Решение № 1880 от 26.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 498/2023 г.

Производство е по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на А. И. Д., с постоянен адрес: [населено място], община Гоце Делчев, [улица]против Решение от 02.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място]. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и неговите цели. Иска се отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Претендират се присъждане на направените по делото разноски. Представя се писмена защита с доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Ответникът -Директорът на "Бюро по труда"– Гоце Делчев, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище с доводи за законосъобразност на оспорения акт. Административен съд Благоевград като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: На 25.07.2022 г. А. И. Д. е подала Заявление - Декларация за регистрация като безработна в Дирекция "Бюро по труда"–Гоце Делчев, с вх. № 10029666 (л.20-21). При подаване на заявлението А. Д. е декларирала, че има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването от ДБТ, както и че ще изпълнява препоръките на трудовия посредник, в това число предвидените действия и срокове. Въз основа на приетото заявление в ДБТ са съставени Регистрационна карта и План за действие на безработно, търсещо работа лице (л.22-23). Съгласно отбелязването в плана последно състоялата се среща с трудовия посредник датира от 20.04.2023 г. При посещението на 20.04.2023г. в Дирекция „Бюро по труда" - Гоце Делчев, съгласно индивидуалния план за действие, на А. Д. е предоставена информация за обявените свободни работни места, включително и за работното място за длъжността „Шивач мъжко/дамско облекло" (л.26). На оспорващата е изготвено насочващо писмо за явяване пред работодателя обявил конкретното работно място, а именно „П. Т. П." Е••• (л.27). Оспорващата се е съгласила за среща с работодателя. При подбора пред работодателя оспорващата е обяснила за здравословното си състояние и как предложената работа не е била подходяща за нея, поради различните заболявания от които страда, и поради влошеното й здравословно състояние е заявила, че не би могла да изпълнява предложената й работа. Видно от плана за действие на г-жа Джугдан е определена дата за явяване в Дирекция „Бюро по труда" - Г. Д. на 02.05.2023г. На визираната дата, оспорващата се е явила за среща с трудовия посредник, за да бъде установен крайния резултат от проведения подбор за работното място към което е била насочена. При тези установени обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ Директора на Дирекция "Бюро по труда" – Гоце Делчев, е издал Решение от 02.05.2023 г. за прекратяване регистрацията на А. И. Д., считано от 02.05.2023 г., тъй като лицето е отказало да приеме предложената му подходяща работа, за която е насочено на 20.04.2023 г. към свободно работно място "Шивач, мъжко/дамско облекло" в "П. Т. П." Е•••. Като свидетел по делото е разпитана З. С. М.- дъщеря на оспорващата. Свидетелката заявява, че майка й работи от шестнадесетгодишна, има 40 г. трудов стаж, като за този период тя никога не се е възползвала от обезщетения за безработица. С годините при нея се натрупали доста здравословни проблеми - ошипяване на гръбначния стълб, кръстни проблеми, нервно заболяване, за което приема съответните лекарства, високо кръвно налягане, наскоро открили и аритмия. Всички тези неща затруднявали нейната работоспособност. Свид. М. заявява, че по принцип винаги я придружава навсякъде, защото майка й е изключително притеснителен човек и с нейното нервно заболяване понякога изпада в ступорни състояния: чува какво й се говори, но не го разбира. На първото интервю за работа също я придружила, но не влязла с нея. След като майка й споделила за здравословните си проблеми, работодателят преценил, че работата като „шивач“ е неподходяща за нея. Свид. М. е категорична, че майка й е споделяла за здравословното си състояние при срещите си в Дирекция „Бюро по труда“-Гоце Делчев, като никой не е казал, че това трябва да бъде подкрепено с медицински документи. Свид.М. заявява, че тя също изрично е питала дали трябва да се представи някакъв документ, дали трябва личният лекар да удостовери по някакъв начин и дали да донесат епикризи, но никой никога не им е казал, че тя трябва да представи такива документи. Майка й изрично помолила да бъде насочена към работодател, който е в населеното място, защото тя не може да пътува, тъй като й става лошо дори и на кратки разстояния, получава замайване, става неадекватна, повръща. Това обстоятелство е удостоверено от личния лекар. Явила се на второто интервю за работа в „П.-Т.“ Е•••, [населено място] отново за „шивач“, където свид. М. отново я придружила, но не била допусната да влезе с нея на интервюто. А. Д. е обяснила здравословното си състояние, че не може да пътува, още повече, че работата, която й е предложена е на смени. Служителката дала на майка й лист хартия, като й казала да си напише имената, образованието и да се подпише. Майка й не е прочела листа. Свид. М. отново попитала дали е необходимо да представят медицински доказателства, за това, което майка й е казала. Отговорили им, че не е необходимо. Когато дошъл моментът за подпис в Бюрото по труда, майка й отишла, отново придружена от свид.М., която не могла да влезе с нея. Около час и половина служителките се суетили и не знаели по какъв начин да й откажат обезщетението и да й спрат регистрацията. Отново изрично помолила ако трябва да предостаят медицински документи. Никой в никакъв момент не взел предвид това. Единственото, което й казвали на оспорващата е, че тя не разбира. Свид.М. обяснява, че в нито един момент майка й не е очаквала, че ще й бъде прекратена регистрацията, защото е мислела, че това, което е подписала като документ, е достатъчно достоверно за нейното здравословно състояние и за невъзможността й да изпълнява това, което й предлагат.По отношение на това, че притежаваните от майка й медицински документи, удостоверяващи здравословното й състояние, не са представени в Бюрото по труда, свидетелката заявява, че майка й винаги е носила тези документи със себе си. Питали са, дори и свид. М. неведнъж е питала дали може да ги предоставят, но винаги са казвали, че няма нужда, че документите не са необходими. Обяснява, че майка й не е отказвала работа, а е обяснявала, че някои неща не са подходящи за нея. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ пред компетентния административен съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Материалноправното основание по чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за прекратяване на регистрацията на безработните лица се прилага в случаите, когато лицата откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В разглеждания случай юридическият факт от хипотезиса на цитираната разпоредба не е доказан. Установено е от фактическа страна, че на 25.07.2022 г. А. Д. е регистрирана в Дирекция "Бюро по труда" /Д "БТ"/ [населено място] като безработно, търсещо работа лице под № 10029666. Изготвен е План за действие на безработно търсещо работа лице, в което са отразени действията на служителите с последната, както и информирането й за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място. От ответника не са представени доказателства, че на безработното лице в хода на административното производство е била предоставена възможност да се запознае с документите по преписката за започналото административно производство. Административният акт е издаден и връчен на оспорващата без в мотивите на същия да са отразени причините за неприлагането на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, в изпълнение разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК. Безспорно с неизпълнението на посочените разпоредби административния орган е ограничил правата на А. Д., в т. ч. да се извърши преценка налице ли е в случая уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във вр. с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, както и да се обсъдят твърденията на последната че предложената й работа не е била "подходяща" такава. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ПП ЗНЗ, безработното лице е длъжно своевременно да уведоми органите на Агенцията по заетостта за наличието на уважителни причини за отказ да приеме подходяща за него работа, като е предвиден срок от седем работни дни от отпадането на уважителната причина. Такъв срок е определен и в чл. 34, ал. 3 от АПК. В настоящия случай административният акт е и немотивиран. В решението не са изложени фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде същото. В мотивите не е посочено защо административният орган счита, че е отказана подходяща за оспорващата работа, съобразявайки разпоредбата на § 1, т. 4 от ЗНЗ, в т. ч. че не е налице уважителна причина за отказ по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗНЗ във връзка с § 1, т. 26 от ДР на ЗНЗ, а формално за мотиви е възпроизведена разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ. Поради това решението не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изясняването на фактите в административното производство налага провеждането му при спазване на административнопроцесуални правила по глава пета, раздел I от АПК. На основание чл. 34 от АПК административният орган е бил длъжен да осигури възможност на заинтересованото лице да се запознае с писмото на работодателя и да вземе становище. Решението по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ се издава след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая съобразно изискването по чл. 35, ал. 1 от АПК. В разглеждания случай са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, в резултат на които материалноправните предпоставки по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработното лице не са били доказани. Така с оглед липсата на релевантни мотиви е създадена неяснота и липса на конкретика относно твърдението на органа, че предложената повторна работа отново като "шивач" е "подходяща" за А. Д., с оглед здравословното й състояние, с което е нарушено правото на защита на лицето и се препятства съдебният контрол, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Ето защо, и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение е неправилно, като постановено при неспазване на установената форма, и при съществено нарушение на процесуалните правила, и следва да бъде отменено. С оглед изхода на настоящото производство ответникът следва да заплати на оспорващата сторените по делото разноски по представен списък в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение (л.43) Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът