Решение № 164 от 26.3.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 180/2025 г.

Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. вр. чл.435 ал.2 т.7 от ГПК. Образувано е по жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, чрез пълномощник адв.М. Г. – САК, в качеството му на длъжник по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска с район на действие ВТОС, против Постановление от 30.01.2025г. на ЧСИ, постановено по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражение от длъжника с вх.№25272/30.12.2024г. и с което ЧСИ отказва да измени приетите разноски по горното ИД в частта за приетото адвокатско възнаграждение на присъединения по ИД взискател в размер на 950лв. при присъдени разноски от 7850лв. по ИЛ №113/16.12.2024г. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и в размер на 700лв. приет адвокатски хонорар за присъдени разноски в общ размер от 4310лв. по ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, като са развити оплаквания за неправилност. Сочи се, че ЧСИ не се е съобразил и с разпоредбата на чл.428 ал.1 от ГПК и е приложил изпълнителни способи преди изтичане на 14 дневният срок за доброволно изпълнение по ал.1 – запор на банкови сметки на дружеството. Твърди се, че приетото адвокатско възнаграждение на присъединения по ИД взискател е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, предвид липсата на правна и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство, при все и че длъжникът ЗД „Бул Инс“ АД е лицензирано застрахователно дружество. Сочи се, че по ИД липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за образуване на ИД, поради което не му се дължи и претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ИД, а само за неговото образуване, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Твърди се, че по ИД липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че липсва основание за начисляване на ДДС върху него. Сочи се, че всяко твърдение на взискателя за особена сложност при изпълнението е несъстоятелно. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното Постановление на ЧСИ и намали адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по ИД, до размер от 200лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В условията на евентуалност, моли да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендира съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило Становище с характер на писмени възражения от взискателя адв.Жанета Димова, чрез процесуален представител адв.Христо К. – ВТАК, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по развити съображения. С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Дияна Колева заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата, по развити съображения. Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите в писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС е образувано на 10.12.2024г. по молба от взискателя Е. Г. Ангелова, чрез пълномощник адв.Жанета Димова – ВТАК, въз основа на ИЛ №529/03.12.2024г., изд. по ГД №3673/2023г. по описа на РС – Велико Търново. С молба с вх.№25040/19.12.2024г. адв.Жанета Димова – ВТАК, чрез пълномощник адв.Христо К. – ВТАК, е поискала на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединена като взискател по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Д. Колева въз основа на представен ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен, по силата на който е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв.Жанета Димова – ВТАК сумата от 7850лв. – възнаграждение за процесуално представителство, като е претендирала и присъждане на направените в хода на ИД разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение. С постановление на ЧСИ от 20.12.2024г. е присъединено вземането по представения ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен, както и е присъден адвокатски хонорар по ИД в полза на взискателя адв.Ж. Димова - ВТАК в размер на 950лв., като е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в Банка „ДСК“ АД. С представено с молба с вх.№25040/19.12.2024г. Пълномощно адв.Жанета Димова упълномощава адв.Христо К. – ВТАК да я представлява и защитава пред ЧСИ Д. Колева във връзка с изд. ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен, като във връзка с това да извършва всякакви правни и фактически действия, вкл. и такива, за които се изисква изрично пълномощно, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 950лв., платени в брой при подписване на настоящото пълномощно – на 16.12.2024г. С молба с вх.№25041/19.12.2024г. адв.Жанета Димова – ВТАК, чрез пълномощник адв.Христо К. – ВТАК, е поискала на основание чл.456 от ГПК да бъде присъединена като взискател по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Д. Колева въз основа на представен ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, по силата на който е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА адв.Жанета Димова – ВТАК сумата от 3230лв. – възнаграждение за процесуално представителство на И Й И в първоинстанционното производство и сумата от 1080лв. – възнаграждение за процесуално представителство на И Й И във въззивното производство, като е претендирала и присъждане на направените в хода на ИД разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение. С постановление на ЧСИ от 20.12.2024г. е присъединено вземането по представения ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, както и е присъден адвокатски хонорар по ИД в полза на взискателя адв.Ж. Димова в размер на 700лв., като е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в Банка „ДСК“ АД. С представено с молба с вх.№25041/19.12.2024г. Пълномощно адв.Жанета Димова упълномощава адв.Христо К. – ВТАК да я представлява и защитава пред ЧСИ Д. Колева във връзка с изд. ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, като във връзка с това да извършва всякакви правни и фактически действия, вкл. и такива, за които се изисква изрично пълномощно, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., платени в брой при подписване на настоящото пълномощно – на 16.12.2024г. С ПДИ с изх.№25256/20.12.2024г. до длъжника ЗД „Бул Инс“ АД, досежно присъединеното парично вземане за присъдени разноски на присъединения взискател адв.Ж. Димова от общо 12 160 лв. по процесните ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в Банка „ДСК“ АД. С молба с изх.№ОК-993647/23.12.2024г., с вх.№ по ИД 25272/30.12.2024г. длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД моли ЧСИ да намали претендирания срещу длъжника адвокатски хонорар по процесното ИД, поради прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, като, предвид неизвършени от процесуалния представител на взискателя действия по водене на ИД, моли адвокатския хонорар да бъде намален до 200лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а в условията на евентуалност, моли да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, по доводи, идентични с развитите в настоящата жалба по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК. С молба с вх. №1608/30.01.2025г. длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД уведомява ЧСИ, че с негова молба с изх. №ОК-993647/23.12.2024г. /вх.№25272/30.12.2024г. на ЧСИ/длъжникът оспорва приетия адвокатски хонорар по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Д. Колева с изх. №25256/20.12.2024г. С Постановление от 30.12.2024г. ЧСИ вдига наложените обезпечителни мерки по ИД №782/2024г. по описа на ЧСИ Дияна Колева. С преводно нареждане за кредитен превод №5774727 ЧСИ Дияна Колева е наредила по сметка на присъединения взискател адв. Жанета Димова сумата от 12 160лв. по ИД №782/2024г. по нейния опис. С обжалваното Постановление от 30.01.2025г. ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника с вх.№ на ЧСИ 25272/30.12.2024г. с направени волеизявления за намаляване на адв. хонорар по ИД до сумата от 200лв. и точка 26 от ТТРЗЧСИ по отношение на него, досежно вземането, обективирано в ПДИ изх.№25256/20.12.2024г. Обжалваното Постановление от 30.01.2025г. на ЧСИ е връчено на длъжника на 05.02.2025г., а настоящата жалба е подадена от длъжника на 06.02.2025г., т.е. в рамките на преклузивния двуседмичен срок от връчването по чл.436 ал.1 ГПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК е подадена от активно – процесуално легитимирана страна - длъжник, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 ГПК във връзка с разноските по изпълнението в частта на приетия адвокатски хонорар, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните: На основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, какъвто е и предмета на настоящата жалба. На основание разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен, ако са налице изключенията, предвидени в чл.79 ал.1 т.1, 2, 3 от ГПК. В настоящият случай, не са налице изключенията по чл.79 ал.1 т.1, 2, 3 ГПК, поради което и разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Съгласно чл.436 ал.1 ГПК, жалбата срещу действията на ЧСИ се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призовава, а в останалите случаи – от деня на съобщението. В процесният случай длъжникът е възразил срещу приетите от ЧСИ разноски на присъединения взискател адв.Жанета Димова - ВТАК за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1650лв. за процесуално представителство по процесното ИД във връзка с процесните ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен с инкорпорирано в молба с вх.№25272/30.12.2024г. възражение по чл.78 ал.5 ГПК своевременно - в двуседмичен срок от съобщаване на разноските на длъжника с ПДИ №25256/20.12.2024г. Неоснователно е оплакването в жалбата на длъжника, че ЧСИ не се е съобразил с разпоредбата на чл.428 ал.1 от ГПК и е приложил принудителни изпълнителни мерки преди изтичане на 14 дневният срок за доброволно изпълнение по ал.1 – запор на банкови сметки на дружеството – длъжник. На основание чл.428 ал.1 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Съгласно чл.428 ал.2 ГГПК, в ПДИ се съобщават наложените запори и възбрани. В случая с ПДИ до длъжника с изх.№25256/20.12.2024г. ЧСИ в съответствие с чл.428 ал.1 ГПК е поканил длъжника да изпълни доброволно задължението си, като при спазване на чл.428 ал.2 ГПК в ПДИ ЧСИ е съобщил на длъжника и наложената обезпечителна мярка – запор на банковите сметки на длъжника при Банка ДСК АД, който наложен запор е обезпечителен, а не изпълнителен способ. На следващо място, неоснователно е оплакването в жалбата, че на присъединения по ИД взискател адв.Жанета Димова - ВТАК се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200лв. на основание чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, но не и за процесуално представителство по същото, с довод, че извършената от процесуалния й представител адвокатска помощ по ИД се изчерпва само с подаване на молба за образуване на ИД. Видно от представените с молби от присъединения взискател адв.Жанета Димова – ВТАК, чрез процесуален представител адв.Христо К. – ВТАК, с вх.№ № 25040/19.12.204г., 25041/19.12.2024г. 2 бр. Пълномощни, двете от 16.12.2024г., присъединения взискател адв.Жанета Димова – ВТАК е упълномощила адв.Христо К. – ВТАК да я представлява и защитава пред ЧСИ Дияна Колева във връзка с издадените два броя процесни ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, като във връзка с това да извършва всякакви възможни правни и фактически действия, т.е. представителната власт е учредена за осъществяване на процесуално представителство по ИД, защита и съдействие на присъединения взискател адв.Ж. Димова – ВТАК по ИД и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което, противно на оплакванията в жалбата на длъжника, на присъединения взискател адв.Ж. Димова – ВТАК се следва заплащане на заплатените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което възражението на длъжника за редуциране на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение до размер от 200лв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. е неоснователно, като съдът приема, че при упълномощаване за извършване на действията по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., какъвто е процесният случай, възнаграждението по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. поглъща това по чл.10 т.1 от същата. С оглед изложеното, не са налице основания за намаляване размера на заплатения от присъединения взискател адв.Ж. Димова - ВТАК адвокатски хонорар във връзка с двата процесни изпълнителни листа до минимално дължимия от 200лв., според чл.10 т.1 Наредба №1/09.07.2004г. Неоснователно е оплакването в жалбата на длъжника, че по ИД липсват доказателства за заплащане на претендираното от присъединения взискател адвокатско възнаграждение. Видно от отбелязването в представените с молби от присъединения взискател адв.Жанета Димова – ВТАК, чрез процесуален представител адв.Христо К. – ВТАК, с вх.№ № 25040/19.12.204г., 25041/19.12.2024г. 2 бр. Пълномощни, двете от 16.12.2024г., договорените за осъществяване процесуално представителство на присъединения взискател по ИД, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания адвокатско възнаграждение в размер на 950лв. във връзка с издаден ИЛ №113/16.12.2024г. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и при материален интерес по същия от 7850лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. във връзка с издаден ИЛ №109/13.12.2024г. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен и при общ материален интерес по същия от 4310лв. /сбор от 3 230лв. + 1080лв. = 4310лв./, същите са платени в брой при подписване на пълномощните – двете на 16.12.2024г., поради което и удостоверяването в пълномощните има характер на разписка за платено адвокатско възнаграждение. /т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/. Заплатеното от присъединения взискател адвокатско възнаграждение във връзка с двата процесни изпълнителни листа не е претендирано по ИД за плащане с включен ДДС, поради което и доводите в жалбата на длъжника за липса на основание за начисляване на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение са неотносими. Възражението на длъжника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от присъединения взискател адв.Ж. Димова – ВТАК адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуалното й представителство по конкретното ИД във връзка с процесните ИЛ №113/16.12.2024г., изд. по ГД №198/2022г. по описа на ОС – Сливен и ИЛ №109/13.12.2024г., изд. по ГД №570/2021г. по описа на ОС – Сливен, съобразно действителната фактическа и правна сложност по конкретното ИД, обаче е основателно и следва да бъде уважено. Доводът на защитата на присъединения взискател, че разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК не намира приложение в изпълнителното производство, не може да бъде споделен. Действително, въпросът за разноските по изпълнението е намерил нормативна уредба в изричната разпоредба на чл.79 от ГПК, като непрепращането от същата към чл.78 ал.5 ГПК не означава, че длъжникът в изпълнителния процес не може да се брани с възражение по чл.78 ал.5 ГПК. В процесният случай осъщественото от процесуалния представител на присъединения взискател адв.Жанета Димова – ВТАК процесуално представителство по конкретното ИД се свежда само и единствено до подаване на две молби по чл.456 от ГПК за присъединяване като взискател по процесното ИЛ по двата процесни изпълнителни листа, след което в изключително кратък срок присъединения взискател е получил пълно удовлетворяване по двата процесни изпълнителни листи, поради което и конкретното изпълнително дело е с ниска фактическа и правна сложност, и заплатеното от присъединения взискател адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ИД във връзка с ИЛ №113/16.12.2024г. по ГД №198/2022г. на ОС – Сливен от 950лв. при материален интерес по ИЛ от 7850лв., надхвърлящо минималния размер от 542, 50лв. по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., определен като ½ от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредбата, съответно заплатеното от присъединения взискател адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ИД във връзка с ИЛ №109/13.12.2024г. по ГД №570/2021г. на ОС – Сливен от 700лв. при общ материален интерес по ИЛ от 4310лв., надхвърлящо минималният размер от 365, 50лв. по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., се явява прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК и заплатеното адвокатско възнаграждение от присъединения взискател по двата процесни изпълнителни листа следва да бъде редуцирано до минималните размери по чл.10 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както следва: до размер от 542, 50лв. по ИЛ №113/16.12.2024г. по ГД №198/2022г. на ОС – Сливен, съответно до размер от 365, 50лв. по ИЛ №109/13.12.2024г. по ГД №570/2021г. на ОС – Сливен, с което жалбата на длъжника по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК против разноските по изпълнението в частта на заплатеното от присъединения взискател адвокатско възнаграждение се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Независимо от частичното уважаване на настоящата жалба на длъжника по чл.435 ал.2 т.7 ГПК, съдът с оглед диспозитивното начало по чл.6 ал.1 ГПК, не следва да се произнася по дължимия размер на следващата се на ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която се събира за изпълнение на парично вземане и е изчислява върху събраната сума, независимо, че в събраната сума се включват и разноските по ИД за заплатено адвокатско възнаграждение, които се събират от ЧСИ, доколкото настоящата жалба от длъжника по чл.435 ал.2 т.7 ГПК е подадена само срещу обжалваното Постановление на ЧСИ от 30.01.2025г. в частта му, с която ЧСИ отказва да измени приетите разноски по процесното ИД в частта само за приетото адвокатско възнаграждение, но не и досежно следващата се на ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Само за пълнота съдът излага, че в рамките на преклузивния двесудмичен срок от съобщаване на длъжника с ПДИ с изх.№25256/20.12.2024г. за приетите по ИД разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1650лв. /950лв. + 700лв. = 1650лв./, с предявената молба с вх.№25272/30.12.2024г. длъжникът не е възразил срещу начислената му такса по т.26 ТТРЗЧСИ, а само срещу приетите по ИД разноски за заплатен от присъединения взискател адв.Ж. Димова - ВТАК адвокатски хонорар по двата процесни ИЛ. По разноските: Претенцията на жалбоподателя за разноски /в доказан размер само на внесена ДТ, и при липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство / е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, независимо от изхода по жалбата, доколкото предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на постановление на ЧСИ, поради което и не са налице основания за ангажиране отговорността на присъединения взискател за разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен