Решение № 1015 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1511/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е М. М. ЕООД, ЕИК: 102875076, [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, оф.2. В производството жалбоподателят до момента участва чрез управителя на дружеството и чрез пълномощник – адвокат П. Г. от АК Бургас. Ответник по жалбата е директора на Областно пътно управление Добрич. Ответникът участва в производството лично и чрез пълномощник – юрисконсулт Р. Ж.. Предмет на оспорване е отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, обективиран в писмо с изх. № 53-00-881/19.08.2024г., издаден от директора на Областно пътно управление Добрич. В жалбата са направени оплаквания за немотивираност на отказа, за лиса на форма, за липса на компетентност на издалия отказа орган. Оспорват се фактическите констатации, както и направените правни изводи. Иска се обявяване на нищожност или отмяна на оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липсата на основания за оспорване и неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. По делото е представен оспорения от жалбоподателя отказ, обективиран в писмо с изх. № 53-00-881/19.08.2024г., издадено от директора на Областно пътно управление Добрич. В писмото е посочено, че се издава във връзка с подадено от М. М. ЕООД заявление за преиздаване по реда на чл.17б от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС) с вх. № 53-00-668/21.06.2024г. Заявлението (искането) е приложено по делото. В мотивите на отказа се сочи и се установява от събраните доказателства, че на дружеството е било издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № 35/21.07.2014г., отнасящо се до РС в обхвата на път ІІ-29 „Варна – Добрич – Генерал Тошево“, км. 42+180, дясно, с площ 12 кв.м., при посочените в разрешението условия и за срок от десет години. По делото не е спорно, че при издаването на разрешението РС е било монтирано на място и е налично до настоящия момент. Установи се от събраните доказателства, включително и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебнотехническа експертиза, че след издаването на разрешението, а именно на 15.09.2017г. е влязъл в сила нов ОУП на [населено място], съгласно който участъкът от път ІІ-29, където е монтирано процесното РС е бил включен в рамките на града, съответно поземления имот е придобил статут на елемент от републиканската пътна мрежа в селищна територия. Към искането си по чл.17б от НСПП М. М. ЕООД е приложило конструктивно становище, изготвено от инж. Н. Д. от КИИП по възлагане от дружеството с цел установяване състоянието на конструкцията на процесното РС. констатирано е в становището, че РС е с кръгъл крак и площ 3х4 м. Констатирано е, че конструкцията е поддържана в добро състояние и няма видими дефекти, поради което РС е годно за експлоатация и е безопасно. Въз основа на подаденото заявление с приложения към него ответникът е започнал производство по чл.17б от НССП, като е възложил обследване на РС от специалисти в ОПУ Добрич. В изпълнение на задачата си специалистите (началник отдел и гл.експерт, двамата в отдел ИРД) са изготвили констативен протокол № 66-Дб-386/28.06.2024г. Констатирано е, че процесното РС е изградено на място, съгласувано с протокол за предварителен оглед № 7/02.04.2004г., съобразно проект, съгласуван с писмо изх. № 7/02.04.2004г. Констатирано е, че РС е изградено в съответствие с издаденото разрешение. Констатирани са и нови обстоятелства – РС се намира в урбанизирана територия на [населено място] и е разположено в трасето на предвидено по УП локално платно; действителното разстояние между съседните РС е по-малко от 200м.; профила на носещата колона е различен от кръг. При тези обстоятелства с протокола е дадено становище, че разрешението за процесното РС не следва да бъде преиздадено. За да издаде оспорения отказ ответникът е приел за установени обстоятелствата по констативен протокол № 66-Дб-386/28.06.2024г. Същите обстоятелства са били оспорени от жалбоподателя, но събиране на допълнителни доказателства в тази насока не е било необходимо, по изложените по-долу съображения, касаещи компетентността на органа. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Производството пред органа е проведено по реда на чл.17б ал.1 от НСПП, съгласно която не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. За целта собственикът на рекламното съоръжение подава искане пред компетентния орган по чл. 5 или по електронен път по реда на чл. 5а. Жалбоподателят М. М. ЕООД е имал (пре)издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез поставяне на процесното рекламно съоръжение и в рамките на времевия период по чл.17б ал.1 от НССП той е упражнил правото си да поиска преиздаване на разрешението (т.е. в срок, съобразно чл.31 ал.3 от АПК). Това негово искане е основание за надлежно образуване и провеждане на соченото административно производство. Искането обаче е било подадено до некомпетентен орган, който не е имал право да го разгледа по същество. Компетентността на органа, който следва да се произнесе по искането за преиздаване на разрешение, съобразно препращането на чл.17б ал.1 от НССП се определя по правилата на чл.5 ал.2. Съгласно чл.5 ал.2 т.3 от НССП Разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от директора на съответното областно пътно управление след упълномощаване от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" въз основа на решение на управителния съвет - за републиканските пътища II. Именно това правило е приел за приложимо ответника по делото, тъй като процесното РС е разположено в прилежащата зона на републикански път ІІ клас, на територията на ОПУ Добрич. Представено е и изискуемото от наредбата пълномощно от председателя на управителния съвет нае АПИ. Не e взето предвид обаче, че след издаването на предходното разрешение статутът на имота е сменен и същия е включен в границите на [населено място], т.е. по силата на влезлия в сила на 15.09.2017г. нов ОУП на [населено място] пътя, където е поставено процесното РС, бивайки част от републиканската пътна мрежа е същевременно и елемент на уличната мрежа на града. При наличието на това обстоятелство следва да намери приложимост разпоредбата на чл.2 ал.1 от НССП, съгласно която за участъците от републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените места и селищните образувания по смисъла на чл.76 ал.2 от Закона за устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за движение. Платното за движение обаче представлява само част от поземления имот публична държавна собственост със статут на път от републиканската пътна мрежа. В случая процесното РС е разположено в рамките на имота път, но изцяло извън платното за движение. Според чл.6 ал.1 от ЗП, републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране. Разпоредбата на ал. 3 на същия законов текст определя, че в границите на урбанизираните територии ограничителната строителна линия се определя с устройствените и застроителните планове. При тази правна уредба следва да се направи извод, че когато пътният участък е част от републиканската пътна мрежа, но в рамките на населените места, каквото изключение допуска чл.76 от ЗУТ, разпоредбите на НСПП не се прилагат към случаи като процесния, доколкото тези разпоредби регулират специалното ползване на попадащия в населено място път единствено в обхвата на пътното платно. Приложимостта на наредбата не може да бъде обоснована от обстоятелството, че процесното РС е монтирано върху земя, предвидена по устройствения план за изграждане на локално пътно платно, тъй като такова реално все още не съществува, т.е. РС не е поставено в обхвата на пътното платно. Затова следва да се приеме, че подаденото искане за преиздаване на разрешението е било разгледано от некомпетентен орган, поради което оспорения отказ е нищожен. Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се обяви нищожността на оспорения отказ. По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас