Решение № 1459 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1979/2023 г.

Производството е образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата молба се твърди, че „Е.К.И.“ ЕООД е останало без управител след смъртта на вписания управител, настъпила на 14.03.2021 г. Иска се дружеството да бъде прекратено. Особеният представител на ответника – адв. Г. П. Д. от САК, назначен по реда на чл. 29 ал. 2 ГПК, застъпва теза, че наличните по делото доказателства установяват невписан управител в тримесечен срок след смъртта на едноличния собственик на капитала. Приема, че след смъртта на едноличния собственик е невъзможно да бъде избран и вписан управител, а и не се установява евентуалните наследници да са заявили поемане на дялове, съответно да е заявен за вписване управител. Представителят на Софийска градска прокуратура не изразява становище при предуставената му възможност за писмени бележки. Особеният представител поддържа изложените в отговора съображения като иска да бъде издаден ордер за възнаграждението му. Съдът констатира, че нормата на чл. 365 т. 3 ГПК третира като търговски спор, касаещ участието в търговско дружество. Заявеното искане засяга участието – принудителното прекратяване значително го ограничава предвид препятстването за осъществяване на търговска дейност. При тези съображения настоящият състав приема за приложимо правилото на чл. 376 ТЗ. Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното: От обявените данни по партидата на „Е.К.И.“ ЕООД в търговския регистър се установява на 16.01.2019 г. за управител на дружеството да е вписан П.Г.А., който и към датата на пристъпване към решаване на делото фигурира като управител на ответното дружество. Представеното и неоспорено извлечение от акт за смърт сочи на П.Г.А., чийто единен граждански номер съответства на посочения в книжата по регистрацията, да е починал на 14.03.2021 г. При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Законът признава на дружеството с ограничена отговорност самостоятелна правосубектност, обуславящо неговата самостоятелност спрямо притежателите на капитала му, включително и когато собствеността е съсредоточена у едно лице. Управителният орган осигурява участието на фингираната личност в стопанския оборот като материализира волята на юридическото лице и обезпечава взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При създадена по закон личност се опира 1) на обособено имущество и 2) на фактическа възможност за неговото управление, обезпечено чрез персонализирано и дееспособно лице. Прекратената дееспособност на вписания управител лишава търговското дружество от управителен орган.Законът допуска временна липса на лице с очертаните качества, но когато това състояние продължи повече от 3 месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурора да поиска прекратяване на дружеството. Тази норма не държи сметка за причината, поради която дружеството е останало без управител. Необходимо, но и достатъчно е към датата на приключване на устните състезания в партидата на дружеството да няма вписан управител. В случая на еднолично дружество с ограничена отговорност освен липсата на законен представител, препятстващ волеизявяващата функция, юридическото лице бива лишено и от волеобразуващия си орган, в чиито правомощия е възложена и конституирането на управителния орган – арг. от чл. 137 ал. 1 т. 5 вр. чл. 147 ал. 2 ТЗ. Юридическата независимост на търговското дружество предпоставя самостоятелен живот на това формирование, чието продължение обаче изисква пряк ангажимент на дееспособни лица. Затова и наследяването не е достатъчно. Нормата на чл. 157 ТЗ изрично изисква призованите към наследяване на покойния едноличен собственик да обективират и огласят желанието си, а и да конституират волеизявляващия орган в предписания от закона като приемлив тримесечен срок. Бездействието на наследниците, без оглед на причината, открива възможност за заинтересованите наследници да възстановят дейността и след прекратяване на дружеството (арг. от чл. 274 ТЗ). В рамките на съдебно производство на защита подлежат реални, а не хипотетични права, поради което настоящият състав приема за безпредметно изследването на намерението на наследниците. По изложените съображения съдът приема, че предметът на делото в настоящото производство е ограничен до юридическите факти, очертани в чл. 155 ал. 1 т.3 ТЗ. Макар и в случая по партидата да се установява вписан управител, след неговата смърт дружеството остава без законен представител. Това препятства участието на дружеството в стопанския живот и доколкото състоянието е продължило над предвидения в закона 3-месечен период, налице е предвидена в закона причина за принудително прекратяване на дружеството. Следователно, прекратяването на дружеството в случая е резултат от липсващ управителен орган и настъпва по изрично предписание на закона при осъществяване на предписаните от него обстоятелства. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен. Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице. Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено, следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на съдружниците. По разноските Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като заплати дължимата държавна такса. Уведомителното писмо за определения адвокат отразява и обещано му възнаграждение в размер на 720 лв., определено от Съвета на Адвокатска колегия – София. Правомощието на Адвокатския съвет при определяне размера на възнаграждението на адвоката е ограничено до договорно поети задължения. С оглед възмездния характер на адвокатската услуга изразеното желание от ползващия услугата да го представлява конкретно избран от него адвокат го ангажира да заплати е следващото му се възнаграждение. В този смисъл именно непостигнатото съгласие по една или друга причина досежно съществен елемент от договорното правоотношение – размерът на възнаграждение, предвид нормативно утвърденото възмездно правоотношение овластява гилдийния орган да остойности конкретно положения труд при съобразяване на заложените в чл. 36 ал. 2 принципи – справедливост и обоснованост. В случая адвокатската защита не следва от възложена от страната в производството правна защита и съдействие. Адвокатът не е избран, а бива назначен. Той не е упълномощен, а се явява овластен да отстоява защитимите според закона интереси на ответника в процеса. Служебният характер на възникналото правоотношение лишава от меродавност мнението на Софийския адвокатски съвет за размера на следващото се възнаграждение. Предписаната от закона съдебна процедура изисква обезпечено участие на привлечената в процеса страна. Понеже смъртта на едноличния собственик на капитала практически лишава ответника освен от законен орган и от такъв, легитимиран да предприеме мерки за учредяване на законната представителна власт, средство за осигуряване участието на дружеството е служебно ангажиран адвокат. Следователно, изискването за участие на адвокат произтича от закона, а Конституцията на Република България възлага в изключителна компетентност на самоуправляващата се професионална общност – адвокатурата, да организира тази дейност и по отношение на юридическите лица. Целево финансираната адвокатска защита и регламентирана от Закона за правната помощ (ЗПрП) е ограничена до физическите лица (чл. 5 ЗПрП). В съдебното производство обаче страните са равнопоставени. Достъп до съд е гарантиран за всеки правен субект, а равнопоставеността предполага и равенство във възможностите. С оглед бюджетната дисциплина финансово обезпечаване на нормативно регламентирана дейност не може да бъде изведено по аналогия и съответно да бъде поето от целево формирания бюджет на Националното бюро за правна помощ, което, предвид нормата на чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК средствата за възнаграждението да бъдат осигурени от бюджета на Софийски градски съд. Аналогично на Националното бюро за правна помощ и съдът се разпорежда с бюджетни средства. Предвид утвърдения спорен характер на производството, налага и гарантирана възможност за изразяване и отстояване на собствена позиция. Средство за това се явява именно служебната защита. Ето защо служебно ангажираният адвокат обслужва обществения интерес да бъде осигурен ефективен достъп до съд. Същевременно служебно учреденото представително правомощие изключва приложението на пазарните правила, които очевидно е призвана да осигури Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Специалният ЗПрП ангажира местната структура на адвокатурата да определи адвокат, изразил желание да поеме защитата и на възложена му защита в интерес на правосъдието, а очакваната ефективност предполага изборът да осигури участие в производство на адвокат, притежаващ необходимите квалификация и опит за конкретния случай. Регламентираният от ЗПрП механизъм за обезпечаване на адвокатска защита и на нуждаещи се, но неспособни да възмездят адвокат според условията на пазара, предписва специфичен ред за остойностяване на положения специализиран труд в полза на обществото. Понеже в основата на остойностяване на труда стои съответната работа и условията при които е предприета и съответно осъществена няма легитимна причина поета защита на физическо лице да бъде оценявана различно от защита, предоставена при аналогични обстоятелства спрямо юридическо лице. Следователно налице са предпоставките за прилагане по аналогия (чл. 5 ГПК) на утвърдения от специалния закон механизъм за осигуряване на адвокатската помощ. По тези съображения настоящият състав приема, че размерът на възнаграждението за служебно назначения особен представител на ответника – юридическо лице, следва да бъде определен съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Финансовата дисциплина, на която е подчинен всеки бюджетно финансиран орган (без оглед на конкретно обособения източник), обуславя разпореждането с бюджетни средства от принципно защитими критерии за извършване на конкретния разход като персонализира органа, овластен да го стори. Софийският адвокатски съвет не е овластен да се разпорежда със средства от бюджета на съда, което го делегитимира и да определя размера на възнаграждението. Понеже то се явява необходим разход за развитие на производството, подлежи на остойностяване от състава на съда, разглеждащ конкретния спор. Дори хипотетично да се приеме даденото разрешение в т. 6 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, припознато и от законодателя с нормата на чл. 47 ал. 6 ГПК, за приложимо и в хипотезата на чл. 29 ал. 2 ГПК, предвид Решение от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 г. на Съда на Европейския съюз, Наредбата не е годна да определи пазарния размер на възнагражденията. Размерът на възнаграждението рефлектира и върху представляваната страна, понеже в нейна тежест възниква задължение да възстанови направения в нейна полза разход. Именно защото съдът дължи да съобрази възложеното задължение с принципно обосновима тежест, наложително е отчитането на спецификите на конкретното дело и в частност, естеството на необходимите действия за ефективна защита. При очертания предмет на спора той не разкрива нито фактическа, нито правна сложност. Дори напротив, обхватът на преценка и доказателствените средства не могат да бъдат равнопоставени на който и да било друг правен спор. При средно почасово възнаграждение за съдия в окръжен съд от 33, 40 лв. към момента на назначаване особения представител настоящият състав възнаграждение от 100 лв. за достатъчно да възмезди адвоката за положения труд. Сумата е платима от бюджета на съда, но подлежи на възстановяване от ответника. Така мотивиран съдът