Решение № 1283 от 12.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1708/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „•••“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК •••, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на управление гр.•••, ул.•••“ № ••• срещу Т. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр••• Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „•••“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК •••, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на управление гр.••• срещу Т. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••• обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника за следните суми: сумата от 30836, 52 лв., представляваща главница за вреди по акт за начет № ••• г., издаден от АДФИ, сумата от 15648, 13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846, 36 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр. д. № ••• г. по описа на Районен съд – ••• В исковата молба ищецът твърди, че ответникът Т. Г. е бил управител на „•••“ ЕООД в периода 27.07.2012 г. – 01.09.2014 г., за което е сключен договор за възлагане на управлението с изх. № ••• г. Сочи, че при извършена финансова инспекция на „•••“ ЕООД, възложена със Заповед № ••• г., изменена с последващи заповеди на Директора на АДФИ, и проверка на първичните счетоводни документи относно разходите за добив на дървесина от ОГФ на Община ••• през 2013 г. е установено, че на 10.09.2013 г. е сключен договор между Община ••• чрез „•••“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г., като възложител, и „•••“ ЕООД, като изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да извърши възложената му работа по „изсичане на подлеса“ при уговорен общ обем редуцирана площ от 900 дка и възнаграждение от 29, 95 лв. без ДДС/1 дка, или общо 26955 лв. без ДДС, която работа е индивидуализирана в приложение № 1 към договора. Установено е при инспекцията още, че преди започване на работата страните по договора, в нарушение на т. 3.1. от него, не са съставили и подписали приемо-предавателни протоколи, в които да са посочени границите и действително измерената на терена площ, както и че липсват документи, обосноваващи изпълнението на възложената работа. Въпреки това изпълнителят е издал фактура № ••• г. за изсичане на подлеса от 900 дка на стойност 26955 без вкл. ДДС или 32346 лв. с ДДС. Съгласно 2 бр. споразумителни протоколи от 31.10.2013 г. вземането по фактурата е погасено чрез прихващане с насрещни задължения на „•••“ ЕООД към „•••“ ЕООД за продажната цена на закупена дървесина на същата обща стойност от 32346 лв. с ДДС, за която са издадени две фактури – фактура № •••г. на стойност 30677.54 лв. и фактура № ••• г. на стойност 1668.46 лв. При проверката на счетоводните регистри на „•••“ ЕООД за 2013 г. е установено също, че сумата от 26955 лв. без ДДС по фактура № ••• г. е осчетоводена като разход на дружеството за външни услуги. Съгласно констатациите от инспекцията изпълнителят „•••“ ЕООД е имал издадено позволително за сеч № ••• г. само за 42 дка, а за остатъка от 858 дка площ до общата площ от 900 дка по договора от 10.09.2013 г., за които е издадена фактура № ••• г., не са издавани позволителни за сеч през 2013 г., респ. дружеството не е било в състояние да извърши дейности за подпомагане на естественото възобновяване или изсичане на подлеса. Така прихващането е извършено без основание, при което е причинена вреда на „•••“ ЕООД в размер на сумата от 30836, 52 лв., съизмерима със стойността на уговореното възнаграждение за изсичането на 858 дка от подлеса. С оглед на направените констатации при проверката е съставен акт за начет № ••• г., според който за причинената вреда на „•••“ ЕООД в размер на 30836, 52 лв. пълна имуществена отговорност носи ответникът Т. Г., като управител на дружеството, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 23, т. 4 ЗДФИ, солидарно с „•••, на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, като отговорните за вредата лица дължат и законна лихва в размер на 15648, 13 лв. от деня на причиняването й – 31.10.2013 г. до датата на съставяне на акта за начет – 20.10.2018 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 26 от ЗДФИ. Ищецът твърди, че въз основа на акта за начет се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните суми срещу ответника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за предявяване на иск относно оспорените вземания. По изложените съображения по същество моли за уважаване на исковете и претендира разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че при сключването на договора от 10.09.2013 г. е била налична цялата необходима документация за извършването на редовна и законосъобразна сеч, вкл. двустранни протоколи за възлагане и приемане на работата, приемо-предавателни протоколи и др., като счита, че не може да носи отговорност за липсата на тези документи години след освобождаването му като управител, по време на проверката през 2018 г., в който период от 2014 г. до 2018 г. са се сменили още петима управители. Оспорва констатациите на АДФИ в акта за начет, според които не е налице сеч на подлес и липсват позволителни за извършването на такава сеч. Поддържа, че дървесината на подлеса няма никаква икономическа стойност и не е обект на 4 отделна и нарочна сеч, респ. за изсичането на подлеса няма изискване да се издава позволително, при положение че за съответния подотдел или вече издадено позволително за сеч на основния дървослой. Позовава се в тази връзка на разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8/05.08.2011 г. Твърди, че именно такъв е и процесният случай, като сечта на подлеса е извършена заедно с основаната сеч, за която има издадени позволителни, приемопредавателни протоколи и протоколи за приемане на сечта. Поддържа, че сечта на подлеса е осъществена с цел обезпечаване на основаната сеч, че уговорените в договора с „•••“ ЕООД дейности са реално осъществени и сумата по издадената фактура е дължима. Намира, че не са налице предпоставките на чл. 21 от ЗДФИ за ангажиране на пълната му имуществена отговорност, вкл. липсва вреда за представляваното от него дружество. В тази връзка сочи, че плащането на процесната главница е сторено за реално извършена работа, както и че изсеченият подлес не е бил актив на дружеството и е следвало да бъде отстранен, за да бъде правилно стопанисвана гората, тъй като подлесът е вреден за нея. С тези аргументи по същество ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Ищецът чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани, като прави и възражение за погасяването на процесните вземания в резултат на изтекла абсолютна погасителна давност. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна: От решение № ••• г. на Окръжен съд-••• по т.д.№ ••• по описа на ТОС за 2020 г., решение № ••• г. на Окръжен съд-••• по т.д.№ ••• по описа на ТОС за 2020 г., се установява, че ищцовото дружество е обявено като неплатежоспособно с начална дата 01.01.2020г. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № ••• г. на Окръжен съд-••• по т.д.№ ••• по описа на ТОС за 2020 г. От акт за начет № •••г. и копие от цялата преписка по съставянето на акта за начет № •••г., съставен от Р. Г.Х.-Е. – главен финансов инспектор от отдел „•••“, дирекция „•••“ на АДФИ при извършена финансова инспекция на „•••“ ЕООД, ЕИК ••• се установява, че е извършена финансова инспекция на „•••“ ЕООД, възложена със Заповед № •••г., изменена с последващи заповеди на Директора на ••• от 22.03.2018г., 02.04.2018г., 14.05.2018г.31.05.2018г., 28.06.2018г.09.08.2018г., 25.10.218г. с обхват „Проверка относно спазване на Горскостопанския план за добив на дървесина от общинния горски фонд на община •••, както и нормативните актове, които уреждат дейността по изкупуването, продажбата и добиването на дървесина от горския фонд за периода 01.01.2013г. до 04.04.2018г. Ответникът Т. Г. е бил управител на „•••“ ЕООД в периода 27.07.2012 г. – 01.09.2014 г., като управлението му е възложено с договор от 26.07.2012г. На 10.09.2013 г. е сключен договор между Община •••, чрез „•••“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г., като възложител, и „•••“ ЕООД, като изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да извърши възложената му работа по „изсичане на подлеса“ при уговорен общ обем редуцирана площ от 900 дка и възнаграждение от 29, 95 лв. без ДДС/1 дка, или общо 26955 лв. без ДДС, която работа е индивидуализирана в приложение № 1 към договора, в което са посочени горските подотдели – 14 на брой, в които следва да се изсече подлеса. За нуждите на проверката е възложено и извършено експертно заключение от инж.Чилева. Въз основа на проверените документи и експертното заключение финансовия инспектор, извършващ проверката е заключил, че преди започване на работата страните по договора от 10.09.2013 г., в нарушение на т. 3.1. от него, не са съставили и подписали приемо-предавателни протоколи, в които да са посочени границите и действително измерената на терена площ, както и че липсват документи, обосноваващи изпълнението на възложената работа, нямало позволителни билети за извършената сеч на подлес, възложената работа не била извършена. Въпреки това изпълнителят е издал фактура № ••• г. за изсичане на подлеса от 900 дка на стойност 26955 без вкл. ДДС или 32346 лв. с ДДС, а той имал позволителен билет за сеч на 42 дка в единия подотдел, включен в Приложение №1, в землището на с.•••. Не била изпълнена работата за останалите 858 дка. Съгласно 2 бр. споразумителни протоколи от 31.10.2013 г. вземането по фактурата е погасено чрез прихващане с насрещни задължения на „•••“ ЕООД към „•••“ ЕООД за продажната цена на закупена дървесина на същата обща стойност от 32346 лв. с ДДС, за която са издадени две фактури – фактура № ••• г. на стойност 30677.54 лв. и фактура № ••• г. на стойност 1668.46 лв. При проверката на счетоводните регистри на „•••“ ЕООД за 2013 г. е установено също, че сумата от 26955 лв. без ДДС по фактура № •••г. е осчетоводена като разход на дружеството за външни услуги. Съгласно констатациите от инспекцията изпълнителят „•••“ ЕООД е имал издадено позволително за сеч № ••• г. само за 42 дка, а за остатъка от 858 дка площ до общата площ от 900 дка по договора от 10.09.2013 г., за които е издадена фактура № ••• г., не са издавани позволителни за сеч през 2013 г., респ. дружеството не е било в състояние да извърши дейности за подпомагане на естественото възобновяване или изсичане на подлеса. Така прихващането е извършено без основание, при което е причинена вреда на „•••“ ЕООД в размер на сумата от 30836, 52 лв., съизмерима със стойността на уговореното възнаграждение за изсичането на 858 дка от подлеса. С оглед на направените констатации при проверката е съставен акт за начет № •••г., според който за причинената вреда на „•••“ ЕООД в размер на 30836, 52 лв. пълна имуществена отговорност носи ответникът Т. Г., като управител на дружеството, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 23, т. 4 ЗДФИ, солидарно с „•••“ ЕООД, на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, като отговорните за вредата лица дължат и законна лихва в размер на 15648, 13 лв. от деня на причиняването й – 31.10.2013 г. до датата на съставяне на акта за начет – 20.10.2018 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 26 от ЗДФИ. Ответникът е подал възражение по издадения акт за начет, но то не е уважено. От изпълнителен лист № •••г. по описа на Районен съд •••, ••• състав по ЧГД •••г., Заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, определение № ••• г. на РС-••• по ЧГД № •••г., възражение № ••• г. от Т. Г. от 21.12.2022г. се установява, че след издаване на акта за начет ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.•••г. на РС ••• по което е издадена Заповед № •••г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника и „•••“ ЕООД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30836, 52 лв., представляваща главница за вреди по акт за начет № ••• г., издаден от АДФИ, сумата от 15648, 13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846, 36 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Срещу издадената заповед е подадено възражение в законоустановения срок от ответника. От списък за 2013 г. издадени позволителни- 50 бр. се установява, че са издадени позволителни са сеч през 2013г. за подотелите включени в Приложение № •••към Договор от 10.09.2013 г. е сключен договор между Община ••• чрез „•••“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г., като възложител, и „•••“ ЕООД. От изготвената по делото СЛЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че необходимата документация на сечта в подотделите предмет на договора от 10.09.2013г представлява „Приложение № •••", което е неразделна част от договора, подписан и от двете страни - от възложителя „•••" ЕООД, с едноличен собственик на капитала община ••• обл. Търговище представлявано от управителя - Т. Г. Г. и изпълнителя „•••" ЕООД, гр. ••• представлявано от управителя Я.И. Я.. Съставяне, издаване на позволително за сеч на подлес, за всеки един от подотделите, предмет на договора от 10.09.2013 не може да има и не е необходимо. Предвид на това, че в подотделите, предмет на договора от 10.09.2013г не са издавани позволителни за сеч на подлее, то и протоколи за освидетелстване след провеждането на тези сечи не се съставят. При представяне на „•••" като наличен документ, в случаите на проверка само по документи може да се приеме, че има извършена сеч на подлес. При огледа на терена се откриха ясни следи от извършваните сечи в минало време (през 2013г). Експертното становище, на основание извършения оглед на място е, че в насажденията (подотделите) в които са провеждани „възобновителни сечи" е извършена сеч на подлеса. Изсичането на подлеса в процесиите 14 подотдела посочени в Приложение 1 към договора за възлагане сеч на подлее с изпълнител „•••" ЕООД, гр. •••, не са отразявани и не е необходимо да бъдат отразявани в позволителните за сеч и в протоколите за освидетелстване на сечта, издавани и отнасящи се само за добива на дървесина. Цената на услугата по изсичане на подлее в подотделите, предмет на договора от 10.09.2013г, е формирана по спецификация за стойността на ЛКМ в ДГТ при Държавните горски стопанства от района, с относително близки условия за провежданата дейност. Предвид задължителното провеждано мероприятие -сеч на подлес, „••• ЕООД го възлага с договор съгласно утвърдената процедура, като залага размерна цена от практиката на няколко ДГС от района. Отчитайки условията, при които е извършвана сечта на подлеса, експертизата счита, че договорената между възложителя и изпълнителя цена от 29, 95 лв. на декар е в нормален размер, отговарящ на условията, при които е провеждана сечта на подлеса. Сечта на подлеса се извършва в условията на действащото законодателство. В Наредба №8 за сечите в горите са заложени разпоредбите, в които ясно е регламентирано, че в условия и поставени цели, където се предвиждат „Възобновителни сечи" подлеса се отстранява. Това е главното условие задължително да се извършва сеч на подлее в тези горски насаждения. То е регламент по право и следва, че издаването на нарочно(целево) позволително за сеч не е необходимо. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „•••“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК •••, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на управление гр.••• срещу Т. Г. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••• обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника за следните суми: сумата от 30836, 52 лв., представляваща главница за вреди по акт за начет № ••• г., издаден от АДФИ, сумата от 15648, 13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846, 36 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр. д. № ••• г. по описа на Районен съд – ••• Възражение с правно основание чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ. Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, ч е са налице предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за търсене на имуществената отговорност на ответника – противоправно поведение на последния, извършено умишлено, настъпили вреди за ищеца и пряка причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите; забавата на ответника, както и размера на вземанията. Ответната страна трябва да установи наведените твърдения, с които обосновава релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и възраженията срещу отразените в акта за начет фактически констатации, които според чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се смятат за истински до доказване на противното, в т.ч. наличието на надлежни документи за извършването на сечта и изпълнението на задълженията на изпълнителя по сключения договор от 10.09.2013 г. Според разпоредбата на чл.21 от ЗДФИ за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – 3 от закона, установени при финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено, от липси, не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Отговорните лица са посочени в чл.23 от ЗДФИ, едно от които е лице, което управлява и се разпорежда с имущество. В случай, че са налице основания за търсене на отговорността по ЗДФИ финансовите инспектори съставят акт за начет, като констатаците в него се ползват с оборимата презумпция, че са истински. Ищецът като управител на общинското дружество „•••“ ЕООД през периода 27.07.2012г. – 01.09.2014г. е отговорно лице по смисъла на чл.23, т.5 от ЗДФИ. От приетата по делото преписка по съставяне на процесния акт за начет се установи, че е спазена процедурата по издаването му, посочена в чл.22 ЗДФИ. На основание чл.27, ал.3 от ЗДФИ имуществената отговорност на ответника в случая е погасена въз основа на изтекла абсолютна давност. Тя се прилага независимо от прекъсването и спирането на давността, в случай, че са изтекли 10 години от причиняване на вредата. В случая съобразно акта за начет вредата е причинена на 31.10.2013г. съответно абсолютната давност изтича на 31.10.2023г. Предвид на това възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване на имуществената му отговорност е основателно. За пълнота съдът ще изложи, че със събраните по делото доказателства ответникът успя да обори презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет. От приетата по делото СЛЕ, кредитирана от съда се доказа, че дейностите сеч на подлес, които са договорени в сключения договор от 10.09.2013 г. между ищеца и „•••“ ЕООД са извършени. Уговорените цени за тези дейности отговарят на пазарните такива. За извършване на дейностите по този договор не е необходимо издаване на позовлително за сеч, тъй като сеч по смисъла на ЗГ не се извършва – чл.105 ЗГ. Сеч на подлес е без материален добив и се провежда за подпомагане на естественото възобновяване на горите. Сеч без материален добив по смисъла на § 1, т.48 от ЗГ е отстраняване на изостанали, повредени, пречещи и нежелани дървета и храсти дейност с цел подобряване състоянието на младите насаждения на възраст, до която от тях не се добива реализуема дървесина. Предвид горното не е необходимо и издаване на протокол за освидетелстване на сечището съобразно чл.109 от ЗГ, не е необходимо маркиране на определените за сеч дървета, което е и невъзможно предвид вида им – храсти и нискостеблени дървета. С оглед на горното в случая няма нанесени описаните в акта за начет имуществени вреди на ищцовото дружество. Предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Ответникът не е претендирал разноски. Предвид изхода на делото дължимата държавна такса по него в размер на 1166, 62 лева следва да бъде заплатена от ищеца. Водим от горното съдът