Решение № 260622 от 21.2.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 4797/2019 г.

производството по делото е прекратено като недопустимо./ л.259-л.263 / По повод подадена въззивна жалба от Д.Т. е образувано гр.д. № 4531/2013 г. по описа на САС. С решение № 292/19.02.2014 г. по гр.д.№4531/2013г. на САС въззивният съд е оставил в сила постановения от СГС акт. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 24.04.2014 г./препис на л.257-л.258/ През 2014г. по предявени от Д.Г.Т. срещу Г.А.С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане за отмяна на нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК е образувано гр.д. № 19196/2014г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав. С решение от 07.03.2016г. първоинстанционният съд уважил иска за собственост и отхвърлил искането на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за покупко- продажба №77, том І, рег.№1804, н.д. №71 от 14.06.2002год. на нотариус Д. Т.. След депозирана въззивна жалба на Г.С., въззивният съд с Решение №2181/ 18.11.2016г. постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС, ГК, VII състав е отменил решение № 1950 от 07.03.2016 г., по гр.д. № 19196/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 7 състав В ЧАСТТА, в която е признато за установено, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Г. А.С., че ищцата Д.Г.Т. е собственик на основание давностно владение на следния имот: жилищно помещение-апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищна сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97 кв.м., заедно със югозападно зимнично помещение, 43/100 идеални части от общите части на сградата /идентификационен номер 68134.1935.328.1/ и 43/100 идеални части от дворното място /идентификационен номер 68134.1935.328./, находящо се в гр.София, ул. ••••••, цялото от 812 кв.м., съставляващо УПИ VI-23a, в квартал 206-в, по плана на гр.София, и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлен н иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. Г.Т. против Г.А.С., за признаване за установено по отношение на Г.С., че ищцата Д.Г.Т. е собственик на основание давностно владение на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС на следния имот: жилищно помещение-апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищна сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97 кв.м., заедно със югозападно зимнично помещение, 43/100 идеални части от общите части на сградата /идентификационен номер 68134.1935.328.1/ и 43/100 идеални части от дворното място /идентификационен номер 68134.1935.328./, находящо се в гр.София, ул.Прохлада, цялото от 812 кв.м., съставляващо УПИ VI-23a, в квартал 206-в, по плана на гр.София, м. „Красно село-Боянско V“. / л.21-л.31 от делото / Решението е влязло в законна сила на 17.11.2017г. след като с определение №469 от 17.11.2017г. постановено по гр.д. 1792/2017г. на ВКС, второ ГО, касационният съд не е допуснал до касационно обжалване Решение №2181/ 18.11.2016г. постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС, ГК, VII състав./л.32 от делото/ По делото не е спорно, че ответницата Д.Т. е във владение на процесния жилищен имот. Приета е нотариална покана от 13.07.2018г., която ищцата Г.С. е отправила до ответница Д.Т., с искане за предаване по надлежния ред на фактическото владение върху процесния имот на собственика му – Г.С. на 29.08.2018г., с оглед отхвърлянето иска по чл.124, ал.1 ГПК на Т., както и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по причина на неправомерното лишаване на собствениците от владението на собствения й имот./л.14-л.15 от делото/ Видно от приложената разписка нотариалната покана е връчена на ответниата Д.Т. лично на 23.07.2018г./л.17 от делото/ От приетото неоспорено заключението на съдебно-техническа експертиза с в.л. инж. Т.Д., се установява, че общата наемна пазарна стойност на процесния недвижим имот за период 05.03.2014г. до 05.03.2019г. възлиза на 43 256 лв. Вещото лице пояснява, че имота заема първи етаж от триетажна къща /два етажа и тавански/ и се състои от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, коридор и тоалетна. При определяне на пазарната стойност е използван метода на пазарните аналози. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявените от Г.С. и Р.С. срещу Д.Т. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС са допустими, с оглед поддържаните в исковата молба твърдения. Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете. Ревандикационният иск е средство за защита вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват. По същество: За да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците носят тежестта да установят, че са налице следните материалноправни предпоставки: 1. Че са собственици на имотите, предмет на иска на поддържаното от тях деривативно основание – покупко- продажба; 2. че имотът се намира във владение на ответника; 3. че ответникът владее имотът без основание. Посочените три предпоставки, подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се установи кумулативното им наличие. При преценка на събраните доказателства, установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните, съдът намира, че петиторния иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците се легитимират като собственици на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002 година на Нотариус Д.Т., с район на действие Софийски Районен Съд, №187 в НК. Материалната доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ не беше опровергана от оспорващия ответник. Възражението на ответницата Т. за нищожност на договора поради липса на съгласие от нейна страна като продавач, не бе доказано в хода на съдебното дирене. От приетото неоспоренозаключение на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза установи по несъмнен начин, че подписът за „продавач“ в нотариален акт № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002 е положен от Д.Г.Т.. Безспорно е, че ответницата Д.Т. е била дееспособна към датата на сключване на сделката по покупко-продажба. Същата е пълнолетна към 14.06.2002г., като не се твърди да е поставена под запрещение. От приложеното нотариално дело №71/2002год. на нотариус Д.Т.с рег.№187 от НК, се установява, че преди изповядване на процесната сделка е предприела редица действия, в резултат на които се е снабдила с документи, необходими за оформяне на сделката, действия свързани с подготовката на сделката и лично е подписала необходимите за нотариалното производство документи и декларации. Нотариалното удостоверяване е извършено, без да са допуснати нарушенията, обуславящи нищожност на нотариалния акт, визирани в чл. 472, вр. чл. 465, чл. 466, ал. 1 вр. чл. 476 вр. чл.474, ал.4 ГПК и касаещи личното явяване на участващите в това производство лица.