Решение № 1447 от 22.12.2009 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3975/2009 г.

Производството е образувано по повод жалбата на З.Б.Г., ЕГН ••••••••••, ••• адв.К. Я. против Наказателно постановление № 183/09 от 10.09.2009г. на Н. на с. П. п. при ОД на МВР- гр.Б., с което за нарушение на чл.259 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 400 лева. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че не е съгласен с размера на наложеното наказание –глоба в размер на 400лв., твърди че е социално слаб. Не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата си. За ответника по жалбата, представител не се явява и не взема становище по жалбата. Ангажира доказателства Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице, което има право на жалба, в срок и е допустима за разглеждане пред настоящия съд. На 28.08. 2009г., около 22, 00 ч. в с.М. в посока с.И. актосъставителят С. и свидетеля Б. са установили, че жалбоподател ят управлява лек автомобил “ Р. Е. ” с рег.№..., като не е сключил застраховка „Гражданска отговорност” за 2009г. Нарушението е било констатирано от актосъставителя С. – мл. полицейски инспектор... РУ на МВР- гр.Б., който съставил срещу жалбоподателят акт за нарушение №695400 от 28.08.2009 г. в негово присъствие. Актът за нарушение е подписан от актосъставителя и свидетелите по акта. Предявен е на жалбоподателя, който го е подписал и е вписал възражение: „Имам. Но не в колата.Ще я представя в понеделник”. В акта за нарушение е посочена за нарушена разпоредбата на чл.249, ал.1 от КЗ. Обжалваното наказателно постановление №183/09 е издадено на 10.09.2009г. Във връзка с констатираното нарушение на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400лв. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка. По делото е приложена полица № 04/509, която е с действие от 31.08.2009г. до 30.08.2010г. т.е. на датата на проверката не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност.” При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. По съществото на спора: Съгласно чл. 249, т. 1 от КЗ една от задължителните застраховки е „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочена като нарушена в наказателното постановление, д оговор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Санкционната разпоредба на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда, че л ице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството си на собственик на л.а. „Р. Е.” с рег. №..., което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, не е сключил д оговор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, действащ към датата на извършената проверка – 28.08.2009г. Съдът счита, че извършването на гореописаното административно нарушение от жалбоподателя е установено по несъмнен начин от доказателствените материали по делото, поради което правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение. В случая правилно е определен и размерът на административното наказание – глоба от наказващият орган. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, л ице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. В конкретният случай наложената глоба на жалбоподателя е в минималния, предвиден от законодателя размер – 400 лв. и същата е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН, и не може да бъде намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд