Решение № 11963 от 15.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 103/2024 г.

Административен съд - Варна15.11.2024 г.докладчик Веселина Чолакова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Отворен обществен съвет на протестиращите“ /СНЦ „ООСП“/, със седалище [населено място], [улица], представлявано от председателя на управителния съвет – К. П. Б. срещу Решение рег. № ДОИ23000204ВН_004ВН/18.12.2023 г. издадено от секретаря на Община Варна, с което е предоставен достъп до наличната информация по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ23000204ВН/05.12.2023 г. в частта за несъобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на информацията. ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Отворен обществен съвет на протестиращите“ /СНЦ „ООСП“/, със седалище [населено място], [улица], представлявано от председателя на управителния съвет – К. П. Б. да плати в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 ( сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.40, ал.3 от ЗОДОИ. Съдия:

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 11963

Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20247050700103 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуален кодекс /АПК/ и чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано по жалба от Сдружение с нестопанска цел „Отворен обществен съвет на протестиращите“ /СНЦ „ООСП“/, със седалище [населено място], [улица], представлявано от председателя на управителния съвет – К. П. Б. срещу Решение рег. № ДОИ23000204ВН_004ВН/18.12.2023 г. издадено от секретаря на Община Варна, с което е предоставен достъп до наличната информация по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ23000204ВН/05.12.2023 г., в частта за несъобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на информацията, като е решено същата да се предостави под формата на писмена справка.

Жалбоподателят сочи, че е поискал оригиналите на документи – Протоколи обр.19 и копия от тях на материален носител. Сочи се, че административният орган не е изложил мотиви, които да обосноват хипотезите на чл.27, ал.1 от ЗДОИ. Отправено е искане за отмяна на решението в оспорената част. Претендира сторените разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – Секретар на Община Варна, чрез юрисконсулт Л. Г. оспорва жалбата. Сочи, че исканите доказателства – протоколи обр.19, не са били налични и създадени в администрацията, поради което е било невъзможно да бъдат предоставени в поисканата от жалбоподателя форма. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административният съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От СНЦ „ООСП“ чрез К. Б. е подадено заявление за достъп до обществена информация рег.№ ДОИ23000204ВН/05.12.2023 г. по описа на Община Варна, за предоставяне на обществена информация, със следното съдържание: „1. Протоколи – образец 19, с които Община Варна е приела засадените дървета през 2022 г. и 2023 г. от петте района и справка колко от тях са изсъхнали; 2. Административното движение на предложение с рег.№ РД21015021ВН/21.07.2021 г., относно създаването на общинско предприятие „Зелена система и чистота на въздуха“. Посочено е от заявителя, че желае исканата информация да бъде получена в следната форма: оригинал или копие и копия на материален носител.

От секретар на Община Варна с писмо рег. № ДОИ23000204ВН_004ВН/18.12.2023 г. е отправено искане до директора на Дирекция ИИБ при Община Варна за предоставяне на исканата в заявлението информация. С писмо рег.№ ДОИ23000204ВН_002ВН/13.12.2023 г. от директора на Дирекция ИИБ е предоставена исканата в заявлението информация по т.1. Посочено е, че през 2022 г. не са възлагани дейности свързани със засаждане на дървета, поради което не са съставени протоколи обр.19, отчитащи тези дейности. През 2023 г. е възложено изпълнението на дейности свързани със засаждане на дървета. Протоколи обр.19 все още не са налични.

Секретарят на Община Варна е отправил искане с писмо рег.№ ДОИ23000204ВН_003ВН/15.12.2023 г. до председателя на Общински съвет-Варна за предприемане на действия на основание чл.32, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация в частта на точка 2 от заявлението. Писмото е изпратено с копие до жалбоподателя и е връчено на 19.12.2023 г. Издадено е Решение рег. № ДОИ23000204ВН_004ВН/18.18.2023 г. от секретаря на Община Варна, с което е предоставен достъп до обществена информация по заявление с рег.№ ДОИ23000204ВН/05.12.2023 г. под формата на писмена справка.

Издадено е писмо рег. № ДОИ23000204ВН_005ВН/18.12.2023 г. от секретаря на Община Варна, с което до жалбоподателя е изпратена справката от директора на Дирекция ИИБ при Община-Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решението в оспорената част е съобщено на жалбоподателя на 28.12.2023 г., жалбата е подадена на 11.01.2024 г. в срока по чл.40, ал.1 от ЗДОИ, вр. чл.149, ал.1 от АПК, против акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице което има правен интерес от оспорването, поради това, че исканата информация е предоставена, но не в посочената в заявлението форма, което обуславя допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да е налице задължение за предоставяне определена информация тя трябва да е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение на задължените по закона субекти. С разпоредбата на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ е дадено законово определение на понятията "официална" и "служебна" информация. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 ЗДОИ/.

Със заявлението за достъп до обществена информация е поискана обществена информация, която е служебна по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, поради това, че чрез информираност относно предприетите действия по засаждането на дървета в петте района на [населено място] жалбоподателят може да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, в случая кметът на Община Варна, поради което е обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.

Орган по чл.3, ал.1 от ЗДОИ по поисканата обществена информация по ЗОДИ в т.1 на заявлението в настоящия случай е кметът на Община Варна, поради това, че се касае за предоставяне на информация относно поддържането зелените площи за обществено ползване на града по арг. на §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Кметът на Община Варна със Заповед № 3620/07.11.2022 г. 4628/15.12.2016 г. на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА е оправомощил секретаря на общината да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Посочената заповед е издадена в условията на заместване от зам.-кмета на Община Варна съгласно Заповед № К-063/04.11.2022 г. на кмета на Община Варна. Представени са доказателства: Справка -дневник за ползван платен годишен отпуск по реда на чл.43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, от който е видно, че на 07.11.2022 г. кметът на Община Варна е ползвал платен годишен отпуск. С оглед на това оспореното решение, издадено от секретаря на Община Варна е акт постановен от компетентен орган, поради което не е налице основание за обявяването му за нищожен акт на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

В заявлението от жалбоподателя е поискано обществената информация да се предостави чрез преглед на информацията – оригинал или копие и копия на материален носител, в съответствие с чл. 26, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДОИ.

В писмото на директор на Дирекция ИИБ е посочено, че не са съставени протоколи образец 19, отчитащи дейности свързани със засаждане на дървета за 2022 г. и 2023 г. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ допуска обществената информация да се предостави и чрез устна справка, поради което съдът приема, че е възможно и чрез писмена справка да се предостави достъп до искана информация. Действително не са изложени конкретни факти, които са мотивирали административния орган да приеме, че няма техническа възможност обществената информация да се предостави чрез преглед на информацията - оригинал или копие, и/или копия на материален носител. Посоченото не е основание за отмяна на оспореното решение. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Изложеното в писмото на директора на Дирекция ИИБ за липса на протоколи обр.19 за 2022 г. и 2023 г. представлява юридическия факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да предостави заявената информация под формата на писмена справка. Съгласно посоченото ТР на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Изложеното в писмото на директора на Дирекция ИИБ в Община Варна представлява фактическото основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си за предоставяне на информацията под формата на писмена справка.

Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

23