп“. Времето, в което свид.П. предоставяла своите услуги на клиентите, било през деня - от около 11: 30 часа до 17: 30 часа.

На 08.07.2018г., както обичайно, свид. П. отишла на посоченото по-горе място на път I-9. Около 13: 00 - 13: 30 часа тя се насочила към намиращи се в близост храсти, за да удовлетвори физиологична нужда. Тогава в отбивката навлязъл лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, който спрял непосредствено до нея. Автомобилът бил управляван от подс. Н. П., а до него, на предна дясна седалка, седял мъж с неустановена самоличност. Последният слязъл от автомобила, приближил се до свид. П., ударил я с ръка в лицето, хванал я за косата и я вкарал насила в автомобила през задната му врата, поставяйки я на задната седалка. Мъжът дръпнал от ръката на свидетелката мобилния й телефон, изключил го, веднага, след което се качил в автомобила и седнал до нея на задната седалка. Автомобилът, управляван от подсъдимия, потеглил бързо, като се включил в движението по главния път, което по същото време било интензивно. Свид. П. направила опит да отвори вратите на автомобила, но установила, че са заключени. Виждайки действията й, мъжът с неустановена самоличност хванал здраво ръцете й, като по този начин осуетил възможността й да направи нов опит за бягство. Свид.П. попитала двамата мъже: „Какво става, какво правите?“, в отговор на което подс. П. й казал да не задава въпроси. Автомобилът се движел в посока към гр.Обзор, като на около 1400 метра от мястото, откъдето свидетелката била качена насила в превозното средство, се отклонил от главния път на една двойна отбивка, и поел по черен път, навлизайки в гориста местност. Впоследствие автомобилът продължил движението си около 180 метра навътре и достигнал до открита поляна, находяща се в местността „Касада, Саръгьолджук“, в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, в поземлен имот с идент. № 11538.15, 16, където спрял. Подс. П. се обърнал към свид. П. с думите „И да се оглеждаш, няма къде да отидеш“. След като се установили на посоченото по-горе място, подсъдимият и мъжът с неустановена самоличност решили да осъществят полов акт с пострадалата П.. Подс. П. попитал спътника си: „Братчед, кой ще е първи?“, в отговор на което последният посочил него. Двамата мъже указали на свидетелката да се съблече гола, но последната отказала. Тогава подсъдимият я ударил с ръка по лицето, заявявайки: „Чуваш ли какво ти казвам, събличай се “, след което хванал роклята й в предната част на деколтето и я скъсал. Изплашена от поведението на подсъдимия, свид. П. се съблякла. Подс. П. също се съблякъл, след което бръкнал в жабката на колата, откъдето взел и си сложил сини слънчеви очила с огледални стъкла. Впоследствие попитал пострадалата колко презерватива има в чантата, а след като тя отговорила, че не знае, й нанесъл силен удар с ръка по лицето, и повторил въпроса си. За да не провокира следващо агресивно поведение на подсъдимия към нея, в отговор свид.П. посочила произволна бройка презервативи. Тогава подсъдимият се излегнал на задната седалка на автомобила и накарал П. да сложи презерватив на пениса му, след което да му направи „свирка“. Силно изплашена, пострадалата П. изпълнила нареждането му, поставила презерватив на пениса му и започнала да му прави фелацио. Междувременно подсъдимият хванал главата й, като я натискал надолу, изричайки: „Ти си един боклук, от тебе нищо не става. Айде поне да се ебем, да те видя там каква си, дали можеш поне да се ебеш. Кой нормален мъж ще те вземе тебе за жена“. Малко по-късно, подсъдимият свалил презерватива и се избърсал с кърпички, след което накарал свидетелката да му сложи друг презерватив. Сложил си овлажняващ гел, като и казал да се качи върху него с думите: „ Ставай да те видя поне как се ебеш “. Пострадалата се подчинила и заела позата, която П. поискал. Последният поставил на вагината й обилно интимен гел, след което проникнал с пениса си във влагалището й. Тъй като усетил, че свидетелката не проявява желание и старание при извършвания вагинален полов акт, подсъдимият се обърнал към нея с думите: „ Ти нищо не можеш да правиш, нито свирки можеш да правиш, нито можеш да се ебеш като хората. Ти си един голям боклук. Искаш ли да те оставя тук в гората, да те завържа с въже за дървото, за да ти дойде акъла“. Чувайки тези думи, пострадалата се изплашила и изпаднала в паника. Тогава подсъдимият решил да удовлетвори половото си желание без съвкупление и казал на свид. П. да се обърне и да застане на четири крака, в отговор на което тя се подчинила. Подс.П. взел интимния гел, поставил от същия по интимните части на свидетелката, след което проникнал грубо с пениса си в ануса й, причинявайки й по този начин болка. Извършвайки аналното сношение, подсъдимият казал на пострадалата: „Ти нито за жена ставаш, нито за ебане, досега от тебе не видях една усмивка“. След това спрял, взел кърпички, избърсал себе си и нея, махнал презерватива си и сложил всичко в торбичка. Тъй като не успял да еякулира, подсъдимият поискал от свидетелката да му сложи друг презерватив и да го задоволи с ръка. Тя се подчинила, сложила му друг презерватив на пениса, хванала го с ръка и започнала да я движи по него. В един момент пострадалата се изморила и спряла да движи ръката си, при което подсъдимият я ударил с ръка по лицето, казвайки: „Аз да съм ти казал да спираш“. Пострадалата възобновила действията си с ръка върху пениса на П., но кратко след това отново спряла, за което той за пореден път я ударил по лицето. След това П. си свалил презерватива, излязъл гол от автомобила и казал на свидетелката П.: „Аз пак ще дойда, свърши там с братовчеда“. Тогава в автомобила влязъл мъжът с неустановена самоличност, който си свалил панталона и със заповеден тон казал на П.: „Почвай да ми правиш свирка“. Изплашена от отправените до момента заплахи и нанесените удари по лицето, свид. П. се подчинила, като първо направила фелацио, а впоследствие осъществила с мъжа вагинално полово сношение. След това мъжът с неустановена самоличност се обърнал към нея с думите: „Аз свършвам само на анален секс. Намажи се“. Пострадалата изпълнила указаното й, поставила си интимен гел и застанала на четири крака, при което мъжът осъществил анално полово сношение с нея, достигайки до еякулация. Веднага след това той си свалил презерватива, обул си панталона, и излязъл от автомобила.

Докато мъжът с неустановена самоличност задоволявал платоническите си желания с пострадалата П. в автомобила, подс. П. обикалял гол отвън. След като първият излязъл от автомобила, подсъдимият се качил в него - на задната седалка при свид. П., като я накарал да му сложи презерватив и да го задоволи с ръка, указвайки й: „Искам да ми викаш и да ми охкаш“. Тъй като свидетелката не могла да изпълни така нареденото й, подсъдимият се обърнал заплашително към нея с думите: „Какво искаш сега!“, при което изпитвайки страх, тя хванала пениса му с ръка и започнала да я движи по него бързо и силно, докато в един момент той еякулирал. Подсъдимият накарал пострадалата да му свали презерватива и да го постави заедно с останалите използвани кърпи в торбичка. След това същият взел чантата на свид. П. и я подал на спътника си, неустановен по делото. Мъжът преровил чантата, намерил в нея пари - 170 лева в банкноти с различен номинал, както и лекарства – антидепресанти, след което я върнал обратно на подс. П.. Двамата започнали да разпитват пострадалата за намерените в чантата й лекарства и тяхното предназначение, като междувременно подсъдимият извадил от нея парите и ги прибрал. След това извадил от чантата нож, който пострадалата носела за самозащита, опрял го на шията й и казал: „Ако се оплачеш на някой полицай с този нож направо ще те оперирам и никой повече няма да те намери“. Впоследствие подс.П. извадил от чантата на свид. П., личната й карта, подал я на другия мъж, който я снимал с телефона си, след което и казали, че вече имат данните й, и ако се оплаче, ще я намерят и тогава да му мисли. Извадили също сим-картата от телефона й, като го поставили в чантата. С помощта на собствения на пострадалата нож подсъдимият взел бельото и роклята й, поставил ги в чантата й, а другият мъж отнесъл чантата настрани в храстите и се върнал. Мъжът с неустановена самоличност извел от автомобила свид. П., хванал я с едната ръка и я притиснал към себе си, а с другата ръка хванал главата, и с длан закрил очите й, след което я отвел навътре в гората, където я оставил сама и гола.

Малко по-късно пострадалата П. чула, че автомобилът потеглил. Тогава тя отишла до мястото, където била оставена чантата й, облякла роклята си и тръгнала през гората, треперейки и плачейки. В един момент забелязала срутена сграда, насочила се към нея, а след това видяла асфалтов път и заведение. Насочила се натам, където срещнала свид. И.Й.Г., на когото казала, че е отвлечена и изнасилена, и помолила да се обади на телефон 112, за да повика полиция. Виждайки състоянието на свид. П., свид. Г. не се усъмнил в думите й. След като в 15: 37 часа същият се обадил на тел.112, на мястото по- кьсно пристигнали полицейски патрул и линейка. Пред полицейските служители свид. П. обяснила какво се е случило и дала описание на извършителите. Пострадалата се прибрала в дома си в гр.Добрич, като изпаднала в депресивно състояние от случилото се.

На 10.07.2018г. свид. П. посетила Отделение по съдебна медицина при „МБАЛ Св. Анна - Варна“ АД - гр.Варна, където след прегледа й било издадено медицинско удостоверение № 652/2018г. от д-р Д.Г.. Издаденото медицинско удостоверение пострадалата приложила към жалба, която изпратила по пощата до Районна прокуратура - Несебър.

През лятото на 2018г. свидетелката З. В. В., ЕГН •••••••••• от гр.Сливен, пристигнала в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, обл.Бургас, за да работи. Първоначално започнала работа в нощен бар като танцьорка, но впоследствие се отказала и решила да проституира. За целта, в началото на м.август 2018г. тя започнала да предлага услугите си, като избраното от нея място за тази дейност било на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска шатра“.

На 30.08.2018г. свид.В. отишла на посоченото място около 16: 00 часа.

Няколко минути по-късно при нея отишъл мъж с лек автомобил „Мицубиши“, черен на цвят, с когото същата постигнала договорка за предоставяне на сексуална услуга, и се качила в колата му. Мъжът й дал сумата от 30 лева, след което В. му поставила презерватив и двамата започнали да правят вагинален секс. След няколко минути обаче мъжът се отдръпнал, казал, че не е доволен и поискал от свид. В. да му върне парите, но тя отказала. Тогава мъжът поискал от нея да му върне поне 20 лева, а останалите 10 лева да задържи, което свидетелката също отказала. Мъжът се ядосал, заявил, че заради тези 20 лева ще си загуби мястото, след което се качил в автомобила си и си тръгнал, а свид. В. се върнала на пътя, където обичайно пребивавала в изчакване на клиенти.

След около 20-30 минути до мястото, на което се намирала свид. В., спрял лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, който бил управляван от подсъдимия П.. Последният казал на свид. В. да се качи в автомобила при него. Тя приела предложението и влязла в автомобила, тъй като много често в практиката си с повечето клиенти за удобство правила с тях секс в колите им. Подсъдимият потеглил с автомобила и се отдалечил на разстояние около 50 метра от пътя, където видимостта била ограничена, след което попитал пострадалата В. за цените на предоставяните услуги, в отговор на което тя обявила, че взема по 50 лева за „свирка“ и вагинален секс. Тогава подс.П. извадил банкнота от 50 лева и я дал на В.. Последната извадила презерватив, поставила го на пениса му и започнала да прави фелацио. След около минута подсъдимият хванал ръцете й, извил ги отзад, и й казал заплашително: „Стой арестувана си, не се съпротивлявай, недей да викаш!“. Тонът му се променил и станал груб. Държейки двете й ръце отзад, подс. П. притиснал главата й с крак така, че свид. В. да не може да мърда. Изплашена от действията му, същата направила опит да се отскубне, викала, крещяла, а подсъдимият й казал: „Викай колкото искаш, няма кой да те чуе“. В този момент на мястото се появил предходният клиент на свид. В., който си поискал парите обратно, като я заплашил с пистолет. Свид.В. извадила банкнотата от 50 лева, която по-рано взела от подс.П. и я дала на мъжа. В следващия момент подсъдимият хванал и завързал ръцете на свидетелката с връзка тип „свинска опашка“, която стегнал здраво. След това завързал краката й в областта на глезените също с връзки тип „свинска опашка“ и я вкарал отзад в купето на лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, като я заставил да легне на пода, между предните и задната седалки. Веднага след това той се качил в автомобила и потеглил в посока към гр.Варна. След известно време свид.В. почувствала, че дясната й ръка се подува и изтръпва, при което помолила подсъдимия да разхлаби връзката. Той спрял автомобила в една отбивка до пътя, минал отзад и се уверил, че ръката й действително е подута. Тогава се опитал да махне връзката първо с клещи, а после с помощта на резци успял да я среже, но веднага сложил друга връзка от същия тип на нейно място. За да удовлетвори половото си желание, без съвкупление, подс. П. накарал свидетелката В. да му направи фелацио, при което последната се подчинила, поела в уста половия му член и започнала да извършва действия в тази насока. Тъй като не могъл да достигне до еякулация, подсъдимият се ядосал и скъсал дрехите на свидетелката, като ги изхвърлил извън колата, при което тя останала гола. Впоследствие подс.П. накарал пострадалата отново да легне на пода на автомобила, след което се прехвърлил на шофьорското място и потеглил. Докато пътували, подсъдимият казал на свидетелката: „Имаш два варианта, единият е да отидем в нас, първо да правим секс, после да ми изчистиш къщата, после пак да правим секс и рано сутринта ще те върна обратно. Вторият вариант е да слезем в гората, да те пребия от бой, да те изнасиля и след това да те вържа в гората и да те оставя там, кой от двата си избираш “. Силно изплашена, свид. В. казала, че избира първия вариант. Продължили пътуването, като след известно време В. помолила подсъдимия да махне свинските опашки, защото двете й ръце вече били с отоци. Подс.П. не обърнал внимание на молбите й, и тя започнала да плаче от безсилие и от силната болка. Това ядосало П., при което той отбил автомобила от пътя и спрял на открита поляна в местност „Юрта-Балкана“, поземлен имот с идент. №..., в землището на гр.Несебър. Там извел свид. В. от автомобила и започнал да й нанася удари с ръце по тялото и лицето, при които тя плачела от болка. Казал й да спре да вика и да плаче и след като тя замълчала, отвързал ръцете й. След това, противно на волята й, накарал пострадалата да го задоволи орално, като му направи „свирка“. Тя се подчинила и започнала да му прави фелацио в продължение на около 5 минути, но подсъдимият отново не успял да еякулира. Тогава същият й казал: „Давай да отиваме в къщи“, вкарал я насила в автомобила и я накарал да легне на пода между седалките. Качил се на шофьорското място и потеглил, като по пътя я попитал колко презерватива има. Тя му отговорила, че разполага с три презерватива, при което подсъдимият обявил, че няма да му стигнат и ще спре да купи. По пътя спрял на бензиностанция „Газпром“ - с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, откъдето закупил бутилка водка, бутилка „Кока-кола“ и опаковка презервативи. Докато пазарувал, свид. В. лежала неподвижно на пода на автомобила, като била покрита от подсъдимия със сенник, за да не се вижда. Краката на пострадалата били вързани и тя не се опитвала да се съпротивлява.

След като приключил с пазаруването от бензиностанцията, подсъдимият се качил отново в автомобила и откарал свид. В. в къща, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.„.., която била собственост на жената, с която живеел на семейни начала - свидетелката М.Г.. Когато пристигнали там, вече се смрачавало. Подсъдимият дал на свид. В. да облече дрехи, след което срязал връзката, с която били завързани краката й. Накарал я да слезе от автомобила, хванал я здраво и след като отключил входната врата на къщата, двамата влезли вътре. На масата в стаята имало оставени много ножове, при вида на които свид. В. се изплашила още повече, тъй като не знаела какво да очаква. Тя седнала на дивана, а подсъдимият направил кафе, след което й казал да влезе в банята и да се изкъпе. Дал й самобръсначка, като наредил да се избръсне цялата. Изплашена и принудена от обстоятелствата, свид. В. изпълнила нарежданията на подсъдимия и след това се върнала в стаята при него. Той се съблякъл гол и разпънал дивана. Тъй като бил възбуден, подс.П. решил да удовлетвори половото си желание без съвкупление. Казал на пострадалата да започне да му прави „свирка“, хванал с ръце главата й и със сила я натиснал към еректиралия си пенис. Свид. В. се подчинила и започнала да прави фелацио, но поради това, че подсъдимият натискал много силно главата й, тя повърнала върху него. Той й казал да не се притеснява и да продължава. Последвал отказ от страна на пострадалата, която се чувствала зле, при което, за да я принуди да продължи, подсъдимият я ударил няколко пъти с ръка в областта на лицето. Малко след това той решил да осъществи със свидетелката вагинален полов акт, противно на волята й. Накарал я да влезе в банята да се измие. Той също влязъл с нея в банята и се измил. След като излезли в банята, подсъдимият си сложил презерватив, легнал на дивана и указал на свидетелката да се качи върху него. Изплашена от нанесените й преди това удари по лицето, тя се подчинила и заела позата, която искал, след което той проникнал с пениса си във влагалището й. Половият акт продължил неустановено време, през което подсъдимият не успял да еякулира. Тогава той решил да удовлетвори половото си желание без съвкупление, като осъществи с пострадалата В. анално сношение. За целта я накарал да легне по корем, след което излял известно количество зехтин в областта на ануса й. Въпреки несъгласието на пострадалата за анален секс и отправяните от нея молби към подсъдимия да не престъпва към такова сношение, последният проникнал с пениса си в ануса й и осъществил анално сношение, продължило около 5 минути. След като извадил пениса си от ануса на В. и свалил презерватива, подс.П. й казал, че иска да му направи „свирка“. Пострадалата му направила фелацио около 10 минути, при което той еякулирал в устата й.

След като по описания по-горе начин успял да постигне сексуално удовлетворение, подс.П. предоставил на пострадалата една стирка, препарати и гъба, и я заставил да измие банята, да изчисти фугите, мивките и тоалетната, да измете стаите и да избърше пода. Тя изпълнила нареждането му, като чистила в продължение на около час - час и половина, през което време той я наблюдавал. След като приключила, той я отвел в спалнята. Свид. В. се надявала подсъдимият да заспи, но той лежал с отворени очи и не заспал през цялата нощ. Обяснил, че е нащрек, понеже имал много врагове.

На сутринта, като се развиделило, свид. В. измила чашите, двамата с подсъдимия пили кафе, а по-късно напуснали къщата. Подсъдимият сложил маска на очите на свид.В., качил я отзад в лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, като я накарал отново да легне на пода между предните и задните седалки, за да остане скрита. Същият сложил в автомобила и една торба, в която били поставени стирката, свинските опашки, използваните презервативи и кърпички. След като потеглил с автомобила, подсъдимият поел по главен път I-9, в посока към гр.Бургас, като на една отбивка, в началото на гр.Обзор, спрял и накарал свид. В. да изхвърли в контейнер за смет посочената по-горе торба, след което продължили за к. к.“Слънчев бряг“.

Подсъдимият оставил свид. В. на пътя, в близост до разклона за с.Кошарица, до КПП за гр.Варна, след което тя успяла да се прибере до общежитие „Кристал“ в к.к.“Слънчев бряг“, където била отседнала със свидетеля Х.Б. и общото им дете. Там тя се срещнала със свид. Н. И., която забелязала, че е разстроена и има видими следи от наранявания. При проведения помежду им разговор, свид. В. споделила какво се е случило. Тогава свид. Н. И. я посъветвала да отиде в полицията, а тя самата се обадила по телефона на свидетеля К.П., служител в Отдел „Криминални полиция“ при ОДМВР - Бургас, който бил запознат с нейния случай. Пострадалата З. В. посетила РУ МВР – Несебър и съобщила за случая.

При извършен на 31.08.2018г. оглед /освидетелстване/ на пострадалата З. В. в областта на глезените на двата й долни крайника били установени дъговидни очертания, образуващи гривни, със зачервяване и ожулване на кожата. Зачервявания във формата на обръчи били наблюдавани и по китките на двете й ръце. Охлузвания, драскотини и зачервяване били констатирани също в областта на коленете й, от двете страни на седалището, в областта на дясната част на корема, по дясната част на гърба, в областта на шията, по дясното ухо и зад него, а също и мораво петно на вътрешната част на дясна гърда. Констатациите при огледа били отразени в протокол ведно с фотоалбум към него /спр. т.5, л.86-93 от ДП/.

В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 31.08.2018г. пострадалата З. В. предала един брой къси панталони, един брой тениска и чифт джапанки, за които вещи съобщила, че са и били предоставени от подс.П. /спр. т.5, л.65-66 от ДП/. Приобщените по този ред веществени доказателства били подложени на оглед, констатациите при които били надлежно отразени в протокол от 05.10.2020г./спр. т.6, л.71 от ДП/.

При извършен на същата дата - 31.08.2018г. оглед на контейнер за смет, находящ се в отбивка на главен път I-9 Варна-Бургас /посочен от свид.В. като място, на което е изхвърлила дадената й от подсъдимия торба с отпадъци/, в същия били намерени и иззети найлонова торба с виолетов цвят, с намиращи се в нея множество използвани бели мокри кърпи, в опаковка „Бочко“, хартиени кърпи, използвани презервативи и опаковки с надпис „One“, пластмасови връзки - част от „свински опашки“, дръжка от стирка за почистване - подочистачка „моп“ с оранжев цвят. Установеното при огледа и вида на иззетите вещи били отразени в нарочен протокол, придружен с фотоалбум /спр. т.5, л.59-62, л.69-72 от ДП/. Посочените вещи били подложени на оглед, констатациите при който били обективирани в протокол от 08.06.2021г. /спр. т.т.6, л.72-73 от ДП/.

На същата дата - 31.08.2018г. бил извършен оглед на терен, намиращ се в местността „Бостанлъка“ /в отбивка от пътя за вилно селище Кошарица, общ.Несебър/, при който били намерени и иззети дантелена къса рокля, светлосинкава, резедава на цвят, чифт чехли, тип джапанки с равна подметка и в светлобежов цвят. Установеното при огледа било обективирано в протокол, както и изготвени фотоснимки /спр. т.5, л.73-83 от ДП/. Приобщените по горния процесуален ред веществени доказателства били внимателно огледани, като констатациите били отразени в протокол от 07.10.2019г. /спр. т.6, л.65-66 от ДП/.

С протокол за доброволно предаване от 31.08.2018г. като веществени доказателства по делото са били приобщени - един брой касов бон от бензиностанция „Газпром“ в с.Приселци от 30.08.2018г., №54725 и един брой CD, съдържащо видеозапис от охранителни камери, монтирани на същата бензиностанция от 30.08.2018г. /спр. т.7, л.89а-90 от ДП/. С протокол от 01.09.2018г. посочените вещи били предадени от полицейския служител Илиян Николов на разследващия полицай /спр. т.6, л.49 от ДП/. Приобщеният оптичен носител - CD, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на бензиностанция „Газпром“ в с.Приселци от 30.08.2018г. е бил обект на оглед, обективиран в протокол от 18.02.2019г. /спр. т.6, л.58-63 от ДП/.

На 03.09.2018г. в условията на неотложност, с последваща съдебна санкция, било извършено претърсване в жилище - къща, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“.., при което били намерени и иззети пластмасови връзки в различни цветове и размери, тип „свински опашки“, един брой метален нож, със сива дръжка 33 см., един брой нож със сиво острие с режеща част 12 см., два ножа 30 см. и 33 см., прозрачна стъклена бутилка с надпис „Житная“, ПВЦ бутилка с надпис „Кока-Кола“ без захар, бял чаршаф текстилен, изцапан с оранжево-кафяви петна, текстилен чаршаф, жълтеникаво-оранжев на цвят с щамповани жълто-червени цветя. Действията по претърсване и изземване били отразени в протокол по чл. 128 от НПК, обективиращ данните по чл. 129 от НПК, както и изготвен фотоалбум /спр. т.5, л.27-57 от ДП/. Иззетите веществени доказателства били подложени на оглед, констатациите при който били отразени в надлежен протокол от 13.05.2019г. / спр. т.6, л.53-57 от ДП/.

В хипотезата на неотложност е било пристъпено и към оглед на автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, ползван от подс.П., като същият е бил иззет и приобщен като веществено доказателство по делото. Действията на разследващия орган в горната насока са били отразени в протокол от 03.09.2018г., одобрен в срока по чл.161, ал.2 от НПК от съда / спр. т.5, л.4-8 от ДП/. Изготвен бил и фотоалбум /спр. т.5, л.10-22 от ДП/.

При извършения допълнителен оглед на приобщения като веществено доказателство по делото автомобил „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ в купето и багажника на същия били установени множество вещи, подробно описани в протокол от 18.10.2018г., сред които - три чифта маратонки, неизползвани пластмасови „свински опашки“ с различна дължина и два броя клещи. За целите на разследването от различни части на автомобила били иззети обтривки - от облегалка за глава на предни и задни седалки, от дръжки за отваряне на предна дясна врата и подлакътник, от задна дясна врата, от задна и предна седалки /спр. т.6, л.4-19 от ДП/. Намерените в автомобила вещи били подложени на самостоятелен оглед, констатациите при който били отразени в протокол от 06.07.2020г. / спр. т.6, л.67-70 от ДП/.

По преценка на водещия разследването за необходимост от проверка на данните, съобщени от пострадалите Н. И. и П. П., относно осъществените спрямо тях посегателства, както и с цел изясняване на други значими обстоятелства, вкл. местоизвършването на деянията, в хода на разследването по досъдебното производство са били проведени два следствени експеримента, резултатите от които са надлежно обективирани в протоколи от 18.10.2018г. ведно с фотоалбуми към тях /спр. т.6, л.20-48 от ДП/.

При извършено на 31.08.2018г. и на 01.09.2018г., в хода на досъдебното производство процесуално-следственото действие "разпознаване“ п о чл.171, ал.4 от НПК /по снимки/, всяка от пострадалите – свидетелките З. В. и Н. И., е демонстрирала категоричност в идентификацията на подсъдимия като автор на извършените спрямо нея престъпни посегателства /спр. т.4, л.14-17, л.34-37 от ДП/.

По делото е изискана и представена писмена справка от Дирекция „НС 112“, Районен център 112 – Бургас, относно регистрирани в системата съобщения за престъпно посегателство спрямо лице от женски пол - на дата 08.07.2018г., след 13, 30 часа, придружена от диск със записи на разговори, съдържанието на които с данни за подаден сигнал от свид. И.Й.Г., относно оплакването на свид. П. Х. П., че е била изнасилена, е възпроизведено в протокол за изготвяне на ВДС от 02.02.2021г. /спр. т.3, л.50, т.6, л.74-77 от ДП/.

Законосъобразно, извеждайки фактите по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалите Н. И. /спр. т.3, л.19-20, л.31-34, л.58-61; т.4, л.22-31, л.47-49, 78-79; т.13, л.80-83 от ДП/, П. П. /спр. т.3, л.7-8, л.24, л.54- 59 от ДП/ и З. В. /спр. т.4, л.1-7, л.8-9, л.12-13, л.70-71, л.89-92; т.13, л.62-65 от ДП/, дадени няколкократно от тях в хода на ДП, включително пред съдия, като е констатирал, че същите са последователни, разкриват в хронология случилото се на инкриминираните дати и биват убедително подкрепени от останалите гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения. В случая, преценката на съда за истинност на сведенията, представени от посочените три свидетелки относно действията на подс.П. и упражнената спрямо тях принуда, не е произволна, а напротив - основана е на внимателен анализ на конкретното им съдържание и корелацията им с данните, изводими от множеството други доказателствени източни по делото, поради което и критиката, отправена от защитата към тяхната оценка, е без основание. Важно е да се подчертае, че данните, които всяка една от пострадалите съобщава във своите показания, дадени на различните етапи от воденото разследване, по отношение местоизвършване на деянията, вида и последователността на осъществяваните блудствени действия и полови актове /орален, анален и вагинален/, както и използваната, за да се реализират те принуда, не разкриват никакви противоречия, а напротив, в цялостното им представяне същите се характеризират със своята еднозначност и категоричност. Фактът, че към инкриминираните дати трите пострадали лица са продавали сексуални услуги /проституция/ не налага извода, който защитата прави опит да утвърди, а именно, че същите имат склонност към преиначаване на фактите от обективната действителност съобразно личните им интереси, съответно, че дадените от тях показания нямат своята обективна основа. Липсва също така в материалите по делото данни за съществувало предходно познанство между подс.П. и пострадалите И., П. и В. или възникнали отношения между тях, на основата на които да се изведе интерес или друг мотив у последните да свидетелстват против подсъдимия, уличавайки го в извършване на инкриминираната деятелност. Ето защо и опита на защитата да дискредитира показанията на трите пострадали лица в светлината на упражняваната от тях дейност /проституция/, чрез представяне на собствена интерпретация на характеризиращите тази дейност особености и качествата, притежавани от лицата, които я практикуват, се явява напълно безуспешен.

Първата инстанция вярно е отчела, че данните, представени от свидетелките Н. И. и П. П., относно местоизвършване на инкриминираните деяния, кореспондират напълно с резултатите от проведените на 18.10.2018г. два следствени експеримента, отразени в протоколи от същата дата ведно с фотоалбуми към тях /спр. т.6, л.20-48 от ДП/. Подробното описание, което свидетелките И., П. и В. са дали на пътните участъци, избрани от тях за проституиране, както и местностите, в района на които са били отведени принудително от подс.П. и съучастника му, за да осъществят с тях съвкупление и блудствени действия, а също и отнемане на собствени на първите две свидетелки вещи, без съгласието им, се установява, че е способствало и точното определяне на местата, на които са били реализирани престъпните посегателства срещу тях, чрез изготвената по делото картографска, геодезическа и кадастрална техническа сравнителна експертиза /спр. т.7, л. 34-51 от ДП/. Видно от заключението по същата, четири от инкриминираните общо пет деяния, извършени на 22.06.2018г. по отношение на свид.Н. М. И., са осъществени в участък от поземлен имот с идентификатор... по одобрената кадастрална карта на с.Кошарица, общ.Несебър, намиращ се в местността „Гюргенлика“, собственост на Община Несебър, с начин на трайно ползване - пасище. Според цитираната експертиза четири от инкриминираните общо пет деяния, извършени на 08.07.2018г. по отношение на свид.П. Х. П., са осъществени в участък от поземлен имот с идентификатор 11538.15.16 по одобрената кадастрална карта на гр.Свети Влас, общ.Несебър, намиращ се в местността „Касада, Саръгьолджук“, собственост на Община Несебър, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора. Едно от деянията, извършени на 30.08.2018г. по отношение на свид.З. В. В. е осъществено в участък от поземлен имот с идентификатор... по одобрената кадастрална карта на гр.Несебър, общ.Несебър, намиращ се в местността „Юрта - Балкана“, собственост е на МЗГ - Държавна дивечовъдна станция Несебър, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора.

Правилно на следващо място съдът е приел, че сведенията, които се съобщават от трите пострадали лица, относно упражненото спрямо тях физическо насилие, насочено към сломяване на съпротивата им и принуждаване да извършат желаните от подс.П. действия по удовлетворяване на сексуалните му желания - със и без съвкупление, са в корелация с отразеното в заключенията на изготвените по делото общо пет съдебномедицински експертизи, установяващи вида и характера на причинените на всяка една травматичните увреждания.

Видно от заключението на съдебно медицинска експертиза № 394/2018г., изготвено от д-р П.П. по писмени данни, в същото са описани установени на база медицинската документация на пострадалата П. П. кръвонасядане в дясна лицева половина с травматичен оток и ожулване на кожата, за които увреждания вещото лице е приело, че могат да се получат от действието на твърд тъп предмет. Констатирано е също и линейно ожулване по дясна мишница на П., което се сочи, че е причинено от тъпоръбест предмет, какъвто е и нокът на човек. Уврежданията по данни от експертизата са довели до болка и страдание, като същите е възможно да бъдат причинени по начин, описан от пострадалата. Според отразеното в експертното заключение извършеният гинекологичен преглед на П. не установява видими травматични увреждания по външните и вътрешни полови органи, както и увреждания по аналното отверстие. Отбелязано е, че състоянието на половия орган на пострадалата позволява полови контакти без допълнителни разкъсвания.

Обсъждайки наличните в медицинската документация на пострадалата Н. И. данни, вещото лице – д-р П. е представил заключение за констатирано при нея кръвонасядане на клепачите на дясното око, причинило болки и страдания. Така установеното увреждане е прието, че може да се получи по механизма, съобщен от последната, а именно при удари с ръка. При гинекологичния преглед на И. експертът е отбелязал, че не се установяват видими пресни травматични увреждания по половия орган и аналното отверстие. Състоянието на половия й орган е отразено, че позволява полови контакти без допълнително разкъсване /спр. т.3, л.25-27 от ДП/.

Представените в горното им съдържание констатации на експерта – медик д-р П. в заключението му по СМЕ № 394/2018г. са потвърдени изцяло от последния при изготвяне на СМЕ № 597/2018г. и СМЕ № 597А/2018г., двете на база наличните писмени данни за пострадалите П. П. и Н. И. /спр. т.9, л.25-26, л.65-67 от ДП/.

Според изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 239/2018г. при прегледа на пострадалата З. В., извършен на 01.09.2018г., са установени: драскотини по дясна страна на гръдния кош, драскотини по седалището и бедрото, охлузване на десен лакът, ивицовидни охлузвания в областта на глезените и китките, кръвонасядания в областта на шията, долната челюст и рамото, които травматични увреждания експертът е определил, че са с давност до две денонощия, като са довели до болка и страдание. Описаните травми и прието, че е възможно да са причинени по време и по начин, както съобщава пострадалото лице, а именно: драскотините по тялото – вследствие действието на твърди ръбести предмети; кръвонасядането на рамото – в резултат от действието на твърд тъп предмет, като е възможно и от удар с ръка; кръвонасяданията в областта на шията - най-добре отговарят да са получени екс-вакуо /при целувка със засмукване/; охлузването на десен лакът - от тангенциалното действие на твърд тъп предмет, вкл. при осъществяване на полов акт в колянно-лакътна поза; охлузванията в областта на китките и глезените – вследствие действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, които са се трили върху кожата. Като възможен произход на охлузванията в областта на китките и глезените вещото лице е посочило връзването им с т. нар. „свински опашки“, както и с всеки друг предмет със съответстваща ширина. В експертизата е отразено също, че външният полов орган на В., съответно химена, е на раждала жена, без следи от нови травми и въздействия, което му състояние изключва възможността за преценка дали е бил осъществяван вагинален полов акт. Видът на аналната област според експерта също не дава информация за евентуално осъществен анален полов контакт /спр. т.9, л.3-4 от ДП/.

По делото е назначена и извършена също съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 597 В /2018г., която дава заключение, че направените при освидетелстването на пострадалата З. В. цветни снимки сочат на видими промени по кожата на глезените на двата крака и гривнените стави на двете ръце, които е възможно да бъдат причинени от поставени „свински опашки“, както се съобщава от самата пострадала. Описвайки в нарочен план наблюдаваните по снимковия материал множество промени по кожата на тялото на освидетелстваната В., експертът е заключил, че същите могат да се получат от удари с твърди тъпи предмети, както се съобщава, или при съприкосновение с такива предмети, като уврежданията са довели до болка и страдание /спр. т.9, л.28-30 от ДП/.

Извършвайки преценка за достоверност на показанията на пострадалата З. В., съдът коректно е отчел също кореспонденцията им с удостовереното в протоколите за извършени в хода на разследването огледи на местопроизшествие, а именно: извършения на 31.08.2018г. оглед на контейнер за смет, находящ се в отбивка на главен път I-9 Варна-Бургас, при който са били намерени и иззети вещи, посочени от свид. В. като такива, употребени по време на принудителното й пребиваване заедно с подс.П. в къщата, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.„.., съответно изхвърлени от самата нея съгласно указаното й от подсъдимия - найлонова торба с виолетов цвят, с намиращи се в нея множество използвани бели мокри кърпи, в опаковка „Бочко“, хартиени кърпи, използвани презервативи и опаковки с надпис „One“, пластмасови връзки - част от „свински опашки“, дръжка от стирка за почистване - подочистачка „моп“ с оранжев цвят /спр. т.т.6, л.72-73 от ДП/, както и извършения на същата дата - 31.08.2018г. оглед на терен, намиращ се в местността „Бостанлъка“ /в отбивка от пътя за вилно селище Кошарица, общ.Несебър/, при който били намерени и иззети дантелена къса рокля, светлосинкава, резедава на цвят, чифт чехли, тип джапанки с равна подметка и в светлобежов цвят /спр. т.5, л.73-83 от ДП/. В унисон със заявеното от свид.В. в показанията й касателно действията на подс.П. по пътя им към къщата, находяща се в с.Приселци, – че спрял автомобила по пътя и закупил презервативи, водка и кола, е и приобщеният с протокол за доброволно предаване от 03.08.2018г. един брой касов бон от бензиностанция „Газпром“ в с.Приселци от 30.08.2018г., №54725, отразяващ извършени на инкриминираната дата покупки – бутилка водка Extra, бутилка „Кока-кола“ и опаковка презервативи Дюрекс /спр. т.7, л.89а-90 от ДП/. Като подкрепящи фактите, изнесени в показанията на свид. В., относно превозното средство, с което е било осъществено отвличането й, и мястото, на което е била принудително отведена от подс.П., и където със сила е била принуждавана да осъществява съвкупление с последния, както и да извършва действия, с които да удовлетворява половото му желание без съвкупление, и принудена да почисти в цялост къщата, правилно са оценени и данните, съдържащи се в протоколите за проведено претърсване и изземване в жилище - къща, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“.. /спр. т.5, л.27-57 от ДП/, както и отразените такива в протоколите за извършен първоначален и допълнителен оглед на процесния автомобил „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, при които следствени действия са били намерени и иззети множество вещи, надлежно описани в протоколите от 03.09.2018г. и от 18.10.2018г. /спр. т.5, л.4-8, т.6, л.4-19 от ДП/.

В подкрепа на показанията на пострадалата П. П. правилно е ценена изготвената по делото техническа експертиза, заключението по която възпроизвежда съдържанието на приобщения като веществено доказателство по делото диск със записи на разговори с оператор на тел. 112, от дата 08.07.2018г. в 15 ч. и 37 минути, свидетелстващи за подаден сигнал от свид. И.Й.Г. във връзка със споделеното му от П., че е била изнасилена /спр. т.7, л.58-63 от ДП/. Данните, отразени в заключението, относно времето и мястото, на което се е намирала пострадалата на инкриминираната дата, и обстоятелствата, при които същата се е срещнала със свид. Г. в стопанисваното от него крайпътно заведение „Ловно ханче“, се установява, че съответстват напълно на изнесените такива в показанията на П. в хода на ДП, което е аргумент в подкрепа на застъпения от първата инстанция извод за тяхната правдивост.

От материалите по делото е видно също, че при извършване на процесуално-следственото действие "разпознаване" с участието на пострадалите Н. И. и З. В., при което са били спазени правилата на чл. 170 и чл. 171 от НПК, същите са демонстрирали категоричност в идентификацията на подсъдимия като автор на извършените спрямо всяка една от тях посегателства, инкриминирани по обвинителния акт. В предхождащите горното следствено действие разпити пострадалите са посочили пълни данни за начина, по който е изглеждал извършителят, и по какви белези биха могли да го разпознаят, а впоследствие и по същите характеризиращи го белези всяка от тях без колебание е разпознала подсъдимия сред съпоставените със сходни по външност с него лица по снимки /спр. т.4, л.14-15, л. 34-36 от ДП/.

Адекватна е и дадената от съда оценка на изготвените по делото три комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи, включващи в предметния си обхват изследване на психичния статус, както и индивидуалните психологически особености на пострадалите Незиле И., П. П. и З. В.. Прочитът на представените от вещите лица заключения установява, че в същите е даден ясен и мотивиран отговор на всички въпроси, включени в предмета на изследване, като е видно, че същите са категорични по отношение на способността на всяка една от пострадалите да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно фактите и обстоятелствата, включително конкретните такива, имащи отношение към разследваните престъпления, и да дава достоверни показания за тях /спр. т.10, л.91-104, л.124-134, л.196-212 от ДП/. Констатирайки отсъствие на данни, внасящи съмнение в обосноваността и правилността на ангажираната експертна позиция по поставените задачи, въззивната инстанция не намери основание да коригира изводите на първата инстанция, направени във връзка с преценката й за годността на свидетелките И., П. и В. да участват като свидетели по делото, както и по отношение на оценката за добросъвестност и правдивост на дадените от тях показания в хода на ДП.

Специализираното психиатричното и психологично изследване на пострадалата Н. И. съдът коректно е посочил, че не установява наличие на психично заболяване при нея, както и зависимости към алкохол и наркотични вещества. По отношение на същата е констатирано, че към инкриминирания период е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея и е можела да ръководи постъпките си; не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на здравето; има добър спомен от преживяното и подрежда събитията правилно от гледна точка на хронологията, времето, мястото, същността и участващите персонажи. Поведението на И. по време на процесните събития от 22.06.2018г. е оценено от вещите лица като подредено и целенасочено, изключващо състояние на ступор или двигателна възбуда. Според становището на експертите, основано на разказаното от И., преживяванията на последната в този отрязък от време не надхвърлят нормалната човешка афективност, независимо от владеещите я негативни емоции – уплаха и страх. Същата се сочи в експертизата, че е имала нормалпсихологични мотиви да не оказва съпротива на извършителите по време на осъществяване на насилствените действия спрямо нея, вероятно от страх. Отношението й към поведението, което е имала през периода на инкриминираното деяние е било адекватно на ситуацията. В експертизата е даден също отговор и на въпросите, касаещи личностовите особености на И., представените в каквато насока становища първата инстанция е възпроизвела в пълнота, както и съобразила в преценката си относно правдивостта на изнесените в показанията й твърдения за случилото се на инкриминираната дата.

По отношение на пострадалата П. П. комплексната психолого- психиатрична експертиза е установила, че същата е лекувана трикратно в периодите: от 17.09.2014г. до 24.09.2014г., от 04.09.2015г. до 15.09.2015г. и от 03.05.2016г. до 11.05.2016г. в „ЦПЗ Д-р П.Станчев“ ЕООД - гр.Добрич, с диагноза: „Смесено дисоциативно разстройство“, сведенията в каквато насока обаче вещите лица приемат, че не повлияват изводите им относно годността й да бъде свидетел по делото. На основата на обективен анализ на наличните по делото данни, събраните допълнително такива при проведеното с П. интервю, както и след отчитане на резултатите от приложената тестова методика, вещите лица са достигнали до заключение, че същата не страда от психично заболяване, което би могло да е причина, както към периода на инкриминираното деяние, така и към момента на проведеното изследване, за невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи действията си. Възприето е, че П. е с интелектуално и личностово развитие в рамките на нормата за календарната й възраст, като личностовите й особености се отличават с наличие на нарцистични черти и черти на зависимост /като личностов стил/ изразени соматизационни характеристики и конверзионни симптоми, които могат да се обобщят като личностова акцентуация с някои черти на хистрионна личност и емоционално нестабилна личност, без да са налице достатъчно критерии, за да бъдат поставени диагнозите Хистрионно личностово разстройство или Емоционално нестабилно личностово разстройство. Интерпретирайки преживяванията на П. към инкриминирания период, експертите са посочили, че тя е изпитвала емоции на страх и унижение, а извършеното спрямо нея насилие констатират, че е довело до появата на посттравматично стресово разстройство.

Проведеното за целите на назначената комплексна психолого- психиатрична експертиза специализирано изследване на пострадалата З. В., съдът коректно е отчел, че също не установява наличие при нея на психично заболяване в смисъла на „разстройство на съзнанието“. Изведени са данни за продължителна злоупотреба от последната с психоактивни вещества, на база на които, както и отчитайки, че по сведения на самата В. приемът на такива вещества е прекратен, вещите лица са приели, че е налице Разстройство вследствие употреба на стимуланти - ремисия. Обсъждайки наличните данни за поведението на В. към инкриминирания период, експертите не разчитат състояние на обърканост при нея, нито на проявено грубо неадекватно поведение. Споменът й за случилото се е оценен като изключително добър и подреден, в каквато насока и предвид, че при нея не се установява „разстройство на съзнанието“, нито „умствена недоразвитост“, годността й да бъде свидетел е призната напълно. Възприето е, че В. е с интелектуален потенциал и познавателни способности в рамките на нормата за календарната й възраст, с личностови особености, характеризиращи я като импулсивен човек, с нисък толеранс към еднообразието и скуката, проявяваща в чести случаи непокорно и враждебно поведение, с възможна злоупотреба с алкохол, медикаменти, или наркотици, с повърхностни емоционални реакции по отношение на срам и вина /помагащо й по-лесно да преработи на емоционално ниво случилото се на инкриминираната дата/, повърхностни отношения с останалите хора, придаваща висока стойност на материалните ценности и удоволствените преживявания. Според експертизата ситуацията, в която В. се е намирала на инкриминираната дата, включваща заплахи и физическа агресия спрямо личността й, срещу които е правила опит да се съпротивлява, но безуспешно, е предизвикала у нея страх /ситуация на изразен дистрес/ и са я принудили да се съобразява с поставените изисквания. Към момента на освидетелстване на В. вещите лица сочат, че не се разкриват симптоми на психично разстройство от регистъра на свързаните със стрес, или разстройство в адаптацията, както и не се отбелязват тенденции на тревожност - ситуативна или личностна. На тази база и експертизата приема, че при В. не се установяват психопатологични отклонения, които могат да се свържат с преживяното от нея на 30.08.2018г.

Правилно по-нататък в преценката си относно доказателствената обезпеченост на признатите от подс. П. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, съдът се е позовал на изготвените по делото ДНК експертизи, технически експертизи, оценъчни експертизи, както и на заключенията на представените психологическа и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия П., заключенията по които не се оспорват от страните от гледна точка както на компетентността на вещите лица, изготвили същите, така и във връзка с обективността на резултатите, които отразяват на основата на извършения анализ и изследване на предоставените им обекти. Констатирайки при самостоятелна проверка, че представените по делото експертизи са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените им въпроси, както и че вещите лица са базирали изводите си на научните си познанията в съответните области и данните, съдържащи се в материалите по делото, въззивният съд се присъединява към разбирането на първата инстанция относно значимостта им при изясняване на релевантните за казуса обстоятелства.

Видно от данните, обективирани в заключението на назначената по делото ДНК експертиза - Протокол № 18 / ДНК - 272 на БНТЛ при ОДМВР- Бургас, чийто обект на изследване са били намерени при претърсването на къща, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.„.. и иззети от същата вещи, сред които и чаршаф от памучна материя, жълтеникаво – оранжев, на цветя /описан като обект № 2 в експертизата/, същите установяват, че петната и зацапванията по изследвания чаршаф представляват човешка кръв с ДНК профил, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалата З. В. В.. Полученият резултат според експертизата представлява категорично доказателство, че кръвта по обекта / жълтеникаво-оранжев на цвят чаршаф/ произхожда от това лице, а именно З. В. В. /спр. т.7, л.13-16 от ДП/.

В хода на разследването по досъдебното производство като обект на експертно изследване по метода на ДНК профилиране са поставени и дрехите, предадени с протокол от 31.08.2018г. за доброволно предаване от пострадалата З. В. - един брой къси сиви панталони и един брой сива тениска, за които последната съобщава, че са и били предоставени от подс.П., за да ги облече на инкриминираната дата, както и вещите, иззети при огледа на местопроизшествие в контейнер за смет, находящ се в отбивка на главен път I- 9 Варна-Бургас, във връзка с което е изготвена и ДНК експертиза - Протокол № 18 / ДНК - 214 на БНТЛ при ОДМВР- Бургас /спр. т.7, л.3-8 от ДП/. По данни от същата, клетъчният материал по дръжка на „моп“ и по късите сиви панталони /описани като обекти № 1 и № 4/ има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалата З. В. В.. Този резултат експертизата сочи, че представлява категорично доказателство, че клетъчният материал произхожда от нея. Изследването на обект № 3 /сива тениска/ е установило наличие по нея на смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол, в различно съотношение, като биологичният материал в по-голямото количество е с ДНК профил, напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на З. В. В., а биологичният материал в по- малкото количество е с установено присъствие на всички алели от генотипа на Н. А. П.. По останалите изследвани обекти експертизата е установила, че не е възможно определянето на ДНК профил, вероятно поради липсата или наличието на клетъчен материал под допустимия, критичен за отчитането му минимум, или поради настъпили деструктивни процеси в ДНК веригата под въздействието на физични и химични фактори, или на инхибиращото действие на тези фактори върху процеса на апликация.

При проведеното ДНК изследване на приобщените по делото с протокола за оглед на автомобил „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ веществени доказателства вещото лице е формулирало заключение, че по обект №1 – клещи с червена дръжка, се установява наличие на кръв с ДНК профил, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалата З. В. В.. Изследването на обтривка от задна дясна седалка на автомобила /обект №13.1/ според експертизата визуализира ДНК профил, който също показва пълно съвпадение с генотипа на З. В. В.. По обект № 5.1 /сгъваем комплект клещи - външна повърхност/ изследването и анализът са показали наличие на смес от клетъчен материал от две лица - от женски и мъжки пол, в близко съотношение, като всички алели от ДНК профилите на З. В. В. /изключение - алея 25 от локус FGA, алел 17, 3 от локус DIS1656 и алел 22 от локус D12S391 - т. нар. drop-out/ и на Н. А. П. присъстват в генотипа на сместа от биологичен материал. Наличието на клетъчен материал от лице от мъжки пол, родственик по права линия от първа степен - баща или син на подсъдимия Н. А. П. е доказано по обект № 13.3 /обтривка от задна лява седалка на автомобила/. Подложените на изследване обекти № 7, 13.2 и 14.2 /облегалка за глава от мястото на шофьора, задна седалка - средна част и задна облегалка - средна част/ по данни от експертизата са показали наличието на смес от клетъчен материал в близко съотношение от повече от две лица, поради което и не е възможно да се отдиференцира индивидуален ДНК профил. Така получените профили на смес от биологичен материал експертът е констатирал, че са негодни за интерпретация, въвеждане и сравнение с ДНК профилите в Националната ДНК база данни, както и ДНК профилите на конкретно посочените в постановлението за назначаване на експертизата лица – пострадалите В., П., И. и подс.П.. По останалите изследвани обекти експертизата е установила, че не е възможно определянето на ДНК профил, вероятно поради липсата или наличието на клетъчен материал под допустимия, критичен за отчитането му, минимум или поради настъпили деструктивни процеси в ДНК веригата под въздействието на физични и химични фактори, или на инхибиращото действие на тези фактори върху процеса на апликация - Протокол № 19 / ДНК - 278-18 на БНТЛ при ОДМВР - Бургас /спр. т.7, л.21-29 от ДП/.

Извършената по делото техническата експертиза - Протокол № 83/17.08.2018г., на БНТЛ при ОДМВР – Бургас /спр. т.7, л.95-102 от ДП/, изследвала съдържанието на приобщения като веществено доказателство по делото видеозапис от охранителната камера, поставена на бензиностанция „Газпром“ - с.Приселци, датиращ от 30.08.2018г., във времето от 19, 30 до 20, 30 часа, е видно, че не установява следи от манипулация върху записаната информация. Според отразеното в заключението видеофайловете, съдържащи се на диска, са заснети от 4 статични камери, с вкопирани в тях данни за дата, месец, година, час и условен номер на камерата, отразяващ настройката на видеоохранителната система. Записите са прегледани от вещото лице Пламен Митев, като от тях на хартиен носител са свалени само кадрите, имащи значение за разследването. При прегледа на кадрите от видеозаписа експертът е констатирал влизане в бензиностанцията на тъмен на цвят джип, приличащ на „Нисан“, чийто номер остава невидим. Описал е поведението на лице от мъжки пол, облечено със светла /синя/тениска и тъмни /сини/ къси панталони – как слиза от автомобила, влиза в бензиностанцията и взема от един от рафтовете две бутилки, които оставя на касата…излиза навън, навежда се напред, извършвайки действия, наподобяващи връзване на връзки на обувките…връща се обратно в бензиностанцията, плаща на касата, прибира двете бутилки и една малка кутийка с правоъгълна форма в светла/бяла/ чанта, след което напуска помещението. В отговор на поставената му задача за извършване на лицево-идентификационно изследване експертът е посочил, че поради недостатъчна резолюция на изследваните изображения, отдалечеността и гледната точка на камерите, извлечените от видеозаписите фотокопия са негодни за лицева идентификация.

Съгласно заключението по назначената в досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза към процесната дата – 22.06.2018г. стойността на вещите - златни накити, отнети от владението на пострадалата Н. И., е била както следва: златни обеци, 14 карата, проба 585, с тегло 3, 5 грама, на стойност 222, 25 лева; златен пръстен, 14 карата, проба 585, с тегло 2, 3 грама, на стойност 152, 95 лева, или общо - 375, 20 лева /спр. т.7, л.108 от ДП/ По данни от изготвената втора оценъчна експертиза средната пазарна стойност на процесния автомобил, марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“ с per. № СВ.... КВ, номер на рама JN1TCNT.. към периода м. юни - м. август 2018г. възлиза на 6200 лева, а към датата на изготвяне на заключението - януари 2021г. - 6000 лева/ спр. т.7, л.113-117 от ДП/.

Адекватна е и дадената от съда оценка на изготвените по делото психологическа експертиза по писмени данни и комплексна съдебна психиатрична психологична експертиза на подсъдимия Н. П.. Проведеното за целите на назначената по делото комплексна експертиза психиатрично и психологично експертно освидетелстване на подсъдимия П. /спр. т.10, л.19-36 от ДП/ е видно, че не разкрива същият да е страдал или да страда /към момента на изследването/ от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, от психично заболяване, зависимост или прояви на психотично състояние. По данни от заключението П. не се води на диспансерен отчет в „Център за психично здраве Проф. Д-р Иван Темков“ - гр.Бургас, не е лекуван стационарно или амбулаторно, не е търсил психиатрична помощ. Възприето е в експертизата, че към датата на инкриминираната деятелност подс.П. е разбрал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Потвърдена е също от обсъжданата експертиза и годността на подс.П. да участва в наказателното производство, като дава достоверни обяснения за фактите от действителността, имащи значение за делото, както и в случай на признаване на вината му за извършеното престъпление, да търпи наказание лишаване от свобода. На основата на проведеното специализирано изследване експертизата дава също заключение, че интелектуалният потенциал на П. съответства на нормата за календарната му възраст - IQ 104/RAVEN Р.М/. Констатирано е, че същият притежава реална представа за собствените си възможности, като отсъстват данни за актуални вътреличностови конфликти. Към датата на освидетелстването е установено, че показва реалистично отношение към останалите човешки същества и външния свят, на вербално ниво няма негативна нагласа към проститутки, роми и други социални групи, включително и към женския пол като цяло, нито декларира негативна нагласа, както и омраза към посочените социални групи. Проявената от подсъдимия при извършване на инкриминираната деятелност негативна нагласа спрямо пострадалите лица Н. И., П. П. и З. В., експертите приемат, че не е детерминирана от етническата принадлежност на последните. Според застъпеното експертно становище отношението на подсъдимия към другия пол не е крайно и еднородно, съществува раздвоеност в социалнопсихичното отношение към жената въобще. Действията му в конкретните случаи вещите лица считат, че са насочени към пострадалите като лесно достъпни лица, които доброволно биха дали съгласието си за сексуална близост, тъй като се занимават с проституция. При освидетелстването не са установени обективни данни за отклонения в сексуалността на П.. Проявеното от него поведение спрямо пострадалите лица в изявата му на агресия спрямо тях, експертите сочат, че не би могло да се интерпретира като невъзможност за получаване на полово удовлетворение от нормален полов контакт. По данни от експертизата при освидетелстването на П. същият е декларирал негативна оценка на поведението си, спрямо общоприетите норми.

В представената по делото психологическа експертиза по писмени данни, на която е била поставена задача да изготви психологически профил на подсъдимия Н. П., е защитено становище, че мотивите за поведението му към пострадалите И., П. и В., обект на инкриминация по обвинителния акт, са своеобразна омраза към жените /жени с аморално поведение като лесен обект на акта на насилие/, стремеж за реализиране на контрол и власт-установяване на такава над обекта на омраза. Според отразеното в заключението на вещото лице, подс.П. е по-скоро с неустойчивост на „Аз”-а, с рисково поведение и готовност за самоутвърждаване чрез физическа агресия. Утвърждаването на, Аз”-а е посочено, че се реализира главно чрез своеобразно прехвърляне на вината за неговото поведение на жертвата, която той счита, че го провокира за тези му агресивни действия. Актът на изнасилване на жертвите вещото лице определя като акт на агресивно самоутвърждаване на подсъдимия, при който сексът се използва не по предназначение, а жертвата се деперсонализира. Изтъква се, че подсъдимият изпитва удоволствие от насилието, а чрез бруталността на вербалния му изказ и елемента на насилие на сексуалния акт, същият преживява усещане за пълноценност / спр. т.10, л.59 – 67 от ДП/.

Сред доказателствените източници, съдържащи релевантни за процеса факти, и установяващи се в подкрепа на описаните такива в обвинителния акт, първата инстанция правилно е посочила и свидетелските показания на разпитаните полицейски служители И.Н., Н.., Е.М., Н.Р., С.Д., К.П. и С.Р., които са еднакво конкретни и убедителни по отношение на извършените оперативни действия във връзка с установяване извършителите на инкриминираните деяния, обстановката, възприета от тях при обход на местностите, в района на които са реализирани деянията, обектите, които са посетили, сведенията, които са събрали на база справките от АПИ за движението на автомобили по Главен път гр.Бургас - гр.Варна, начина, по който са локализирали автомобила, ползван от подс.П., и къщата, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.“.., както и обстоятелствата, при които подс.П. е бил установен и задържан /спр. т.4, л.101-102, л.103-105, л.106-110. л.129-135, л.136-139, л.140-142, л.149 от ДП/.

В съответствие с останалите доказателства по делото и подкрепящи признатите от подсъдимия фактически обстоятелства се явяват и показанията на свид. И.Й.Г. /спр. т.4, л.111-112 от ДП/, за когото се установява от справката, представена от Дирекция „НС 112“, Районен център 112 – Бургас, че на дата 08.07.2018г. в 15, 37 ч. е подал сигнал на тел.112 за извършено спрямо пострадалата П. П. престъпно посегателство, съдържанието на който разговор с дежурния оператор е възпроизведено в протокол за изготвяне на ВДС от 02.02.2021г. и в заключението на назначената техническа експертиза /спр. т.3, л.50, т.6, л.74-77, т.7, л.58-63 от ДП/. Изложеното от този свидетел в показанията му относно появата на пострадалата П. в стопанисваното от него крайпътно заведение, състоянието, в което се е намирала, и споделеното от нея, че е била изнасилена и търси помощ, кореспондира напълно с данните, съобщени от самата свид. П., поради което й съдът основателно се е позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

С нужното внимание съдът е обсъдил и показанията на свидетелите Х.Б. и Е.Д., първият живеещ във фактическо съжителство с пострадалата З. В., а вторият – във фактическо съжителство с пострадалата Н. И., които са в синхрон със заявеното от двете пострадали в техните показания относно събитията на инкриминираните дати. Свидетелствайки по случая, свид. Б. пресъздава възприетото от него на инкриминираната дата – 30.08.2018г. отношение на недоволен клиент към свид.В. по време на престоя й на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска шатра“, като съобщава, че при посещението си по-късно на мястото, след 17, 00 часа, установил, че В. я няма. Потвърждава факта, че на процесната дата приятелката му З. В. не се е завърнала в общежитието в к.к. „Слънчев бряг“, в която са били отседнали заедно с детето си, а прибирайки се на следващия ден, същата била разстроена, с видими следи от насилие по тялото, и облечена с чужди дрехи. Пресъздава също и споделеното му от В., че е била „отвлечена, връзвана, унижавана, пребита, че са се възползвали от нея и е била изнасилена“ /спр. т.4, л.42-44 от ДП/. Свид. Д. от своя страна съобщава как на инкриминираната дата – 22.06.2018г. е получил обаждане по мобилния телефон от непознат номер, чувайки отсреща гласа на приятелката си Н. И., която била разстроена и плачейки му казала, че е била отвлечена, и как е получил информация за местонахождението на И. в този момент и е отишъл да я прибере. Разказаното от този свидетел включва и твърдение, че на 31.08.2018г. лично е видял пострадалата З. В. пред х-л “Кристал“ в к.к. „Слънчев бряг“, която била много изплашена и неадекватна, със синини по лицето, с подутини по ръцете и следи от връзване, по повод на което споделила, че е била отвлечена и изнасилена. Според съобщеното от свид.Д. описанието, което пострадалата В. е дала на извършителя на посегателствата спрямо нея и на автомобила, с който е била отвлечена, им е дало повод да предположат, че авторът на деянията спрямо последната и спрямо свид. И. е един и същи човек /спр. т.4, л.74-77, л.84-85 от ДП/. Отчитайки кореспонденцията между показанията на посочените по-горе свидетели и останалите доказателствени източници по делото, съдът вярно е приел, че няма никакво основание да не кредитира същите в полза тезата на обвинението във фактическите му параметри, представени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Процесуално законосъобразен подход съдът е проявил и в оценката си за достоверност на приобщените по делото показания на свидетелите С.И. и М.К., към които следва да се добавят и тези на свид. К.К. /които съдът вероятно е пропуснал неволно/ - тримата разпитани по инициатива на защитата, представящи сведения за познанството си с пострадалите, обстоятелствата, при които те упражняват избраната от тях дейност – проституция, и отношенията им с лицата, с които живеят на съпружески начала /спр. т.4, л.58-60, л.66-69, л. 97-100 от ДП/. Обсъждайки представената от цитираните свидетели информация и контекста, в който тя се съобщава, първата инстанция е достигнала до обоснован извод, че в съдържателния си вид същата не би могла да дискредитира показанията на пострадалите лица И., П. и В., тъй като остава изолирана от останалите доказателства по делото. В този смисъл и опитът на защитата чрез техните показания да наложи теза, че пострадалите лица не проявяват добросъвестност при излагане на фактите по случая, се явява напълно безуспешен.

Сведенията, представени от свидетелите С. Д.а и М.Г., първата - близка на семейството на подсъдимия, а втората – живееща във фактическо съжителство с П., съдът правилно е приел, че доколкото разкриват отношенията в семейството на П. и поведението на последния в тази среда, следва да бъдат ценени на общо основание с останалите налични данни, характеризиращи личността на подсъдимия, при отчитане на факта, че по обективни причини двете свидетелки имат интерес да опишат личността на П. изцяло в позитивен аспект.

Запознавайки се с приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и освидетелстване /оглед на лице/ ведно с фотоалбуми към тях, протоколи за претърсване и изземване ведно с фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, както и протоколи за извършени следствени експерименти, въззивният съд се солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им да установят правно значимите факти. Цитираните писмени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на същите в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

При очертаната по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правни изводи за осъществени от подсъдимия Н. П. при условията на разнородна реална съвкупност престъпления, както следва:

-по отношение на пострадалата Н. М. И. – престъпления по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК;

-по отношение на пострадалата П. Х. П. –престъпления по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.150, ал.1 от НК и по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК;

-по отношение на пострадалата З. В. В. - престъпления по чл.142, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от НК; по чл.152, ал.1, т.2 от НК; по чл.150, ал.1 от НК и по чл.143, ал. 1 от НК.

Основавайки се на фактите, чиято установеност бе приета за доказателствено обезпечена в процеса, въззивният съд се солидаризира с предложената в атакувания акт аргументация относно осъществена от подс.П. на инкриминираните дати - на 22.06.2018г., на 08.07.2018г. и на 30.08.2018г. деятелност спрямо пострадалите Н. И., П. П. и З. В., изпълваща състава по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК – по отношение на първите две, и по чл.142, ал.1 от НК – по отношение на последната.

Вярно съдът е приел, че установените по делото данни, разкриващи действия на подс.П. по спиране на автомобила „Нисан“, модел „Х- Трейл“, с peг. № Х СВ.... КВ в близост до мястото, на което се е намирала свид. И. на 22.06.2018г., - на главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, както и следващите такива, извършени от неустановеното по делото лице по хващането на последната с ръце през тялото, принудителното й вкарване /със сила/ в автомобила, фактическото отнемане на възможността й да напусне превозното средство, и отвеждането й в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“, в поземлен имот с идент. №..., свидетелстват за осъществено изпълнителното деяние "отвличане" в условията на съизвършителство с неустановено по делото лице по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК. В обективен план, чрез упражнена от подс.П. и съучастника му принуда /физическа/ спрямо И., същите са лишили последната от възможността да избере сама мястото си на пребиваване, като противно на волята й, вкарвайки я насилствено в автомобила, са я откарали /преместили/ на място, различно от това, на което тя се е намирала.

Със същата правна характеристика са и доказаните действия на подсъдимия, осъществени на 08.07.2018г. в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, на главен път Бургас - Варна /1-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, спрямо пострадалата П. П., изразили се в нанасяне на удар в лицето на последната, хващане за косата, вкарването й насила в лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, без възможност да слезе от него, и отвеждането й в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, на открита поляна в местността „Касада, Саръгьолджук“, в поземлен имот с идент. № 11538.15.16. Касае се за дейност по принудително преместване на свид.П. против нейната воля на място, различно от това, на което същата се е намирала преди насилствено да бъде вкарана в автомобила, която дейност първата инстанция правилно е оценила като „отвличане“ по смисъла на чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК, предвид че подсъдимият е действал в съучастие с неустановено по делото лице.

В разглежданите два случая общността на умисъла между подс.П. и неустановеното по делото лице, негов съучастник, е аргументирано изведена въз основа на обективираните им действия, макар и с различен принос в осъществяването на изпълнителното деяние.

Обосновани се явяват също изводите на съда, че отвличането на свид.И. и на свид. П. е осъществено като междинно деяние при преследване от подсъдимия на други цели, а именно –за реализиране на престъпни посегателства против половата неприкосновеност спрямо същите пострадали лица.

Съгласявайки се с правните изводи на окръжния съд, че в двата разглеждани случая деянието на подс.П. следва да бъде квалифицирано по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК, - като „извършено от две или повече лица“ по смисъла на чл. 93, т.12 от НК, предвид наличните данни за участие в инкриминираната дейност на второ, неустановено по делото лице, въззивният съд счита за необходимо да отбележи, че обвързването в тази хипотеза на състава с чл.20, ал.2 от НК е неправилно. Това е така, тъй като съучастието под формата на съизвършителство е по-тежко квалифициращ признак на престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК, който изключва приложението на чл. 20, ал. 2 от НК. Горното налага присъдата да бъде коригирана в тази й част чрез изменяването й, като подс.П. бъде оправдан по обвинението по чл. 20 ал.2 от НК за всяко от деянията, квалифицирани по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК по отношение на пострадалите лица Незиле И. и П. П.. Правилна се явява на следващо място преценката на първия съд, че действията на подс.П., осъществени от последния на 30.08.2018г. спрямо пострадалата З. В., изразяващи се във връзване на ръцете и краката й с връзки тип „свинска опашка“, вкарването й със сила и против волята й в купето на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, заставянето й да легне на пода между предните и задната седалки, и откарването и с автомобила от мястото, на което се е намирала - главен път Бургас - Варна /I-9/, в близост до заведение „Ханска Шатра“, до къща на адрес с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.„Хаджи Димитър“ №4, покриват обективните параметри на престъпния състав по чл. 142, ал.1 от НК – „отвличане“.

Законосъобразно в преценката си за субективните измерения на обсъжданата деятелност на подс.П., осъществена спрямо всяка от пострадалите - И., П. и В., първостепенният съд е достигнал до извод, че у същия е бил налице пряк умисъл. В случая П. е съзнавал, че употребява принуда – физическа, с която сломява съпротивата на всяка една от жертвите си, за да постигне намерението си по преместването им на място, различно от това, което те са си избрали, лишавайки ги по този начин от възможността да изявят собствената си воля за избор на местопребиваване. В първите два случая – при отвличане на пострадалите И. и П., у подсъдимия е било налице и съзнание, че действа в съучастие с друго лице - неустановено по делото. С действията си по насилствена промяна на местоположението на всяка една от трите пострадали подс.П. е имал за цел да осъществи спрямо тях следващите, инкриминирани по обвинителния акт престъпления по чл. 150 от НК и чл. 152 от НК.

При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.П., съдът правилно е съобразил данните от изготвените по делото психологическа и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, които не разкриват причини и не очертават психични състояния на подсъдимия, водещи до неговата невменяемост. Основавайки се на експертната оценка на психичното състояние на подсъдимия – към датата на инкриминираните деяния и към момента на освидетелстването му, както и неговия общообразователен и интелектуален капацитет, вярно съдът е приел, че цялостното му поведение на инкриминираните дати, както и действията му, осъществени по отношение на пострадалите И., П. и В. обосновават несъмнен и категоричен извод, че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Правилно на следващо място първоинстанционният съд е приел, че с поведението си подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на пострадалите Н. И. и П. П.. Установените по делото и признати от подс.П. факти сочат, че отвличайки свид.И. и отвеждайки същата на открита поляна в местност „Гюргенлика“ в поземлен имот с идент. №..., действайки в качеството на извършител в съучастие с неустановено по делото лице, П. се съвкупил с нея, като я принудил към това със сила, нанасяйки й удари с ръце в областта на лицето. Упражненото от страна на подс.П. физическо въздействие върху пострадалата е било насочено към осъществяване на полов акт с нея. В случая пострадалата е била поставена в обстановка – открита поляна в местност, отдалечена от населени места и от основната транспортна мрежа, която е изключвала възможност за избор на поведението й, както и ефективна защита спрямо действията на двамата извършители. Още повече, че докато подсъдимият осъществявал по насилствен начин с нея полов акт, същата се е намирала в автомобила, като по същото време, изчаквайки своя ред, в непосредствена близост навън, стоял и пазел съучастникът на П. – неустановено по делото лице.

По сходен начин подс.П. е действал и при извършеното насилствено съвкупление с пострадалата П. П.. Отвеждайки същата с процесния автомобил на открита поляна, находяща се в местността „Касада, Саръгьолджук“, в землището на гр.Свети Влас, община Несебър, в поземлен имот с идент. № 11538.15, 16, и обявявайки й, че и да се оглежда, няма къде да отиде, чрез употреба на сила - нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, същият осъществил съвкупление с нея. Обстановката, в която подсъдимият и неговият съучастник са поставили пострадалата, изключваща възможността й за ефективна съпротива, както и упражнената сила, насочена към преодоляване на несъгласието й за съвкупление, са лишили П. от свободата да избира полов партньор, включително да осъществи или не полов контакт с всеки един от тях.

В преценката си за субективните измерения на обсъжданата деятелност на подс.П., първата инстанция правилно е приела, че същият е действал виновно при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Той е съзнавал, че пострадалите не желаят да осъществят полов акт с него, въпреки което осъществил такива, като използвал сила, сломявайки по този начин съпротивата на всяка една. Същият е съзнавал освен това, че за постигане на престъпната цел – осъществяване на нежелан от пострадалите полов акт, действа в съучастие с друго лице, което в случая не е установено по делото.

Очертавайки правната рамка на конкретно разглежданата деятелност на подсъдимия спрямо пострадалите И. и П., първата инстанция законосъобразно е приела, че с оглед установеното участие в изпълнителното деяние на две лица – подсъдимият и друго, неразкрито по делото лице, квалификацията му следва да бъде по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК. Съдът обаче е пропуснал да отчете, че обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 1 от НК – когато изнасилването е извършено "от две или повече лица", изключва формата на обикновеното съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК, доколкото съучастието под формата на съизвършителство се явява по-тежко квалифициращ признак на това престъпление. Поради това и с оглед точното приложение на материалния закон, въззивният съд намира, че присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като подс.П. бъде оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 152 от НК спрямо пострадалите Н. И. и П. П. в съучастие като съизвършител и по цифровото изражение на тази квалификация - чл. 20, ал. 2 от НК.

С нужната аргументация на следващо място съдът е защитил тезата си относно осъществени от подс.П. на всяка от инкриминираните дати – 22.06.2018г. и 08.07.2018г. престъпни посегателства спрямо пострадалите Н. И. и П. П., изпълващи съставите на чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, чл.150, ал.1 от НК и чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия по реда на чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК фактически обстоятелства, сочат на това, че използваното от подсъдимия физическо насилие срещу двете пострадали е било насочено освен към осъществяване на полов акт, и към осъществяване последователно на действия на полово удовлетворение, без съвкупление по отношение на същите лица, след което в съзнанието му се е оформило и решение за отнемане на собствени на двете пострадали вещи.

Законосъобразно съдът е достигнал до извод, че извършените от подс.П. блудствени действия не се поглъщат от тези, предхождащи ги по време и обосноваващи по-тежкото престъпление – изнасилване. В случая подсъдимият първоначално е реализирал действията, изпълващи състава на престъплението изнасилване по чл. 152 от НК, след което е извършил спрямо всяка от двете пострадали действия с цел да удовлетвори полово си желание, без съвкупление, употребявайки за това сила и заплаха, което негово поведение изпълва състава на престъплението блудство.

Проявеното по отношение на пострадалата Н. И. поведение на подс.П. включва серия от действия на последния, насочени към постигане на специалната цел - удовлетворяване на половото му желание, без съвкупление, които реализирани във времето с оглед обективните и субективните си параметри очертават две самостоятелни деяния. Деятелността на П. в първия случай е изразена посредством осъществяване на анално сношение и орален полов акт /фелацио/ с И., както и принуждаването й да хване пениса му и да го задоволи с ръка. Тези действия подсъдимият извършил чрез упражняване на принуда спрямо И. под формата на сила и заплаха – нанасяне на удари с ръце по лицето й, както и отправяйки към нея с категоричен тон думите „Тука няма не правя, ще правим анален секс! “, целящи да препятстват съпротивата й срещу замислените от него блудствени действия. В това първо в темпорално отношение деяние в принудата, оказана спрямо пострадалата И., е участвало и друго лице, неустановено по делото, което е съпровождало подсъдимия и съвместно с него е реализирало отвличането й с цел извършване именно на сексуално посегателство, а при установяването им на избраното от тях място - в землището на с.Кошарица, община Несебър, на открита поляна в местност „Гюргенлика“, в поземлен имот с идент. №..., осъществило и блудствени действия с И. – анално сношение. С оглед на това, законосъобразен е изводът, че подс. П. е действал в качеството на извършител, в съучастие с неустановено по делото лице. При осъществяване на второто по време деяние по отношение на същото лице – пострадалата И., при сходна обстановка, употребявайки сила - нанасяне на удари с ръце по лицето на И., подс.П. извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, а именно орален полов акт /фелацио/, както и я принудил да хване пениса му и да го задоволи с ръка.

Така установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание за извод, че общественоопасното поведение на подс.П. - извършените от него блудствени действия спрямо пострадалата Н. И., изразени в две самостоятелни деяния, носят белезите на усложнена престъпна дейност и следва да се квалифицират като продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК, а не както е приел окръжният съд, съгласявайки се с предложеното от прокурора – като две самостоятелни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност.

Според чл. 26 от НК и утвърдената практика на ВКС по прилагането му /ТР № 3/71 г., ОСНК/, продължавано престъпление е налице, когато деецът извърши две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също по вид престъпление, като последващите такива от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите /предвид сходството в престъпната обстановка, непродължителния период от време на извършването им и еднородността на вината/. В разглеждания казус се касае за извършени блудствени действия, изразени в две деяния, насочени спрямо личността на едно и също лице от женски пол – пострадалата И., в който случай съгласно чл.26, ал.6 от НК и т.VI. 1. от ТР № 3/71 г., ОСНК не съществува пречка деянията да бъдат обединени в едно продължавано престъпление. Всяко едно от отделните деяния самостоятелно осъществява състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време /в рамките на един ден/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че едно от деянията е извършено в съучастие с неустановено по делото лице, а другото - самостоятелно, тъй като деецът е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението.

Въведената в горния аспект корекция в правните изводи на първата инстанция, налага изменяване на присъдата в съответната й част, като съобразно правилото, разписано в ал.3 на чл.26 от НК, деятелността на подс. П., включваща две отделни деяния срещу пострадалата И. – по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 150, ал.1 от НК, следва да бъде преквалифицирана в едно продължавано престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Отстраняването по този ред на допуснатото нарушение на материалния закон е важно да се отбележи, че не накърнява правото на защита на подс.П., предвид отсъствието на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по което подсъдимият се е защитавал, и е дал съгласие делото да се разгледа и реши в процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Отделно от това, възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието като едно продължавано престъпление, се явява по-благоприятна такава за подсъдимия, сравнено с реалната съвкупност по чл.23 от НК, с оглед преценката за приложението на чл.24 от НК.

Правилно на следващо място окръжният съд е приел, че реализираното на 08.07.2018г. от подс.П. поведение, изразило се в употреба на сила спрямо пострадалата П. П. - нанасяне на удари с ръце по лицето на последната и отправяне към нея на заплахи с думите „Искаш ли да те оставя тук в гората, да те завържа с въже за дървото, за да ти дойде акъла“, с последвалото анално сношение с нея, както и принуждаването й да хване пениса му и да го задоволи с ръка, осъществява престъпния състав на блудство по чл. 150, ал.1 от НК. Обоснован е също изводът за задружност на усилията на подс.П. и съучастника му - неустановеното по делото лице, насочени към осъществяване на общото деяние, както и този, че подсъдимият е съзнавал участието на другия в извършване на съвместното престъпление, обуславящо конструиране на квалификацията на деянието във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Установените по делото факти разкриват и следващи действия на подсъдимия, осъществени самостоятелно от него на същата дата и при същата обстановка, но в по-късен момент, отново насочени към засягане половата неприкосновеност на пострадалата П., а именно принуждаването й със сила, чрез нанасяне на удари по лицето й, както и заплашително обръщение към нея с думите „Какво искаш сега!“ /при невъзможността й да демонстрира указаното й от подсъдимия поведение – „да вика и охка“/ да извърши действия, с които да удовлетвори половото му желание без съвкупление, а именно – да хване пениса му и да го задоволи с ръка. Обективните и субективни параметри на така реализираната от подс.П. дейност, съдът законосъобразно е приел, че също изпълват състава на чл. 150, ал.1 от НК.

При осъществяване на всяко от посочените две деяния подсъдимият е действал виновно при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Същият е съзнавал, че пострадалата П. не желае блудствените действия да бъдат извършени, както и това, че за реализирането им използва принуда под формата на физическо насилие и заплаха.

Незаконосъобразно обаче съдът е достигнал до извод, че осъществените от подс.П. две отделните деяния – блудствени действия, насочени спрямо личността на пострадалата П. П., следва да се квалифицират като извършени в условията на реална съвкупност, както е предложил прокурорът с внесения обвинителен акт. В случая възприетите факти и обстоятелства не оставят никакво съмнение, че подсъдимият не е извършил две отделни престъпления в реална съвкупност, а две отделни деяния, всяко от тях на една и съща дата - 08.07.2018г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, насочени към едно и също лице - пострадалата П. П., и представляващи елементи от продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Единството на продължаваното престъпление, както вече бе посочено по- горе, не се разкъсва от това, че едно от деянията е извършено от подс.П. в съучастие с неустановено по делото лице, а другото - самостоятелно, тъй като деецът е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението /ТР № 3/71 г., ОСНК/. Констатираното нарушение на материалния закон се явява отстранимо такова от настоящата инстанция чрез изменение на присъдата в съответната й част, като престъпната дейност на подс.П., проявена в две отделни деяния срещу пострадалата П. – по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 150, ал.1 от НК, следва да бъде преквалифицирана в едно продължавано престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Преквалификацията на деятелността като едно продължавано престъпление не променя фактическите обстоятелства, отразени в обвинителния акт, по които подсъдимият се е защитавал и взел решение да признае в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което и не налага за последния предприемане на нови усилия при осъществяване на правото му на защита, съответно не води до накърняване на това, гарантирано му от закона право.

Законосъобразни и обосновани се явяват изводите на съда за осъществени от подс.П. от обективна и субективна страна деяния, съставомерни по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК спрямо пострадалите Н. И. и П. П.. Предмет на извършената на инкриминираната дата - 22.06.2018г. кражба са вещи, собственост на пострадалата Н. И., от чието владение подсъдимият, действайки в съучастие с неустановено по делото лице, ги е отнел с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: парична сума от 220 лева в банкноти с различен номинал, чифт златни обици 14 карата, проба 585, с общо тегло 3, 5 грама, на стойност 222, 25 лева и златен пръстен 14 карата, проба 585, с тегло 2, 3 грама на стойност 152, 95 лева, всички на обща стойност 595, 20 лева, Предмет на извършената на инкриминираната дата – 08.07.2018г. кражба са вещи, собственост на пострадалата П. П., от чието владение подсъдимият, действайки в съучастие с неустановено по делото лице, ги е отнел с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: парична сума в размер на 170 лева в банкноти с различен поминал.

Правилна е преценката, че от обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея по начин, който препятства собственика от възможността да се ползва и разпорежда с нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. В момента, когато промяната настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че след като подсъдимият и съучастникът му – неустановено по делото лице, са извършили инкриминираните действия, насочени към удовлетворяване на половото им желание - със и без съвкупление с пострадалата И., двамата са взели решение да отнемат намерените в дамската й чанта вещи – златни накити и пари, посочени по-горе, като за целта неустановеното лице извадило същите от чантата и ги поставило в джоба на панталона си, установявайки по този начин фактическа власт върху тях. При сходна обстановка подс.П. и съучастникът му - неустановено по делото лице, са взели решението си да отнемат и вещите, принадлежащи на пострадалата П. П.. В този случай посегателството срещу собствеността на П. отново е било осъществено, след като двамата са финализирали предходната си престъпна деятелност, изпълваща съставите на престъпленията „блудство“ и „изнасилване“, като проверявайки съдържанието на носената от П. чанта и установявайки, че наред с лекарства, налична в нея е и сумата от 170 лева, подсъдимият извадил парите и ги прибрал. Категорично установено е също така, че отнемането на процесните вещи е осъществено без съгласието на пострадалите И. и П., които, предвид обстановката, в която са били поставени, не са могли да се противопоставят на действията на двамата извършители.

Надлежно е аргументиран от съда и субективният елемент на престъплението „кражба“, като на база обективираните действия на подс.П. е направено заключение за наличие на съзнание у него, че процесните вещи принадлежат на двете пострадали, от чието владение ги отнема и установява върху тях своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на лицата - собственици. Подсъдимият е съзнавал също, че реализира отнемането на вещите заедно с друго лице – неразкрито в хода на разследването. Следователно, същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им, т. е. извършил е деянията с пряк умисъл, както правилно е счел окръжният съд.

Неправилно обаче, извеждайки правните характеристики на описаните по-горе две деяния на подс.П., насочени срещу собствеността на пострадалите И. и П., първата инстанция е приела, че те следва да бъдат оценени като самостоятелни престъпления, извършени в условията на реална съвкупност. В случая се касае за две отделни деяния, осъществяващи поотделно съставите на едно и също престъпление – „кражба“, извършени са през непродължителен период от време /в периода 22.06.2018г. - 08.07.2018г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го. Очертаното с горните особености престъпно поведение на подс. П., несъмнено се явява такова, разкриващо белезите на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Поради това и с оглед правилното приложение на материалния закон въззивният съд намери, че присъдата в тази й част също следва да бъде изменена, като престъпната дейност на подс.П. спрямо пострадалите Н. И. и П. П., оценена от съда като две отделни престъпления по чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, следва да бъде преквалифицирана в едно единно продължавано престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Въз основа на приетата за установена по делото фактическа обстановка, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че подс.П. следва да носи наказателна отговорност и за извършени на 30.08.2018г. спрямо пострадалата З. В. престъпления по чл.150, ал.1 от НК, по чл.152, ал.1, т.2 от НК и по чл.143, ал. 1 от НК. Сходно с обсъденото вече по-горе поведение на подс.П., насочено срещу пострадалите И. и П., и в този случай, засягащ пострадалата В., престъпленията против половата неприкосновеност на последната с цитираните квалификации /блудство и изнасилване/, са реализирани от П. в условията на едно продължаващо престъпно състояние, създадено с нейното отвличане, доколкото отвличането е лишавало В. както от свободата да избере по собствено усмотрение мястото, на което да пребивава, така и от свободата на избор на поведение въобще и от възможността да се подчинява на собствените си желания.

Фактите по казуса сочат, че реализирайки престъпните си намерения спрямо това пострадало лице – свид. В., подсъдимият е извършил четири самостоятелни деяния с правни характеристики на престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, както и едно деяние, изпълващо състава на престъплението изнасилване по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Първите две от серията деяния, осъществяващи обективните и субективни елементи на престъпния състав на чл. 150, ал.1 от НК, подс.П. извършил в различни участъци от пътя в посока към гр.Варна, превозвайки пострадалата, след отвличането й, до желаната от него дестинация в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна. В изпълнение на замислената цел – да удовлетвори половото си желание без съвкупление подс.П. първоначално отбил от пътя управлявания от него автомобил - „Нисан“, модел „Х-Трейл“, с peг. № СВ.... КВ, с който отвлякъл В., спирайки в гориста местност край главен път Бургас - Варна /I-9/, и принудил пострадалата чрез хващане и връзване на ръцете и краката й с връзки тип „свинска опашка“ да осъществи с него орален полов акт /фелацио/. Следващите действия на подс.П., насочени към постигане на специалната цел - да удовлетвори половото си желание без съвкупление, са извършени от него отново в рамките на реализираното на същата дата пътуване в посока към гр.Варна, като отбивайки за пореден път автомобила от пътя и установявайки същия в близост до открита поляна в местност „Юрта - Балкана“, поземлен имот с идент. №..., чрез употреба на сила - нанасяне на удари с ръце по лицето и тялото на пострадалата В., заставил същата да извърши орален полов акт /фелацио/. Отвеждайки по-късно свид.В. в къща, находяща се в с.Приселци, общ.Аврен, обл.Варна, ул.„.., подсъдимият отново извършил спрямо нея действия с цел да удовлетвори половото си желание без съвкупление, съставляващи две отделни деяния /които не са погълнати от състава на чл. 152, ал.1, т.2 от НК/, а именно: употребявайки сила - нанасяне на удари по лицето на пострадалата, навеждане и натискане на главата й върху еректиралия му пенис, я принудил да осъществи орален полов акт /фелацио/, а в определен интервал от време след това /в рамките на който се съвкупил насилствено с В./, упражнявайки принуда спрямо В. под формата на сила - нанасяне на удари по лицето и тялото й, осъществил с нея анално сношение и орален полов акт /фелацио/.

Доказано извършените от подс.П. действия на анален и орален акт с пострадалата В. съобразно фактическото им представяне по-горе, първата инстанция законосъобразно е приела, че не следва да се разглеждат като такива, целяли извършването на съвкупление, от което да бъдат погълнати. При конкретните специфики на случая извършените от подс. П. блудствени по характера им действия с пострадалата В., част от тях предхождащи, а друга последващи акта на съвкупление с жертвата, имат самостоятелно значение, поради което и следва същите да бъдат отделно санкционирани.

Всяко от посочените деяния съдът правилно е приел за извършено от подс.П. виновно при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Налице е било съзнание у него, че пострадалата В. не желае блудствените действия да бъдат извършени, както и това, че за реализирането им използва принуда.

Описаната по-горе в обективните и субективните й измерения деятелност на подс.П., макар първата инстанция да е извела вярно на база наличните по делото доказателства, неправилно е била характеризирана от последната в правен аспект като четири самостоятелни престъпления по чл. 150, ал.1 от НК, извършени в условията на реална съвкупност. Дистанцирайки се от тези правни изводи на първата инстанция, въззивната такава отчита, че в разглеждания казус се касае за извършени блудствени действия, изразени в четири деяния, насочени спрямо личността на едно и също лице от женски пол – пострадалата В., в който случай съгласно чл.26, ал.6 от НК и т.VI. 1. от ТР № 3/71 г., ОСНК не е налице пречка те да бъдат обединени в едно продължавано престъпление. Всяко едно от отделните деяния самостоятелно осъществява състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време /в рамките на един ден/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предхождащите ги. В този смисъл и предвид, че отделните деяния представляват елементи от продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, правилното им квалифициране следва да бъде като едно престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Констатираното нарушение на материалния закон може да бъде поправено от въззивния съд чрез изменение на присъдата в съответната й част, като престъпната дейност на подс.П., проявена в четири отделни деяния срещу пострадалата В. – по чл.150, ал.1 от НК, следва да бъде преквалифицирана в едно продължавано престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Така възприетата от настоящата инстанция квалификация не само не повлиява фактическите обстоятелства, отразени в обвинителния акт, по които подсъдимият се е защитавал и взел решение да признае в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, но и в принципен аспект се явява по-благоприятна за последния, с оглед преценката за приложението на чл.24 от НК.

Относно застъпените от първата инстанция правни изводи за осъществено от подс.П. спрямо пострадалата В. престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, настоящият състав на възззивния съд не намира основание същите да бъдат коригирани. Обективните параметри на деятелността включват упражнена от подсъдимия спрямо пострадалата принуда под формата на физическо насилие – нанасяне на няколко удара с ръка в областта на лицето й. Употребата на сила е била насочена към сломяване съпротивата на Вълева и осъществяване на съвкупление. Същата е демонстрирала несъгласие с намерението на подсъдимия да осъществи полов акт с нея, като фактическите действия на последния, израз на упражнена принуда, ясно, категорично и последователно се описват от самата пострадала в показанията й на ДП. Не бива да се подценява и факта, че с оглед конкретните условия на време, място и обстановка, при които е реализирано деянието, употребеното от подсъдимия насилие е било в достатъчна степен ефективно, за да неутрализира каквато и да действителна или предполагаема съпротива на жертвата. По данни от делото се установява, че В. се е намирала в процесната къща сама с подсъдимия, като последователно назад във времето /същия ден/ спрямо нея са били осъществени поредица от насилствени действия, съпровождащи отвличането й, принуждаването й да задоволява сексуалните потребности на подсъдимия, включително след настаняването й в къщата. Посочените обективни данни, както и ниската й възраст /на 24 г./, значително под възрастта на П., който към процесния период е бил на 43 г., и я е превъзхождал освен това физически, са все такива, препятстващи възможността на В. да отблъсне своя насилник. Следва да се отбележи, че съдебната практика е последователна в разбирането, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 152 ал.1 т.2 от НК не е необходимо пострадалата да се е съпротивлявала активно, а е достатъчно да е изразила несъгласие с половия акт, целен от извършителя. Законът не поставя също изискване съпротивата й да е била продължителна, нито пък жертвата да е изчерпала всички възможности да се защити. При оценка на поведението на пострадалата следва да се има предвид и практиката на ЕСПЧ, според която поведението на жертвата и неоказването на активна съпротива на извършителя не може да се тълкува автоматично като съгласие за осъществяване на полов акт и че властите не трябва да разчитат на стереотипи относно "нормалното" поведение на жени в подобни ситуации.

/Решение на ЕСПЧ от 04.03.2004 г. по дело М. Ч. срещу България, номер на жалба 39272/98/.

При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието, извършено от подс.П., първостепенният съд правилно е приел, че деецът е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Отчитайки психическата годност на подсъдимия и данните за неговия общообразователен и интелектуален капацитет, изведени по експертен път в комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, вярно съдът е приел наличие на съзнание у последния за отсъствието на съгласие от страна на пострадалата да участва в полов акт, проявената във връзка с което съпротива от нея той е сломявал посредством употреба на физическа сила и заплаха.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че подсъдимият е осъществил и състава на чл.143, ал.1 от НК – „принуда“. Според описаните в обвинителния акт факти, признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК, след като посредством реализираните блудствени действия и насилствено съвкупление с пострадалата В., успял да постигне сексуално удовлетворение, подс.П. предоставил на последната една стирка, препарати и гъба, и я заставил да измие банята, да изчисти фугите, мивките и тоалетната, да измете стаите и да избърше пода. Намеренията на подс.П. чрез упражняване на принуда да мотивира пострадалата В. да извърши гореспоменатите действия по цялостно хигиенизиране на къщата в с.Приселци, са били ясно манифестирани от последния още по време на съвместното им пътуване с процесния автомобил, с който същата е била отвлечена, непосредствено след осъществения първи акт на блудство /описан по-горе/, когато потегляйки отново с автомобила, той се обърнал към нея с думите: “Имаш два варианта, единият е да отидем в нас, първо да правим секс, после да ми изчистиш къщата, после пак да правим секс и рано сутринта ще те върна обратно. Вторият вариант е да слезем в гората, да те пребия от бой, да те изнасиля и след това да те вържа в гората и да те оставя там, кой от двата си избираш “. Така използваните от подсъдимия по адрес на пострадалата думи несъмнено са натоварени със застрашителен потенциал и са елемент от състава на принудата по чл. 143, ал.1 от НК. Избирайки в тази ситуация предложения от подсъдимия първи вариант, пострадалата е била под въздействие на страх за живота и здравето си, предвид също реализираните по-рано спрямо нея действия на подсъдимия, включително връзване на краката и ръцете й с връзка тип „свинска опашка“, разкъсване на дрехите й изхвърлянето им извън колата, и заставянето й да лежи по време на пътуването на пода на автомобила между предни и задни седалки. При следващото отвеждане на пострадалата В. в къщата в с.Приселци спрямо нея отново е била упражнена принуда под формата на сила и заплаха, като е била поставена в изключително унизително и подчинено положение спрямо подсъдимия в серията от осъществени блудствени действия и изнасилване, което е утвърдило личното й усещане за реална опасност, съответно и я мотивирало да извърши указаните й от подсъдимия действия по хигиенизиране на къщата. Удовлетворявайки искането на подс.П. да почисти изцяло къщата, свид.В. е действала противно на волята си, в каквато насока и изводите на първата инстанция се явяват напълно обосновани.

Правилна е и преценката на окръжния съд, че подс.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 143, ал.1 от НК от субективна страна, при форма на вината "пряк" умисъл, като е съзнавал, че отправя заплаха към пострадалата В. и осъществява конкретните насилнически действия спрямо същата именно с цел предприемане от последната на желаните от него действия по цялостно почистване на къщата, в която са пребивавали.

Деянието, описано по-горе, осъществяващо състава на „принуда“ по чл. 143 от НК, първата инстанция правилно е приела, че е реализирано в условията на съвкупност с останалите престъпления, инкриминирани по обвинителния акт, обуславящо самостоятелното му санкционирани по правилата на чл. 23, ал.1 от НК /ТР № 71/23.12.1974г по н.д. №64/1974, ОСНК/.

В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната му част, намери следното:

Развитите в жалбата на защитника – адв. Р. съображения за явна несправедливост на наложеното на подс.П. наказание и неправилно приложение на чл. 24 от НК, не се споделят от настоящия състав на съда.

За да измени атакуваната присъда в исканата от подсъдимия и неговия защитник насока, с намаляване на наложеното за всяко от извършените престъпления наказание, както и определеното по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание, въззивният съд трябва да установи явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и на личността на подсъдимия – от една страна и тежестта на наложеното наказание за всяко от извършените от подсъдимия престъпления – от друга. По конкретното дело такъв извод не може да бъде направен. При решаване на въпроса за санкцията, която подс.П. следва да понесе за извършените от него престъпления, квалифицирани като „отвличане“ по чл.142, ал.1 от НК и по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК; „блудство“ по чл.150, ал.1 от НК; „изнасилване“ по чл. 152, ал.1, т.2 от НК и по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК; кражба по чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и „принуда“ по чл. 143, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил тяхната законоустановена наказуемост към инкриминираната дата, подходил е обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на деянията, обществената опасност на личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъпленията, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху неговата отговорност, и съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието.

Въззивният съд не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на първата инстанция или пък тяхната относителна тежест да е била надценена. Изключение прави единствено преценката на съда, че като обстоятелства, завишаващи личната общественост на подсъдимия следва да се отчетат негови предходни осъждания, отразени в справката за съдимост /спр. т.1, л.244 от НОХД № 703/23г. на БОС/, по отношение на които е настъпила реабилитация по чл.86, ал.1, т.2 от НК и по чл.88, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, както и данните за висящи наказателни производства срещу П., съдържащи се в представената по делото справка от ОП-Бургас /спр. т.2, л.284-285 от НОХД № 703/23г. на БОС/, застъпените в каквато насока изводи на съда защитата оспорва напълно основателно като неправилни. Съгласно чл. 85 от НК реабилитацията заличава и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Една от тези негативни последици е именно отчитането на осъждането на дееца като утежняващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието, поради което и възприетото в случая от първата инстанция, че въпреки настъпилата реабилитация, предходните осъждания на дееца характеризират личността му в негативен план, е незаконосъобразно. Извод за завишена степен на обществена опасност на личността на подс.П. не може да бъде направен и на база наличните сведения за висящи наказателни производства срещу него, доколкото подобно заключение би стояло в разрив с презумпцията за невинност. Ето защо и дадената от първата инстанция оценка на данните от справката за образувани и неприключили спрямо П. наказателни производства като такива, отегчаващи отговорността му, не може да бъде споделена. Въпреки внесените от настоящата инстанция корекции при формирането на съвкупността от отегчаващи обстоятелства, претенцията на подсъдимия и неговия защитник за намаляване на наложеното наказание не може да се приеме за основателна. С определянето в случая на наказания за отделните престъпления в размер под средния, предвиден в закона /а за някой от тях и значително под средния размер/, първостепенният съд е проявил достатъчна снизходителност, поради което и следващо редуциране на санкцията, освен че не би могло да бъде обосновано, ще се яви и в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил.

Адекватно и съобразно действителната им тежест съдът е оценил характеризиращите в положителен аспект личността на подсъдимия данни, сред които са трудовата и семейна ангажираност на последния, частичните му признания в хода на разследването и изразеното съжаление за извършеното, към които с оглед изложеното по-горе следва да се добави и чистото му съдебно минало. Нужното значение съдът е придал и на сведенията, представени в изготвения от инсп. Д.А. предсъдебен доклад, свидетелстващи за средата, в която П. е израснал, завършеното от него образование, трайната му трудова заетост в семейна фирма, поддържаните от него социални контакти и партньорски взаимоотношения /спр. т.2, л.277-279 от НОХД № 703/23г. на БОС/. Следва да се отчете, че в изготвения по делото предсъдебен доклад освен данни, характеризиращи личността на подс.П. в позитивен аспект, се съдържат и такива, разкриващи рискови зони при него, а именно – склонност към компромиси с общоприети норми, прояви на поведение, свързано с необмислени действия, агресивни наклонности, както и занижена самокритичност, които особености на личността му не следва да бъдат пренебрегвани при определяне обема на наказателна принуда. В случая информацията в доклада относно особеностите на личността на подс.П. и вероятността от рецидив не влиза в конфликт с представената такава в заключенията по назначените психологическа и комплексна психолого- психиатрична експертиза, обсъдени вече по-горе, поради което и подходът на съда при оценката й не може да бъде критикуван. Сходно с констатациите в предсъдебния доклад, комплексната психолого-психиатрична експертиза също дава заключение, че резултатите от психологично изследване на П. отчитат личностов профил, характеризиращ нисък толеранс при фрустрация, снижен самоконтрол при провокация, импулсивно поведение със ситуативно обусловени агресивни изблици, включващи по-често вербална агресия, но в изолирани случаи и физическа такава. В същата насока са и данните от психологическата експертиза, в която сред характеризиращите индивидуалността на П. особености са посочени склонността му към импулсивни и авантюристични действия, проява на рисково поведение и готовност за самоутвърждаване чрез физическа агресия. Събраните в горната насока сведения за личността на П., както и конкретно проявеното от последния поведение, инкриминирано по обвинителния акт, свидетелстващо за обществените и индивидуалните му качества, съдът обосновано е приел, че не дават основание за приложението на чл.55 от НК, каквото искане се поставя и понастоящем от защитата, нито предпоставят по-нисък размер на санкцията за отделните престъпления при отмерването й при условията на чл.54 от НК.

Въззивният състав няма основание да се отклони от разбирането на първата инстанция, че всяко от извършените посегателства, с оглед на конкретните характеристики на проявите, е особено укоримо. Касае се за извършени седемнадесет деяния, насочени към различни по вид защитими от правото обществени отношения, за една част от които въззивният съд прие, че са налице законовите условия за обединяването им в сложната композиция на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Преценката на настоящия съд за приложимост в казуса на института на продължавано престъпление относно деятелността по чл.150, ал.1 от НК, осъществена спрямо трите пострадали лица, а също и по чл. 194, ал.1 от НК – спрямо пострадалите И. и П., изискваща наказанието за тези престъпления да бъде определено по правилата на чл. 26 ал.2 от НК, не налага корекция на отмерените за тях санкции. В случая е видно, че за всяко от отделните деяния по чл. 150, ал.1 от НК /неправилно квалифицирани като самостоятелни престъпления/ окръжният съд е определил на подс.П. наказание от четири години лишаване от свобода, редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 от НК на две години и осем месеца лишаване от свобода, а за извършените кражби по чл. 194, ал.1 от НК – една година лишаване от свобода, което редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, се установява да е в размер на осем месеца лишаване от свобода. Така отмерените по правилата на чл.54 от НК наказания /макар и за всяко от отделните деяния/ въззивният съд намира за справедливи и за продължаваните престъпления, в каквато правна конструкция прие, че следва да се обединят отделните деяния.

Отчитайки, че наред с обединените в сложната диспозиция на чл. 26, ал.1 от НК деяния на подс.П. по чл.150, ал.1 от НК и по чл. 194, ал.1 от НК, същият е извършил и други престъпления в реална съвкупност /по чл. 142 от НК, по чл. 143 от НК и по чл. 152 от НК/, въззивният съд не установи да е налице необходимост от намеса по отношение на наложеното общо наказание по съвкупност от пет години и четири месеца лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 НК.

Обсъждайки особеностите на конкретните деяния против половата неприкосновеност - изнасилване и блудство, осъществени спрямо трите пострадали лица, първата инстанция правилно е отчела престъпната настойчивост и упоритост на дееца при осъществяване на намеренията му, преднамерения избор на отдалечени и безлюдни места, лишаващи жертвите от възможността да се противопоставят ефективно на посегателствата срещу тях, особеностите на субекта на посегателство - лица, занимаващи се с проституция, които по данни от комплексната психолого-психиатричната експертиза подсъдимият е приемал като лесен обект на акта на насилие, характера и интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалите лица, включваща двете й проявни форми на сила и заплашване, разнородния характер на блудствените действия и тяхното естество, което се отличава от обичайната проявления на милувки, целувки или опипване, липсата на морално – волеви задръжки за удовлетворяване на половия нагон, дързостта на извършителя, предвид осъществените от него действия спрямо всяко от пострадалите лица в кратки времеви параметри. Изведените по-горе обстоятелства, характеризиращи както деянията, така и личността на извършителя като такива със завишена степен на обществена опасност, първата инстанция е оценила напълно адекватно, поради което и преценката й за справедливия размер на санкцията за всяко от престъпленията, извършени спрямо пострадалите И., П. и В. - лишаване от свобода за срок от шест години за изнасилването и за срок от четири години за блудството, редуцирани по правилата на чл.58а, ал.1 от НК до размера съответно от четири години лишаване от свобода и две години и осем месеца лишаване от свобода, не може да бъде критикувана. Така отмерените наказания отговарят на тежестта на конкретните престъпления, данните за личността на подсъдимия и останалите релевантни обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК.

Вярна оценка за тежест съдът е дал и на извършените от подс.П. деяния, съставомерни по чл.142, ал.1 от НК, по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, по чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /преквалифицирани от въззивния съд като едно продължавано престъпление/ и по чл. 143, ал.1 от НК, която е изведена на основата на съвкупността от релевантни и доказани в процеса обстоятелства, очертаващи особеностите на тези прояви. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на това, че с предприетите от страна на подс.П. действия /в два от случаите – спрямо пострадалите И. и П. съгласувано с друго лице, неустановено по делото/, насочени към принудителна промяна на местонахождението на трите пострадали И., П. и В. от мястото, на което те са се намирали, до друго, е поставено началото на едно продължило трайно във времето престъпно състояние, в което именно са реализирани и останалите, инкриминирани по обвинителния акт престъпни деяния - против половата неприкосновеност на всяко от момичетата, против собствеността на И. и П., и срещу правото на лична свобода на В.. Отвличането на трите пострадали е осъществено от подсъдимия през кратък интервал от време, при сходна обстановка и характер на упражнената принуда, с проявено от негова страна арогантно поведение и демонстративно незачитане на правото на всяко от момичетата само да избере мястото си на пребиваване и лично поведение. В условията на средата, в която са били поставени след отвличането им, спрямо пострадалите са реализирани серия от престъпни посегателства, разкриващи едно трайно отношение на подсъдимия към обществото и неговите ценности. Разгледани в контекста на цялостната му престъпна дейност, следващите действията на подс.П. по отнемане лични вещи на пострадалите И. и П., както и принуждаването на свид.В. да почисти в цялост къщата, в която са пребивавали, свидетелстват за трайност на престъпния му умисъл и несъмнено завишават личната негова обществена опасност. Следва да се отбележи, че отмерените от първата инстанция наказания за всяко от посочените по-горе престъпления – „отвличане“, „кражба“ и „принуда“, преди редуцирането им на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета, която привилегия е гарантирана от избраната от подсъдимия процедура за разглеждане на делото, е значително под средния предвиден в закона размер за съответното престъпление, което настоящият въззивен състав отчита като проява на достатъчно снизхождение от страна на първата инстанция, предвид специфичните особености на престъпните прояви, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Поради това и упрекът към първостепенния съд за неоснователно завишаване на санкцията за отделните престъпления, е напълно неоснователен.

Възраженията на защитата за неотчитане от първата инстанция на спецификите на казуса и в частност, че пострадалите лица са се занимавали с проституция, както и че не са налице данни за настъпили за тях тежки физически и психически травми, са неоснователни. В отговор следва да се отбележи на първо място, че дейността, която са упражнявали трите пострадали, без оглед на моралната й оценка, сама по-себе си, не може да оправдае посегателствата спрямо тях, нито може да снижи тежестта на всяко от осъществените от подсъдимия престъпни деяния. От друга страна, обстоятелството, че трите пострадалите момичета са работили като проститутки и поради това са били поставяни в условия да понасят риска от негативни спрямо тях последици, свързани с нарушаване на телесния интегритет, категорично не може да обуслови извод за наличие на съпричинителско поведение, както се настоява от защитата в пледоариите й по същество. Основавайки се в случая на обективните факти, такива, каквито те са били приети от прокурора за установени и впоследствие са били признати от подсъдимия, първата инстанция правилно е приела, че мотивационните основи за извършеното от подс. П. не се коренят в поведението на пострадалите, които са стояли на избраните от тях крайпътни места в изчакване на клиенти, а предлаганите по този начин от тях сексуални услуги срещу заплащане единствено са улеснил действията на подс.П. по отвличането им, блудстване с тях и изнасилване. Относно доводите на защитата, отнесени към тежестта на травмите - физически и психологически, понесени от пострадалите вследствие на инкриминираните събития, следва да се отбележи, че наличието на такива е безспорен факт, основан както на данните, представени в изготвените по делото съдебномедицински и комплексни психиатрично-психологични експертиза на И., П. и В., така и на съдържащите се такива в гласните доказателствени средства, неопровергани по делото. Вярно е, че с по-сериозна характеристика и като повече на брой се характеризират само физическите травми, причинени на пострадалата В., чийто ръце и крака е установено, че са били връзвани от подсъдимия с връзки тип „свинска опашка“, както и психологическите травми на пострадалата П., за която по експертен път е установено, че вследствие изпитаните силни емоции на страх и унижение, както и упражнено физическо насилие, е получила посттравматично стресово разстройство. В действителност обаче, травматични увреждания, довели до болка и страдание, са били причинени на всяко от трите пострадали лица, като отново при всяка една от тях е установено, че се е намирала в състояние на страх при осъществяваните от подсъдимия заплахи и физическа агресия, което именно ги е мотивирало и да се подчинят на изискванията на техния насилник. Съобразявайки горното, както и всички останали обективни данни, свидетелстващи за вида и характера на упражнената от подс.П. спрямо пострадалите принуда под формата на сила и заплаха, условията, в които са били поставени жертвите, времевата продължителност на престъпното им третиране, включващо редуването на различни по вид сексуални актове с тях, въззивният съд не намира основание да се съгласи с тезата на защитата, че престъпната дейност на подсъдимия не е повлияла в негативен аспект психиката на момичетата, съответно, че извършеното спрямо тях не би се отразило върху бъдещото им функциониране като личности. Тежките последици за пострадалите са факт, който в случая не се нуждае от допълнително и по-специално доказване, предвид наличието по делото на множество обективни данни, на основата на които може да се достигне до извод в тази насока. Ето защо и претенцията на защитата за намаляване на наказанието, аргументирана с незначителност на вредните последици от деятелността на подс.П., не може да бъде уважена.

Неоснователно се поддържа по-нататък от защитника, че съдът не е отдал нужното внимание на проявеното от страна на подсъдимия усилие да компенсира една от пострадалите още преди делото да влезе в съда, показващо според него угризенията му от извършеното и желание да се поправи. В случая сред материалите по делото действително фигурира документ, без дата, с характеристиките на разписка, отразяващ изявление на свид. З. В., че е получила от подс.П. сумата от 5 000 лева /спр. т.1, л.246 от НОХД № 703/23г. на БОС/. В същото време обаче по делото са налице и свидетелски показания на самата В. и на свид. И. /спр. т.4, л.70, л.78 от ДП/, в които двете съобщават за опитите на подс.П., вкл. чрез трети лица да убеди В. да се откаже да свидетелства против него, съответно да промени показанията си в негова полза, за което й е обещано парично възнаграждение. Именно с тази цел се сочи от В. в следващите й показания от 21.06.2021г. / спр. т.13, л.62-65 от ДП/, че е получила и сумата по разписката от 5 000 лева, макар като резултат от това да не е пристъпила към удовлетворяване молбата на подсъдимия – да промени показанията си, представяйки версия, различна от реално случилото се. При тези данни няма как да се приеме, че инициативата на подсъдимия по заплащането на определена парична сума в полза на пострадалата В., съставлява акт, показващ готовността му да посрещне последиците от криминалното си поведение и да поеме отговорност, каквато е тезата на защитата. В този смисъл и искането за облекчаване правното положение на подсъдимия, мотивирано със съображения, че процесът на поправяне при него е започнал, не може да бъде удовлетворено.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първостепенния съд за това, че не са налице предпоставки за приложение на нормата на чл. 55 от НК. По делото липсват доказателства за наличието на изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като определеното наказание за всяко престъпление от съвкупността не е несъразмерно тежко.

Вярна се явява и констатацията на първостепенния съд, че воденото срещу подс. П. наказателно производство се установява като такова с прекомерна продължителност, който обективен факт, с оглед на значимостта му в преценката за справедливост на санкцията, следва да бъде отчетен съобразно действителната му тежест и характер на смекчаващо отговорността обстоятелство. Многократно в своята практика ВКС е имал повод да отбележи, че обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени в рамките на преценката за "разумност" на срока, са конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти и процесуалното поведение на обвиняемия / Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о., НК; Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК/. Отчитайки в случая тежестта на нарушението за прекомерна забава при разглеждане и решаване на делото, макар и без да ангажира подробни съображения в тази насока, първостепенният съд в достатъчна степен е компенсирал подсъдимия, с определяне на наказания за отделните престъпления, установяващи се значително под средния размер, предвиден за съответното престъпление. Всяко следващо редуциране на санкцията според въззивния съд би се явило в разрез с изискването за справедливост на същата.

Предвид изложеното не се констатират основания за последващо облекчаване положението на подсъдимия чрез намаляване размера на наложените му след редукцията на чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК наказания за отделните престъпления. Подобно разрешение би се явило в противоречие с базисните правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил.

Престъпленията, квалифицирани като „отвличане“ по чл.142, ал.1 от НК и по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, „изнасилване“ по чл. 152, ал.1, т.2 от НК и по чл.152, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, „принуда“ по чл. 143, ал.1 от НК, както и обединените от настоящата инстанция в сложната диспозиция на продължаваното престъпление по чл. 26, ал.1 от НК отделни деяния на подс.П. спрямо всяка от пострадалите И., П. и В., с възприета квалификация на същите по чл. 150, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК – по отношение на И. и по отношение на П., и по чл. 150, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК – по отношение на В., и двете отделни деяния срещу собствеността на И. и П., квалифицирани като едно престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, са били извършени от подсъдимия П. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и съдът законосъобразно е наложил общо наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца. Въведената в случая корекция от настоящия съд в правната квалификация на част от престъпленията с приложението на чл. 26, ал.1 от НК не предпоставя следващо коригиране на определеното при условията на чл. 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание по съвкупността, поради което и предвид съображенията, изложени по-горе, относно справедливостта на отмерените наказания, атакуваната присъда в нейната санкционна част следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд изразява съгласие с преценката на първата инстанция, че в конкретния случай се налага определеното общо най – тежко наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода за включените в съвкупността престъпления да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК с една година, като по този начин крайният размер на наложеното наказанието лишаване от свобода се установява в размер на шест години и четири месеца. При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК първата инстанция правилно е преценила цялостната престъпна дейност на подсъдимия и личната му обществена опасност в контекста на продължителността на инкриминирания период и броя на престъпленията в съвкупността, като е акцентирала върху установените системност и упоритост в престъпното поведение на подсъдимия, отчитайки в същото време нуждата от предупредително въздействие върху останалите членове на обществото, че подобни дръзки посегателства биват наказвани с нужната строгост на закона. В разглеждания случай е видно, че в съвкупността се обединяват единадесет извършени от подс.П. престъпления /предвид прилагане от въззивния съд на чл. 26, ал.1 от НК по отношение на част от деятелността/, четири от които продължавани, като включените в тях деяния са реализирани в кратък период от време, по отношение на три пострадали лица, при демонстрирана сериозна престъпна упоритост, всяко от които отличаващо се със завишена степен на обществена опасност и с различни обекти на посегателство - правото на свобода и свободно придвижване, телесния интегритет и полова неприкосновеност, правото на собственост, правото на личността свободно да формира воля. Същевременно, всяко едно от престъпленията е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. От друга страна, макар защитата настоятелно да поддържа противното, степента на обществена опасност на личността на подс.П. не може да бъде преценена като ниска, въпреки наличните данни за чисто съдебно минало на последния и положителните му трудови и семейни характеристики. На тези, представящи го в позитивен аспект сведения, убедително могат да се противопоставят броят и особеностите на конкретните престъпни прояви, чрез които се демонстрират индивидуални негови качества, съответно проявеният утвърден във времето престъпен модел на поведение, които без съмнение завишават персоналната му обществена опасност. Съобразявайки горното, въззивният съд не намира основание да се дистанцира от преценката на първата инстанция относно необходимостта в случая да се приложи чл. 24 от НК. Следва да се отчете, че определеното общо най-тежко наказание по чл. 23 от НК и след увеличаването му на основание чл. 24 от НК от съда от пет години и четири месеца на шест години и четири месеца лишаване от свобода също се установява да е в размер значително под средния такъв на предвиденото наказание за най-тежкото от престъпленията в съвкупността - това по чл. 142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание от седем до петнадесет години лишаване от свобода. В този смисъл, с оглед обосноваността и законосъобразността на изводите, застъпени от първата инстанция относно приложението на чл. 24 от НК, въззивната такава прие, че не са налице основания за отмяна или изменяване на атакуваната присъда в тази й част.

Правилно съдът е приел, че определеното и увеличено по чл. 24 от НК наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Законосъобразно е определен и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието – „строг“ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

Съобразявайки постановеното задържане на подс.П. в хода на досъдебното производство, съдът правилно е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е приспаднал времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С оглед постановената осъдителна присъда, правилно първоинстанционният съд е ангажирал отговорността на подс.П. за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Основателно е искането на повереника на частния обвинител Н. И. – адвокат Н. В. от АК-Варна за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) пред настоящата инстанция. Съгласно този текст, когато е предоставена безплатна правна помощ и насрещната страна е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ и осъжда другата страна да го заплати.

Настоящият случай покрива хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА. Между частния обвинител Н. И. и нейния повереник – адвокат Н. В. от АК-Варна е сключен договор за правна помощ и съдействие, като е уговорена безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради материално затруднение на И. /спр. л.773 от ВНОХД № 11/25г. на БАС/. Осъдителният изход на делото за подсъдимия П. и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК обуславят възлагането върху него на разноските за процесуално представителство на частния обвинител пред въззивната инстанция. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималният размер на тези разноски възлиза на 2250 лева, с оглед предвидената санкция за престъплението по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК /лишаване от свобода от седем до петнадесет години/, за което подс.П. е обвинен, явяващо се най-тежко измежду останалите, включени в обвинението срещу него. В същото време, съобразявайки Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. относно незадължителния характер на посочения подзаконов нормативен акт, както и отчитайки сложността на делото и действителния обем на извършената от повереника правна дейност пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че в рамките на регламента по чл.13, ал.3 от приложимата Наредба за определяне на възнаграждението по няколко обвинения, увеличаването на възнаграждението на повереника следва да е до размера от 2 500 лева, какъвто е и посоченият такъв в писмената молба на адв. В. /спр. л.74 от ВНОХД №11/25г. на БАС/. Така определен размерът на възнаграждението се явява съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броя на участниците в процеса, броя, вида и характера на обвиненията, предявени на подсъдимото лице, реда, по който е протекло производството пред първата инстанция /диференцираната процедура по глава двадесет и седма НПК/, очертаващ и пределите на инстанционен контрол, спора, който е повдигнат пред въззивната инстанция както и заседанията, проведени пред настоящия съд. Определеното на повереника възнаграждение в размер на 2 500 лева, освен това, ще съответства на собствената му оценка за положения труд, предвид отразеното в молбата му до въззивния съд.

С оглед на горното въззивният съд приема, че на подсъдимия П. следва да бъдат възложени разноски за повереник, като той бъде осъден да заплати сумата от 2 500 за безплатното процесуално представителство на частния обвинител Н. М. И. пред въззивната инстанция.

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

Извършвайки на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.

Мотивиран от гореизложеното и като съобрази частичната основателност на доводите във въззивната жалба на защитника на подсъдимия, обуславящи необходимостта от изменение на първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Бургаският апелативен съд