Решение № 21201 от 20.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 18395/2025 г.

производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания проверката, която извършва съда, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник, посочен в изпълнителното основание. Проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, които удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство, тъй като в него не се дава разрешение на материалноправния спор, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист, поради което то не е изпълнително действие с ефект да прекъсне давността съгласно 116 б. „в“ ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право и молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК няма за последица прекъсване на давностния срок / така в Определение № 2166 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 48/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 141 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 3152/2018 г., III ГО на ВКС/. Следователно подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 ГПК няма за последица прекъсването на срока на погасителна давност. Съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, като давността по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишна. По делото ответникът съобразно разпределената му доказателствена тежест не е ангажирал доказателства, че в периода от влизане в сила на решението до подаването на молбата за издаване на ИЛ е предприел действия, които да спират и/или прекъсват погасителната давност относно процесното вземане. Видно от приложения препис от изпълнително делото същото е образувано с молба с вх.№24837/06.06.2023г. като първото действие по изпълнение, годно да прекъсне давностния срок, е предприето чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, открити при „Б.“ АД, съгласно запорно съобщение от 10.03.2025г. Всички предхождащи действия по изпълнителното дело, предприети по искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител – образуване на изпълнителното дело, извършване на справки да имущественото състояния на длъжника, депозиране на молби за налагане на обезпечителни мерки, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, не са изпълнителни действия, които прекъсват давността /така в т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06 2015 т. на ОСГТК на ВКС/. При изчисляване на датата, към която е изтекъл давностния срок съдът съобрази последвалото спиране на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни. След отпадането на основанието за спиране на теченето на давностния срок – отмяна на извънредното положение, давността продължава да тече, без да се заличава изтеклата част от срока, за разлика от прекъсването на давността по смисъла на чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116 ЗЗД. Следователно изтеклият давностен срок до обявяване на извънредното положение се запазва, като след неговата отмяна, се възстановява теченето на срока. Оттук следва, че към датата на образуване на изпълнителното дело е изтекъл давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като по този начин се е погасило и правото на принудително изпълнение на ответника по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат ищеца. По делото е представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането на дължимата ДТ, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 30.09.2025г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в настоящото производство в общ размер от 1993, 15 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът