Решение № 264443 от 5.7.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 10213/2019 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ. I. По пасивната легитимация на Х. и И. – А. Н.: По делото не се спори, че между ищеца по насрещния иск "Б.Д.“ ЕАД и С. Н. е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума в размер на 230 000лв. Установява се, че кредитът е усвоен на 25.06.2008 г. Установява се също така, че на 27.03.2018 г., кредитополучателят по договора - С. Н. е починала и е оставил за наследници Х.Н. и И. –А.Н.. По делото не се спори, че ответниците са приели наследството, На основание чл. 60, ал 1. вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследниците на кредитополучателя отговарят за задълженията му по договора съобразно дяловете си, които в хипотезата на преживял съпруг и едно дете са равни – по ½ част. Както бе отбелязано нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН има императивен характер и в конкретния случай, приложението им обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответниците по насрещния иск. Съпругът и синът на С. Н. са материалноправно легитимирани да отговарят за изпълнението на кредитния дълг в цялост, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН. II. По предсрочната изискуемост на кредитния дълг: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит - и уговорения между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по кредита. При наличието на знание за задълженията по кредита обаче наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съобразно договорните клаузи /Решение № 63 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о., ТК/. Ответниците принципно не оспорват знанието си относно кредитния дълг, предхождащо депозирането на предявения иск. Препис от покани – уведомления със срок за изпълнение и предупреждение, че банката ще упражни правото си до обяви кредите за предсрочно изискуем е връчена на двамата наследника на 13.09.2019 г. Изявленията на кредитора, следва да бъдат квалифицирани като покана по чл. 84, ал. 1 ЗЗД, независимо от липсата на нарочно формулиране. По изложените съображения, същите са достатъчни за поставянето на правоприемника в забава според изискванията на чл. 84 ЗЗД. По делото не се оспорва, че до датата на завеждане на насрещната искова молба, ответниците не са предприели погасяване на кредитния дълг на наследодателя си. Следователно - налице са обективните предпоставки за пораждане на потестативното право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съобразно договорното правило на чл. 20.2 от ОУ. С ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че когато по силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Със задължителните указания по т.18 по ТР №4/18.06.2014г. се прие, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Договорните уговорки в противен смисъл са непротивопоставими на длъжника. Предпоставките за настъпване на фактическия състав на предсрочната изискуемост са идентични и когато последиците й се релевират в общия исков процес с едно изключение - предсрочната изискуемост може е настъпила и в хода на производството. Трайна е практиката на ВКС, че предсрочната изискуемост настъпва със съобщаването на изявленията на кредитора на насрещната страна, което може да се осъществи и посредством връчване на съдебните книжа. Предсрочната изискуемост настъпва с едностранно волеизявление на кредитора, което обаче трябва да е достигнало до знанието на пасивно задължената страна. Простото обявяване на предсрочната изискуемост в правния мир не е достатъчно за настъпване на преобразуващия й ефект. Защитата на ответниците е концентирана около твърдението, че наследодателката им е била уведомена за предсрочната изискуемост още в хода на заведеното заповедно производство през 2012 г. Данни за такова уведомяване не са налице и такива доказателства не са ангажирани. Представена е покана от ОТП Ф.Б.до С. Н. от 2013г., за която няма данни да е връчвана. В хода на делото се установи обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на универсалните правоприемници, като разписките от 13.09.2019г. на ЧСИ СТ. Я. с рег.№844, потвърждават на получаването на писма със съдържание на волеизявление за предсрочна изискуемост. Съобразявайки горното, съдът намира, че изявленията за предсрочна изискуемост е отправено с нотариална покана, л.91. Поканата е получена от ответниците на 13.09.2019 г., съобразно разписка за връчване на ЧСИ Ст. Я. – л.92 от делото. Налице са предпоставките за надлежно упражнено от кредитора право да трансформира дълга в предсрочно изискуем, считано от 13.09.2019 г. Следва да се има и предвид, че няма пречка съдът в исковото производство да формулира изводи за различни модалители на задължението от това, което страните твърдят. Изискуемостта не е правопораждащ юридически факт, а модалитет на дълга. III. По главния кредитен дълг: Претендира се дълг, който е предсрочно изискуем, считано от 20.09.2019 г. Във величината на същия са включени падежирали вноски, считано от 05.11.2011 г. до 05.09.2019 г., както и предсрочно изискуема главница. Насрещната исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 03.12.2019 г. Погасителната давност за предсрочно изискуемата главница не е изтекла. Поставя се въпроса за погасителната давност по отношение на вече падежиралите вноски от същата. На първо място, за главния дълг е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В тази насока е и формирана съдебна практика (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 38/26.03.2019 по т. д. № 1157/2018г, 2, т. о., ТК). Междинните срокове по плана, макар и да не водят до типична периодичност, имат правното значение на падежи за съответно изискуемите части и за двете страни. Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за последната част от главницата, затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не за цялата главница, а само за съответно изискуемата част. В този смисъл и т. 1 от ТР на ОСГТК №8/2017 г. Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКрИ, според която, банката може да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. На посоченото основание и с оглед критериите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, по всеки от падежите следва да се отчита началото на давностните срокове и давността тече отделно за всяка падежирала анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо / Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК /. По делото от приетото заключение на ССчЕ, се установи, че към момента обявяване на предсрочната изискуемост дължимата главница по договора за кредит е в размер на 229 466, 63лв. Исковата молба е предявена на 03.12.2019 г. и прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни вноски от главницата, дължими след 03.12.2014 г., съгласно чл. 116 б. "Б" ЗЗД, респ. в земането за падежирали анюитетни вноски до посочената дата е погасено по давност. Дължимият непогасен остатък от главното задължение, изчислен служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, при приспадане на вноските за главница за периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2014 г. по погасителния план, възлиза на 222 618.64 лева, в който размер насрещния иск е доказан и следва да се уважи. Гавницата в размер на 222 618.64 лева, се дължи от ответниците разделно и по равно, на основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 ЗН. За разликата от 222 618.64лв. до предявения размер от 229 466, 63лв. осъдителният иск за главница следва да бъде отхвърлен, поради погасяване по давност. IV. По претенцията за възнаградителна лихва: По арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, Второ ТО/. Вземането за лихва в рамките на предвидените анюитетни вноски е изрично визирано в погасителния план, респ. определимо. Паричните задължения са делими и няма пречка давността по отношение на частта от вноската, съставляваща договорна лихва да се погасява с различна давност от главното задължение. Продължителността на законоустановения срок за погасяването на вземането за лихва не може да бъде удължаван чрез включването му като част от анюитетна вноска. Следователно, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от анюитетните вноски от 05.11.2011г. до 03.12.2016 год., следва да се счита за погасено по давност. При съобразяване на горното, ищецът разполага с вземане за възнаградителни лихви единствено за периода 03.12.2016г. - 19.09.2019 г. Исковата молба е предявена на 03.12.2019 г. и прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни вноски от главницата, дължими след 03.12.2016 г., съгласно чл.111, б. „В“ ЗЗД, респ. в вземането за падежирала договорна лихва до посочената дата е погасено по давност. С ъобразно ССчЕ /колона 6 от Приложение1/ и изчисления на съда по реда на чл.162 ГПК, дължимият непогасен остатък от договорната лихва, при приспадане на вноските за договорна лихва начислени в периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2016 г. по погасителния план, възлиза на 66 435.83 лева, в който размер насрещния иск за договорна лихва е доказан и следва да се уважи. Вземенето за договорна лихва в размер на 66 435.83 лева, се дължи от ответниците разделно и по равно, на основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.60, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 ЗН. В частта за разликата от 66 435.83лв. до предявения размер от 171 534, 03 лв. и за периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2016 г. искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен, поради погасяване по давност. V. По претенцията за наказателна лихва: Лихвата се претендира за периода от 05.11.2011 г. до 19.09.2019 г. Съгласно чл. 20.1 ОУ при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащането на главницата, банката начислява и събира в допълнение към договорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер на 3 пункта. Предвиденото обезщетение е съобразено с обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката като целта й е да стимулира изпълнението и да превенира допускане на неизпълнение. Обезщетението в случая не е прекомерно по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Клаузата за наказателна надбавка има характер на договорна неустойка, санкционираща забавеното плащане на главницата от кредитополучателя. Доколкото се касае за лихва като вид договорно обезщетение, то възражението на ответника за погасяване на задължението с краткия 3-годишен срок се явява основателно - чл. 111, б. "б. " ЗЗД. Непогасената част от вземането е за периода след 03.12.2016 г., /3 години преди образуваното по насрещения иск производство, прекъсващо давността/. Съобразно заключението на ССчЕ задължението за наказателна лихва за периода от 05.11.2011 г. до 19.09.2019 г. възлиза на 2087, 38 лв. Размерът на вземането за наказателна лихва в периода от 03.12.2016г. до 19.09.2019г. съобразно изчисленията по реда на чл.162 ГПк, възлиза на 853, 71 лева. В частта за разликата от 853, 71 лв. до предявения размер от 2 087, 38 лв. и за периода от 05.11.2011 г. до 02.12.2016 г. искът за възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен, поради погасяване по давност. С огед приетото заключение на ССчЕ обезщетението за забава за периода за периода от 20.09.2019 г. до 02.12.2019 г. е в размер на 4461, 85 лв., като същото е начислено след датата на предсрочната изискуемост до предяване на насрещния иск, съгласно чл.20.2 от Общите условия за ипотечни кредити, като кредитът е олихвен с договорна лихва увеличена с наказателна надбавка 10 процентни пункта. Това обезщетение за забава не е погасено по давност и се дължи от ответниците разделно и по равно, в претендирания размер от 4461, 85 лв. VI. По претенцията за такси: Претендират се заемни такси в общ размер от 10 735.81 лева. Сумата от 10 735, 81 лева включва: такси за управление на кредита – 8 507, 14 лева, начислена на основание чл. 12 от Договора за кредит във връзка с т. 24.1.2 от Общите условия, такса изискуемост: 120 лева, начислена на основание чл. 12 от Договора за кредит, във връзка с т. 20.2 от Общите условия; застраховка: 1 346, 17 лева, начислена на основание т. 26 във връзка с т. 13.5 от Общите условия, начислена като служебна застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК; такса подновяване на ипотека: 762, 50 лева, начислена на основание чл. 12 и чл. 13 от Договора за кредит, във връзка с т. 17.2 от ОУ. По дължимите такси за управление на кредита: Таксите за управление на кредита съставляват част от общите разходи по същия /чл. 58, ал. 1 ЗКИ/. В чл. 11 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банката. В чл. 12 от договора е обективирано признанието на кредитополучателя, че е запознат с Тарифата. Разпоредбите на ОУ също предвиждат дължимост на такса за управление на кредита /чл. 24, 2/, а съобразно приложимата Тарифа размерът й е в размер на 0, 40 % годишно върху остатъка по кредита. Така вземането за такси по управление на кредита възлизат на 8 507, 14 лева. Таксата за оперативно обслужване на кредити, които са изискуеми според Тарифата за таксите по жилищи и ипотечни кредити е в размер на 120лв. По разходите за подновяване на ипотека в размер на 762, 50лв.: Съобразно приложимата тарифа банката следва да бъде възмездена във връзка със сторените разходи по подновяване на вписана ипотека. Разходите във връзка с обезпечаването са разходи по кредита и са изрично предвидени в договора чрез препращане към Тарифата. Съобразно заключението на вещото лице Ю.Х. разходите са фактически извършени през м.05.2018 г. Размерът и фактическото извършване не са оспорени. Срокът на погасителна давност, изчислен от датата на фактическо извършване до датата на предявената искова молба, не е изтекъл. По отношение на претендираната застраховка: 1 346, 17 лева, начислена на основание т. 26 във връзка с т. 13.5 от Общите условия, начислена като служебна застраховка на недвижимия имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК в периода 2012г. – 2019г. Годишните застрахователни премии за застраховка на обезпечението по кредита представляват вид периодично плащане, то възражението на ответника за погасяване на задължението с краткия 3-годишен срок се явява основателно - чл. 111, б. "б. " ЗЗД. Непогасената част от вземането е за периода след 03.12.2016г. /3 години преди образуваното исково производство, прекъсващо давността/. Размерът на вземането, съобразно служебните изчисления на съда, възлиза на 338, 15 лева, в който размер претенцията е основателна като за разликата до пълния претендиран размер от 1346, 17лв. следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. Върху присъдената главница, се следва и законна лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 03.12.2019г. до изплащането. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни /ответника по първоначаните искове, предвид отхвърлянето, ищеца по насрещния иск – съразмерно уважената част от тях и ответниците по насрещните искове съразмерно на отхвърлената част./ Ищецът по насрещния иск е представил списък на разноски на л.167 от делото в общ размер на 17392, 63лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците по насрещния иск му дължат разноски в размер на 12 636, 44лв. съразмерно уважената част от исковете. Х. и И.А. Н. – ответници по насрещния иск претендира разноски от 9 545лв. адвокатски хонорар, от които 3 830 лв. за защита по главния иск и 5715 лв. за представителсто по насрещния иск, за които от пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид материалния интерес от общо 418 540 лв. и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците за неоснователно. По главния иск с оглед отхвърлянето му разноски не се следват. По насрещния иск съгл. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на всеки от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение от 1562, 67 лв. съразмерно отхвърлената част от исковете. Водим от горното и в същия смисъл, съдът