Решение № 4377 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 626/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на д-р И. С. В., гр.Плевен, [улица], вх. "А", ап.9, Д. Д. У., гр.Плевен, [улица], д-р К. Б. Н., гр.Плевен, [жк], вх.“А“, ет.2, ап.8, В. Й. З. - М., гр.Плевен, [жк], бл. 319А, вх.„Б", ет.4, ап.2 и д-р А. П. Б., гр.Плевен, [улица], вх."В", ап.13 срещу решение № 2153-14-39/06.06.2024 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-103/07.05.2024г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №РО-5-14-01583882/25.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, с което е разпоредено оспорващите да внесат сумата по ревизионен акт за начет № РМ-5-14-01559537/25.03.2024 г., общо 88, 34 лева, от които 82, 33 лева главница и 6, 01 лева лихва. Оспорващите посочват, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби - основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК, като излагат съображения, че за да отхвърли жалбата им и потвърди атакуваното от тях Разпореждане № РО-5-14-01583882/25.04.2024 г. на РКРДОО в ТП на НОИ – Плевен, административният орган е възприел за правилни направените по- рано от администрацията му фактически и правни изводи, че при постановяване на ЕР № 91847/07.06.2023 г., оспорващите като членове на ТЕЛК - втори състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен, са определили неправилно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице и че поведението им съставлява виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността - тези в чл.70, ал.2 от НМЕ и че от поведението и нарушението им е настъпила щета за ДОО. Посочват, че считат този извод за необоснован и неправилен, както и че по казуса реално липсва спор по фактите, като спорът е единствено правен и е сведен до това, дали при конкретните обстоятелства, оспорващите като членове на ТЕЛК, са допуснали виновно нарушение на нормативните правила, регламентиращи експертизата на работоспособността, в частност на тези в чл.70, ал.2 от НМЕ и дали е налице основание да им бъде търсена отговорност за причинена щета на ДОО. Посочват в жалбата, че съгласно тълкуването на закона в трайната практика на административните съдилища, за ангажиране на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на решенията на ТЕЛК /респ. - последващото изменение на решението на ТЕЛК от нея самата, след като е била сезирана с нови данни, касаещи датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице/ - необходимо е тези актове да са издадени в нарушение на нормативните разпоредби. Сочат, че отговорността на лекарите по чл.110, ал.1, т.1 от КСО не е обективна, а субективна и основана на вина, т.е. за ангажирането й, не е достатъчно обективното настъпване на вреда за ДОО, а е необходимо вредата да е резултат на извършено от тях виновно нарушение на нормативни разпоредби, като в жалбата посочват съдебна практика на ВАС, като считат, че нарушение на нормативните разпоредби, даващо основание за ангажиране на отговорността за причинени щети на ДОО е налице тогава, когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са изведени изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР, когато не са спазени административно-производствените правила по отношение на форма и съдържание на решението, а в случая липсват каквито и да е основания да бъде твърдяно и прието, че при постановяването на ЕР № 91847/07.06.2023 г., оспорващите като членове на ТЕЛК, са извършили/допуснали нарушение на нормативните разпоредби, още по- малко пък виновно такова и са причинили щета на ДОО. Оспорващите считат, че вмененото от административния орган и администрацията му виновно поведение на оспорващите се изразява в това, че не са съобразили факта, че към момента на преценката и постановяване на ЕР № 91847/07.06.2023 г. освидетелстваното лице е било в отпуск по болест и съответно, че са определили началната дата на инвалидизирането му в нарушение на нормата в чл.70, ал.2 от НМЕ, според която, „когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове“. Това поведение би могло да бъде вменено и нарушението евентуално прието за извършено, само ако оспорващите към момента на преценката и произнасяне, действително са имали данни, че освидетелстваният е в отпуск по болест и въпреки това са определили началната дата на инвалидизирането му в разрез с нормата на чл.70, ал.2 от НМЕ. Считат, че е безспорно, че ЕР № 91847/07.06.2023 г. е било постановено по реда чл.40 от ПУОРОМЕРКМЕ, т.е. по документи, без физическото присъствие и преглед на освидетелстваното лице, че в предоставената медицинска документация, по която оспорващите, съгласно нормата в чл.62 от НМЕ, са били длъжни да извършат експертна преценка и да постановят експертно решение, изобщо са липсвали каквито и да е данни, че освидетелстваният, към датата на освидетелстването, би могъл да бъде и е в отпуск по болест, както и че оспорващите, изпълнявайки задълженията си и спазвайки процедурата по чл.61 и сл. от НМЕ, са извършили експертна преценка и постановили експертно решение при съобразяване на данните за освидетелстваното лице в предоставената им медицинска документация по чл.62 от НМЕ. Оспорващите считат, че актът /ЕР № 91847/07.06.2023 г./ е бил издаден от компетентен орган, в съответствие с административно- производствените правила в НМЕ, в съответствие с предоставената на ТЕЛК медицинска документация по чл.62 от НМЕ и съществуващите в нея данни за освидетелстваното лице, в съответствие с правилата и критериите в чл.62 от НМЕ за признаване на трайно намалена трудоспособност, степента и, началният и момент и срокът на инвалидизиране, след безспорно установена трайно намалена трудоспособност в границите, изрично определени в Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ и при безспорно установено основание за инвалидизиране, т.е. ЕР № 91847/07.06.2023 г. е бил процесуално и материално законосъобразен, като в резултат на това на оспорващите няма как да им бъде вменено виновно поведение и виновно извършено нарушение на нормативни разпоредби при определяне на началния момент на инвалидизиране и придобиване на правото на пенсия на освидетелстваното лице, като в резултат на всичко това фактическите и правни основания за ангажиране на отговорността за вреди по чл.110, ал. 1, т. 1 от КСО не са налице. Посочват, че на оспорващите не би могло да им бъде вменено и виновно бездействие по „обследване на здравния статус на освидетелстваното лице“ и по събиране на данни за евентуалната му временна неработоспособност /каквото твърдение има в мотивите на атакувания административен акт/, тъй като подобно бездействие би могло да бъде вменено и нарушението евентуално прието за извършено чрез него, само ако оспорващите, респ. - ТЕЛК, имат нормативното задължение да събират такива данни, ако имат правото на достъп и/или фактическия достъп до тях /т.е. на достъп до регистрите на трудовите договори и временната неработоспособност, водени в НОИ/, ако има нормативен ред, по който този достъп да бъде позволен, регламентиран и осъществен. В жалбата се сочи, че от анализа на нормативната уредба, може да се заключи, че единствената норма, която визира някакви конкретни права и задължения за ТЕЛК в производството по чл.61 и сл. от НМЕ, е тази на чл.62 от НМЕ. Съгласно същата /в редакцията й към 03.07.2023 г./, в случаите на експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/ или система, а при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания, като съдържанието на нормата ясно сочи въз основа на какво и на кои данни се извършва преценката от ТЕЛК по въпросите в чл.61 от наредбата - само въз основа на представената медицинска документация. ТЕЛК, допълнително извън прегледа и преценката на медицинската документация - при необходимост може да изисква подробна клинико- експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания и като се изключи тази цитирана и обсъждана норма на чл. 62 от НМЕ, няма друга /било в КСО, било в друг законов или подзаконов нормативен акт/, която да създава конкретни права и задължения за ТЕЛК в производството по чл.61 и сл. да събират данни за временната неработоспособност на освидетелстваните лица, да им осигурява правото на достъп и фактически достъп до регистрите на трудовите договори и временната неработоспособност в НОИ, да създава ред и правила за осъществяване на този достъп. Съгласно оспорващите, те нямат нито нормативното право, нито нормативното задължение да обследват здравния статус на освидетелстваното лице, като събират данни за евентуалната му временна неработоспособност и няма как да им бъде вменено виновно бездействие и виновно извършено нарушение на нормативни разпоредби при определяне на началния момент на инвалидизиране и придобиване на правото на пенсия на освидетелстваното лице, като в резултат на всичко това фактическите и правни основания за ангажиране на отговорността за вреди по чл.110, ал. 1, т. 1 от КСО отново не са налице. Иска се, да се отмени като незаконосъобразно решение № 2153-14-39/06.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. Претендират се направените разноски. В съдебно заседание оспорващите - д-р И. С. В., д-р Д. Д. У., д-р К. Б. Н., д-р В. Й. З. - М. и д-р А. П. Б., не се явяват, представляват се от адв. Б. Б. който заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Плевен на основанията, изложени подробно в жалбата, претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита с доводи за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание ответникът - директор на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не се представлява. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: М. Н. Ш. е подала заявление с вх. №2112-14-878/13.07.2023 г. /л.л.52-54/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на ЕР на ТЕЛК №91847/07.06.2023 г. /л.44/, с което на лицето са определени 50% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране - 07.06.2023 г. и срок - 3 години - до 01.06.2026 г. С разпореждане №5/08.08.2023 г. на ръководител ПО /л.55/ на Ш. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 07.06.2023 г. (посочената дата на инвалидизиране в експертното решение). След последваща проверка в информационната система на НОИ е установено, че лицето е във временна неработоспособност по болничен лист №Е20231686618 /л.118/ за периода 30.05.2023 г. - 16.06.2023 г. включително и на М. Ш. е изплатено парично обезщетение по посочения болничен лист. С решение №4931/30.06.2023 г. председателят на медицинската комисия при ТП на НОИ- Плевен /л.45/, не потвърждава ЕР на ТЕЛК №91847/07.06.2023 г. по отношение на датата на инвалидизиране, поради което същото е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК. Постановено е ЕР на НЕЛК №91515/08.08.2023 г. /л.46/, с което е определена нова дата на инвалидизиране - 17.06.2023 г., потвърдена и с решение №6793/21.09.2023 г. на председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ – Плевен /л.47/. Във връзка с така постановеното ЕР на НЕЛК №91515/08.08.2023 г. е издадено ново разпореждане на ръководител ПО №40/09.11.2023 г. /л.л.56-57/, с което е изменено разпореждане №5/08.08.2023 г. относно датата на отпускане на пенсията на Ш., като личната пенсия за ИОЗ е отпусната от 17.06.2023 г. Със заповед №ЗР-5-14-01555873/18.03.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Плевен /л.43/ е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване във връзка с отменени актове на органите на медицинската експертиза на И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З.-М. и А. П. Б.-Ц., като извършването на проверката е възложено на А. П. - главен инспектор по осигуряването. Проверката е приключва със съставяне на ревизионен акт за начет №РМ-5-14-01559537/25.03.2024 г. /л.34/, с който е установен начет в размер на 88.34 лв. съставляващ неправомерно изплатена сума за пенсия на лицето М. Н. Ш., поради отменен акт на медицинската експертиза-ЕР на ТЕЛК №91847/07.06.2023 г. С разпореждане №РО-5-14-01583882/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО /л.22/ на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено И. С. В., Д. Д. У., К. Б. Н., В. Й. З.-М. и А. П. Б.-Ц. да внесат сумата по ревизионен акт за начет №РМ-5-14- 01559537/25.03.2024 г. в размер на 88.34 лв. (осемдесет и осем лв. и тридесет и четири ст.), от които главница: 82.33 лв. и лихва: 6.01 лв. С жалба вх. №1012-14-103/07.05.2024 г. /л.л.20-21/ д-р В., д-р У., д-р Н., д- р З.-М. и д-р Б. са възразили срещу разпореждането с аргумент, че същото е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби. По жалбата е постановено решение № 2153-14-39/06.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен /л.л.8-9/, с което е отхвърлена жалбата, като е потвърдено разпореждане №РО-5-14-01583882/25.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен. Директорът на ТП на НОИ Плевен, в решението, е изложил мотиви, че са нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза, съгласно който когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Посочва се, че съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. А съгласно ал. 3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Директорът на ТП на НОИ- Плевен е приел, че е налице причинно-следствена връзка между неправомерните действия на членовете на ТЕЛК и настъпилия резултат, тъй като ЕР на ТЕЛК е отменено в частта за датата на инвалидизиране /07.06.2023 г./ и с ново ЕР на НЕЛК е определена нова дата на инвалидизиране /17.06.2023 г./. Прието е, че ЕР на ТЕЛК е отменено поради виновните действия или бездействия на лекарите, изразяващи се в допуснати от тях нарушения на задължителните разпоредби на нормативната уредба, регламентиращи експертизата на работоспособността. Посочва се в решението, че е налице е щета на ДОО, възникнала в резултат на отмяната на ЕР на ТЕЛК, като щетата се изразява в реално намаляване на имуществото на ДОО, поради извършените разходи за неправилно изплатена пенсия. Относно възражението на оспорващите, че членовете от състава на ТЕЛК нямат достъп до съответните регистри водени от НОИ, и в случая не са могли да знаят до кога е продължителността на временната неработоспособност на лицето, органът е приел, че спецификата на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НМЕ предполага пълно и всестранно обследване здравния статус на освидетелстваното лице от страна на органа на медицинската експертиза, като това положение засяга и служебната проверка на данните за здравословния статус на лицето, извън обхвата на представените от последното документи. Директорът на ТП на НОИ- Плевен е приел, че жалбата на оспорващите е неоснователна, а постановеното разпореждане №РО-5-14-01583882/25.04.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен е правилно и законосъобразно постановено и като такова е потвърдено изцяло с оспореното решение. По делото като доказателства са представени медицинското досие на М. Н. Ш. /л.л.77-105/, както и Болничен лист №Е20231686618/02.06.2023г. /л.113/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет в 14 дневен срок от получаването им. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ- Плевен и в рамките на неговите правомощия. От компетентен орган е издадено и разпореждане №РО-5-14-01583882/25.04.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен. Съгласно чл. 110, ал. 3 на КСО за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания. Разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2. Разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им, като в случая разпореждането е издадено от С. Х. – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен и следователно разпореждането е издадено от компетентен орган. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно - производствените правила при издаването им. Съдът намира, че оспореното решение противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Спорът, в настоящия случай, се свежда до определената дата на инвалидизиране на М. Н. Ш. в ЕР на ТЕЛК - 07.06.2023 г. и дали членовете на ТЕЛК са могли да знаят, че лицето е във временна неработоспособност по болничен лист №Е20231686618 за периода 30.05.2023 г. - 16.06.2023 г. вкл., и е следвало да определят друга дата, съгласно ЕР на НЕЛК №91515/08.08.2023 г., с което е определена нова дата на инвалидизиране - 17.06.2023 г. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Съдът счита за основателно възражението на оспорващите, че членовете от състава на ТЕЛК нямат достъп до съответните регистри водени от НОИ, поради което в случая не са могли да знаят до кога е продължителността на временната неработоспособност на лицето. Действително съгласно чл. 61. ал. 1 от НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на: 1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек; 2. потребността от чужда помощ и срока; 3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; 4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); 5. причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност; 6. причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност; 7. противопоказаните условия на труд; 8. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване; 9. характера на заболяването – професионален или общ. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НМЕ, наред с изрично изброените показатели, медицинската експертиза трябва да определи и началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), т.е. на членовете на ТЕЛК, изрично е възложено, по силата на тази норма, да определят началната дата на инвалидизиране, а съгласно чл. 70, ал. 2 от НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, какъвто е настоящия случай, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. От данните по делото се установява, че в медицинското досие на освидетелстваното лице М. Н. Ш. не се съдържа болничен лист №Е20231686618 от 02.06.2023г., като такъв е представен по делото на л. 113, като видно от текста на самия болничен лист /горе на л.113/, представлява извлечение от Регистъра на болничните листове и решенията по обжалването им по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО, т.е. с него не са разполагали членовете на ТЕЛК, а е представен пред НЕЛК с решението за обжалване на ЕР на ТЕЛК, относно датата на инвалидизиране. Следва да се има предвид, че към датата на освидетелстването 07.06.2023 г. членовете на ТЕЛК не са имали служебно задължение и служебен достъп за справки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравно- информационна система. Едва с допълнението и изменението на чл.39, ал.2, т.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, (ДВ бр. 23 от 19.03.2024 г., в сила от 21.06.2024 г.), на членовете на ТЕЛК е дадено правомощие да извършват проверка и достъп до данните от електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, като до този момент членовете на ТЕЛК са били длъжни да се произнасят въз основа на документите, представени в медицинското досие на лицето, съгласно редакцията на приложимата норма. При липса на каквито и да е данни в медицинското досие, представено по делото от РЗИ- Плевен, че лицето вероятно е във временна нетрудоспособност в деня на освидетелстването, за членовете на ТЕЛК не е било налице задължение да извършват проверка относно този факт, а при липса на достъп до електронните здравни записи /към датата на постановяване на ЕР/, членовете на ТЕЛК никога не биха могли да разполагат с актуална информация към момента на освидетелстването. Дори членовете на ТЕЛК да са били изискали справка, с оглед необходимостта от време за изготвяне и получаване, тя винаги ще обхваща период преди деня на освидетелстването, а първоначалната дата на инвалидизиране се определя към деня на освидетелстването, т.е. членовете на ТЕЛК отново няма да разполагат с информация, актуална към момента на освидетелстването. Очевидно е, че тази празнина в нормативните разпоредби е отстранена едва на 21.06.2024 г., когато е влязло в сила изменението на чл. 39, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и членовете на ТЕЛК вече разполагат с информация относно временната нетрудоспособност на освидетелстваното лице, респ. вече биха могли да съобразят, до коя дата лицето е във временна неработоспособност по болничните листове при определяне на началната дата на инвалидизиране. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Съгласно чл.110, ал. 3 за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Отговорността по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО възниква по силата на изрична правна норма и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се установи наличието на действия на лицата, издали отменени актове на медицинската експертиза, които са в нарушение на нормативните изисквания, и пряка причинна връзка с причинена от отменения акт на медицинска експертиза щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Действително, към датата на издаване на административния акт е бил налице акт на медицинската експертиза, издаден от оспорващите, който е бил отменен от НЕЛК по отношение датата на инвалидизиране, но тази отмяна не се основава на нарушение на нормативните правила, допуснато от членовете на ТЕЛК при постановяване на експертното решение. Членовете на ТЕЛК е нямало как да знаят за временна нетрудоспособност на освидетелстваното лице, като към датата на постановяване на ЕР членовете на ТЕЛК не са имали нормативно задължение за извършват проверки в електронните здравни записи на лицата в Националната здравно-информационна система, нито са имали и предоставен достъп до тези данни и следователно не са налице всички материално-правни предпоставки за търсене на отговорност на оспорващите по реда на чл. 110, ал.1, т.1 от КСО. Предвид горното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но същият не съответства на материално-правните разпоредби, нито на целта на закона, което е нарушение на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде отменен оспореният административен акт. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващите следва да се присъдят направените разноски съгласно представен списък на разноските на л. 121 за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1000 лв. или по 200 лева на всеки от оспорващите, договорено и платено съгласно договор за правна помощ и съдействие на л.68. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав