РЕШЕНИЕ

№ 114

гр. Павликени, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евелина Карагенова при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело № 20214140100556 по описа за 2021 година Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. ••• чрез юрисконсулт С.С. по предявен и обективно съединени установителелни искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу А. Н. Х. от гр ••• по издадена заповед по чл.417 от ГПК по ЧгД № •••/2020г на •РС.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.••• е образувано Чгрд.№•••/20220г по описа на •РС. Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен кредит •••/08.05.2019г. за закупуване на стока в размер на 946.13лв. със срок на договора 15.03.2020г.Съгласно чл.7 т.2.2 от договора кредиторът превежда средствата по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната цена. Превел е 887лв. на продавача на стоката – ••• по фактура №•••/08.05.2019г. за стоки телевизор, кафемашина и прахосмукачка. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска от 56.77лв., дължима в деня на подписване на кредита и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план по изявеното му желание в искане- декларация.Потребителят е пожелал сключване на застраховка ••• на стойност 29.27лв. и застраховка ••• Безработица на стойност 29.86лв. или общото задължение при годишен лихвен процент 12.17%. или обща дължима сума по кредита 1059.69лв., платими на 9 равни месечни вноски от по 105.97лв. от една изравнителна вноска от 105.96лв. на вноските включват главница и договорна лихва. Към момента на подаване на заявлението по заповедното производство всички вноски са станали изискуеми. Ищецът претендира сумите: 907.10лв. главница 46.62лв. договорна/ възнаградителна/ лихва от 15.07.2019г-15.03.2020г, 144.68лв. обезщетение за забава / лихва за просрочие по чл.9 ал.4 от договора/ от 15.07.2019г-03.09.2020г / като от 13.03.2020г до 13.05.2020г по договора не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 от ЗМДВИП/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по заповедното производство. Претендира за направени разноски по заповедното и настоящото производства.

Писмен отговор на ответника е постъпил чрез неговия процесуален представител.

Твърди, че исковите претенции са допустими, но са неоснователни по размер. Твърди, че по отношение на обезщетението за забава е налице заобикаляне на закона по чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД чрез начисляване на лихви за един и същ периода като договорна лихва и обезщетение за забава. Твърди, че уговорената в договора обезщетение за забава е нищожна клауза, тъй като накърнява добрите нрави, както по силата на разпоредбата на чл.26 ал.1 пр 1 и пр.3 от ЗЗД. Твърди, че е налице неравноправна клауза за механизма на начисляване на лихвите и неустойките по договора едностранно от кредитора. Твърди, че застраховката за безработица не е задължителна, оспорва включването на двете застраховки в главницата, както и твърди, че има двоъйно начисляване на лихва.Твърди, че претендираният размер на юрисконсултско възнаграждение е завишен и липсва документ за реалното му плащане. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

На 08.05.2019 е сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД гр ••• от една страна и ответника от друга договор за паричен кредит №•••/08.05.2019г. за закупуване на стока в размер на 946.13лв. със срок на договора 15.03.2020г.като ищеца съгласно чл.7 т.2.2 от договора превежда сумата от 887 на продавача на стоката – ••• по фактура №•••/08.05.2019г. за стоки телевизор на стойност 699лв., кафемашина на стойност 119лв. и прахосмукачка на стойност 69лв.. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска от 56.77лв., дължима в деня на подписване на кредита и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план по изявеното му желание в искане-декларация. Представено е заявление-декларация от ответницата, подписано лично от неяче дава съгласието си за сключване на застраховка Живот по Групова полица на ЗК •••, действащо чрез Ти Би Ай Банк ЕАД В договора от 08.05.2019г е включена услуга застраховка ••• Живот на стойност 29.27лв. Представена е договорна информация за програма „Защита живот безработица/хоспитализация“ по чл. 324, чл.325, чл.327 от КЗ, с която ответницата е запозната и е подписала тази информация за застрахователния продукт, като ответницата е подписала застрахователна полица при ЗК ••• Живот“АД гр. •••, в която е застрахована сумата на закупените от ответницата стоки в размер на 887лв.- посредник на полицата е Ти Би Ай Банк ЕАД гр. •••, а пилоцата е с начало от 09.05.2019г до 15.03.2020г. В договора от 08.05.2019г е включена услуга застраховка ••• Безработица на стойност 29.86лв. Така в договора е отразена дължима сума размер на кредита 946.13лв. като сбор от стойностите на закупените уреди и размера на двете застраховки. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска от 56.77лв., дължима в деня на подписване на кредита и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план по изявеното му желание в искане-декларация. В договора е посочено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит и е 12.17%. посочено как се изчислява лихвата ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на кредита на база 30дни в месеца и 360дни в годината., посочено е и как се изчислява лихвата за просрочие в размер на законната лихва вэърху просрочената сума за периода на просрочието, в договора е посочен ГПР 27.04 и общата сума, дължима от потребителя: 1059.69лв.В договора е отпразен погасителния план: 9 вноски месечни от по 105.97лв. и десетата вноска е 105.96лв. и падежите на месечните вноски. Ответницата е подписала договора и следователно клаузите му се явяват задължителни за страните.По делото е установено, че ответицата е заплатила 1 месечна вноска в размер на 105.97лв.

Вещото лице по назначената ССчЕ дава заключение, че в представения й платежен документ от счетоводството на ищеца в сумата 70 452.67лв. е включена сумата от 887лв.. Сумата, върху която се изчисляват лихвите редовни и за закъснение е 1002.90лв., включваща сумата по фактурата от 887лв., 56.77лв. такса за риска и сумите на двете застраховки 29.27лв. и 29.86лв. Вещото лице посочва, че на 09.05.2019г ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор като е превело по сметка на застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховките и на същата дата е превело сумата от 887лв. по фактура № ••• на •••, а на 17.06.2019г ищцовото дружество е превело по сметка на застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховките. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като пълно, обективно и безпристрастно.

Видно от представеното извбечение от счетоводни книги, приложено по заповедното производство ЧГрД№ •••/2021г на •РС, и съгласно представения договор за потребителски кредит общата дължима сума от потребителя е 1059.69лв. След приспадане на заплатената 1 бр месечна вноска от 105.97лв., остава за плащане сумата от 953.72лв., включваща главница от 907.10лв. и изискуема договорна / възнаградителна/ лихва за период 15.07.2019г-15.03.2020г. Вещото лице по ССчЕ твърди, че е запозната с лихвения лист на банката. Начислено е обезщетение за забава върху просрочената главница за период 15.07.2019г-03.09.2020г в размер на 114.68лв.. Същото е съобразено с чл.6 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020г-13.05.2020г.като за този период не е начислявана законна лихва. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено на 18.09.2020г-т.е всички вноски са падежирали.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК, вр чл.240 от ЗЗД, вр чл.9 от ЗПК, вр чл.86 от ЗЗД- обективно съединени установителни искове, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение оп чл.417 от ГПК № •••/11.11.2020г по ЧГрД№ •••/2020г на •РС. Исковете се явяват процесуално допустими, предявени в законоустановения срок.

Разгледани по същество.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за кредит и размера на претенциите си. Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства(неоспорени от страните), че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит. Не се спори относно това, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата по договора за закупуване от последния на стоките, както и е изплатил двете застраховки на застрахователя, за които е имал дадено съгласие от ответницата.

Ответникът прави възражение за недействителност на договора за кредит. В договора за кредит е посочена обща сума дължима от потребителя, ГПР, посочени са дължимите суми, начина на изчисляване на лихвите. В описаната по-горе фактическа обстановка е посочено точно как са изчислени претенциите на ищеца като главница и лихви. Тексът на чл. 11 т.9 от ЗПК изисква в договора да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия случай това е изпълнено в процесния договор. В договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски съгласно изискването на чл. 11 т.11 ЗПК. Върху сумата от 1002.90лв. е начислено обезщетение за забава, което е претендирания от ищеца размер. Неоснователно е нъврдението на процесуалния представител на ответника, че има начисляване на лихви върху лихви, напротив, налице е правилно начисляване на съответните възнаградителна лихва и обезщетение за забава. В подкрепа на това заклъчение на съда е и заключението на вещото лице.

Съдът намира исковите претенциии за главница и договорна лихва за периода от 15.07.2019г-15.03.2020г, както и за обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 15.07.2019г-03.09.2020г за основателни и доказани. Следва да бъде уважено и искавено за осъждане на ответницата да заплати и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда от 18.09.2020г до изплащане на вземането.

При този изход на делото следва съдът да се произнесе по отговорността за разниските по заповедното и настоящото производство. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода на делото- уважаване на исковите претенции вцялост, следва ответницата да заплати на ищеца направените по заповедното производство разноски в раземер на 75лв., от които 25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По настоящото дело ищецът е направил следните разноски: , за които е представен и списък по чл.80 от ГПК, 125лв. платена ДТ, 306.65лв. платено възнаграждение за особен представител, 320лв. възнаграждение за вещо лице или 751.65лв. Ищецът е претендирал за 300лв. юрисконсултско възнаграждение, особения представител на ответника е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно и определя възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество от юрисконсулт съобразно дейността му, фактическата и правна сложност на делото, неявяването му в съдебно заседание в размер на 150лв. съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 от НЗПП. Следователно следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело в размер на 901.65лв.

Водим от горното, съдът