Решение № 207 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Търговище по дело № 803/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба (възражение) от М. М. М. от с.К., общ.Търговище срещу Наказателно постановление №848474- F832971/10.09.2025 г., издадено от Директор на офис/дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна. Считайки същото за незаконосъобразно жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. не се явява и не изпраща представител. Наказващият орган, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: на 16.04.2025 г. /след изтичане на срока за подаване на ДД по чл.87а от ЗКПО/ при извършена проверка в ИС на НАП, били генерирани списъци - извадки на лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. Установено е, че М. М. М., с ЕГН ••••••••••, в качеството си на представляващ „НЮ-ДИСИЖЪН" ЕООД, с ЕИК 202694511 - данъчно задължено лице по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е осъществил състава на чл. 264, ал.1 от ЗКПО като с бездействие е допуснал нарушение на чл.87а, ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а именно - „НЮ-ДИСИЖЪН" ЕООД. с ЕИК 202694511, не е подало декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО за определяне на вида и размера на авансовите вноски за 2025 г. в законоустановения срок, в компетентната ТД на НАП, която за ЗЛ е ТД на НАП Варна, офис Търговище. Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО авансови вноски не правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година не превишават 300 000 лв. Дружество „НЮ-ДИСИЖЪН" ЕООД, с ЕИК 202694511, е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. с вх. № 2500И0180488/30.06.2024 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Търговище, в която са декларирани нетни приходи от продажби в размер на 432753, 69лв., с оглед на което лицето има задължение да прави тримесечни авансови вноски, съгл. чл. 85, във вр. с чл. 84 от ЗКПО и да подаде декларация по чл. 87а от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 87а, ал.1 от ЗКПО, определените по реда на чл.86 и чл.87 авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. Срокът за подаване на декларацията по чл. 87а от ЗКПО за 2025 г. е изтекъл на 15.04.2025 г. Нарушението е извършено на 16.04.2025 г., в гр. Търговище. На лицето е изпратена Покана изх. № 55-25-1282/30.05.2025 г. за явяване в офис на НАП гр. Търговище за съставяне на АУАН, получена на 09.06.2025 г. До 03.07.2025 г. М. М. не се е явил в офис на НАП гр. Търговище и АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Декларацията по чл.87а от ЗКПО за 2025 г. е подадена на 15.08.2025 г. по електронен път и е заведена с вх. № 25000253073223/15.08.2025 г. Декларирани са тримесечни авансови вноски в размер на 0, 00 лв. С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО, чл.264, ал.1 от ЗКПО, чл.87а, ал.1 от ЗКПО. Предвид на това въз основа на АУАН наказващият орган издал оспореното наказателно постановление с което за извършеното нарушение и на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 200 лв., като отчел, че нарушението е за първи път. Видно от приложената Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. процесното НП и АУАН са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на административнонаказателната отговорност. Както АУАН, така и НП са издадени в рамките на правомощията на съответните компетентни органи, в предвидените за това срокове и ред, съдържат всички изискуеми реквизити. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Обстоятелството, че в резултат на извършеното нарушение не е ощетен бюджета не е основание за неналагане на санкция и предупреждаване на нарушителя. Нарушението е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Нулевият размер на дължимите авансови вноски следва да бъде отчетен като смекчаващо обстоятелство при определяне размера на санкцията. Това, че жалбоподателят не е знаел, че е задължен да подаде декларация по чл.87а от ЗКПО не го оневинява. Наказващият орган извършил преценка относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, при която се установило, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай поради следните причини: нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид. Декларацията по чл. 87а от ЗКПО за 2025 г. е подадена със значително закъснение - 4 месеца. Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за квалифицирането му като маловажен случай. При определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът напълно споделя изводите на наказващият орган С бездействието си жалбоподателя нарушил чл.261, ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.264, ал.1 от ЗКПО във вр. с чл.87а, ал.1 от ЗКПО и правилно е санкциониран на основание чл.264, ал.1 от ЗДДФЛ - с минимална санкция предвид на обстоятелството, че нарушението е първо по ред. Нарушението се доказва от АУАН cep. AN № F832971 от 03.07.2025 г., ГДД вх. № 2500И0180488/ 30.06.2024 г., декларация вх. № 25000253073223/15.08.2025 г., Покана изх. № 55-25-1282/30.05.2025 г. и от показанията на св.М. И.. Предвид горното се налага извода, че процесното НП е издадено в съответствие с процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. От процесуалният представител на наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лева. В случая възнаграждение в размер на 130 лева съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото, и обема на оказаното процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът