РЕШЕНИЕ

№ 761

гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20211100108248 по описа за 2021 година Предявен е от М. Н. К. против „Метрополитен“ ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 07.01.2020 г., около 15 часа, се качила на метровлак по линия М1 на Метрополитен София, обслужван от ответното дружество „Метрополитен“ ЕАД. Веднага след влизането във вагона се хванала за приспособлението до вратата и държейки се, заходила за да седна на седалката, намираща се вляво от нея, непосредствено до вратата на вагона. В момента на затварянето на вратите влакът потеглил много рязко и ищцата, сядайки в този момент, не успяла да се задържи, поради рязкото потегляне, при което залитнала в посока на движението /надясно/, като паднала тежко на дясната си страна и си ударила главата в седалката от другата страна на вратата. След падането не успяла да се изправи, дори и с чужда помощ, почувствала много силна болка в областта на дясната страна на таза и тазобедрената става, не можела да движи десния си крак. Някой от пътуващите във вагона се обадил на спешния телефон 112. На следващата метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ищцата била свалена от влака и й била оказана помощ от служители на метрото и от лекар от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП). След извършения от лекаря преглед бил съставен Акт за злополука/инцидент № 1 от 07.01.2020 г. Ищцата била откарана с линейка в УМБАЛ „Св.Анна“, където било установено, че е получила счупване на шийката на тазобедрената става и се налага смяна на главата на дясната й тазобедрена става, чрез оперативно лечение. На следващия ден – 08.01.2020 г. – по искане на ищцата била преместена в УМБАЛ „Софиямед“, където било извършено предписаното оперативно лечение. К. още от момента на увреждането, по време на операциите и след тях, провеждала рехабилитационни процедури, но въпреки, че спазила препоръките на лекарите, понастоящем продължавала да изпитва болки и страдания. Първоначално след падането и операцията изпитвала интензивни болки за около три седмици, след което болките продължиил през следващите три месеца на възстановяване. Вследствие на травмата движението на ищцата било ограничено. В началото можела да се придвижва само с проходилка, а впоследствие с патерици, което й създало многобройни затруднения в ежедневния й живот. Притеснявала се, че през периода на лечение и възстановяване дъщеря й трябвало да ползва отпуск, за да се грижи за нея. След травмата останали трайни последици за нейното здраве – придвижвала се с накуцване, не можела да кляка, не можела да кръстосва крака при сядане, не можела да сяда на столове и седалки с височина под 0.6 метра, трудно и с болка се изкачвала и слизала по стъпала, не можела да вдига и да носи тежест, по-голяма от 3 кг. При ходене изпитвала болка и в здравия си крак, защото несъзнателно го натоварвала повече, пазейки оперирания крак. След получената при произшествието травма не можела да пътува извън София, дори с автомобил, тъй като изпитвала болки при пътуване, ако то продължавало повече от 20-30 минути. Не можела да сяда в автомобили, предвид височината им. Телесната повреда се отразила крайно неблагоприятно на психичното й здраве и на отношенията й с нейните близки и познати – в продължение на шест месеца не можела да напуска жилището си, както поради физическото си състояние, така и поради изпитвания от нея страх да не падне и да не се нарани отново, което довело до постоянно състояние на депресия и страх от бъдещето. След злополуката ищцата изпитвала страх да ползва обществения транспорт, поради което не ходела на гости на роднините и приятелите си. Вместо това те трябвало да я посещават в дома й или да се срещат с нея някъде наблизо. Ищцата не можела да ползва обикновена тоалетна, била принудена винаги да използва специален тоалетен стол, тъй като не можела да сяда на по-ниско, както и да кляка. Това обстоятелство също ограничило социалния й живот, тъй като станало причина да не излиза често от дома си и да се стреми излизанията да са за кратко време. След травмата ищцата не можела да пазарува сама, защото не трябвало да вдига тежести, по-големи от 3 кг. По тази причина била принудена веднъж седмично да моли свои роднини или близки да й пазаруват храна и стоки за домакинството, което допълнително я притеснявало и тревожело. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди настъпили вследствие на противоправно поведение на служители на ответника, които не изпълнили нормативно установени задължения на превозвача да осигурят на пътниците безопасни и сигурни условия за пътуване в метрото. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 25 001 лв. Моли съда до осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 25001лв., ведно със законната липва, считано от датата на деликта/07.01.2020 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът „Метрополитен“ ЕАД оспорва иска. Оспорва да са осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице противоправно и виновно действие или бездействие на машиниста при или по повод потеглянето на превозното средство. Оспорва метровлакът да е потеглил много рязко.

Твърди, че не съществува техническа възможност метровлакът да потегли рязко, извън стандарта, независимо дали се касае за най-старите или за по-нови влакове. Поддържа, че начинът на потегляне е независим от действията на машиниста, влаковият състав потегля автоматично и се ускорява равномерно. Водачът на композицията няма никаква възможност да влияе на зададеното ускорение. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Акт за злополука/инцидент № 1/07.01.2020 г. на „Метрополитен“ ЕАД в него е отразено, че ищцата на 07.01.2020 г. е паднала в метровлак. Актът е съставен на метростанция „СУ „Св.Климент Охридски“.

За установяване на механизма на настъпване на произшествието по делото са събрани гласни доказателствени средства и е изслушана техническа експертиза, чийто основно и допълнително заключение съдът приема като компетентни и обективно дадени. От основното заключение на експертизата се установява, че не съществува техническа възможност за рязко, извън стандарта потегляне на влаковете, опериращи по линия 1 и линия 2 на метрополитена. При потегляне от станция машинистът поставя контролера за управление в позиция II – т.нар. ходова (тягова) позиция, показана на фиг. 3 и 4 от констативната част на заключението, след което системата автоматично ускорява влаковата композиция, чрез промяна н а стойността на резисторите, включени в електрическите вериги на тяговите двигатели. По този начин се реализира стандартно ускорение, заложено в параметрите на влака и в алгоритъма на неговото автоматично управление. В този смисъл рязко потегляне, със стойности на ускорението, извън стандартните, няма как да бъде реализирано. Участието на машиниста при потеглянето на влака се изразява единствено в поставянето на контролера на т.нар. ходова(тягова) позиция. След като машинистът извърши това действие автоматично се подава захранване към тяговите електродвигатели, в чийто вериги има включени резистори (съпротивления). Системата започва автоматично да превключва стойността на резисторите с ускоряването на влака. По този начин, автоматично се управлява ускоряването. Машинистът не може да влияе върху този процес. Неговото участие се свежда до това да постави контролера в съответната позиция и при достигане на определена скорост, да го върне в позиция 0, ако е необходимо, с което да преустанови ускорението и да премине в движение по инерция или да задейства спирачната система. За разлика от автомобилите, при метровлаковете няма устройство, като съединител, с помощта на което да се реализира рязко потегляне.

От допълнителното заключение на техническата експертиза, което съдът кредитира, се установява, че в т.нар „по-нови влакове“ има монтиран вертикален лост непосредствено до вратата. В по-старите влакове/влаковете от първите доставки/ няма техническа възможност за монтиране на такъв лост, поради тънката колона на вратата, която при по-новите влакове е значително по-дебела. На някои от по-старите влакове е модернизиран интериорът/фиг. 3 от констативната част на заключението/, с добавянето на два хоризонтални лоста до вратите, а на други е монтиран допълнителен вертикален лост в средата между двете врати. Хоризонталните лостове при вратите са на височина 105 см., а тези над седалките са на 183 см. от пода. Като се вземе предвид, че средната височина на населението в България е 175-176 см., това е нормално разположение на хоризонталните лостове, за да могат хората да се държат за тях, без опасност да ударят главите си. При положение че повърхността за сядане на седалките се намира на височина от 46 см. от пода, не е възможно да се монтират хоризонтални лостове така, че да бъдат достигнати, без да се протягат пътниците. Ако се приеме, ч е частта от тялото, оставаща над седалката в седнало положение, е приблизително половината от човешкия ръст - около 87 - 88 см., то тогава хоризонталният лост би трябвало да се намира на височина от около 100-120 см., за да се достигне без протягане. При такава височина обаче, почти всеки пътник при ставане и сядане би удрял главата си в хоризонталния лост, поради което височината му е около 182 см., за да се предпазят главите на пътниците от удари в него. След влизането си във вагона, ако пътникът се държи за вертикалния лост след вратата/фиг. 1/ и се завърти около него, но без да го изпуска, ще може да седне на седалката, без опасност от падане при потеглянето на влака.

За установяване на обстоятелството дали метровлакът може да потегли рязко по делото бяха събрани и гласни доказателствени средства. В своите показания св.И.- служител в „Метрополитен“ ЕАД, пояснява, че през периода 1999 г. - 2013г. е работил като машинист, а от 2013 г. е машинист - инструктор. Свидетелят заявява, че ролята на машиниста при потегляне на влака зависи от зададените параметри на управлението на самите влакове. Той няма голямо влияние върху ускорението на влаковете, защото то се извършва автоматично. Всички влакове от тази система се управляват чрез строго зададена схема в три положения. Позиция 1 е при потегляне, следва позиция 2, с която се ускорява скоростта, а позиция 3 е последната. Влакът сам регулира една след друга степените след като вече е включена първата позиция. Машинистът не може сам да подава различна скорост на потегляне или на движение. Той само може да задържи контролера, тогава влакът започва спирането. Касае се за зададени параметри, върху които машинистът не може да влияе. Във всичките влакове е заложено едно и също ускорение, водачът на влака не може да предизвика по-голямо ускорение.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.И., тъй като те се подкрепят от заключението на техническата експертиза по делото.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е изслушано заключение на медицинска експертиза и са събрани гласни доказателствени средства. От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че при падането ищцата е получила счупване на дясна бедрена шийка – закрито, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Проведено е комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Ищцата е прегледана от екип на ЦСМП и транспортирана в УМБАЛ “Св. Анна“ЕАД веднага след инцидента. Направени са й изследвания, рентгенографии, проведени са консултации, след което е поставена диагноза. По собствено желание на ищцата тя е била изписана на 08.01.202 0 г. и същия ден е постъпила за лечение в УМБАЛ “Софиямед"ЕАД. На 09.01.2020 г. е оперирана – поставена й е ендопротеза. Изписана е с подобрение, конците са свалени на 14 ден, насрочен е контролен преглед на 45 ден. Предписано й е да се движи с проходилка, назначена й е антикоагулантна терапия за 30 дни. Изпитвала е интензивни болки и страдания непосредствено след травмата, след оперативната интервениция и при раздвижването, особено в първите 3 месеца. Ползвала е проходилка 1 месец след операцията, 2 месеца се е придвижвала с патерици, след което е ползвала едната от патериците в рамките на 3 месеца. Общият възстановителен период е продължил около 6 месеца. При прегледа на ищцата вещото лице е установило, че тя се оплаква от болки и ограничена подвижност на дясната тазобедрена става, движи се с леко накуцваща походка вдясно, без помощни средства, избягва да качва стълби и да слиза по тях, поради изпитвани болки, не може да кляка напълно, сяда на тоалетната чиния, като използва приспособление за постигане на по- голяма височина.

От показанията на св.А. – съседка на ищцата се установява, че научила за инцидента от самата нея след изписването й от болницата. Ищцата й се обадила и й разказала за случая. Казала й, че има нужда от помощ. Дъщеря й се грижела за нея, но имала нужда от допълнителна помощ, защото операцията била голяма – сменена била тазобедрената й става. Ищцата имала доста силни болки през първите две седмици. Свидетелката й давала обезболяващи, тъй като имала медицинско образование. В продължение на две седмици свидетелката се грижела за обезболяването на ищцата. Първите дни К. изобщо не можела да стане от леглото. Свидетелката помагала на дъщеря й да я обръща в леглото, да я изправя, за да ползва тоалетен стол. През първия месец ищцата не можела да се движи и да ходи до тоалетна, изцяло била обгрижвана в леглото. През втората седмица започнала рехабилитация в къщи под надзора на рехабилитатор, който я посещавал. След първите две седмици болките започнали да намаляват, но понякога имало дни, в които ищцата изпитвала силна болка. През този период свидетелката продължила да й дава обезболяващи през ден, през два. След около 15 дни К. започнала да се изправя около леглото, сядала, после започнала да се придвижва с проходилка и поетапно увеличавала крачките си всеки ден, но се разхождала само в стаята. Това състояние продължило до края на втория месец. След това започнала по-смело да стъпва на крака си и да прави самостоятелни крачки, отново с проходилка. Дълго време ползвала проходилката из апартамента. Едва на петия-шестия месец излязла навън. Когато трябвало да отиде на контролни прегледи се налагало някой от съседите да я пренася с тоалетния стол от асансьора до входа на блока, тъй като там имало стълби, през които тя не можела да премине. Ищцата преди инцидента била едра жена, но след това се подложила на диета, за да облекчи обслужващите я хора и да облекчи страданията си. Понастоящем тя леко накуцвала. Ходела на пазар с чанта на колелца. Живеела на втория етаж на блока и ползвала асансьор, но за да стигне до него, се налагало да изкачва 3-4 стъпала от входа на блока до асансьора. Ищцата след инцидента не желаела да ползва градкия транспорт. Когато й се налагало, ползвала кола или такси.

В своите показания св. Р. – приятелка на ищцата, заявява, че я познава от 43 години. След инцидента пострадалата ограничила социалните си контакти. Преди това тя била много общителен човек, а сега, дори със свидетелката се срещала рядко.

Идвала при нея само с такси. Много била потисната, тревожна. Настъпила голяма промяна в поведението й. Преди инцидента ходели заедно на концерти, на разходки, на пазар, сега се виждали рядко. Ищцата куцала непрекъснато, не била в състояние нито да пазарува, нито да носи тежко, контактите с хора я потискали много. Когато идвала да види дъщеря си, се виждала и със свидетелката, тъй като апартаментът й бил на същия етаж, на който живеела дъщеря й. В деня на ицидента ищцата била тръгнала към свидетелката, затова тя я чакала да дойде, но К. не пристигнала. Към 17.00 часа й се обадила, за да й каже, че е много зле, защото паднала в метрото и счупила тазобедрената си става, закарали я в окръжна болница. Разказала й, че се качила в метрото и докато д а се обърне, рязко тръгнал влакът и тя загубила равновесие, не очаквала влакът да тръгне веднага.

Съдът кредитира показанията на св. А. и Р. тъй като същите са последователни, житейски правдиви и логични и се подкрепят от заключението на медицинската експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

В исковата молба е описан следният механизъм на настъпване на травмата: На 07.01.2020 г., около 15.00 часа, веднага след влизане във вагона на метровлак, движещ се по линия М1 на Метрополитен София, ищцата се захванала за нарочно приспособление до вратата и държейки се, заходила да седне на седалката, намираща се вляво от нея, непосредствено до вратата на вагона. В момента на затварянето на вратите влакът потеглил много рязко и ищцата, сядайки, не успяла да се задържи, поради рязкото потегляне, и залитнала в посока на движението/надясно/, при което паднала тежко на дясната си страна и си ударила главата в седалката от другата страна на вратата.

Ищцата твърди, че противоправното поведение на служителите на „Метрополитен“ ЕАД се е изразило в това, че не са изпълнили нормативни задължения на превозвача да осигурят на пътниците безопасни и сигурни условия за пътуване в метрото. Конкретните нарушения, според механизма, описан от нея в исковата молба, са се изразили в това, че в момента на затварянето на вратите влакът е потеглил много рязко и тя, сядайки, не е успяла да се задържи, поради рязкото потегляне, вследствие на което е залитнала в посоката на движение на влака/надясно/ и е паднала.

За да е противоправно поведението на служителите на ответника трябва да са нарушени конкретни нормативни правила за осъществяване на безопасния превоз на пътниците.

В Търговския закон се съдържа обща уредба на превозния договор, а специалните положения за различните видове превозни договори, както и останалата материя на транспортното право, се съдържат в други нормативни актове от различен ранг. Съгласно чл.369 от ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност, според вида на превозното средство. Съгласно чл. 74 от Закона за железопътния транспорт/ЗЖТ/, провозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите. Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 от ЗЖТ е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет.

Отговорността по чл.74 от Закона за железопътния транспорт е гаранционно- обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от тази отговорност са изчерпателно посочени в чл. 75, т.1 -3 от Закона за желепозътния транспорт: по т.1 - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; по т.2 - грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците; по т.3 - поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура, както и управителят на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът.

Относно механизма на настъпване на произшествието по делото се установи следното:

В представения по делото Акт № 1/07.01.2020 г. за злополука/инцидент, съставен от служител на „Метрополитен“ ЕАД, е посочено лаконично в графа“ Обстоятелства при които е станала злополуката“, че ищцата е паднала в метровлака. Актът е съставен на метростанция „СУ “Св.Климент Охрлидски“.

По делото страните не ангажираха свидетели – очевидци на конкретния механизъм на произшествието, но от показанията на св.Р. - приятелка на ищцата, се установи, че непосредствено след приемането на К. в болницата тя й се обадила и й разказала, че паднала в метрото много лошо, счупила тазобедрена става, качила се в метрото и „докато се обърне“ влакът тръгнал рязко, а тя загубила равновесие, „не очаквала да тръгне веднага“. В епикриза от 08.01.2020 г., издадена от УМБАЛ “Св.Анна“, която е съставена непосредствено след произшествието, също е отразено, че травмата е получена, когато ищцата е паднала в метрото, при рязко потегляне на влака. Тази информация в епикризата е по анамнеза, снета от самата ищца, т.е непосредствено след произшествието пред лекарите тя е описала същия механизъм на падане, вследствие на рязкото, според нея, потегляне влака. Медицинската експертиза по делото, чието заключение съдът кредитира, потвърждава, че получената от ищцата травма би могла да настъпи по механизма, описан в исковата молба.

С оглед на заключението на медицинската експертиза, представения Акт № 1/07.01.2020 г. за злополука/инцидент, съставен от служител на „Метрополитен“ ЕАД и първите изявления на ищцата непосредствено след произшествието, отразени в анамнезата в епикриза от 08.01.2020 г., издадена от УМБАЛ “Св.Анна“, и изявленията й пред св. Р., с която се е чула непосредствено след произшествието, съдът приема за доказано по делото, че ищцата е паднала в метровлака, докато се е държала за лост, в близост до вратата, в момента, в който е сядала на седалката в близост до вратата, като е загубила равновесие, вследствие на потеглянето на влака, веднага след затварянето на вратите на вагона.

Спорът по делото бе концентриран около това дали влакът е потеглил рязко и дали в него е имало достатъчно лостове пред вратите на вагона и във вагона, за които пътникът да може да се хване след влизане във вагона; дали съществува начин на хващане на пътника, който реално да го обезопаси при потегляне на влака в момента на сядане на седалките.

От основното заключение на техническата експертиза, което съдът кредитира, се установи, че влакът технически не би могъл да потегли рязко, извън стандарта, тъй като се управлява автоматично по предварително зададен алгоритъм. Ускоряването на влака се осъществява автоматично, машинистът не може да влияе върху този процес. Участието на машиниста на влака се свежда до това да постави уреда за управление в режим на тяга, след което системата за управление на тяговите двигатели автоматично превключва стойностите на резисторите и влакът постепенно ускорява движението си. За разлика от автомобилите, при метровлаковете няма устройство, като съединител, с помощта на което да се реализира рязко потегляне.

От допълнителното заключение на техническата експертиза, което съдът кредитира, е видно, че дори и в по-старите влакове, в какъвто твърди да е пътувала ищцата, до вратата има вертикален лост, за който, ако пътникът се държи и се завърти около него, но без да го изпуска, ще може да седне на седалката, без опасност от падане при потеглянето на влака.

Ищцата признава в исковата молба, че при влизането си във влака се е хванала за лоста до нея и е заходила наляво, за да седне на седалката до вратата, без да се пуска от лоста, поради което съдът приема, че не е допуснато нарушение, свързано с недостатъчно лостове или опорни присобления за пътниците.

По делото се установи, че ищцата е паднала при потегляне на влака, тъй като е загубила равновесие, независимо, че се е държала за лоста до вратата и независимо от това, че влакът е бил управлян автоматично, при постепенно ускоряване на неговата скорост. Съдът приема, че конкретната причина за падането на ищцата е загубата на равновесие, поради твърде бързото тръгване на влака, веднага след затварянето на вратите, без да се изчака пътниците да седнат по седалките. Ищцата е била непосредствено до вратата и е загубила равновесие в момента, в който е започнала да сяда, тъй като влакът е потеглил веднага след затваряне на вратите. Според показанията на св. Р., с която ищцата е разговаряла непосредствено след получаването на травмата, тя й е разказала, че влакът е тръгнал „докато се обърне“, „не е очаквала да тръгне веднага“. Именно от машиниста на влака зависи в кой момент ще подаде команда за неговото потегляне, колко време ще изчака след затварянето на вратите на влака, за да постави уреда за управление/контролера/ на т.нар първа позиция – ходова/тягова/ позиция, след което влакът започва автоматично да ускорява. Потеглянето на влака веднага след затварянето на вратите, непосредствено след влизането на ищцата във вагона, я е лишило от възможността да завърши предприетото от нея действие по сядане на седалката, намираща се непосредствено до вратата. Така, при потеглянето на влака е била нарушена нейната устойчивост на пътник, тя не е могла да намери достатъчна опора в страничния лост, за който се е държала, поради неочакваното по-ранно потегляне на влака веднага след затварянето на вратите, в резултат на което е паднала във вагона. Грижа на превозвача е осигуряването на безопасно пътуване на пътниците, вкл. и чрез изчакване от страна на водача на влака достатъчно време след затварянето на вратите, пътуващите да се придвижат до седалките или до лостовете за хващане. Времето трябва да е достатъчно като се събрази и обстоятелството, че с влака пътуват и възрастни хора.

Липсват доказателства за наличие на друга причина, която да е предизвикала падането на ищцата – напр. тя самата или трето лице да е проявило необичайно поведение като пътник в метровлака, което да я е поставило в повишен риск или да е създало реална опасност за нея.

След като ответникът има задължение, чрез свои служители да осигурява безопасността на пътниците, използващи обществения транспорт по време на пътуването, то неизпълнението на вменените от закона задължения за осъществяване на безопасно пътуване, чрез изчакване на достатъчно време след затварянето на вратите, за да могат пътниците да седнат по места и да се хванат за лостовете, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

По делото са установени претърпените от ищцата неимуществени вреди чрез заключението на медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетелки А. и Р., както и наличието на причинно-следствена връзка между падането на ищцата и получената от нея травма.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 67 г.; вида на телесната повреда – счупване на дясна бедрена шийка – закрито; силният стрес, който е преживяла ищцата, и вида на проведеното лечение – оперативно лечение, при което й е поставена ендопротеза. По делото се установи, че К. е изпитвала интензивни болки и страдания непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и при раздвижването, особено в първите 3 месеца. Общият възстановителен период за ищцата е продължил около 6 месеца, през който е провела рехабилитация. Съдът съобрази обстоятелството, че пострадалата е ползвала проходилка за около 1 месец след операцията, 2 месеца се е придвижвала с патерици, след което е ползвала една патерица в рамките на 3 месеца и е била зависима в хигиенно-битовото си обслужване от чужда помощ. По делото се установи, че са останали трайни последици за нейното здраве – налице е ограничена подвижност на дясната тазобедрена става, ищцата се движи с леко накуцваща походка вдясно, без помощни средства, избягва да качва стълби и да слиза по тях, поради изпитвани от нея болки; не може да кляка напълно, сяда на тоалетната чиния, като използва приспособление за постигане на по-голяма височина. След травмата начинът на живот на ищцата се е променил. Преди е била общителен човек, обичала е да ходи на концерти, на разходки с приятели. След падането й в метрото К. не използва обществения транспорт, тъй като се страхува. Това обстоятелство, както и накуцващата й походка, невъзможността да ползва тоалетна, без специално приспособление, са довели до ограничаване на социалните й контакти./показания на св.А. и Р./.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 202 0 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 25 001 лв., колкото претендира ищцата.

По законната лихва:

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. Претенцията за законна лихва е направена в първото по делото съдебно заседание.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер общо на 2950 лв., от които 1040 лв. – разноски задържавна такса, 100 лв. - депозит за съдебно-медицинска експертиза, 80 лв. – разноски за техническа експертиза и 1730 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът