Решение № 403 от 13.11.2025 г. на Районен съд - Лом по дело № 2476/2023 г.

Производството по делото е по чл. 34 от ЗС в първа фаза на делбата. Правно основание: чл. 34 от ЗС по реда на чл. 341 и следващите от ГПК. Предявен е иск от Г. Г. Г. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. •••, и съдебен адрес: гр. Лом, ул „•••, против Ч. Е. Б., ЕГН ••••••••••, адрес: с. ••• (23-та)” № 9; Р. Е. Б., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••, ап. 20; К. М. Н., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••; Д. Б. Р., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••; В. Л. Р., родена на •••••••••• г., живуща в ••••••••••••; А. М. Х., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••; Н. А. С. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. ••, ж.к. „•••; М. Н. И., ЕГН ••••••••••, адрес в гр. ••, ул. “•••; А. И. Т., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. ••, ул. “••” 128; К. Т. В., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. ••, •••; Ц. С. З. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. •••; Л. С. З. с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. •••; Б. Ц. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••, за делба на съсобствен недвижим имот в землището на с. •••, обл. Монтана, подробно описан в исковата молба. Твърди се, че ищецът и ответниците са съсобственици на недвижим имот в землището на с. •••, общ. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед РД-18-1836/12.11.2018 г. на Изп. директор на АГКК. Съсобствеността е възникнала по следния начин: Ответниците са наследници на С.М.К., като някои от другите, останалите наследници по приложено удостоверение за наследници, са се разпоредили с полагащите им се идеални части, които станали собственост на «Оптимус 2015» ЕООД. Ищецът придобил от тази фирма полагащите им се идеални части. Имотът, предмет на настоящия иск, е: Имот с идентификатор № ••• /•••/, НТП нива в м. “•• ••», четвърта категория, с номер по предходен план № ••, с площ от 16474 кв.м. (•••) при съседи: •••, •••, •••, •••, ••. Не може да се постигне съгласие за доброволна подялба на съсобствените недвижими имоти, частично поради отсъствие от България на поне един съделител с настоящ адрес в ••••••••••а именно В. Л. Р.. Иска се: да бъде постановено решение, с което се допусне и извърши съдебна делба на съсобствен недвижим имот в землището на с. •••, обл. Монтана, а именно: Имот с идентификатор № ••• /•••/, НТП нива в м. “•• ••», четвърта категория, с номер по предходен план № ••, с площ от 16474 кв.м. (•••) при съседи: •••, •••, •••, •••, ••. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника Р. Е. Б.. В същия се сочи, че притежаваните от него наследствени идеални части от делбения имот е дарил на своя брат Ч. Е. Б.. Прилага Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх. № 5526/09.10.2020 г., акт № 163, том 15, дело № 2192/2020 г. на Служба по вписванията - Лом. Писмен отговор извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника К. Т. В.. Същата е получила исковата молба на 28.05.2024 г. чрез пълномощника си Н. Минковски на 28.05.2024 г., като с писмо чрез СЕСВ е депозирала молба с приложен Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 178, том 7, рег. № 3456, дело № 511 от 11.12.2024 г. на нотариус Б.К. с рег. № 749 от РНК. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника В. Л. Р. – един с вх. № 1580/19.02.2025 г. и един с вх. № 1679/21.02.2025 г., и двата в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощника й В. В. Й.. Сочи се, че оставената от прадядо й С.М.К. наследствена земя - предмет на делбата, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •••, принадлежи на различни от посочените в исковата молба лица и в различни квоти, като не са определени правилно припадащите се идеални части на някои от наследниците, както и не са призовани всички правоимащи. Не става ясно, т.е. не е приложено удостоверение за сключен граждански брак на П.С.Н. с А.Г., съответно колко е продължил първият брак на П.С.Н. и колко точно идеални части притежава Н. А. С. - дъщеря от първия брак на П.С.Н. с А.Г. и съответно продавач. Продадените идеални части от Ц. С. З. и Л. С. З. са повече, отколкото продавачите притежават към датата на продажбата, тъй като бракът на тяхната майка Р. Ц.а С. със С.К.С е с продължителност под 10 години. Прилага удостоверение за сключен граждански брак за установяване на това обстоятелство. Продадените идеални части от Б. Ц. С. също не отговарят на действително притежаваните от него към датата на продажбата поради същата причина - бракът на Р. Ц.а С. със С.К.С е продължил под 10 години и останалите идеални части от К.С.М. по закон се разпределят между неговите братя и сестри. Също така от приложените документи се вижда, че е налице заобикаляне на действително извършена сделка (прикрита покупко-продажба вместо привидно дарение) с нотариален акт Акт №25, том 2, рег. №1266, дело №1612875/04.06.2020г. и поправка с нотариален акт Акт №200, том 19, дело 2877 от 21.12.2023г., с който А. М. Х., живуща в гр. ••, дарява без условия и безвъзмездно на фирма „Оптимус 2015“ ЕООД, гр. •••, без да предложи на останалите си съсобственици своите идеални части. В този нотариален акт, както и в нотариалния акт за корекция, е използвано пълномощно с рег.№1209 и рег.№1210, том 1, акт 37 от 15.05.2020г., същого пълномощно е използвано и три години по- късно за поправка на нотариалния акт с Акт №200, том 19, дело 2877 от 21.12.2023г. и отново в същия ден - 21.12.2023г., фирма „Оптимус 2015“ ЕООД прави замяна с Г. Г. Г.. Моли правоимащата страна да бъде задължена да представи описаното пълномощно като доказателство за действително извършено дарение. С нотариален акт №178, том 7, per.№3456, дело № 511/11.12.2024г. на нотариус Б.К. отв. В. Р. продала притежаваните свои идеални части на братовчедка си К. Т. В. в качеството й на съсобственик. Прави искане да бъде конституирана като страна А. М. Х. с ЕГН ••••••••••. Моля да се извърши делбата, като се признае правото й (прехвърлено респективно на К. В.) на собственост върху поделяемия имот, да се установят действителните идеални части на страните по делото и да се съобрази притежаваната от нея, прехвърлена на К. В., квота в собствеността, равняваща се на 17/240 ид.ч. Ответникът М. Н. И. с ЕГН •••••••••• е починал в хода на производството – на 19.10.2024 г., като е оставил наследник по закон К. М. Н., ЕГН ••••••••••, който е конституиран като ответник по делото. В откритото съдебно заседание ищецът Г. Г. Г. не се явява, като с писмено становище поддържа иска. Ответниците не се явяват и не се представляват. Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното. Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот. Съсобствеността произтича от следното: С Решение № 09С от 02.04.1999 г. на ПК-Лом е възстановено правото на собственост на наследниците на С.М.К., б.ж. на с. •••, обл. Монтана, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. •••, обл. Монтана, описан с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-1836/12.11.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, описан съгласно актуална скица от 20.12.2023 г., издадена от СГКК - Монтана, а именно: Поземлен имот с идентификатор № ••• /•••/, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността “•• ••», четвърта категория на земята, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план № ••, с площ от 16474 кв.м. (•••) при съседи с идентификатори: •••, •••, •••, •••, ••. От представеното удостоверение за наследници на общия наследодател на съделителите се установява, че след смъртта си С.М.К., поч. на 13.02.1942 г., е оставил наследници по закон съпругата си М.Н.М., поч. на •• г., заедно със седемте си деца – две от първия му брак: Б. и П., и пет от втория му брак с М. – Д., Е., Г., К., Г.. Синът от втория му брак Н. е починал на....г., т.е. преди баща си и няма низходящи, от които да бъде заместен, тъй като съгласно чл. 16 от тогава действащия Закон за наследството представителството /право на заместване по смисъла на сега действащия ЗН/ не се допуска в полза на възходящите. Съгласно чл. 15 от ЗН представителството се допуска неограничено в правата низходяща линия. Съгласно ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д № 1/1998 г., ОСГК на ВКС кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН. В случая с оглед датата на откриване на наследството /13.02.1942 г./ следва да се приложи Закона за наследството /Обн. ДВ. бр.20 от 25 Януари 1890г., попр. ДВ. бр.22 от 27 Януари 1890г., доп. ДВ. бр.29 от 6 Февруари 1896г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 7 Февруари 1906г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 28 Февруари 1907г., изм. ДВ. бр.156 от 20 Юли 1938г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 9 Април 1946г., отм. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г./. Съгласно чл. 21. от същия закон законните деца или техните низходящи, макар и да са родени от разни бракове, наследват баща си, майка си и всичките други възходящи роднини. Те наследват покритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческо стопанство, без разлика на пол и по равни части на глава, когато всички са в първа степен родство с наследодателя и са повикани да наследват самостоятелно, а по коляно, когато всички или някои от тях наследват по право на представление. Те наследват непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческото стопанство, по същия ред, когато всички са от мъжки или женски пол. Когато низходящите са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Следователно от изр.3 на чл. 21 от ЗН следва, че децата на общия наследодател, които са от мъжки пол, наследяват два пъти повече от тези от женски пол, т.е. по два дяла, а децата от женски пол – по един дял. Съгласно чл. 38. от ЗН когато подир умрелия съпруг са останали законни деца тогава, при три и повече деца от еднакъв пол, частта на преживелия съпруг е равна на частта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината от частта на всяко дете. Когато децата са от разен пол, тогава: в първия случай /при три или повече деца/ тази част е равна на частта на дете от мъжки пол, а във втория случай /при две и по-малко деца/ - на частта на дете от женски пол. В случая втората съпруга на общия наследодател – М.., е родила деца от различен пол, които обаче са повече от три, като следва да се приложи последната хипотеза – съпругата ще получи част, равна на частта на дете от мъжки пол. Поради това се образуват четири двойни дяла /4х2/ – за тримата живи сина и за съпругата М., както и четири единични дяла /4х1/ – за дъщерите на наследодателя, или общо 12 дяла, като синовете Б., Д., К. и съпругата М. получават двойните дялове, т.е. по 2/12 ид.ч., а дъщерите П., Е., Г. и Г. – по 1/12 ид.ч. Синът Н. е починал през 1935 г., преди общия наследодател, като не е оставил низходящи, които да го заместят и да получат дял от наследството. Съпругата на общия наследодател – М., е починала на •• г., като с оглед датата на откриване на нейното наследство, следва да се приложи новия Закон за наследството, обн. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г., тъй като наследството се открива в момента на смъртта на починалия /чл. 1 ЗН/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от новия ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Поради това нейният дял от 2/12 ид.ч. се наследява от нейните собствени пет деца при равни права на всяко едно от тях, а именно: по 1/30 ид.ч. за: Д., Е., Г., К. и Г.. Така петимата, заедно с наследените от баща им идеални части от наследството и тези, наследени от майка им, имат права, както следва: Д. - 2/12 плюс 1/30, равно на 1/5 ид.ч., Е. – 1/12 плюс 1/30, равно на 7/60 ид.ч., Г. - – 1/12 плюс 1/30, равно на 7/60 ид.ч., К. - 2/12 плюс 1/30, равно на 1/5 ид.ч., и Г. – 1/12 плюс 1/30, равно на 7/60 ид.ч. Синът на общия наследодател от първия му брак – Б. С.М., с дял 2/12 ид. ч. е починал на 14.01.1991 г., като е оставил наследници по закон – синовете Л. Б. С. /без низходящи/ и Е. Б. С.. Л. е без низходящи и е наследен от своя брат Е., който като краен резултат получава 2/12 ид.ч. Е., починал на 17.06. 2011 г., е оставил наследници съпруга И. и двама сина – Ч. Е. Б. и Р. Е. Б.. Съпругата И. е починала на •• г. Поради това, че тя няма други наследници, то като краен резултат Ч. и Р. получават поравно, или по 1/12 ид. ч. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том ХІ, рег. № 7083, дело № 1028/2020 г. от 09.10.2020 г. /л. 74, 198-199/ дарителят Р. Е. Б. дарява на своя брат Ч. Б. своята 1/12 ид.ч. от делбения имот. Така Ч. става собственик на общо 2/12 ид.ч. от имота. С Нотариален акт № 69, том ІІ, рег. № 748, дело № 120 от 21.03.2025 г. Ч. Е. Б. продава на К. Т. В. /л.196/ своите 1/6 ид.части от от делбения имот. К. В. е неомъжена, видно от служебно изготвена справка по делото, поради което придобитото не съставлява съпружеска имуществена общност. Дъщерята на общия наследодател от първия му брак – П.С.Н., с дял 1/12 ид. ч. е починала на 24.10.1986 г., като е оставила наследници по закон: съпруг М. И. Н., син Г.А.Г. от предходен брак /без низходящи/ и дъщеря Н. А. С. от предходен брак, като всеки от тримата получава по 1/36 ид.ч. от наследството на същата. М. Н. е починал на 23.05.1988 г. и е оставил една дъщеря – А. М. Х., от друг брак на М., която наследява неговата 1/36 ид.ч. Г.Г., без низходящи, бива наследен от единствената си сестра – Н. С., която получава неговата идеална част и общо придобива 2/36 ид.ч. С Нотариален акт № 25, том ІІ, рег. № 1266, дело № 161 от 2020 г. на нотариус Б.К. с рег. № 749 от РНК за дарение на недвижими имоти от 04.06.2020 г. /л. 7/ А. М. Х. дарява на „ОПТИМУС 2015“ ЕООД своите 3/90 ид.ч. от делбения имот. Цитираният нотариален акт е поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт № 144, том VІІІ, рег. № 4397, дело № 747 от 2023 г. от 21.12.2023 г. /л.12/ на същия нотариус, като вместо „3/90“ ид.части, следва да се чете „2/36 ид.ч.“ Последвала е втора поправка на Нотариален акт № 25, том ІІ, рег. № 1266, дело № 161 от 2020 г., извършена на 01.04.2025 г. с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 102, том ІІ, рег. № 859, дело № 141/2015 г. от 01.04.2025 г. /л. 210, л.213, л.216/ С тази втора поправка се посочва, че изразът „3/90 ид.ч.“следва да се чете „1/120 ид.ч.“ Т.е. с тази втора поправка се намалява обема от прехвърлените права. Съдът намира, че не следва да бъдат зачетени така посочените поправки на нотариалния акт, тъй като с тях се подменя първоначалната воля на страните, а не се отстранява очевидна фактическа грешка. Единствено отстраняването на очевидната фактическа грешка в нотариалния акт може да бъде предмет на нотариален акт за поправка на нотариален акт. Също така липсват мотиви, обективирани в нотариалните актове за поправка, поради които такава поправка се извършва, и видно от съдържанието на нотариалните актове, те не касаят очевидна фактическа грешка, а напротив – подмяна на волята на страните. Отделно от това с втората поправка, намаляваща обема от прехвърлени права, недопустимо се влияе върху обем от права, които са били вече отчуждени и не са собственост на прехвърлителя, а са придобити от трето лице – Г. Г. Г.. Т.е. засяга се правната сфера на трето, неучастващо в сделката лице. В случая това трето лице Г. Г. с Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти № 147, том VІІІ, рег. № 4404, дело № 750 от 21.12.2023 г. /л.14/, веднага след първата поправка, на същата дата, е придобило права върху делбения имот - 2/5 ид.ч. от „Оптимус 2015“ ЕООД. Поради това поправките на нотариалния акт не следва да се зачетат и не са породили действие, още по- малко „обратно“ транслативно действие, т.е. обемът от прехвърлени с първичния нотариален акт права не може да бъде върнат обратно в патримониума на прехвърлителя А. М. Х.. Следователно А. Х. е прехвърлила още с първата сделка повече права, отколкото притежава, с втората поправка също прехвърлените права са в по-голям обем, а с третата – те се намаляват. В този смисъл съдът приема, че сделката е породила транслативно действие досежно пълния обем от права, притежавани от А. Х. – 1/36 ид.ч., като надареният „ОПТИМУС 2015“ ЕООД е придобило единствено обем от права, който дарителят е притежавал в действителност – 1/36 ид.ч. Този обем от прехвърлени права е недопустимо да се намали на 1/120 ид.ч., каквато е била целта на втората поправка на нотариалния акт. Грешката във волята на страните и грешката в прилагането на правото, които често засягат нотариалните актове, могат да бъдат поправени, но не с нотариален акт за поправка. Страните са свободни да уредят отношенията си доброволно – чрез сключване на последваща прехвърлителна сделка, или по съдебен ред. В Определение № 461/05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 371/2009 на ВКС, II г.о. е прието следното: „Поправката на очевидна фактическа грешка, аналогично на производството уредено в чл. 247 ГПК, касаещо отстраними пороци на съдебното решение от съда, който го е постановил, би следвало да съставлява такава корекция на съдържанието на акта, която да не води до подмяна на волята на страните, обективирана в нотариалния акт. Поправката на нотариален акт може да се изрази както в корекция на невярно отразената воля на договарящите, така и на непълнота, като формата на такава поправка е нов нотариален акт.“ Синът на общия наследодател от втория му брак – Д. С.М., с дял 1/5 ид. ч. е починал на •• г., като е оставил наследници по закон: съпруга Р., починала на •• г. и дъщеря Р., починала на 11.10.1985 г. Съпругата Р. бива наследена от внука си К. М. Н.а. Дъщерята Р. е оставила съпруг М. Н. И. и син К. М. Н.. Съпругът М. е починал на 19.10.2024 г. /л.129/, оставил наследник единствения си син К.. Като краен резултат К. М. Н. получава 1/5 ид.ч. от наследството и в частност от делбения имот. Дъщерята на общия наследодател от втория му брак – Е. С. М., с дял 7/60 ид. ч. е починала на •• г., като е оставила наследници по закон: съпруг Ц. Р. Н., починал на •• г. дъщеря Д.Ц.Д., починала на •• г., и син Л. Ц. Р., починал на ••• г. Дъщерята Д. и синът Л. наследяват по 7/120 ид.ч., т.е. поравно на осн.чл. 5, ал. 1 ЗН. Д. е наследена от дъщеря си Д. Б. Р., която получава нейните 7/120 ид.ч., а Л. – от своята дъщеря В. Л. Р., която наследява неговите 7/120 ид.ч. С Нотариален акт № 178, том VІІ, рег. № 3456, дело № 511 от 11.12.2024 г. на нотариус Б.К. /л.78-79, л. 90-91/ В. Л. Р. и Д. Б. Р. чрез покупко- продажба прехвърлят своите 17/120 идеални части на К. Т. В.. Сделката е породила транслативно действие само за действителния обем от права, който продавачите са притежавали – всяка по 7/120 ид.ч., или общо двете – 14/120 ид.ч., равняващи се на 7/60 ид.ч., на които В. е станала собственик. Дъщерята на общия наследодател от втория му брак – Г. С. М., с дял 7/60 ид. ч. е починала на •• г., като е оставила наследници по закон – внучка К. Т. В., заместила своя баща Т, В.Т., починал преди своята майка – на •• г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от сега действащия ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Съпругата А. И. Т. не получава дял. Т.е. К. В. наследява 7/60 ид.ч. Синът на общия наследодател от втория му брак – К. С.М., с дял 1/5 ид. ч., е починал на •• г., като е оставил наследници по закон – син С.К.С, починал на •• г., без низходящи. С. С. е имал сключен граждански брак с Р. Ц.а, починала на •• г., наследена от синовете си от друг брак - Ц. С. З. и Л. С. З., като всеки от тях получава по 1/10 ид.ч. Твърдението на В. Р. /л.80/, че идеалните части на К. С.М. се разпределят между неговите братя и сестри, не отговаря на разпоредбите на ЗН, тъй като К. С.М., починал на •• г., е наследен от своя син С.К.С. Съгласно чл. 9.