Решение № 1063 от 10.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10446/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „МиБМ Експрес” ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Оборище“, [улица], представлявано от управителя М. В. Н., чрез пълномощника си адв. Я. С., срещу Решение № 2988 от 25.06.2024 г., постановено по АНД № 2431/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 12-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1 от 11.01.2024 г., издадено от председателя на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „МиБМ Експрес” ООД, ЕИК: е наложена на основание чл. 105в, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за пощенските услуги (ЗПУ), имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 68, пр. 1 от ЗПУ. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението. Излага доводи, че са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени решението на СРС. В съдебно заседание, редовно призован касатора се представлява от адв. С., която поддържа жалбата на сочените основания. Счита, че субектът на нарушението е определен неправилно. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Н. Бамбалова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното решение на СРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът редовно призован се представлява от юрк. В., която оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор от КРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства СРС е приел за установено следното от фактическа страна: Дружеството „МиБМ Експрес” ООД, ЕИК: е оператор на неуниверсални пощенски услуги. Установено е, че на 28.02.2023 г. дружеството е сключило с „101 Любимци“ ЕООД договор, съгласно който касатора възлага, последното приема да извършва срещу възнаграждение със собствени средства и персонал в собствен офис в магазин, находящ се в [населено място], [улица]следните услуги: приемане на куриерски пратки от подател; доставка на куриерски пратки до краен получател; други услуги, съпътстващи куриерската услуга, посочени в приложение към договора. В тази точка на достъп в магазина се получавали пратки, за което получателите не плащали, тъй като пратките и доставката им били предварително заплатени, както и се получавали пратки с наложен платеж, като на място нямало обявени цени на услугите, предоставяни от „МиБМ Експрес” ООД. На 31.08.2023 г. О. К. – инспектор в КРС извършила проверка в точката на достъп в магазин, стопанисван от „101 Любимци“ ЕООД и установила, че няма обявени цени за пощенските услуги и изискала от управителя да представи документи за проверка. Въз основа на посоченото О. К. – инспектор в КРС, че е извършено нарушение на чл. 68 вр. чл. 22, изр. 2 ЗПУ, за което на 25.10.2024 г. е съставила срещу „МиБМ Експрес” ООД акт за установяване на административно нарушение № С-041/25.10.2024 г. Въз основа на посочения АУАН, на 11.01.2014 г. от П. на КРС било издадено Наказателно постановление № 1 от 11.01.2024 г., с което на дружеството е наложена на основание чл. 105в, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗПУ имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 68, пр. 1 от ЗПУ. Горепосочената фактическа обстановка е установена по безспорен начин от показанията на свидетелката К. и от писмените доказателства по делото. Предвид на така установената фактическа обстановка, първостепенния съд е приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същото е издадено от компетентен административен орган и е спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Актът и НП са съставени от компетентен орган - като компетентността на наказващия орган произлиза от закона – чл. 96, ал. 1 ЗПУ. Според съдът нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни признаци. Заключил е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 68 от ЗПУ и е извършило от обективна страна нарушението, за което е санкционирано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства. Разпитан е актосъставителя и са обсъдени събраните писмени документи. Направените от СРС изводи се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Между описанието на нарушението в АУАН и в НП съществува пълно единство, като не е накърнено правото на защита на наказаното лице да разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу него. Настоящата съдебна инстанция напълно подкрепя и споделя аргументите, мотивирали въззивния съд да потвърди наказателния акт, като при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, без да е необходимо същите да бъдат повторно излагани и преповтаряни. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК се приемат за доказани фактите, така, както са установени от СРС, 12-ти състав. В случая дружеството ответник е санкционирано за нарушение на чл. 68 от ЗПУ, съгласно който, пощенските оператори обявяват цените на извършваните от тях пощенски услуги на достъпно за потребителите място и ги публикуват на страниците си в интернет. Видно е, че задължението на субекта на нормата е да осигури достъпност на ценовото разписание във физическите си обекти. В настоящия случай е безспорно, че в посетената точка на достъп в магазин, стопанисван от „101 Любимци“ ЕООД не са били поставени на видно място (или на което и да е място) цените. Последното ограничава правото на потребителите на услугата да се запознаят с нейната цена въпреки, че фактически не следва да я платят там. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, пощенските оператори могат да сключват договори с други лица за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга, като съгласно изр. 2, пощенският оператор и в тези случаи носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите. Задължението по чл. 68 от ЗПУ е за оператора, дори и в случаите, когато част от дейността е възложена с договор на друго дружество. Това задължение включва обявяване на цените на пощенските услуги на място в обекта без оглед на това дали на страницата на дружеството има или не цени. Нормата е императивна и с неспазването й се осъществява състава на чл. 68 вр. чл. 105в, ал. 2 от ЗПУ, поради което на основание посочената последна норма е наложена справедлива санкция в минимален размер. В тази връзка е безспорно, че установените факти не се оспорват, както с първоначалната жалба, така и с касационната. Настоящия състав споделя изцяло и мотивите на СРС за отхвърляне на доводите за липса на маловажност при конкретното деяние. Изтъкнатите съображения и в касационната жалба в този смисъл за неоснователни. Конкретното извършено нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на деяния от същия вид. Същото е на просто извършване и не предполага реализиране на вредни последици. В този смисъл липсата на такива в случая не е основание за извод, че е налице маловажност. Както се посочи по-горе, регламентираното задължение на пощенския оператор по чл. 68, вр. с чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗПУ е да осигурява правото на потребителите на услугата да се запознаят с цените и нарушаването му съществено засяга правата им във връзка с потребяването й. Предвид широкия кръг от потребители на услугите, може да се направи извод, че нарушението засяга в голяма степен правата на широк кръг от субекти и не може да се квалифицира като маловажно. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, такова следва да му бъде присъдено в размер на 100 лв. Водим от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, ХІ касационен състав,