Решение № 43 от 24.1.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2567/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. •••••••••••••••. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ••••••••••, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. Д. И. против: С. А. Д., ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: с. Ш. П.К./ ••••, ул.••••••• № 14, с правно основание: чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с цена на иска: 4590, 79 лева. Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД подало Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу С. А. Д. ЕГН: ••••••••••, по което било образувано ч.гр.д. ••••/2024 на PC - К.. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът възразил. Сочи, че на ••••••••• г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № ••••••••••••• с ответника С. А. Д. ЕГН: ••••••••••, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставила сума в общ размер 3956.70 лв., от нея: 3 000, 00 лева за общо ползване на потребителя и 956, 70 лева - предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуги по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка Защита на кредита и сметките. При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк’' ЕАД с IBAN ••••••••••••••••. Сочи, че сключването на застраховка с третото лице застраховател, финансирана от ищеца, била доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие пожелал да се сключи процесната допълнителна услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, за което Потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 30 погасителни месечни вноски, 29 вноски по 213.04 лева и последна изравнителна вноска в размер на 213.14 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 05/10/2023 г. а последната - на 05/03/2026. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41.07 %% (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора - 47.94 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 6391.30 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. Договорът не бил сключен при Общи условия. ГПР - изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосно; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Длъжникът допуснал забава при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж 5.01.2024 г.; 5.02.2024 г.; 5.03.2024 г„ поради което кредиторът изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено лично от ответника на 25.7.2024 г., видно обратната разписка, считано от която дата, договорът бил обявен за предсрочно изискуем. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25/07/2024), задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по Договора било в размер на 4590.79 лева, от които: 3715.75 лева главница; 765.91 договорна лихва; 109, 13 лева обезщетение за забава. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето С. А. Д., е ЕГН ••••••••••, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ••••••••••••• сключен на 24.8.2023, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер на 4590.79 лева, от които: Изискуема главница: 3715.75 лева; Изискуема договорна (възнаградителна) лихва за период от 5.1.2024 г. до 25.6.2024 г.: 765.91 лева; Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.1.2024 г. до 11.7.2024 г.: 109.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.07.2024), до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да разпределите отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. ••••/2024 на PC - К., съобразно изхода от спора, и присъди направените разноски в заповедното производство. Претендира и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Предоставя банкова сметка № ••••••••••••••••••• в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по която може да се заплати задължението. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи, че на •••••••••г. ответникът сключил с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № •••••••••••••, по силата на който получил сумата от 3000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.07 % и ГПР в размер на 47.94%. Ответникът сключил застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“, в размер на 956.70 лв., като тази сума била преведена от кредитора към сметка на застрахователя съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 3956.70 лв., която сума била разсрочена на 30 погасителни месечни всяка в размер на 213.04 лв. Счита, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. С предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (30), размерът на погасителните вноски -213.04 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11и т.12, от ЗПК. В договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл. 11, ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 47.94%. Сочи, че годишният процент на разходите в размер от 47.94% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлизал на 16.34, което било в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Сочи, че предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“, в размер на 956.70 лв., за които кредитополучателят следвало да заплати общо сумата от 6391.30 лева, на 30 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“ застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Ответникът не бил наясно и не му било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях. каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, заобикаляла се разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР Сочи, че допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 3000.00 лева/. Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречало на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречало, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 1913.41 лева, и договорната лихва от 41.07%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавали значително договорения годишен процент на разходите от 47.94%. Съгласно т.10, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Сочи, че в договора са посочени годишният процент на разходите - 47.94% и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор - 6391.30 лв. Липсвали допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР, липсвала методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установявали данните, въз основа на които е направено изчислението. Не било ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. В случая застраховката се смятала за доброволна, от което следвало, че с нея се е достигнало до увеличаване на посочения общ размер на кредита и чрез него се е намалил ГПР, доколкото съгласно чл. 19 от ЗКП, ГПР се формира като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест повишаването на посочения размер на кредита, със сигурност намалявал ГПР по него. От представените доказателства по делото се оборвал доброволния й характер. От приложеното заявление - декларация за установяване на договорни отношения, т. 13 било видно желанието и съгласието на ищеца да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие било дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнасяло се до конкретно описана застраховка. Всичко това водило до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извежда задължителният и характер. Би следвало да бъде включена в разходите по кредита. Затова следвало да се приеме, че не е спазено изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което водило до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 от същия закон. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влечало нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, С ЕИК •••••••••• против С. А. Д., ЕГН •••••••••• положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, поради нищожност на сключения договор за потребителски кредит №•••••••••••••/ •••••••••г. на основание на осн. чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско/ възнаграждение в заповедното производство и в настоящия исков процес. Претендира за разноски по делото. От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: По делото са представени Договор за потребителски кредит № •••••••••••••/••••••••• г.; Стандартен Европейски формуляр; Заявление- декларация за установяване на договорни отношения; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП; Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма; Застрахователен сертификат; Общи условия на застрахователна програма: Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“; Извлечение от счетоводни книги; Уведомление от 10.06.2024 г. за предсрочна изискуемост и обратна разписка. Видно от цитираните документи, ответникът - С. А. Д. ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Ти Би Ай Банк" ЕАД Договор за потребителски кредит №•••••••••••••/••••••••• година за общо ползване, с разрешен размер на кредита 3956, 70 лева. Съгласно чл.7.1 от Договора сумата на кредита е 3000, 00 лева, а сумата в размер на 956, 70 лева - застраховка-защита на кредита и сметките. Съгласно чл.10 от Договора ГПР по отпуснатия кредит е 47, 94 %, а общата дължима сума от ответника е 6391, 30 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен при отчитане на следните допускания: За начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договор за потребителски кредит №•••••••••••••; Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; Приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо, дали годината е високосна; Лихвеният процент и другите разходи по кредита /такси и комисиони, ако има такива/ са неизменни, спрямо техния първоначален размер; При просрочие от страна на кредитополучателя дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15. За усвоения кредит, кредитополучателят дължи на ищеца - „Ти Би Ай Банк" ЕАД годишна годишен лихвен процент в размер на 41, 07 %. Поради допускане на забава при изплащане на дължими вноски по кредита страна на ответника, „Ти Би Ай Банк" ЕАД предприел действия за предсрочна изискуемост на договора, като същият се счита за такъв, считано от 25.06.2024 година. Приложено е ч.гр.д. № ••••/2024 г. на PC-К. към кориците на делото, от което е видно, че със Заповед №•••• за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист длъжникът С. А. Д., ЕГН ••••••••••, е осъдена да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК ••••, ул. „••••••••••••” № 52-54, сумите: 3715, 75 лева – главница; 765, 91 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2024 г. до 25.06.2024 г.; 109, 13 лева – обезщетение за забава за периода от 05.01.2024 г. до 11.07.2024 г.; законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски по делото - 91, 82 лв. държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като заключението на същата съдът е приел и кредитирал като правилно, обективно и законосъобразно. В заключението си вещото лице е посочило, че размерът на платената сума по Договор за потребителски кредит №•••••••••••••/••••••••• година към 25.07.2024 година - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е 674, 32 /шестстотин седемдесет и четири лева и 32 стотинки/ лева. Общият размер на дължимата сума по Договор за потребителски кредит №•••••••••••••/••••••••• година към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 25.07.2024 година е 4 590, 79 лева, разпределен по отделни елементи на дълга, както следва: главница - 3 715, 75 лева; договорна лихва - 765, 91 лева, Обезщетение за забава -109, 17 лева; общо - 4 590, 79 лева На ••••••••• година Кредиторът „Ти Би Ай Банк" е заверил /захранил/ разплащателната сметка на кредитополучателя С. А. Д. с IBAN ••••••••••••••• със сумата 3 956, 70 лева, представляваща „Общ размер по кредита „ съгл. чл. 7.1 от Договора за кредит и по този начин средствата от кредита са били усвоени. На същата дата е извършена счетоводна операция, с която е задължена разплащателната сметка на С. А. Д. със сумата 956, 70 лева, представляваща „Застраховка на кредита и сметките", съгласно чл. 7.1. от Договора за кредит. Представени са 2 /два/ броя платежни нареждания от •••••••••• г. с наредител „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и получатели „Кардиф-Общо застраховане, , и „Кардиф - Животозастраховане", респ. на стойност 510 724, 52 лева и 886 867, 15 лева. В конкретния случай годишният процент на разходите /ГПР/, калкулиран по Договор за потребителски кредит №•••••••••••••/••••••••• включва единствено разходите за лихви. Същият е в размер на 47, 94% и не включва разхода - допълнително плащане за застраховка. Експертизата калкулира ГПР, съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение №1 от същия закон, и с параметрите на процесния Договор за кредит - главница, лихвен процент, срок, ведно с включени разходи за застраховка в размер на 956, 70 лева, изплащана месечно, калкулира в размер 96, 59%. Размерът на извършените плащания по Договор за потребителски кредит №•••••••••••••/••••••••• година е 674, 32 /шестстотин седемдесет и четири лева и 32 стотинки/ лева. От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните изводи: Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК. За основателността на претенциите следва да са настъпили следните юридически факти: валидно сключен договор за потребителски кредит, усвояване на сумата по заема, уговорка за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, настъпване на предсрочна изискуемост, изпадане на длъжника в забава. Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит, реално получаван от потребителя, е 3000, 00 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 956, 70 лв. за застрахователна премия. Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай е именно така. Предвидената застраховка е допълнителна услуга, която оскъпява кредита с повече от 30 %, а в същото време се финансира от кредитора като част от главницата и по този начин се олихвява и с възнаградителна лихва. Поради изложеното могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита. Като разход по кредита това задължение следва да намери израз в ГПР. В случая това не е сторено, тъй като премията е включени в главницата, а не е третирана като разход. В същия смисъл е и заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК не се дължи договорната лихва, нито обезщетението за забава, уговорено и претендирано въз основа на договора. Обезщетението за забава не следва да се присъжда и за да се гарантира възпиращия ефект на потребителското законодателство в съответствие с решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21 и решение № 129/30.07.2024г. на ВКС по т.д. № 630/2023г. Единствено дължима е сумата за чистата стойност на кредита, това е само сумата от 3000, 00 лв., реално отпуснати на потребителя. Както се изложи, застрахователната премия е конструкция, прикриваща действителните разходи по кредита, поради което същата не се включва в понятието чиста стойност на кредита, а в понятието - разход по кредита. Отделно от това, недействителността на договора за кредит води до недължимост и на застрахователната премия, тъй като застраховката е сключена именно по повод недействителния договор. Финансирането на застрахователната премия кредиторът е направил на свой риск, с цел да прикрие разходи по кредита и да си набави допълнителна печалба, некоректно обявени в ГПР, доколкото и съгласно съдебно-счетоводната експертиза, ако премията се третира като разход, ГПР би имал съвсем други стойности. Общ принцип в правото е, че никой не може да черпи ползи от собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо на присъждане по чл. 23 ЗПК подлежи само сумата от 3 000, 00 лв., от която следва да се приспадне платената от длъжника сума в общ размер на 674, 32 лв., съгласно заключението на експертизата. На това основание следва да се присъди сумата от 2325, 68 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.07.2024г., до окончателното плащане. В останалата част, претенциите подлежат на отхвърляне. По въпроса за разноските по делото: Разноските подлежат на присъждане по съразмерност. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в заповедното и в исковото производства общо в размер на 183, 64 лв. /91, 82 в заповедното и 91, 82 лева в исковото/. Следва да се определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300, 00 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото, а в заповедното производство – 50 лв. За експертизата са сторени разноски в размер на 395, 00 лв. Общата сума на разноските е в размер на 928, 64 лева. По съразмерност следва да се присъдят разноски в размер на 470, 45 лева. Ответникът е сторил разноски за експертиза в размер на 759, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска. По съразмерност тези разноски следва да се присъдят в размер на 374, 49 лева. Мотивиран от по-горното, съдът: