Решение № 6466 от 21.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2726/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.655, ал.3 от Търговския закон /ТЗ/. Образувано е по жалба на И. В. К. с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.•, против заповед № СД-06-6/30.03.2023 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл.655, ал.3 вр. с чл. 655, ал.2, т.7 от ТЗ и във вр. с чл. 23, ал.3, пр. І от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е наредено изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г. / ДВ, бр. 16 от 2006г./ на министъра на правосъдието. Изложени са в жалбата аргументи за издаване на обжалваната заповед при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК, нарушаване на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност, както и такива за липса на мотиви и за неосъществяване на визираните в обжалваната заповед нарушения. Иска се отмяна на обжалваната заповед, като в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 8383/12.06.2024 г. жалбата се поддържа от упълномощения адв. Ил. З., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез упълномощените юрисконсулти И. Т. и И. С. и с представеното от тях писмено становище, отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност повдига възражение за прекомерност относно размера на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 142/26.06.2020 г. по дело № 161/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд / БОС/ е обявена неплатежоспособността на ЕТ „К. – Л. И. със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], за нейна начална дата е определена датата 11.02.2020 г., открито е производство и е обявен в несъстоятелност същият ЕТ, спряно е производството по делото по несъстоятелност, като така постановеното решение е вписано на същата дата в Търговския регистър /ТР/. С постановено по същото дело решение № 620/27.07.2020 г. е възобновено производството по делото по несъстоятелност, назначен е И. В. К. за временен синдик на ЕТ „К.- Л. И.“, определено е текущо възнаграждение на временния синдик и същият е задължен в срок до 4.08.2020 г. да изготви списък на кредиторите и размерите на вземанията им, да представи заверено извлечение от търговските книги, да представи доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието и взетите мерки за запазване на имуществото, свикано е за 6.08.2020 г. от 13.20 ч. първо събрание на кредиторите при дневен ред: изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предлагане назначаването му от съда, определяне текущо възнаграждение на постоянния синдик, избор на комитет на кредиторите. По делото не е налице акт за встъпване в длъжност на назначения временен синдик И. К.. Липсва и приложена по търговското дело застраховка по чл.663а от ТЗ, като едва в съдебното производство е представена от жалбоподателя по делото застрахователна полица 0211004 от 27.07.2020 г., в чието съдържание е посочено следното: застраховка: професионална отговорност на синдик; застраховател: Ч. ЗПАД – клон България ЕИК: ••; застрахован: И. В. К.; дейност подлежаща на застраховане: синдик съгласно Търговския закон; предмет на застраховката: отговорност на застрахования за вредите, причинени на длъжника и/или на кредиторите по конкретно производство по несъстоятелност, от виновно неизпълнение на неговите задължения като синдик съгласно ТЗ, производство по несъстоятелност – Решение № 620 на БОС – дело № 161/2020 г., длъжник в производството по несъстоятелност ЕТ „К.- Л. И.“; период на застраховката – от 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г. Съгласно представеното от ответника извлечение от ТР за „Ч. ЗПАД“ – Клон България, дружеството е обявено във фалит с решение по дело № 8080/3/2020, издадено на 29.06.2020 г. от Окръжен съд Букурещ. Представено е от ответника и Решение № 175-03 от 2.03.2020 г. на Комисията за финансов надзор, с което е постановена забрана на „Ч.-ЗПАД“ - Клон България да сключва нови застрахователни или презастрахователни договори по всички класове застраховки, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях след датата на отнемането на лиценза на румънския застраховател от Органа за финансов надзор на Република България. С постановеното на основание чл. 656 от ТЗ определение № 815/6.08.2020 г., И. В. К. е назначен за постоянен синдик на ЕТ „К.- Л. И.“, за което на стр. 73 от дело № 161/2020 г. е приложен акт за встъпване, с чието съдържание е удостоверено, че в изпълнение на задължението по чл.656, ал.4 от ТЗ и на постановеното от съда, К. е встъпил на 6.08.2020 г. в длъжността синдик на посоченият ЕТ. Със заявление прието в БОС с рег. № 261511/11.09.2020 г., синдикът К. е представил списък на приетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „К.- Л. И.“, който списък е обявен в ТР на 15.09.2020 г. в 11: 32: 27 ч. С молба приета в БОС с рег. № 264418/3.11.2020 г., синдикът К. е представил допълнителен списък на неприетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „К. – Л. И.“, който е одобрен с определение на съда № 260384/16.11.2020 г. и е обявен в ТР на 17.11.2020 г. в 11: 25: 48 ч. С молба приета в БОС с рег. № 265648/24.11.2020 г., синдикът К. е представил допълнителен списък № 1 на приетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „К.-Л. И.“, в който с предявено на 28.10.2020 г. вземане в размер на 1 391, 23 лв. като кредитор е посочен К. С. С.. На 25.09.2020 г. е прието в БОС възражение на В. В. Б. срещу приетите от синдика вземания на „Е.“ ЕООД, за разглеждането на което с определение № 260158/25.09.2020 г. е насрочено за 15.10.2020 г. от 14 ч. открито съдебно заседание, за което е разпоредено призоваването на кредиторите В. Б. и „Е.“ ЕООД, синдика и длъжника. В протокола от проведеното на 15.10.2020 г. съдебно заседание е посочено, че на 14.10.2020 г. е постъпила молба от синдика със становище по хода и по съществото на възражението. След проведеното на 5.11.2020 г. последно съдебно заседание е постановено определение № 260358/10.11.2020 г., с което на основание чл. 692, ал.4 от ТЗ е одобрен съставеният от синдика списък на приетите вземания, като е постановено изменение по отношение вземанията на кредитора „Е.“ ЕООД по т.3.1 – 4.3 от списъка. С издадена от министъра на правосъдието заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022 г. е наредено извършването на тематична планова проверка на дейността на синдиците в производствата по несъстоятелност за 2020 г. по описа на ОС-Бургас, като проверката е възложена на инспектора С. С. и е определен срок за извършването й от 6.06.2022 г. до 10.06.2022 г., включително. В подадена до министъра на правосъдието г-н К. З. докладна записка с рег. № 92-11-28/5.08.2022 г. от Г. Д. – главен инспектор на ИЗСВ е посочено, че се представя доклад за резултатите от тематичната планова проверка, извършена в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022 г. В горния ляв ъгъл на докладната записка е поставена резолюция „да“, а в нейното съдържание е посочено следното: „Съгласно резолюция от 25.07.2022 г. на заместник-министър К. за допълване на доклада от проверяващия инспектор, същата е изпълнена“. В долната част на докладната записка са положени подпис от инспектора С. С. с дата 5.08.2022 г. - изготвила доклада и подпис с дата 9.08.2022 г. на заместник-министъра на правосъдието М. П., съгласувала доклада. В съставена от заместник-министъра на правосъдието М. П. докладна записка с рег. № 92-11-28/2023 г. до министъра на правосъдието г-н К. З. е посочено, че в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022 г. е извършена тематична планова проверка на дейността на синдиците при ОС-Бургас, като във връзка с констатираните нарушения са предоставени доклад рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г. и доклад рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г. от инспектор С. С.. В докладната записка е посочено, че доклада от 5.08.2022 г. е изпратен на председателя на ОС-Бургас, а на синдиците, в чиято дейност е установено нарушение е изпратен препис-извлечение от доклада. Посочено е още, че в изпълнение на резолюция „Да“ на министъра на правосъдието от 27.02.2023 г. върху началото на доклада, приложено се представя проект на заповед за изключване на М. И. К. от [населено място] и И. К. от [населено място], притежаващи квалификация синдик, от списъка по чл.655, ал.2, т.7 ТЗ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, поради констатирани нарушения в дейността им. Приложеният в адм. преписка доклад на инспектора С. С. с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., в частта му относно синдика И. К. се различава по съдържанието си от доклада на същият инспектор, приложен в адм. преписка след докладната записка с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 год. Различията са следните: -в доклада от 5.08.2022 г. е посочено, че по кориците по делото липсва акт за встъпване като временен синдик, докато в доклада от 27.02.2023 г. липсва уточнение за която точно длъжност се отнася липсата на акт за встъпване – за временен или за постоянен синдик. -съдържанието на двата доклада в частта касаеща нарушението, изразяващо се в непредставяне от синдика в срока по чл. 690, ал.2 от ТЗ на становище по възраженията срещу списъците е съвършено различно, като и в двата доклада липсва индивидуализация както на възраженията, така и на въпросните списъци. -в доклада от 5.08.2022 г. е посочено, че списъците с приети и неприети вземания са представени с молба вх. рег. № 261511/11.09.2020 г., както и че срокът по чл.685 ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, като няма данни, които да са обусловили необходимостта от удължаване на срока за изготвяне на списъци от синдика, а в доклада от 27.02.2023 г. без наличието на изложение на конкретни факти е посочено, че срокът по чл. 686 от ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, което е нарушение на посочената разпоредба. В адм. преписка е налично подписано от инспектор С. С. съобщение с рег. № 92-11-28/22 от 29.08.2022 г., адресирано до синдик И. К., според чието съдържание на същият се изпраща за сведение и обяснение препис-извлечение от доклад с рег. № 92-11-28/2022 г., утвърден на 22.08.2022 г. от министъра на правосъдието с указание по чл.23, ал.2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за представяне в 14-дневен срок на писмен отговор и ангажиране на доказателства по изложеното в доклада. Съобщението е изпратено чрез пощенски оператор на посочения от К.в списъка на синдиците адрес [населено място], [улица], вх. •, ет.•, ап.•, но е върнато с отбелязана причина за недоставяне: Стикер. Впоследствие е разпоредено връчване на препис-извлечението от доклада на посоченият от К. в списъка на синдиците електронен адрес, но обратна информация за изтегляне на съставения документ не е получена. Тези обстоятелства са възприети като невъзможност за съобщаване на доклада по посочените начини, поради което на 13.01.2023 г. е публикувано на Интернет страницата на МП съобщение до К. по чл.18а, ал.10 от АПК със съдържание, че в деловодството на Инспектората по ЗСВ той може да получи адресирано до него писмо, заедно с копие от доклад. Като приема, че срокът за подаване на отговор от синдика К. е изтекъл на 20.01.2023 г., министърът на правосъдието издава обжалваната заповед № СД-06-6/30.03.2023 г., в която е цитиран доклад с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г., но е възпроизведено съдържанието на доклад с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 год. От директора на дирекция „ВСВ“ Л. В. е съставено писмо изход. № 92-11-28/6.11.2023 г. съдържащо уведомление до К. за издадената срещу него заповед № СД-06-6/30.03.2023 г., което е изпратено на адрес [населено място], [улица]. Същото е получено от И. К. на 21.11.2023 г., след което на 30.11.2023 год. той подава по пощата чрез министъра на правосъдието жалба до АС-Варна срещу процесната заповед, която е приета в МП с рег. № 94-4-263/4.12.2023 год. При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от адресат на адм. акт, по отношение на който е налице правен интерес от обжалването му по съдебен ред. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна: Обжалваната заповед е издадена от компетентен адм. орган съгласно приложимата към момента на издаване на адм. акт редакция на разпоредбата на чл.655, ал.3 от ТЗ / обн. ДВ, бр. 25 от 29.03.2022 г. в сила от 8.07.2022 г. /, но при неспазване на установената форма и при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваната заповед визира описани в четири точки нарушения на синдика К., обуславящи взетото от адм. орган решение за изключването му от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност, а именно: т.1. Липсва акт за встъпване в длъжност по чл.656, ал.4 ТЗ; т.2 Липсва застраховка по чл.663а ТЗ във връзка с чл.22, ал.1 от Наредбата; т.3 По възраженията по списъци синдикът не е предоставил становище в законоустановения срок по чл.690, ал.2 ТЗ – Нарушение на чл.660, ал.1 във връзка с чл.690, ал.2 ТЗ; т.4 Срокът по чл.686 ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, което е нарушение на посочената разпоредба. Съдът намира, че е допуснато в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34, ал.1, чл. 35 и чл. 36 от АПК, което засяга оспорения адм. акт в неговата цялост, т.е. по отношение на всички приети с него нарушения на синдика. Приложима относно уведомяването на засегнатата страна за образуваното срещу нея специфично адм. производство е разпоредбата на чл.23, ал.2 от Наредба №3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която в случая задължава адм. орган да изпрати на синдика в 14-дневен срок от съставянето му поставилият началото на адм. производство доклад за резултатите от извършената проверка, на което задължение кореспондира правото на синдика да даде писмен отговор и да ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението. Така вмененото с цитирания подзаконов нормативен акт задължение не е изпълнено от страна на адм. орган – изпратеното препис-извлечение от доклада от 5.08.2022 г. не е връчено на синдика, а имащият различно съдържание доклад от 27.02.2023 г. изобщо не е изпращан на синдика К., въпреки че впоследствие същото е възпроизведено в обжалваната заповед. Несъстоятелни са аргументите на ответника за редовно връчване на препис-извлечението от доклада от 5.08.2022 г. по реда на цитираната в обжалваната заповед разпоредба на чл.18а, ал.10 от АПК. Разпоредбата на чл.26, ал.2 препраща към разпоредбата на чл.18а от АПК, като редът по чл.18а, ал.10 е приложим само, когато съобщаването в производството пред адм. орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. С тези изисквания адм. орган не се е съобразил, тъй като съобщението в Интернет страницата на МП е публикувано на 13.01.2023 г. без да е изчерпан реда по предходните алинеи на чл.18а от АПК – след като първото съобщение е било върнато невръчено от пощенския оператор, а впоследствие при изпращането му на електронен адрес не са получени данни за изтеглянето на изпратения документ, следвало е да се приложи редът регламентиран в разпоредбите на чл.18а, ал.8 и ал.9 от АПК, което не е било сторено. Същевременно, въпреки дадените още с разпореждането за насрочване на делото /л.23/ указания на ответника относно съществуващата за него доказателствена тежест, същият не установява спазването и на особения ред по чл.14, ал.2 от горецитираната Наредба № 3/27.06.2005 г., която в ал.2, изр. 2 определя, че при неизпълнение на задължението за посочване на промяна в адреса, писмата и съобщенията адресирани до синдика, се прилагат към съответната преписка и се смятат за връчени. Основание за прилагане на чл.14, ал.2, изр.2 по отношение връчването на препис-извлечението от доклада не е съществувало, тъй като към датата 13.01.2023 г. не са съществували каквито и да било данни за промяна на посоченият от К. в списъка на синдиците адрес в [населено място], [улица], вх. •, ет.•, ап. •- данни за различния адрес [населено място], [улица] то без яснота дали той е такъв на ФЛ или адрес на дейността като синдик, се появяват едва при връчването на обжалваната заповед и на по-късния етап при образуване на съдебното производство. Очевидно и самият адм. орган е приел, че препис-извлечението от доклада не е редовно връчено по реда на чл.14, ал.2, изр.2 от Наредбата, след като прави позоваване на реда по чл.18а, ал.10 от АПК. От друга страна, неправилни са направените въз основа на тази разпоредба правни изводи в обжалваната заповед в смисъл, че след като съобщението е публикувано на Интернет страницата на 13.01.2023 г., то срокът за подаване на отговор бил изтекъл на 20.01.2023 г. – след изтичане на 7-дневения срок по чл.18а, ал.10 от АПК би следвало да се счита, че на посочената дата 20.01.2023 г. е връчено препис-извлечението от доклада, като от 21.01.2023 г. би следвало да започне да тече 14-дневния срок по чл.23, ал.2, изр. 2 от Наредбата за подаване на писмен отговор, който би следвало да изтече на 6.02.2023 г. /работен ден/. Допуснатото от адм. орган невръчване на доклада лишава синдика К. освен от възможността да упражни правото си по чл.23, ал.2, изр.2 от Наредбата, още и от правата предоставени му от нормите на чл.34, ал.1, чл.35 и чл.36 от АПК, които ако бяха упражнени би могло да се стигне до различно приложение на материалния закон, най - малкото по причина, че той би могъл да отправи решаващо възражение по съдържащото се и в двата доклада непълно и неясно изложение на фактите, което впоследствие е рефлектирало върху формата на обжалваната заповед. По тези съображения, съдът намира така допуснатото процесуално нарушение за съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, съответно за такова налагащо отмяна на обжалваната заповед само на това основание. Изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на адм. акт са нарушени не само по отношение на отделните части на обжалваната заповед визиращи обособените в четири точки нарушения, а и по отношение на цялостната форма на обжалваната заповед. Допустимо е пълното, ясно и точно изложение на фактическите основания на адм. акт да се съдържа в материалите от адм. преписка, в случая в процесните два доклада. В тази връзка и доколкото съдържанието на последните не е идентично, то изричното позоваване в заповедта на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г. при фактическо възпроизвеждане съдържанието на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г. е достатъчно за да създаде неяснота относно фактическите основания в степен на цялостно нарушаване на установената за адм. акт форма. Неспазване на изискванията по чл.59, ал.2, т.4, пр. І от АПК за форма на ИАА е налице и по отношение на горепосочените т.1, т. 3 и т.4 от обжалваната заповед. За разлика от доклада от 5.08.2022 г., в т.1 от заповедта, както и в съответната част от доклада от 27.02.2023 г. не е посочено кой точно акт за встъпване липсва – дали за временен синдик или за постоянен синдик. Уточнението е било необходимо с оглед установения факт за наличието на акт от 6.08.2020 г. за встъпване в длъжност като постоянен синдик, който е от значение в смисъл такъв, че ако този факт е бил взет предвид, то остава неизвестно каква би била волята на адм. орган. Изложението в т.3 от заповедта, а също и в двата доклада е лишено от каквито и да било конкретни факти за това възражението на кой кредитор се има предвид от адм. орган, кога е започнал и кога е изтекъл срока по чл.690, ал.2 от ТЗ за да се прави извод, че синдикът не е представил в този срок становище по възражението. Нещо повече, съответната част от доклада от 5.08.2022 г. описва факти, които абсолютно не са релевантни за разпоредбата на чл.690, ал.2 от ТЗ. Липсващите факти е следвало да се съдържат в самия адм. акт, а не тепърва да се установят и обсъждат при съдебното обжалване, още повече като се има предвид, че данните от приобщеното в хода на съдебния процес т.д. №161/2020 г. по описа на БОС сочат за наличието на дадено от синдика становище – въпросните данни се съдържат в горецитираният протокол от проведеното на 15.10.2020 г. съдебно заседание, който е от значение предвид регламента на чл.690, ал.2 от ТЗ, според който срокът за становище на синдика не е само 3-дневен считано от получаване на възражението, а като краен срок е определена датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията. Подобно на т.3 от заповедта, т.4 от същата, както и доклада от 27.02.2023 г. единствено съдържат изложение на доктрината по съответните въпроси без наличието на каквото и да било изложение на конкретни факти. Сходно е положението и при доклада от 5.08.2022 г., в който единственият, но невярно посочен конкретен факт е този, че списъците с приети и неприети вземания били представени от синдика с молба вх. рег. № 261511/11.09.2020 г. - с тази молба, видно от материалите по приобщеното търговско дело е представен единствено списък на приетите от синдика вземания, но не и на неприетите. Неправилно е и посоченото в доклада от 5.08.2022 г. правно основание за неспазване от синдика на срока по чл.685 от ТЗ – срокът по чл.685 от ТЗ е за предявяване от кредиторите на техните вземания, а разпоредбата определяща срок на синдика за изпълнение на задължението му за съставяне на списъци се съдържа в разпоредбата на чл.686 от ТЗ. Последната е правилно посочена в заповедта и в доклада от 27.02.2023 г., но определящо за спазване на формата на адм. акт е посочването на фактическите, а не на правните основания, които съдът е длъжен и сам да издири. Тези фактически основания липсват доколкото, 7-дневният срок по чл.686, ал.1 от ТЗ е обусловен от изтичането на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, в който момент възниква задължението на синдика за съставяне на списъците за приети и неприети вземания. Никъде в адм. преписка не се съдържат данни за това кога според адм. орган кредиторите писмено са предявили своите вземания, съответно за това коя е датата приета от адм. орган като такава за изтичане на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, съответно за това на коя дата адм. орган приема, че е изтекъл 7-дневния срок по чл.686, ал.1 от ТЗ за да приеме на това основание, че синдикът е просрочил с една седмица изпълнението на задължението си за съставяне на списъците, като в крайна сметка неясна остава волята на адм. орган за това, от кога до кога той приема периода на въпросната една седмица. Такава дата, а именно 3.08.2020 г. е посочена от процесуалния представител на ответника едва по време на устните състезания по делото, което обстоятелство в никакъв случай не санира така допуснатото нарушение във формата на адм. акт. За адекватното упражняване от адресата на адм. акт на правото му на защита е необходимо изразената в адм. акт воля на адм. орган да бъде достатъчно ясно разбираема, а не съществуващите в нея празнини да бъдат запълвани от съда, включително чрез проверка на фактите по приобщеното търговско дело, т.е. за законосъобразността на обжалвания адм. акт е необходимо фактите да се съдържат в самия него. Така допуснатото от адм.орган неспазване на установената форма на адм. акт представлява достатъчно основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК за отмяна на обжалваната заповед, тъй като подобно на допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила, същото не позволява извършването на съдебна преценка относно правилното приложение на материалния закон. Независимо от обстоятелството, че изложените в т.2 от обжалваната заповед факти касаещи липсата на застраховка по чл.663а ТЗ във вр. с чл.22, ал.1 от Наредбата са установени, то само и единствено въз основа на тях, преценката за правилното приложение на материалния закон относно крайния правен извод за изключването на жалбоподателя от списъците на синдиците, отново е невъзможна. Доколкото въпросните факти по характера си са отрицателни такива, то тяхното изложение в обжалваната заповед е извършено в необходимата пълнота, при което доказателствената тежест в съдебния процес за установяване на положителния факт за съществуването на процесната застраховка е за жалбоподателя по делото. Със същата последният не се е справил, доколкото представеният от страната препис на застрахователна полица 0211004 на „Ч. ЗПАД- клон България“ не е приет като доказателство по делото, съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.183, ал.1, изр. ІІ от ГПК. Въпреки последното, причината относно невъзможността за проверка на правилното приложение на материалния закон и за съответствието на оспорения адм. акт с целта на закона, се дължи на проявената от адм. орган оперативна самостоятелност, при упражняването на която авторът на обжалваната заповед е имал предвид съвкупността от посочените в четири отделни точки нарушения, което е пределно ясно от следния съдържащ се в обжалваната заповед текст: „ С оглед гореизложените нарушения в дейността на И. В. К. като синдик по т.д. № 161/2020 г. по описа на ОС-Бургас е налична съвкупност от неизпълнение на нормативно и императивно вменени задължения на синдика по Търговския закон“. Въпреки, че в следващия абзац от обжалваната заповед е посочено, че е взета предвид тежестта на нарушенията отразени в доклад рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г., то съдържащият се в този доклад извод на проверяващия инспектор е съвсем различен, а именно: „ По т.д. № 161/2020 г. по описа на ОС-Бургас се констатираха нарушения в дейността на синдик И. К.. Същият е назначен само в едно производство по несъстоятелност за 2020 г. в ОС-Бургас и в тази връзка не може да бъде направена преценка за системност в нарушенията на синдика“. Докладът от 27.02.2023 г. не съдържа такъв извод, т.е. неизвестната воля на адм. орган дали само при едно нарушение / това по чл.663а от ТЗ/ би се приложила от него по същият начин нормата на чл.655, ал.3 от ТЗ, препятства проверката на съда за материална законосъобразност на съответната част от обжалваната заповед и за нейното съответствие с целта на закона. Предвид гореизложеното за наличието на основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.3 от АПК, обжалваната заповед следва да бъде отменена, при който изход на делото разноски на ответника не се дължат, а жалбоподателя има право на разноски съгласно чл.143, ал.1 от АПК. Размерът на същите според наличните в делото доказателства е 1010 лв., от които 10 лв. платена по сметка на АС-Варна държавна такса и 1000 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение за извършеното от адв. З. процесуално представителство. Адвокатското възнаграждение е определено в размера по чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като повдигнатото с писменото становище на ответника възражение за неговата прекомерност, съдът намира за основателно – предвид решението на СЕС по дело № С-438/2022 г., съответстващо на фактическата и правна сложност на делото е адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. С оглед последното, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 610, 00 лв. Предвид така изложените съображения, съдът