Решение № 33 от 4.4.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 23/2023 г.

Апелативен съд04.04.2024 г.докладчик Даниел Нанев Марков

Диспозитив

ИЗМЕНЯВА присъда № 61 от 31.05.2019 г., постановена по НОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в частта, с която подсъдимият К. М. С. е осъден за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.1 и т.2 от НК на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване, като: ПРЕКВАЛИФИЦИРА, извършено от подсъдимия К. М. С. деяние от престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от НК в такова по чл.199 ал.1, т.3, предл.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.2 от НК. НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. С. от шест години на две години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. ИЗМЕНЯВА присъда № 61 от 31.05.2019 г., постановена по НОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК на подсъдимия С. М. Д. наказание от шестнадесет години лишаване от свобода на петнадесет години лишаване от свобода. ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която подсъдимият К. М. С. е осъден да заплати направени от частния обвинител А. В. разноски по делото в размер на 1200 лева. ОСЪЖДА подсъдимия С. М. Д. да заплати на частния обвинител А. В. направените от него разноски по делото във въззивното съдебно производство, в размер на 1100(хиляда и сто)лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА подсъдимите К. М. С. и С. М. Д. да заплатят в полза на държавата, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на от по 1056, 38лева за всеки. Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвяне на решението.

Мотиви

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК И е трето поред, след като с решение № 50149 от 23.01.2023 г. по н. д. № 472/2022 г. по описа на ВКС, II н. о., е отменено решение № 17 от 02.03.2022 г., постановено по ВНОХД № 41/2021 г. по описа на Апелативен съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 61 от 31.05.2019 г., постановена по НОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с която подсъдимите С. М. Д., ЕГН •••••••••• и К. М. С., ЕГН •••••••••• са признати за виновни в това, че на 11.12.2017 г., около 20, 30 часа в с. Дражево, област Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи - сумата в размер на 52 лева от владението на таксиметровия шофьор А. В. В., ЕГН •••••••••• - от гр. Несебър, област Бургас, управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“ с peг. № • ••• ••, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила и заплашване и деянието е придружено с опит за убийството на В., като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от подсъдимите причини и К. С., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, поради което са осъдени, съответно: подсъдимия С. М. Д. - на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК на шестнадесет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, а подсъдимият К. М. С. - на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 54 НК на шест години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани по настоящото дело - за подсъдимия С. Д. - считано от 12.12.2017г. до 29.06.2018г., а за подсъдимия К. С. - считано от 12.12.2017г. до 21.12.2017г. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като на основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата газов пистолет „ZORAKI“, mod.917-8 № 0417-02131, копие на пистолет „ГЛОК“, кал.9/19 мм. и преработена пневматична пушка, а за останалите веществени доказателства - 3 броя гилзи, 1 брой тампон обтривка в запечатан плик, иззети дактилоскопни следи в запечатан плик, 1 брой дясна маратонка „FREELAND SPORT“, сгъваем нож с дължина 21 см., обтривка от стъпка, напоена с кръв, камък с размери 4 см. х 2, 5 см. с червено-кафява засъхнала течност, черно на цвят долнище от анцуг, напоено с кръв, черна вълнена шапка, черен суитчър с качулка с надпис „JEANS“, 1 брой мъжки потник, бял на цвят със зацапване с червено-кафява течност, 1 брой блуза с дълъг ръкав - синя, 2 броя текстилни сакове, 1 брой отвертка с червена пластмасова дръжка, 1 брой маратонка, черна лява „FREELAND SPORT“, е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила като вещи без стойност. Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото държавни разноски, както и да заплатят направените от частния обвинител разноски по делото в размер на от по 1200 лева за всеки един от тях. Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби от подсъдимия С. Д., чрез неговия защитник адв.М.Б., от служебния защитник на подс.К.С.- адв.М.А. и от частния обвинител А.В., чрез повереника му - адв.Ж.А.. В жалбата на подс.С.Д., изготвена от адв.Б., са развити доводи за необоснованост на присъдата. Твърди се, че по делото не са събрани безспорни доказателства за съизвършителство и единство на умисъла между двамата подсъдими. Посочва се, че подс. С. многократно е променял обясненията си, видно от показанията на свидетели и твърденията му не се подкрепят от фактическите обстоятелства по делото. Развива се тезата, че произведените от подзащитния му изстрели и последващите му действия са продиктувани от поведението на самия пострадал, което породило страх у подс. Д., като последният в нито един момент не е показал с думи или действия, че иска да вземе оборота или таксиметровия автомобил. Отбелязва се също, че според комплексната балистично-медицинска експертиза, пистолетът, с който е стрелял подс. Д. е негодно средство да причини смърт или увреждания. Отправена е молба към въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото обвинение или алтернативно, да я измени, като приложи чл.55 от НК, съобразявайки многобройните смекчаващи обстоятелства и му наложи наказание, позволяващо му да продължи живота си извън пределите на затвора. Според жалбата на служебния защитник - адв.М.А., така постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон. Моли за нейната отмяна и постановяване на нова, в която да намери приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК или алтернативно, подс. С. да бъде признат за виновен по чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. 2 от НК и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК да му се наложи наказание, различно от лишаване от свобода или да бъде приложен чл. 66, ал. 1 от НК. В писмено допълнение на служебния защитник, в подкрепа на въззивната жалба, се релевират конкретни оплаквания. Сочи се допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон, довело до съществено ограничаване правата на подс. С., защото посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието на същия подсъдим е по чл.61, т.1 от НК, а тази в присъдата е по чл.61, т.1 и т.2 от НК, което несъответствие първият съд е следвало да отстрани чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за внасяне на нов обвинителен акт. Твърди се, че степента на обществена опасност на извършеното от същия подсъдими деяние не е голяма и укорява окръжния съд за липсата на отговор за приложение на хипотезата на чл. 61, ал. 1 от НК. Намира, че не е аргументирана правната квалификация като опит за грабеж, придружен с опит за убийство, т.к. изложеното от първия съд не се подкрепя от доказателствата по делото, а се извежда от последиците от действията на подсъдимите въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, което обаче не дава отговор на важни според защитата въпроси. В подкрепа на оплакването се сочи също отсъствието на доказателства за намерение, знания или подготовка, както и за действия, с които да се причини смъртта на пострадалия, като целта на нападателите е била отнемането на парите от оборота на пострадалия и евентуално автомобила, ако шофьорът избяга. Направени са доказателствени искания за назначаване на психолого - психиатрична експертиза и допълнителна комплексна съдебно медицинска и балестична експертизи с формулирани към тях въпроси. Моли се отмяна на първоинстанционната присъда в частта, с която подс. С.ов е признат за виновен и му е наложено наказание по правилата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от НК, като се признае за виновен само по чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, да се намали наложеното му наказание и на основание чл. 66 от НК да се отложи изпълнението му. В жалбата на частния обвинител и допълнението към нея се поставят оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстнационното производство и явна несправедливост на присъдата, в частта й относно наказанието на подс. С. Д.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. С. Д. наказание се обосновава с отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, изключително високата степен на обществена опасност на деянието и последиците му за пострадалия; проявената от двамата подсъдими изключителна упоритост за реализиране на намерението да осъществят грабеж; липсата на изразени съжаление и критичност от подс.Д.. Същественото процесуално нарушение е допуснато от окръжният съд с прекратяването на производството по приетия от него за съвместно разглеждане граждански иск, с което са били ограничени правата на пострадалия. Моли се за изменение присъдата, в частта й относно вида и размера на наложеното на подс. Д. наказание, като се увеличи същото в максимален размер, предвиден в закона. Алтернативно, се моли да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция. Подадените жалби са инициирали разглеждането на делото пред БАС, който с решение № 185 от 23.01.2020г. по ВНОХД № 161/2019г. е изменил първоинстанционната присъда в санкционната й част, като е намалил наказанието на подс.К. С. на 4години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му. Подсъдимите са били осъдени да заплатят направените пред въззивния съд разноски, в размер от по 226, 40 лева, за всеки един от тях. По жалби от подсъдимите и от частния обвинител решението на апелативния съд е било атакувано пред Върховния касационен съд. С решение № 119 от 01.03.2021г. по н.д. № 394/2020г., ВКС, III н. о., е отменил изцяло въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от апелативния съд. С постановеното второ въззивно решение № 17 от 02.03.2022г. по ВНОХД № 41/2021г., БАС е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието, за което двамата подсъдими са били признати за виновни, в такова по чл.199, л.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, а за подс.С. и във вр.чл.63, ал.1т.2 НК, за което им е наложил наказания - на подс.Д. - 8 години лишаване от свобода, а на подс.С. – 2 години и 4месеца при първоначален общ режим за изтърпяване. В останалата й част присъдата е потвърдена. Подсъдимите са били осъдени да заплатят направените пред въззивния съд разноски, както и тези направени от частния обвинител- по 550лв., за всеки от тях. Второто по ред касационно производство е било образувано отново по жалби на подсъдимите и частния обвинител. С решение № 50149 от 23.01.2023 г. по н. д. № 472/2022 г., ВКС, II н. о., е отменил на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК решение № 17 от 02.03.2022 г. по ВНОХД № 41/2021 г. по описа на БАС и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав, представителят на БАП изразява становище за пълно съответствие на обжалваната присъда с разпоредбата на чл. 305 от НПК. Намира, че доказателствените материали са подложени на всеобхватен анализ, въз основа на който първоинстнационният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за осъществен състав на престъпление от двамата подсъдими. Със направен собствен анализ на гласните доказателствени източници и експертни заключения, прокурорът аргументира наличието на общ пряк умисъл у подсъдимите за причиняването на смърт на пострадалия при осъщественото от двамата изпълнително деяние на грабежа, придружен с опит за убийство. Излага доводи за неоснователност на искането на защитника на подсъдимия С. за приложение чл. 61, ал. 1 от НК. По отношение на наложеното на подсъдимия Д. наказание, счита същото за справедливо отмерено и като такова следва да остане непроменено. Също така, изразява становище, че съобразявайки се с указанията на ВКС за невлошаване на положението на обжалващия, на подсъдимия С. следва да му бъде наложено наказание 2 години и 4 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. В пледоарията си пред въззивния съд, повереникът на частния обвинител по делото – адв.К., изразява становището си, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствения извод, че двамата извършители са действали с общност на умисъла и с намерение да отнемат живота на пострадалия, като са действали задружно, простеляли са го с изстрел от пушка и само поради стечение на обстоятелствата и бързата намеса на лекарите, не е настъпил смъртен резултат. Моли въззивният съд да признае подсъдимия С. Д. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2 от НК и да му бъде наложено наказание по-голямо от 15 години лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия К. С., позовавайки се отменителното решение на ВКС, постановено при второто касационно разглеждане на делото, поддържа оплакванията от депозираната жалба, в частта й относно приложението на чл.58, чл.61 и чл.66 от НК. Поддържа позицията си, че действията на подс.С. при извършване на престъплението се дължат на лекомислие и увлечение, каквото е и заключението на изслушаната психологична експертиза, като терминологичните уточнения, направени от вещото лице Й. Й. във въззивно заседание счита, че не променят неговото значение. На следващо място, настоява въззивният съд да се произнесе по приложението на чл. 58, б. „а“ от НК. Наред с това, твърди наличие на противоречие в заключението на допълнителната КСМБЕ относно възможността раневия канал на огнестрелната рана да се получи само при праволинейно движение на проектила, но не и при изстрел, произведен с изследваната пушка нагоре. Намира за необорени обясненията на подс.С., че изстрелът е произведен неволно. Счита за голословно твърдението, че същият подсъдим е тренирал спортна стрелба. Развива съображения за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, с което ще бъдат изпълнени всички цели на наказанието, т.к. същото и към момента изиграва превъзпитателна роля спрямо подсъдимия, който остава с чисто съдебно минало, успял е да си завърши средното образование, трудово ангажиран е, предстои му да стане баща и не е допринесъл за продължителността на воденото наказателно производство. Посочва, че присъдата е неправилна и в частта й, с която окръжният съд е възложил на непълнолетния подс.Д. част от направените от частния обвинител разноски по делото, защото пострадалият е конституиран като частен обвинител само по отношение на другия подсъдим. Моли въззивният съд в случай, че приеме, че са налице основанията на чл. 61 от НК, да приложи същата разпоредба със съответните законови последици спрямо подс. С. или съобразно отменителното решението на ВКС, да му бъде наложено наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, което да бъде отложено за изтърпяване в определен от въззивния съд срок. Защитникът на подсъдимия Д. приема атакуваната присъда за неправилна и необоснована. Намира, че описаните в мотивите на ЯОС действия на подсъдимия Д., изразяващи се в използвана принуда и заплаха, предвид възпроизвеждане на изстрел с газов пистолет, ритане и блъскане на пострадалия В., могат да бъдат квалифицирани само като класически случай на грабеж по чл. 198, ал. 1 от НК. Твърди, че е налице ексцес на умисъла, т.к. подсъдимият Д. не е знаел, че другия подсъдим С. ще се опита да лиши от живот пострадалия. В подкрепа на тезата за ексцес и липсата на умисъл за по-тежко квалифициращите деянието признаци посочва, че не следва де се предоставя доверие на неговите обяснения, защото в психиатрична експертиза е посочено, че е склонен към лъжа и многократно предлага различни версии за случилото се, а освен това неговите обяснения имат характер на оговор; че подс.Д. не е знаел за изстрела, който ще възпроизведе С., защото се е намирал много близо до пострадалия В., когато другия подсъдим е стрелял; че е взел газовия пистолет, който по принцип го е държал С., за да не направи последният нещо лошо, което се потвърждава, че по пистолета не са открити ДНК следи само от подс. Д.; че ако е имало някакво намерение за извършване на такъв сериозен грабеж придружен с опит за убийство, то той е щял да бъде извършен от Д. още спрямо първия таксиметров шофьор; че макар и да е установено, че подс.Д. е държал нож, с който е можел да нарани пострадалия, можел е да спука гумите на автомобила, но той по никакъв начин не го е използвал. На следващо място, счита, че е налице надхвърляне на разумния срок за приключване на едно наказателно производство, поради което наказанието на подс.Д. следва да бъде в законовия минимум, като следва да бъде обсъдена и възможността дали забавянето на производството не представлява основание да се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Моли въззивният съд да отмени изцяло осъдителната присъда и в случай, че не оправдае изцяло подс.Д., да приемете правна квалификация по чл. 198 от НК и да наложи условно осъждане. Подсъдимият К. Д. в своя защитата, заявява, че се присъединява към изложеното от защитник му. В предоставената му последна дума изразява съжаление. В лична защита подсъдимият С. Д. също се присъединява към казаното от защитника му и изразява съжаление за действията си. В последната си дума моли за условно осъждане. Съдът, след като обсъди материалите по делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК, приема за установено следното: През м. декември 2017 г. на учебната 2017/2018година, подсъдимите С. М. Д. и К. М. С. учили в Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“ в гр. Ямбол, като подс.Д. бил ученик в 12 клас, а подс.С. - ученик в 9 клас. Двамата живеели в различни стаи в общежитието на училището и били приятели. На 11.12.2017 г. около обяд двамата подсъдими се срещнали и се уговорили да извършат същата вечер грабеж на таксиметров шофьор. Подсъдимият С. Д. предоставил две пътни чанти(сакове). В по-малкия син сак с червен джоб същият подсъдим поставил притежавания от него газов пистолет ZORAKI, mod.917-8 № 0417-02131, копие на пистолет „ГЛОК“, кал.9/19 мм., предназначен за стрелба с халосни и газови патрони, а в по- големия черно-червен сак подс. К. С. оставил пречупена пневматична пушка, закупената през лятото същата година от свид.Г. Ж. и пригодена впоследствие за стрелба с патрони.22LR. Във всеки от саковете подсъдимите си сложили дрехи за преобличане. Подсъдимият Д. взел поставен в кания сгъваем нож с обща дължина 21см. Около 19: 30 часа двамата подсъдими, носейки саковете си, отишли до стоянка на таксита, намираща се до банята на гр. Ямбол, където се уговорили с таксиметровия водач - свид. П. П., да ги откара до гробищата на с. Дражево, обл. Ямбол, в началото на селото. Свид. П. поставил саковете им в багажника на автомобила. Подсъдимият С. седнал на предна дясна седалка до водача, а подс. Д. – на задната седалка зад водача. Двамата подсъдими били с качулки на главите си, не разговаряли по време на пътуването, а подс. С. гледал постоянно през прозореца вдясно на автомобила. Пристигайки до гробищата на селото, свид.П. спрял автомобила в осветената от улична лампа част на улицата. Когато подсъдимият С. платил превоза, таксиметровият водач видял лицето му. Подсъдимите слезли от таксиметровия автомобил, взели саковете си и се отдалечили в неизвестна посока. Свидетелят П. направил обратен завой, но на връщане не ги видял на място, където ги оставил. След като автомобилът на свидетелят П. се отдалечил, подс. С. от мобилния телефон на подс. Д. повикал друго такси, като казал, че ще го чака до гробищата на с. Дражево при началото на селото. Пострадалият А. В. В. - таксиметров шофьор в таксиметрова компания „Акцент“, отпътувал с управлявания от него лек автомобил „Форд Ексмакс“ с per. № • •••• •• за изпълнение на поръчката. Като уточнил в телефонен разговор с баща си - свид.В.В., таксиметров водач в същата фирма, местонахождението на посоченото от клиента място, към 20-20: 20ч. той спрял до табелата за с. Дражево, която била в непосредствена близост до гробищата на селото. Пострадалият имал в себе си 52 лева. До пристигането на управлявания от свид.А.В. таксиметров автомобил двамата подсъдими се преоблекли, подс. С. извадил от сака си пречупената пушка, сглобил я и я заредил с един патрон. Със заредената пушка подс.С. отишъл на казаното му от подс.Д. място - на около 20м. извън асфалтирания път, отляво на посока на движението на очакваното такси Подсъдимия С. Д. извадил сгъваемия нож от канията, поставил ги в левия джоб на якето си и взел газовия пистолет, като останал в дясната страна на пътното платно с двата сака. Пристигайки на посоченото в поръчката място, свид.А.В. видял подс. Д. от дясната си страна. Спрял автомобила без да изключва двигателя. На въпроса му дали е за поръчката подс.Д. отговорил положително и го помолил да отвори багажника, за да остави саковете. Свид.В. излязъл, отвори капака на багажника, където подс.Д. оставили двата сака и се отдалечил от водача. Когато свид.В. затворил багажника чул изстрели. Първият от тях бил произведен от подс. К. С. с пушката, която носил, като изстреляният оловен проектил попаднал в лявата част на гърба покрай гръбначния стълб на ниво V-VI междуребрие и без изходна рана се разрушил на три части при преминаване през гръдната стена на пострадалия. В същото време подс.С. Д. произвел изстрел с газовия пистолет. След първия изстрел пострадалият почувствал силна пронизваща болка в лявата страна на гърба, която преминавала по цялата лява част на тялото му, при което той приклекнал с единия крак, но успял да се изправи. Обърнал се към подс.Д. и като видял, че той зарежда пистолет, направил крачка към него, за да го избута, но разстоянието между тях не му позволило. Подс. Д. презаредил и стрелял отново два пъти, докато в затворния блок на пистолета заседнал патрон (без разкъсана тапа) и той го хвърлил. Пострадалият успял да се добере и да седне на седалката на водача, но краката му останали извън автомобила. Той се просегнал към бутона на станцията и като го натиснал, започнал за вика за помощ. Подсъдимият Д. го приближил и започнал да го рита в гърдите и да го дърпа навън. Пострадалият успял да хване единия крак на подс. Д. и започнал да го дърпа към себе си, като преди да се изплъзне от ръцете му, маратонката с която бил обут нападателя паднала в купето. Нараненият свид.А. В. ритнал подс.Д., който изгубил равновесие и политнал назад, при което се порязал в областта на дясната подбедреница с ножа, който се бил извадил от канията и го държал в ръката си. Таксиметровият водач А. В. успял да затвори вратата на автомобила, но при опита си да тръгне загасил двигателя, веднага отново го запалил и потеглил към центъра на с.Дражево, като изхвърлил маратонката на подс.Д.. Порязаният подсъдим Д. побягнал към подс.Д., който го чакал на мястото, откъдето е стрелял, наблюдавайки случващото се. Тичайки през полето в посока бензиностанция „ОМВ“ на автомагистрала „Тракия“ двамата подсъдими се отдалечили от местопрестъплението. Докато бягали те си предавали пушката да я носят и накрая я хвърлили в изоставено поле с домати в землището на с.Дражево, на около 100м. от автомагистралата. Причинената от самонараняването порезната рана на десния крак на подсъдимият Д. обилно кървяла, той се чувствал зле и губил сили, поради което подс. С. позвънил първо на баща му, после на възпитателите в спортното училище, но след като никой не му отговорил, позвънил на треньора им – свид. А. Д.. Помолил го да дойде да ги прибере от бензиностанция „ОМВ“ на автомагистралата, като му казал, че при сбиване с момчета от ромски произход в с. Дражево, подс. Д. е намушкан от тях в областта на крака. Свидетелят Д. съобщил за инцидента на ЕЕН 112 и заедно с приятелката си – свид. Е. Г. и със свид.Н. Г - управител на посочената бензиностанция, който да ги упъти къде да се включат в движението на магистралата, веднага потеглили към бензиностанцията. До изхода на бензиностанция „ОМВ“ свидетелите Д., Г. и Г срещнали подс. С., без горна дреха, който ги завел при подс. Д., лежащ бос и окървавен в канавка близост до пътя. Подсъдимият Д. не можел да се движи и затова го откарали с автомобила до бензиностанцията, откъдето бил транспортиран с линейка в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ Ямбол за лечение. Около 10 минути след първото обаждане, пострадалият А. В., управлявайки автомобила към центъра на с.Дражево, отново се обадил на баща си - свид.В. В. и му казал, че е нападнат и прострелян. Баща му подал сигнал за случилото се в полицията и на ЕЕН 112 и също потеглил за селото. Намерил сина си в автомобила с окървавен гръб в центъра на селото. Пристигнали и органите на полицията, а малко по-късно и медицински екип на спешна помощ от гр. Ямбол. Пострадалият бил откаран в болницата в гр. Ямбол, а след това бил лекуван в болница в гр. Стара Загора. Изпълнената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането (л. 333-л. 336, т. 3 от ДП), установява, че клетъчният материал (кръв) по дъното на гилзата, заседнала в цевта на пушката, болта за сглобката на пушката и цевта на пушката (обекти № 1. 1, 1. 2 и 1. 3), има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия С. Д.. Изследването на обект № 2 (спусък и спусъчна скоба на пистолет „Zoraki“), показва наличие на минимално количество клетъчен материал – смес от в близко съотношение от повече от две лица, поради което не може да се разграничи индивидуален ДНК профил. От заключението по изготвената по делото комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза № 38/2018 г. (л. 345-л. 355, т. 3 от ДП), се установява, че А. В. е получил огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво, кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина вляво, разкъсване и контузия на левия долен дял на белия дроб с възпаление, две разкъсвания на диафрагмата, чуждо тяло в гръдната кухина. Входната рана е с диаметър около 5мм и се намира в лявата част на гърба покрай гръбначния стълб на ниво V-VI междуребрие, като няма изходна рана. Причинено е нараняване, което прониква в гръдната кухина, чуждо тяло в гръдната кухина на пострадалия. Същото огнестрелно нараняване нарушава целостта на диафрагмения купол в ляво, което представлява нараняване, проникващо в коремната кухина. Увреждането на белия дроб, кръвоизливът в гръдната кухина и навлизането на свободен въздух в гръдната кухина, както поотделно, така и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като нараняването е в област, където се намират жизненоважни органи и системи. При извършената хирургическа интервенция е извадена една метална частица от разрушения на три части проектил, като две от металните части към момента на изготвяне на експертизата са останали в тялото на пострадалия. От липсата на данни за дулен отпечатък около входната рана е направен извод, че не се касае за изстрел от упор, а изстрелът е бил един и далечен. Огнестрелно нараняване може да се реализира когато пострадалият е бил с гръб към стрелеца, като посоката на изстрела е била отзад-напред спрямо пострадалия в изправено положение от дистанция 5-20м. Според същото експертно заключение газовия пистолет Zoraki, mod. 917-8 № 0417-02131 е копие на пистолет Глок кал. 9/19мм. Предназначен е за стрелба с халосни и газови патрони кал. 9мм. Газовият (газсигналният) пистолет не е огнестрелно оръжие, не е допълнително преработен и с него не могат да се изстрелват проектили. Вложеният в пълнителя на пистолет патрон с означение „CN“ означава, че в патрона има 80млгр хлорацетофенон – бойно отровно вещество, което не нанася трайни увреждания върху човешкия организъм, микрочастиците от същото вещество могат отлитат максимално на 3м. от дулния срез и на стрелба по-малка от 1 метър могат да повредят ретината. Изрично е посочено в експертизата, че газсигналното оръжие при изстрел от упор може да нанася животозастрашаващи увреждания на човек или животно. В случая увреждания не са причинени, като не е възможно да се посочи броят на произведените с пистолета изстрели. От същата експертиза се установява, че процесната пневматична пушка е била допълнително преработена, като патронника е увеличен да поема патрони калибър. 22LR и е с допълнително монтиран ударник, поради което представлява огнестрелно оръжие, способно да порази жива цел. Прицелната далекобойност на това огнестрелно оръжие е около 50-100м, но в заключението се посочва, че проектилът запазва достатъчно кинетична енергия да порази жива цел на няколко пъти по-голямо разстояние. Установено е, че на изследваната пушка допълнително е монтиран ударник, с който се нанася удар по периферията на боеприпаса, т. е. периферно възпламеняване. Гилзата, обект на изследването е с дължина 17. 5мм, със следи от механично въздействие по периферията. В самия център на гилзата има отпечатана буква С, което сочи, че гилзата е част от унитарен патрон кал. 22 (Long Rifle), производство на американската фирма CCI SPEER. Отразено е, че отворът на куршума дава възможност след навлизане в човешкото тяло да фрагментира, като отдава цялата си кинетична енергия, нанасяйки тежки поражения. Посочено е също, че този вид боеприпас е много по-опасен от конвенционалния куршум. При извършената експериментална стрелба с патрони CCI кал. 22 с куршум с тегло 2. 6 грама с пушката обект на изследването, се установило, че средната скорост на изстреляните пет броя боеприпаси е 479 м/сек. При извършено сравнително изследване между гилзата обект на изследването и експериментално изстреляните гилзи, се установява съвпадение в следите, оставени върху дъната на гилзите от допълнително монтирания на пушката ударник, респ. гилзата, обект на изследването, намираща се в патронника на изследваната пушка, което сочи че е стреляна с пушката, обект на изследването. Направен е извод, че със същата пушка е бил изстрелян проектил, част от посочения патрон. Гилзата, обект на изследването не е извадена от цевта на пушката, защото няма монтиран допълнително изхвъргател. За да се изтегли гилзата от преработения патронник на пушката е необходимо да има устройство, което при отварянето на цевта да я изтегли навън. Поради това в дясната част на дъното на гилзата има изработен отвор, от който с помощта на остър предмет да се изтегля гилзата навън. От представените от повереникът на частния обвинител в първоинстнационното съдебно заседание от 30.05.2019г. медицински документи (амбулаторен лист № 1122/01.04.2019 г., ведно с искане за рентгенологично изследване и резултати от същото, извършено на 03.04.2019 г. и 6 бр. копия от снимки, амбулаторен лист № 2506/19.04.2019 г. на д-р Испер, ведно с изследване ЕКГ и ехограф, резултат от проведено изследване с детекторен компютърен томограф № 312253/30.04.2019 г., извършено в УМБАЛ "Света Екатерина" София, ведно с разпечатка на 3 бр. снимки от изследването –л.162-л.179 от НОХД №24/19г. на ЯОС, както и етапна епикриза от 18.04.2019г. ), се установява, че една от останалите в тялото на пострадалия метални частици от проектила е разположена в меокардна на лява камера, по диафрагмалната повърхност на сърдечния връх на пострадалия В., както и че към от 18.04.2019г., той е бил диагностициран и лекуван от „Реакция на тежък стрес в адаптацията, посттравматично стресово разстройство“. Приетото в проведеното въззивно съдебно следствие заключение на допълнителната комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза (л. 54-л. 57 от ВНОХД 41/2021 г. на БАС) допълва непротиворечиво изводите от КСМБЕ. От допълнителното заключение се установява, че усилието, което се прилага върху спусъка на изследваната пушка за да се произведе изстрел е 800 грама, като при произволни сътресения на изследваното оръжие не е възможно да се произведе изстрел. Произволен изстрел с изследваното оръжие без натискане на спусъка е възможен само тогава, когато се нанася силен удар в долната част на приклада в твърда повърхност, с цев насочена нагоре. Установено е, че в настоящия случай цевта на изследваната пушка е насочена към пострадалия, защото изстреляния куршум описва траектория от 100 метра праволинейно движение. Вещите лица не могат с категоричност да посочат къде се е намирал пострадалия в момента на изстрела, защото не е описано направлението на раневия канал. Те обаче потвърждават извода си от основното си експертно заключение, че такова огнестрелно нараняване може да се реализира чрез далечен изстрел, като пострадалият е бил с гръб към стрелеца. Невъзможно е да се прецени дали пострадалият е бил под някакъв ъгъл спрямо траекторията на проектила, защото този ъгъл е много малък. Направен е извод, че е наличен ранев канал през гръдната стена и разрушени тъкани в посока към гръдната кухина, което определя посоката на изстрела отзад-напред, малко отляво-надясно, при изправено положение на тялото на пострадалия, което определя, че пострадалият е бил прав и изстрелът е дошъл откъм гърба му. Потвърждават се описаните в комплексната съдебно- медицинска и балистична експертиза увреждания - огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво, кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина вляво, разкъсване и контузия на левия долен дял на белия дроб с възпаление, две разкъсвания на диафрагмата, чуждо тяло в гръдната кухина, както и отсъствието на изходна рана. Липсва дулен отпечатък около входната рана, както и допълнителни фактори като барутни частици, смазка, изгаряне, което определя, че не е изстрел от упор, както и близък изстрел, поради което и е направен извод, че изстрелът е бил един и далечен, като посоката на изстрела е била отзад-напред спрямо пострадалия, който и бил в изправено положение от далечна инстанция. Според заключението на комплексна психолого-психиатрична експертиза (л. 416-л. 427, т. 4 от досъд.п.) непълнолетният подсъдим К. С. не страда от психическо заболяване и по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си. Предвид възрастовия период неговата личност е в процес на развитие. Той е екстровертен, емоционално нестабилен психичен тип, което го определя като активен, чувствителен, агресивен, непостоянен и импулсивен, с данни за реактивна агресивност, неустойчивост на самооценката. Честолюбив, с подчертано мъжествен стереотип на поведение, с признак на акцентуация в характера от хипертимен тип, с приповдигнато настроение без видими причини, с непрекъсната жажда за дейност или словесна комуникация, не губи оптимизъм дори в трудни ситуации, с неукрепнала ценностна система, слаб самоконтрол и емоционално нестабилен. Резултатите от психологичното изследване са показали у подс. С. склонност към лъжа, като в първоинстанционното съдебно следствие (л.204-л.206 от НОХД№24/2019г. на ЯОС) вещото лице психолог Г. А. уточнява, че тази склонност е част от неговата личностова характеристика и не се проявява само за конкретното събитие. В същото съдебно заседание това вещо лице посочва, че личността на подс.С. е в процес на развитие, което включва и вземането на импулсивни лекомислени решения, като подчертава, че това не е нещо изключително и типично само за него, а е нормално за децата от неговата възраст, за цялата възрастова група. Категорично изразява извода си, че според нейната обективна преценка подс. С. не се е увлякъл да извърши престъплението и не го е извършил поради лекомислие. Посочва, че той може да взема самостоятелни решения и не се е увлякъл от действията и поведението на пълнолетния подсъдим. От заключението на изготвената във въззивното съдебно следствие психологична експертиза (л. 181-л. 187 от ВНОХД № 41/2021 г. на БАС) се установява, че подс. С. към момента на деянието е действал с характерната за него емоционална неустойчивост, като няма обективни и субективни данни за участие и влияние на депривация върху действията му. Той не изразява съжаление, но показва чувство на разкаяние, не демонстрира притеснение и неудобство, но споделя разочарование, че е предаден от приятел. Според заключението подс. С. сам е ръководил поведението си, съобразно спецификата на личностовата си структура и е склонен към лекомислени постъпки и увлечение в действията си. В отговора по п.3 от заключението е посочено, че действията на този подсъдим към момента на деянието се дължат на лекомислие и увлечение в конкретната ситуация, но при изслушването му във въззивно заседание, вещото лице уточнява, че е използвала израза „лекомислие и увлечение“ със смисъл на хлапашко поведение, което е резултат на прибързано решение и неразумна постъпка. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания съвкупен доказателствен материал: обясненията на подсъдимите, дадени от тях в хода на проведеното по делото съкратено съдебно следствие; от показанията на свидетелите А. В., В. В., Н. Г, П. П., А. Д. и Е. Г., депозирани непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав и тези, приобщени към доказателствената маса чрез прочитане по чл. 281 от НПК, както и от заключението на психолого-психиатрична експертиза и проведения разпит на вещите лица; от приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК показания на свидетелите Г. Ж., Н. П.-В., Т. Т. и П. К. и заключения на назначените в досъдебното производство комплексна съдебно- медицинска и балистична експертиза и съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането, за които ЯОС е одобрил съгласието на страните да не се провежда техния разпит; от прилежно изброените в мотивите писмени доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване и съответни албуми, писмените доказателства - свидетелства за съдимост, характеристики и др. и предявените по реда на чл. 284 от НПК веществени доказателства. С цел по-пълно изясняване на въпросите относно начина на причиняване на огнестрелното нараняване на пострадалия и наличието на интелектуално-волеви особености в психологическото състояние на непълнолетния подс.К. С., въззивният съд изслуша назначените по искане на адв.М.А. и изпълнени при предходното въззивно разглеждане на делото допълнителна комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза и съдебно-психологична експертиза, както и обясненията на подсъдимите по предявените им фотографии на веществени доказателства (черен сгъваем нож, 2 бр. сакове и съдържащи се в тях билети, дрехи, маратонки, текстилни тежести и др.), описани и фотографирани при извършените в досъдебното производство огледи на местопроизшествия и на веществени доказателства. Първоинстанционният съд е пропуснал да констатира наличието на основанието по чл. 279, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 от НПК и не е приобщил обясненията на подсъдимите, депозирани в присъствието на техните защитници пред орган на досъдебното производство. Така разказите на подсъдимите, възпроизвеждащи обстоятелства, отнасящи се до съществото на обвинението, са останали непроверени, което е в противоречие на изискванията, визирани и в чл. 107, ал. 5 от НПК. Този пропуск отстранен от настоящия въззивен състав чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 и чл. 317 от НПК в съдебно заседание от 28.06.2023г., като така приобщените обяснения са предмет на обсъждане в контекста на целия доказателствения материал по делото. Въззивният съдебен състав прие за негоден източник на доказателства депозираните в съдебно заседание на 30.05.2019 г. (л. 206-208 от НОХД№24/2019г.) показания на свид.Банко Д., както и прочетените на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК негови показания от досъдебното производство. В тези показания на полицейския инспектор свид.Банко Д. се възпроизвеждат изявленията на подсъдимия К.С. при проведените с него полицейски беседи в началния стадий на наказателното производство, в качеството му на заподозрян и поставен в контролирана среда с изолирането му в специализирано помещение за задържане на непълнолетни и малолетни лица, без обаче представени доказателства за надлежното му уведомяване и осигуряване на правото му да ползват адвокатска защита и да не дава уличаващи обяснения, които могат да бъдат използвани за осъждането му. След като информацията за обстоятелствата по чл.102 от НПК не получена чрез надлежно проведен по предвидения по чл.138 от НПК разпит на обвиняемо лице, а чрез оперативен способ, нейното приобщаване към годната доказателствена маса чрез коментираните свидетелски показания, би довело до недопустимо заобикаляне на строго регламентираните в правила за събиране и проверка на доказателства. Правилно ЯОС е кредитирал и е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите А. В., В. В., А. Д., Е. Г., Н. Г, П. П., Г. Ж., Н. П.-В., Т. Т. и П. К., които са обективни, логични, взаимодопълващи се и последователно възпроизвеждащи обстоятелствата от значение за предмета на доказване. Като очевидец, показанията на пострадалия свид. А. В. са от важно значение, защото съдържат преки доказателствени факти относно изясняваните обстоятелствата за развоя на инкриминирания инцидент - посрещането му на местопрестъплението само от подс.Д., който след оставянето на двата сака в багажника се е отдръпнал назад; началния момент на нападението – когато затварял багажника, съвпадащ с чутите от него първи 2-3 изстрела и почувстваната силна болка в лявата страна на тялото, съпътствана с подгъването на крака му („пропаднах надолу“); месторазположението им по същото време - той е бил с лице към багажника, а нападателят му подс.Д. е бил вдясно от него; последвалите действия на подс.Д. – зареждане на газовия пистолет и произвеждане на още изстрели срещу пострадалия на разстояние от около „метър –метър и половина“; преследването на пострадалия от същия подсъдим, неговото дърпане и ритане, докато е седнал на мястото на водача и е викал за помощ през станцията на таксито; изблъскването на този подсъдим на земята, което е позволило на пострадалия да затвори вратата на автомобила; отдалечаването на пострадалия с таксиметровия автомобил от местопрестъплението и изхвърляне на 2-3 м. след потеглянето на останалата в купето след спречкването им маратонка на подс.Д.. Всички тези обстоятелства изцяло кореспондират с обективните находки от протоколите за оглед на местопроизшествие и на таксиметровия автомобил от 11.12.2017г. и от 12.12.20217г. –л.2-л.26, т.1 от досъд.п., както и с констатациите на КСБМЕ и допълнителната КСБМЕ относно вида и начина на полученото при нападението огнестрелното увреждане и невъзможността да се получи от стрелбата с газовия пистолет. Действително свидетелят не може да конкретизира броя на изстрелите (бяха около 4-5изстрела), което е напълно обяснимо с неговото физическо и психическо състояние, в което се е намирал по време на изненадващото нападение. Той обаче разграничава две групи изстрели, като паузата между тях е била не между първия и втория изстрел, защото първите 2-3-изстрела са чути едновременно, а когато подс.Д. е презареждал пистолета си преди да произведе следващите изстрели. Заедно с това пострадалият ясно разграничава и първия изстрел, защото го свързва с почувстваната болка - „Когато усетих първият изстрел бях с лице към багажника, а нападателят ми беше вдясно от мен.“ Намерените при огледа на местопрестъплението гилза от изстрелян патрон в патронника на преработената въздушна пушка, трите гилзи, идентични с тази на заседналия патрон (без разкъсана тапа) в затворния блок на газовия пистолет, сочат, че освен изстрела от пушката, подс.Д. е изстрелял още три патрона срещу пострадалия, преди да засече газовия пистолет и да го хвърли. Показанията на този свидетел за начина на осъществяване на нападението и за последващото му придвижване до центъра на селото се потвърждават(като контролно средство за проверка) от показанията на баща му – свид.Вълчо В., който преразказва чутото от сина си, а допълнителни данни за състоянието му и за вида на нараняването, се съдържат в първоначалните възприятия на оказалите първа помощ свидетели П. К., Н. П.- В. – лекари в ЦСМП Ямбол и Т. Т. -шофьор на линейка в ЦСМП Ямбол, както и с данните от приложените медицинската докуменати. Правилно и обосновано от първостепенния съд са кредитирани и дадените пред ЯОС показанията на свид.П. П., от които се установява начина на придвижване на двамата подсъдими от таксиметровата стоянка в гр.Ямбол до местопрестъплението – необичайното и за таксиметровия шофьор крайна цел на пътуването – гробищата на с.Дражево. Според същите показания двамата подсъдими са били с качулки и не са разговаряли в преводното средство, подс. С. е седял на предна дясна седалка до водача и той се е разплатил за превоза, а подс. Д. на задната седалка. Свидетелят ги е превозил и оставил до гробищния парк в осветена от лампа част. В показанията на този свидетел следва да се откроят още две обстоятелства. При пристигането до посоченото местоназначение и след затварянето на багажника единият от подсъдимите е попитал: „какво ще правим сега“, а другият му е отговорил: „ще видим, после ще говорим“. След това, като направил обратен завой за връщане към гр.Ямбол, същият свидетел не видял в осветеното от фаровете му пространство двамата подсъдими – „все едно бяха в земята потънали“. В частта относно превозения багаж – две леки чанти, едната по - дълъг сак, а другата също пътна чанта, но по-къса, както и относно неполучен от подсъдимите отговори на въпроса му какво има вътре и дали не са празни, настоящият състав съдът кредитира приобщените на основание чл.283, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК показния на този свидетел от досъдебното производство, предвид установения от другите доказателствени източници факт, че подсъдимите са се придвижвали не с един, а два сака и съдържащото се в тях. Констатираното противоречие е обяснимо с отдалечеността на проведения съдебен разпит от събитието, за което свидетелят разказва. Показанията на свидетелите А. Д., Е. Г. и Н. Г предоставят информация за мястото и начина на откриване на двамата подсъдими в близост до бензиностанция „ОМВ“ в района на АМ „Тракия“, до с. Дражево, за състоянието на подс.Д. след инцидента и за случилото се до транспортирането му в болнично заведение. От тях се установява, че подсъдимите са потърсили и получили помощ от треньора си – свид. Д., че подс.Д. е бил в съзнание, бос и окървавен, едва говорещ и че не е могъл да се придвижва сам, а само с чужда помощ и въпреки това подсъдимите не са искали да изчакат полицейския и медицински екипи; че двамата подсъдими изглеждали уплашени, че у подс.Д. е била намерена кожена кания без нож, както и че подс.С. е бил без яке и е разказал на полицаите и на свид.Д. две неверни версии за случилото се – първоначално, че се са се сбили с роми( същото му е казал и по телефона), а след това, че „някакъв човек е наръгал С.“. След прочитане на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК на част от показания на свид. Г. от досъдебното производство, в която тя съобщава, че подс.Д. не е искал да бъде викана полиция, същата свидетелка пояснява, че и двамата подсъдими не са искали това, което обстоятелство се възприема от настоящия състав за достоверно. От разясненията на свид.Д. след прочитане по същия ред на части от показанията му от досъдебното производство, предвид констатирани противоречия с казаното от него пред съдебния състав, става ясно, че действително още към дата 12.12.2017г., когато е разпитван свидетеля, подс.С. му е казал, че „С. се е скарал с таксиджията и че го е застрелял в гърба четири пъти…“ и „…че не знае как е наранен С. и дали някой и кой го е наръгал.“ - л.62, т.1 от досъд.п. Не е налице противоречие в показанията на този свидетел за лидера между двамата подсъдими и прояви на агресивност. Свид. Д. ясно посочва, че относно лидерството преценката му е предположение, базирана на възрастта на подс.Д., с когото е по-близък, защото са говорили повече, че той е по- изпълнителен, че и двамата подсъдими не са агресивни и че няма „кой знае какви впечатления от тях“, защото са придобити само от залата, тренировките и състезания, като уточнява, че „ в спорта е едно, в живота е друго.“ –л.216 от НОХД № 24/2019 г. на ЯОС. Настоящият състав се доверява на показания на тези трима свидетели като последователни и непротиворечиви. Единствено по отношение на обстоятелството за намерен от полицай калъф от нож (според свид.Г.), изпаднал от горна дреха на един от подсъдимите(според свид.Г), съдът не ги кредитира, защото противоречат на показанията на свидетелите от спешния медицински екип – К. и Т., според които при качването на подс.Д. в линейката, нейния водач - свид.Т., е видял в горния ляв джоб на якето кожена кания за нож, която той извадил и предал на полицай. На свидетелите К. и Т. този подсъдим също казал, че е наранен след сбиване с група роми. В останалата част показанията на П. К., Т. Т. и Н. П.-В. са относими към състоянието и вида, в което се е намирал подс.Д. при пристигането им заедно с полицейския екип до бензиностанция „ОМВ“, където са ги очаквали свидетелите А. Д., Е. Г. и Н. Г. Освен показанията на пострадалия В. източник на преки доказателства за обстоятелствата по чл. 102 от НПК са обясненията на двамата подсъдими. Същите следва да бъдат внимателно анализирани, предвид особения характер на този вид доказателствен източник, като при оценката им следва да се има предвид, че от една страна те са средство за защита, но от друга са годен източник на доказателства, когато намират подкрепа при съпоставката им с други събрани по делото доказателства. По отношение на уговорката да извършат грабеж на таксиметров шофьор, начинът и средството на придвижване до местопрестъплението, използването на преработената пушка и газовия пистолет за нападението, бягството им от местопрестъплението, потърсената и получена помощ от свид.Д., техните обяснения са относително непротиворечиви и се потвърждават от показанията на свидетелите, двете комплексни съдебно-медицински и балестични експертиза, данните, съдържащи се в протоколите за оглед. Противоречията между подсъдимите се отнасят до това чия е била инициативата за грабежа и какво е било уговорено да се извърши, като отчетливо е проявен стремежа на всеки да оневени или поне омаловажи собственото си участие в деянието за сметка на другия. Позицията на подс.К. С., заявена в обясненията му пред първата инстанция е, че по предложение на съпроцесника си се уговорили да ограбят шофьор, но „без да го нараняваме“. Тази версия за уговаряне на грабеж без нараняване на потенциалната жертва, е крайно неубедителна, предвид нейната непоследователност – първоначално този подсъдим твърди, че подс.Д. е трябвало да извади пистолета и таксиметровия водач да се уплаши, т.е. с газовия пистолет „да извършим това“, веднага след това твърди че е за втория шофьор е имало уговорка подс.С. да възпроизведе изстрел, от който шофьора да се стресне и избяга, като допълва, че се разбрали подс.С. да легне в храстите до пътя и от там да стреля и така да изплаши шофьора. Двата сака били на подс.Д., а подс.С. оставил в единия само вишнево яке. Свид.Г. Ж. не му е продавал пушка, не знае дали е имал пушка, но мисли, че баща на този свидетел имал. Самата пушка видял за пръв път в с.Дражево, когато другият подсъдим я извадил от сака и завил едно болтче от нея, но не е знае какво е сложил в цевта. Залегнал, където му казал подс.Д. – на 20-30 м. от мястото, където ги оставило първото такси. Пушката била въздушна и според подс.С. от това разстояние е нямало да улучи шофьора, когото пък не се виждал добре, защото било тъмно, а й подсъдимият не се целил, просто искал да стане от земята и да „възпроизведа изстрел“. Когато водачът затворил багажника подс.Д. започнал стрелба с пистолета, а подс. Д. произвел изстрел с пушката. Твърди, че се спречкали с другия подсъдим до оградата на магистралата, защото нещата не станали такива, каквито ги планирали и тогава му издърпал ножа от ръката и го хвърлил. Заявеното от подсъдимия не може да бъде прието за достоверно, защото не се съгласува с казаното от него в същия разпит, че е тренирал спортна стрелба и е стрелял с пушка на стрелбището в зала „Диана“. Че е стрелял с въздушна пушка в същата зала и на село се потвърждава и от обясненията му от досъдебното производство. Това обстоятелство означава, че подс.С. има поне елементарна практическа оръжейна и стрелкова подготовка за прицелна стрелба, както и че може да прецени вида на оръжието и снаряжението, с което си е служил. Неверно е и твърдението, че не виждал добре жертвата, защото отново в същите обяснения разказва, че двата пъти, когато се е обърнал (при това след като е побягнал, отдалечавайки се от местопрестъплението) е видял пострадалия - първия път водачът бил паднал на земята, а втория –че водачът бил в таксито и подс.С. го е хванал за крака и го дърпал да го свали. Отделно от това, според показанията на първия таксиметров водач - свид. П., подсъдимите са оставени от него на осветено място, а позицията за стрелба на подс.Д. е била на около 20-30 м. от същото. По отношение на пушката обясненията на подс.С. противоречат на приобщените по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК показания на приятелят му от детската градина в с.Болярово - свид.Г. Ж., от които се установява, че през лятото на 2017 г. свидетелят му е продал за 20 лв. подарената от баща му въздушна пушка. Сред противоречията в обясненията на този подсъдим пред първата инстанция с дадените от него в присъствието на защитниците му обяснения в досъдебното производство, приобщени във въззивно заседание от 28.06.2023г. по реда на чл. 279, ал.1, т.3 от НПК и със съгласие на страните и потвърдени от него, най-отчетливите се отнасят до твърдяното от него пред разследващия орган, че подс.Д. му казал че пушката е въздушна, обяснил му как да стрела, казал му, че първи трябва да стреля по шофьора, който ще дойде и да се цели в главата му; че легнал на 15-20м. от мястото, където подс.Д. очаквал таксито, че когато другия подсъдим извадил от джоба си пистолета и започнал да стреля, той също стрелял, но нагоре, защото бил вдигнал пушката; че не знае с какво стреля пушката, но че видял патрона или съчмата, докато подс.Д. я зареждал. В обясненията си пред ЯОС другият подсъдим Д. не съобщава какви са били конкретните уговорки между двамата подсъдими за планирания грабеж. Твърди, че се е отзовал на молбата на подс.С. да му помогне, като го „придружи“ и бъде „с него за морална подкрепа“ да вземат оборота на „някакво такси“. Пушката и пистолета били на подс.С. и ги сложили в сакове. В тях поставили още дрехи и обувки, за да не са празни. Когато пристигнали на местопрестъплението подс.С. го бил упрекнал, че не бил нападнал докаралия ги таксиметров шофьор и подс.Д. помислил, че са приключили с идеята за грабежа и ще се прибират. След това обаче и преди да пристигне второто такси той видял как подс.С. сглобил пушката „по негов начин“ и я заредил, като сложил патрон в нея. Твърди, че още привечер приятелят му споделил, че е взел патрони. Малко по - рано в същите обяснения този подсъдим заявява, че не знае с какво предназначение е пушката. На въпроса си към подс.С. какво ще прави с тази пушка не получил отговор. Преди края на разпита, обяснявайки присъствието на негово ДНК върху същата пушка сочи, че много пъти я е държал, както и когато се отдалечили от таксито. Твърди, че когато подс.С. извадил от сака пушката и пистолета, подс.Д. взел от него само пистолета - за „да не прави глупости“. По- късно посочва, че пушката била в ръцете на подс.С. и затова той не я взел, а взел само пистолета, защото му било по-лесно него да вземе. В края на разпита си твърди, че не знае дали пистолета е бил боен или газов, а по-напред посочва, че не е държал никога преди това оръжие, но знае, че само с натискане на спусъка се произвежда изстрел, а как се зарежда газов пистолет е гледал по филмите. Според разказа му, при приближаването на таксито подс.Д. се насочил към дясната страна на пътя по посока на движение на автомобила, а подс.Д. тръгнал извън пътя в тъмното, без да уточнява разстояние. Секунда – две след затварянето на багажника от водача се чул изстрел. По това време подс.Д. бил до предна дясна врата, дори я отворил, но му се е сторило, че стоящия до багажника пострадал бил направил крачка към него и за да го изплаши да не го приближава, извадил пистолета и минал назад и започнал да стреля – първия път към багажника, след това го приближил и стрелял в краката му още 2-3 пъти. Не помни къде е хвърли пистолета. Когато шофьора седнал на седалката си с краката навън и се просегнал към дясната седалка, тогава пък подс.Д. се уплашил, че пострадалият ще изкара нож и ще го нападне. Въпреки това отишъл до него, пострадалият обаче започнал да го рита. Подс.Д. тихичко му казал да тръгва и за да го сплаши също започнал да го рита. Според същите обяснения самонараняването не е станало при сборичкването, а след като тръгнал да бяга. Побягнал е, когато нападнатия водач е потеглил –„Аз седях и го гледах“. Бягайки почувствал, че ножа му, който бил извън калъфа, е паднал от джоба с разкопчания цип, върнал се да го вземе, но се спънал и паднал и се наранил. Тези обяснения, за които във възивно заседание от 28.06.2023г. посочва, че е говорил най-вярно какво се е случило, противоречат с приобщените в същото заседание обяснения на подсъдимия от досъдебното производство по няколко обстоятелства – че пистолета е бил не в сак, а в десния джоба на подс.С.; че подс.С. му е казвал, че е преправил пушката и тя може да стреля с бойни патрони; че подс.С. е сглобил пушката с отвертка; че подс.С. се скрил в храста на 5-6 м. от мястото, където подс.Д. е изчаквал с двата сака пристигането на новото такси; че пак там, изправен и с пушка в ръка го е заварил, след като побягнал по черния път; че хвърлил пистолета от уплаха докато водача отивал към мястото на шофьора; че пушката е „барал“ още в общежитието. В посочените обяснения на подсъдимите се съдържа както признание за собствената престъпна дейност, така и уличаване на другия подсъдим за участие в нея, като в тази им част обясненията на двамата представляват „оговор“. Съдебната практика е категорична, че обвинението и присъдата не могат да се основават само върху „оговор“, а уличаващите други лица данни, както и самопризнанието, следва внимателно да се преценява наред с всички доказателства по делото. Настоящият състав кредитира депозираните в съдебното и досъдебно производство обяснения на двамата подсъдими, единствено в частите им, в които съобщените в тях факти се подкрепят от фактическите данни, установени чрез другите гласни доказателствени средства, писмените доказателствени материали и експертните заключения. Така, соченото от подс.Д. обстоятелството пред ЯОС и в досъдебното производство, че подс. С. притежавал процесната пушка, която закупил от свид.Г. Ж. от с.Ружица, се потвърждава от коментираните по-горе показания на свид. Г. Ж.. Начинът на водене на стрелба от газовия пистолет за кратко време, зареждането и презареждането му, поддържане на безопасно разстояние за стрелеца при използването на съдържащите хлорацетофенон патрони и последвалото изхвърляне на пистолета, подкрепят казаното от подс.С. и в двете фази на наказателното производство, че другия подсъдим Д. е притежавал същия газов пистолет, показвал му го е и го е взел от общежитието, за да бъде използван при планирания грабеж. Използването на предоставени от подс.Д. пътни чанти, за пренасяне на пушката и дрехите за преобличане, както разказва подс. С., се установява от данните, отразени в протокол за оглед на веществено доказателство от 12.12.2017 г. и фотоалбум към него – л. 80-л-94, т. 1 от досъд.п. В вътрешността на черно-червения текстилен сак(„големия“), намерен в багажника на таксиметровия автомобил при огледа му, е открит билет за градския транспорт в гр. Стара Загора (с надпис „Тролейбусни и автобусни превози“ ЕООД гр. Стара Загора), а върху дръжката му е закрепен транспортен билет за безплатен багаж до 30кг, които при предявяването на двете фотографии във въззивно заседание от 28.06.2023г. подс.Д. посочва, че са негови. В същия сак са намерени сгъваемо „швейцарско ножче“ с множество компоненти, както и квадратен син пластмасов предмет с дължина 7см., със закрепен в предния край заострен метален връх. Присъствието на заострена част предоставя възможност всеки от тези предмети да бъде използван за ръчно изтегляне гилзата от патронника на пушката, каквато необходимост възниква предвид липсата на монтиран изхвъргател(КСМБЕ- л.351, т.3 от досъд.п.). Подсъдимият Д. заявява, че не знае на кого са тези две вещи, същото твърди и подс.С. за сгъваемото ножче, а за наподобяващата част от пергел, отрича да е негова. В другия по-малък син сак с червен джоб, освен маратонки „Puma“, чифт чорапи, плетен суичър, дънки с кожен колан, са намерени и 2 бр. текстилни тренировъчни тежести, които подс.Д. също посочва като свой, поради което съдът в тази част се доверява на обясненията на подс.С. пред първия съд и в досъдебното производство. Описаните в същия огледен протокол дрехи и маратонки са останали в пътните чанти в багажника на лекия таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“ с peг. № • •••• ••. При намирането на двамата подсъдими до бензиностанция „ОМВ“ подс.С. е бил облечен с черна фланела с дълъг ръкав и с черни дънки, видно от отразеното в протокола за освидетелстване - л.95-100, т.1 от досъд.п., а подс.Д. е бил откаран с линейката до МБАЛ „Св. Пантелеймон“ - Ямбол по слипове и бос, с окървавени чорапи, според показанията свидетелите К., Т. и П.-В.. Обстоятелството, че в таксито, откарало ги в с. Дражево подс.С. е седял на предна дясна седалка до водача, а подс. Д. на задната седалка, се потвърждава от показанията на свидетелят Петков, който разпознава единствено подс.С., поради което в тази част съдът кредитира обясненията на подс.Д. пред ЯОС. Поръчката за второто такси е била направена от подс. С. чрез телефонно обаждане от телефона на подс. Д., видно от обясненията на двамата пред ЯОС. Обясненията на подс.Д. за местоположението и придвижването му при нападението над пострадалия, не намират потвърждение от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 11.12.2017 г. и фотоалбума към него (л. 2-л. 17, т. 1 от ДП), където са фиксирани намерените и иззети 3 броя идентични гилзи, указващи придвижването на подс. Д. при възпроизвеждане на изстрелите от пистолета. Гилзите са обозначени с номера от 1 до 3, като трети номер е в близост до десния край на платното за движение, от където е започнал да стреля подсъдимия, след това номер две и номер едно са в посока към средата на пътното платно. Тяхното месторазположение не кореспондира с обясненията на подс. Д., че когато пострадалият е бил до багажника на колата, той „вече се бил запътил към предна дясна седалка“ на автомобила. Действително подс. Д. е бил отдалечен от пострадалия по време на произведените изстрели, което се потвърждава и от заключението на комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза за разстоянието на увреждащо въздействие на хлорацетофенона, с каквото бойно отровно вещество са били снарядени изстреляните от газовия пистолет патрони и отсъствието на такива увреждания у свид.А.В.. Разположението на намерените върху пътната покривка гилзи потвърждава съобщения от пострадалия факт, че след произвеждане на първите изстрели и неговото обръщане назад е видял до себе си подс. Д., а не твърденията на същия подсъдим, че по същото време бил до отворената за да седне в таксито предна дясна врата. Отваряне на тази врата при пристигане на таксиметровия автомобил, както и нейното затваряне в напрегнатия момент на потеглянето му, изобщо не се съобщава в показанията на водача му – свид.В.. Обстоятелството че подсъдимият Д. се е самонаранил с нож, се потвърждава от намерения, описан и иззет в огледния протокол сгъваем нож, зацапан с червеникава течност. Това самонараняване обаче не е станало по начина, посочен от него в обясненията му пред ЯОС при падане върху изпаднал преди това нож, защото: формата на ножа, повърхността на терена на черния път, където е намерен и на асфалтовото покритие на местопрестъплението, не позволяват ножа да заеме пробождаща позиция след изпадането си; отделно от това, в показанията си и двамата лекари – свидетелите П. К. и Н. П.-В. определят раната като порезна, а не прободна. Съдът кредитира съобщеното от подс.Д. пред въззивният съд, че самонараняването е станало при спречкването с таксиметровия шофьор. Обстоятелствата, че ножът е изваден от канията, която не е паднала дори и при бягството му през нивите до автомагистралата, отвореното състояние на острието му, както и вида на раната, сочат, че ножът е бил в ръката на подс.Д. при нападението, когато се е наранил в областта на дясната подбедрица при сборичкването си с пострадалия и е хвърлен след като се е отдалечил от местопрестъплението. За второ нараняване у този подсъдим(по дланта, когато уж му бил издърпан ножа), твърдяно от подс.С., не се съобщава в показанията на нито един от свидетели, оказали му помощ след инцидента, липсват данни от други източници установяващи друго негово увреждане. Заключенията на комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза (КСМБЕ) и на приобщената във възивно следствие допълнителна комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза (л. 54-л. 57 от ВНОХД 41/2021 г. на БАС) потвърждават дадените пред първоинстанционния съд обяснения на подс.С., в частта им за съзнателно произведен от него изстрел. Според заключението на комплексната съдебно- медицинска и балистична експертиза огнестрелно нараняване може да се реализира с един и далечен изстрел от процесната пушка като пострадалият е бил с гръб към стрелеца. Установено е, че посоката на изстрела е била отзад- напред спрямо пострадалия в изправено положение от дистанция 5-20м. В допълнителната КСМБЕ, изготвена в хода на въззивното съдебно следствие се доуточнява, че ъгълът, под който се намирал пострадалият спрямо траекторията на проектила е много малък, като категорично установената посока на изстрела, възпроизведен от пушката, е „отзад-напред, малко отляво- надясно, преценено при изправено положение на тялото на пострадалия“, както и че пострадалият е бил прав и изстрелът е дошъл откъм гърба му. Видно от направените от вещото лице П. пред въззивният съд уточнения, при произволни сътресения на изследваната пушка във въздуха с ръка, не е възможно да се произведе изстрел. Вещите лица доуточняват, че произволен изстрел без натискане на спусъка е възможен само тогава, когато се нанася силен удар в долната част на приклада на пушката, която е в съосие със спусъка, с цев насочена нагоре, в твърда повърхност(ламинат), но ударите е нужно да бъдат много силни(„с всичката сила, която имам аз“ – в.л.П. - л.171 от ВНОХД№23/2023г. Самият подс. С. в досъдебното производство е твърдял, че е легнал на 15-20м. от мястото, където подс.Д. очаквал таксито, което кореспондира и с обясненията му пред първоинстанционния съд, че „легнал в храстите на около 20-30 метра от пътя, където ни остави първото такси. Мисля, че в лявата страна на пътя отидох.С. ми каза да легна там.“ В тази част тези обяснения кореспондират и с обясненията от съдебно следствие на другия подс. Д., че „К. тръгна извън пътя, в тъмното“, както и на казаното от него в досъдебното производство, че подс.С. се скрил в храста, където после го намерил изправен, като единствената разлика е в определеното от подс.Д. разстояние – „…храста зад мен, на 5-6метра според мен“. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него от 11.12.2017 г., на това място встрани от пътя има поле и черен път за гробищния парк, като и от фотокопия №№1, 2, 3, 33, 34, 35, 36 от фотоалбума ясно се вижда земна повърхност, тревистата растителност и храстите извън очертанията на пътя. Според същото вещо лице земната повърхност, когато е с пръст, не е така твърда, както е ламинирания паркет. Освен това, в обясненията си подс.С. изобщо не е твърдял да е изтървал или да е удрял пушката, или по друг начин да е произвел неволен изстрел от нея. Пред първия съд той е казал: „Аз произведох изстрел с пушката и мислех, че няма да оцеля никого, тъй като не се целих в никого…Аз не се целих, просто исках за стана от земята и да възпроизведа изстрел.“ В досъдебното производство е твърдял: „Аз също в някакъв момент възпроизведох изстрел, според мен нагоре, защото бях вдигнал пушката.“ Последното твърдение, че цевта на пушката е била насочена нагоре при произведения изстрел, категорично се опровергава от направеното уточнение пред въззивния съд от вещото лице – д-р Б.. Според това вещо лице при изстрел с цев нагоре ще се получи парабула и при падането на проектила към простреляния, той би попаднал под някакъв много остър ъгъл, т.е. нараняването би следвало да е тангенциално и отделно от това, проектилът би загубил много голяма част от енергията си и нараняването, което е заснето от скенера, би изглеждало по друг начин. В случая от образната диагностика са установени костни частици и фрагменти от проектила, които са в посока от гърба към средната част на гръдния кош, а това сочи и посоката на изстрела. От допълнителната КСМБЕ се установява още, че изстреляният куршум описва траектория от 100 метра праволинейно движение. Действително липсата на описано направление на раневия канал, не позволява на вещите лица да посочат дали пострадалият е бил под някакъв ъгъл спрямо траекторията на проектила, защото този ъгъл е много малък. Категорично е установено обаче, че пострадалият е бил прав и с гръб към стрелеца, т.к раневия канал преминава през гръдната стена и разрушени тъкани в посока към гръдната кухина, което определя посоката на изстрела отзад-напред, малко отляво-надясно, при изправено положение на тялото на пострадалия, което определя, че пострадалият е бил прав и изстрелът е дошъл откъм гърба му. Резултатите от изследването на вещите лица, базирани на обективните данни по делото, позволяват да се направи категоричен извод, че изстрелът е бил произведен от подс.Д. чрез натискане спусъка на оръжието, чиято цев е била насочена към жертвата. Този извод сочи на необоснованост на наведената от защитата на подс. С. теза, че произведеният изстрел от процесната пушка е бил случаен. За обаждането на подс.С. от телефона на подс.Д. на свид.А. Д. се съобщава от двамата подсъдими и се потвърждава от показанията на същия свидетел, но в частта им за разказаното сбиване със ромска група, те съответстват само на обясненията на подс.С., за разлика от тези на подс.Д., според който другия подсъдим бил казал е съобщил на треньора им, че С. се е ударил. Разказът на подсъдимите за придвижването им от гробищния парк на с. Дражево до бензиностанция „ОМВ“ на автомагистрала „Тракия“, се потвърждава от обективните находки, установени при извършените 12.12.2017 г. огледи на местопроизшествие (л. 27- л. 34, л. 35-л. 50, т. 1 от ДП) - пушка в изоставено поле с домати в землището на с. Дражево, следите от червенокафява течност върху защитната мрежа на автомагистралата, черен суичър със петна и зацапвания с червенокафяв цвят, червенокафяви петна върху ската на АМ „Тракия“ км 277+800м в лентата Бургас-София, стъпки с червеникавокафяв цвят от десен крак, черно долнище с напоен с кръв десен крачол, подробно описани, както е посочено и точното им място на намиране, съобразно приетите ориентири и напълно съответстни на показанията на свидетелите А. Д., Е. Г. и Н. Г за мястото на срещата им с двамата подсъдими и тяхното състояние, поради което няма основание да не бъдат кредитирани. Пълното съвпадение на установения чрез изготвената ДНК експертиза ДНК профил клетъчният материал по дъното на гилзата, заседнала в цевта, болта за сглобка на пушката и цевта на пушката има ДНК с профила на подс. Д., дава основание настоящият състав да се довери на обясненията на същия подсъдим преди края на разпита му пред ЯОС, че докато са бягали от местопрестъплението двамата са си предавали носенето на използваната пушка и са я хвърлили на мястото, където е намерена при огледа. Твърденията на подсъдимите в първоинстнационното съдебно следствие, че подс.С. веднага след изстрела побягнал, а подс.Д. по-късно (според обясненията на подс.С. - след около 10минути) го настигнал, са неверни и предназначени да обосноват позицията им, че са се отказали доброволно да довършат започнатото. Тези твърдения противоречат на съобщеното от подс.Д. в досъдебното производство, че е побягнал след като пострадалият е потеглил с автомобила си и че е бягал в обратната посока, по черния път(където е намерен и окървавения негов нож) и където на същото място зад храста заварил подс.С., изправен и държащ пушката в ръце. Същите твърдения противоречат и на обясненията на подс.С. пред съда за наблюдаваната от него схватка на подс.Д. със свид.А.В., както и на обясненията му в досъдебното производство, в частта им, в която разказва за възприети от него подробности от сборичкването на съпроцесника му с нападнатия, включително отпътуването на пострадалия водач, като ясно посочва - „Аз хукнах да бягам и С. тръгна да бяга след мен, когато колата тръгна.“ Категорично не може да бъде възприет за достоверен представеният в обясненията им пред ЯОС начин на напускане на местопрестъплението, при което подс.С. бягайки в неизвестна посока се обръща два пъти и въпреки все по-голямото си отдалечаване, наблюдава достатъчно ясно довършването на нападението и продължава да бяга, а по-късно другия подсъдим Д. избрал да побегне в същата неизвестна посока и въпреки сериозното си нараняване и тъмнината извън населеното място, догонил сред полето бягащия подс.С., поради което настоящият състав кредитира в тази част обясненията на двамата подсъдими от досъдебното производство. При направения по-горе анализ въззивният съд се солидаризира преценката на първата инстанция относно това, че значителна част от обясненията на подсъдимите, извън посочените кредитирани части, са недостоверни и представляват тяхна защитна версия. В мотивите към обжалваната присъда ЯОС е изложил възприетата фактическа обстановка по отношение на обвинението срещу подсъдимите, посочил е подкрепящата я доказателствена съвкупност и изложил направените правни изводи. Действително, при мотивиране на съдебния си акт, първоинстанционният съд не е бил в особено подробен за обосноваване на фактическата обстановка и съответно, при анализа на събраните доказателства, от които се извеждат възприетите от нега обстоятелства. Доколкото въззивният съд е втора по ред първа инстанция по фактите, няма пречка при преценката си за обосноваността на присъдата, да бъдат коригирани мотивите на първия съд по отношение на направения анализ и установена фактология, както е в настоящия случай. При така установените факти, настоящият състав намира за правилни изводите на ЯОС, че двамата подсъдими са осъществили състава на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.2, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 11.12.2017 г. вечерта, в с.Дражево, област Ямбол, действайки в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на таксиметровия шофьор А. В. В., ЕГН •••••••••• - от гр.Несебър, област Бургас, управлявал лек таксиметров автомобил „Форд Ексмакс“ с рег.№ • ••• •• - сумата, намираща се във В. в размер на 52, 00 лева, с намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила и заплашване и деянието е придружено с опит за убийството на В., като изпълнителното деяние не е довършено по независещи от подсъдимите причини и К. С., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си. Грабежът е съставно престъпление, чието изпълнително деяние включва два акта - употреба на принуда (физическа или психическа) и отнемане на вещта, които функционално са свързани от едно решение и преследват една и съща цел, като всяко от деянията, взето само за себе си, осъществява състава на друг вид престъпление. Упражнената принуда е средство, начин за осъществяване на отнемането на чуждата движима вещ, чрез което се преодолява или изключва съпротивата на жертвата, поради което се осъществява или преди него, или едновременно със самото отнемане. В разглеждания случай двамата подсъдими, за да преодолеят възможната съпротива на пострадалия, в един и същи момент последователно са използвали сила, употребявайки физическо въздействие спрямо него – подс.К. С., като е произвел изстрел към жертвата с годно огнестрелно оръжие и му е причинил огнестрелна рана, а подс. С. Д. – като е дърпал и ритал с крака пострадалия. Със същата цел подс.Д. е приложил и заплашване, стреляйки срещу същия пострадал с газов пистолет ZORAKI, модел 917-8 № 0417-02131, копие на пистолет „ГЛОК“, калибър 9/19 мм, което от своя страна е предизвикало у жертвата основателен страх за живота й. Тази обективна връзка между действията на двамата е отразена в съзнанието на всеки от подсъдимите. Изпълнителното деяние на грабежа започва с началото на принудата, упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с факта на отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. Двамата подсъдими са действали като съучастници под формата на съизвършители ( чл.20, ал.2 от НК), защото всеки от тях се е участвал в осъществяването на първия акт от сложното присвоително престъпление. Вярно е, че подсъдимият С. е произвел поразяващия изстрел, но в принудата активно се е включил и подсъдимият Д., който действайки координирано със съучастника си, е произвел три изстрела с газовия пистолет срещу вече тежко ранения в гърба таксиметров водач, последвал го е докато той се е опитвал да избяга от нападателя си, настигнал го е и влязъл в схватка с него, дърпайки и ритайки го, за да сломи окончателно съпротивата му, като дори и извадил и носения от него сгъваем нож от канията, разтворил го е и единствено реакцията на жертвата е предотвратила използването му. По делото е безспорно, че между подсъдимите С. и Д. е съществувала уговорка за грабеж на таксиметровия водач, като е бил формиран и постигнат общ умисъл за употреба на принуда и умъртвяването на жертвата. В тази насока гласните доказателствени средства - кредитираните части от обясненията на подсъдимите, показанията на очевидеца А.В. и на свид.П.П., както и иззетите при огледите веществени доказателства, пряко сочещи на съвместната им подготовка и предварително разпределение на ролите за реализиране на замисленото престъпление. Съдебната практика е константна, че за действителното съдържание на умисъла на подсъдимите, следва да се черпят изводи не само и единствено от обясненията на дееца (предвид тяхната двойственост), а от обективираното от тях поведение, както е постъпил и първият съд. В конкретния случай огнестрелното нараняване на пострадалия е в резултат на предварително планиран от двамата подсъдими и осъществен от подс. К. С. изстрел. Този изстрел е изпълнен с огнестрелно оръжие, каквато е била преработената въздушната пушка на същия подсъдим, заредена от него и в присъствието на подс.Д. с патрон кал. 22 (Long Rifle), чийто куршум е много по-опасен от конвенционалния, предвид неговия отвор, даващ му възможност след навлизане в човешкото тяло да фрагментира; стрелянето от разстояние между 5-20м при възможна прицелната далекобойност на това огнестрелно оръжие около 50-100м, в рамките на която изстреляният куршум описва праволинейна траектория; което пък разкрива цЕ.сочен изстрел(с насочена цев на оръжието към жертвата, която е била с гръб към стрелеца); при поразяването проектилът е причинил входна рана в лявата част на гърба, под лопатката, покрай гръбначния стълб на ниво V-VI междуребрие, с последвало фрагментиране и прониквания и увреждания в гръдната и коремна кухини. Избраните конкретен способ и средство - произвеждането на цЕ.сочен изстрел срещу жизненоважна област от тялото на пострадалия с преработена в дългоцевно огнестрелно оръжие от умеещия да си служи с него подс.С. и от относително недалечно разстояние (по сравнение с прицелната далекобойност на същото), във всички случаи е достатъчно за причиняването на смъртта на жертвата, ако не й бъде оказана помощ, както това е в разглеждания случай. Когато деецът съзнава неизбежността на престъпния резултат, той действа с пряк умисъл - т.3 от ППВС№2/1957г., Решение № 118 от 22.VII.1996 г. по н. д. № 125/96 г., ВК, дори и в случаите, когато с деянието може да се преследва и друга цел, например – сплашване или отнемане на движими вещи. Посочените обстоятелства от обективната действителност, формиращи представите за причиняване на смърт са намерили адекватно отражение в съзнанието както на подс.С., така и в съзнанието на подс.Д.. Обективираното поведение на подсъдимите лица сочи на наличието у всеки един от тях на пряк умисъл - съзнание за упражнената спрямо пострадалият А.В. принуда, включващ и умъртвяването на пострадалия, като начин за отнемане на парите му. Непосредствената пряка цел на подсъдимите е била да установят своя фактическа власт върху носените от таксиметровия шофьор – свид.А. В. пари чрез противозаконното им отнемане. Намерението им да умъртвят пострадалия е било подчинено на решението за извършване на отнемането и е извършено в изпълнение на същата основна цел. Налице е обединяващия момент на съизвършителството - общността на умисъла, понеже всеки един от двамата дейци при осъществяване на собствената си проява, е осъзнавал обществената опасност на своето противоправно поведение и противоправността на поведението на другия съучастник. Съзнавал е, че участва в изпълнението на престъплението и то заедно с другия подсъдим, като е искал от така съчетаната дейност да бъде реализиран престъпния резултат - установяване на фактическа власт над парите на таксиметровия водач. Общият умисъл може да се прояви като инцидентно или мълчаливо координиране на действията, но в конкретния случая е формиран предварително, преди осъществяване на деянието и е резултат на сговаряне между двамата подсъдими, приключило в училищното общежитие в г.Ямбол, когато двамата в една спокойна обстановка са обмислили и планирали основните негови елементи - време, място, жертва, средства и начин на осъществяването му. Подготвителните действия и начинът на изпълнението на престъплението - предварителния избор на място и време, където да се причака пострадалия, придвижването им до местопрестъплението, устройването на засада, знаейки посоката и начина му на пристигане, набавянето на необходимите оръдия, с който да се осъществи грабежа, разпределение на ролите между двамата съизвършители при осъществяването на принудата, сочат за наличието на предумисъл. Двамата подсъдими не са преосмислили участието си в планираната обща престъпна деятелност до преустановяването й в резултат на оказаната от пострадалия съпротива. Пред въззивната инстанция, защитата поддържа тезата, че представното съдържание на подсъдимите не е обхващало убийството на пострадалия. Според защитата на подс.С., той е произвел изстрела случайно и без да се е прицелвал в пострадалия, което обаче не кореспондира както на установените факти, така дори и на обясненията на същия подсъдим, видно обсъждането им по-горе. От субективна страна, независимо, че подс.С. е бил непълнолетен към датата на деянието, той е разбирал свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Извършеното от него не се дължи на увлечение или лекомислие. Според защитата на подс.Д., той въобще дори не предполагал, че може да се стигне до изстрел с пушка и че подс.С. ще се опита да лиши от живот пострадалия. Настоящият съдебен състав не възприема за основателни доводите на защитника на подс.Д. за ексцес на умисъла у подс.С. при извършването на деянието. Подсъдимият С. със сигурност не е действал ситуативно при осъществяването на изстрела си срещу пострадалия А.В., който е бил примамен за изпълнение на поръчка на подбрано усамотено място в тъмната част на денонощието, за да може престъпният замисъл на подсъдимите да бъде безпрепятствено реализиран. Подс.С. е притежавал преправена в огнестрелно оръжие пушка, което обстоятелство, е било известно на подс. Д.. Отново с негово знание същата пушка е била пренесена в големия негов сак до местопрестъплението, за да бъде използвана за прострелване на бъдещата жертва. Пушката е била сглобена и заредена с патрон от подс.С. в присъствието на подс.Д., което ясно показва, че на последния е станала достояние завършилата подготовка за използването на оръжието. Подс.С. се е отдалечил в нивата, за да остане скрит при отстрелване на жертвата, което също е било ясно възприето от подсъдимия Д.. Съществуващата предварителна нагласа на двамата подсъдими за използването именно на преработеното оръжие за прострелване на жертвата, опровергава твърденията им, че пострадалият е трябвало само да бъде заплашен с изстрел от пушката. При тази недостоверна версия, единичният изстрел от оръжието (поради липсата в преправената пушка на изхвъргател на гилзата), от място извън визуалните възприятия на жертвата, не би могъл да предизвика друг резултат, освен още един звуков ефект(дори пострадалият не съобщава за звукова разлика при възприетите от него първи изстрели), което е безсмислено при възможност да бъдат предизвикани достатъчно такива при стрелба само с газовия пистолет. Точно защото пушката се е намирала в багажника на първото такси и не е могла да се използва по предназначение, не са били предприети действия по ограбването на неговия водач, в какъвто случай принудата би била ограничена до използване на газовия пистолет и физическата сила на подсъдимите, на които очевидно не се е придавало решаващо значение за осъществяване на грабежа. Самото прострелване на А. В. от подс.С. не е било изненадващо за подс.Д., защото той несъмнено е имал готовност по същото време да използва носения в него газов пистолет и веднага го е направил, като е стрелял срещу ранения свидетел, видно от отсъствието на пауза между първите два чути от пострадалия изстрели, заедно с почувстваната болка в гърба. Това подс.Д. е сторил ясно виждайки болезнената реакция на пострадалия от причиненото му огнестрелно нараняване и преди същият да се опита да направи крачка към възприемания от него единствен нападател. Подс. Д. изобщо не е бил до предната дясна врата на същия автомобил, а на достатъчно разстояние от пострадалия, за да се избегне риска от случайно поразяване от изстрела на трениралия стрелба подс.С., но и за да може веднага да предприеме своята част за осъществяване на принудата срещу нападнатия. Подхождането на пострадалия към подс.Д. хронологично следва първите изстрели и зареждането на газовия пистолет от този подсъдими, поради което напълно неоснователно се сочи като причина, предизвикала опасението на Д., че пострадалият ще го нападне и затова започнал да стеля. Съдът се доверява на тази част от обясненията на подс.Д., в която твърди, че след първия изстрел е стрелял към краката на жертвата, защото не трябва да се пропуска, че точно в този момент пострадалият е бил приклекнал от болката в гърба. Подс.Д. е произвел още два изстрела с газовия пистолет, докато в затворния му блок е заседнал патрон, когато го хвърлил и предприел физическа схватка с водача, тогава, когато ранения водач е успял да се добере до шофьорското място в купето и когато е започнал да викал за помощ чрез станцията на автомобила. Следователно, прострелването на пострадалия в гърба е било очаквано от подс.Д., които е осъзнавал резултата от действията на своя съучастник, извършени в негово присъствие и го приемал като необходим за постигането на общата престъпна цел и самия той е преминал в нападение. Принципно, доводът за наличие на ексцес по отношение на опита за убийство на пострадалия от грабежа би бил основателен, ако единият съизвършител, без знанието и съгласието на другия, самоволно излезе от рамките на взетото решение и извърши по-тежко престъпление от уговореното. Конкретният случай обаче не е такъв, тъй като подсъдимият Д. не се е противопоставил на действията на подс.С. при подготовката и произвеждането на изстрела срещу таксиметровия водач, защото те са били част от предварителните уговорки със съпроцесника му за ограбването на пострадалия, предхождащи активното му включване с лични действия в последващите заплаха и насилие. Съвкупността на установените фактически данни води до единствения верен извод, че в съзнанието на всеки от двамата подсъдими е формирана представата за елементите на деянието, включваща връзката, съчетаването на задружните действия на подсъдимите в използваните форми на принудата и субективния им стремеж чрез нея да придобият неправомерна имотна облага чрез отнемане на чужди вещи, каквато е процесната сума от 52 лв. Без правно значение за отговорността при общата умишлена престъпна дейност е кой от съизвършителите, в коя от формите на принуда и съпътстващите я деяния е участвал. По делото са налице достатъчно доказателства за това, че съдържанието на умисъла на подсъдимия Д. е включвало и представи за лишаване на пострадалия водач от живот чрез действията на подс.С., до какъвто летален край не се е стигнало благодарение на свид В.В. и оказаната медицинска помощ. В конкретния случай не е налице „ексцес“ от страна на подс.С., тъй като извършеното от него престъпление не надхвърля, а съответства на доказания по делото общ умисъл на извършителите за квалифицирания грабеж. Направеното в пледоарията на защитата на подс.Д. искане за преквалифициране на деянието му като престъпление по чл.198, ал.1 от НК не може да бъде уважено. В заключение може да се обобщи, че правните доводи на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на л. 274-л.279 от НОХД№24/2019г. на ЯОС, по отношение съизвършителството на двамата подсъдими при квалифицирания грабеж са принципно законосъобразни. Обосновани са изводите на първоинстнационния съд и досежно обстоятелството, че престъпното деяние е приключило в стадия на опита и е останало недовършено. Грабежът е резултатно престъпление и то е довършено, когато дейците прекъснат владението на пострадалия върху предмета и установят върху него своя фактическа власт. В случая възприетите фактически обстоятелства разкриват, че отнемане на пари от владението на свид.А. В. не е осъществено. Въпреки причиненото му огнестрелно нараняване, произведените срещу него изстрели от газовия пистолет, дърпането и ритането, пострадалият А. В. е успял да се добере и заеме мястото на водача в таксиметровия автомобил, да вика чрез станцията за помощ и с ритане („с последни сили“) да събори нападащия го подс.Д. извън автомобила, което му е позволило да затвори вратата си и да потегли. Тази ефикасна физическа съпротива на пострадалия, в резултат на която е и самонараняването на подс.Д., както и потеглянето водача с автомобила му от местопрестъплението, са причините този подсъдим да се откаже от довършване на престъплението и да избяга от мястото на нападение по черния път, като да изхвърли на 31м от мерната линия в северна посока окървавения сгъваем нож. Както бе посочено, предложената от защитника на подс.С. версия за неговото бягство непосредствено след произвеждане на изстрела с пушката е недостоверна и несъответна на фактите, установими включително и от собствените му обяснения. Той е останал на мястото, от което е произвел изстрела, наблюдавал е продължаващото нападение от другия подсъдим над пострадалия и едва след потеглянето на пострадалия, е побягнал заедно с подс.Д.. Това му изчакване на резултата от развоя на схватката, без да се намеси, би могло да бъде причина за последвал конфликт между двамата, но не може да се оцени като самоволен отказ от довършване на престъплението. Отказът от изпълнение на престъплението не е доброволен. Единствено съпротивата и действията на пострадалия В. са поставили край на осъществяваната от двамата съизвършители принуда, при разпределение на ролите им в този първи престъпен акт на планирания грабеж. Затова, обосновано окръжният съд е направил извод, че не личните подбуди на всеки от подсъдимите са обусловили промяната в намеренията им, а единствено явилите се по време на извършване на деянието трудности и пречки, предизвикани от пострадалия В., са ги принудили да се откажат от довършване на намисленото престъпление. При така установените фактически положения законът е приложен правилно от ЯОС с дадената правната квалификация на деянието на двамата подсъдими като опит за грабеж по 199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Осъждането на подс. К. С. по този текст на закона обаче е невъзможно, тъй като за него действа забраната за reformatio in pejus. С постановеното от БАС решение № 17 от 02.03.2022г. по ВНОХД № 41/2021г. първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на подс.С. е преквалифицирано в престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.2 от НК. Решението не е протестирано. Подадената касационната жалба на частния обвинител с оплаквания за съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подс.Д. наказание не може да доведе до неблагоприятни промени по отношение на подс.С., нито с приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, за каквото е имало обвинение пред първия съд, нито с увеличаване на наказанието, в каквато насока са и дадените указания в решение № 50149 от 23.01.2023 г. по н. д. № 472/2022 г., ВКС, II н. о. При това положение подс. С. не може да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал. 2, т. 2, предл. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от НК, въпреки че установените по делото факти сочат именно на такова престъпление. След като от доказателствата по делото се установяват основания на подсъдимия да му бъде търсена наказателна отговорност за по-тежкото престъпление, но съдът не може да ревизира неправилното квалифициране на деянието на подс. С. като такова по чл.199 ал.1 т.3, предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК, то тази по-лека квалификация следва да бъде възпроизведена и във въззивното решение, с което престъпното поведение все пак ще бъде санкционирано и ще се реализира опредЕ. обществена и правна справедливост (за подобна хипотеза за запазване на неправилно смекчена правна квалификация на престъплението в обвинителния акт или в съответния съдебен акт и липсваща процесуална възможност за поправянето й - Решение № 587 от 11.09.2006 г. на ВКС по д. № 1128/2005 г., I н. о.). Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите въззивната инстанция намира следното: За извършеното престъпление са предвидени алтернативно наказанията лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, както и възможност да бъде наложено наказанието конфискация. Индивидуализацията на наказанията на подсъдимите в обжалваната присъда е извършена съобразно законоустановената наказуемост за това престъпление, както и в съответствие с правилата за замяна на наказанията за непълнолетни при предвидена алтернативна санкция, намиращи приложение за наказателната отговорност на подс.С.. При условията на чл.54 от НК и съобразявайки чл.38 от НК, окръжният съд е наложил на подсъдимия Д. наказание в размер на 16 години лишаване от свобода, а на подс. С., след редукцията по чл.63, ал.1, т.1, т.2 от НК – шест години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав се съгласява със становището на ЯОС, че макар и да е приключило във фазата на опита, установените специфики на престъпното посегателство, поради наличието на съучастническа дейност, която не се отразява в по-тежко квалифициращ деянието признак, както и причинените на пострадалия увреждания, всяко от които с характеристиките на средни телесни повреди, действително завишават обществената му опасност. Завишена е персоналната обществена опасност на подсъдимите, проявена чрез спецификата на реализираното от тях деяние, в рамките на което характерът и степента на тяхното участие, служещи за определяне на индивидуалната им наказателната им отговорност( по чл. 21, ал. 1 от НК, ) са различни. Подс.С. е осигурил за нападението преработената в огнестрелно оръжие пушка, заплатил е превоза да местопрестъплението, повикал е второто такси, управлявано от пострадалия А.ов, а подс.Д. се е въоръжил с газов пистолет и нож, предоставил е двете пътни чанти за пренасянето на пушката и дрехите за преобличане и е имал водеща, направляващ роля при изпълнението на планираното престъпление. Уврежданията на пострадалия са реализирани само от поразяващия изстрел на подс.С.. Подс.Д. обаче е посочил на стрелеца къде да заеме позиция за стрелба, където подс.С. е останал да го чака, защото е нямал други наставления как да действа след изстрела(включително и дали да помогне на съучастника си за сломяване на евентуална съпротива на простреляния, ако такава съпротива е била изобщо очаквана след изстрел с огнестрелно оръжие и фрагментиращ проектил към жизненоважна част от тялото на жертвата) и затова го е изчакал, за да избягат заедно от местопрестъплението след потеглянето на нападнатия водач. В отличие от подс.С., който при осъществяване на планирания грабеж е използвал смъртоносно огнестрелно оръжие, упражнената от подс. Д. принуда, макар и със силно изразена агресия и упоритост, се е проявила в произвеждането на три изстрела с газов пистолет и физическа сила, като до използването на сгъваемия нож, за което е бил подготвен, не се стигнало. При съпоставка на действията на двамата извършители, конкретният принос на по-възрастния подсъдим Д. в общата им съучастническа дейност е относително по-значим, поради това и личната му обществена опасност се явява по-висока. За двамата подсъдими Д. и С., като смекчаващи отговорността им обстоятелства са приети проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина с направените от тях частични самопризнания в хода на съдебното и досъдебното производство. Към тази група обстоятелства правилно са причислени младата възраст на подс.С. Д., който е навършил пълнолетие само месец и половина преди извършване на престъплението, както и неговите отлични характеристични данни. Като отегчаващо отговорността на подс.С. правилно са отчетени недобрите му характеристични данни, свързани с проявени недисциплинираност и липса на концентрация в учебния процес. В тази връзка, ЯОС неправилно е коментирал в общия контекст от фактори за определяне на наказанието по чл. 54 от НК и негова регистрация в ДПС - Елхово за друго престъпление, извън данните от приложените справки за съдимост, според която той е неосъждан. Към съвкупността от отегчаващи обстоятелства следва допълнително да се включи със сериозна тежест и факта на незаконно държаното от подс.С. огнестрелно оръжие, само по себе си съставляващо престъпление, за което не му било повдигнато обвинение. Съблюдавайки правилото на чл. 18, ал. 2 от НПК, установяващо, че при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление при отчитане степента на осъществяване на намерението и причините, поради което престъплението е останало недовършено, първият съд е достигнал до извод, че наказанията на подсъдимите следва да се определят при условията на чл. 54 от НК. Правилно ЯОС е преценил като неоснователно искането на защитниците за приложение на чл. 58, б. „а“ от НК. Посочената норма предвижда самостоятелно основание, на което съдът може да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при две предпоставки - поради факта, че престъплението не е било довършено и ако при преценка на обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 от НК се приеме, че и най-малкото, предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По делото е установено, че подсъдимият С. е сторил отредената му част за осъществяване на принудата над жертвата, която е продължена от подс.Д., според подготовката и възможностите му. Общите усилия на двамата подсъдими са били парирани с оказаната от пострадалия съпротива, направила възможно бягството му от местопрестъплението, което е довело до преустановяване на изпълнителното деяние по независещи от тях причини, а не на отказа на дейците да довършат започнатото с цел добиване на незаконна имуществена облага. Освен на адекватната защитна реакцията на нападнатия, осуетяването на смъртния резултат от деянието на подсъдимите се дължи още и на оказаната своевременна помощ от страна на баща му свид.В. В. и от медицинския екип от ЦСМП Ямбол - свидетелите Т. Т., П. К. и Н. П.-В.. Интензитетът на причинителската дейност на двамата подсъдими е в такава степен, че не дава основание да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за всеки от тях ще се окаже несъразмерно тежко. Направената отрицателна преценка не дава основание за приложение на чл. 58, б. „а“ от НК, но не е пречка за отчитане на недовършеността на престъплението като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието, съгласно чл. 54, ал. 2 от НК и за двамата подсъдими. При индивидуализацията на наказанието е нужно да се отчете продължителността на наказателното производство, който фактор има самостоятелно значение за справедливостта на санкцията. Подсъдимите са придобили качеството на обвиняеми на 12.12.2017 г. и до постановяване на въззивното решение е изтекъл период от превишаващ шест години, който срок според настоящият въззивен състав е достатъчно продължителен, за да бъде разглеждан като неразумно дълъг. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че причината за многобройните отлагания на съдебните заседания не може да се обвърже само с недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимите и техните защитници, доколкото осигуряването им за участие в производството и исканията за събиране на доказателства е проява на правото на защита, поради което е недопустимо да се отчита в тяхна вреда и да се третира като причина за забавеното правосъдие. При тези обстоятелства, съобразявайки практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ и националната съдебна практика (чл.22 от НПК), настоящата инстанция приема продължителността на наказателната процедура като смекчаващо обстоятелство, което следва да намери отражение в комплекса от фактори, значими за правилното индивидуализиране на наказанието. Продължителността на наказателното производство рефлектира негативно и на правата на пострадалия да получи справедливост, което обстоятелство не следва да бъде пренебрегвано при преценката на справедливостта на наказанието. Не са налице основанията на чл. 55 от НК, защото липсват кумулативните предпоставки на тази разпоредба. От една страна, броят и реалната тежест на наличните смекчаващи обстоятелства са недостатъчни да формират съвкупност от многобройни смегчаващи обстоятелства за всеки от двамата подсъдими, продължителността на наказателното производство не представлява изключително такова обстоятелство, а от друга страна, с оглед спецификата и тежестта на стореното, най-лекото, предвидено в закона наказание за всеки от извършителите, не се явява несъразмерно тежко. Обсъждайки комплексно всички обстоятелства, имащи значение за законосъобразното отмерване на наказанието, което подсъдимите следва да понесат, настоящият въззивен състав намери, че е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства, но не с оглед броя им, а предвид относителната тежест на последно обсъдените две допълнителни смекчаващи обстоятелства. Това определя като справедливо индивидуализирането на санкцията за двамата подсъдими при значителен привес на смегчаващите обстоятелства. В коментирания аспект, за успешното постигане на целите на специалната превенция, насочени към личността на дееца и целите на генералната превенция, ориентирани към възпитателното и предупредително въздействие върху обществото, въззивният съд намира за справедливо отмерването на наказанието на подс.Д. в размер на специалния минимум от 15 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. В този аспект следва да се измени обжалваната присъда. Обстоятелствата, че същото е индивидуализирано както по най- леката алтернатива на санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, така и в нейния минимум, не допускат намаляването му, тъй като в противен случай биха се обезсмислили целите на чл. 36 от НК, поради което и претенциите на подс.Д. и защитата му в тази насока са неоснователни. Искането на частния обвинител за налагане на наказание лишаване от свобода за повече от 15 години, не е обосновано с конкретни аргументи за други отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, освен обсъдените по-горе и не държи сметка, че не следва да бъдат пренебрегнати наличието и тежестта на установените смекчаващи обстоятелства, поради което се явява неоснователно. Размерът на санкцията – петнадесет години лишаване от свобода, определя като невъзможно приложението на чл. 66 от НК и отлагане изпълнението му с подходящ за подс.С. Д. изпитателен срок, в каквато насока бе направено искане от защитата, тъй като не е налице първата изискуема предпоставка за това. По отношение наказателната отговорност на подс.С., настоящият състав е обвързан от принципната забрана за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus), намерила израз в разпоредбите на чл. 336, ал. 2, чл. 337, ал. 2 и чл. 355, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Както бе посочено по-рано, с отмененото предходно въззивно решение деянието на подсъдимия е преквалифицирано и е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.199 ал.1 т.3 предл.2, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.2 от НК. Като е приел лек превес на смекчаващите отговорността, БАС е наложил на подсъдимия лишаване от свобода за срок от 2 години и четири месеца, определено в рамките на замененото, но единствено по реда на чл. 63, ал.1, т.2 от НК наказание, установяващ двукратно по - нисък максимален размер на лишаването от свобода(до пет години) от този, определен при замяна по реда на чл.63, ал.1, т.1 и т.2 от НК на двете алтернативни наказания(Решение № 50 от 30.I.1978 г. по н. д. № 749/77 г., I н. о.). След внимателна преценка на всички отчетени по-горе обстоятелства, относими към индивидуализиране на наказателната отговорност на този подсъдим, включително и посочените допълнително смекчаващи отговорността му, контролната инстанция не намери основание за корекция на вида и размера на така определеното от предходния въззивен състав наказание в посока на неговото намаляване и допълнително облекчаване положението на подсъдимия С.. Определеното наказание не е прекомерно и би спомогнало за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - да се окаже поправително, възпитателно и предупредително въздействие върху личността на подсъдимия и върху останалите членове на обществото, поради което, в рамките на настоящото трето въззивно разглеждане на делото, следва да се възпроизведе отново така отмерения размер от две години и четири месеца лишаване от свобода. БАС споделя преценката на първата инстанция за необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание от подс.С., въпреки присъствието на първите две формални предпоставки по чл.66, ал.1 от НК, които не са достатъчни да обуславят прилагането на института на условното осъждане. Деецът се характеризира и посредством деянието си. Независимо че се дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66, ал. 1 НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание лишаване от свобода може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Това изисква внимателна оценка, както на обществената опасност на дееца, така и на деянието. Приетата по делото фактическа обстановка относно конкретния му принос при извършване на деянието не дават основание да се направи извод, че подс.С. е личност с ниска степен на обществена опасност. Участието му в съизвършителство с друго лице в престъпна дейност, насочена към лишаване от живот на лице, с цел да му бъдат отнети паричните средства, макар да е приключило във фазата на опита след извършеното от него прострелване на жертвата в гръдната кухина, при това с незаконно притежавано огнестрелно оръжие, характеризира подсъдимия като лице със завишена лична обществена опасност. Начинът на извършване на престъплението, наред с негативните характеристични данни на подс.С., са намерили правилна оценка от ЯОС, който съобразявайки и целта по чл.60 от НК, предвид непълнолетието му към момента на постановяване на присъдата, е приел, че както за неговото поправяне и превъзпитание, така и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, той трябва да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода. Твърдяните от защитата му промени в личен аспект - завършено средното образование, трудова ангажираност и предстоящо бащинство, не променят преценката за необходимостта с подс.С. да бъде проведена сериозна превъзпитателна и корекционна работа в условията на контролирана среда, за да може да се постигне промяна в ценностната му система и превъзпитаването му в гражданин, придържащ се към установените обществени ценности и норми на законосъобразен начин на живот. По изложените съображения настоящата инстанция също намира, че не са налице основания за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия К. С. наказание лишаване от свобода. Същият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим, в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл следва да бъде коригирана обжалваната присъда. Обсъждайки въпросът за наказанието, което следва да понесе подсъдимия К. С. за извършеното от него престъпление, не могат да се споделят доводите на защитата за приложение разпоредбата на чл. 61 от НК, което се поддържа и в настоящото въззивно производство. По този въпрос ЯОС е дал верен отговор, като е посочил, че отсъстват двете кумулативно предпоставки, а именно - да е извършено престъпление, което не представлява голяма обществена опасност и то да е осъществено поради увлечение или лекомислие на непълнолетния. Това отрицателно становище изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като допълнително е нужно да се посочи, че предвидения ред за освобождаване на непълнолетен от наказателна отговорност с налагане на съответна възпитателна мярка от ЗБППМН е неприложим за пълнолетния понастоящем подсъдим К. С.. По отношение на твърдяното „увлечение и лекомислие“ на подс.С. при осъществяване на деянието, неоснователно защитата черпи аргументи от отговора на т.3 от заключението на приетата във въззивното производство психологична експертиза (т.3 - л.187 от ВНОХД № 41/2021г. на БАС). Видно от дадени във възивното заседание на 28.06.2023г. (л.121 от ВНОХД№23/2023г. на БАС) устните разяснения за терминологичните неточности, в използвания израз вещото лице е вложило значение на хлапашко поведение, което е резултат на прибързано решение и неразумна постъпка (при това и за двамата подсъдими, очевидно без да се прави разлика във възрастта и субективната им настройка – „…те са се организирали момчетата, решили са, отишли са, направили са го…“). В същото време това вещо лице подчертава, че подс.С. е със самостоятелно мислене, че интелектът му е в норма, че във всеки един момент е съзнавал какво прави, което изцяло кореспондира с направените в съобразителната част на заключението констатации, че причината за извършване на деянието вероятно са примитивни и с елементи на незрялост мирогледни възгледи и житейска позиция, грубо незачитане на личността и ниско правно съзнание. Ясно е посочено, че този подсъдим е разбирал противоправния характер на извършеното, в състояние е бил да формулира правилно категориите „позволено“, „забранено“, да възприема правилно това, което е извършил. Изяснените по делото факти, констатациите в съобразителната му част и изводите в заключението, съобразени с направените във въззивно заседание уточнения от вещото лице Й., не разкриват данни към момента на вземане на решението, а след това в периода на подготовка и извършване на престъплението, този подсъдим да е проявил увлечение или лекомислие, които психически състояния да са повлияли на волевите му способности или интелектуални възможности правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и да ръководи постъпките си. Извършеното от него е съзнателен акт, съзнателно избрано поведение, реализиращ предварително обмислен с другия подсъдим план за осъществяването му, а не е лекомислена или емоционално доминирана поведенческа проява. Данни за повлияно от лекомислие или увлечение поведение на подс.С. не са установени и от заключението на изготвената в досъдебното производство комплексна психолого- психиатрична експертиза (л.416-л.427, т.4 от ДП), приета в първоинстанционното съдебно следствие (л.204-л.204 от НОХД№24/2019г. на ЯОС). Изготвилите я вещи лица са категорични, че подс.С. не се е увлякъл да извърши престъплението и не го е извършил поради лекомислие. Не са налице онези характеристики в мотивацията на непълнолетния, с които законът свързва състоянията на лекомислието и увлечението по смисъла на чл.61 от НК(т.2 от ППВС№6/1975 г.). Ето защо, освен че не са налице предпоставките по чл. 61 от НК, няма основание такива обективно непроявили се субективни елементи, да бъдат отчитани в категорията на смекчаващите отговорността фактори. Поради неустановено имущество на подсъдимите, първостепенният съд не е обсъждал възможността за налагане на кумулативното наказание конфискация до една втора от имуществото на дееца, срещу която част от присъдата липсва съответен протест или жалба от частните обвинители. Основателно е възражението на защитата на подс.К. С. срещу осъждането му да заплати направени по делото от частния обвинител разноски. След прекратяване на производството по приетия за разглеждане граждански иск срещу двамата подсъдими за възмездяване на причинени му неимуществени вреди(л.198 от НОХД№24/2019г. на ЯОС), в съответствие с чл.392, ал.4 от НПК пострадалият А. В. е продължил участието си съдебното дело в качеството си на частен обвинител само по отношение на подс.С. Д., поради което се налага отмяна на атакуваната присъда в частта й, досежно осъждането на подс. К. С. да заплати на частния обвинител А. В. разноски в размер на от по 1200 лева. Направеното в допълнението към въззивната жалба на частния обвинител искане за присъждане на разноските, е основателно и следва да се уважи, като подсъдимият Д. следва да бъде осъден да заплати сумата от 1100лв., представляваща заплатени от частния обвинител възнаграждения на поверениците му по представените договори за правна защита - л.29, л.62 от ВНОХД № 41/2021г. на БАС. При служебната проверка, БАС не констатира други основания за корекция на присъдата, освен вече посочените, поради което в останалата част същата следва да бъде потвърдена. С прекратяване разглеждането на приетия граждански иск за репатриране на причинени на пострадалия от деянието неимуществени вреди, не е допуснато съществено нарушение на неговите процесуални права, каквото оплакване, макар и неподдържано в настоящата въззивна инстанция, е направено в писменото допълнение към въззивната жалба на частния обвинител. Пострадалият е продължил участието си във воденото съдебно производство само в качеството си на частен обвинител и видно от съдебните книжа пълноценно е осъществил предоставените му от закона права. Гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, а за правоимащото лице е предвиден и друг ред за защита - в отделно производство по гражданско-процесуален ред. Доколкото в хода на въззивните производства са направени разноски за възнаграждения на вещи лица и са изплатени пътни разноски - ВНОХД№161/2019г. на БАС - 452, 80лв; ВНОХД№41/2021г. - 1353, 20лв. и ВНОХД№23/2023г. -306, 75лв, общо в размер на 2112, 75лв., същите на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с чл. 334, т.3 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският апелативен съд

Цитирани разпоредби

67